Решение № 25 от 22.1.2025 г. на Районен съд - Хасково по дело № 787/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от "АПТЕЧНО-ХАСКОВО" АД, чрез адв.А.Г., срещу Наказателно постановление № 92-02-1131 от 30.08.2024г. на заместник-изпълнителният директор на Агенцията по вписванията, с което на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. На лице били и съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Изнасят се доводи за изтекла давност. Твърди се, че за описаното нарушение вина имало и длъжностното лице по регистрацията, разгледало заявление Б7 с рег.№20190521134850. Ако това лице било изпълнило стриктно задълженията си то щяло да се стигне до отказ за вписването и да се попълни списъка на собствениците, до колкото в заявлението липсвал един от собствениците. Но заявлението било вписано като същото било непълно. Така се вменява вина на длъжностното лице и се твърди, че дружеството не следва да носи отговорност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, изпраща процесуален представител – адв.А.Г.. Той поддържа жалбата, изнася доводи в нейна подкрепа и иска съдът да отмени НП и да присъди разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.

Според съда жалбата е допустима, не е подадена извън процесуалните срокове и е подадена от надлежно легитимирано да извърши обжалването лице.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 05.06.2024 г., К.И., на длъжност Главен юрисконсулт в отдел „Административно- правно обслужване, дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство" към Агенция по вписванията, по повод получен чрез Докладна записка № 92-02-1131 от 28.05.2024г., сигнал от Л.Р. длъжностно лице по регистрацията ЗТРРЮЛНЦ, извършила проверка, чрез справка по електронната партидата на "АПТЕЧНО-ХАСКОВО" АД. Било установено, че в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е разгледано Заявление Г 1 20240523165028 за вписване на следните обстоятелства: покана за свикване на Общо събрание. Заявление Г 1 20240523165028 е вписано на 30.05.2024г. с вписване 20240530110347. При разглеждане на горепосоченото заявление се установило, че по партидата на дружеството е вписано единствено юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол, а именно: „ДЕЛЕНА ДД“ ЕООД, ЕИК 126057408. При извършената проверка се установило, че към заявление образец А5 с рег.№ 20240307161955 е налице препис от книга на акционерите, от която е видно, че 55% от акциите (4292 от общо 7800 акции) са собственост на ЕТ „Делена-Делян Делчев", ЕИК 040579797, а 43% от акциите (3366 от общо 7800 акции) са собственост на Делян Делчев или сумарно физическото лице Делян Делчев е действителен собственик на 98% от акциите на дружеството и попада в обхвата на дефиницията, установена с §2 от ДР на ЗМИП.

Контролния орган приел, че след вписване на заявление образец А5 с рег.№ 20240307161955, вписано след акт на съда за отмяна на отказа на 15.04.2024г. с вписване 20240415160723, за "АПТЕЧНО- ХАСКОВО" АД, с ЕИК 126004747, било възникнало задължение да заяви действителния си собственик съгласно изискванията на чл. 63, ал. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, като за целта е следвало да подаде декларация по образец Б7 с отразените данни по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП. Тоест съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, препраща към чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, дружеството е трябвало да заяви за вписване действителен собственик в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в срок от 7 дни от датата на вписване на обстоятелствата. Установено било, по партидата на дружеството, че този срок не е спазен. В тази връзка, е прието, че 7-дневният срок, посочен в чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, за "АПТЕЧНО-ХАСКОВО" АД е изтекъл на 22.04.2024г. прието е още, че като не е изпълнило задължението си по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП и не е заявило за вписване обстоятелствата относно действителните собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, до 22.04.2024г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на 23.04.2024г. "АПТЕЧНО- ХАСКОВО" АД, с ЕИК 126004747 е нарушило законоустановения срок по чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, с което е извършило нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, връзка с чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Мястото на извършване на нарушението е гр. Хасково.

Във връзка с горното по деловодната програма в служба „Регистрация“ гр.Хасково, при Агенцията по вписванията пристигнал проект на АУАН и покана до дружеството жалбоподател да се яви за съставяне на АУАН. Тази покана била изпратена на жалбоподателя от св.К. П. А.. На 17.06.2024г. в присъствието на св. В. Д. К. служител в Агенцията по вписванията и в присъствието на Т.Т.Г. – Изпълнителен директор на "АПТЕЧНО-ХАСКОВО" АД, бил съставен АУАН за констатираното нарушение. В АУАН то било описано по следния начин: "АПТЕЧНО-ХАСКОВО" АД не е заявило за вписване обстоятелствата относно действителните си собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, до 22.04.2024г., с което на 23.04.2024г. е извършило нарушение на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Акта е предявен и връчен на Т.Т.Г., който го е подписал приел е екземпляр от акта и не е посочил възражения.

На база АУАН е издадено и атакуваното НП.

При издаване на наказателното постановление, административно наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушенията.

В НП за пръв път е възприето и още едно нарушение, а именно: че "АПТЕЧНО- ХАСКОВО" АД не е заявило за вписване обстоятелствата относно действителните си собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП до 31.05.2019 г., с което е на 01.06.2019 г. е извършило нарушение на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП.

Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата, свързани с извършване на проверката, начина, по който е осъществена същата и констатациите до които са достигнали, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне. Същите се кредитират с доверие от съда, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал и логически непротиворечиви.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.63. ал.6 от ЗМИП към датата на нарушението - Чл.63, ал.(6) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., предишна ал. 5, бр. 60 от 2023 г., в сила от 14.07.2023 г.) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:

1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

Съгласно чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ - чл.6, ал.(2) Всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок.

Съгласно § 9 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ на ЗМИП - § 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г., в сила от 1.10.2018 г.) В срок до 31 януари 2019г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 в съответния регистър по чл. 63.

(2) Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1.

Разпоредбата на чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП предвижда - Чл. 118. (1) (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на този закон извън случаите по чл. 116, ал. 1 или по чл. 116а, ал. 1 и 4 и извън случаите по чл. 11, ал. 4 – 6 и по чл. 101, ал. 1, изречение второ или на правилника за прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със: т.2. имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;

Тоест за описаното в НП нарушение е предвидена съответната административна санкция.

При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Това е така защото са описани точно и конкретно обстоятелствата при които е извършено нарушението. Посочена е датата и мястото на извършването на нарушението. Посочена е и правната квалификация, която отговаря на фактическото описание. На следващо място, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение. АУАН е съставен в срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН, що се касае до посочената в него дата на извършване на нарушението.

При издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяната на същото, до колкото е нарушено правото на жалбоподателя да разбере в какво точно се състои извършеното от него нарушение. Издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, видно от представените по делото Заповед РД -01-402/29.06.2022г. и Заповед РД -01- 558/31.05.2024г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. До колкото обаче в НП са посочени две нарушения извършени на различни дати, както и посочените различни нарушени разпоредби за тези две нарушения, а именно на 01.06.2019г. – нарушен чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП и на 23.04.2024г. - нарушен чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, а е наложено едно наказание, без да е посочено за кое от двете нарушения, съдът намира, че това е съществено процесуално нарушение допуснато при издаването на НП. От така посочените обстоятелства и формулирани две нарушения с различна правна квалификация, жалбоподателят няма как да разбере в какво точно нарушение е обвинен и съответно санкциониран. Това води до невъзможност да организира защитата си. Последното води до отмяна на атакуваното НП.

Освен това нарушението прието за извършено на 01.06.2019г. и квалифицирано по чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП, е описано за пръв път в НП и за него няма повдигнато административно наказателно обвинение с АУАН. Тоест това е още едно процесуално нарушение водещо до отмяната на атакуваното НП.

По същество съдът до колкото са посочени две нарушения, две правни квалификации също е затруднен да вземе становище дали нарушението и кое от двете нарушения е извършено от жалбоподателя и дали правилно е санкционирано.

За пълнота и до колкото при приложението на санкционната разпоредба и определянето на наказанието е посочено, че това става на осн. чл. 118, ал.1, т.2 от ЗМИП, вр. чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП, съдът намира, че следва да изложи мотиви по същество относно нарушението по чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП.

В случая както вече бе отбелязано за това нарушение липсват описани факти и обстоятелства при които е извършено. Липсва повдигнато административно наказателно обвинение с АУАН. освен това за така описаното нарушение като диспозитив в НП, наказващият орган не е ангажирал доказателства, което е изцяло в негова тежест. Тоест според съда по делото не се доказа по безспорен начин жалбоподателят да е извършил нарушението по чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП.

За пълнота може да се отбележи, че последното нарушение посочено в НП се санкционират на осн.чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП и в тази връзка правилно е приложена тази санкционна разпоредба, като наказанието е определено в минимален размер.

До колкото съдът прие, че с обжалваното НП е наложено наказание за нарушението прието за извършено на 01.06.2019г. и квалифицирано по чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП, намира за необходимо да отбележи, че по отношение на това нарушение както АУАН така и НП са издадени извън сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН, а именно извън шестмесечният срок от откриване на нарушителя и извън пет годишният срок от извършването на нарушението. До колкото се твърди, че нарушението е извършено на 01.06.2019г., то петте години изтичат на 01.06.2024г., а АУАН и съставен на 17.06.2024г. Тоест АУАН е издаден извън срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН за това нарушение. Това е още идно основание за отмяната на атакуваното НП.

Доколкото административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнато със съставяне на 17.06.2024г. на Акт за установяване на административно нарушение, то съдът намира, че в случая е изтекла и абсолютната давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно за процесното административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която обаче давностният срок е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. - ДВ, бр. 26 от 2010г. Следователно, абсолютният давностен срок за нарушението в случая е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието, с оглед последвалите изменения на горе цитираните разпоредби от НК. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение – 01.06.2019г. абсолютният давностен срок ще може да се приеме, че изтича на 01.12.2023г. По тези съображения съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност.

Последното е абсолютно основание за отмяната на НП, като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото следва на жалбоподателя да се присъдят направените по делото разноски в размер на 400 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд