Решение № 1274 от 4.7.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 178/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. И. Й., [ЕГН], от [населено място], срещу Отказа на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], обективиран в писмо с изх. № 0802-94Г-00-0078#1/25 от 25.03.2025 г., потвърден с Решение № 08-РД06-004 от 14.04.2025 г. на Директора на РДСП – Добрич. С жалбата се иска отмяна на отказа. Претендира се присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, не се представлява. Поддържа жалбата и представя с вх. № 1990/ 17.06.2025 г. Писмена защита, в която развива съображенията си за основателност на жалбата. Сочи, че следва да се направи разграничение между наследяването на вземането и наследяването на правото на финансова подкрепа. Изтъква, че не е заявила наследяване право на месечна подкрепа, а право на неполучените вземания от брат ѝ, дължими преди неговата смърт. Продължава, че съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗХУ вземанията на лицата се погасяват в срок от три месеца от края на месеца, за който се отнасят и в тази връзка обръща внимание, че Заявлението ѝ е подадено на 26.02.2025 г., т.е. преди изтичане на погасителния срок. Позовава се на чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ, че месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата и в този смисъл счита, че месечната финансова подкрепа на брат ѝ е следвало да бъде прекратена, считано от 01.03.2025 г., като за м. февруари също е дължима. Посочва съдебна практика. Ответникът - Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Генерал Тошево, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява. В Писмен отговор с вх. № 1506/ 20.05.2025 г. (л. 33) признава основателността на жалбата за вземането за месец януари 2025 г., но оспорва жалбата в частта на претенцията за месец февруари 2025 г., като изразява становище, че за месец февруари помощта не е вземане на наследодателя на жалбоподателката. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Със Заповед № ЗХУ - ИО/Д-ТХ-ГТ/315/ФП/ 29.11.2022 г. на Директора на ДСП – Генерал Тошево (л. 28, на гърба) на В. И. Т. от [населено място]. Стамболийски, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 103.25 лв., считано от 01.11.2022 г. до 28.02.2025 г. Размерът на помощта е актуализиран периодично, съответно със Заповеди от 31.01.2023 г. (л. 28), 25.01.2024 г. и от 24.01.2025 г. (л. 27) на същия административен орган, като последно е определен размер от 159.50 лв., считано от 01.01.2025 г. до 28.02.2025 г. Заповедите са влезли в сила, по което спор няма. В. И. Т. е починал на 13.02.2025 г., видно от приложения по делото препис – извлечение от акта му за смърт ( л. 26). Според Удостоверение за наследници с изх. № АО-01-20-01/ 24.02.2025 г. (л. 25, на гърба) В. Т. е оставил един наследник и това е сестра му Г. И. Й., [ЕГН]. По делото не е представена заповед, с която да е прекратена отпуснатата помощ. С. З. вх. № 0802-94Г-00-0078#1/ 25 г. от 26.02.2025 г. на ДСП – Генерал Тошево (л. 25) жалбоподателката като единствен наследник на В. И. Т. е поискала от ответника да получи дължимата на наследодателя ѝ финансова помощ за месец януари и февруари 2025 г. Във връзка със Заявлението до Г. И. Й. е изпратено писмо с изх. № 0802-94Г-00-0078#1/ 25/ 25.03.2025 г. на Директора на ДСП – Генерал Тошево (л. 6), с което е уведомена, че в конкретния случай финансовата подкрепа за В. Т. е отпусната за месец януари 2025 г. и наредена за изплащане по начина на заявяване от лицето, на поща в случая в [населено място], общ. Генерал Тошево, а за месец февруари 2025 г. финансовата подкрепа е начислена и сторнирана, като счетена за недължима, във връзка с получена служебна информация, че г-н Т. е починал на 13.02.2025 г. Посочено е, че съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗХУ правото на финансова подкрепа е лично, като отпуснати и неполучени социални плащания поради смърт на правоимащото лице не се наследяват. С оглед на това е изписано, че финансовата подкрепа по реда на чл. 70 от ЗХУ не е допустимо да бъде изплатена на наследници. Г-жа Й. е обжалвала отказа до РДСП – Добрич (л. 7), в резултат на което е издадено Решение № 08-РД06-0004/ 14.04.2025 г. от Директора на РДСП – Добрич, с което жалбата по административен ред е отхвърлена (л. 9). Решението е получено, видно от известието за доставяне, на 16.04.25 г. (л. 10). Жалбата е подадена директно в канцеларията на Административен съд – Добрич с вх. № 1247 на 25.04.2025 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: Между страните не е спорно, че наследодателят на жалбоподателката е имал право на финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ, определена за срок от 01.11.2022 г. до 28.02.2025 г. Периодите, за които се иска изплащане на помощта, са м. 01.2025 г. и м. 02.2025 г., т.