Решение № 1470 от 28.10.2010 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2376/2010 г.

Производството е по реда на чл.96, ал.2 от Закон за лова и опазване на дивеча ( ЗЛОД ), вр. чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н.М.Ж., ЕГН – ••••••••••, •••, против наказателно постановление № 21/17.05.2010 г. на директор на Държавно ловно стопанство „Ропотамо”, с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.70, ал.6 от ЗЛОД. Жалбоподателят твърди, че карайки „офроуд” се е загубил и е навлязъл в територията на Държавно ловно стопанство „Ропотамо”, където излизайки на необозначен горски път е спрян от горски стражари. Намира, че се касае за маловажен случай. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание Ж. поддържа жалбата си. Ответната страна, Държавно ловно стопанство „Ропотамо”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 25.04.2010 г. свидетелят П.Ж., горски надзирател към ДЛС „Ропотамо”, е назначен като охрана на територията на стопанството. Към 11.30 часа е извикан от директора на ловното стопанство, инж. Костов, за да поеме обиколката на министъра на земеделието и храните и директора на РДГ – Бургас, които са на посещение. Свидетелят Ж. излиза от ловния дом и чува шум на мотори по пътя, който излиза точно пред дома. Тъй като движението на такива МПС в района на стопанството е забранено ( на входа на всички пътища, водещи към стопанството има поставени табели за това ), свидетелят препречва пътя със служебния автомобил, снабден със звукова и светлинна сигнализация, излиза със „стоп” палка, за да спре приближаващите МПС. Появяват се двама мотоциклетисти и свидетелят им подава сигнал „стоп”, но единият мотоциклетист подминава служебния автомобил и не спира, а избягва. Жалбоподателят спира на място. Свидетелят Ж. се опитва да достигне избягалия нарушител, но не успява. Връща се и съставя АУАН на Ж. за нарушение на чл.70, ал.6 от ЗЛОД. Нарушителят дава обяснения, че е навлязъл на територията на стопанството откъм язовира и се е объркал, карайки „офроуд”. Горната фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателства и от показанията на свидетелите П.Ж., К.М. и Е.Г.. От правна страна съдът приема следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – аргумент от заповед РД 09-832/29.10.2009 г. на министър на земеделието и храните – л.27 от делото. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.6 от ЗЛОД директорът на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство ежегодно със заповед определя горските пътища, по които е разрешено движението на мототриколки и четириколки, мотоциклети и джипове по смисъла на Закона за движението по пътищата. Извън указаните в заповедта пътища движението на такива моторни превозни средства е забранено. В интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите ( http: //www.nug.bg/news ) е поместена заповед № 295/30.12.2009г. на директора на ДЛС „Ропотамо” относно движението на мототриколки, четириколки, мотоциклети и джипове по маршрути на територията на ДЛС Ропотамо. Същата е издадена на основание чл.70, ал.6 от ЗЛОД и с нея, считано от 01.01.2010 г. се разрешава движението на посочените МПС по изчерпателно изброени, намиращи се в територията на ловното стопанство горски пътища. Всички останали горски пътища, сред които е и този в местността „Бурхама”, където се намира ловният дом, са забранени за посочените видове МПС поради специалното им предназначение. В този смисъл от обективна страна жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл.70, ал.6 от ЗЛОД. От субективна страна, дори и при непредпазлива форма на вина, при която е действал Ж., е налице извършено нарушение – аргумент от чл.7 от ЗАНН, приложим закон на основание чл.96, ал.2 от ЗЛОД. Това е така, защото не е знаел за забраната, въведена с цитираната заповед на директора на ДЛС „Ропотамо”, но е бил длъжен и е могъл да се запознае с нейното съдържание, при положение, че е решил да кара „офроуд”. Предвид горното правилно му е ангажирана отговорността, като не е налице маловажен случай. Това е така, тъй като законодателят е предвидил, че самото движение с МПС в нарушение на чл.70, ал.6 от ЗЛОД застрашава в достатъчна степен дивеча в ловното стопанство, което налага да бъде санкционирано по-строго. Наложеното наказание обаче е несправедливо с оглед тежестта на нарушението ( извършено при непредпазлива форма на вина ), поради което наказателното постановление следва да бъде изменено, като глобата се намали от 500 лева на 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаски районен съд, ХІІІ наказателен състав