Решение № 1751 от 16.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 467/2023 г.

Производството е по реда на чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение "Заедно за [община]", с адрес: [населено място], [улица], представлявано от председателя на УС А.. А., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх...., ет...., ап.... против Решение № РД02-14-399/24.03.2023г. по проект с рег.№ СВ006.2.12.117 "Volunteers across the border", финансиран по Програма ИНТЕРРЕГ - ИПП за ТГС Република България - Република С. М. 2014-2020г. (Програмата) с партньор Сдружение "Заедно за [община]", издаден от Ръководител на управляващия орган на Програмата и Зам. министър на МРРБ. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, постановен при неспазване на установената форма и в противоречие с административнопроизводствените правила, и при липса на мотиви. Иска се отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Представя писмена защита. Претендира сторените по делото разноски по представен списък. Ответникът – Ръководител на управляващия орган на Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП за ТГС „Република България – С. М. 2014-2020 г.“ и Заместник-министър на МРРБ, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От приложените по административната преписка доказателства се установява, следното: Проведена е открита процедура (local often lender) за доставка по реда на Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на Европейския съюз (Практическото ръководство), версия 2021.0 и е сключен договор за „Доставка на модулна система за реагиране при бедствени ситуации за Сдружение „Заедно за [община]“ по проект (СВ006.2.12.117 от 02.03.2022 г. на стойност 244 991 лева без ДДС или 293 989, 20 лева с ДДС с „А. И. Х. Г.“ ЕООД. Съгласно договора „Модулната система трябва да се базира на пикап и да се състои от два отделни модула според предназначението им, които да се заменят бързо и лесно един с друг според нуждите от реакция: наводнение и горски пожар“ /л.772-773/. На 26.09.2022г. в деловодството на Управляващия орган е постъпило уведомление за съмнение за нередност вх. № УТС-2244/26.09.2022г. (л.159-164). Извършена е проверка на относимата документация по обществената поръчка. С писмо № 99-00-3-14/14.02.2023г. на сдружението е предоставена възможност да възрази срещу първоначалните констатации на Управляващия орган за установяване на нередности, касаещи липса на разделяне на обособени позиции, незаконосъобразни критерии за подбор, незаконосъобразно отстранен участник и допускане сключване на договор с участник, който не отговаря на критериите за подбор (л. 144). Писмото е получено на 16.02.2023 г. Депозирано е възражение от сдружението с вх. № 99-00-3-14(1)02.03.2023г. в МРРБ (л. 137-143). След като отхвърлил доводите на сдружението, Заместник-министърът на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на Програма – ИПП за ТГС „ Република България – С. М. 2014-2020 г.“ издал оспорено пред настоящата инстанция Решение № РД02-14-399/24.03.2023г. ( л.113-л.133), с което е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на допустимите разходи по договор за "Доставка на модулна система за реагиране при бедствени ситуации за Сдружение "Заедно за [община]" по проект СВ006.2.12.117“ от 02.03.2022 г., сключен с „А. И. Х. Г.“ ЕООД на стойност 244 991 лева без ДДС или 293 989, 20 лева с ДДС. Решението е съобщено на жалбоподателя на 30.03.2023г. с известие за доставяне (л. 136). Жалбата срещу решението е подадена в АС-[област] на 12.04.2023г. (л. 57). При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 109-111). Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съдът намира, че оспореният административен акт е произнесен в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. По аргумент от чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер, като основанието е извършена нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването и санкцията при проявлението на съответната хипотеза. Това представлява гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. По делото не се спори, че договорът между Сдружение "Заедно за [община]" и „А. И. Х. Г.“ ЕООД, посочен в административния акт като засегнат от нарушението, е на стойност 244 991 лева без ДДС или 293 989, 20 лева с ДДС. В административния акт има констатации за допуснати четири нарушения – липса на разделяне на обособени позиции, незаконосъобразни критерии за подбор, незаконосъобразно отстранен участник и допускане сключване на договор с участник, който не отговаря на критериите за подбор. Основателни са доводите на жалбоподателя, че Практическото ръководство е работен инструмент, ненормативен документ, който обяснява процедурите, приложими в дадена област. Същото не може да дерогира правилата от акт с по-висш ранг, каквито са регламентите относно правилата и процедурите, приложими към договорите за услуги, доставки и строителни работи (Решение на Общия съд (седми състав) от 15 [община] 2011 г., CMB Maschinenbau & Handels GmbH и J. Christof GmbH/Европейска комисия, T-407/07, EU: T: 2011: 477, т. 157). Уредените в Практическото ръководство процедури не са правни норми, установени във вторичен акт на Съюза или в закон на държавата членка в изпълнение на акт на Съюза, т.е. в случая в българския Закон за обществените поръчки или в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Единствено във връзка с предвижданията на тези актове от по-висш ранг, включително регламентираните мерки за управление и контрол на трансграничната програма, е допустимо позоваването в акта на процедурните правила, регламентирани в Практическото ръководство, доколкото това позоваване би имало функцията да информира бенефициера в какво се състои нарушението и как да се защити. В настоящия случай фактическите установявания на административния орган, от правна страна са обосновани единствено с текстове от Практическото ръководство, които, както се посочи, нямат нормативен характер, поради което приетите нарушения на т.4.3.2, т. 2.6.11, т.2.9.3 и 2.6.11.3 от Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на Европейския съюз не съставляват основание по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция. На следващо място, в оспореното решение на УО действително са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на изложени мотиви от органа за това кой конкретен принцип на добро финансово управление е бил нарушен. Процесните нарушения е прието, че съставляват основание по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), съгласно който комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, 36, параграф 1 и член 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. От тяхното съдържание следва, че уредбата на принципа за добро финансово управление няма самостоятелен характер, а бланкетно под формата на препращане към други включва няколко кумулативни хипотези, които трябва да са налице за да се приеме спазването му. Нарушаването на този принцип също не може да се счете за осъществено без изрично да се посочи, коя от съответните хипотези е била засегната. В настоящия случай са неприложими член 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент, защото регулират други материи – вътрешния контрол на изпълнението на бюджета и конфликта на интереси. Приложими са обаче трите хипотези на член 33, параграф 1 от Регламент № 2018/1046, но никоя от тях не е посочена като засегната от УО в издаденото от него решение. Те изискват бюджетните кредити да се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно да се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В случая административният орган приема нарушения, без да сочи кой принцип на Финансовия регламент намира за нарушен, като не е посочено и кои факти са относими към нарушение на съответния принцип. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание, което в случая не е сторено. Съдът не може да излага мотиви вместо органа, като издири относимите факти и да ги подведе под приложимите правни норми. По т.1 Първата констатация, отнасяща се до неразделяне на обществената поръчка на обособени позиции, е свързана с т.4.3.2 от Практическото ръководство. Цитираната т.4.3.2 „Изготвяне и съдържание на конкурсното досие; обособяване на позиции – доставки; технически спецификации – доставки; тръжно досие – доставки; финансово гарантиране – доставки; предварително финансиране – доставки“ от Практическото ръководство регламентира, че документите за обществената поръчка трябва да бъдат внимателно изготвени, за да се гарантира правилното изпълнение на договора и процедурата за обществената поръчка…“. Т.е. цитираната като нарушена разпоредба регламентира единствено съдържанието на конкурсното досие и не касае предпоставките за разделяне/неразделяне на поръчката. От друга страна това изискване не е самоцелно и е приложимо не за всяка обществена поръчка, а единствено по отношение на големите такива, за да се избегне тяхното уедряване, респ. да се осигури обективна възможност за засилена конкуренция, в който смисъл е съображение 78 от Директива 2014/24, с които се цели насърчаване на възложителите да разделят на обособени позиции именно големите поръчки. В случая е необходимо да се установи, дали настоящата поръчка е голяма и поради нейното неразделяне се е стигнало до уедряване, което от своя страна да е ограничило участието на потенциални стопански субекти, а от там да нарушава принципите за равнопоставеност, недопускане на дискриминация и необосновано препятстване/затрудняване на свободната конкуренция, респ. участието на стопански субекти в обществените поръчки като малки и средни предприятия /МСП/, в който смисъл е съображение 78 от Директива 2014/24 и чл. 2 от ЗОП. Именно възможността за участие в обществените поръчки на МСП осигурява по-голямата конкурентна среда, поради участието на по-голям брой стопански субекти, а от там и по-добра възможност за възложителя да избере най-изгодната за него оферта и по този начин да постигне най-ефективно разходване на публичните средства. В законодателството няма легално определение за това какво е голяма обществена поръчка, но има насоки и критерии, с които това може да се определи. Насоки за това са съображения 115 - 117 от Директива 2014/24, респ. чл. 19 от ЗСч. Изрично в чл. 19 от ЗС е определено кои предприятия са малки, средни и микро такива, а именно за малки предприятия се приема, че за съответния отчетен период тези предприятия не следва да надвишават един от следните показатели: балансова стойност на активите – 8 000 000 лв. или нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв. Тези обективни стойности, както на баланс, така и на приходи, сравнени с прогнозната стойност на настоящата поръчка, която е 364 578, 37 лв., не определят последната като голяма по количествения параметър, поради което последният не се нарушава, респ. не се ограничава участието на МСП, каквото е изискването на закона, а от там не е ограничено и участието на по-голям брой стопански субекти с цел осигуряване на по-голяма конкуренция. Тази прогнозна стойност на практика дава възможност и на още по-малките, микропредприятията, да могат да участват в обявената открита процедура. По отношение на критериите, от една страна са предвидени количествени параметри, които имат за цел привеждане размерът на поръчките в по-голямо съответствие с капацитета на МСП, а от друга - качествени параметри, които имат отношение към съответния сектор и област на специализация и цели по-тясно обвързване съдържанието на поръчките със специализираните сектори на дейност на МСП, респ. такова обвързване на отделните и различни етапи на проекта, съгласно цитираното съображение 78 на Директива 2014/24. Самите критерии указват, че дадена поръчка подлежи на разделяне, тогава, когато е голяма, т. е. с висока стойност и/или включва разнородни/специализирани по вид и етапи на изпълнение дейности. Разделянето на такава поръчка на обособени позиции гарантира участието на по-голям брой стопански субекти и най-вече на МСП или въпросът за разделянето на обособени позиции стои единствено и само в случай, че има голяма поръчка, т. е. тогава същият е релевантен и евентуалното нарушаване на това законово изискване, може да обуслови нарушение, каквото в случая не се установява. По отношение на другия параметър, който е качествен и има отношение към специфичността на поръчката, от значение за него е самият предмет на поръчката, който в случая е доставка на модулната система за реакция при горски пожар и тежки зимни условия. В “Приложение II + III: технически спецификации + техническа оферта” са посочени техническите спецификации на оборудването, по отношение на техническите характеристики на доставяната система е посочено, че „Модулната система трябва да се основава на пикап и трябва да се състои от два отделни модула според предназначението им, които трябва бързо и лесно да се заменят помежду си според нуждите от реакция: горски пожар и тежки зимни условия. Неправилни са констатациите на УО, че след като всеки от модулите е с определени различни технически характеристики, е следвало да се раздели поръчката на обособени позиции. Следва да се посочи, че в случая доставките са взаимнообвързани и за качественото им изпълнение е необходимо комплексното им изпълнение. Т.е. доставчикът на оборудването следва не само да достави оборудване, отговарящо на посочените минимални изисквания, но същото да позволява доставените модули да бъдат инсталирани и деинсталирани. В този смисъл са доводите в жалбата, че ако доставените модули (или един от модулите) са несъвместим с шасито и не позволят инсталация и деинсталация към него, доставеното в рамките на проекта оборудване ще бъде неизползваемо под формата на модулна система за реагиране при бедствени ситуации, а разходите за оборудването ще бъдат неоправдани и недопустими. Изложената основна причина от сдружението съответно е и релевантна на естеството на поръчката, свързана с възможността евентуалното й разделяне да доведе до риск от прекомерно техническо затруднение при нейното изпълнение с оглед необходимостта от съчетаване на отделните елементи и тяхното съответствие едно с друго, както и до възможност от съществено оскъпяване. Отделянето на обособени позиции следва да бъде преценявано на базата, както на самата стойност на обекта на доставката, така и на фона на общата стойност на поръчката, тъй като само формалното им обособяване, както в случая с настоящата поръчка, по-скоро би довело до разходване на по-голяма ресурс както по сключване, така и по изпълнение на договора, а това е икономически необосновано и води до нарушаване принципите за необосновано разделяне. С оглед на изложеното и след като обстоятелството