Решение № 889 от 26.6.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 200/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от Административно – процесуалния кодекс във вр.с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/. Образувано е по жалба на Кооперация „Производствено - потребителна - търговска-кооперация „Бряг - 93““, ЕИК 835010923, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [улица], представлявана от законния ѝ представител председателя И. Ц. Г., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1993-000060 от 17.04.2024г., издадена от Т. Ш. Ю. на длъжност полицейски инспектор към ОД МВР - Търговище, РУ - Търговище. В жалбата се визира незаконосъобразност на оспорената заповед, като са изложени съображения за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Оспорващата страна сочи допуснато от органа нарушение на нормата на чл. 156, ал. 3 от АПК, даваща възможност за повторно издаване на оттегления акт само при нови обстоятелства, докато в случая след оттегляне на издадената първа ЗППАМ № 24-1993-000053 от 03.04.2024 г., в издадената впоследствие и оспорена понастоящем ЗППАМ се съдържали същите фактически и правни основания. Поддържа се разбирането, че "нови обстоятелства" по смисъла на правната норма биха били нововъзникнали юридически факти след оттегляне на административния акт по чл. 156, ал. 1 АПК, които биха променили фактическите установявания по същество, докато в случая се извършвала корекция на неправилната преценка на административния орган. Според жалбоподателя, административният орган не може да поправи първоначално издадената ЗППАМ по реда на чл. 156, ал. 3 от АПК, а е следвало, ако счита, че е допуснал фактическа грешка, да издаде акт за поправка на първоначалния акт, който като неразделна част от основния трябва да бъде съобщен на жалбоподателя, какъвто е редът, предвиден в чл. 62, ал. 2 от АПК. Като визирано нарушение на материалния закон се явява оплакването за допуснато несъобразяване с принципа на пропорционалност по чл. 6 от АПК между наложената ПАМ и целта, която тази мярка преследва. Излагат се съображения за голямата необходимост, която кооперацията изпитва от описаното в З. М. през активния селскостопански сезон до м. октомври 2024г. и в тази връзка се посочва, че безотговорното поведение на трето лице не би следвало да стане причина за негативни последици от наложената ПАМ за кооперацията. Ето защо моли съда да отмени изцяло обжалваната заповед. Редовно призована, оспорващата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като същата не е депозирала и писмено становище по делото. Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор към ОДМВР-Търговище, РУ-Търговище, Т. Ш. Ю., редовно призован, не се явява, като в съдебно заседание същият се представлява от процесуалния му пълномощник гл.юрисконсулт при ОДМВР - Търговище Д. М.. Процесуалният пълномощник оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Определя оспорената ЗППАМ като правилна и законосъобразна, тъй като липсвали отменителни основания в случая. Изтъква, че съставеният срещу водача на МПС за нарушението по чл. 150а от ЗДвП АУАН поставя органа в условията на обвързана компетентност да издаде ЗППАМ. Развива доводи, че погрешното издаване на първата и оттеглена впоследствие ЗППАМ срещу ненадлежен субект като председателя на кооперацията, не може да се поправи по реда за отстраняване на очевидна фактическа грешка, предвиден в чл. 62 ал.2 АПК, тъй като в случая не било налице несъответствие между формирана и изразена воля на органа, а се налагало извършване на промяна на формираната воля, което можело да стане по пътя на оттегляне на издадения административен акт. В Определение №656/16.05.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти: Видно от приетите материали по административната преписка, на 02.04.2024г. около 16.50 часа в [населено място] по [улица]в близост до кръстовището с [улица]полицейските служители А. М. и С. Б. извършили проверка на водача М. А. Х. от [населено място], общ. Търговище, управляващ лек автомобил „••••“ с рег. № [рег. номер] – собственост на ППТК „Бряг - 93“, и установили, че последният управлява автомобила без да притежава необходимата категория „В“, към която спада управляваното МПС. Установеното нарушение било квалифицирано по чл. 150а ал.1 ЗДвП, за което срещу Х. бил издаден АУАН серия АД №406737 от 02.04.2024г. от мл.ПИ при РУ – Търговище А. М.. На същата дата ПИ при РУ – Търговище С. Б. издал протокол за предупреждение на водача М. А. Х. за това да не управлява МПС без да притежава съответната категория. АУАН и протокола за предупреждение са връчени на Х. в деня на съставянето им. На следващия ден е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1993-000053 от 03.04.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР - Търговище, РУ – Търговище Д. Р. Д. против И. Ц. Г. с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 7 в качеството му на председател на ППТК "Бряг -93" поради следните фактически основания: „на 02.04.2024г. около 16.50ч. в [населено място] на [улица]в близост до кръстовището с [улица]предоставя лек автомобил "••••" с peг. № [рег. номер], собственост на ППТК "Бряг -93", на водача М. А. Х. [ЕГН] с адрес [населено място] [улица]общ.Търговище, който не притежава съответната категория "В", към която спада управляваното от него МПС от категория М-1. На водача е съставен АУАН серия АД №406737/02.04.2024г. по чл.150а от ЗДвП.“. С разпоредителната част на тази заповед е наложена на физическото лице И. Ц. Г. принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца. Издадената ЗППАМ е връчена на адресата ѝ на 03.04.2024г. На 10.04.2024г. в РУ – Търговище е постъпила жалба от И. Ц. Г. срещу издадената против него ЗППАМ, която с писмо рег. №199300-3904/12.04.2024г./л.18/ е изпратена на компетентния за разглеждането ѝ орган – АдмСТ. В рамките на законовия срок за обжалването ѝ, издадената ЗППАМ е била оттеглена на основание чл. 156 ал.1 АПК със Заповед №1993з - 110/17.04.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР - Търговище, РУ – Търговище Д. Р. Д. – органа, издал ЗППАМ. Заповедта по чл. 156 ал.1 АПК е връчена на И. Г. на 18.04.2024г. В мотивите на Заповед №1993з - 110/ 17.04.2024 г. е посочено, че в РУ- Търговище при ОДМВР - Търговище е постъпила жалба с вх. №199300-3812/10.04.2024 г., подадена до А. съд - Търговище от И. Ц. Г. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1993-000053/03.04.2024г. Като е съобразил наличната информация за собствеността на управлявания от нарушителя Х. автомобил, а именно, че същият принадлежи на ППТК "Бряг -93", а не на председателя ѝ Г., органът, издал обжалваната ЗППАМ, е приел, че ПАМ е приложена незаконосъобразно спрямо физическото лице Г., който не е може да бъде адресат на издадения индивидуален административен акт. От направена служебна справка в деловодната система на АдмСТ се установява, че по подадената жалба от И. Г. срещу ЗППАМ №24-1993-000053/03.04.2024г. е било образувано на 16.04.2024г. адм.д. №157/2024г., което с определение от 23.04.2024г. е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, но поради депозирана на 24.04.2024г. в съда информация за оттегляне на оспорения акт, делото е било прекратено с определение от 25.04.2024г., влязло в законна сила на 08.05.2024г. След описаните действия се стига и до издаване на оспорената по настоящото дело Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1993-000060 от 17.04.2024 г., издадена от Т. Ш. Ю. на длъжност полицейски инспектор към ОД МВР - Търговище, РУ – Търговище, срещу кооперация „Производствено - потребителна - търговска-кооперация „Бряг - 93““, ЕИК 835010923, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [улица], представлявана от законния ѝ представител председателя И. Ц. Г., поради следните фактически основания: „на 02.04.2024 год. около 16.50часа в [населено място], по [улица]в близост до кръстовището с [улица], като законен представител на Кооперация „ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА-ТЪРГОВСКА КООПЕРАЦИЯ "БРЯГ - 93"“ е допуснал управлението на л.а. "••••" с peг. № [рег. номер], собственост на ППТК "Бряг-93" ЕИК: 835010923 от водача М. А. Х. [ЕГН], който не притежава съответната категория "В", към която спада управляваното от него МПС“. С разпоредителната част на тази заповед е наложена на посочената кооперация принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно на л.а "••••" с peг. №[рег. номер] за срок от 6 месеца. Въз основа на фактите, установени след съвкупна преценка на събраните доказателства, съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП, ЗППАМ по чл. 171 т.2а ЗДвП се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В оспорената заповед изрично е посочено, че издаващият същата орган действа по силата на упълномощаване със Заповед рег.№363з-2315/31.12.2021 г. на директора на ОДМВР – Търговище. Посочената заповед е приложена по делото и съгласно т.1.9 от същата директорът на ОДМВР – Търговище е оправомощил служителите на длъжност „полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Търговище да издават ЗППАМ по ЗДвП, вкл. и тези по чл. 171 т.2а от ЗДвП, за нарушения, извършени на територията на съответното РУ. По делото на налице Заповед №363з-1738/04.08.2022г. и съставения въз основа на същата Акт за встъпване в длъжност от 19.08.2022г., които установяват, че Т. Ш. Ю. е преназначен на длъжност „полицейски инспектор пета степен“ в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Търговище при ОДМВР - Търговище, считано от 22.08.2022г. Предвид тази заповед и посоченото в съставения по случая АУАН място на установеното административно нарушение, настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на делегираната му материална и териториална компетентност. Ето защо липсва отменителното основание по чл. 146 т.1 АПК. Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 172 ал.1 ЗДвП форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити и предвид съдържанието ѝ е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 172 ал.1 ЗДвП, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК. При извършената служебна проверка съдът не установи съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до ограничаване правата на адресата на акта и да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 146 т.3 АПК. Досежно отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК съдът прецени следното: От установената по – горе фактическа съвкупност съществено значение в случая има извършеното от органа оттегляне по реда на чл. 156 ал.1 АПК на първата издадена ЗППАМ № 24-1993-000053 от 03.04.2024 г., което е сторено при спазване на изискванията, визирани в чл. 156 ал.1 и ал.2 АПК. Нормата на чл. 156 ал.3 АПК регламентира условието, при което оттегленият от издалия го орган акт може да бъде издаден повторно, а именно: това може да се извърши само при наличие на нови обстоятелства. Под „нови обстоятелства“ законът има предвид: 1/фактически обстоятелства, т.