е. за месеца преди и месеца, в който е настъпила смъртта на В. Т., починал на 13.02.2025 г. С нормата на чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ е разписано, че месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, изплаща се най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година, с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година, а с текста на чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ е предвидено, че месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. В случая лицето, на което е отпусната подкрепата, е починало на 13.02.2025 г. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ помощта му се прекратява, считано от 01.03.2025 г. В този смисъл за претендираните месеци финансовата подкрепа е била дължима, като получаването ѝ не е елемент от фактическия състав при определяне на това дали лицето има право да я получи. Неполучаването на помощта в съответния месец не погасява правото на лицето да получи финансова подкрепа на един по-късен етап, стига да е заявило такова искане в срока по чл. 25, ал. 6 от ЗХУ. Съобразно този текст вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят. В случая финансовата подкрепа се отнася за месеците януари и февруари на 2025 г., за които претендира и жалбоподателката, а Заявлението от последната е подадено през месец февруари 2025 г. Ответникът признава, че претенцията относно вземането за месец януари 2025 г. е основателна, но оспорва тази за месец февруари 2025 г. Оспорването му е необосновано, тъй като няма спор, че жалбоподателката е наследник на В. Т.. В състава на наследството му се включват всички имуществени права като правото на собственост върху недвижими имоти и движими вещи, облигационните права, придобити от наследодателя преди неговата смърт в резултат на различни правни сделки, а така също и вземанията му за обезщетения, авторски права и възнаграждения, вкл. и отпуснати с влезли в сила заповеди и неизплатени (в случая) финансови помощи. Съобразно текста на чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ вземането на В. Т. е било дължимо за двата процесни месеца, поради което същото се включва като вземане в наследствената маса на лицето и се дължи неговото изплащане на наследниците му. Предвид горното основателно е възражението на жалбоподателката, че следва да се направи разграничение между наследяването на вземането и наследяването на правото на финансова подкрепа. Вярно е, че съобразно чл. 80, ал. 2 от ЗХУ правото на финансова подкрепа е лично, както сочи ответникът в Решението си, като отказът от това право, както и прехвърлянето му, са недействителни. В случая обаче не се претендира наследяване на правото на финансова подкрепа, а наследяване на вземането, възникнало приживе на наследодателя за него. Вярно е, че поради личния характер на правото на подпомагане със смъртта на лицето самото това право на подпомагане се прекратява, тъй като е лично, непрехвърлимо и ненаследимо. Законодателят е предвидил обаче, че месечната финансова подкрепа се прекратява, считано от първо число на месеца, следващ месеца на промяната – в случая месеца на смъртта, т.е. се прекратява, считано от 01.03.2025 г. В този смисъл е уредено изплащането на сумата дори за целия месец, в който е настъпила смъртта на В. Т. – февруари 2025 г., като това плащане няма как да се получи от В. Т., а от неговия наследник – сестра му. Според Закона за наследството след смъртта на едно лице дължимата му сума за подпомагане за месеца на смъртта му (а на още по-голямо основание и за предходните месеци, за които такава е отпусната, но не е платена) ще се получи от неговите наследници, защото просто правоимащият не е жив, а имуществото му се наследява от законните му наследници. При прилагане на чл. 80, ал. 2 от ЗХУ наследникът няма да наследи правото на подпомагане занапред, а ще получи само вземането, което е възникнало вече преди смъртта на наследодателя. С подаденото искане за изплащане на финансовата подкрепа, дължаща се на брата на жалбоподателката, последната не иска наследяване на правото на финансова подкрепа, а наследяване на вземането, възникнало приживе на наследодателя ѝ. Това вземане, както и всички движими и недвижими вещи, собственост на наследодателя преди смъртта му, са част от наследствената маса, която преминава в патримониума на наследника, който в случая е Г. Й.. Тъй като вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят, а искането от г-жа Й. е подадено на 26.02.2025 год., в законовия срок, то са налице всички предпоставки тя да получи дължащите се на брат ѝ средства за финансова подкрепа за месеците януари и февруари 2025 год. (Решение № 813 от 25.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9292/ 2022 г., VI отд.; Р № 3131/ 09.10.2024 г. по адм. дело № 634/ 24 г. на АдмС – Велико Търново; Р № 1143/ 01.04.2024 г. по адм. дело № 91/ 24 г. на АдмС – Велико Търново). По изложените съображения съдът намира оспорения отказ за незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а жалбата като основателна – уважена изцяло. При този изход от спора и своевременно стореното от жалбоподателката искане на последната следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на заплатената за образуване на делото държавна такса в размер на 10.00 лв. (десет лева). Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 АПК, Административен съд – Добрич, III състав,