Решение № 79 от 15.3.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 122/2022 г.

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С опрделение № 137 от 24.01.2022 г. по ЧНД № 4745/2021 г., Софийски Градски съд, НО, 28-ми състав, на основание чл.43а, т.2, пр.2 от НК, е заменил частично наказанието „ПРОБАЦИЯ“ на осъдената М. Т. Р., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.•••, ж.к. •••а, бл.••, вх. •, ет.•, ап.•••, наложено по НОХД № 1347/2020 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, с наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от три месеца и седем дни, което, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

В срока по чл.452, ал.1 от НПК, определението на първоинстанционният съд е обжалвано от служебния защитник на осъдената Р.. Релевирани са доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и седем дни, в открит тип затворническо помещение и отлагането му, на основание чл.66 от НК, за срок от три години, както и редуцирането му. Доказателствени искания не са направени.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник пледира за уважаване на жалбата. Искането си за приложението на чл.66 от НК, обосновава освен с наличието на материалноправните предпоставки за това, но и с обстоятелството, че осъдената е майка на две малолетни деца, за които се грижи единствено тя. Отиването на Р. в затвора, би било наказание и за малолетните деца, които освен ужасния стрес, който трябвало да преживеят, трябвало да отидат и в социални институции, докато се реши кой да се грижи за тях. Ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, било прекомерно тежко за Р., но и без изглед за постигне целите на закона, за поправянето, и за осъзнаване на допуснатите от нея грешки. Грешката на Р. била, че не била изпълнила пробационните мерки, но това било резултат от неизясняването на същността на наказанието „пробация“, защото била подписвала протоколи, предупреждения, заповеди за наказания, без да знае какво точно подписва. Според защитника, справедливо по отношение на осъдената Р. било отлагане по реда на чл.66 от НК, на наказанието „лишаване от свобода“, за срок от пет години. В тази насока е и молбата на защитника, изтъквайки отново семейните проблеми на осъдената.

В предоставеното право на лична защита, осъдената М. Т. Р. поддържа казаното от защитника си.

В последната си дума моли да не влиза в затвора, защото иска да отгледа децата Представителят на Софийска апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и пледира за неуважаването. Според прокурора, събраните по делото доказателства, установявали грубо и демонстративно незачитане на решението на съда от страна на осъдената, както и грубо неглижиране на направените по отношение на нея компромиси от страна на пробационния служител. Отчитайки тези обстоятелства, СГС определил и замененото наказание да бъде изтърпяно ефективно, защото с отлагането на същото по реда на чл.66 от НК, по никакъв начин не биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 от същия, като в същото време би се обезмислил и института на замяна на наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“.

Представителят на Пробаионна служба – гр.София пледира за потвърждаване на първоинстанционният съдебен акт. Намира отправените от защитника на осъдената упреци към пробационната служба за неоснователни. В тази връзка твърди, че още на 09.06.2021 г., при привеждане изпълнението на наказанието, както в писмен вид, така и устно, пробационният инспектор Р., изчерпателно обяснила правата и задълженията на осъдената, както и последиците при неизпълнение на наложените пробационни мерки. Независимо от това, осъдената демонстрирала неглижиране на наложеното наказание и нежелание то да бъде изпълнявано; арогантно отношение към пробационния служител, като при връчването на една от заповедите за налагане наказания, поради неизпълнение на пробационните задължения и отново уведомена за последиците от неизпълнението на наказанието „пробация“, Р. отговорила на инспектор Р.: „Аз имам деца и вие не може нищо да ми направите“. За периода от 09.06.2021 г. до 04.11.2021 г., Р. самоволно преустановила изцяло изпълнението на наказанието „пробация“, като не проявила абсолютно никакъв интерес за последиците от неизпълнението на наказанието. Р. е била търсена по телефона, бил е посещаван и адресът от служителите на Сектор „Пробация“, но не била намерена, а и повече не се появила в пробационната служба. Представителят на пробационната служба сочи, че Р. не се появила дори на двете съдебни заседания пред СГС, за които редовно е била призовА..

Представителят на пробационната служба твърди множество допуснати от Р. нарушения - 22 броя нарушения на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и 6 броя нарушения на мярката „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Пробационната мярка „включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие“, пробационният представител твърди, че изобщо не е била започната и изобщо не е била изпълнявана, тъй като всеки път, когато тя е била насочвА. към курсове, Р. не се е явявала.

Срещу твърденията на защитника, че Р. не разбирала предоставените материали, пробационният представител противопоставя факта, че осъдената е грамотна. Заповедите за наказание по чл.227, ал.1, т.1 от ЗИНЗС - „забележка“ и по т.2 - „предупреждение“ за замяна на наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“, са били връчени на Р. в писмен вид, но в допълнение са били обяснени и устно, а именно, че има право да обжалва заповедта пред главния директор на ГД „ИН“. Двете заповеди за наказание лично са били подписани от осъдената и са влезли в сила, тъй като не са били обжалвани от Р.. От страна на пробационната служба били положени всички усилия, М. Р. да изпълни наказанието си. Пробационният служител, който е работел с нея, винаги проявявал разбиране, добронамероност по отношение на явяването й в пробационната служба; срещите били насрочвани след предварително съгласуване с Р., с оглед възможността последната да се грижи за децата си. Въпреки всичко, усилията на пробационната служба, не били оценени от нея.

С тези доводи представителят на пробационна служба – София град, обосновава взетото от пробационен съвет единодушно решение за изготвяне на предложение до СГС, за замяна на наказанието „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“ в неизтърпяната й част, поради което моли обжалваното определение на СГС да бъде потвърдено.

В правото си на реплика, защитникът не оспорва изложеното от прокурора и представителя на пробационната служба, но твърди, че посочените нарушения, не са достатъчно основание, изключващо нормата на чл.66 от НК.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установено следното:

С влязла в сила на 17.05.2021 г. присъда № 60 от 09.06.2020 г., постановена по НОХД № 1347/2020 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 13-ти състав, на М. Т. Р., за извършено от нея престъпление по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, е наложено наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки, по чл.42а, ал.2, т.т.1, 2 и 4 от НК:

• „задължителна регистрация по настоящ адрес“ - явяване и подписване пред пробационен служител, с периодичност два пъти седмично, за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

• „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

• „включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие“ за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

Наказанието е приведено в изпълнение на 09.06.2021 година в Пробационна служба /ПС/ - София град. Осъдената е уведомена за правата и задълженията си по време на изпълнение на пробационните мерки, за което е съставен Протокол № 73/09.06.2021 година. Изготвени са план за изпълнението на пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес“, график за провеждане на планирани срещи с пробационен служител във връзка с изпълнението на пробационната мярка "задължителни периодични срещи с пробационен служител".

Осъдената Р. е била запозната с плА. и графика на 09.06.2021 година, за което лично се е подписала.

От приложените по делото писмени доказателства, безспорно е установено, че осъдената М. Т. Р. системно е нарушавала установените от пробационната служба правила за изпълнение на пробационните мерки. Констатираните нарушения по отношение на пробационната мярка „Задължителната регистрация по настоящ адрес“, са 22 броя, като за всяко от тях е бил съставен констативен протокол, а от осъдената са били изискани писмени обяснения, с цел изясняване причината за допуснатите нарушения и видно от които отсъствията са били без уважителни причини.

По отношение на втората мярка „Задължителни срещи с пробационен служител“ осъдената е следвало да се явява 2 пъти месечно за среща с пробационен служител, по предварително съгласуван с Р. и изготвен ежемесечен график, който поседната е следвало да изпълнява. От приложените доказателства е видно, че се е явила на 9 срещи с пробационния служител, а на 6 не се е явила.

Изпълнението на третата пробационна мярка „включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие“ изобщо не е било започнало, поради неявяването на осъдената Р., отново без уважителни причини, за насрочените за това дати – 24.09.2021 г., 30.09.2021 г., 18.10.2021 г. и 01.11.2021 г., независимо, че е била предварително уведомена за задължителното явяване.

Неизпълнението на задълженията по изпълнението на пробационните мерки е констатирано, съгласно изискванията на ЗИНЗС, с приложените по делото констативни протоколи, обяснения от Р. и заповедите на Началника на ОСИН – София, за налагане на наказания „забележка“ и „писмено предупреждение за предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода“, приложени в досието на осъдената М. Р.. Изложеното до тук обосновава цялостно неизпълнение на наложеното на осъдената Р. наказание „Пробация“ и основателността на направеното от председателя на пробационен съвет при сектор „Пробация“ – София град, на ОС „ИН“ – София, предложение за частична замяна на наказанието „Пробация“ с наказание „лишаване от свобода“, на основание чл.43а, т.2 от НК.

Като е уважил това предложение и като на основание чл.43а, т.2, пр.2 от НК, е заменил частично наказанието „пробация“ на осъдената М. Т. Р., в неизтърпяната му част, в размер на 6 месеца и 15 дни, с наказание „лишаване от свобода“, за срок от 3 месеца и 7 дни, което, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, Софийски градски съд е постановил правилно и законосъобразно определение.

Документално отразените в досието на осъдената Р. обстоятелства, касаещи поведението във връзка с предприетите действия по изпълнение на наложеното наказание „пробация“, не се оспорват от страните. Дискусионният проблем, развил се пред въззивният съд, от гледна точка на защитата, е за възможността за отлагане изпълнениението на наказанието „лишаване от свобода“ по реда на чл.66, ал.1 от НК.

В настоящият случай, първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е отказал приложението на чл.66, ал.1 от НК. За да се съгласи с първоинстанционният съд, настоящата инстанция намира следното:

Настоящото производство е по реда на чл.541 – чл.452 от НПК и е особено по своя характер. То е ангажирано единствено със замяна на наказанието „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“. Правната му регламентация е в раздел 6-ти на глава тридесет и пета от НПК, посветен на производства във връзка с изпълнение на наказанията, и има изчерпателно описани параметри, засягащи само санкцията „пробация“.

Начинът на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ е предоставен на преценката на решаващия съд, който следва да съобрази дали са налице материално правните предпоставки за прилагане на института на условното осъждане, очертани в чл.66 от НК. Съгласно тази разпоредба, когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

В случая наложеното на осъдената М. Р. наказание „пробация“ е по-ниско, като наказателна репресия, от наказанието „лишаване от свобода“ въобще. Преди налагане на това наказание Р. не е била осъждана. Съдът обаче следва да прецени, посредством кой начин /ефективно или условно/ на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ ще бъдат постигнати визираните в чл.36 от НК цели.

А.лизирайки целия събран по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че замененото наказание „лишаване от свобода“, осъдената Р. следва да изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим. Престъплението по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, за което Р. е осъдена, е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК - за него се предвижда наказание "лишаване от свобода” до десет години и "глоба” до 15 000 лева. Това престъпление Р. е извършила, с цел да прикрие друго свое нарушение – управлявала е лак автомобил, в което са се возили едно от малолетните деца и още две жени, без да е правоспособен водач, тъй като не притежава СУМПС, а от това и да не бъде санкционирА. по административен ред. Наложено е наказание пробация, тъй като съдебното производство пред първоинстанционният съд е било проведено по реда на Глава 27-ма от НПК, а наказанието „пробация“ е било наложено при условията на чл.55 от НК. От приложените в пробационното досие на Р. констативни протоколи се установява, че осъдената, за периода от 09.06.2021 г. до 04.11.2021 г., системно и по неуважителни причини се е отклонявала от изпълнението на наказанието „пробация“, а след 04.11.2021 г. е преустановила изпълнението на наказанието и е прекратила всякаква връзка с пробационния служител. От показанията на представителя на Пробационна служба – София град се установява както пренебрежителното отношение на осъдената Р. към пробационните служители, така и към наложените от тях наказания „забележка“ и „писмено предупреждение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода“.

Твърдението на защитника, че замененото наказание „лишаване от свобода“ на Р. следва да е условно, поради родителските ангажименти към двете малолетни деца, се опровергават от приложените по делото доказателства. Видно от приложените в пробационното досие документи, както за осъдената Р., която не работи, така и за малолетните деца се грижат родителите. Освен това, посочено е още, че Р. не живее с децата си и родителите си, на посочения в досието адрес, а живее на семейни начала в дома на приятеля си и неговото дете.

Това поведение на Р. показва, че при нея не е започнал процес на превъзпитание и липсва трайна позитивна промяна в коментираната насока. Степента на самоконтрол при нея е ниска, склонна е към действия с неосъзнаване на последиците, т.е., не се е превъзпитала и поправила, от което следва, че и наложеното наказание „пробация“ не постига поставените от закона цели – да се поправи и превъзпита осъдената към спазване на законите и добрите нрави. В този ред на мисли се отхвърля възможността за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.

Целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК ще се постигнат единствено с ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй като демонстрираното поведение на осъдената сочи на извод, че отлагането му с изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК няма да допринесе за поправянето на М. Р.. Поради това първата инстанция правилно е приела, че наказанието "лишаване от свобода” в размер на три месеца и седем дни следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим. Така наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното престъпление и с обстоятелството, че осъдената упорито не е изпълнявала определените пробационни мерки през един сравнително продължителен период от време.

По изложените съображения Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.452, вр. чл. 341, ал.1 и чл.338 от НПК