Решение № 1234 от 27.8.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 275/2024 г.

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел I от АПК вр. чл. 38 и сл. ЗДС. Делото е образувано въз основа на жалба подадена от К. С. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адв. Г. С., със съдебен адрес: [населено място], [улица], •••, против Решение на Министерски съвет на Република България № 343/17.05.2024г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на областите Търговище и Разград, в частта му относно определения размер на обезщетението за ПИ с идентификатори 04159.4.79, 04159.4.63, 04159.4.65; 04159.4.67; 04159.4.69 всичките по КККР на [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище. Жалбоподателят счита, че Решение на Министерския съвет № 343 от 17 май 2024г. в частта му относно определената в приложението по т. 1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за следните отчуждени поземлени имоти, собственост на жалбоподателя: ПИ с идентификатори 04159.4.79, 04159.4.63, 04159.4.65; 04159.4.67; 04159.4.69 - всичките по КККР на [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище, противоречи на материалния закон - чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗДС, както и с § 1а, т.1 и т.2 от ДР на ЗДС, тъй като определеното в обжалвания акт парично обезщетение не било равностойно на действителната пазарна стойност на отчуждените имоти, която според оспорващия била много по-висока от определената в административното производство. Ето защо моли за изменение на обжалваното решение в оспорената му част като се иска увеличаване размера на определеното парично обезщетение съобразно събраните доказателства. Претендира присъждане на съдебни разноски. С депозирано писмено становище по чл. 38 ал.4 ЗДС ответната страна твърди неоснователност на жалбата, като излага съображения за законосъобразност и правилност на определеното обезщетение. От заинтересованите страни: Агенция „Пътна инфраструктура“; Министър на регионалното развитие и благоустройството и Министър на финансите са подадени писмени становища за неоснователност на жалбата, тъй като считат, че обезщетението за извършеното отчуждаване е определено правилно и законосъобразно. В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, не се е явило лично, като чрез упълномощен процесуален представител е депозирал писмено становище, че поддържа жалбата. За ответната страна не се е явил представител или процесуален пълномощник, като с депозирано писмено становище сочи, че са установени всички материалноправни и процесуални предпоставки за издаване на обжалваното решение. Моли да бъде потвърдено. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. От заинтересованите страни: Агенция „Пътна инфраструктура“; Министър на регионалното развитие и благоустройството и Министър на финансите са депозирани писмени становища за неоснователност на жалбата. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и при ети по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С т. 2 б. „б” от Решение № 250 от 25.04.2013 год. Министерският съвет е обявил за обект с национално значение по смисъла на § 5, т.62 от ДР на ЗУТ път А-2 „••••••••••••••••••••••” - Автомагистрала „Хемус” Със Заповед № РД-02-15-36/30.03.2023г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, е одобрен проект за изменение на ПУП-ПП за обект: Обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище и [населено място] и [населено място], общ. Лозница, обл. Разград, съгласно приети и одобрени текстови и графични части. Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 30/04.04.2023г., не е обжалвана и е влязла в сила на 19.04.2023г., за което АПИ е уведомена от МРРБ. Изготвен е Оценителен доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, полагащо се на поземлените имоти в земеделски и урбанизирани територии, засегнати от одобрения проект за изменение на ПУП-ПЗ за обект Обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, възложен от АПИ. На 13.05.2024г. от МРРБ е изпратен по реда на чл. 34 ЗДС съвместен доклад от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството до МС с предложение за приемане на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище и [населено място] и [населено място], общ. Лозница, обл. Разград. Министерски съвет на Република България е постановил Решение № 343/17.05.2024г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на областите Търговище и Разград сред които са и ПИ с 04159.4.79, 04159.4.63, 04159.4.65; 04159.4.67; 04159.4.69 всичките по КККР на [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище. В оспорвания акт е посочено, че средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите, се осигуряват от АПИ. Съгласно заключението на съдебно-оценителна експертиза – писмено и устно уточнение в проведеното по делото о.с.