Решение № 3226 от 28.3.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2292/2023 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба от Т. Д. Т., с [ЕГН] от [населено място], подадена чрез адв. К. Т., уточнена от оспорващия, че е срещу Решение № 183 от 04.10.2023 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Варна (ТД на НАП – Варна), с което е оставена без уважение жалбата на Т. Д. Т. с вх. № 43766-1/25.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, срещу мълчалив отказ за погасяване по давност на задължения по изпълнително дело (ИД) № 3140020407/2014 г. Първоначално оспорващият поддържа, че е налице мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Варна по жалбата на Т. срещу мълчалив отказ на Р. Р., публичен изпълнител, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна по изп. дело № 3140020407/2014 г. по възражението на Т. Д. Т. до публичния изпълнител Р. Р. за прекратяване на производство по принудително изпълнение, поради погасяване по давност на задълженията на оспорващия по Декларация обр. 6 в общ размер на 12241, 53 лв., от които 6680, 64 лв. – главница, и 5560, 89 лв. – лихва С оглед уточнението от страна на оспорващия на подадената до съда жалба, , че е налице все пак произнасяне по подадената от него жалба, оспорването пред съда се явява насочено срещу Решение № 183 от 04.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна и именно законосъобразността на този акт е предмет на оспорване в настоящото производство С жалбата и с уточненията й се настоява, че оспорващият е подал възражение до публичния изпълнител по ИД за погасяването по давност на задълженията по Декларация обр. 6 за главница и лихви, по което публичният изпълнител не се е произнесъл, поради което срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител е подадена жалба с вх. № 43766-1/25.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП, по която е постановено Решение № 183 от 04.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна. Поддържа се, че Директорът на ТД на НАП Варна се е произнесъл по отношение погасяване по давност на задълженията на оспорващия за лихви по Декларация обр. 1, а не относно задълженията на оспорващия за главница и лихви по Декларация обр. 6, но доколкото е налице изрично произнасяне с Решение № 183 от 04.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна, то е налице правен интерес от оспорването му. Излагат се подробни съображения за погасяване на процесните публични задължения на оспорващия по давност и за наличието на основания за отписване им. Искането е да се отмени оспореният акт. Претендира се присъждането на разноски по представен списък. Ответникът – Директорът на ТД на НАП – Варна, с придружителното писмо, чрез ст. юриск. И. И., с което изпраща на съда жалбата, излага становище за недопустимост на оспорването като насочено срещу мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП – Варна, доколкото е налице произнасяне с Решение № 183 от 04.10.2023 г. В хода на делото, чрез процесуални представители – ст. юриск И. и гл. юриск. П. Н., ответникът поддържа становището за недопустимост на жалбата, като настоява, че жалбата от Т. с вх. № 43766-1/25.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП (по която е постановено Решение № 183 от 04.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна) е срещу мълчалив отказ за произнасяне по възражение на Т. с искане за погасяване по давност на задълженията по Декларация обр. 1 и на основание чл. 95 ДОПК не подлежи на оспорване по съдебен ред съдържанието на издадения документ. В хода на устните състезания ответникът поддържа двете основания за недопустимост на жалбата. В условията на алтернативност се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Настоява се, че жалбата е подадена срещу мълчалив отказ за погасяване по давност на задължения по ИД № 3140020407/2014 г. по жалба с вх. № 43766-1/25.09.2023 г., във връзка с мълчалив отказ на органа по приходите за произнасяне по възражение за погасяване по давност на задължения по ИД с вх. № 43766/04.09.2023 г., съответстващ на вх. № 433202/05.09.2023 г. от информационната система „Събиране“, а не във връзка с мълчалив отказ на органа по приходите за произнасяне по възражение за погасяване по давност на задължения по ИД № 3140020407/2014 г. с вх. № 43769/04.09.2023 г., съответстващ на вх. № 433207/05.09.2023 г. от информационна система „Събиране“, т.е. жалбата не е против Решение № 183 от 04.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна. Претендира се присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение. В случая предметът на административното производство, образувано пред Директора на ТД на НАП Варна следва да се определи според заявения с жалбата на Т. като оспорен пред решаващия орган административен акт и направеното от заявителя искане до решаващия орган. Съдът констатира следната фактическа обстановка: На 04.09.2023 г. Т. Д. Т., подава чрез адв. К. Т., две възражения чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Едното възражение е с посочен адресат ТД на НАП Варна и е с искане за бъдат погасени по давност и да бъдат отписани от данъчно-осигурителната сметка на Т. задълженията по Декларация обр. 1 за лихви в общ размер 398, 72 лева (л. 43-53 от делото), без във възражението да се сочи номер на изпълнително дело. Другото възражение е с посочен адресат Р. Р. – публичен изпълнител, с посочен номер на ИД – 3140020407/2014 и е с искане да бъдат погасени по давност и да бъдат отписани от данъчно-осигурителната сметка на Т. задължения по Декларация обр. 6 в общ размер 12 241, 53 лева, от които главница – 6 680, 64 лв., и лихва 5 560, 89 лв. (л. 76-79 от делото). Ответникът, с молба с.д. 16783/22.11.2023 г. заявява, че възражението на Т. за погасяване по давност, касаещо задължения по Декларация обр. 1 е регистрирано с № ВхК-43766/04.09.2023 г., а възражението му за погасяване по давност, касаещо задължения по Декларация обр. 6 по ИД № 3140020407/2014, адресирано до Главен публичен изпълнител Р. Р. е регистрирано с № ВхК-43769/04.09.2023 г., като подателят на възраженията е уведомен за входящите номера на двете възражения автоматично от регистратора чрез бутон „отговори“ чрез ССЕВ. Оспорващият заявява и представя доказателства от ССЕВ (молба с.д. 16862/23.11.2023 г.), че на 04.09.2023 г. адвокатът е подал общо четири броя възражения на основание чл. 171 ДОПК чрез ССЕВ, две от които от Т. Д. Т., като на същата дата чрез ССЕБ са съобщени входящите номера – 5 бр. съобщения от ТД на НАП Варна, като при получаването им не става ясно кой входящ номер за кое възражение се отнася, а и от удостоверението, изпратено на 04.09.2023 г. в 14: 03: 50, се установява, че е изпратен „коректен“ номер на възражението на Т. Т. и той е рег. № 43766/04.09.2023 г., без да е известно на оспорващия кой номер е некоректен. Оспорващият сочи, че предвид посоченото в Решение № 183 от 04.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна, че се произнася по Възражение с вх. № 433202/05.09.2023 г., по аргумент на противното при обжалване на мълчаливия отказ оспорващият посочва, че възражението, отправено до публичния изпълнител е с визирания от ответника коректен вх. № 43766/04.09.2022 г. Изрично оспорващият ясно и категорично заявява пред съда, че с жалбата си до Директора на ТД на НАП Варна, приложена на л. 43 от адм. пр. (по която жалба е постановено Решение № 183 от 04.10.2023 г.) е обжалвал мълчаливия отказ на публичния изпълнител по възражението на Т. за погасяване по давност на задълженията му по Декларация обр. 6. Същевременно ответникът настоява, че с жалба вх. № 43766-1/15.09.2023 г. се оспорва мълчалив отказ за прекратяване на производството по ИД, във връзка с подадено възражение вх. № 43766/04.09.2023 г. Изрично се сочи, че в ТД на НАП възражението, адресирано до Р. Р. – публичен изпълнител, не е заведено с вх. № 43766/04.09.2023 г., не е налице произнасяне на публичния изпълнител – Р. Р. по ИД № 3140020407/2014 по възражение с вх. № 43769/04.09.2023 г. по отношение на задълженията по Декларация обр. 6, както и че не е налице произнасяне на Директора на ТД на НАП по оспорване по административен ред на произнасянето или мълчаливия отказ на публичния изпълнител по възражение на оспорващия по отношение на задълженията по Декларация обр. 6; В изпълнение на задължението да се представи административната преписка по възражението от Т. Д. Т., подадено чрез адв. К. Т., адресирано до Р. Р. по ИД № 3140020407/2014, което възражение е по отношение задължения по Декларация обр. 6, ответникът представя единствено заверено копие от ССЕВ на възражение № ВхК-43769/04.09.2023 г. Същевременно ответникът представя доказателства, че във връзка с възражението на Т. за погасяване по давност на задълженията му в общ размер 398, 72 лева за лихви по Декларация обр. 1 са постановени уведомително писмо и Уведомление № ПО-03000323098908-999-001/29.09.2023 г. (л. 13-14 от адм. пр.), от които се установява, че на основание чл. 171 ДОПК са погасени по давност задължения в общ размер 302, 22 лева, като задълженията за Фонд Здравно осигуряване, начислени за месец декември 2017 г. и след това не подлежат на погасяване по давност, тъй като давностният срок не е изтекъл. На 25.09.2023 г., с жалба от Т. Д. Т., подадена по електронен път е заявено оспорване на мълчалив отказ на Р. Р., публичен изпълнител, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна по ИД № 3140020407/2014 г., като в обстоятелствената част на жалбата е налице позоваване на „вх. № 43766 от 04.09.2023 г.“, но с уточнението, че възражението е за погасяване на задължения по ИД № 3140020407/2014 г., с искане за отписването им от данъчно-осигурителната сметка на лицето. На процесната жалба е генериран вх. № 43766-1/25.09.2023 г. С Решение № 183 от 04.10.2023 г. Директорът на ТД на НАП Варна разглежда подадената жалба от Т., като я възприема като насочена срещу твърдяното от оспорващия непроизнасяне по възражението му с „вх. № 4333202/05.09.2023 г.“ за погасяване по давност на задълженията на Т. по ИД за НЗОК, ДЗП, ДОО, представляващи остатък от лихва по Декларация обр. 1 в общ размер 398, 72 лева. Констатирайки, че с Уведомление № ПО-03000323098908-999-001/29.09.2023 г. и уведомително писмо Т. е уведомен, че задълженията му за НЗОК, ДЗП и ДОО, начислени за месец декември 2017 г. и след това не подлежат на погасяване по давност, поради неизтичане на давностния срок, решаващият орган намира, че органът по приходите се е произнесъл по искането на Т., в 7-дневния срок, посочен в разпоредбата на чл. 93 ДОПК, респ. за Директора на ТД на НАП Варна не е възникнало задължение за произнасяне по жалбата, поради което е оставена без уважение жалбата. При преценката дали правилно и законосъобразно се е произнесъл Директорът на ТД на НАП Варна в случая, съдът съобрази следното: Произнасянето на решаващият орган – Директорът на ТД на НАП Варна с Решение № 183 от 04.10.2023 г. е по жалба, с която по административен ред е оспорен акт, различен от приетия за оспорен акт от решаващия орган, поради което обжалваният акт е незаконосъобразен. Изрично в жалбата от Т. Д. Т. до Директора на ТД на НАП Варна ясно и недвусмислено е обозначен оспорваният акт - „мълчалив отказ на Р. Р., публичен изпълнител, Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП Варна по ИД № 3140020407 от 2014 г.“ В обстоятелствената част е посочено и че на основание чл. 266, ал. 1 ДОПК се обжалва мълчаливият отказ за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 ДОПК на Р. Р. по ИД, както и че възражението е било за погасяване по давност на просрочени публични задължения по ИД № 3140020407/2014 г. Така обективираното словесно в жалбата от Т. до Директора на ТД на НАП Варна (което следва да е водещо) ясно и недвусмислено сочи, че предмет на оспорване е мълчаливият отказ на публичния изпълнител по ИД № 3140020407/2014, а възражението на Т., адресирано до публичния изпълнител е задълженията на Т. по Декларация обр. 6, които са в общ размер 12 241, 53 лева, от които главница – 6 680, 64 лв., и лихва 5 560, 89 лв. (л. 76-79 от делото). Доколкото в обстоятелствената част на жалбата е налице и позоваване на входящ номер на подаденото до ТД на НАП Варна възражение на основание чл. 171 ДОПК – № 43766 от 04.09.2023 г., то при съмнение у решаващия орган мълчалив отказ по кое точно от двете възражения на Т. се обжалва пред Директора на ТД на НАП Варна, е следвало да се изиска от оспорващия уточнение на оспорвания акт. В случая с Решение № 183 от 04.10.2023 г. Директорът на ТД на НАП Варна е разгледал и оставил без уважение не жалбата, насочена срещу мълчалив отказ не на публичния изпълнител за прилагане на последиците от погасителната давност на задълженията на оспорващия по Декларация обр. 6, а срещу мълчалив отказ на орган по приходите за прилагане на последиците от погасителната давност на задълженията на оспорващия по Декларация обр. 1. Произнасяйки се с Решение № 183 от 04.10.2023 г. по жалба срещу акт, различен от оспорения, Директорът на ТД на НАП Варна е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и да се върне преписката за произнасяне на Директора на ТД на НАП Варна по жалбата на Т. срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител по ИД № 3140020407/2014, който мълчалив отказ е формиран по възражението на Т. до публичния изпълнител за погасяване по давност на задълженията му по Декларация обр. 6. В подкрепа на така направения извод съдът взе предвид, че съгласно Указание на Изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-103/14.07.2022 г. (л. 31 и сл. от делото), компетентен да се произнесе по искането за прилагане на последиците от погасителната давност е органът, който следва да издаде акта, съответно който следва да извърши действието в съответното административно производство, като когато задължението е определено/установено въз основа на подадени данни от лицата в декларации образец 1, образец 5 и образец 7 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., компетентен да се произнесе по искането е орган по приходите от дирекция „Събиране“ (раздел V, т. 1.6.) Същевременно според указанията на изпълнителния директор на НАП, когато възражението е по повод на публично задължение, определено/установено с изпълнително основание по чл. 209 ДОПК (каквото е и задължението на оспорващия по Декларация обр. 6), компетентен да се произнесе по искането на лицето е съответният отговорен публичен изпълнител, а когато възражението/искането е направено в жалба срещу действията на публичния изпълнител – съответният териториален директор е компетентен да се произнесе по жалбата в съответното производство. Предвид цитираните указания правилно възражението на оспорващия с искане за прилагане последиците от погасителната давност за задълженията по Декларация обр. 1 е адресирано до ТД на НАП Варна, а възражението за задълженията по Декларация обр. 6 – до публичния изпълнител, но неправилно Директорът на ТД на НАП Варна се е произнесъл по жалбата на Т., възприемайки я като насочена срещу мълчалив отказ за произнасяне по възражението, отнасящо се до задълженията по Декларация обр. 1. Освен това, съдът констатира, че двете възражения на Т. съдържат по два входящи номера (на ТД на НАП Варна, Дирекция „Събиране“ и вероятно на Дирекция „Обслужване“). Възражението до ТД на НАП Варна е с първи № 43766/04.09.2023 г., както и с № 433202/05.09.2023 г., а и в писмото от Дирекция „Събиране“ до Дирекция „Обслужване“ се сочи, че е по рег. индекс ВхК-43766#5 от 27.09.2023 г., като се препраща по компетентност Възражение № 43766 от 04.09.2023 г. от Т.. Възражението пък до публичния изпълнител е с първи № 43769/04.09.2023 г., както и с № 433207/05.09.2023 г. Същевременно ответникът не представя доказателства какви генерирани при регистрацията в ИСД „Архимед“ входящи номера са върнати по електронен път на подателя на конкретните възражения Т., подадени на 04.09.2023 г. Налице е само твърдение, че възражението, отнасящо се до задълженията по Декларация обр. 1 е регистрирано в ИСД Архимед с вх. № ВхК-43766/04.09.2023 г., а възражението, отнасящо се до Декларация обр. 6 по ИД и адресирано до Главен публичен изпълнител Р. Р. е регистрирано в ИСД под № ВхК-43769/04.09.2023 г. Няма безспорни доказателства, че по електронен път е уведомена адв. Т. за съответния на всяко едно от двете възражения входящ номер. От представените от оспорващия отговори с генерирани входящи номера на възраженията действително не става ясно кой номер към кое точно възражение на Т. е. От друга страна наличието на произнасяне по жалбата от Т. Д. Т., която е с поставен от ТД на НАП вх. № 43766-1/25.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, сочи, че не е формиран твърденият мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Варна по подадената жалба от Т. и не е преклудирано правото на оспорващия за защита пред съда. Решение № 183 от 04.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна е неблагоприятно за жалбоподателя, поради което задължение на решаващия съд е да се произнесе по същество относно законосъобразността на акта, постановен по жалбата от Т. Д. Т. от 25.09.2023 г. (в такъв смисъл е и Определение № 11878 от 22.11.2021 г. по адм. дело № 10072/2021 г. на ВАС). Недопустимо е в случая да се приеме, както ответникът настоява, че доколкото едва предвид заявеното от процесуалния представител на оспорващия в съдебното заседание, проведено на 23.01.2023 г., че с жалбата, приложена на л. 43 от адм. преписка (т.е. жалба с вх. № 43766-1/25.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Варна), е обжалван мълчалив отказ на публичния изпълнител за погасяване на задълженията на жалбоподателя по Декларация обр. 6, то следва да се остави без разглеждане оспорването на мълчаливия отказ за произнасянето по тази жалба (доколкото действително не е налице произнасяне на Директора на ТД на НАП относно възражението, адресирано до публичния изпълнител) и да се изпрати преписката за произнасяне на Директора на ТД на НАП Варна по жалба с вх. № 43766-1/25.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, като насочена срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител за погасяване на задълженията на Т. Д. Т. по Декларация обр. 6. Ако се възприеме за основателно възражението на ответника, въпреки наличието вече на произнасяне по същата жалба с вх. № 43766-1/25.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Варна с Решение № 183 от 04.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна, би се стигнало до произнасяне на решаващия орган по една и съща жалба с две решения - съответно с решение по чл. 94 и с решение по чл. 267 ДОПК. Обстоятелството, че Директорът на ТД на НАП Варна неправилно е определил оспорвания пред него акт и е провел производството по реда на чл. 94, ал. 1 ДОПК, а не по реда на чл. 266 и чл. 267 ДОПК, не следва да се приема като основание за недопустимост на жалбата до съда с искане за отмяна на акта на Директора на ТД на НАП. В случая не става въпрос за оспорване на съдържанието на документ по чл. 95, ал. 2 ДОПК, а за обжалване решението на решаващия орган, постановено по жалба срещу действия на публичния изпълнител, което оспорване е допустимо съгласно чл. 268, ал. 1 ДОПК, а и направено в 7-дневния срок, считано от съобщаването на оспорващия на 06.10.2023 г. на Решение № 183 от 04.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна. Оспореното решение на Директора на ТД на НАП Варна, независимо че е постановено от компетентен орган и е в съответствие с изискванията за форма на акта, е незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (неправилно определен процесуален ред за разглеждането му) и е в несъответствие с материалноправните норми, тъй като не е налице надлежно произнасяне по жалбата, насочена срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител по възражението на Т. до публичния изпълнител за погасяване по давност на задълженията по Декларация обр. 6. Следва да се отмени оспореното решение, с оглед наличието на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. След отмяната на постановеното от Директора на ТД на НАП Варна решение, предвид недопустимостта съдът понастоящем да се произнесе по въпроса по същество – относно допустимостта и основателността на жалбата на Т. срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител по възражението на Т. до публичния изпълнител за погасяване по давност на задълженията по Декларация обр. 6, следва преписката да се върне на компетентен административен орган - Директора на ТД на НАП Варна, за произнасяне по процесната жалба, при съобразяване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Оспорващият претендира присъждането на разноски по делото, както следва: 10 лв. – държавна такса, 1 500 лева – адвокатско възнаграждение. П. Д. за правна помощ и консултантско съдействие от 05.10.2023 г. удостоверява заплащането на претендирания размер на адвокатското възнаграждение. Съдът, съобразявайки материалния интерес по делото – 12 241, 53 лв., конкретния обем и качество на предоставената правна помощ от процесуалния представител (подаването на няколко уточняващи жалбата молби), както и конкретната фактическа и правна сложност на казуса и явяването на процесуалния представител и в двете открити съдебни заседания, намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Следва в полза на оспорващия да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, както и направените разноски за държавна такса – 10 лева, или общо 1 510 лева. На основание на чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 268 ДОПК и § 2 ДР на ДОПК, съдът