Решение № 103 от 2.11.2018 г. на Административен съд - Разград по дело № 165/2018 г.

Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК ) Образувано е по жалба на д-р Б. М. М. от гр. Р., представляващ „Амбулатория за специализирана медицинска помощ – индивидуална практика”, с адрес гр. Разград, бул. „Бели Лом” № 36, срещу Заповед № РД-17-14 от 23.08.2018 год. на директора на Регионална здравна инспекция – Разград. С оспорената заповед административният орган е отменил своя Заповед № РД-18-07 от 17.05.2018 год., с която от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписи при РЗИ – Разград е заличено лечебното заведение „Амбулатория за специализирана медицинска помощ – Индивидуална практика” с адрес бул. „Бели Лом” № 36, гр. Разград, представлявано от д-р Б. М. М. Разпоредил е също Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ № РД-17-15 от 30.08.2016 год. да се счита за валидно. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е недействителен административен акт, тъй като е издаден в противоречие с изискванията за форма, при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон, при несъобразяване с целта на закона и при превратно упражняване на власт. В съдебно заседание се твърди, че заповедта, отменена с оспорената заповед, е отменена с влязло в сила Решение № 76 от 01.08.2018 год., постановено по адм.д. № 105/2018 год. по описа на Административен съд Разград и не е било необходимо административният орган да предприема каквото и да било друго действия. От съда се иска да отмени оспорения административен акт и да присъди направените от жалбоподателя по делото разноски в размер на 10 лв. платена държавна такса. Ответникът по делото – Директорът на Регионална здравна инспекция – Разград, чрез юрисконсулт Г., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Излага доводи, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на влязло в сила Решение № 76 от 01.08.2018 год., постановено по адм.д. № 105/2018 год. по описа на Административен съд Разград. Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № РД-18-07 от 17.05.2018 год. /л.7/ директорът на РЗИ – Разград е заличил от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписи, воден в РЗИ-Разград, „Амбулатория за специализирана медицинска помощ – Индивидуална практика”, с адрес бул. Бели Лом № 36, гр. Разград, регистрационен № 151, партида 1, том 2, представлявано от д-р Б. М. М., поради неосъществяване на дейност повече от 6 месеца. Разпоредил е също Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ № РД-17-15 от 30.08.2016 год. да се счита за анулирано. С Решение № 76 от 01.08.2018 год., постановено по адм.д. № 105/2018 год. Административен съд Разград е отменил Заповед № РД-18-07 от 17.05.2018 год. на директора на Регионална здравна инспекция – Разград. Решението е влязло в сила на 17.08.2018 год. Влязлото в сила съдебно решение е връчено на директора на РЗИ Разград на 23.08.2018 год., съгласно приложеното към преписката съобщение. На 23.08.2018 год. директорът на РЗИ Разград е издал Заповед РД-17-14 от същата дата. С точка I от нея е отменил Заповед № РД-18-07 от 17.05.2018 год. С точка II e разпоредил Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ № РД-17-15 от 30.08.2016 год. да се счита за валидно. Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед административният орган е посочил – в изпълнение на Решение № 76 от 01.08.2018 год., постановено по адм.д. № 105/2018 год. на Административен съд Разград, а като правно основание чл. 10 от Устройствения правилник на РЗИ. Заповедта е била съобщена на оспорващия на 23.08.2018 год. по реда на чл. 61, ал. 2 от АПК – чрез устно уведомяване по телефона, а жалбата срещу нея е постъпила в деловодството на РЗИ – Разград на 07.09.2018 год. Въз основа на изложеното от фактическа страна и след цялостна преценка на акта, съобразно чл.168 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в предвидения от закона срок, е процесуално допустима. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - директора на РЗИ-Разград. Актът е в надлежната писмена форма, съдържа фактически и правни основания. По отношение на съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Според ал. 2 на чл. 177 актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. От посочените разпоредби следва изводът, че влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, но и с материална законна сила. Страните в административното правоотношение са обвързани от силата на пресъдено нещо и спорът помежду им със същия предмет и на същото основание не може да се пререшава. Това зачитане на СПН се състои в задължение на всеки държавен орган да се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса. Решението разрешава по окончателен начин спорните между страните правоотношения. Други действия и актове със спорния предмет са недопустими. В настоящият случай с влязло в сила решение по адм.д. № 105/2018 год. Административен съд Разград е отменил Заповед № РД-18-07 от 17.05.2018 год. След влизане в сила на съдебното решение – 17.08.2018 год., тази заповед вече не съществува в правния мир. Тя повече не може да бъде изменяна или отменяна нито от административен орган, нито от съда. Следователно с т. I от оспорената в настоящото дело заповед № РД-17-14 от 23.08.2018 год. директорът на РЗИ Разград е отменил несъществуваща в правния мир заповед. Тоест в тази част оспорената заповед е без предмет, противоречи на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради което се явява нищожна. Що се касае до т. II от заповед № РД-17-14 от 23.08.2018 год. следва да се има предвид следното: С отменената с влязлото в сила съдебно решение Заповед № РД-18-07 от 17.05.2018 год., директорът на РЗИ Разград е разпоредил на основание чл. 45, ал. 1, т. 5 от ЗЛЗ да се заличи от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписи при РЗИ – Разград лечебното заведение „Амбулатория за специализирана медицинска помощ – Индивидуална практика”, представлявано от д-р Б. М. М., а Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ № РД-17-15 от 30.08.2016 год. да се счита за анулирано. Съгласно разпоредбата на 45, ал. 5 от ЗЛЗ обжалването на заповедите по чл. 45, ал. 1, т. 5 от ЗЛЗ, каквато е Заповед № РД-18-07 от 17.05.2018 год., не спира нейното изпълнение, т.е. законът е допуснал предварителното изпълнение на заповедта. По делото няма данни дали действително лечебното заведени фактически е било заличено от регистъра, т.е. дали заповедта в тази и част е била изпълнена, но правната последица „анулиране на Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ № РД-17-15 от 30.08.2016 год.” е настъпила по силата на допуснатото от закона предварително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 301, когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. В случая директорът на РЗИ Разград по отношение на анулираното Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ № РД-17-15 от 30.08.2016 год. е бил изправен пред хипотезата на чл. 301 от АПК и с точка II от оспорената заповед № РД-17-14 от 23.08.2018 год. е възстановил нарушеното право на оспорващия, като е обявил обезсиленото удостоверение за валидно. Ето защо заповедта в тази ѝ част се явява законосъобразна, макар и административният орган да не е посочил разпоредбата на чл. 301 от АПК като правно основание за издаването ѝ. Що се касае до точка I от оспорената заповед, при нея не е налице хипотезата на чл. 301 от АПК по следните съображения. На първо място по делото няма данни, а и страните не твърдят, че лечебното заведение фактически е заличено от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписи при РЗИ – Разград, т.е. че точка I от Заповед № РД-18-07 от 17.05.2018 год. е била изпълнена по силата на допуснатото от закона предварително изпълнение. На следващо място дори и лечебното заведение да е било заличено от регистъра, то нарушеното право на оспорващия не може да бъде възстановено с отмяна на вече отменената с влязлото в сила съдебно решение заповед. Ако лечебното заведение фактически е било заличено от регистъра, директорът на РЗИ Разград е следвало да издаде нова заповед за вписване на лечебното заведение в регистъра, за да възстанови нарушеното право на оспорващия, а не да отменя вече отменената от съда заповед за заличаване. По изложените съображения съдът счита, че Заповед № РД-17-14 от 23.08.2018 год. на директора на РЗИ – Разград в частта ѝ по точка I следва да бъде обявена за нищожна. В останалата част заповедта е правилна - не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК, за нейната отмяна, поради което оспорването в тази му част следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото съдът намира, че искането на оспорващия за присъждане на разноските по делото в размер на 10 лв. държавна такса е неоснователно. Мотивиран така, съдът