по неразделяне на обществената поръчка не е довело до нейното уедряване, респ. създаване на особена специфичност, която да ограничи достъпа на широк кръг стопански субекти, то само по себе си обстоятелството по неразделянето й на позиции, не може да обоснове нарушение след като целта за осигуряване на конкурентна среда и възможността за участие на повече икономически оператори, което обуславя и по-доброто съотношение цена/качество при договаряне, е постигната от възложителя. На следващо място съдът констатира, че в оспорения акт е посочено, че така установеното нарушение представлява нередност по т. 11 "Използване на: ... технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците", буква б) "случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности. Неправилно административният орган е квалифицирал нарушението по т. 11. Неразделянето на предмета на поръчката по никакъв начин не обосновава извод за използване на "технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците". Ръководителят на управляващия орган не е направил изводи от фактическа страна, които да субсумират хипотезата на посочената квалификация. Липсват изводи за поставените в хода на процедурата критерии за подбор, критерии за възлагане или условия за изпълнение на поръчката с оглед посочения предмет, въз основа на които да се обоснове извод за сочената квалификация. Приетото за установено нарушение неправилно е квалифицирано от административния орган като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. По т.2 нарушението е „незаконосъобразен критерий за подбор“, посочено като нарушение на точка 2.6.11.1 „Основни принципи“ към т. 2.6.11 „Критерии за подбор и критерии за възлагане“ от Практическото ръководство, квалифицирано като нередност по т. 11, буква „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕФСУ. В т. 16 Критерии за подбор от Допълнителната информация във връзка с обявлението за поръчката е заложено изискване кандидатът да е осигурил доставки по поне 1 договор с бюджет най-малко 300 000 лв. в областта на доставката на системи за реагиране при бедствени ситуации и/или доставка на специализирано оборудване за превенция и/или смекчаване и/или реакция при бедствени ситуации и/или спасителна техника и/или друго еквивалентно оборудване, която да е изпълнявана във всеки един момент през отчетния период.“ УО е приел, че изискването за доставки по „поне един договор“ е ограничително, като същевременно е заложен и минимален обем от 300 000 лева без да е дадена възможност изискването да бъде покрито не само с една, а с няколко доставки. Видно от документацията е, че заложеното изискване е кандидатът да е осигурил доставки (няколко), а не една доставка, както е възприел органът. Заложеният в поръчката критерий за икономически и финансов капацитет е необходим за гарантиране успешното изпълнение на специфичната и комплексна доставка, в пълно съответствие на Практическото ръководство и неговите изисквания, както и на националното законодателство, съгласно които Възложителите имат право да заложат критерии за минимален общ оборот през последните n-брой години, надвишават двойно стойността на поръчката, или в по-голям размер, ако същото е изрично записано и обосновано в тръжната документация. Максималният допустим финансов ресурс и съответно прогнозната стойност на доставката е 364 578, 37 лв. Възложителят е заложил условие за среден общ оборот за последните три години в съответствие с изискванията. Поставените изисквания следва да са съобразени с предмета и сложността на поръчката. Анализът на тези обстоятелства обаче следва да бъде осъществен от ръководителя на Управляващия орган при формиране на изводите му по отношение на заложените критерии за подбор. Според Решение на СЕС от 31 март 2022 г. по дело С-195/21, т. 53, разпоредбата на чл. 58, § 1 и 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. Видно от представените по делото доказателства, такъв анализ не е осъществен от административния орган по отношение предмета и обхвата на поръчката, поради което не може да се извърши конкретна преценка за липсата или наличието на сочените нарушения. УО не е изследвал дали процесните критерии са съответни на специфичния предмет, стойност и сложност на поръчката. Липсата на такъв анализ възпрепятства извършването на съдебен контрол за законосъобразност, доколкото съдът не може да замести административния орган при мотивиране на правните му изводи във връзка с твърдените нарушения. Такъв анализ не е осъществен от административния орган по отношение предмета и обхвата на поръчката, както и спецификата на процедурите по РRAG, с които бенефициентът е бил длъжен да се съобрази, поради което не може да се извърши конкретна преценка за липсата или наличието на сочените нарушения. По т.3 нарушението е „незаконосъобразно отстранен участник“. Същото е посочено като нарушение на точка 2.9.3. „Отговорности на членовете на комисията за оценка“ от Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на Европейския съюз (PRAG). Посоченото нарушение е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Цитираната т.2.9.3 „Отговорности на членовете на оценителната комисия“ от Практическото ръководство регламентира, че „Ако дадена оферта или предложение нарушава формалните изисквания, комисията за оценка може да използва своята преценка дали да продължи да я разглежда по време на останалата част от процеса на оценяване, като се гарантира равно третиране на оферентите и запазване на принципа на пропорционалност. Каквото и да реши оценителната комисия, това трябва да бъде напълно отразено и да бъдат дадени причини в оценителния доклад“ (л.777). В случая с писмо от 30.11.2021 г. е поискана допълнителна информация от участника „Е. Х. Г.“ ООД за съответствие на техническите характеристики. Исканите разяснения и доказателства са във връзка с липсата на предложени конкретни параметри на определени артикули, както и неяснота в предложените марки/модели и посочените характеристики. Така например по отношение на надуваемата лодка е установено, че между двата модела лодка, посочени преди и след уточнението, има съществени различия, включително между първоначално предложените характеристики за ширина и брой камери – първоначално предложената ширина е 1, 60 м, а от предоставените допълнителни доказателства е видима предложена ширина 1, 70 м, първоначално предложен брой камери – 2 бр. и допълнително представената информация за друг модел от същата марка лодка – 3+1+1 (4 бр.) камери. Така съгласно техническа спецификация на възложителя изискванията за надуваемата лодка са: за мин. 4-6 човека; дължина минимум 2м; ширина минимум 1, 1 м.; камери минимум 2. Съгласно оферта на „Е. Х. Г.“ ООД надуваемата лодка е марка „Omega“, модел „К360“; за 5 човека; с дължина 3, 6 м.; ширина 1, 6 м и камери 2. Съгласно описанието в офертата – надуваем моторен двуместен каяк с твърдо надуваемо дъно и надуваем кил за 2 човека; с дължина 3, 6 м.; ширина 1, 0 м и камери 3+1+1, а съгласно допълнителната информация – надуваемата лодка е марка „Omega“, модел „360 КС (РЕЛ) Comfortline“; за 5 човека; дължина 3, 6 м; ширина 1, 7 м; камери 3+1+1. Т.е. налице е различен модел лодка от първоначално предложения модел К360 (двуместен каяк със ширина 1м) и представения с разясненията модел „ 360 KU (PFA) Comfortline“ (който е 5 местна лодка със ширина 1, 7м). От така предоставени допълнителни документи и разяснения от дружеството е преценено от комисията, че участникът е сменил част от първоначално предложените артикули и има явни несъответствия в част от първоначално предложените артикули и техните характеристики и информацията, предоставена от участника след писмо с искане за разяснения и допълнителни доказателства. В съответствие с правомощията си разписани в т.2.9.3 от Практическото ръководство комисията за оценка в съответствие със заключенията по т.1в, 1г, 3, 6 и 7 е преценила, че шасито, надуваемата лодка, прожекторите и защитната каска в офертата не отговарят на техническите спецификации, поради което цялата техническа оферта на оферента е приета недопустима, което е напълно отразено с дадено причини (подробно описано несъответствие по всеки елемент) в оценителния доклад (л.701-712). От друга страна действително цитираната разпоредба не поставя изискване в Практическото ръководство или в документацията на процедурата, съгласно което в случай на необходимост от изискване на допълнителни разяснения и доказателства към офертата на даден участник, същото да бъде изпратено до всички участници в процедурата. Обяснено е от сдружението, че допълнителна информация не е изискана от другите участници в процедурата по преценка на членовете на оценителната комисия, поради липса на неточност в техните технически предложения. В оспореното решение са изложени мотиви, че изрично е посочено в „Приложение II + III: технически спецификации + техническа оферта“, че оферти, които не позволяват да се идентифицират точно моделите и спецификациите, могат да бъдат отхвърлени от комисията за оценка (л.648-666). Прието е от УО, че в случай, че според комисията първоначално оферираната оферта на „Е. Х. Г.“ ООД не е отговаряла на спецификациите комисията, не е следвало да изисква доказателства в тази насока, а да се отстрани участникът. С оглед на тези мотиви констатираното нарушение на т. 2.9.3. „Отговорности на членовете на комисията за оценка“ е прието, че е налице нарушение по т.14, съгласно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Следва да се посочи обаче, че съгласно разпоредбата на т. 14 от Наредбата, е извършено нарушение, само ако „отстранен е кандидат или участник, чиято оферта е трябвало да бъде допусната до разглеждане на техническото предложение, ако публикуваните критерии за подбор или техническите спецификации са били спазени. Не е налице нередност, ако възложителят докаже, че отстраненият кандидат или участник не би бил определен за изпълнител, т.