Решение № 562 от 31.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 14660/2021 г.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 42, б. „а“ от ЗН и чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за признаване нищожност на саморъчно завещание от 10, 09, 2012год. В исковата молба е посочено, че завещанието е нищожно тъй като ответникът няма право да получава по завещание, тъй като се явява негов изпълнител. Съдът намира релевираните доводи за неоснователни. На първо място, от съдържанието на завещанието не може да се приеме, че ответникът е определен за изпълнител на завещанието. Действително, в завещанието фигурира изречението „това е моята воля, която желая да изпълнят наследниците ми“, но не може да се приеме, че по този начин е определен изпълнител на завещанието по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗН. Това изявление следва да се разглежда като желание наследниците по закон да се съобразят със завещателното разпореждане. От друга страна, дори волята на завещателя да е била в посочения смисъл, това не би довело до лишаване на ответника от възможност да наследява, като основанието за нищожност по чл. 42, б. „а“ следва да се разглежда във връзка с хипотезите на чл. 3 от ЗН, като фактически твърдения за това ответникът да е недостоен не са релевирани. Хипотезите за това са изрично посочени: а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано; б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание. Ето защо искът за прогласяване нищожността на завещанието по чл. 42, б. „а“ от ЗН е неоснователен. Неоснователен е и искът по чл. 42, б. „б“ за прогласяване нищожността на завещанието поради неизпълнение на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН. На първо място, съдът намира за неоснователно възражението за неавтентичност на завещанието, тъй като видно от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза завещанието е изписано саморъчно и подписано от завещателката С. Д.а М.а. От друга страна, единствените изрични изисквания, които законодателят е предвидил при съставяне на завещанието е същото да бъде написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано, като подписът бъде поставен след датата. В конкретния случай, тези изисквания са изпълнени. Завещанието е изписано ръкописно и подписано от наследодателката. Посочена е датата на съставяне му – 10, 09, 2012 г. и е поставен подпис на завещателя. Подписът е положен след датата – на по- долен ред от ръкописно изписаната дата в началото на завещанието, както и на един и същи ред с цифреното посочване в края на завещанието. В последния случай, подписът е положен в дясната част на реда и като се има предвид посоката на изписване от ляво на дясно, граматически и смислово той следва датата. Извън това, не са задължителна част от съдържанието на завещанието каквито и да е конкретни изрази или формулировки, с които завещателят да изразява волята си, вкл. и означение на завещанието като „саморъчно“. Достатъчно е да е възможно волята на наследодателя да се изведе от писмения текст. При наличието на неяснота е допустимо тълкуването му по реда на чл. 20 от ЗЗД (Решение № 197 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 1085/2016 Г., Г. К., І Г. О. на ВКС). В конкретния случай от съдържанието на завещанието съдът обосновава извод за ясно изразена воля на завещателката да остави цялото си имущество на ответника Т. Р. М.. Видно от текста на завещанието, намерението е да се разпореди с имущества, които ще остави след смъртта си. Във връзка с доводите на ищеца, следва да се посочи, че несъмнено завещателката е имала предвид свое лично имущество, който извод се налага както от характера на завещанието като разпоредителен акт, така и от използване на притежаването местоимение „си“ при обозначаване на имуществото. В случаите на универсално завещание не е налице изискване за индивидуализиране на завещаното имущество, вкл. когато в него е включен недвижим имот. Извод за неяснота или липса на воля в наследодателката за оставяне на завещание не може да се изведе от извършените поправки. Преценени по реда на чл. 178, ал. 2 от ГПК съдът намира същите за обичайни при ръкописно изписване на текст. От друга страна употребяване на фразата „извършва“, вместо „извършвам“, не води по никакъв начин до извод, че волята на завещателката е била заместена и че тя не е имала намерение да остави завещанието. По отношение на исковете, с пр. кв. чл. 43, б. „а“ и б. „б“ за унищожаване на завещанието съдът намира следното: По делото се установява, че към момента на завещанието, наследодателката е била приета в болница МБАЛ Софиямед, където е била диагностира с карцином на стомаха и е била назначена оперативна интервенция за премахването му. Видно от назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, при постъпването на наследодателката в болницата не са били налице данни за психично заболяване или слабоумие, поради което не може да се направи извод, че тя не е разбирала свойството и значението на постъпките си. Не се установява също така тя да е приемала медикаменти, които да повлияят на психическите й възможности. Що се касае до иска, с пр. кв. чл. 43, б. „б“ от ЗН, по делото не са представени никакви доказателства за упражнено насилие от страна на ответника Т. Р. М. над наследодателката с оглед съставяне на процесното завещание, поради което иска се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърляне на главните искове съдът намира да се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане заявената при условията на евентуалност искова претенция с правна квалификация чл. 30, ал. 1 от ЗН. С цитираната разпоредба е предвидена възможността наследниците със запазена част, определена по реда на чл. 28 от ЗН, които са призовани към наследяване да претендират намаление на завещателните или дарствени разпореждания на наследодателя и възстановяване на запазената им част, която е накърнена. По делото се установява, че страните - Б. Р. М. и Т. Р. М. са единствени наследници на С. Д.а М.а. С процесното завещание от 10, 09, 2012 г. наследодателката е оставила цялото си имущество на нейния син Т. Р. М.. Тъй като ищецът упражнява правото си срещу лице, което е наследник по закон, по арг. от противното от чл. 30, ал. 2 от ЗН не е налице изискване да приеме наследството по опис. Тъй като не са налице дарения в полза на ищеца не е необходимо съставяне на наследствена маса за определяне на разпологаемата част от наследството. Съобразно чл. 29, ал. 1 от Закона за наследството ищецът и ответникът имат запазена част общо 2/3 от имуществото на наследодателя, съответно разполагаемата част в случая е 1/3 от наследството. Доколкото те са единствени наследници, припадащата част на всеки от тях е 1/3 по аргумент от чл. 5, ал. 1 от ЗН. Именно с припадащата се част на ищеца от 1/3 завещанието следва да се намали и да се възстановят неговите права. До размера на останалата обща запазена част от 2/3 завещанието не следва да бъде намалявано, тъй като преобразуващото право по чл. 30 от ЗН е самостоятелно за всеки наследник и се предявява по негова преценка, като запазената част на наследници, които не са направили искане, не се допълва (Решение № 189 от 27.12.2018 г. по гр. д. № 4966/2017 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). Другият наследник с право на запазена част е лицето в полза на което е направено завещанието – ответникът Т. М.. По тази причина съдът намира, че искът за намаляване на завещанието и възстановяване на запазена част за разликата над 1/3 до 1/2 част от наследството би бил неоснователен. По възражението за погасителна давност. Съгласно т.3, б.“г“ от ППВС с № 7 от 28, 11, 1973год., и скът за намаляване на завещания и на дарения и за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. Съгласно Решение № 106 от 08.01.2015 г. по гр. д. № 2654/2014 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС упражняване правата по завещанието изисква установяване на едно активно поведение от страна на бенефициера, което може да бъде изразено както с фактически, така и с правни действия или и двете. Това поведение може да се изрази в обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, което е израз на приемане на наследството от негова страна. Упражняване на правата по завещанието от значение за начало на давността, представлява и вписването на завещанието в съответната служба по вписвания. Съгласно чл. 112, б. "и" от ЗС подлежат на вписване преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. Вписването се извършва в службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот съгласно чл. 7 от Правилника за вписванията. По този начин се създава възможност на наследниците по закон с право да искат възстановяване на накърнена запазена част, засегнати от извършените със завещанието разпореждания, да бъдат своевременно информирани за завещанието. В конкретния случай, процесното завещание е обявено по реда на чл. 27 от ЗН на 03.08.2016 г. и е било вписано в СВ-гр. София с вх. № 601/04, 08, 2016 г. По този начин погасителната давност за предявяване на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН е изтекла най-късно на 04, 08, 2021 г. Ищецът е предявил иска си на 13, 09, 2021 г., т.е. след изтичане на давностния срок, поради което искът за намаляване на процесното завещание и възстановяване на запазена част следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. По разноските: С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, но по делото няма данни да са извършени такива, поради което не се присъждат.