Решение № 953 от 20.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4076/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № І-043-206 от 26.11.2015 г. по гр.д. № 7449/2012 г. Софийски районен съд, 43 състав отхвърлил предявените от М. З. М., ЕГН ••••••••••, Р. З. Л., ЕГН ••••••••••, и Ц. М. М., ЕГН ••••••••••, срещу Н. А.К., ЕГН ••••••••••, С. С. Л., ЕГН ••••••••••, К. Г. С., ЕГН ••••••••••, Ц. Е. С., ЕГН ••••••••••, Г. Е. С., ЕГН ••••••••••, последните три конституирани в правата на починалия в хода на процеса Е.Ц.С., ЕГН ••••••••••, Е. Г. Г., ЕГН ••••••••••, и В.Й.П., ЕГН •••••••••• искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост, придобито въз основа на влязло в сила решение на ОСЗГ и по наследяване върху съответните части от следните имоти:

• 360 кв. м от западната част на поземлен имот с идентификатор 68134.1890.536, с адрес: гр. София, район „Витоша“, ул. „•••••••, площ 801 кв. м, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по преходен план 536, квартал 1, парцел XIV, съседи: 68134.1890.726; 68134.1890.535; 68134.1890.725 и 68134.1890.537, и предаване от Н. А.К. и С. С. Л. на владението върху съответната част от имота;

• 235 кв. м от западната част на поземлен имот с идентификатор 68134.1890.535, с адрес: гр. София, район „Витоша“, ул. „•••••••, площ 462 кв. м, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по преходен план 535, квартал 1, парцел XV, съседи: 68134.1890.726; 68134.1890.534; 68134.1890.725 и 68134.1890.536, и предаване от К. Г. С., Ц. Е. С. и Г. Е. С., конституирани в правата на Е.Ц.С., на владението върху съответната част от имота;

• 175 кв. м от западната част на поземлен имот с идентификатор 68134.1890.534, с адрес: гр. София, район „Витоша“, ул. „•••••••-А, площ 460 кв. м, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по преходен план 534, квартал 1, парцел XVI, съседи: 68134.1890.726; 68134.1890.533; 68134.1890.725 и 68134.1890.535, и предаване от Е. Г. Г. на владението върху съответната част от имота;

• 470 кв. м от западната част на поземлен имот с идентификатор 68134.1890.533, с адрес: гр. гр. София, район „Витоша“, ул. „••••••• № 26, площ 932 кв. м, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по преходен план 533, квартал 1, парцел XVII, съседи: 68134.1890.726; 68134.1890.725 и 68134.1890.534, и предаване от В.Й.П. на владението върху съответната част от имота, като неоснователни.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят на Н. А.К. и С. С. Л. разноски в размер на 825 лв., на К. Г. С., Ц. Е. С. и Г. Е. С. - разноски в размер на 2 950 лв., и на В.Й.П. - разноски в размер на 4 500 лв.

Срещу решението е била подадена въззивна жалба вх. № 1006616/18.01.2016 г. от ищците и е било образувано в.гр.д. № 4392/2016 г. на СГС, ІV-Г състав, по което с решение № 924 от 10.02.2017 г. решение № І- 043-206 от 26.11.2015 г. по гр.д. № 7449/2012 г. Софийски районен съд, 43 състав е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу починалата на 17.05.2014 г., преди даване ход на устните състезания в първата инстанция ответница Е. Г. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, и делото е върнато в тази на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав. В останалата част въззивното производство е прекратено като преждевременно образувано.

След връщане на делото е образувано гр.д. № 23842/2017 г. на Софийски районен съд, 140 състав за разглеждане на иска с участието на правоприемника на починалата страна - Ю. И. С., ЕГН ••••••••••, конституирана по реда на чл. 227 ГПК и от районния съд. На 07.01.2017 г. е починал ищецът Ц. М. М. и същият е заместен в правата му от наследниците му по закон – другите двама ищци М. З. М. и Р. З. Л., ЕГН ••••••••••.

С решение № 453173 от 18.07.2018 г., постановено по гр.д. № 23842/2017 г. Софийски районен съд, 140 състав признал за установено спрямо ответника Ю. И. С., ЕГН ••••••••••, че ищците М. З. М., ЕГН ••••••••••, и Р. З. Л., ЕГН ••••••••••, са съсобственици въз основа на осъществена земеделска реституция по ЗСПЗЗ на 175 кв. м от западната част на поземлен имот с идентификатор 68134.1890.534, намиращ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „•••••••-А, целият с площ от 460 кв. м, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по преходен план 534, квартал 1, парцел XVI, съседи: 68134.1890.726; 68134.1890.533; 68134.1890.725 и 68134.1890.535, които реални части от имота са индивидуализирани в червен цвят на скица, изготвена от вещото лице С.Б.К., намираща се на л. 53 от делото, като отхвърлил исковете с правно основание чл. 108 ЗС за осъждането на ответницата да предаде на ищците владението на същата реална част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищците сумата от 580 лв., представляваща половината от разноските по производството.

Срещу решението по гр.д. № 23842/2017 г. на Софийски районен съд, 140 състав е била подадена въззивна жалба вх. № 5142632/12.09.2018 г. на ответницата Ю. И. С. и е образувано в.гр.д. № 980/2019 г. на СГС, III-В състав, прекратено за администриране с протоколно определение от 10.10.2019 г. След връщане на делото от СРС е образувано в.гр.д. № 16280/2019 г. на СГС, III-В състав, по което е констатирано, че Ю. И. С., ЕГН ••••••••••, е починала на 12.09.2019 г. и на нейно място по реда на чл. 227 ГПК са конституирани наследниците й по закон В. И. С., ЕГН ••••••••••, и И. В. С., ЕГН ••••••••••. С протоколно определение по това дело от 14.04.2022 г. производството е прекратено с мотиви, че делото неправилно не било разпределено на докладчика по в.гр.д. № 4392/2016 г. на СГС, ІV-Г състав, който към онзи момент бил съдия в СГС, и тъй като производството пред III- В състав било изначално неправилно образувано, а докладчикът вече не бил съдия в СГС, то следвало да се преразпредели на принципа на случайния подбор.

След извършеното преразпределение е образувано настоящото въззивно гр.д. № 4076/2022 г. на СГС, II-В състав. В хода на настоящото производство е констатирано, че ответницата – въззиваема страна Н. А.К., ЕГН ••••••••••, е починала на 29.11.2019 г. и по реда на чл. 227 ГПК в правата й е конституиран правоприемникът й С. С. Л., ЕГН ••••••••••; Ответникът – въззиваем В.Й.П., ЕГН ••••••••••, е починал на 10.01.2022 г. и на негово място по реда на чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му по закон М. Й. П., ЕГН ••••••••••, Й. В. Й., ЕГН ••••••••••, Е. В. П. (Т.), ЕГН ••••••••••, и Е. В. В., ЕГН ••••••••••.

Предмет на делото са двете въззивни жалби срещу двете постановени първонстанционни решения, като по жалбата на ищците предмет е първоинстанционното решение по гр.д. № 7449/2012 г. на СРС, 43 състав в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 108 ЗС срещу С. С. Л. (лично и като правоприемник на починалата Н. А.К.), срещу К. Г. С., Ц. Е. С. (сега М.) и Г. Е. С. и срещу В.Й.П., заместен от правоприемниците му М. Й. П., Й. В. Й., Е. В. П. (Т.) и Е. В. В.. Решението по гр.д. № 23842/2017 г. Софийски районен съд, 140 състав не е обжалвано в отхвърлителната му част и не е предмет на въззивна проверка, освен за валидност.

Във въззивна жалба вх. № 1006616/18.01.2016 г. ищците М. З. М. и Р. З. Л. поддържат, че решението по гр.д. № 7449/2012 г. на СРС, 43 състав е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Неправилен бил изводът на СРС, че имотът бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС и неговото възстановяване следва да се реализира по ЗВСОНИ. В удостовеР.ето от 26.09.1991 г. на ОбНС „Витоша“, на което съдът се позовал било посочено, че имотите се освобождават по § (член) 22 от ППЗОЕГПНС, съгласно който „Не се отчуждават също така и незастроените недвижими имоти, които се намират извън строителната част на селата, посочени в чл. 1, ал. 3, макар и да са включени в обсега на общия градоустройствен план, ако се използват като ниви, градини, ливади и др. и принадлежат на земеделци стопани, независимо от това, дали те са жители на същото село или не“. Тези имоти били земеделски, оставени за ползване на земеделския стопанин и след това били внесени в ТКЗС от него. По делото било прието заявление-декларация от 10.01.1959 г. на наследодателя на ищците М. К. М. до председателя на ТКЗС за влизане/приемане в ТКЗС ведно с опис-декларация на неговите имоти, един от които бил процесната ливада в землището на с. Княжево, м. „Люти дол – Никлевица“. Наред с това самите ответници се легитимирали като купувачи и собственици на съответните парцели (части от процесния имот) с нотариални актове, в които като продавач било записано ТКЗС „Г.К.“ – Горна Баня. Вторият аргумент на съда бил, че имотът е застроен. Чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ бил свързан с чл. 11 и чл. 13 ППЗСПЗЗ, а в тези разпоредби се казвало, че когато има застроена площ от земеделския имот, но има възможност за обособяване и възстановяване на част от този имот, която не засяга прилежащата площ към сградата, свободната площ следва да бъде възстановена на собствениците. Случаят бил такъв и това се установило от заключението на СТЕ. В него било посочено, че има законова възможност за отделяне на части от парцелите на ответниците, съставена била скица, но съдът не я коментирал. Позовал се на удостовеР.е изх. № СТ-94-М-557/10.02.2005 г. на СО – район „Витоша“, което било оспорено от ищците, тъй като било в пълно противоречие с по-рано издаденото от същия орган удостовеР.е по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, послужило ведно със служебната скица към него от 25.06.2003 г. за издаване на решение № 6826/17.10.2003 г. на ОСЗГ – Овча купел. Поради това молят съда да отмени решението по гр.д. № 7449/2012 г. на СРС, 43 състав в посочените по-горе части и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендират разноски. Съображения излагат в писмени бележки от 14.12.2023 г. Въззиваемата страна С. С. Л. (лично и като правоприемник на починалата Н. А.К.) с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. Районният съд правилно извършил косвен съдебен контрол върху реституционния акт и достигнал до извода, че административният акт е незаконосъобразен. Имотът не представлявал земеделска земя към момента на обобществяването и попадал в обсега на общия градоустройствен план, но понеже бил незастроен само се ползвал като нива, без да представлява нива. По делото нямало данни за внасяне на имота в ТКЗС. Поради това правилно СРС приел, че имотът не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ. Това правело решението на ОСЗГ материално незаконосъобразно. Дори да се приеме, че имотът е бил земеделска земя и е бил внесен в ТКЗС, налице била пречка по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като по делото било установено от събраните писмени доказателства, че имотът на С. С. Л. и Н. А.К. бил законно застроен, което не било взето предвид от ОЗСГ при постановяване на реституционното решение, но било видно от удостовеР.ето на Техническата служба на общината от 10.02.2005 г. Неправилно било становището на въззивниците – ищци, че за тях има възможност за обособяване и възстановяване на част от процесния имот, която не засяга прилежащата част към сградата, позовавайки се на чл. 11 ППЗСПЗЗ. Собственият на Н. Коева и С. Л. имот представлявал УПИ, предназначен за жилищно или вилно строителство, т.е. имот по смисъла на чл. 11, ал. 2, т. 1 ППЗСПЗЗ. Чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ визирал застроена и незастроена част на имотите по чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 3, което давало основание да се приеме, че когато в УПИ, предназначени за жилищно или вилно строителство са построени сгради, то части от тях не могат да бъдат определени като свободни от застрояване по смисъла на чл. 13, ал. 5, т. 3 вр. чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ и като такива – подлежащи на възстановяване в стари реални граници, съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Това било така, защото предназначението на поземления имот било застрояването му с жилищна или вилна сграда и това предназначение е реализирано. Поради това моли съда да потвърди атакуваното от ищците решение. Претендира разноски.

Въззиваемият В.Й.П., заместен от правоприемниците си М. Й. П., Й. В. Й., Е. В. П. (Т.) и Е. В. В. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба на ищците. Районният съд правилно приел, че имотът подлежи на възстановяване по друг ред, а по делото не се установило и процесната нива да е била внесена в ТКЗС или в друга селскостопанска организация. Освен това съдът правилно приел, че по делото се установява законно застрояване на имота на В.П. към 01.03.1991 г., което е пречка за реституция по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Обстоятелствата, свързани със статута на имота, вкл. застрояване, следвало да бъдат установени в производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, което в случая в нарушение на закона не било проведено. По тези и други съображения се иска потвърждаване на атакуваното решение. Въззиваемите М. Й. П., Е. В. П. (Т.) и Е. В. В. претендират разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Въззиваемият Й. Й. излага съображения в писмени бележки от 13.12.2023 г. Въззиваемите страни К. Г. С., Ц. Е. С. (сега М.) и Г. Е. С. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват въззивната жалба на ищците. Районният съд правилно приел, че имотът е одържавен по реда на ЗОЕГПНС, евентуално – че е налице пречка за възстановяване по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като имотът бил законно застроен към 01.03.1991 г. По делото се установило, че процедурата по възстановяване на собствеността не била спазена. УдостовеР.ето по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ следвало да има определено съдържание, а обстоятелствата във връзка със статута на имота, вкл. застрояване, следвало да бъдат установени в производство по чл. 11, ал. Съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Във въззивна жалба вх. № 5142632/12.09.2018 г. на ответницата Ю. И. С. (подадена чрез адв. Л., чиито действия са потвърдени от Ю. С. с декларация на л. 10 от в.гр.д. № 980/2019 г. на СГС), заместена от правоприемниците й В. И. С. и И. В. С. се поддържа, че решението по гр.д. № 23842/2017 г. на Софийски районен съд, 140 състав в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е уважен в установителната му част е неправилно. Реалната част от 175 кв. м била невъзстановима в стари реални граници предвид извършеното строително мероприятие върху целия парцел. Тази реална част представлявала прилежаща към сградата площ и не подлежала на възстановяване. Това произтичало и от факта, че ако частта от 175 кв. м се възстанови, това противоречало на минималните площи съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 3 ЗСПЗЗ. Освен това съдът не взел предвид, че при постановяване на решението по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ в полза на ищците била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. По отношение на процесните 175 кв. м не било налице решение на техническата служба на общината, което да е одобрено от кмета, поради което и самият административен акт за възстановяване не бил годен да породи правното си действие. Поради това се иска от съда да отмени решението по гр.д. № 23842/2017 г. на Софийски районен съд, 140 състав в обжалваната част и вместо това въззивният съд постанови друго, с което искът се отхвърли изцяло.

Отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК на тази жалба не е депозиран от въззивниците – ищци.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Двете атакувани първоинстанционни решения са валидни, и допустими – в обжалваните части, а по правилността им в същите части въззивният съд намира следното:

От фактическа страна: Видно от приетите 33 бр. завеР. копия от документи по преписка по заявление вх. № К35/07.02.1992 г. (л. 248 – 280 от гр.д. № 7449/2012 г. на СРС), същата е образувана по заявление на М. З. М. (М.) за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. К. М. на описани в заявлението земеделски земи, между които и ливада с площ 2.4 дка в м. „Никленица - Люти дол“, Княжевско землище.

Съгласно заявление-декларация от 10.01.1959 г. (л. 259 от същото дело), М. К. М. поискал да бъде приет за член на ТКЗС - Княжево, като съгласно опис-декларация на гърба на документа внесъл в кооперативните блокове четири земеделски имота, между които по т. 4 – ливада в м. „Никлевица“ от 2 дка, при съседи: Л., Б., път.

За доказване правото на собственост на наследодателя на ищците е представено копие от съдебен протокол (л. 256 – 258 и л. 220 – 224 от същото дело), ведно със заглавни корици и други документи, вкл. искови молби по съединени две дела за делба. С исковата молба по едното от делата е искано да се извърши делба на имот – ливада, а сега дворно място в. м. „Никлевица - Люти дол“ от около 10 дка. По съединените гр.д. № 2957/1959 г. и 3044/1959 г. на СНС на 07.12.1959 г. е постигната съдебна спогодба, одобрена от съда, по силата на която в дял IV на М. К. М. са поставени три недвижими имота, между които по т. 2 – 2 400 кв. м, съставляващи част от ливадата, а сега дворно място, вилна зона – в м. „Никлевица - Люти дол“, Княжевско землище, при новообразувани съседи на тази част: от три страни път и И.Д.. Според удостовеР.е от 11.03.1991 г. на Ликвидационния съвет при ТКЗС „Г.К.“ – Суходол (л. 270 от същото дело), съгласно представения делбен протокол от 07.12.1959 г. в блок на ТКЗС не влизат части от имоти на М. К. М., между които част от имот – дворно място вилна зона м. „10-ти километър“ – Княжево – 1 320 кв. м. УдостовеР.ето касае третия поставен при делбата в дял на наследодателя на ищците имот – във вилна зона в м. „Друмо- 10-ти километър“, а не процесния имот.

Съгласно намиращото се в административната преписка удостовеР.е от 26.09.1991 г. на ОбНС „Витоша“ (л. 249 от същото дело), по преписка № 1243/1948 г. на името на К.М.М., комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС и министерско решение от 08.11.1962 г. на основание § 22 от ППЗОЕГПНС са освободени три имота, между които по т. 2 – нива в м. „Никленица“, цялата от около 10 дка.

Съгласно разписния лист към КП (л. 230 - 231), за имот пл. № 33 от кв.

1 е записан като собственик М. К. Л., както и допълнително са вписани лицата И.Ц.Г., Ц. С.М., Й. Г.П. и Х. И., с посочени документи за собственост два нотариални акта от 1967 г. за парцели IX, X и XI.

Съгласно удостовеР.е от 17.02.2005 г. на Дирекция „Софийски кадастър“ на СО (л. 229 и л. 260 – 261), имот пл. № 33 (стар) в кв. 1, попадащ в к.л. № 609 по КП, изработен 1960 г., за който имот са отредени парцели IX, X, XI по плана на в.з. „Княжево-Килиите“, е записан в разписен лист от 1960 г. на името на М. К. Л.. Същият е идентичен с имоти пл. № 533, 534, 535 и 536 от к.л. 609, изработен 1978 г., в който собственици са: имот пл. № 533 – Й. Г.П., Х. С.; имот пл. № 534 – И.Ц.Г.; имот пл. № 535 – Ц. С.М.; имот пл. № 536 – СГНС. В ДАГ не се съхранява Постановление № 176 от 15.08.1958 г. Имотът е извън обхвата на ОГП на гр. София, утвърден с Указ № 973/27.12.1949 г. С решение № 6826 от 17.10.2003 г., постановено по преписката по заявление вх. № К35 от 07.02.1992 г., ОСЗГ „Овча купел“ признала правото на собственост на наследниците на М. К. М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на ливада от 3.033 дка, девета категория, находящ се в землището на с. Княжево, м. „Люти дол-Никлевица“, имот № 33, к.л. № 609 от КП, изработен 1960 г., при граници (съсед): наследници И.Д. и от три страни път; Възстановила правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху 1.240 дка от същия имот, и отказала да възстанови 1.793 дка от имота. Решението е постановено въз основа на представени удостовеР.е и скица по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ от 29.07.2003 г. на район „Витоша“.

Съгласно приложените в преписката удостовеР.е и скица на СО - район „Витоша“ (л. 279 и представени и към исковата молба), бивш имот пл. № 33 от кл. № 609 с площ от 3 050 кв. м е нанесен в КП и ЗРП на в.з. „Килиите“, одобрен с решение 48 по протокол 32/10.12.2001 г. и попада в:

• парцел XIV-536 – 801 кв. м, , като в разписния списък е записан на СГНС и е застроен;

• парцел XV-535 – 480 кв. м, като в разписния списък е записан на Ц. С.М. и е застроен;

• парцел XVI-534 – 428 кв. м, като в разписния списък е записан на И.Ц.Г. и е застроен;

• парцел XVII-533 – 944 кв. м, като в разписния списък е записан на Й. Г.П. и Х. С. и е застроен;

• парцел XIII-537 – 40 кв. м, като в разписния списък е записан на Г. Х.Р.;

• в улици попадат 340 кв. м. За парцели XIV-536, XV-535, XVI-534 и XVII-533 не бил установен АДС/АОС. Дадено е становище, че може да бъде възстановена защрихованата на служебно изготвената скица част от имота с площ 1 240 кв. м, попадаща в парцели XIV-536, XV-535, XVI-534 и XVII-533.

С писмо от 10.02.2005 г. (л. 266) СО – район „Витоша“ на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ изпратила на органа по поземлена собственост удостовеР.е изх. № СТ-94-М-557/10.02.2005 г. за отмяна на издадено решение № 6826 от 17.10.2003 г., с което е възстановена собствеността върху ливада от 1 240 кв. м на наследници на М. К. М. поради откриване на нови факти и обстоятелства.

Съгласно удостовеР.е изх. № СТ-94-М-557/10.02.2005 г. (л. 267 – 268, а представено и към отговорите на ответниците), ТС при СО – район „Витоша“ на основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, постъпили искания и открити нови обстоятелства и доказателства удостоверява, че:

В КП на гр. София, изработен 1960 г., м. „Килиите“, е заснет и нанесен бивш имот пл. № 33, к.л. 609, с площ 3 050 кв. м. В разписната книга към плана на в.з. „Килиите“, одобрен със заповед № 801/1967 г., като собственици са записани М. К. Л., Й. Г.П., Х. И. С.. Съгласно действащия ПУП на гр. София, в.з. „Килиите“, одобрен с решение № 48 по протокол № 32/16.122.2001 г. на СОС, бившият имот пл. № 33 попада в границите на следните УПИ или части от тях:

1. Имот № 536, урегулиран за УПИ XIV-536 в кв. 1, като в разписния списък е записан на СГНС. В парцела има изграден строеж с одобрен архитектурен проект от 13.12.1983 г., строително разрешение № 145/16.12.1983 г. на името на С.М.Л., протокол за строителна линия и ниво № 2-18-1984 от 15.05.1984. Мястото е закупено със сключен със СО договор от Н. А.К. и С. С. Л. на 19.12.2002 г.;

2. Имот № 535, урегулиран за УПИ XV-535 в кв. 1, като в разписния списък е записан на Ц. С.М.. В парцела има изграден строеж, за който в техническия архив на района има съставен акт за узаконяване № 7/03.07.1986 г. и узаконени архитектурни проекти от 03.07.1986 г. Като собственик на имота се легитимира Ц. С.М. с нотариален акт 132/1967 г.;

3. Имот № 534, урегулиран за УПИ XVI-534 в кв. 1, като в разписния списък е записан на И.Ц.Г.. В парцела има изграден строеж с одобР. архитектурни проекти от 14.03.1985 г., строително разрешение № 11/13.08.1985 г. на И.Ц.Г., който се легитимира като собственик с нотариален акт 132/1967 г.;

4. Имот № 533, урегулиран за УПИ XVII в кв. 1, като в разписния списък е записан на Й. Г.П. и Х. С.. С нотариален акт № 5, том I, д. № 4/1982 г. като собственици се легитимират Й. Г.П. и Е.Н. П.. В парцела има изграден строеж, за който в техническия архив на района има одобР. архитектурни проекти от 07.07.1990 г. Строежът в парцела е започнал по строително разрешение № 186/09.08.1982 г. и протокол за дадена строителна линия и ниво № 5-21-1983 от 18.06.1982 г. Съгласно приложена скица от 10.02.2005 г. по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, бившият имот по графични данни съдържа 3 050 кв. м. От тях частта, попадаща в УПИ XIV-536, XV-535, XVI-534 и XVII-533 не може да бъде възстановена, тъй като към 01.03.1991 г. са били законно застроени съгласно приложените доказателства и с оглед изискването на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

В реституционната преписка се съдържа и жалба на заявителя М. М. (л.

251 – 252), с която се твърди, че собственият на наследодателя им имот – ливада, никога не е внасян в ТКЗС, не представлявал земеделски терен, а дворно място във вилна зона, а посочените в опис-декларацията съседи се различавали от съседите на поставения му в дял имот, а не съвпадали и с никои от границите на дяловете на другите съделители. Твърдял е още, че ТКЗС „Г.К.“ през 1967 г. нямало основание да се разпорежда с имота и тези действия били извършени без никакво правно основание.

Видно от приетите във въззивното производство писмени доказателства (л. 6 – 7 от в.гр.д. № 4392/2016 г. на СГС), на 24.11.1980 г. на основание чл. 73 НДИ и заповед № 6, статия 13 от 24.06.1980 г. е съставен АДС № 9767/3499 за имот – бивша собственост на АПК „Средец“, находящ се в м. „Килиите“, вилна зона, Княжево, представляващ празно място от 840 кв. м, съставляващо имот № IX-33, кв. 1, м. „вилна зона Килиите“ по плана на София, при граници: от две страни улици, от север имот № 8, от юг парцел X-33. На гърба на акта е вписана забележка, че с договор от 29.07.1982 г. е отстъпено възмездно право на строеж върху държавен недвижим имот, представляващ парцел IX-33 от кв. 1 в м. „вилна зона Килиите“ от 840 кв. м на С.М.Л.. На 10.02.2000 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС и § 7 ПЗР ЗМСМА е съставен АЧОС № 743 за същия парцел. В т. 17 от акта е вписана забележка, че в парцела има построена двуетажна вилна сграда със застроена площ от около 88 кв. м; Съгласно договор № РД-561-706/19.12.2002 г. СО продава на Н. А.К. 3/4 ид. части от УПИ IX-33, и на С. С. Л. – 1/4 ид. част.

Удостовереното в АЧОС се потвърждава от приетите договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от от 29.07.1982 г., скица, предавателен протокол от 30.07.1980 г., разрешение за строеж № 145/16.12.1983 г. и договор № РД-561-706/19.12.2002 г. (л. 130 – 140 от гр.д. № 7449/2012 г. на СРС).

Видно от представените на л. 160 – 162 от същото дело писмени доказателства, с нотариален акт № 131, д. № 5475/1967 г. на първи нотариус при СНС, ТКЗС „Г.К.“ продало на Й. Г.П. и Х. И. С. празно дворно място от 916 кв. м, от които неуредени сметки по регулация за 29 кв. м, находящо се в гр. София – Княжево, местността „Килиите“, представляващо парцел XI-33 от кв. 1 по плана София; С нотариален акт № 5, д. № 4/1982 г. на първи нотариус при СРС Й. Г.П. и Е.Н. П. са признати за собственици на основание покупка и съдебна делба на същия имот; С нотариален акт № 129, д. № 123/2007 г. на нотариус с рег. № 031 на НК Е.Н. П. и Р.Й.П. дарили на В.Й.П., син на първия и брат на втория дарител, собствените си 5/6 идеални части от ПИ с площ от 916 кв. м, находящ се в гр. София, кв. Княжево, в.з. „Килиите“, съставляващ имот пл. № 533 от кв. 1 по плана на гр. София, м. „в.з. Килиите“, за който е отреден УПИ XVII-533, ведно с построената в имота двуетажна вилна сграда със застроена площ от 59.96 кв. м. При изповядване на сделката пред нотариуса са представени и цитираните в удостовеР.е изх. № СТ-94-М- 557/10.02.2005 г. на СО - район „Витоша“ строително разрешение № 186/09.08.1982 г. и протокол за дадена строителна линия и ниво от 18.06.1982 г. на Кирковски РНС, както и одобрен архитектурен проект от 09.08.1982 г. и преработката му от 27.07.1990 г. От приетите писмени доказателства на л. 200 – 210 от същото дело се установява, че с нотариален акт № 132, д. № 5476/1967 г. на нотариус при СНС, поправен с нотариален акт № 29, д. № 253/1973 г. на нотариус при СРС, ТКЗС „Г.К.“ продало на И.Ц.Г. и на Ц. С.М. празно дворно място от 883 кв. м, от които с неуредени сметки по регулация 71 кв. м, съставляващо парцел X- 33 от кв. 1 по плана на София – Княжево; С нотариален акт № 30 по д. № 1909/1972 г. И.Ц.Г. и Ц. С.М. са признати за собственици на 71 кв. м от имота по регулация. Изградената от Ц. С.М. в имота масивна вила-близнак на етаж и половина е узаконена с акт № 7/03.07.1986 г. Съгласно заключението на СТЕ, прието в производството по гр.д. № 7449/2012 г. (л. 307 – 312), в отговор на поставените му въпроси вещото лице Н. е посочило, че съгласно скица № СТ-92-003/2002 г. на СО – район „Витоша“, след приспадане на необходимите за функциониране на сградите в имотите площи (5 метра към дъното на парцела), свободните от застрояване площи са: за УПИ XIV-536 – 360 кв. м; за УПИ XV-535 – 235 кв. м; за УПИ XVI-534 – 175 кв. м, и за УПИ XVII-533 – 470 кв. м. Свободната от застрояване площ на бившия имот е показана по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А на скица № 3 към заключението. Същата попада в терен със силно изразена денивелация. Достъп до тази площ има откъм ул. „Люти дол“. Като площ теренът отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ за обособяване на самостоятелен УПИ. Тази площ попада в стръмен бряг към ул. „Люти дол“.

При изслушване на заключението вещото лице Н. обяснява, че е взело предвид посоченото в удостовеР.ето от 2005 г. и във всеки от имотите има законно построена сграда, но е отговорило на поставения му въпрос какво е отстоянието, необходимо за функционирането на сградите и дали останалата част е застроена. Като площ теренът отговаря на изискванията по чл. 19 ЗУТ, но е силно денивелационен и стръмен.

Съгласно заключението на СТЕ, прието в производството по гр.д. № 23842/2017 г. на СРС (л. 50 – 53 от това дело), за УПИ XVI-534 от кв. 1 е предвидено да има излаз на две улици – от изток ул. „••••••• и от запад – ул. „Люти дол“, която в участъка от о.т. 35 до о.т. 45 не е изградена на място. Достъпът до имотите се осъществява по обрасла с треви и храсти пътека. В ПИ с идентификатор 68134.1890.534 е застроена двуетажна жилищна сграда - южен близнак, като документи за законността на строежа са налични в гр.д. № 7449/2012 г. Сградата е построена изцяло в източната част на имота и не засяга процесните 175 кв. м. Тъй като теренът в тази част е много стръмен е терасиран, за да може да се обработва. Спорната част е обозначена от вещото лице Коен на скица към заключението чрез защриховане и по точки 1-2-3-4-1.

От правна страна: Съдът е сезиран с обективно кумулативно и субективно активно и пасивно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС. Ищците обосновават възникването в техния партимониум на правото на собственост върху реални части от процесните четири поземлени имота със земеделска реституция, наследяване и съдебна спогодба за делба.

Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: 1. Ищецът да е собственик на имота на соченото придобивно основание; 2. Вещта да се владее или държи от ответника; 3. Вещта да се владее или държи от ответника без основание. В тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да докаже възражението си, че владее или държи имота основателно.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. За да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, необходимо е на първо място земята да е била земеделска (по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ) към момента на обобществяването й, респ. одържавяването й на посочените в чл. 10 основания или неправомерното й отнемане (чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ) За възстановяване на правото на собственост е необходимо да не са налице пречки от категорията на предвидените в чл. 10, ал. 7, чл. 10б, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 – ал. 4 ЗСПЗЗ. Чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ не допуска реституция по отношение на земеделски земи, включени в урбанизирани територии на населените места, когато върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Ако сградата е изградена без строителни книжа или в отклонение от тях, като незаконен строеж и след това, но преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, строежът е узаконен, при което съответните органи са удостоверили спазването на техническите и благоустройствени норми при построяването на сградата, то също е налице предвиденото в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ изключение, препятстващо настъпване ефекта на реституцията в полза на бившия собственик.

След приключване на процедурата по възстановяване на собствеността с влязло в сила решение на органа по поземлена собственост или на съда, с което правото на собственост се възстановява върху индивидуално определен имот, при възникване на спор за собственост с трети лица гражданският съд, който разглежда спора, проверява валидността на реституционния акт по реда на косвения съдебен контрол, а по отношение законосъобразността на същия - в рамките на направеното по делото оспорване от страна на неучаствалото в административното производство лице. Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 360/08.02.2012 г. по гр.д. № 79/2011 г., ІІ ГО, решение № 595/04.12.2009 г. по гр.д. № 3474/2008 г., ІІ ГО, решение № 329/27.04.2010 г. по гр.д. № 927/2009 г., І ГО, решение № 185/28.05.2010 г. по гр.д. № 65/2010 г., ІІ ГО, решение № 540/13.07.2010 г. по гр. д. № 1837/2009 г., І ГО, решение № 365/15.10.2010 г. по гр. дело № 1493/2009 г., ІІ ГО, решение № 253/09.01.2012 г. по гр.д. № 1149/2010 г., ІІ ГО и др.) третите лица не могат да оспорват легитимацията на реституирания собственик с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на органа по поземлена собственост към момента на обобществяването, ако самото трето лице не заявява права върху имота към същия момент.

Ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който се позовава на право на собственост върху спорния имот, възникнало на основание договор за покупко-продажба, сключен с ТКЗС, и застрояването му със законно построена сграда, осъществено до влизане в сила на ЗСПЗЗ, може да противопоставя на ищеца възражения, свързани с възстановяване на собствеността върху имота, включително и такива по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, изключващи реституцията. Нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се отнася за незастроени имоти, а за застроените са приложими чл. 10, ал. 7 и 10б ЗСПЗЗ, като при наличие на посочените в тях пречки за реституция извършеното от ТКЗС или друга селскостопанска организация прехвърляне на имота запазва действието си. Текстът визира фактически незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, тъй като тези, които са застроени със законни сгради или законно разрешения строеж върху тях е започнал към 1.03.1991 г., не подлежат на реституция съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ (Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк. д. № 6/2005 г., ОСГК на ВКС; решение № 26 от 30.04.2014 г. по гр. д. № 4341/2013 г. на ВКС, II ГО, решение № 161/29.07.2014 г. по гр. д. № 6153/2013 г. на ВКС, I ГО и др.).

В случая съдът намира за неоснователни доводите на въззиваемите страни притежаваният от наследодателя на ищците имот да не бил обобществен. Действително, опис-декларацията от 10.01.1959 г. за внасяне на имоти в ТКЗС касае ливада от 2 дка при съседи, различни от посочените съседи на поставения в дял на наследодателя на ищците новообразуван имот от 2 400 кв. м – част от ливада, а към момента на делбата дворно място в м. „Никлевица“. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обаче се установява по безспорен начин, че, независимо дали собственият на наследодателя на ищците имот е бил доброволно внесен или незаконно отнет, ТКЗС „Г.К.“ е ползвало имота и през 1967 г. се е разпоредило с части от него, като ги е продало на наследодатели на ответниците, а друга част е била изкупена от държавата по реда на чл. 73 НДИ (отм.) от АПК „Средец“.

За неоснователни съдът намира и доводите на въззиваемите страни притежаваният от наследодателя на ищците имот да не бил земеделска земя към момента на обобществяването. Действително, в случая самият ищец М. в административната преписка, недоволен от опредЕ.та категория на имота е твърдял, че имотът представлявал дворно място във вилна зона и не бил земеделски, поради което според него следвало да се определи обезщетение в по-висок размер. Освен това в исковата молба за делба и в делбения протокол имотът е описан като „ливада, сега дворно място“.

За да подлежи на възстановяване земя по реда на ЗСПЗЗ, същата следва да е била земеделска към момента на обобществяването, респ. на принудителното й отнемане или одържавяване. Съгласно чл. 2 ЗСПЗЗ в относимата му за спора редакция, земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и: 1. не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон; 2. Не са включени в горския фонд; 3. не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; 4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.

По делото няма никакви данни към посочения правнорелевантен момент притежаваният от наследодателя на ищците имот да е бил в урбанизирана територия, опредЕ. с ПУП или с околовръстен полигон. Според обсъденото по-горе удостовеР.е от 17.02.2005 г. на Дирекция „Софийски кадастър“ на СО процесният имот пл. № 33 (стар) в кв. 1 е извън обхвата на ОГП на гр. София, утвърден с Указ № 973/27.12.1949 г., в ДАГ не се съхранява Постановление № 176 от 15.08.1958 г. и такова не е представено по делото.

Дори въз основа на удостовеР.ето от 26.09.1991 г. на ОбНС „Витоша“ относно освободени от отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС (отм.) по силата на чл. 22 от ППЗОЕГПНС (отм.) имоти да се приеме, че имотът (описан като нива, а не като ливада в м. „Никлевица“) е бил включен в ОУП на София, това не изключва характера му на земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. При липсата на доказателства преди 1967 г. имотът да е бил включен в урбанизирана територия, опредЕ. по посочения в чл. 2 ЗСПЗЗ начин – с ПУП или с околовръстен полигон, съдът следва да приеме, че към 1959 г., когато имотът е отнет от наследодателя на ищците, същият е представлявал земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ, а следователно подлежи на възстановяване по реда на същия реституционен закон. Съответно и решението, с което е възстановено правото на собственост на ищците върху част от бившата ливада, не е нищожно като постановено от некомпетентен орган.

За основателни съдът намира обаче доводите на въззиваемите страни и във въззивната жалба на Ю. С., заместена от правоприемниците й В. С. и И. С., че в случая е била налице пречка за реституция на имота по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ в относимата му за спора редакция, Общинската служба по земеделие и гори постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостовеР.е и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Според ал. 2 на чл. 11, в случаите по ал. 1 се възстановяват правата на собствениците върху:

1. имоти или части от имоти в границите на незастроени урегулирани поземлени имоти (парцели), предназначени за жилищно или вилно строителство;

2. незастроени имоти или незастроени части от имоти в границите на урегулирани поземлени имоти (парцели) и теР., предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство;

3. незастроени имоти или незастроени части от имоти в производствените зони и стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

Ал. 3 на чл. 11 от Правилника предвижда, че застроената част, която не се възстановява на собствениците в имотите по ал. 2, т. 2 и 3, включва застроената площ на сградата и прилежащия терен. Застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване н а Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.) и на хигиенните и противопожарните норми. Решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство – ал. 4 на чл. 11.

Чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ в относимата за спора редакция предвижда, че: УдостовеР.ето, издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, съдържа: сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план; номера и размера на имота според кадастралния план; размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4, за които се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване (т. 3 на ал. 5); информация, учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ (т. 4 на ал. 5); ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Според ал. 6 на чл. 13, скицата, издадена от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, съдържа: границите и номера на имота съгласно кадастралния план; регулационното отреждане на територията, в която попада имотът; границите и площите за възстановяване на правото на собственост, включително и с ограниченията, върху имотите.

От една страна в чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ императивно предвижда, че удостовеР.ето, което издава техническата служба на общината, включва информация дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, а от друга страна в § 1д от ДР на ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 122/1997 г.) изрично е предвидено, че спазването на всички нормативни изисквания при построяването на сградата по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се удостоверяват от органите, компетентни да одобрят проекта и да разрешат строителството на сградата. От това следва, че техническата служба на общината е компетентна да установи законността на сградата и следователно - удостовеР.ето, съдържащо подобна информация, представлява официален документ, издаден от орган на държавна власт, в кръга на удостоверителната му компетентност и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила в тази си част.

В случая представеното в административното производство удостовеР.е по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ ведно със скица от 25.06.2003 г. не е отговаряло на изискванията на чл. 13, ал 5, т. 4 ППЗСПЗЗ – в него е посочено, че и четирите УПИ, в които заявеният за реституция имот попада, са застроени, но не се съдържа никаква информация кога са застроени и законно ли са изградени сградите - учредено ли е право на строеж и дали строежът е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

Същевременно в удостовеР.ето с изх. № СТ-94-М-557/10.02.2005 г. на ТС при СО – район „Витоша“ тези факти са посочени и от него се установява, че във всеки от четирите УПИ, в които попада заявеният за възстановяване имот, са налице законно изградени сгради преди 01.03.1991 г. УдостовеР.ето от 2005 г. е оспорено от ищците, но оспорването не е доказано, а удостовереното в него се подкрепя от приетите по делото и обсъдени по-горе доказателства относно законността на изградените в имотите на ответниците сгради. Противно на поддържаното от въззивниците- ищци, двете удостовеР.я на техническата служба не си противоречат в частта относно застрояването на имотите – и в двете този факт е посочен, но в удостовеР.ето от 2003 г. не е спазено изискването на чл. 15, ал. 5, т. 4 ППЗСПЗЗ. Двете удостовеР.я си противоречат единствено в становището на административния орган подлежи ли на възстановяване имота, но единственият компетентен орган да прецени дали това е така е органът по поземлена собственост в реституционното производство. УдостовеР.ето по чл. 13, ал. 5 трябва да съдържа само предвидената в чл. 13, ал. 5 информация, придружено със скица по ал. 6, за да може компетентният орган по реституцията да вземе решение налице ли са пречки за възстановяване или не. В случая с удостовеР.ето от 2003 г. необходимата информация не е била предоставена, а основавайки решението си от 17.10.2003 г. на удостовеР.ето и скицата от 2003 г. органът по поземлена собственост е постановил материалноправно незаконосъобразен административен акт, тъй като е възстановил имот при наличие на пречки за това по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

Решението на административния орган е материално незаконосъобразно и по следните съображения:

Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ, застроената част от имотите, която не се възстановява, респ. незастроената част от имотите, която се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, се отнася само към имотите по чл. 11, ал. 2, т. 2 и т. 3 ППЗСПЗЗ – т.е. за части от имоти, включени в УПИ и теР., предвидени за обществени мероприятия и комплексно вилно, жилищно и курортно строителство (т. 2) и незастроени части от имоти, включени в производствените дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации (т. 3). В случая възстановените на ищците 1 240 кв. м не попадат в имоти от рода на посочените по т. 2 и т. 3 от чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ, а в УПИ, застроени и предназначени за жилищно и вилно строителство по чл. 11, ал. 2, т. 1 ППЗСПЗЗ, поради което възстановяването на собствеността върху незастроените части от тези имоти е незаконосъобразно – в противоречие с чл. 11, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 ППЗСПЗЗ. Щом УПИ, върху който попада заявеният за възстановяване имот, е предназначен за жилищно или вилно строителство и е застроен законно до 01.03.1991 г., е налице пречка за реституция по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗПСЗЗ за целия имот, и за застроената, и за незастроената му част - в този смисъл и определение № 456 от 28.09.2012 г. по гр. д. № 629/2012 г., ІІ ГО на ВКС, както и решение № 4874 от 23.04.2008 г. по адм. д. № 820/2008 г., ІV отд. на ВАС и решение № 11414 от 05.10.2009 г. по адм. д. № 13769/2008 г., ІV отд. на ВАС. В посочената практика на ВАС, макар незадължителна за гражданския съд и касаеща производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, е възприето същото принципно разбиране на разпоредбите на чл. 11 ППЗСПЗЗ, което се споделя напълно и от настоящия въззивен състав.

Независимо от изложеното дотук, и дори да беше допустимо да се възстановяват незастроени части от законно застроен преди правнорелевантния момент УПИ, предназначен за жилищно и вилно строителство, когато заявеният за възстановяване имот попада в няколко законно застроени УПИ преценката на реституционния орган възможно ли е възстановяване на незастроена част (отговаря ли незастроената площ на изискванията на чл. 19 ЗУТ за площ и лице към улица) би следвало да се извърши за всеки отделен УПИ като самостоятелен обект на собственост, а не за няколко съседни имота, както е направено в случая.

По изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че реституционното решение, с което ищците се легитимират като собственици, е материално незаконосъобразен административен акт, постановен при наличие на пречки за реституция по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Поради това гражданскоправните му последици не могат да бъдат зачетени и същият не легитимира ищците като собственици на незаконосъобразно възстановения имот. Не е доказана първата предпоставка на ревандикационните искове, поради което същите подлежат на отхвърляне.

Предвид съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на СРС, 43 състав, решението по гр.д. № 7449/2012 г. следва да бъде потвърдено в обжалваните части. Крайните изводи на въззивния съд не съвпадат с изводите на СРС, 140 състав по гр.д. № 23842/2017 г., поради което постановеното по това дело решение следва да бъде отменено в обжалваната установителна част и вместо това искът по чл. 108 ЗС се отхвърли изцяло. Това решение следва да се отмени и в частта, с която ответницата Ю. С. (заместена в настоящото производство от правоприемниците й) е осъдена да заплати на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 580 лв.

При този изход и изричните претенции, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемите страни (вкл. претендираните в производството по в.гр.д. № 4392/2016 г. на СГС), както следва: на С. С. Л. – 700 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение; на К. Г. С., Ц. Е. С. (сега М.) и Г. Е. С. –1 475 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 46 от в.гр.д. № 4392/2016 г. на СГС (няма доказателства за уговоР. и платени три адвокатски възнаграждения от по 1 500 лв., както се претендира със списъка по чл. 80 ГПК пред настоящия състав); на М. Й. П., Е. В. П. (Т.) и Е. В. В. – по 1 500 лв. – адвокатски възнаграждения, заплатени в брой съгласно представените пред настоящия състав 3 бр. договори за правна защита и съдействие. Въззиваемият Й. В. Й., представляван от адв. Илиева не е заявил претенция за разноски, нито е представил списък по чл. 80 ГПК, поради което такива не му се присъждат. Няма претенция за разноски и от въззивниците – ответници и такива не им се присъждат.

Така мотивиран, съдът