е. нарушението няма финансово влияние и не се определя финансова корекция“. В този смисъл изложените от органа мотиви, че е следвало да се отстрани „Е. Х. Г.“ ООД, каквото е направила и комисията, обуславят извода, че и дори и да се приеме, че е налице допуснато нарушение от комисията, то същото няма финансово влияние и не следва да се определя финансова корекция. По т.4 нарушението е „допускане сключване на договор с участник, който не отговаря на критериите за подбор“. Същото е посочено като 2.6.11.3 от основните правила на Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на Европейския съюз (PRAG). Посоченото нарушение е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. УО е приел, че е допуснат участник, който не отговаря на заложения в т. 16 „Критерии за подбор“ – кандидатът да е осигурил доставки по поне 1 договор с бюджет най-малко 300 000 лв. в областта на доставката на системи за реагиране при бедствени ситуации и/или доставка на специализирано оборудване за превенция и/или смекчаване и/или реакция при бедствени ситуации и/или спасителна техника и/или друго еквивалентно оборудване, която да е изпълнявана във всеки един момент през отчетния период: 01.11.2018-01.11.2021г. Посочено е, че се взема предвид само частта, завършена задоволително през референтния период, като тази част ще трябва да бъде подкрепена с документални доказателства (декларация или сертификат от предприятието, което е възложило поръчката, доказателство за плащане), в които също се описва нейната стойност. Според органа предложения от участника приемо-предавателен протокол от 30.08.2019г. не е надлежно доказателство съгласно изискванията. Настоящият състав приема, че неправилно административният орган интерпретира представените от участника документални доказателства. Същият е представил не само приемо-предавателен протокол от 30.08 2019г., но и други документални доказателствата (обяснителна записка, договор за доставка на специализирани превозни средства за стандартни или специализирани операции на албанската полиция, удостоверение за приемане на доставката ) (л. 611-618). Наистина, участникът е декларирал в т. 6 „Опит“ от своето техническо предложение по образец изпълнението на доставка на напълно оборудван противопожарен автомобил за аварийно-спасителна служба за „А.-М. АД, вкл. базово шаси Renault D14 4x4 Fire&Rescue CCR 260Е6 – шаси № VF640K868KB001290; надстройка Wawrzaszek ISS Spolka z Organiczona Odpowiedzialnoscia Spolka Komandytowo-Akcyjna, модел TLF 3000/300 FF, допълнително оборудване. Със същия протокол е записано, че Продавачът („А. И. Х. Г.“ ЕООД) е предложил, а Купувачът („А.-М.“ АД) приел без забележки гореспоменатия автомобил в напълно изправен вид, съответстващ на спецификацията с технически характеристики и описание, съгласно Приложение № I и съобразно заявеното количество, посочена е и балансова стойност 407 000, 00 лева без ДДС. От обяснителната записка към договора за доставка с предмет „Доставка на автомобил за стандартни и специализирани операции на Албанската полиция“ се установява предназначението на автомобила и характеристиките му. От така декларираната информация и предоставени надлежни доказателства (л. 611-618), може да се приеме, че участникът „А. И. Х. Г.“ ЕООД е изпълнил договор за доставка в обхвата на областта на доставката по процедура с възложител Сдружение „Заедно за [община]“, изпълнена на 30.08.2019г., попадаща в референтния период (16.10.2018-30.08.2019), на стойност 407 000, 00 лева без ДДС и отговаряща на изискването за стойност (бюджет най-малко 300 000 лева). Комисията правилно е приела приложените доказателства, като същите не са в противоречие с правилата на процедурата, поради което не е налице твърдяното нарушение на т.14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Отделно от това, установеното с оспорения административен акт от фактическа страна нарушение не обосновава заключение за промяна на офертата на участника в хода на процедурата, поради която промяна вследствие поръчката да е възложена именно на променилия офертата си кандидат. Констатираните от УО обстоятелства по т.3 и т.4 от решението не могат да бъдат подведени под сочената в акта хипотеза за нередност по т.14 от Приложение № 1 от Наредбата, тъй като не изпълват предвидените в същата предпоставки. Т.е. в оспорения акт е посочено правно основание, което не е годно да обоснове наличието на твърдяната нередност. С оглед на изложеното оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При този изход на делото и в съответствие с правилата на чл.143 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 7 117, 78 лева, от които 588 лева внесена държавна такса и 6 529, 78 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2 във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – [област]