з., ПИ с идентификатори 04159.4.11, 04159.4.14, 04159.4.15; 04159.4.16; 04159.4.17 всичките по КК и КР на [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище одобрени със заповед на изп. дир. на АГКК №РД-18-33/29.06.2017г. са с вписан собственик в КК и КР К. С. М.. Поземлен имот с [идентификатор] е с площ 16.356 дка като за държавна нужда се отчуждават 12.766 дка. От отчуждаваната част на имота е образуван нов имот с [идентификатор] с площ 12766 кв.м, (12.766 дка). Имотът е с трайно предназначение на територията - Земеделска, с Начин на трайно ползване (НТП) - нива, категория на земята - 3, с предходен [идентификатор], с номер от предходен план - 4.11, . Намира се северно от селото и представлява нива, която се обработва изцяло с едногодишни култури. Няма трайни насаждения. Поземлен имот с [идентификатор] е с площ 4.099 дка като за държавна нужда се отчуждават 2.669 дка. От отчуждаваната част на имота е образуван нов имот с [идентификатор] с площ 2669 кв.м, (2.669 дка.). Имотът е с трайно предназначение на територията - Земеделска, с Начин на трайно ползване (НТП) - нива, категория на земята - 1, с предходен [идентификатор], с номер от предходен план - 4.14. ПИ с [идентификатор] се намира северно от селото. Имотът представлява нива, която се обработва изцяло с едногодишни култури. Няма трайни насаждения Поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ.Търговище, обл.Търговище е с площ 4.099 дка като за държавна нужда се отчуждават 2.849 дка, от която е образуван нов имот с [идентификатор]. Имотът е с трайно предназначение на територията - Земеделска, с Начин на трайно ползване (НТП) - нива, категория на земята - 1, с предходен [идентификатор], с номер от предходен план - 4.15. Намира се северно от селото. Имотът представлява нива, която се обработва изцяло с едногодишни култури. Няма трайни насаждения Поземлен имот с [идентификатор] по КККР е с площ 4.099 дка, за държавна нужда се отчуждават 3.006 дка., от която е образуван нов имот с [идентификатор] с площ 3006 кв.м, (3.006 дка), който имот е предмет на настоящата оценка. Имотът е с трайно предназначение на територията - Земеделска, с Начин на трайно ползване (НТП) - нива, категория на земята - 1, с предходен [идентификатор], с номер от предходен план - 4.16. ПИ се намира северно от селото. Имотът представлява нива, която се обработва изцяло с едногодишни култури. Няма трайни насаждения. Поземлен имот с [идентификатор] е с площ 4.099 дка., като за държавна нужда се отчуждават 3.159 дка. От отчуждаваната част на имота е образуван нов имот с [идентификатор] с площ 3159 кв.м, (3.159 дка). Имотът е с трайно предназначение на територията - Земеделска, с Начин на трайно ползване (НТП) - нива, категория на земята - 1, с предходен [идентификатор], с номер от предходен план - 4.17. ПИ се намира северно от селото. Имотът представлява нива, която се обработва изцяло с едногодишни култури. Няма трайни насаждения. В периода от от 23.05.2022г. до 23.05.2023г. относно землището на [населено място], съседните землища и община Търговище от вписаните сделки в СВ - Търговище, от том №7 до том №18 включително за 2022г. и от том №1 до том №5 вкл. за 2023г., са били извършени две сделки по см. на чл. 32, ал. 2 ЗДС вр. § 1а т.2 и т. 4 от ДР на ЗДС, за които е налице приложено по делото удостоверение издадено от Съдия по вписванията - Търговище по чл.32 ал.4 от ЗДС, както следва – С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, дело №107/2023г., ДВ. вх. рег.№233/20.01.2023г. е закупен [ПИ] по КККР на [населено място], представляващ нива с площ 13009 [жк], 1-ва категория. Осреднена цена е [рег. номер]/дка. Сделката е между физически лица и търговец. В проведеното по делото открито съдебно заседание уточнява, че преценката за тази цена е въз основа и на другия имот посочен в нотариалния акт в местност „Куза“, която е североизточно от [населено място], много далеч от пътната мрежа и над 2 км от населеното място, трета категория. Имотът, който е в [населено място] е първа категория. Той отстои на по-близко разстояние от населеното място и е на по-близко разстояние до Републикански път II -51. Това е пътят Търговище-Разград-Русе. Това дава основание цената за двата имота да бъде осреднена, какъвто термин използва ЗДС. С [нотариален акт], том I, дело №886/2023г., вх.рег. №1901/04.05.2023г. еучредена договорна ипотека върху недвижими имоти, четири от които са в землището на [населено място], общ.Търговище и представляват ниви. Осреднена цена е [рег. номер]/дка. Сделката е между юридически лица. Сделката обективирана в Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижими имоти с №189, том I, дело №2737/2022г., Вх.рег.№4562/10.10.2022г. относно 21 броя имоти (6+15бр.), включва 4 имота в землището на [населено място], но не може да се ползват като аналог, тъй като два от ипотекираните имоти са с идеални части, а имот №3 от ипотеката е урбанизирана територия. Няма сключени сделки в релевантния период за имоти от вида на процесния, след проведени търгове в Община Търговище, НАП - Търговище, ОД „Земеделие“ - Търговище, ЧСИ и ДСИ за [населено място], общ.Търговище, обл.Търговище. Вещото лице не е определило обезщетението по реда на чл.32, ал.3, т.2 ЗДС, според който, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като има две сделки, които отговарят на изискванията на ЗДС и чрез които може да се определи равностойното парично обезщетение за процесните имоти. Равностойно обезщетение за имотите въз основа на горепосочените две относими сделки съгласно чл.32, ал.2 ЗДС вр. §1а, т.2 от ДР на ЗДС в съответствие с предназначението им преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики в землището на [населено място], общ.Търговище, намиращи се в близост до отчуждавания, като „Пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката /от 23.05.2022г. до 23.05.2023г./ и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, е: За ПИ с [идентификатор] е 28249 лева. За ПИ с [идентификатор] по КК е 5906 лева. За ПИ с [идентификатор] по е 6304 лева. За ПИ с [идентификатор] е 6652 лева. За ПИ с [идентификатор] по КК е 6990 лева.Обща стойност на обезщетението определена по реда на ЗДС за отчуждаването на ПИ с идентификатори 04159.4.79, 04159.4.663, 04159.4.65, 04159.4.67 и 04159.4.69 по КК на [населено място], общ. Търговище, обл.Търговище, е 54101 лв. Стойността на имотите е определена и по Метода на пазарните сравнения (аналози), който е сред утвърдените от Българските стандарти за оценяване и използването му се основава на неговата точност и най-голяма близост до пазарните цени. Този метод отразява най-добре динамиката и тенденциите на пазара. Метода е приложим при наличието на достъпна пазарна информация за действително извършени продажби или оферти за продажби с характеристики близки до тези на предмета на оценката. При оценка по Метода на пазарните сравнения (аналози), стойността се определя чрез сравняване на оценявания имот/актив с други подобни такива, близки и сходни с него, които са били оферирани или продадени в период, близък до датата/периода на оценката. За сравнение са използвани данни от реално осъществени сделки по данни от CB-Търговище. Използваните от аналозите цени се коригират с корекционни коефициенти, които отразяват разликата между оценявания обект и другите имоти по основни показатели - местоположение, големина, предназначение, категория, форма, достъпност, разстояние до населено място, до път, до основни пазари и други. При използването на този метод пазарната цена на ПИ с [идентификатор] е 28191 лева. За ПИ с [идентификатор] е 5551 лева. За ПИ с [идентификатор] е 5926 лева. За ПИ с [идентификатор] е 6320 лева. За ПИ с [идентификатор] е 6641лева. Обща стойност на обезщетението определена по реда на ЗДС за отчуждаването на ПИ с идентификатори 04159.4.79, 04159.4.663, 04159.4.65, 04159.4.67 и 04159.4.69 по КК на [населено място], общ. Търговище, обл.Търговище, е 52629 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имота, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати. Видно от данните по преписката жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал 1 ЗДС, с оглед на което е процесуално допустима Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна. Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ. Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б от ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. Решението съдържа реквизитите по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/, одобрен по съответния законов ред, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 от ЗДС. Отчуждаването е законосъобразно. Решението на МС е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон, но не и с неговата цел - относно определяне на размера на обезщетението за отчуждените имоти в оспорената му част, поради неправилно прилагане на разпоредбите на ЗДС. От това следва, че не са налице основания за отмяна на оспорения акт за отчуждаване на процесния имот, а само за изменението му, в частта за определеното обезщетение на жалбоподателя. Съобразно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. По силата на ал. 2 на чл. 32 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на ПУП съответно преди одобряването на ПУП който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Разпоредбата на § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС гласи, че равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. В случая, за определянето размера на равностойното парично обезщетение съдът е допуснал СОЕ, която вещото лице е изготвило фактически в три варианта. В настоящият случай съдът споделя становището на МС, че действително една от сделките използвана от вещото лице за определяне на осреднена пазарна цена за имотите с подобни характеристики в [населено място], не попада сред изброените в чл. 32 ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС – обективираният в нотариален акт от 04.05.2023г. договор за учредяване на ипотека, доколкото същия не обезпечава продажба, а заем и отделно от това касае още 19 имота, които не са в землището на [населено място]. Въпреки това, според съда, не е налице основание за прилагане на чл. 32, ал. 3, т. 3 от ЗДС и механизма за определяне на цените на земеделските земи по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, към която тази разпоредба от закона препраща в случаите, в които не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липсата на сключени поне две сделки през релевантния период по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката. С чл. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992г., в сила от 7.09.1992г. е регламентирано задължението на държавите-страни по Конвенцията да зачитат прогласените в нея права. Нормата на чл. 1 "Защита на собствеността" от Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда, че „всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.“ Получаването на предварително и равностойно обезщетение се изисква от закона – чл. 32, ал. 1 от ЗДС, но и от Конституцията на Република България - чл. 17, ал. 5. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Във връзка с отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между общия интерес на общността и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата „пазарна“ стойност, определена по време на отчуждаването (решенията на ЕСПЧ по делата •••••••••, § 53, Gashi [интернет адрес], § 41; •••••• [интернет адрес] GC, §111; •••••••• [интернет адрес] (справедливо обезщетение) GC, § 103; ••••••••••••••, § 76). В същия смисъл е и решение от 14.05.2020г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България (жалби № 66581/12 и 25054/15), в което се приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86). В съответствие с константната си практика, ЕСПЧ припомня (§ 63 и § 74), че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена. Въз основа на изложените правни доводи, съдът намира, че нормата на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, съобразно и тълкуването й дадено в решението по делото К. и други срещу България, респ. на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди, на основание чл. 5, ал. 4, изр. второ от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 2 от АПК, има предимство пред противоречащото му национално законодателство и по-конкретно пред чл. 32, ал. 3, т. 3 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. От това следва, че оценката за имотите направени от независим оценител в хода на проведената от държавата процедура, не съответства на пълната пазарна стойност на този отчужден имот, тъй като е силно занижена по реда на Наредбата и не представлява равностойно обезщетение. Съдът намира, че при определяне на равностойното парично обезщетение следва да се вземе предвид пазарната цена, но не само като осреднена цена от цените на сделки по см. на параграф 1а, т. 2 от ЗР на ЗДС. Водещо в случая е не формалното приложение на закона, а целта на същия - определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определянето й относими следва да са онези сделки, които реално отразяват актуалната пазарна цена на съответния имот /неговата „пазарна“ стойност, определена по време на отчуждаването по см. на цитираното решение от 14.05.2020г. на ЕСПЧ/. От това следва, че посочената в гореобсъденото заключение на вещото лице пазарната стойност на имотите определена по метода на пазарните аналози /сравнения/ е меродавна за определяне на равностойното обезщетение по см. на чл. 32 ал. 2 ЗДС, тъй като той в най-голяма степен изпълнява изискването на законодателя да обективира справедливата пазарна стойност на отчуждените имоти към момента на извършеното отчуждаване. Заключението на вещото лице, че с този метод се отразява най-добре динамиката и тенденциите на пазара, и е с най-голяма близост до пазарните цени, се възприема от съда и не е оспорен от страните. Въз основа на изложените доводи се налага извод, че административният орган неправилно е определил по-ниско обезщетение за процесните имоти от равностойното им. Жалбата се явява основателна и оспореното решение следва да се измени в частта за определения размер на парично обезщетение, като той бъде увеличен за ПИ с [идентификатор] [рег. номер] 28191 лева; За ПИ с [идентификатор] [рег. номер] 5551 лева; За ПИ с [идентификатор] [рег. номер] 5926 лева; За ПИ с [идентификатор] [рег. номер] 6320 лева; За ПИ с [идентификатор] [рег. номер] 6641 лева. От страна на жалбоподателят е направено искане за присъждане на разноски, което предвид изхода на спора е основателно. Представените доказателства са за 10 лв. - държавна такса; 880 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице; 6000 лв. – адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ, по отношение на която съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност по см. на чл. 78 ал. 5 ГПК, поради което го определя [рег. номер]., като за това взе предвид фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес, вида и обема на извършените от адвоката процесуални действия, а и съотношението между претендираното със жалбата изменение и възприетото от съда. По изложените съображения сумата за присъждане е в общ размер [рег. номер]. По отношение на ответника и заинтересованите страни, оспорили жалбата, няма основания за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдъ т