Решение № 4466 от 11.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4835/2022 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЗЕАД Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, чрез юрк Д.И., срещу решение № 1975 от 14.03.2022 г. по гр.д. № 35624/2021 г. на СРС, ГО, 126 състав, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Й. А. Г.а, А. П. Г. и Д. П. Г. следните суми: 1/. на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 231 КЗ (отм.) – по 3333, 33 лв. на всеки от тях, представляваща 1/3 от застрахователна сума, дължима на основание чл. 5, ал. 3 от договор № 22/037628/28.03.2013 г., поради настъпила на 11.05.2013 г. смърт на застрахования П.Д. Г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.11.2016 г. до изплащането им; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – по 984, 27 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.06.2013 г. – 10.05.2016 г. С въззивната жалба се твърди неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с чл. 183, ал. 1 КЗ (отм.), чл. 239, ал. 2 КЗ (отм.), вр. чл. 9, ал. 1, т. 13 от Общите условия по Рискова застраховка „Живот“ – съдът не е съобразил, че застрахователят не покрива застрахователни събития и техните последствия, когато са в резултат на събития вследствие на груба небрежност от страна на застрахования, както и че в случая произшествието е причинено поради проявена от последния груба небрежност – каране с превишена скорост и неспазване на дистанция. Поддържа се и необоснованост на изводите на съда. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции. С отговора на въззивната жалба, подаден от ищците Й. А. Г.а, А. П. Г. и Д. П. Г., чрез адв. А. Б., се излагат съображения за правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ищците пред въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 1 ЗА. Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното: Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. Уважаването на исковете по чл. 238, ал. 1, вр. чл. 231 КЗ (отм.) е предпоставено от установяване на следните обстоятелства: 1) наличие на действителен договор на групова застраховка „Живот“, сключен между ответника „ЗЕАД Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД и работодателя на ищеца „Лукойл България“ ЕООД, действал към 11.05.2013 г., с който застрахователят се е задължил в случай на смърт вследствие на битова злополука да заплати на законните наследници застрахователна сума в размер на 10000 лв.; 2) починалият е бил включен в застрахованите с договора служители; 3) настъпване на застрахователното събитие в периода на действие на договора – смърт на застрахованото лице вследствие на битова злополука; 4) качеството на ищците на наследници по закон на починалия; 5) да не са налице основания за изключване на риска, предвидени в чл. 239 КЗ (отм.) или в ОУ към договора Рискова застраховка „Живот“ В случая обстоятелствата, посочени по-горе в т. 1) – т. 4) са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване, а и същите се установяват и от събраните по делото доказателства: договор № 22/037628/28.02.2013 г., ОУ по Рискова застраховка „Живот“, служебна бележка, издадена от „Лукойл България“ ЕООД, съобщение за смърт и препис от акт за смърт на П.Д. Г., удостоверение за наследници на същия, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, заключение на автотехническа експертиза, приложеното НОХД № 278/2017 г. на ОС – Благоевград. Спорен е въпросът дали е налице основание за изключване на риска по чл. 239, ал. 2 КЗ (отм.), вр. чл. 9, ал. 1, т. 13 от Общите условия по Рискова застраховка „Живот“ – настъпване на застрахователното събитие в резултат на проявена от застрахования П.Д. Г. груба небрежност. Установено е, че пътнотранспортното произшествие е причинено заради виновното поведение на застрахования, който е управлявал мотоциклета в нарушение на чл. 21 и чл. 23, ал. ЗДвП – с превишена скорост – с 118 км/ч, при ограничение в скоростта 80 км/ч, и неспазване на дистанция. Установява се, че следи от спиране на мотоциклета не са били налични на мястото на ПТП. Допуснатите нарушения не налагат извода, че водачът е проявил груба небрежност при управление на мотоциклета. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия (решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, IV г. о.) Съобразявайки допуснатите нарушения и обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, настоящият състав намира, че поведението на застрахования не би могло да се определи като тежко нарушение на правилата за движение по пътищата, съставляващо груба небрежност – скоростта е била превишена с 36 км/ч, но на прав, асфалтиран път, без интензивно движение, през светлата част от денонощието, при суха настилка, слънчево и ясно време и добра видимост. Липсата на спирачен път и обстоятелството, че ПТП е настъпило в дясната лента на движение, почти при привършване на маневрата „завой на ляво“ от страна на водача на автобуса, сочи, че водачът на мотоциклета е извършил неправилната преценка, че автобусът ще успее да завърши маневрата „завой на ляво“, а той ще успее да премине безпрепятствено покрай него и да продължи пътя си направо. В конкретния случай не е налице висока вероятност за причиняване на ПТП само заради управлението на мотоциклета със скорост 118 км/ч. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния, според които поведението на водача на мотоциклета, с оглед състоянието и условията на пътя, не е такова, че да изключва безопасното движение по пътя със скорост 118 км/ч. Налице са и предпоставките за уважаване на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от по 984, 27 лв. и за периода 15.06.2013 г. – 10.05.2016 г. Заявлението за изплащане на застрахователната сума е подадено от ищците на 30.05.2013 г. и към същото са били представени всички необходими документи, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 238, ал. 3 ГПК, застрахователят е изпаднал в забава на 15.06.2013 г. Установен е и размерът на обезщетението за забава за периода 15.06.2013 г. – 10.05.2016г. Поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в обжалваните части. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, „ЗЕАД Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД ще следва да бъде осъдено да заплати на адв. А. Б., САК, сумата 1596, 70 лв. адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на тримата ищци пред въззивната инстанция, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към сключване на договорите за правна помощ и съдействие – 14.07.2022 г.) Воден от горното, съдът