Решение № 478 от 19.12.2025 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 597/2025 г.

Производството е по чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК С Решение на въззивен състав на ОС – Плевен е обезсилено постановеното съдебно решение по гр.д.№ 1496/2023 г. по описа на ЧРС и върнато делото за ново разглеждане, образувано по внесена в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от взискателя по Ч.гр.д. № 894 по описа на ЧРС за 2023 г. искова молба - “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК 831609046, представлявано от... - Изпълнителен директор и И...., Председател на Управителния съвет, подадена чрез юк......., с адрес: г....., против П. К. М., с ЕГН ••••••••••, адрес: г...... и Н. Д. И., с ЕГН ••••••••••, адрес: г.... за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение на парично задължение издадена по реда на чл.410 и сл. от ГПК. Иска се установяване на претендираните вземания по издадената по частно гражданско дело № 894/2023 г. по описа на Районен съд – Червен бряг Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 635/19.10.2023 г. за сумите: главница в размер на 375, 33 лева (триста седемдесет и пет лева и тридесет и три стотинки), представляваща доставена, но неизплатена топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 01.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 46, 10 лева (четиридесет и шест лева и десет стотинки), представляваща лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., сумата 43, 06 лева (четиридесет и три лева и шест стотинки), представляваща дялово разпределение на топлоснабден имот за период от 01.05.2020 г., ведно със законна лихва за период от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9, 28 лева (девет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща лихва за период от 16.07.2020 г. до 30.05.2023 г., както и държавна такса в размер на 25, 00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева (петдесет лева) изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане. Претендират се и съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди се в исковата молба, че на 14.06.2023 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 168641 срещу Н. Д. И. и П. К. М.. Посочва се, че с разпореждане, постановено по гр.д. № 894/2023 г. по описа на Районен съд – Червен бряг е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Последните са я възразили в законоустановения срок. Със съобщение получено от дружеството на 24.11.2023 г. им е указано, че дружеството може да предяви установителен иск относно вземането в месечен срок, като бъде довнесена дължимата д.т. В исковата молба се твърди още, че ответниците са клиенти на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за топлоенергия при условията и по реда, определен в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди се още и, че съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известени Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София” ЕАД, наричано по - долу Дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди се, че същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия /ТЕ/, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди се, че с тези Общи условия /ОУ/ се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се още, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ /чл. 106а, ал.3 ЗЕЕЕ/ и спрямо тях са влезли в сила действащите за процесния период ОУ, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Твърди се, че в Раздел XI от ОУ от 2014 г. „Заплащане на ТЕ“, чл. 33, съответно чл. 33, Раздел осми от ОУ от 2008 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в.т. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди се, че с ОУ от 2008 г. е установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че в този смисъл задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. В исковата молба се твърди още и, че с изтичане на последния ден от месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. Твърди се, че с ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Твърди се, че съгласно ОУ от 2014 г. ищцовото дружество начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. Твърди се, че от 12.03.2014 г./влизането в сила на ОУ от 2014г./ дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършваните действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД. Твърди се, че ответниците към момента на подаване на исковата молба не са погасили задължението си. Твърди се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответникът са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма... /конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца в производството/ за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата „..... с предишно наименование... на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. С молбата са представени: Заявление за издаване на заповед за изпълнение; Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия и списък на абонатите; протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; Писмо до ответниците относно откриване на партида към “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, искова молба за допускане на съдебна делба между ответниците; съобщение към фактури; заявление-декларация за откриване на партида; идентификация на топлоснабден имот; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот; Договор между „Топлофикация София“ ЕАД и...; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София от 2016 г.; Пълномощно. В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявените искове като неоснователни, моли да отхвърли главния и акцесорните искове на „Топлофикация София"ЕАД, както и да присъди направените в производството разноски и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че в исковата молба - нито в обстоятелствената част, нито в петитума - не е налице яснота за какво конкретно е начислена топлинната енергия - за битова гореща вода, за отопление или и за двете. Липсват и данни дали доставената топлоенергия (ако е за отопление) е такава, отдадена от сградната инсталация, за отопление на общите части или за отопление на конкретния апартамент. Тази липса на яснота по отношение на претенцията на ищеца прави невъзможно установяването на основанието, от което същата произтича, както и ограничава правото им на защита. На основание чл.120 вр. чл. 111.6. „в" ЗЗД претендират, че е налице погасяване по давност на претендираните вземания за периода три години преди постъпване на исковата молба в PC-Червен бряг, тоест тези, възникнали преди 19.12.2021 г. Подчертава се, че според правилото на §1 от ДР на ЗЗП разпоредбите на Закона за енергетика (има се предвид чл.153 ал.1 от ЗЕ) се дерогират от нормите на чл.62 от ЗЗП. съгласно която се забранява доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил. Ал. 3 на същата разпоредба гласи, че липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие. Ответниците не притежават качеството „ битов клиент " по смисъла на § 1 т.2а от ДР на ЗЕ. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени и в полза на ответниците да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Третото лице „....., не изразява становище по исковете. ИЩЕЦА – “Топлофикация София” ЕАД, редовно призован процесуалният представител не се явява. В писмена молба поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства. Моли да им бъдат присъдени и направените съдебни разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение ОТВЕТНИЦИТЕ Н. Д. И. и П. К. М. – редовно призовани не се явяват. Първата ответница се представлява от адвокат Д. Т. от АК Плевен, която моли съда да отхвърли иска по изложените в отговора съображения. Претендира разноски. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. От приложените като доказателство по делото: Заявление за издаване на заповед за изпълнение; Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия и списък на абонатите; протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; опис на преизчислени суми за топлинна енергия; съобщение към фактури; заявлениедекларация за откриване на партида; идентификация на топлоснабден имот; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот; Договор между „Топлофикация София“ ЕАД и...; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София от 2016 г.; Пълномощно се установява активната и пасивната легитимация на страните. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Посочва се от ищеца, че на основание чл. 146, ал.1 от Закона за енергетиката и чл. 51 от Наредбата за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 г./ „Топлофикация София“ ЕАД има сключен договор при общи условия с фирма..., за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна собственост. През процесния период „Топлофикация София“ ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от фирма.... Отношенията между дружеството и фирмите за дялово разпределение се уреждат и с Общи условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец, по смисъла на Закона за енергетиката, за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в СЕС в гр. София /приети с Решение по т.1 от Протокол №43/11.05.2005г. на Съвета на директорите на „Топлофикация софия“ АД и одобрени с Решение №ОУ-013/20.06.2005г. на ДКЕВР, на основание чл. 146 ал.2 от ЗЕ и чл. 298 ал.1 от ТЗ/. Съгласно чл. 14 от тези ОУ, търговецът разпределя потребената топлинна енергия между потребителите в сградата по правилата на наредбата за топлоснабдяване, а също така определя и дяловете за отчетен период за имотите на всички потребители в сградата. Разпоредбите на чл. 7 ал.1 т.1 и т.5 от ОУ предвиждат задължение за „Топлофикация София“ ЕАД да предава ежемесечно на търговеца данни за количеството на топлинната енергия за разпределение и съответно да изготвя данъчни фактури, както и дебитни и кредитни известния по данни на търговеца. Твърди се, че за фирма... съществува правен интерес да е трето лице, защото с участието си по делото може да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на топлинната енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно цитираните ОУ, както и подписания между страните договор. По делото са представени Договор от 14.10.2009 г. сключен между ищеца и ЕС на сградата, в която се намира жилището на ответниците и 2 бр. протоколи от Общи събрания на съсобствениците в ЕС. Съгласно т.2 на Договора изрично са посочени собственици на апартаменти в сградата, сред които и ответниците, които „…няма да се считат за потребители на топлинна енергия по см. на Закона за енергетиката“, като в чл.4 е записано, че ЕС се задължава да заплаща дела от топлинната енергия, отдадена на сградната инсталация, общите части и др. за имотите в т.2 от Договора. Съдът, след преценка доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема за установено следното: От фактическа страна: По делото са приети и приложени като доказателства – Заявление за издаване на заповед за изпълнение; Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия и списък на абонатите; протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; опис на преизчислени суми за топлинна енергия; съобщение към фактури; идентификация на топлоснабден имот; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот; Договор между „Топлофикация София“ ЕАД и...; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София от 2016г.; Пълномощно; Договор от 14.10.2009 г. сключен между ищеца и ЕС на сградата, в която се намира жилището на ответниците и 2 бр. протоколи от Общи събрания на съсобствениците в ЕС. При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи: “Топлофикация София” ЕАД, чрез процесуалният си представител е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в ЧРС. Образувано било ЧГр.д. №894/2023 г по описа на ЧРС за 2023 г. (прието като доказателство по делото), по което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но в срока за възражение, ответниците са подали такова, което е обосновало и образуването на настоящето производство. Продажбата на топлинна енергия, съгласно Закона за енергетиката /ЗЕ/ се извършва на основата на писмени договори при Общи условия, сключени между производител и различни субекти, включително и пряко присъединили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС. Потребителите на ТЕ в сграда – ЕС, могат да купуват ТЕ от доставчик, избран с решение на ОС на ЕС. З-а избора се съставя Протокол, съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в ЕС. Това в настоящия казус е сторено. Правната същност на облигационната връзка между страните, закрепена в Договора от 14.10.2009 г. сключен между ищеца и ЕС на сградата е да регулира отношенията породени от задължението на доставчика на ТЕ да достави такава и задължението на потребителя – ЕС да заплати потребената ТЕ. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от Общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението – Договора. Правоотношението между страните е създадено/породено от сключения между страните договор. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ – „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия…“. От друга страна, съгласно т.2 на Договора изрично са посочени собственици на апартаменти в сградата, сред които и ответниците, които „…няма да се считат за потребители на топлинна енергия по см. на Закона за енергетиката“, като в чл.4 е записано, че ЕС се задължава да заплаща дела от топлинната енергия, отдадена на сградната инсталация, общите части и др. за имотите в т.2 от Договора и няма никаква причина да не се приеме, че при наличие на съгласие от всички останали съсобственици, отделни /изрично посочени/ собственици, сред които и ответниците да не встъпят, или, ако и другата страна в Договора – ищеца, са се съгласили, както е в случая, да поемат задълженията и заместят някои от съсобствениците в сградата /чл.102 от ЗЗД/. Ответниците реално са заместени по отношение на всички задължения по отношение на предоставяната от ищеца услуга. По силата на § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. По смисъла на § 13 от ДР на с.з. „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед правилото на § 1 от ДР на ЗЗП, разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ се дерогира от нормата на чл.62 от ЗЗП, съгласно която доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено /ал.1/, когато потребителят получи стока или услуга, за които не е отправил изрично и предварително искане, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил /ал.2/, а липсата на отговор от страна на потребителя, не означава съгласие от негова страна /ал.3/. В този смисъл, ответниците нямат качеството на „потребители на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ /отм./, нито „битови клиенти“ по смисъла на §1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката. Следователно не е възниквало и не е съществувало през процесния период /м.05.2020 г. до м.04.2022 г./ облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия по смисъла на чл.150, ал.1 от ЗЕ между ищеца и ответниците, което определя иска като по чл. 422, ал. 1 ГПК като неоснователен. По разноските: Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, и върху ищеца – когато искът бъде отхвърлен. По делото е постановено решение, с което е отхвърлен иска, поради което разноски се дължат само в полза на ответниците за настоящето производство и разноските направени пред въззивната инстанция по в.гр.дело № 145/2025 г. по описа на ОС – Плевен, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл.80 от ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 800.00 лева за П. К. М., с ЕГН •••••••••• и 1200.00 лева за Н. Д. И., с ЕГН ••••••••••. За исковия процес, ищецът ще бъде осъден да заплати именно тази сума. Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските, отпада. Ето защо, на ищеца не се дължат сторените в заповедното производство разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът