Решение № 733 от 5.12.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1309/2023 г.

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Б “ООД, със седалище и адрес на управление в Б, представлявано от управителя Н Х С, против НП№20-КХ8/15.08.2023г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните –Б, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4000.00лв., във връзка с нарушение по чл.32, т.1, т.2 и т.3 от Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, обн.ДВ бр. 64 от 03.08.2021г., в сила от 04.11.2021г. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт, поради допускането на съществени процесуални нарушения при издаването му. Алтернативно се застъпва и тезата, че деянието е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. Иска се отмяна на обжалваният акт. Административно-наказващият орган и заинтересованата страна, чрез своят процесуален представител застъпват становището за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното НП. /За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита. В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл. 153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС, че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски.В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации следва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт, включително и в частта за разноските. / РП-Благоевград, надлежно призовани, не ангажират представител и становище по жалбата. Съдът след като съобрази становищата на страните, приложимото право и анализира събраните доказателства в процеса, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от лице с право да обжалва атакуваното НП, като то е сторило това и в срока по ЗАНН./НП е връчено надлежно на жалбоподателя чрез известие за доставяне на 16.08.2023г. и в законният срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, той е подал жалбата си срещу него, а именно на 22.08.2023г. / Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи: С ангажираните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че на 06.03.2023г., длъжностни лица при ОДБХ-Благоевград-св.Д-р К и св. Д-р К., са извършили проверка на място в обект „хранителен магазин“, находящ се в Б, на ул.“Т “№, регистриран по ЗХ и стопанисван от жалбоподателя, като в хода на тази проверка установили, че в хладилна витрина, разположена в търговска зала на магазина, се съхраняват млечни продукти с цел продажба на клиенти, които са изложени в насипно състояние и представляват имитиращ продукт “Р “ с растителна мазнина и имитиращ продукт с палмова мазнина „Н “. И двата продукта били около 2 кг, с етикет и с обявена цена за килограм и поставени във вани, съвместно с млечни продукти. При проверка на складово помещение на обекта, било констатирано наличието на 2 бр. кофи/ по 1 бр. за посочените продукти с марка“Р “ и „Н “, произведени от фирма “П “ ЕООД, като тези кофи били отворени и с налични бучки от продукта в тях. За проверката бил изготвен нарочен Констативен протокол на място. Описаното излагане на имитиращи продукти за продажба заедно с други млечни продукти в проверяваният обект, било квалифицирано от проверяващите лица като административно нарушение по чл.32, т.1, т.2 и т.3 от Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, за което св.К в присъствието на колегата си св.К., изготвила на 24.03.2023г. срещу жалбоподателя АУАН№ 000509, който бил връчен на управителя на процесното дружество към датата на издаването му, а именно 12.04.2023г./С В М /, за което връчване е оформена на тази датата и нарочна разписка. /Видно от извлечението от ТР към датата на връчване на АУАН-12.04.2023г., процесното дружество е представлявано заедно и поотделно именно от управителите Н С и С М./ Въз основа на този АУАН, на 15.08.2023г., Директора на ОДБХ- Благовеград, е издал обжалваното НП №20-КХ8/15.08.2023г., с което за описаното в акта нарушение, на основание чл. 131, ал.2, във вр. с чл.131, ал.1, т.7 от Закона за храните, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 4 000.00лв. НП също е връчено с известие за доставяне /надлежно/ по седалище на процесното дружество на 16.08.2023г. Изложените в АУАН фактически констатации се потвърждават при разпита на свидетелите по този документ – Д-р К и Д-р К.. Двамата установяват, че лично посетили проверяваният магазин, където възприели имитиращите два продукта в търговското помещение на процесният магазин, изложени за продажба с етикет и цена заедно с млечни продукти. Тези продукти обаче не били отделени от останалите млечни продукти и не били обозначени с надпис, че са имитиращи млечни продукти, като не били и в опаковката си на производителя, а в насипно състояние. Именно за това и бил съставен срещу процесното дружество АУАН, връчен на негов управител. Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите Кирова и К.. При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление, незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.32, т.1, т.2 и т.3 от Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, обн.ДВ бр. 64 от 03.08.2021г., в сила от 04.11.2021г. Постановлението е издадено при спазване на установената от закона процедура и от компетентен за това орган /това е безспорно обстоятелство за страните/, като същото е и надлежно връчено на жалбоподателя по негово седалище. АУАН също е надлежно връчен на жалбоподателя, чрез негов съуправител -С М, който е вписан като такъв и в ТР към датата на връчване на този документ /12.04.2023г./ Ето защо възраженията на защитата за невръчване на този акт, съдът намира за неоснователни. Наред с това, НП и АУАН са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат всички изискуеми се реквизити за такъв акт по чл.57 и респ. чл.42 от този закон. Ясно и конкретно е посочено в тях датата и мястото на установяване на нарушението, органите, които са го установили, дата и място на извършване на твърдяното нарушение, в какво се изразява то, обстоятелства, при които е извършено и начина на установяването му, правната му квалификация и доказателствата, с които се обосновава. Ето защо съдът приема, че атакуваното НП е процесуално законосъобразно и възраженията на жалбоподателя и в тази насока са неоснователни. От друга страна, с ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл.32, т.1, т.2 и т.3 от Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, обн.ДВ бр. 64 от 03.08.2021г., в сила от 04.11.2021г. Съгласно нормата на чл.32, т.1, т.2 и т.3 от Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, предлагане на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, в обектите за дистрибуция (търговия) на храни, трябва да се спазват следните изисквания: продуктите да са предварително поставени от производителя в опаковки, които не могат да бъдат отстранявани в търговския обект; продуктите да са поставени на отделни щандове или на обособени за целта места, отделени по подходящ начин или различни от тези, на които се предлагат млечните продукти, а така също и щандовете и местата да са ясно обозначени с надпис "Имитиращи продукти". Самото понятие „Имитиращи продукти“ е регламентирано в пар.1 от ДР на Наредбата, в която е посочено, че по смисълът й, "имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко" са продукти, наподобяващи изброените в приложението към чл. 5, в които една или повече млечни съставки са заменени с частични или пълни заместители, като мазнини и/или протеини от немлечен произход, с изключение на продукти на растителна основа, при производството на които са вложени не повече от 10 на сто мляко или млечни съставки. Сред изброените в Приложението към чл.5 е и процесният продукт –емитиращ сирене /т.4/. В казуса не е било спазено нито едно визираните в Наредбата изисквания при продажбата в процесният търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, за двата констатирани имитиращи продукта с марка“Р “ и „Н “. И двата продукта не са били отделени в отделен щанд с надпис“имитиращи продукти“, а заедно с млечни продукти в търговска витрина за продажба. Наред с това, тези продукти не са били поставени в опаковки от производителя, а в насипно състояние и с обозначена цена за килограм. Ето защо, съдът приема за доказано, че жалбоподателят е извършил от обективна страна процесното административно нарушение. Извършването на процесното нарушение от търговец предпоставя една безвиновна и обективна отговорност на същият. Същевременно, съдът намира за основателно възражението на защитата за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съгласно нормата на пар.1, т.4 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение то физическо лице или неизпълнено задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В казуса за предлагането на 2кг имитиращ млечен продукт /сирене/ в провереният обект, стопанисван от жалбоподателя, е наложена имуществена санкция на търговеца в размер на 4000 лв., което съдът приема от една страна за несъразмерно тежко и непропорционално с тежестта на извършеното нарушение. В тази връзка съдът отчете, че по делото няма данни за настъпили вредни последици от процесното нарушение, нито пък такива за санкциониране на жалбоподателя за друго такова деяние до настоящият момент. При тези индивидуализиращи деянието обстоятелства и най-вече изключително малкото количество на предлаганият в нарушение на правилата за продажба имитиращ млечен продукт с две търговски наименования, съдът приема, че се касае за маловажен случай на нарушението, защото неизпълненото задължение на жалбоподателя по чл.32, т.1, т.2 и т.3 от Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, с оглед на липсата на вредни последици и откроените смекчаващи обстоятелства, е случай с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова нарушение и неизпълнение на задължение на ЮЛ. Съдът не споделя обаче възражението на защитата за явна малозначителност на деянието, тъй като последното в казуса не разкрива явна незначителност на обществената опасност по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на ЗАНН. В хипотеза на маловажен случай, съгласно чл. 28, ла.1 от ЗАНН, санкциониращият орган не налага имуществена санкция на ЮЛ, а следва писмено да го предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същият вид, което представлява маловажен случай, ако извърши такова в 1-но годишен срок от влизане в сила на въпросното предупреждение, за това друго нарушение ще му наложи административна санкция. Като не е сторил това, а е наложил имуществена санкция на жалбоподателя за процесният маловажен случай на административно нарушение, санкционният орган е издал незаконосъобразен акт, който като такъв следва да се отмени и съдът да предупреди жалбоподателя с настоящото решение за последиците на чл. 28, ал.1 от ЗАНН. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, Благоевградският районен съд