Решение № 21613 от 23.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4383/2025 г.

Производството е по реда на чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл.145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на П. В. Г. против отказ на администратора и обработващия лични данни "Кеш кредит мобайл" ЕАД, обективиран в писмо от 09.04.2025г. Ответникът в писмено становище излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата. След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът в настоящия състав приема следното от фактическа и правна страна. Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения за това срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред административния орган е образувано по искане, подадено на 10.03.2025г. (л.12-13 от делото), на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД). Искането има за предмет информация, свързана с жалбоподателя, както следва: потвърждение дали личните данни се обработват от "Кеш кредит мобайл" ЕАД; целите на обработването на данните; категориите обработвани лични данни; получателите или категориите получатели, на които са разкрити или предстои да бъдат разкрити личните данни; срокът за съхранение на данните или критериите за определяне на този срок; копия от личните данни, както и копие от всички документи, съдържащи лични данни на жалбоподателя (включително договори за заем, искания за кредит, писмена кореспонденция и друга документация, свързана с обработването; справка за всички извършени плащания по тези договори, включително подробна разбивка на сумите, датите и начина на плащане. В искането на основание чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) е поискано и предоставяне на информация за извършените плащания по Договор за кредит от 29.08.2022г., сключен между жалбоподателя и „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД. Подателят изразил становище, че носителите на личните данни в случая са договори за потребителски кредити, поради което предоставянето на копие от тях представлява задължение не само по ЗЗЛД и ОРЗД, но и по ЗПК, като неизпълнението на това задължение ограничава правата на потребителя и представлява нарушение на императивните разпоредби на потребителското законодателство. С оспореното писмо от 09.04.2025г. жалбоподателят бил уведомен чрез своя пълномощник, че дружеството обработва лични данни като всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Дружеството обработва личните данни на адресата в обема съгласно Политиката за поверителност и защита на личните данни (л.32-38) и за целите на извършване на дейността на кредитен посредник. Събирането, обработването и съхраняването на лични данни в регистрите на дружеството се извършва на хартиен, технически и/или електронен носител по централизиран и/или разпределен способ в помещения, съобразно с предвидените мерки за защита и оценката на подходящото ниво на сигурност на съответния регистър. Дейностите се състоят в операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично наблюдение на субектите на данни или в обработване на специалните категории данни и на лични данни. Дружеството следи за стриктното опазване на личните данни на клиентите си, както и за тяхното правомерно обработване. В писмото са изложени следните лични данни на жалбоподателя: три имена, ЕГН, код за програма „Доведи приятел“, IВАN, мобилен телефон, адрес по лична карта, семейно положение, длъжност и адрес на електронна поща. Посочено е в писмото, че към настоящия момент няма лични данни, които да са в процес на обработка от дружеството. Адресатът е уведомен, че към настоящия момент договор за кредит от 29.08.2022г. е цедиран "Еос матрикс" ЕООД. В производството пред съда не бяха представени доказателства за обстоятелството, че администраторът на лични данни разполага с такива в по-голям обем от описаното в писмото, доказателствената тежест за което носи жалбоподателят съобразно чл.170, ал.2 АПК. Действително, съгласно чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. С оглед съдържанието на искането от 10.03.2025г. и отговора от 09.04.2025г. следва да се приеме, че между жалбоподателя и "Кеш кредит мобайл" ЕАД са съществували облигационни отношения, предвид сключени договори за кредит. Поради това, дружеството има качеството на администратор и обработващ лични данни по смисъла на чл.4, т. 7 и т.8 от ОРЗД. Съгласно тези определения, „администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка; „обработващ лични данни" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. Ето защо, актът, постановен по направеното искане за достъп до лични данни, независимо от неговата форма, се явява подлежащ на оспорване, а адресатът му има правен интерес от последното, доколкото твърди този акт да обективира отказ. В чл.4 от ОРЗД са дадени и определения на понятията „лични данни“ - което означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“; „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. На основание чл.37б, ал.1 ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл.15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл.15 от ОРЗД, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните, като администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. В случая в писмото от 09.04.2025г. са изложени личните данни, с които администраторът твърди, че разполага. Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не ангажира доказателства за твърдените обстоятелства, че дружеството разполага с документи, които не е предоставило. Поради това следва да се приеме, че тези твърдения са недоказани, а съответно, жалбата се явява неоснователна. Действително, в соченото от жалбоподателя решение № 1159/11.02.2025 г. по адм. дело № 9474/2024 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, е разяснено, че договорът за потребителски кредит е частноправна сделка със страна потребител – чл. 9, ал.1 от ЗПК. Посочва се в мотивите на това решение, че: „Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност – чл. 9, ал. 3 от ЗКП вр. с § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. От своя страна договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и задължително съдържа личните данни на кредитополучателя (субект на данните), както бе споменато по-горе – арг. и от чл. 11, т.3 от ЗКП. Съгл. чл. 5, ал. 4 от ЗКП кредитодателят (администратор на лични данни по ЗЗЛД) има задължението да предоставя на потребителя, както общата информация относно предстоящ за сключване договор за потребителски кредит, така и общите условия към него безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. От своя страна общите условия стават и са неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страница трябва да бъде подписана от страните по договора – арг. от чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Действително правилото на чл. 5, ал. 4 от ЗПК касае преддоговорно задължение на кредитодателя за предоставяне на информация. В този случай правилото защитава предимно интереса на длъжника (кредитополучателят) като икономически по-слаба страна. Няма никаква причина тази норма да не се прилага по аргумент на по-силното основание и по време на изпълнението на вече сключен договор. Това е така, тъй като по този начин тя защитава освен интересите на длъжника-кредитополучател, също и тези на кредитора (кредитодател), доколкото търсенето и предоставянето на информация относно текущото състояние на дълга, стимулира длъжника да изпълнява добросъвестно и точно. Поради тази причина, кредитодателят няма никакво разумно стопанско основание, а и законово, да отказва да дава информация на кредитополучателя относно условията на договора, в които са инкорпорирани личните данни на кредитополучателя, доколкото същото противоречи не само на принципа на добросъвестността в гражданския оборот – чл. 63 от ЗЗД, но и на принципа за „отговорно поведение“, заложен в чл. 2 от ЗПК. Отговорното поведение изисква от кредитодателя не само да действа в свой интерес и да не пречи на другата страна да изпълнява (грижата на добрия стопанин), но дори и да й съдейства при изпълнението, доколкото тя се ползва със специална закрила, тъй като е по-слаба икономически. Именно с оглед на това на общо основание приложение намира и Закона за защита на потребителите като общ закон, регламентиращ потребителското право. Съгласно чл. 2 от ЗЗП потребителят има правото да бъде информиран за предоставяната стока или услуга, както и на защита на неговите икономически интереси във връзка с предоставяната стока или услуга - вр. с чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП. В противен случай, както най-често се случва на практика, потребителят би могъл добросъвестно да се лиши от документа на дълга по невнимание или лекомислие, с оглед на което да пропусне дължимо плащане, респективно да изпадне в забава с всички произтичащи от това обстоятелство последици (предсрочна изискуемост на кредита; мораторна лихва за забава). Такъв неблагоприятен ефект законът се стреми да не допусне, именно с правилото на чл. 11, ал. 3 от ЗПК. Макар от буквалното тълкуване на това правило да следва извода, че се касае за задължение за предоставяне на информация относно извършените и предстоящите плащания, то следва да бъде тълкувано разширително на осн. § 1 от ДР на ЗЗП вр. с чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, тъй като по този начин се осигурява по-голяма защита на потребителя. Всичко това показва, че предоставянето на личните данни, инкорпорирани в документа на дълга (договора за потребителски кредит) се явява не само задължение по ЗЗЛД и Регламента, но и на двойно основание - пряка последица от прилагането на потребителското право в отношенията между страните по договора за потребителски кредит, което от своя страна има императивен характер. Доколкото обаче тези частноправни отношения са извън предмета на настоящото съдебно производство, а и на първоинстанционното, съдът не дължи изрично произнасяне в тази насока“. По изложените по-горе съображения в случая следва да се приеме, че по искането на жалбоподателя не е налице отказ, доколкото по това искане е предоставена информация, която не се установява да е в обем, по-малък от това, с което администраторът разполага към датата на писмото от 09.04.2025г. Предвид изложеното като прецени изцяло законосъобразността на оспорения акт на основание чл.168, ал.1 АПК, съдът в настоящия състав приема, че актът от 09.04.2025г. е издаден в установената форма от компетентен орган. При това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предоставена е информация в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. С оглед изхода на делото разноските остават за жалбоподателя така, както са направени. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът