Решение № 364 от 2.12.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 408/2022 г.

Производството е по реда на чл. 327 и сл. от НПК. С присъда от 04.03.2022г. по НОХД № 4543/20г., Софийски градски съд е признал подсъдимия К. А. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б“, вр. Ал. 1, б. „в“, вр. Чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване, както и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС, за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ. Приспаднато е времето, през което подсъдимият Н. е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и ДОМАШЕН АРЕСТ. Съдът се е произнесъл и по разноските и веществените доказателства по делото. С присъдата подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 342, ал. 3 от НК, че деянието е извършено умишлено и че представлява особено тежък случай, както и по обвинението, че е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от НК. Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурори от СГП, в който се твърди, че присъдата в оправдателната си част, както и в частта, в която е индивидуализирана санкцията спрямо подсъдимия Н., е неправилна и незаконосъобразна. В протеста и допълнението към него се излагат подробни съображения, че правилно от страна на първоинстанционния съд са възприети фактическите обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия Н., но е неправилен изводът, че деянието непредпазливо. Поддържа се, че деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл, поради което адекватната правна квалификация е тази по чл. 342, ал. 3 от НК. Според обвинението това е така, доколкото подсъдимият е съзнавал опасността с поведението си да предизвика ПТП, но се е отнесъл безразлично към тази опасност, което е довело до настъпилите последици. В същото време, Н. не е имал модел как да предотврати съставомерния резултат, като е разчитал единствено на шанса в тази насока, което изключва правната хипотеза деянието да е извършено при форма на вината самонадеяност. Излагат се и подробни съображения относно употребените от подсъдимия наркотични вещества. Според прокуратурата, налице е квалифициращото обстоятелство, деянието да съставлява „особено тежък случай“, с оглед естеството на извършеното и застрашаването на множество лица. Поради това се моли за постановяване на присъда, с която извършеното от подсъдимия да бъде квалифицирано по чл. 342, ал. 3 от НК, като наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА бъде увеличено до размер, над средния, предвиден в тази разпоредба, както и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС. Алтернативно се моли за изменение на присъдата, в случай че съдът възприеме за правилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, като наказанията бъдат увеличени, предвид превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства. Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия Н., чрез защитника му адв. Т., в която се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна, поради допуснати нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон, както и че наложеното наказание на подсъдимия се явява явно несправедливо. Излагат се съображения относно нарушения на правилата за установяване на наркотичните вещества в кръвта на подсъдимия, като в същото време, цялата Наредба № 1 /2017. е атакувана от страна на подсъдимия и защитата му. В жалбата се твърди, че не са отчетени в достатъчна степен данните за личността на Н. и поведението му след деянието, поради което наложените му наказания се явяват несъразмерно тежки. Моли се за отмяна на присъдата, постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се моли за изменение на присъдата, като бъдат намалени размерите на наказанията. С жалба срещу присъдата, частният обвинител К. Ц., чрез поверениците си адв. С. и адв. К., твърди, че при постановяването й, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Моли въззивния съд да приеме, че деянието е извършено при форма на вината „евентуален умисъл“, тъй като са налице всички предпоставки затова. Акцентира се на обстоятелството, че няма как да има увереност, че резултатът ще бъде предотвратен, което изключва възможността за наличие на самонадеяност. Поради това се моли за изменение на присъдата в посочения смисъл. Срещу присъдата е постъпила и жалба от адв. М., повереник на частния обвинител Б. Ц., с която се твърди, че присъдата, в оправдателната си част е неправилна и незаконосъобразна, което е довело и до неправилна индивидуализация на наказанието. Излагат се съображения, че деянието е извършено при форма на вината „евентуален умисъл“, с оглед установената употреба на наркотични вещества, тяхното въздействие върху организма на подсъдимия. Поради това се моли за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 342, ал. 3 от НК, като бъде увеличено наказанието му до размер, близък до горната граница, предвидена за така квалифицираното деяние. В разпоредително заседание на 16.05.2022г. и в съдебно заседание на 06.10.2022г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на САП поддържа подадения протест, като моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия Н. за виновен в извършване на престъплението по чл. 342, ал. 3 от НК, за каквото деяние в съда е внесен обвинителният акт. Излага подробни съображения относно разликите между самонадеяността и евентуалния умисъл като форми на виновно поведение и счита, че обстоятелствата по делото налагат извод че деянието е осъществено при форма на вината именно евентуален умисъл. Акцентира в тази насока на употребата на 3 вида наркотични вещества, открити в кръвта на подсъдимия, на двукратното превишаване на разрешената скорост за движение, както и на непредприемането на никакви действия за предотвратяване настъпването на инцидента. Според прокурора, подсъдимият не е имал каквито и да било основания, от които да предполага, че резултатът може да бъде избегнат, което, съгласно съдебната практика, представлява допускане на обществено опасните последици. В пледоарията си се спира върху дадените от подсъдимия обяснения, като намира тезата за несъзнателния прием на наркотичните вещества за недостоверна с оглед установената концентрация. Същото се сочи и относно твърдяното заспиване на подсъдимия, доколкото същото се опровергава от заключенията както на приетата КМАТЕ, така и от обяснения от вещите лица ефект на наркотичните вещества с оглед времето на приема им. По изложените съображения прокурорът счита, че са налице предпоставките за различни изводи от тези на първоинстанционния съд, които биха довели до различно и по-правилно приложение на материалния закон, приемайки, че деянието е извършено при условията на евентуален умисъл, с оглед допускането на настъпването на обществено опасните последици. Счита също така, че деянието покрива характеристиките на особено тежкия случай, с оглед спецификите на извършването му – превишената скорост, поставянето в опасност на множество лица, комбинираната употреба на 3 вида наркотични вещества По изложените съображения прокурорът моли въззивния съд, да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Н. за виновен в извършването на престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „в“, предл. 2, вр. ал. 1, предл. 3 от НК и му наложи наказание около минималния размер с оглед санкционната част на състава, който предвижда наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода, като го лиши доживот от право да управлява МПС. Алтернативно моли, в случай че съдът приеме правната квалификация на първоинстанционния съд, да увеличи наложеното наказание над средния размер, предвиден в посочената норма, като потвърди присъдата в останалата част. Повереникът на частните обвинители Б. Ц. и Ц. К., адв. М., поддържа подадената жалба и моли съда да уважи същата, като остави жалбата на подсъдимия Н. без уважение. Повереникът счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и същата се явява безспорна. Що се отнася до основния спорен въпрос по делото, а именно – формата на вината, поддържа, че деянието е извършено от подсъдимия Н. при условията на евентуален умисъл. Излага подробни съображения относно приетите от страна на подсъдимия наркотични вещества и защо не следва да се кредитира версията му относно начин на прием, при който той не е съзнавал това, че същите ще се открият в пробите му и могат да повлияят на поведението му. Поради това счита, че той сам се е поставил в състояние, при което да не може да упражнява дейност по управление на лек автомобил Счита, че с оглед обективираните действия на подсъдимия, който е вменяемо лице, не се констатират никакви реални обстоятелства, на които той да е разчитал, така, че фаталният инцидент да бъде избегнат, което води до извод за наличието на евентуален умисъл. Акцентира на обстоятелството, че автомобилът на подсъдимия Н. е бил изправен, като в същото време, не следва да бъде кредитирана версията му за заспиване, тъй като се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Поради това повереникът счита, че подсъдимият е имал възможност да предотврати фаталния удар, но не го е сторил, което обуславя именно формата на вина евентуален умисъл, доколкото не са налице конкретни обстоятелства, които да мотивират увереност, макар и погрешна, че същият няма да се случи. Що се отнася до евентуалното оказване на помощ на пострадалия, адв. М. счита, че с оглед квалификацията и обстоятелствата по делото, това обстоятелства е без значение за осъществяване състава на престъплението, доколкото смъртта на пострадалия е била неизбежна и не са налице пропуски в действията на медицинските специалисти от екипа на Спешна помощ. Следователно, дори и да се приеме оказването на такава помощ, това би имало отношение единствено към индивидуализацията на наказанието, но не и към съставомерността на деянието. По изложените съображения повереникът моли съда да възприеме тезата, че деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл, което налага постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението така, както същото е квалифицирано с внесения в съда обвинителен акт. Адв. К., повереник на частния обвинител К. Ц., поддържа подадената жалба и моли съда да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Н. за виновен в извършване на престъплението по чл. 342, ал. 3, б. „в“, вр. ал. 1 от НК, като счита, че не са налице предпоставките по чл. 93 от НК за квалифициране на деянието като „особено тежък случай“. Пледира за индивидуализиране на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед данните за личността на подсъдимия и поведението му след деянието, както и предвид процесуалното му поведение. Според повереника, първоинстанционният съд е стигнал да необоснован извод, че деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, което на практика води до противоречиви мотиви, в опита си да оправдае тази теза, която не отговаря на доказателствената съвкупност и установената фактическа обстановка. Излага съображения относно употребените от подсъдимия наркотични вещества, като счита, че експертизите показват като време на тази употреба около 10 часа сутринта на инкриминираната дата и опровергават защитната теза на Н. за несъзнателен прием по време на празненството. Излага подробни съображения относно формата на вина, като счита, че деянието е извършено при „евентуален умисъл“, а не при „съзнавана непредпазливост“, тъй като както разстоянието, така и видимостта са давали възможност на подсъдимия да възприеме обстановката и да реагира адекватно, като по този начин предотврати удара. В същото време, освен непредприемането на никакви действия в тази насока, по делото не се установяват никакви конкретни обстоятелства, на които подсъдимият да е могъл да се надява, че няма да се стигне до инцидента. Поради това и доколкото тезата му за заспиване се опровергава от доказателствата по делото, адв. К. счита, че подсъдимият е действал при условията на евентуален умисъл, като е съзнавал възможното настъпване на обществено опасните последици, и се е отнасял с безразличие към тях. Другият повереник на частния обвинител, адв. С. поддържа изложеното от адв. К., че деянието е извършено при евентуален умисъл и моли за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването именно на такова престъпление, предвид характеристиките на автомобила и непредприемането на никакви действия по предотвратяване на инцидента. Счита също така, че не са налице характеристиките на особено тежкия случай, което следва да бъде съобразено от съда при налагането на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС. Адв. Т., защитник на подсъдимия Н., поддържа подадената жалба, като в същото време оспорва подадените протест от прокуратурата и въззивните жалби на частните обвинители. Твърди на първо място, че чрез налагането на едно свръхтежко наказание на подсъдимия Н. няма да бъде решен този проблем, който е значим и валиден за цялото българско общество – проблемът с неспазването на правилата за движение по пътищата. Защитникът счита тезата за извършване на деянието при условията на евентуален умисъл за несъответстваща както на закона, така и на константната съдебна практика. Счита, че деянието е извършено от неговия подзащитен при непредпазливост, за което първоинстанционният съд е изложил обстойни и задълбочени съждения, които следва да бъдат възприети изцяло, тъй като умишленото нарушаване на правилата за движение по пътищата, не води автоматично до извършване на умишлено престъпление против транспорта. Излага подробни съображения, че както в хода на първоинстанционното производство, така и на фазата на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушават правото на защита на подсъдимия и това на справедливия процес. На първо място се сочи, че първоинстанционният съд не е бил наравно отдалечен от страните в процеса, като е дал необоснован приоритет на обвинителната теза и в тази насока се е позовал на недопустими предположения. Акцентира в тази насока на показанията на свидетелите Й., К. и Т., които са интерпретирани единствено с оглед обвинителната теза, а необосновано не са възприети показанията на свидетелите Ц. и И. както за това, как е протекъл рождения ден, така и за извършената проверка, при която в подсъдимия и приятелите му не са открити наркотични вещества. Същото се отнася и показанията на тези свидетели за случилото се при фаталния инцидент и за показанията на св. Д. Н. за начина, по който по принцип шофира подсъдимият. Защитникът акцентира и на подхода на първоинстанционния съд към показанията на св. С. Г. и възможността част от наркотичните вещества в кръвта на подсъдимия да са били резултат от внесената от него хранителна добавка. Подробни съображения адв. Т. излага за приетите по делото химически и токсикологични експертизи, в чиито състав участва вещото лице А., за когото твърди, че не разполага с необходимата квалификация за изготвянето им. Сочи, че нито в текста на експертизите, нито в разпитите на вещите лица не се установява по какъв начин тези вещества се отразяват върху поведението на човешкия организъм и реакциите му и респективно, дали и в каква степен подсъдимият Н. е бил повлиян при управлението на лекия автомобил. Съдът също не е проявил необходимата активност, а безрезервно и немотивирано е отхвърлил версията за заспиването на подсъдимия, независимо, че същата не се опровергава изцяло от вещите лица, както и не е изследвал въпроса с противоречието между твърденията за употребените наркотични вещества и адекватното поведение и действия на подсъдимия около деянието. Всичко това, според защитата, навежда на едно безкритично възприемане на експертизите и обслужване на обвинителната теза, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 303 от НПК. Друго нарушение, изтъкнато от защитника, се явява преднамереното повдигане на обвинение по текст на НК, който не позволява приложението на диференцираните процедури и респективно, редуциране на наказанието. Поради това и независимо от верните изводи на съда относно формата на вина и оказването на помощ на пострадалия, са налице допуснати съществени процесуални нарушения, довели до осъждането на Н. и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че подсъдимият е осъден по квалифицирания състав по чл. 343, ал. 3 от НК, предполагащ употребата на наркотични вещества, без тази употреба да е надлежно доказана. Набляга в тази насока на несъвършенствата на Наредба № 1/2017г., която дава възможност за осъществяване на наказателна репресия над невинни лица, поради което е и обжалвана във Върховния административен съд. Защитата излага подробни съображения относно дължимата индивидуализация на наказанието, което би изпълнило целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел практически баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, определяйки наказание в среден размер, съгласно предвидените от законодателя рамки. Адвокат Т. поддържа, че наказанието следва да бъде индивидуализирано при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в която насока са младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на други нарушения на правилата за движение по пътищата и изразеното искрено съжаление за случилото се. Не може в тази насока да бъде пренебрегнато и оказването на помощ на пострадалия след фаталния инцидент. От друга страна, употребените наркотични вещества и превишената скорост не следва да бъдат преценявани като отегчаващи отговорността обстоятелства, защото са включени в състава на престъплението, за което Н. е признат за виновен. Поради това адекватно на обществената опасност на този деец се явява наказание, индивидуализирано в размер малко над минимума, а именно 4 години лишаване от свобода. С даването на такъв значителен превес на генералната превенция за сметка на индивидуалната, първоинстанционният съд, според защитата, е допуснал съществено нарушение на материалния закон, което е довело до несъразмерна репресия над Н.. По изложените дотук съображения адв. Т. моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или, алтернативно, да я измени, като намали размера на наложеното наказание и режима на изтърпяването му. Другият защитник на подсъдимия Н., адв. С. поддържа подадената жалба и изложеното от адв. Т., като не оспорва основните възприети фактически положения, за които счита, че няма спор между страните. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел че деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, доколкото същата се извежда от анализа на случилото се и не следва да се правят аналогии с други нашумели в публичното пространство случаи. Набляга на данните за предходното поведение на подсъдимия и липсата на извършени нарушения на правилата за движение, както и на кадрите, интерпретиращи управлението на автомобила в инкриминирания ден, до инцидента, при които също не се забелязват нарушения. Затова защитникът счита, че след преминаването на светофара с ул. „Козяк“, непосредствено преди инцидента, нещо се е случило с подзащитния му, което съвпада със свидетелските показания, говорещи за прилошаване или заспиване. Поради изложеното адв. С. счита възприетата правна квалификация по чл.343 от НК за адекватна и отговаряща на събраната доказателствена съвкупност. И този защитник пледира, че първоинстанционният съд е действал незаконосъобразно при индивидуализацията на наказанието, като не е отчел в достатъчна степен интензивността и относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, които би следвало да доведат до размер на наказанието под средния, предвиден в закона. Моли съда да постанови решение, с което да измени първоинстанционната присъда, като намали наложеното на подсъдимия Н. наказание и да се абстрахира от медийния интерес към делото и демонизирането на Н.. Подсъдимият К. Н. се явява лично в съдебно заседание и поддържа изложеното от своите защитници. Изказва съжаление за случилото се и счита, че изтеклият период от време от деянието, включително и престоят в местата, където е търпял мярката за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, са оказали своя възпитателен ефект върху него. Твърди, че е направил всичко, което е могъл, за да окаже помощ на пострадалия, без значение дали това е могло да доведе до някакви резултати. Поддържа, че никога не се е отнасял с безразличие към живота и здравето на друго живо същество, както и че не е приемал наркотици, нито твърди, нито леки. Моли за постановяване на присъда, която да е съобразена със закона и съдебната практика, както и с данните за личността му. В дадената последна дума подсъдимият моли делото му да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд или да бъде намалено наложеното му наказание. Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение поради следните съображения: По делото пред първоинстанционния съд са събрани следните доказателства: обясненията на подсъдимия Н., дадени пред съда, показанията на свидетелите С. Ц., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, Д. Н., Д. Н., А. Н., Г. И., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 1 от НПК /дадени по реда на чл. 223 от НПК/ и на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, Л. В., М. Ш., изцяло прочетени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, И. М., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, св.С. Т., св.Й. Т., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, Г. К., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, Т. К., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, В. П., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, П. П., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.4 и ал. 5, вр. ал.1, т.1 от НПК, В. Л., В. Д., Д. Б., С. А., Н. А., К. В., В. М., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.5 от НПК, Г. Р., С. М., М. С., С. К., В. Р., Р. Ц., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, А. И., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК и св.С. Х., изцяло прочетени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, Д. М., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, св.А. И., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, Т. А. В. Е., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, С. А. Г., Ц. Д., Б. Д., К. Ц., И. Г., Н. Т., Г. П., В. Х., М. П., Р. Р., Р., Т. П., Й. Й.; приетите по делото експертизи, както следва: съдебномедицинска експертиза на труп №309/2020 (л. 140-162 от т.5 от досъдебното производство), съдебно-медицинската експертиза №91/2020г. по отношение на подсъдимия Н., изготвено от в.л. доц. д-р А. (л. 123-124 от т.5 от досъдебното производство), Комплексна съдебнопсихиатрична, съдебнопсихологична и съдебнотоксикологична експертиза на в.л. проф. д-р М., в.л. д-р С., в.л. К. и в.л. доц.Н. (л.32-64 от т.22 от досъдебното производство), тройна автотехническа експертиза, изготвена от в.л. М., в.л. И. и в.л. И. (л.3-32 от т.5 от досъдебното производство), комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л.1-84 от т.17 от досъдебното производство), изготвена от в.л. проф. К., в.л. И., в.л. И., в.л. М., доц. д-р А., в.л. д-р М. и в.л. д-р Г., съдебна химико-токсилогична експертиза №3807/21.04.2020г. (л. 128-132 от т.5 от досъдебното производство), изготвена от в.л. д-р С., в.л. К. и в.л. проф. д-р А., съдебна химико- токсикологична експертиза №3829/21.04.2020г., изготвена от в.л. д-р С., в.л. К. и в.л. проф. д-р А. (л. 136-138 от т.5 от досъдебното производство), видео- техническа експертиза по Протокол №60-Ф/2020 от 22.04.2020г., изготвено от в.л. С., в.л. К. и в.л. С. (л.96- 118 от т.5 от досъдебното производство), видео- техническа експертиза по Протокол №89-Ф от 23.06.2020г., изготвено от в.л. С., в.л. К. и в.л. С. (л.4-23 от т.16 от досъдебното производство), биологична експертиза по Протокол №93-Б/2020 от 23.04.2020г., изготвено от в.л.Ч. (л.76- 79 от т.5 от досъдебното производство), биологична експертиза по Протокол №94-Б/2020 от 23.04.2020г„ изготвена от в.л. Г. (л.21-25 от т.10 от досъдебното производство), ДНК експертиза по Протокол №20/ДНК-245 от 24.04.2020г., изготвена от в.л. И. и в.л. Н. С. (л.38-43 от т.5 от досъдебното производство), ДНК експертиза по Протокол №20/ДНК-247 от 25.04.2020г., изготвена от в.л. И. (л.50-54 от т.5 от досъдебното производство), физико- химична експертиза по Протокол №302- Х/2020 от 22.04.2020г., изготвена от в.л.А. С. (л.60-64 от т.5 от досъдебното производство), компютърно- техническа експертиза, изготвена от в.л. Ц. А. (л. 14-36 от т.18 от досъдебното производство), компютърно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Ц. А. (л.25- 56 от т.24 от досъдебното производство), експертиза по Протокол №73- Ф/2020 от 19.05.2020г., изготвена от в.л. С., в.л. К. и в.л. С. (л.3-18 от т.10 от досъдебното производство), биологична експертиза по Протокол №95-Б/2020 от 24.04.2020г., изготвена от в.л. Г. (л.68-72 от т.5 от досъдебното производство), съдебно-медицинска експертиза №90/2020г. по отношение на св.Г. И., изготвена от в.л. доц. д-р А. (л.120 от т.5 от досъдебното производство), комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на св. И., изготвена от в.л. д-р К. и в.л. З. (л.42-55 от т.18 от досъдебното производство), физикохимична експертиза по Протокол №307-Х/2020 от 22.04.2020г., изготвена от в.л. А. С. (л.83-85 от т.5 от досъдебното производство), компютърно-техническите експертизи (л.47-56, л.59-71, л.80-81 от т.10, л.13-18 от т.14 и л.2-6 от т.18 от досъдебното производство); писмените доказателства по делото: докладни записки, протоколи за първоначален и повторен оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум (л. 11-21 и л.90-108 от т.1 от досъдебното производство), протоколи за оглед на труп с фотоалбум (л.22-40 и л.45-46 от т.1 от досъдебното производство), констативен протокол №К-178/19.04.2020г. (л.41- 42 от т.1 от досъдебното производство), фиш за спешна медицинска помощ (л.44 от т.1 от досъдебното производство), протоколи за оглед на веществени доказателства - л.а. марка „Ауди“, модел „Кю 7“ и л.а. марка „Субару“, модел „Форестер“ с фотоалбуми от 20.04.2020г. и 24.04.2020г. (л.47-54, л.56-76 и л.77-88 от т.1 от досъдебното производство), протоколи за освидетелстване на св.Г. И. и на подсъдимия с фотоалбуми (л.110-116 и л.117-125 от т.1 от досъдебното производство), копия на свидетелство за правоуправление, контролен талон и талон за застраховка „Гражданска отговорност“ на пострадалия М. Ц. (л.132 от т.1 от досъдебното производство), удостоверение за наследници (л.133 от т.1 от досъдебното производство), препис-извлечение от акт за смърт (л.134 от т.1 от досъдебното производство), декларации от подсъдимия (л. 185-187 от т.1 от досъдебното производство), заповед за задържане за срок от 24 часа от 19.04.2020г. и постановление на СГП от 20.04.2020г. за задържане за срок от 72 часа на Н. (л.104 от т.З и л.153 от т.1 от досъдебното производство), протоколи за вземане на сравнителни образци за изследване от св.И. и от подсъдимия /с разрешение на съдия от СГС (л.189 и л.195 от т.1 от досъдебното производство), съставени АУАН на св.Д. Н., св.С. Т., св.Л. В., св.М. Ш., св.И. М., св.Г. К., св.Й. Т., св.С. Ц., св.Г. И. и подсъдимия Н. на 18.04.2020г. (л.47-56 от т.2 от досъдебното производство), справка от Дирекция „национална система 112“, Районен център 112 - София“ (л. 176-18 от т.2 от досъдебното производство), АУАН, сер.АА, бл. №364882/19.04.2020г. спрямо подсъдимия (л.41 от т.З от досъдебното производство), заповед за налагане на принудителна административна мярка спрямо подсъдимия №20-4332- 002204/22.04.2020г. (л.42 от т.З от досъдебното производство), талон за изследване (бл.№0009102) от 19.04.2020г. на подсъдимия Н. (л.44 от т.З от досъдебното производство), справката-картон на водач от КАТ СДВР за извършени нарушения по ЗДвП от Н. (л.45 от т.З от досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване от дома на св.Г. И. (л.6-8 от т.4 от досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване от 21.04.2021 г. от адрес в гр.•••, ул.“•••“ № ••• с фотоалбум, ведно с определение на СГС, НО, 25-ти с-в (л.20-58 и л.64 от т.4 от досъдебното производство), протокол за обиск и изземване от св.Г. И. (л.91 от т.4 от досъдебното производство), циклограма на светофарна уредба (л.22-26 от т.6 от досъдебното производство), протокол зо медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от д-р К. Д. на 19.04.2020г. (л.85 от т.10 от досъдебното производство), реанимационен лист, уч.форма №257 №044246/19.04.2020г., рапорт от д-р С. Х. (л.5, л.8, л.9 от т.11 от досъдебното производство), справка от АИС- КАТ относно собствеността на л.а. марка „Ауди“ и л.а. „Субару“ (л.2-55 от т.20 от досъдебното производство), приемо- предавателен протокол за веществени доказателства (л. 108-109 от т.21 от досъдебното производство), акт за смърт и справки БДС (л.125 и л. 135-145 от т.21 от досъдебното производство), проект за организацията на движение на територията на СО (л.90-96 от т.25 от досъдебното производство), както и приобщените в хода на съдебното производство справки от Затвора - София относно изпълняваната от подсъдимия Н. трудова длъжност „бакар“, характеристика за поведението му за периода на изпълняване на тази длъжност, справка от отдел „Социална дейност“ на 11-та група за поведението на лишения от свобода Н. на територията на групата, справка от медицински специалист за резултат от провеждан тест за наличие на наркотични вещества в организма във връзка с назначаване на работа на Н., както и резултати от последващи такива тестове (л.687-692 и л.726 от съдебното производство), справка от НССлС е данни за образувано на 18.03.2019г. досъдебно производство №590/2019г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр.№7592/2019г. по чл.354а, ал.1 от НК, ведно с материали по него и Постановление на СГП от 30.07.2020г. за прекратяване на наказателното производство (л.795-796 от съдебното производство и допълнителни материали в отделна папка), отговори на писма от управителите на „Хейва“ ООД (л.828 и л.829 от съдебното производство), писма е изх.№КХ-1595/06.10.2021г. и изх.№КХ- 1777/22.11.2021 г. от БАБХ (л.792 и л.876 от съдебното производство), писма е изх.№ 32- 372370/22.11.2021г. от Агенция „Митници“ (л.926 от съдебното производство), справка от КАТ СДВР относно наложената на подсъдимия глоба с НП№17-0338- 000392/25.05.2017г. на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП (л.932-933 от съдебното производство), заверено копие от НП№17-0338- 000392/25.05.2017г., изпратено от РУ - Самоков (л.978 от съдебното производство), документи относно професионалната квалификация и придобити специалности от в.л. проф. А. (л. 1003-1026 от съдебното производство), справка за съдимост на подсъдимия Н.. Така посочените доказателства са детайлно обсъдени от първата инстанция в мотивите на съда към присъдата на СГС, като са посочени подробни съображения относно тяхното значение и изводимите от тези доказателства факти и обстоятелства. Извършеният доказателствен анализ е обстоен и подробен и в голямата си част се възприема и от настоящата въззивна инстанция. Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и намери за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият К. А. Н. е роден на ••••••••г. в гр.•••, българин, български гражданин, с пост. адрес в гр.•••, ул.„•••” № •••, със средно образование, неженен, студент, с ЕГН: ••••••••••, неосъждан. Същият е с добри характеристични данни. Подсъдимият К. Н. е правоспособен водач на МПС в ОПП- СДВР като към 19.04.2020г. е притежавал свидетелство за управление на МПС №282920165/07.03.2016г., категория „В“ и „М“, валидно до 07.03.2026г. Същият управлявал приоритетно л.а. марка „Ауди“, модел „А4“ с рег.№•••, с ръчна скоростна кутия. Епизодично, Н. ползвал и автомобил. марка „Ауди“, модел „Q7“, тъмно-кафяв на цвят, с per. № •••, с автоматична скоростна кутия, собственост на ЕТ „Д. П. - к.“, собственост на св.Д. Н. - майка на подсъдимия. Към 19.04.2020г. на подсъдимия е било наложено административно наказание ГЛОБА с НП №17-0338-000392/25.05.2017г., издадено от РУ – Самоков, за извършено на 04.02.2017г. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП за неразрешено спиране в обхвата на пътен знак Б 27. Глобата е заплатена от подсъдимия. Подсъдимият К. Н. не страда от психично заболяване, изключващо вменяемостта му в посочения в чл.33 от НК смисъл като на инкриминираните дата, час и място е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Н. е с нормални за възрастта, образованието и социалния си опит когнитивен капацитет /внимание, памет и интелект/, със запазени интелектуално-мисловни процеси, абстрактно- логическо мислене, с нормални интелектуални възможности, без данни за психопатологични симптоми, синдроми и състояния /включващи налудности, халюцинации/, други качествени разстройства на психичната дейност или тежък когнитивен дефицит. Комбинирана употреба на психоактивни вещества според вещите лица е намалила количествено концентрацията и контрола върху поведението на Н., без да се отразява качествено в смисъла на „разстройство на съзнанието“. Към 2019г. подсъдимият бил студент в гр.Берлин във ФРГермания. През м.септември 2019г. Н. се завърнал в страната ни с цел провеждане на стаж в счетоводна фирма. Подсъдимият Н. обитавал къщата, намираща се на посочения по-горе адрес гр.•••, ул.„•••” № ••• заедно с майка си - св. Д. Н., св.Д. Н. - брат на подсъдимия, и св.А. Н. - негова сестра. Подсъдимият ползвал стаята, която се намирала в вляво от коридора на третия етаж, а останалите свидетели ползвали самостоятелни стаи на втория етаж. Епизодично св. Н. ползвал и стаята на брат си, когато последният бил в чужбина. Когато Н. бил в България, редовно при него отсядала и св. С. Ц., негова интимна приятелка. На 13.04.2020г. св. Ц. имала рожден ден и решила да го отпразнува на 18.04.2020г. /събота/, като организира пикник в природен парк „Витоша“. Сутринта на 18.04.2020г. св. Ц. и св. Т. напазарували храни и напитки за празненството и отишли в дома на подсъдимия, заедно със св. И.. След като подс. Н. приключил със задълженията си по провеждания от него стаж, той взел ключовете от л.а. марка „Ауди“, модел, , Q7“, с per. № •••, които били оставени в къщата от св. Н., която била заминала извън София на 15.04.2020г. Заедно с брат си и свидетелите отишли на уговореното място за провеждане на пикника – комплекс „М.“ в подножието на Витоша. Там пристигнали и останалите поканени – свидетелите Л. В., И. М., М. Ш., Г. К. и С. Т.. След като пристигнали на мястото, там дошли и двама полицаи от 06 РУ – МВР, които им обяснили, че нарушават забраната за събиране на хора и посещения в планината, въведена във връзка с извънредното положение поради Ковид – 19. Била извършена проверка на документите им, като в тях не са установени забранени за притежаване вещества. След това на всички били съставени актове за установяване на административно нарушение. След като не могли да проведат празненството на предварително планираното място, групата решила да се съберат в дома на Н., гр.•••, ул.„•••” № ••• и тръгнали натам, като към тях се присъединили и св. А. Н. – сестрата на подсъдимия заедно с нейния приятел. Пристигнали на мястото след 14 часа на 18.04.2020г. След като си приготвили храна, компанията се събрала на първия етаж в къщата и вдигнали наздравица е шот с алкохолната напитка йегермайстер за здравето на рожденничката. След това продължили да ядат, като употребявали и алкохол, като подсъдимият Н. пил водка. Тъй като била в лошо настроение поради проваления пикник, св. Ц. се прибрала в стаята на третия етаж, а подсъдимият я посещавал често, но бил и с останалите гости, които се били разпръснали в къщата. Около 20, 00 часа на 18.04.2020г. св.В. си тръгнала, тъй като се почувствала зле, след нея, между 23.00 и полунощ си тръгнали и свидетелите Т. и К., които усетили в къщата миризма на марихуана. Свидетелите А. Н. и Д. Н. също си легнали рано - преди полунощ. Останалите свидетели останали да преспят в къщата, като продължили празненството. Около 01.30-02.00 часа на 19.04.2020г., св. Й., съсед на подсъдимия, усетил усилване на музиката, идваща от дома на Н. и видял хора както на прозорците на таванския етаж, така и на двора, при което направил забележка да намалят. След 03, 00 часа, подсъдимият и св. Ц. оправили къщата и изпращали останалите гости, като между 5 и 7 часа, свидетелите М., Ш. и Т. се събудили и си тръгнали. След като изпратили гостите, Н. и Ц. си легнали. Събудили се към обяд, като подсъдимият се оплакал, че се чувства неразположен. Следобеда, подсъдимият Н., св. Ц. и св. Г. И., който бил останал в къщата, отишли в дома на И., гр.•••, бул.“•••“ №•••, ет.•••, ап.•••, където той си взел душ. За да стигнат дотам, подсъдимият отново взел с лекия автомобил марка „Ауди“, модел, , Q7“, с per. № •••. Престояли неустановено време в апартамента на И., след което, малко преди 18, 00 часа, се качили в автомобила и потеглили в посока Руски паметник, оттам към НДК и след това към Южния парк, за да си вземат нещо за ядене. В неустановен момент преди това, но не по-късно от 21, 50 часа на 18.04.2020г., подсъдимият Н. употребил наркотични вещества - амфетамин, такова, съдържащо активна съставка - тетрахидроканабинол и кокаин. Около 18.00 часа на 19.04.2020г., подсъдимият Н. управлявал посочения лек автомобил по ул.„Хенрик Ибсен“ с посока на движение към ул.“Сребърна“. На предна дясна седалка в автомобила се намирал св. И., а на задната седяла св. Ц.. В този момент И. разгледал телефона си, а св. Ц. - инструкция за употреба на получен за рождения си ден подарък - тонколона, поради което и не следели пътя. Времето било сухо, ясно, през светлата част на денонощието. Движението не било натоварено. Участъкът от ул.„Хенрик Ибсен“, между кръстовището на ул.“Хенрик Ибсен“ с ул.„Емилиян Станев“ и ул.„Козяк“ и кръстовището с бул.“Черни връх“ бил прав, с дължина около 300 м, предназначен за двупосочно движение. Максималната разрешена скорост за движение на пътни превозни средства от категория „В” в участъка била 50км/ч. Преди кръстовището с бул.„Черни връх“ пътното платно на ул. „Хенрик Ибсен" по посоката на движение на управлявания от подсъдимия Н. л.а. “Ауди“, се състояло от три пътни ленти. Дясната пътна лента била отделена от средната пътна лента с единична непрекъсната линия. Пътното платно било с асфалтово покритие, сухо, без неравности и без наклон. Вдясно от пътното платно имало тротоар, граничещ с търговски център „Парадайс“. Кръстовището на ул.„Хенрик Ибсен“ с бул.“Черни връх“ било регулирано със светофарна уредба. На 16.50м преди пресечната точка между мисленото продължение на десния бордюр на ул.“Хенрик Ибсен“ и първият бордюр на бул.“Черни връх“, по посоката на движение на управлявания от подсъдимия Н. л.а. “Ауди“ и на 1 м вдясно от десния край на платното за движение, се намирала Г-образна стойка с монтиран на нея пътен светофар - трисекционна светофарна уредба, регулираща движението за пътните превозни средства, приближаващи по ул. “Хенрик Ибсен“. Преди светофара, на пътното платно на ул.“Хенрик Ибсен“ имало стоп-линия с широчина 0.5 метра. След стоп линията, преди кръстовището, на пътното платно на ул. „Хенрик Ибсен“ имало пешеходна пътека, движението на пешеходците по която било регулирано с пътен светофар - двусекционна светофарна уредба. Преди да достигне до кръстовището на ул.„Хенрик Ибсен” с ул.„Козяк” и ул.„Емилиян Станев”, намиращо се преди югозападния ъгъл на МОЛ „Парадайс“, подсъдимият застигнал неустановен лек автомобил, който завил надясно по ул. „Емилиян Станев“, което го накарало да намали скоростта, след което, управлявайки посочения лек автомобил със скорост от 35-40 км/ч, преминал кръстовището на ул.“Хенрик Ибсен“ с ул.„Емилиян Станев“ и ул. „Козяк“ на разрешен зелен сигнал на светофарната уредба. След това продължил движението си в дясната пътна лента по ул.“Хенрик Ибсен“ в посока към кръстовището с бул.“Черни връх“, след което кръстовище ул„, Хенрик Ибсен“ продължавала като ул.„Сребърна“. Светофарът, регулиращ кръстовището на ул.“Хенрик Ибсен“ с бул.“Черни връх“ светела със забранителен червен за моторните превозни средства, движещи се по ул. „Хенрих Ибсен“. В средната пътна лента на улицата се намирал таксиметров л.а. марка “Фолксваген“, модел „Кади“, с peг. №•••, управляван от св.Т. К., който бил спрял и изчаквал смяната на сигнала на светофарната уредба. Зад него в средната пътна лента се намирал л.а. марка “Рено“, модел „Клио“, с неустановени регистрационен номер и водач. В дясната пътна лента на ул “Хенрик Ибсен“, на около 2.5 м преди стоп-линията на кръстовището с бул.“Черни връх“, се намирал л.а. марка “Субару“, модел „Форестер“, с per. №•••, собственост и управляван от пострадалия М. Ц., който също бил спрял и изчаквал смяната на забранителния червен сигнал на светофарната уредба. Двусекционният светофар, регулиращ пресичането от пешеходци на ул.“Хенрик Ибсен“ при кръстовището с бул.“Черни връх“ светел със зелена разрешителна светлина за пешеходците, които започнали пресичането си. В този момент подсъдимият Н. ускорил управлявания от него л.а.”Ауди” от скорост 35-40км/ч при кръстовището с ул. „Емилиян Станев“ до около 99 км/ч, която скорост достигнал на разстояние от около 16-17м. преди спрелия в дясната лента за движение л.а.“Субару. След това подсъдимият продължил да управлява равномерно автомобила с тази скорост, движейки се в дясната пътна лента и реализирал ПТП със спрелия на пътното платно л.а. марка „Субару“, модел, .Форестер“ с водач пострадалия М. Ц.. Виждайки, че приближават спрелия на червен светофар л.а., без да спират или намаляват скоростта, св.И. извикал по име подсъдимия, което било възприето и от св. Ц.. Тогава Н. завъртял волана наляво и в този момент автомобила „Ауди“ се ударил с предната си челна част в задната част на автомобила „Субару“, управляван от Ц.. Ударът настъпил на около 7м. преди по-далечната от центъра на кръстовището граница на стоп-линията, в зона от 0, 1 м до 1, 8 м вдясно от лявата граница на дясната пътна лента на ул.„Хенрик Ибсен“. Под действие на ударния импулс л.а. “Субару“, от състояние на покой, придобил скорост от около 66 км/ч, като се придвижил напред, а почти веднага след това и наляво, като придобил кинетичен момент спрямо масовия си център в посока, обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Това предизвикало значителна ротация на автомобила около масовия му център в същата посока, след което л.а.“Субару“ се установил в средата на кръстовището. След удара л.а. “Ауди“ продължил движението си напред и леко надясно, като придобил кинетичен момент спрямо масовия му център в посока по часовниковата стрелка, гледано отгоре, съответно ротация в същата посока. Автомобилът преминал през по- голямата част от кръстовището, след което с предното дясно колело и долната дясна част на бронята се ударил в края на бетонната основа на входа към метростанция „Витоша“, намиращ се на тротоара на ъгъла между бул.“Черни връх“ и ул.“Сребърна“. Скоростта на лекия автомобил „Ауди“, управляван от подсъдимия, към момента на удара с бетонната основа била около 42, 5 км/ч. Вследствие на този удар, автомобилът се отклонил наляво, качил се на тротоара в посока към ул.“Сребърна“, ударил се в предпазния пешеходен парапет и се установил в покой. Непосредствено след посочения предпазен парапет се намирали няколко пешеходци. В резултата на силния удар между двата леки автомобила, се счупили предното и задно десни странични стъкла на таксиметров л.а. марка “Фолксваген“, модел „Кади“, с per. №•••, управляван от св.Т. К., който се намирал в съседната лява пътна лента. Пешеходците, които били на тротоара от страната на МОЛ..Парадайс“ отскочили назад, за да не бъдат ударени от леките автомобили. Непосредствено след катастрофата, св. И. обяснил Н. и Ц., че трябва да напусне незабавно мястото на ПТП, тъй като баща му не знаел, че е в страната от доста време. След това отворил предната дясна врата, излязъл от автомобила, взел якето си и се отдалечил от мястото. Св. С. А. пръв стигнал до лекия автомобил „Ауди“, попитал водача дали е добре, и след като получил утвърдителен отговор, и го видял да излиза, помогнал и на св. Ц. да излезе. Тъй като пристигналите на място свидетели не могли да откопчаят предпазния колан на пострадалия Ц., който бил блокирал от удара, св.Р. отишъл до близкия денонощен магазин да вземе нож, за да го среже, след което се отдалечил. След като на задната седалка видели детско столче, някои от насъбралите се свидетели попитал Ц. дали има други хора в превозното средство като получили отрицателен отговор с ръка от него. Свидетелите усетили миризма на газ, идващ от бутилката на газовата уредба в автомобила на пострадалия, при което помогнали на Ц. да излезе от автомобила. Той бил трудно контактен, но с помощта на свидетелите, които го придържали за ръцете, излязъл сам от автомобила и се придвижил до тротоара на бул.“Черни връх“, до изхода на метрото, където седнал. Веднага след като напуснал автомобила си и се уверил, че св. Ц. е добре, подсъдимият се приближил до пострадалия, който бил седнал на тротоара, като му донесъл му вода от автомобила си. Малко след като седнал, Ц. се олюлял, глътнал си езика и започнал да посинява. Присъстващите го положили да легне на земята, като Н., по указание на св.М., свалил дясната си маратонка и я поставил под врата на пострадалия, за да се облекчи дишането му. През това време св.М. натискал челюстта и успял да извади езика на Ц., което временно довело до нормализиране състоянието на пострадалото лице. Няколко минути по-късно лицето на Ц. отново започнало да полилавява, изпаднал в безсъзнание, поради което и Н. поставил пластмасова тръбичка от отломки от превозните средства в устата му, която да възпрепятства повторно гълтане на езика. До идването на екипа на Бърза помощ, Н. прекрачил през тялото и държал лицето на Ц., наведен с дясното си ухо към лицето му, за да слуша дали диша равномерно, като му правил и обдишване. Сигналът за ПТП постъпил в Центъра за спешна медицинска помощ в 18, 16 часа. В 18, 18 часа потеглил екип на ЦСМП в състав д-р С. Х. и св.