Решение № 4793 от 30.6.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 11859/2016 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ). В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищцата неимуществени вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на престъпление, за което Б.Т.-И. е оправдана, като доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищцата. Не се спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че срещу Б.Д.Т.-И. е било образувано наказателно производство и с постановление от 08.04.2005 г. на прокурор при СРП е разпоредено започване на полицейско производство – дознание срещу Б.Т. за извършено от нея престъпление по чл. 311 от НК. На 01.02.2010 г. в СРС е внесен обвинителен акт, с който Б.Д.Т. е обвинена в това, че на 21.07.2004 г. в гр. София, в Нотариална кантора, находяща се на площад „•••••••••, в качеството си на длъжнжостно лице – нотариус, вписан в регистъра на НК № 076, с район на действие района на СРС, в кръга на службата си (чл. 465, б. „б“, пр. 2, алт. 3 ГПК (отм.) – „нотариални са производствата, по силата на които се извършват удостоверяване на подписите на частни документи“ и чл. 485, ал. 2 ГПК (отм.) – „при удостоверяване на подипас върху частен документ, лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече сложените подписи“) съставила официален документ – нотариална заверка рег. № 2486 от 21.07.2004 г. на подписи, привидно положение от някое от лицата С.Б.К.или Й.Г.Й.(в графа наемодател) и В.С.П.(в графа наемател), като представител на „Ц.“ ЕООД в договор за отдаване под наем на недвижим имот с дата 15.07.2004 г., в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно: че лицата С.Б.К.или Й.Г.Й.се явили пред нея и положили подписите си в графа „наемодател“ на договора, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тези обстоятелства пред Териториална данъчна дирекция гр. София – престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 от НК. На обвиняемата е била взета мярка била взета мярка за неотклонение „подписка“. Към датата на внасяне на обвинителния акт в съда Б.Т. е била осъждана, както следва: по НОХД № 12971/2004 г., като е сключила споразумение, в сила от 15.06.2005 г., за извършено на 12.03.2001 г. в гр. София престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 2 от НК и й е наложена глоба от 1 000 лева; по НОХД № 7449/2006 г. е сключила споразумение, в сила от 06.03.2007 г. за извършени на 15.03.2000 г. и на 23.10.2000 г. престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 2 от НК, като определеното общо на –тежко наказание – глоба от 500 лева е увеличено с ½, или 750 лева; по НОХД № 3911/2004 г. е постановена осъдителна присъда, в сила от 21.03.2008 г., за извършено на 30.09.1999 г. престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, като й е наложено наказание три години лишаване от свобода, а изтърпяването на наказанието е отложено с пет години и е лишена от право да упражнява професията нотариус за срок от три години от влизане на присъдата в сила; по НОХД № 899/2004 г. е постановена осъдителна присъда, в сила от 20.11.2008 г., за това, че на 16.09.1999 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – нотариус, съставила официални документи, в които удостоверила неверни обстоятелства относно подписите на лицата, положени за „упълномощители“, както и датата на полагането им – 16.09.1999 г. в 54 частни документа. Наложено й е наказание лишаване от свобода от две години, отложено за период то пет години. Не се спори и се установява от присъда от 29.11.2013 г. по НОХД № 1300/2012 г. по описа на СРС, че Б.Т. е оправдана по повдигнатото й обвинение и че присъдата е потвърдена с окончателно, неподлежащо на обжалване решение № 1197/20.11.2015 г. по ВНОХД № 719/2015 г. по описа на СГС. Съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди, с което са осъществени две от предпоставките за уважаване на предявения иск - повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер и влязла в сила оправдателна присъда. Ищцата следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпление, за които е била оправдана. Съгласно задължителните указания в т. 11, изр. 2 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан. Сред критериите за определяне на обезщетението са и продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС). Определянето на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това са фактите, свързани с влошаване на здравословното състояние, тревожност и изолиране от обществото, накърняване на достойнството й, невъзможност да се реализиран професионално. Данни за влошено здравословно състояние на Т. в периода 2004 г. – 2013 г. по делото не се съдържат. Представена е единствено етапна епикриза, датираща от 13.06.2016 г., в която е отразено, че по мнение на пациентката оплакванията й от световъртеж, гадене, шум в ухото, сърцебиене и обща слабост се дължат на стрес. Обективното е установено леко увредено общо състояние и нарушени равновесни проби. Що се отнася до промяната в живота на Т., свързана с чувството на тревожност и накърнено лично достойнство, следва да се отчете обстоятелството, че в периода на висящност на наказателното производство по НОХД № 1300/2010 г., по което е постановена оправдателна присъда за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, срещу Б.Т. са водени и други наказателни дела. По повдигнати й обвинения за същото по вид престъпление са постановени осъдителни присъди, а в периода 19.03.2013 г. – 05.03.2014 г. ищцата е изтърпявала общо наказание в размер на три години лишаване от свобода по НОХД № 2244/2008 г., в сила от 23.06.2011 г. С оглед данните от събраните по делото гласни доказателства, съдът счита, че не е налице доказана пряка причинна връзка между търпените вреди и повдигнатото обвинение. Напрежението в отношенията на ищцата с околните е провокирано от множеството заведени наказателни производства и не се установява при условията на пълно и главно доказване, че тази негативна промяна в общуването й с близки и познати и изолирането й в обществото се дължи единствено и само на процесното незаконно обвинение. Следва да се отчете, че от показанията на самата С.И., дъщеря на Б.Т., се установява причината за затрудненото общуване помежду им - лош успех на дъщерята на ищцата, неподходящи приятелства, различие в мненията и други фактори, различни от образуваното наказателно производство по ДП № 5651/2005 г. Не се доказа причинна връзка между обвинението за извършено на 21.07.2004 г. престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК и невъзможността Б.Т. да се реализира професионално. Лишаването й от право да упражнява професията на нотариус е последица от влязлата в сила на 20.11.2008 г. присъда по НОХД № 899/2004 г. Поради това не е налице причинна връзка между сочената в исковата молба вреда от невъзможност за професионална реализация и процесното обвинение. На следващо място, престъплението, по което ищцата е оправдана не е тежко, взета й е най-леката мярка за неотклонение – подписка, а продължителността на производството се дължи и на процесуалното поведение на самата Т. и нейния представител по НОХД № 1300/2010 г. на СРС - адв. С.. Извън нормалния емоционален дискомфорт, стрес и страх от ново осъждане, което да завиши размера на вече определените по НОХД № 3911/2004 г., НОХД № 899/2004 г. и НОХД № 2244/2008 г. наказания, други вредни последици от несправедливо повдигнатото обвинение не се доказаха. При съобразяване на нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е 2 000 лева. Макар и да е постановена оправдателна присъда, в периода на висящност на делото е установена противоправност на деяния, сходни с това, по което е постановена оправдателната присъда. Целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице. Така определеното обезщетение се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС) – 20.11.2015 г. Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищцата разноските за производството и възстановяване на заплатената държавна такса. В настоящото производство ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева, заплатени от Б.Т. в брой. Срещу този размер е възразил представителят на П.. Възнаграждението не е прекомерно, тъй като минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 3 876 лева. Съразмерно на уважената част от иска, на ищцата се дължат разноски в размер на 76.67 лева. По изложените съображения, съдът