е.онези факти и обстоятелства от обективната действителност, които мотивират приложението на правната норма, представляваща правно основание за издаване на акта, и 2/ тези юридически факти да са нововъзникнали след оттегляне на административния акт по реда на чл. 156, ал. 1 АПК. В конкретния случай изложената фактическа обстановка в оттеглената и в процесната заповеди е абсолютно идентична предвид идентичността на описаните факти, съставомерни за нарушението, посочено в АУАН, във връзка с който са издадени тези заповеди. Единствената разлика между тях е в адресата им: по оттеглената това е физическото лице, което е председател на кооперацията, чиято собственост е управляваният от нарушителя автомобил, а по процесната – кооперацията – собственик на този автомобил. И въпреки това различие, в изложеното фактическо основание на процесната заповед отново е посочено, че „като законен представител на "Кооперация ППТК"БРЯГ - 93" е допуснал управлението“ на собственото на кооперация МПС от неправоспособен водач, т.е. отново е налице смесване на двете лица – юридическо лице и законния му представител при формулиране на това фактическо основание, въпреки, че адресат на новата заповед е кооперацията – собственик на управляваното МПС, а собствеността на МПС е релевантният за нормата на чл. 171 т.2а предл.посл.ЗДвП факт. Тази пълна идентичност на фактическото основание по двете заповеди води до безусловния извод за липса на нови обстоятелства по смисъла на чл. 156 ал.3 АПК. Дори и да се приеме, че титулярът на правото на собственост върху управляваното МПС е част от фактическото основание в случая, то данните показват, че по отношение на този титуляр не е настъпила промяна след оттегляне на първата ЗППАМ и съответно не е налице ново обстоятелство, което да обоснове издаване на нов административен акт. И по време на издаване на оттеглената ЗППАМ, и към момента на издаване на оспорената заповед по настоящото дело, собственик на управляваното МПС е била кооперацията – жалбоподател. Единствената промяна в новата заповед е коригирането на адресата ѝ поради незаконосъобразно издаване на първата ЗППАМ срещу лице, което не е собственик на посоченото МПС. Но дори и да е извършена последваща нарушението промяна в собствеността на МПС, то тази промяна не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 156, ал. 3 АПК, както е прието и в Решение № 11314/17.09.2012г. по адм. дело №4292/2012г., ВАС, Второ отделение. В конкретния случай органът, издал първата ЗППАМ е упражнил правото си на отзив по чл. 91 ал.1 АПК в хипотезата на оттегляне на акта, като в тази процедура контролен орган се явява самият издател на акта. След упражняването на това правомощие оттегленият акт може да бъде издаден само въз основа на нововъзникнали фактически обстоятелства, но не и с цел отстраняване и коригиране на допуснати от самия орган при издаване на акта нарушения досежно предмета или субекта на акта. Положението е аналогично като при отмяна на акта вследствие на упражнен съдебен контрол. В случаите, когато след оттегляне на административен акт е издаден нов такъв с абсолютно същото фактическо основание и на база напълно идентични фактически установявания, но с коригиран предмет, субект или адресат, е налице материална незаконосъобразност на повторно издадения акт, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика – Решение № 7678/18.06.2020г. по адм. дело №12255/2019г., ВАС, Второ отделение; Решение № 9214/08.07.2009г. по адм. дело №3463/2009г., ВАС, Второ отделение; Решение № 9727/25.09.2008г. по адм. дело №4089/2008г., ВАС, Второ отделение; Решение № 11314/17.09.2012г. по адм. дело №4292/2012г., ВАС, Второ отделение. В практиката се приема също, че с повторното издаване на оттегления акт се нарушават принципите на правната сигурност и предвидимост, а с действията си административният орган нарушава и принципът на съразмерност, произтичащ от разпоредбата на чл. 6, алинеи 1 и 5 АПК, които го задължават да упражнява правомощията си по разумен начин и добросъвестно, както и да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Констатираното и обсъдено нарушение на материалния закон, изразяващо се в нарушаване от страна на органа на забраната по чл. 156 ал.3 АПК, е достатъчно, за да обоснове наличие на отменителното основание по чл. 146 т.4 АПК, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Относно отговорността за разноски – тази отговорност се определя по правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отмяна на оспорения административен акт, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.1 АПК, съгласно която право на присъждане на разноски има жалбоподателя. От прегледа на жалбата следва, че оспорващата страна не е направила претенция за разноски, като липсва и представен списък на разноските. При това положение, независимо от изхода на делото, съдът не следва да присъжда съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 предл.второ АПК съдът