Решение № 2034 от 27.5.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1186/2022 г.

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „Джи Ди Агро“ ЕООД, ЕИК 204290528, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица], представлявано от управителя Г. Н. Д., подадена чрез адв. Л. Ц., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001322000063-091-001 от 08.09.2022 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 567 от 17.11.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което допълнително са установени следните задължения: данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода: 2019 год. в размер на 38 150, 50 лева и лихва 10 078, 90 лева; 2020 год. в размер на 103 079, 45 лева и лихва 20 878, 79 лева и от 01.01.2021 год. до 30.06.2021 год. в размер на 79 469, 43 лева и лихва 10 283, 91 лева, възлизащи в размер на 220 699, 38 лева и лихва - 41 241, 60 лева. В жалбата се прави оплакване, че издаденият ревизионен акт е неправилен поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие на материалния закон. В жалбата се излагат подробни аргументи в подкрепа на оплакванията. На основание изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отмени ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 1066). Представя писмени бележки. Ответникът по жалбата - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, в полза на НАП. Прави възражение за прекомерност на заявеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки. Административен съд Пазарджик, VІІ – и състав, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от активно процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след изчерпване на задължителния административен ред за обжалване, с оглед на което, съдът приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба като редовна и допустима подлежи на разглеждане по същество. Производството по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001322000063-020-001 от 07.01.2022 год., издадена от В. И. И. – Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, оправомощена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед РД – 09 – 1979 – от 30.09.2021 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив. Със ЗВР е възложено извършването на ревизия на „Джи Ди Агро“ ЕООД за определяне на следните задължения: корпоративен данък за периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2020 год.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица от 01.01.2019 год. до 30.06.2021 год.; данък върху добавена стойност за периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2020 год. Лицата определени да извършват ревизията са Т. А. Т. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Г. Д. К. – Старши инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е продължен със заповеди както следва: № Р – 167001322000063-020-002 от 26.04.2022 год. и № Р – 167001322000063-020-003 от 23.05.2022 год., и двете издадена от органа възложил ревизията В. И. И. – Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив. В хода на ревизията, на осн. чл. 45 от ДОПК, са извършени насрещни проверки и на други задължени лица: „ДС Фруит“ ЕООД, „Цитрус Фруит“ ЕООД, „Маврангелис“ ООД, „Агро Програма“ ООД, „Анвесто“ ООД, „Вайлет Агро“ ЕООД, „Берк-2001“ ЕООД. На основание чл. 37, ал. 3 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК до „Джи Ди Агро“ ЕООД са изготвени искания за представяне на документи и писмени обяснения от 13.01.2022 год., 28.04.2022 год., 29.04.2022 год., 03.05.2022 год., 13.05.2022 год., 23.05.2022 год. и 31.05.2022 год. На 02.06.2021 год. приходните органи са извършили посещение на място в обект на дружеството, находящ се в стоковото тържище в с. Огняново и представляващ цех за пакетиране и съхранение на плодове и зеленчуци. Съставен е Протокол Обр. Кд-78 № 0296285 от 02.06.2021 год. Констатирали са, че в обекта няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. По време на проверката е присъствало лицето И. Й. А.. Последният е представил собственоръчно написана декларация, че не знае къде се съхраняват паричните средства на дружеството и няма каса в обекта. При проверката не е установено извършване на продажби и наличие на каса за съхранение на парични средства в брой. В Протокол Обр. Кд-78 № 0382833 от 03.06.2021 год. е обективирано посещение на счетоводен офис на „Г Консулт 29“ ЕООД, който е извършвал счетоводните услуги на жалбоподателя. С Протокол Обр. Кд-78 № 0382833 от 03.06.2021 год. е документирано извършено фактическо