Решение № 141 от 3.2.2020 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2881/2019 г.
Окръжен съд - ПловдивГражданско03.02.2020 г.докладчик СТЕФКА ТОДОРОВА МИХОВА
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 319/30.09.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 573 / 2017г. по описа на РС-Карлово и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл.409, ал.1 ГПК на „ Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, дубликат на изпълнителния лист, издаден с разпореждане на съда от 05.06.2017г. по ч.гр.д.№ 573/2017г. по описа на РС-Карлово, на основание влязла в сила заповед № 349 /28.04.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Решението е окончателно.
Мотиви
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано по въззивна жалба подадена от „ Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника юрисконсулт К.С., против решение № 319/30.09.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 573/2017г. по описа на РС-Карлово, с което е оставено без уважение искането му за издаване на дубликат на изпълнителен лист за присъдени суми по ч.гр.д. № 573/2017г. по описа на КрлРС, въз основа на влязла в сила Заповед № 349/28.04.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.А.М., ЕГН ••••••••••. В жалбата са наведени доводи за неправилност на извода на съда, че не е доказано, че оригинала на изпълнителния лист е унищожен или изгубен. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за уважаване на искането по чл.409 ГПК. Въззиваемата по делото страна С.А.М. не взема становище по жалбата. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима. От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното: На 28.04.2017г. по ч.гр.д. № 573/2017г. по описа на КрлРС, заповедният съд по реда на чл. 410 от ГПК е издал Заповед № 349 за изпълнение на парично задължение, като е разпоредил длъжникът - С.А.М., ЕГН •••••••••• да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, град София, претендираните със заявлението суми. След влизане в сила на заповедта за изпълнение, на 05.06.2017г., съдът е издал и изпълнителен лист, получен от процесуалния представител на търговското дружество на 12.06.2017г. От изготвената от Камарата на частните съдебни изпълнители справка по регистъра на длъжниците с изх.№6/02.01.2020г. се установява, че срещу С.А.М., ЕГН ••••••••••, в качеството му на длъжник няма регистрирани висящи изпълнителни дела. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Л. С. П., служител в „ Профи Кредит България” ЕООД на длъжността юрисконсулт, мениджър „принудително изпълнение“ се установява, че изпълнителният лист срещу длъжника С.М. е получен от дружеството, за което е съставен приемо-предавателен протокол и заведен в архива за образуване на изпълнителни дела. След преместване на архива на дружеството през лятото на 2017г. била установена липсата на процесния изпълнителен лист, който не бил открит в архива на дружеството. Съдът намира, че така ангажираните от молителя писмени и гласни доказателства в достатъчна степен подкрепят твърденията му и обосновават извода, че издаденият първоначален изпълнителен лист е изгубен и не се намира в държане на молителя. Съгласно разпоредбата на чл. 409, ал. 1 ГПК дубликат от изпълнителен лист се издава от съда, който е издал първообраза, ако последният бъде изгубен или унищожен, въз основа на акта, по който е издаден първообраза. Тълкуването на разпоредбите налага изводът, че за да бъде уважена молбата за издаване на дубликат, следва да са налице две кумулативни условия: 1. издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т. е. същият не се намира в държане на молителя и 2. молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист. В настоящия случай едната от предпоставките е налице, като по делото се съдържа изпълнителното основание, послужило за издаване на изпълнителния лист. Съдът намира, че е налице и втората предвидена в закона предпоставка -издаденият първоначален изпълнителен лист е загубен. Изгубването на изпълнителния лист е отрицателен факт от обективната действителност и за неговото настъпване се съди от други факти и обстоятелства. В конкретния случай това са показанията на служителя на дружеството, който е имал задължението да извърши съответните процедури по привеждането на изпълнителния лист в действия.Доказателствата в тази насока са й обстоятелствата, че въз основа на издадения изпълнителен лист срещу длъжника не е образувано изпълнително производство, както и липсата на възражения от негова страна по чл. 409, ал. 3 от ГПК за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. По изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 409, ал. 1 от ГПК и молбата за издаване на дубликат на изгубения изпълнителен лист следва да бъде уважена. Атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване на искането по чл.409, ал.1 ГПК По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд