Решение № 48 от 16.3.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 51/2023 г.

производство по преписка вх. № 16198/20г. на ВРП и Постановление от 02.02.21г. по преписка № 9553/20г. на ВОП, с което е било потвърдено първото постановление. Във връзка с подадената жалба прокурор при СпПр е възложил по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ проверка по случая на КПКОНПИ. Вземайки предвид събраните по преписката материали прокурорът от Специализираната прокуратура и издал Постановление от 01.07.21г., с което е отказал да образува наказателно производство и прекратил преписката на осн. чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Против това постановление Н. е подал жалба и с Постановление от 23.09.21г. на прокурор при Апелативната специализирана прокуратура по пр.пр. № 586/21г. същото е било потвърдено. Няма данни последният прокурорски акт да е бил обжалван от Н., макар и актът да му е станал известен (в този смисъл изявлението му с молбата от 15.02.22г. – л. 19 от първоинстанционното дело). Съобразно нормите на гл. VІ от Конституцията на РБ, прокуратурата е част от независимата съдебна власт. Определената от основния закон функция на прокуратурата е да следи за спазване на законността, като в тази връзка са регламентирани и изключителните правомощия: ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; може да извършва разследване; привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки; предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове; в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела /чл. 127/. Структурата, организацията и взаимодействието в рамките на самата прокуратура са уредени с нормите от гл. VІ от ЗСВ. Съобразно нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗСВ всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по- горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. Съгласно регламентираните с НПК функции на прокурора в наказателното производство, същият притежава изключителната компетентност да прецени дали да се образува досъдебно производство, срещу кое лице и за какво престъпление, тъй като само на този държавен орган са възложени правомощията да повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер /и това е в унисон, както с принципа за разделение на властите, така и с функциите, които са натоварени да извършват отделните органи в съдебната власт/. Извън общия случай и само по изключение – при наличието на някоя от изрично предвидените в нормата на чл. 124, ал. 5 от ГПК предпоставки, е допустимо гражданският съд по реда на исковото производство да установи престъпно обстоятелство. При това положение следва да се приеме, че постановеният от Специализираната прокуратура отказ да се образува наказателно производство срещу посочените от ищеца магистрати за извършени от тях престъпления от общ характер, който не е бил отменен по съответния ред, е съобразен със закона и поради това не е противоправен като действие. Наличието на престъпни обстоятелства не може да бъде установено и от гражданския съд, за да бъде опроверган горния извод. При това положение не може да бъде ангажирана отговорността на Държавата чрез процесуалния му субституент в лицето на Прокуратурата на Република България за вреди от неправомерен отказ на органите на прокуратурата да образуват наказателно производство по жалбата на ищеца, образувани в преписка № 671/21г. на Специализирана прокуратура, гр. София. Отделно от това ищецът не е ангажирал и доказателства за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени емоционални и душевни болки и страдания, афект, напрежение, разстроеност и притеснителност от липсата на правосъдие, които да са именно от отказа на органите на прокуратурата да образуват наказателно производство против посочените от ищеца магистрати. Предявеният иск е неоснователен и поради идентичността на формирания от първоинстанционния съд извод, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съдът