преброяване на паричните средства в офиса на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик. Съставен е опис на касовата наличност и наличните средства, съхранявани от управителя Д. са в размер на 5 275, 00 лева. В тази връзка са изискани счетоводни документи. Установена е липса от касата в размер на 1 933 967, 93 лева и е отразено по дебита на счетоводна сметка 609 – Други разходи. Начисленият данък, във връзка с установената липса, е в размер на 96 698, 40лева и е осчетоводен по дебита на сметка 609 – Други разходи. Представени са 25 броя протоколи от общи събрания на дружеството, във връзка с деклариран и окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ от източници в страната, в размер на 12 375, 00 лева, относим за второто тримесечие на 2021 год., платен на 07.09.2021 год. Установено е, че с част от неразпределената печалба за 2018 год. да бъдат разпределени дивиденти на управителя Д., в размер на 9 900, 00 лева. Общ размер на изплатения дивидент за периода 01.04.2021 год. – 30.06.2021 год. е в размер на 247 500, 00 лева, върху която е деклариран и внесен данък в размер на 12 375, 00 лева. С Протокол Обр. Кд-73 № 1678253 от 02.06.2021 год. е обективирано извършено посещение от данъчните органи на адреса на кореспонденция на дружеството, който е адрес по чл. 8 от ДОПК и не е открит представляващия дружеството Г. Н. Д.. На 03.06.2021 год. в ТД на НАП – Пловдив представляващият дружеството – жалбоподател е попълнил собственоръчно декларация, в която е завил, че паричните средства на фирмата се съхраняват у него и че ревизираното лице няма обособена каса за съхранение на паричните средства в брой. В хода на проверката са представени 51 броя договори за заем, с които дружеството е предоставило парични средства на физическото лице И. Й. А.. Последният към 10.12.2021 год. е в трудови правоотношения с „Джи Ди Агро“ ЕООД, изпълняващ дейността „организатор дейности“. Всеки един от договорите е на стойност 9 900, 00 лева. на това лице е извършена насрещна проверка, обективирана в Протокол за извършена насрещна проверка № П – 16001321195083-141-001 от 10.12.2021 год. А. е представил писмени обяснения и копия от 51 броя договори за заем на обща стойност 504 900, 00 лева, сключени през периода от 04.01.2021 год. до 27.05.2021 год. Средствата са предоставени в брой за петгодишен срок и се съхраняват в къщата, където живее заемополучателят със семейството си. Обезпечения и лихви по тях не са договаряни. Към всеки един договор е представена и разписка за получена сума, в размер на 9 900, 00 лева, която съвпада с датата на договора. Установено е, че А. е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за календарната 2021 год. и отразил получените средства от заемите, в размер на 504 900, 00 лева. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р – 16001322000063-092-001 от 08.07.2022 год. от лицата, определени за извършване на ревизията – Т. и К. – Главни инспектори при ТД на НАП – Пловдив. Органът по приходите го е приел за неоснователно и счел, че са налице предпоставките за издаване на РА. Изложил е съображения, че при извършен анализ на отразените суми по дебитно салдо на счетоводна сметка 401 – „Доставчици“, кредитните обороти на сметка 501 – Каса в лева, органите по приходите са приели, че са взети счетоводни операции, за които липсват разходо-оправдателни документи и същите представляват скрито разпределение на печалбата и неначисляване на данък върху дивидентите. Към 31.12.2019 год. неразпределената печалба на дружеството е в размер на 2 967 681, 41 лева и към 31.12.2020 год. неразпределената печалба на дружеството е в размер на 3 478 376, 02 лева. Съгласно представените от дружеството документи и счетоводни справки е установено, че към 31.12.2020 год. сумата от 2 061 588, 76 лева отразени като разчет по сметка 401 и платени от касата на дружеството без разходо-оправдателен документ, представлява скрито разпределение на печалбата, предвид разпоредбата на параграф 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Приходният орган е приел, че към 31.12.2019 год. сумата от 763 009, 91 лева; към 31.12.2020 год. сумата от 2 061 588, 76 лева; към 30.06.2021 год. сумата от 1 589 388, 68 лева, отразени като разчет по сметка 401 и платени от касата на дружеството без разходо-оправдателни документи, представляват скрито разпределение на печалбата, поради което ревизираното дружество дължи окончателен данък за доход от дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата върху брутния размер на посочените суми, с оглед нормата на чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ. На осн. чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ, ставката на данъка е 5 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ и върху посочените суми следва да се приложи ставка 5%, който за целия период възлиза на 220 699, 40 лева. На осн. чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ ревизията е начислила дивидент към съответното тримесечие за периода от 01.010.2019 год. до 30.06.2021 год. и е посочила, че е бил дължим за четвъртото тримесечие на 2019 год. до 31.01.2020 год.; за първото тримесечие на 2020 год. – 30.04.2020 год., за второто тримесечие на 2020 год. до 31.07.2020 год.; за третото тримесечие на 2020 год. до 31.10.2020 год.; за четвъртото тримесечие на 2020 год. до 31.01.2021 год.; за първото тримесечие на 2021 год. до 30.04.2021 год.; за второто тримесечие на 2021 год. до 31.07.2021 год. Срещу РД дружеството е подало възражение с вх. № 70-00-6927 от 25.08.2022 год. и са представени допълнителни доказателства: списък на земеделски производители, копие на протоколи за закупени стоки и копие на заявление по чл. 112, ал. 3 от ЗДДС. Уведомило е данъчния орган, че се очаква заключение от компетентните органи относно причините за пожара в офиса на фирмата от 18.07.2022 год., в с. Огняново, зеленчуковата борса. Посочил е, че по време на пожара са изгорели всички архиви и документи на дружеството. Приложил е част от протоколите за закупени стоки и данни за земеделски производители – 62 броя, които търговецът е успял да възстанови. Към датата на подаване на възражението към РД тече следствие, което още не е приключило. Органите по приходите са приели за неоснователно възражението на жалбоподателя. Посочили са, че представените приемно-предавателни протоколи и касови бележки не съвпадат с изброените дати и суми, за които в хода на ревизионното производство са направени констатации за липса на разходо-оправдателни документи и същите представляват скрито разпределение на печалбата. По отношение на пожара в складовото помещение на „Джи Ди Агро“ ЕООД е приел, че този факт няма отношение към констатациите в РД. Приел е същите доводи, които са изложени в РД и ревизията е приключила с издаването на РА № Р-16001322000063-091-001 от 08.09.2022 год. от В. И. И., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив и ръководител на ревизията. С този акт на търговското дружество са определени задължения, както следва: допълнително установен данък за доходи от дивиденти под скрито разпределение на печалбата на местни и чуждестранни физически лица, по чл. 46, ал. 3, във връзка с чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, за периода от 31.12.2019 год. до 31.12.2020 год. и от 31.03.2021 год. до 30.06.2021 год., възлизащи в общ размер на 220 699, 38 лева, както и съответните лихви в размер на 41 241, 60 лева. Срещу РА, с който допълнително са установени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица: за 2019 год. в размер на 38 150, 50 лева и лихва 10 078, 90 лева; 2020 год. в размер на 103 079, 45 лева и лихва 20 878, 79 лева и от 01.01.2021 год. до 30.06.2021 год. в размер на 79 469, 43 лева и лихва 10 283, 91 лева, възлизащи в размер на 220 699, 38 лева и лихва - 41 241, 60 лева, е подадено възражение от дружеството с вх. № 18434 от 20.09.2022 год. до Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП. С молба от 09.11.2021 год. жалбоподателят е заявил, че очаква заключението на компетентните органи относно причините за пожара в офиса на фирмата от 18.07.2022 год. РА е потвърден с Решение № 567 от 17.11.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП досежно допълнително установените задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица. Органът е приел за правилни изводите, изложени в РА, че въпросната сума съставлява скрито разпределение на печалба, като няма представени доказателства, че тези суми са използвани от едноличния собственик на капитала за извършени плащания за цели, които не са свързани с дейността на ревизираното лице, като не са съставяни документи за това и сумите не са възстановени. На осн. параграф 1, т. 8 и т. 5, б. „в“ на ДР на ЗДДФЛ, чл. 46 и чл. 38, ал. 3 от ДР на ЗДДФЛ, параграф 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО е посочил, че когато собственик/съдружник или свързано с него лице използва финансови ресурси на дружеството през годината, теглейки ги от дружеството без намерение реално да ги възстанови на дружеството, което не е оформено с протокол на общото събрание за разпределяне на налична неразпределена печалба от минали години като дивидент и няма интерес тези усвояеми суми да се уредят в бъдеще за сметка на разпределян дивидент през следващ период, е налице скрито разпределение на печалбата и дивидент, т.е. се дължи данък, ведно със съответните лихви. От страна на жалбоподателя е представено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.11.2022 год. на прокурор З. И. от Районна прокуратура – Пазарджик, с което е прекратено наказателно производство по досъдебно производство № 589 от 2022 год. по описа на РУ на МВР – Пазарджик и прокурорска преписка вх. № 3947 от 2022 год. по описа на РП – Пазарджик, водено за престъпление по чл. 331, ал. 1, във вр. с чл. 330, ал. 1 от НК. От него се установява, че на 18.07.2022 год., около 20: 00 часа, в с. Огняново, област Пазарджик, в „Пазар на производителя – Пазарджик“ АД, по непредпазливост е запален чужд имот – сграда тип „Хале“, собственост на „Пазар на производителя – Пазарджик“ АД. Причина за пожара е установена електрическа неизправност в захранващ блок на машина за почистване на под. Не са налице следи от умишлен или непредпазлив пожар. С писмо вх. № 1679 от 24.02.2023 год. трето неучастващо лице в съдебното производство – „Пазар на производителя Пазарджик“ АД, с. Огняново, Община Пазарджик, чрез своя Изпълнителен директор е уведомил съда, че в пожара на 18.07.2022 год. на територията на борсата е унищожен почти целия архив и не разполагат с масиви с информацията относно цени по видове стоки за периоди, като същата е попълвана ежедневно в електронен фиш на сайта на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Сочат, че при пожара са унищожени всички ведомости от 2016 год. до 19.07.2022 год. По делото е разпитан свидетелят С. Д. К., чийто показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят заяви, че е земеделски производител и търгува с жалбоподателя от 2019 год. Произвежда картофи и търговецът идва на нивата, за да ги купи, не на борсата. Цената е различна и зависи как стоката се продава към момента. Обикновено сравнява цената за продажба като се обажда на борсата и в зависимост от моментната й стойност я предлага с десет стотинки по-ниска от борсовата. Плащането се извършва на момента или до седмица най-късно, на ръка, в брой и на място на нивата. За закупената стока винаги издава приемо-предавателен протокол, не издава фактура. Сочи, че това не е единственият му клиент, но основно на него продава. По делото е разпитан свидетелят А. Н. А., чийто показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят заяви, че е земеделски производител и произвежда картофи и домати. На година издава около 50-60 тона картофи, в зависимост от реколтата. Когато му е готова реколтата от картофи се обажда на управителя на дружеството-жалбоподател и се разбира с него за цената, започва да вади произведената стока и идва на нивата, взимат стоката и я плащат. Издава приемно- предавателни протоколи за стоката си. Цената на продукта фигурира в документа, който издава. Нямало е искане за по-ниска цена, както са се договорили, така и се вписва в документите. Плащанията са се извършвали на ръка, в някои случаи веднага, а в други – след два-три дена. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава. Основната СИЕ е оспорена по отношение отговора на вещото лице в т. 9, а допълнителната – изцяло. В тази връзка съдът е допуснал да се изготви тройна съдебно- икономическа експертиза. По искане на жалбоподателя е назначена и приета тройна съдебно-икономическа експертиза, която е отговорила на същите въпроси, които са поставени на едноличната и допълнителната съдебно-икономическа експертиза. Съдът намира, че тройната съдебно-икономическа експертиза не е оспорена от страните и е компетентно изготвена. От страна на жалбоподателя са представени извлечения от банковите левови сметки на дружеството-жалбоподател, относими за ревизирания период. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи по съществото на правния спор: Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на Върховния административен съд. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи. При издаване на ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в зададения срок. В тази връзка не се констатират нарушения на процесуалните правила в хода на развилото се ревизионно производство. Спорът по делото се свежда до приложението на материалния закон, като се концентрира по отношение на въпроса за наличието основание за облагане на дружеството с допълнително установения данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, за 2019 год., 2020 год. и за периода от 01.01.2021 год. до 30.06.2021 год., ведно с дължимите и прилежащи лихви. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България и местно физическо лице от източник в чужбина. Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на „скрито разпределение на печалбата“ се определя върху брутния размер на начислените суми. Определението на понятието „дивидент“ е дадено в параграф 1, т. 4 от ДР на ЗДДФЛ. Според него това е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното и включва доход от акции; доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; скрито разпределение на печалбата. Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата. Аналогична норма се съдържа и в ЗКПО. В параграф 1, т. 5, буква „а“ от ДР на ЗКПО е дадено легално определение на понятието „скрито разпределение на печалба“. Това са: а). сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по параграф 1, т. 4, букви „а“ и „б“ от ДР на ЗКПО; б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия: 1) заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31.12. на предходната година, 2) изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок, 3) изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода, 4) изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти. При скритото разпределение на печалбата е необходимо извършване на действия от съдружниците (или на свързани с тях лица), които предполагат получаване на облага от тях, от печалбата на дружеството, по начин, който води до намаляването й без да е извършено разпределение на дивидент. Скритото разпределение на печалба всъщност са онези парични суми, които ЗКПО е определил императивно и които са били разходвани по начин, че да се повлияе при определяне на действителния размер на данъчната печалба по реда на ЗКПО. Данъчната основа за определяне на данъка при източника е брутният размер на разпределените дивиденти, а данъчната ставка е 5 на сто (чл. 197 и чл. 200, ал. 1 от ЗКПО). По отношение на начислените лихви за забава намира приложение разпоредбата на чл. 175 от ДОПК. Основните доводи на жалбоподателя както в административното производство, така и в съдебното производство се свеждат до твърдението, че процесните парични средства са използвани за закупуване на плодове и зеленчуци от частни лица за целите на икономическата дейност на дружеството. Жалбоподателят не представя съответни счетоводни документи, удостоверяващи, че сумите са били отразени като разход на дружеството. Аргументира се с обстоятелството, че на 18.07.2022 год. в с. Огняново, област Пазарджик, в „Пазар на производителя – Пазарджик“ АД, е възникнал пожар и в наетото от него складово помещение са изгорели всички документи и архиви на дружеството, поради което не е в състояние да представи първични счетоводни документи за ревизирания период. Пред ревизиращия орган е управителят на дружеството е заявил, че паричните средства на дружеството се управляват и съхраняват от него – Г. Н. Д. и няма обособена каса за съхранение на паричните средства в брой. От приетата и неоспорена по делото тройна съдебно-икономическа експертиза и от едноличната експертиза, с изключение на оспорената й част по т. 9, и допълнителната към нея, се установи, че търговецът е реализирал приходи от продажба на стоки – зеленчуци и плодове, към четири търговски вериги. Информацията за осъществяваните доставки е предоставена от търговските вериги и е налице реалност на доставките от страна на жалбоподателя, но предвид липсата/унищожен модул за отчитане на стоките, не са налични данни каква стока е заприходена при търговеца. Вещите лица са заключили, че при липсата на документи за закупуване на стоките и производство на такива в стопанството на фирмата не могат да обосноват продажбите към търговските вериги, както и да изчислят разхода за закупуването на същите стоки. Наличието на реализация на стоки към четири големи търговски вериги не е достатъчно да обоснове установената от приходните органи сума, подлежаща на допълнително установен данък за процесния период. Липсата на данни, документи и доказателства за разходване на сумата, изчислена от приходните органи като неразпределена печалба на дружеството за процесните. Липсата на счетоводна отчетност не дава възможност за установяване на основата на данъчно облагане, както и какви суми са използвани за закупуване на стоките. Не може да се извърши съпоставка между приходите и разходите, за да се обоснове търговската дейност на едноличното дружество. От данните по делото се установяват само плащанията, извършвани към жалбоподателя. Няма данни за тяхната документална обоснованост и относимост към икономическата дейност на търговеца. Кредетираните от съда свидетелски показания също не аргументират тезата на жалбоподателя за извършени разходи от негова страна. От тях единствено може да се извлече извод за механизма на процеса за закупуване на зеленчукова продукция от производителите. Следователно се касае за извършени дейности на дружеството, за които не са съставяни първични счетоводни документи и сумите не са възстановени на дружеството. Правилен е изводът на приходния орган, че отразените суми като дебитни обороти по счетоводна сметка 401 – Доставчици и като кредитни обороти по счетоводна сметка 501 – Каса лева, за които липсват разходооправдателни документи, представляват скрито разпределение на печалбата. Обстоятелствто, че е възникнал пожар на 18.07.2022 год. в наетото складово помещение на територията на зеленчукова борса с. Огняново, по време, на който са изгорели всички архиви и документи на дружеството, не се оспорва от страните, а напротив – възприема се без колебание от тях и се доказва от данните, съдържащи се в Постановлението за прекратяване на наказателно производство от 25.11.2022 год. на прокурор З. И. от Районна прокуратура – Пазарджик. Ревизионното производство е инициирано преди датата на това на събитие – месец 01.2022 год. и жалбоподателят е имал възможност да представи на приходните органи нужните документи, установяващи дейността на дружеството. Преди датата на 18.07.2022 год. на ревизираното лице са връчени общо пет броя ИПДПОЗЛ, с които са изискани всички разходооправдателни документи, свързани с констатираните липси на парични средства. Непредставянето на тези документ не могат да се обосноват с възникналия пожар, а още повече, че по време на изискването им не са били погинали. В заключение, следва да се посочи, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест в настоящото производство, не ангажира необходимата пълнота от доказателства, с които успешно да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване установените в ревизионния акт фактически констатации. В хода на производството пред съда не са събрани доказателства, годни да опровергаят извода, че ревизираното дружество е отразило процесните суми като разходи на дружеството и в каква връзка са били извършени, поради което законосъобразно ревизиращите органи са приели, че управителят на търговското дружество е извършвал плащания, несвързани с търговската дейност на ревизираното лице и няма документална обоснованост за усвояемостта им. Налице е скрито разпределение на печалбата по смисъла на параграф 1, т. 5, б. “а“ от ДР на ЗКПО, което следва да се третира като разпределен дивидент съгласно параграф 1, т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ и подлежи на облагане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Окончателният данък е определен и съобразно предвидената в чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчна ставка от 5%. Съответветно правилно с оспорения ревизионен акт са определени задължения за доходи от дивиденти на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ. При правилно приложение на предвидената в закона ставка и правилно определена данъчна основа, правилно е изчислен и дължимият окончателен данък. На основание чл. 175 от ДОПК, законосъобразно са начислени и лихви за забава. Въз основа на изложеното се налага изводът, че ревизионният акт, с който допълнително е установен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2019 год., 2020 год. и за периода 01.01.2021 год. – 30.06.2021 год. и прилежащите към него лихви, е законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба на „Джи Ди Агро“ ЕООД следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Предвид изхода на спора, на осн. чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК на Национална агенция за приходите гр. София се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в настоящото съдебно производство. „Джи Ди Агро“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Националната агенция за приходите сума в размер 13 477, 00 лева, определена на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ, във вр. чл. 8, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ – и състав,