А. И. - медицинска сестра, които пристигнали на местопроизшествието в 18, 23 часа. На място заварили Ц. легнал на пътното платно върху поставена под главата маратонка, в тежко състояние, неконтактен, с нерегулярно дишане. Незабавно бил направен индиректен сърдечен масаж от д-р Х., а докато било извадено АМБУ за обдишване от св. И., по указание на свидетелката, подсъдимият направил няколко обдишвания в лицето на пострадалия. С помощта на намиращите се мъже, на Ц. била поставена гръбначна шина, бил качен на носилка в линейката, където на място до 18, 27 часа му била оказана спешна помощ, изразяваща се в продължаване извършване на индиректния сърдечен масаж, обдишване с АМБУ, поставяне на инжекции с атропин и адреналин, включване на монитор, неуспешен опит за интубация, при който било установено наличието на кръв в дихателните пътища. Била извършена и електростимулация с дефибрилатор. Линейката потеглила към УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ - гр.София, като спрямо Ц. продължавали да се извършват спешни медицински интервенции за спасяване на живота му. Въпреки оказаната спешна медицинска помощ, в резултат получената при ПТП сърдечна тампонада, настъпила вследствие на частичното разкъсване на възходящият клон на гръдната аорта /над аортната клапа/, довело до излив на кръв в сърдечната торбичка, на фона на тежката гръдно-коремна травма, пострадалият М. Ц. починал в линейката, непосредствено пред УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ - гр.София в 18, 45 часа. Няколко минути след получаването на сигнала за ПТП - след 18, 00 часа на място пристигнал св. В. Е., който изпълнявал служебните си задължения като полицай в сектор „Охранителна полиция“ в кв.Лозенец. След като първоначално видял водача в близост до пострадалия, заедно с колегата си - св.Д. М., св.Е. се опитал да установи самоличността му, но Н. не можел да намери личните си документи. Малко след него на мястото дошъл и св. А., също полицейски служител. Около 19, 00 часа св.И. - служител на “ПП“-СДВР получил сигнал от дежурния инспектор за възникналото ПТП. Заедно с колегите си - А. А. и Н. Ч. - разледващ полицай се насочили към УМБАЛСМ „Пирогов“, след като били уведомени, че единият от участниците в ПТП е починал в линейката. Тъй като пострадалият нямал в себе си документи за самоличност, а само мобилен телефон с негова профилна снимка, а и след като се усъмнили, че е журналиста М. Ц., прекият ръководител на св.И. набрал телефонния номер на пострадалия и телефона иззвънял. По-късно служители от СДВР се свързали по телефона и със св. Г., на която били изпратени снимки по мобилно приложение на телефона за разпознаване на починалия и същата го разпознала като М. В. Ц.. След това св.И. и колегите му се насочили към местопроизшествието. Там била установена самоличността на Н. по служебен път чрез проверка на ЕГН. След пристигане на съответните технически средства от КАТ СДВР, подсъдимият бил изпробван с дрегер „Алкотест 7510“, пробата от който била отрицателна. За времето от 20, 05 часа до 21, 15 часа бил извършен оглед на местопроизшествие, резултатите от който били закрепени в протокол от 19.04.2020г. с фотоалбум и скица. Със същия били иззети като веществени доказателства управляваните от подсъдимия и пострадалия МПС-а. В 20, 28 часа, на място Н. бил изпробван от св. И. за употреба на наркотични вещества с техническо средство ’’Drug test 5000” №0001, проба №198, която показала положителен резултат за употреба на наркотични вещества „канабис“ и „амфетамин“. Св.И. попитал подсъдимия какво се е случило, като същият заявил, че той е управлявал автомобила, но не знае какво е станало и в един момент се е ударил. Св. И. съставил констативен протокол №К-178/19.04.2020г„ в който било описани състоянието на двата автомобила, констатираните материални щети и обстоятелствата по настъпване на ПТП. В 21, 10 часа, мл.автоконтрольор при ОПИ СДВР - К. К. връчил на подсъдимия талон за изследване (бл. №0009102) със стикер №А 010718, като същият бил съпроводен в рамките на 40 мин до ВМА - София. В 21.50 часа, на подсъдимия Н. са взети проби от кръв и урина от със стикери съответно от №0009102-2 до 8 от д-р К. Д. - лекар във ВМА - МБАЛ – София. За целта бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В протокола подсъдимият отрекъл употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Посочил, че през последните 24 часа е приел 2 таблетки „Аспирин" и 1 таблетка „Витамин С“, заради главоболие, както и че чувства нестабилност в долните крайници. Д-р Д. констатирала и нестабилност на булбусите /очни ябълки/. Д-р С. Х. съставила фиш за спешна медицинска помощ, реанимационен лист, а по-късно и рапорт относно посещението на местопроизшествието, извършените реанимационни действия спрямо Ц. и причините за смъртта му. Със Заповед за задържане по ЗМВР, считано от 19.04.2020г., подсъдимият Н. бил задържан за срок от 24 часа, а с постановление на СГП от 20.04.2020г.- за срок до 72 часа. Спрямо подсъдимия бил съставен АУАН, сер.АА, бл.№364882/19.04.2020г. от св.А. И. за нарушения на чл.5, ал.З, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, който му бил връчен в сградата на 04 РУП СДВР. Със заповед за налагане на принудителна административна мярка №20-4332- 002204/22.04.2020г. на осн. чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, подсъдимият Н. бил лишен от право да управлява МПС до решаване въпроса с отговорността му, но не повече от 18 месеца, считано от датата на отнемането. На 21.04.2020г. за времето от 18, 20 часа до 22, 55 часа били извършени претърсване и изземване от адреса по местоживеене на подсъдимия Н. в гр.•••, ул.“•••“ № •••, при които от бюро в стая на третия етаж, ползвана и от подсъдимия, била иззета метална кутийка, а в шкаф - мобилен телефон, марка „XiaoMi“, модел „RedMi Note 4“, с ИМЕИ 1: 865646032116901 и с ИМЕИ 2: 865646032116919, черен на цвят, изключен, без сим карта. Видно от заключението на приетата по делото физико-химичната експертиза, обективирана в Протокол №302- Х/2020 от 22.04.2020г., в иззетата от дома на подсъдимия затворена с винтов капак сребриста на цвят метална кутия, са установени следи от амфетаин и кофеин. На 24.04.2020г. били извършени огледи на двата л.а. „Ауди Q7“ рег.№ ••• и „Субару Форестер“ с рег.№ •••, констатациите от които били отразени в нарочни протоколи. На 25.04.2020г. бил извършен повторен оглед на местопроизшествието със скица и фотоалбум в присъствие на автоексперт - инж.С. М.. Видно от заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза на труп №309/2020, изготвена от вещото лице д-р А., както и съобразно заключенията на вещите лица медици по изготвената КМАТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, пострадалият М. Ц. е получил следните травматични увреждания: сърдечна тампонада. Кръв в сърдечната торбичка /около 250 мл/. Разкъсване на трите слоя на съдовата стена в областта на възходящият клон на гръдната аорта, над аортната клапа. Разслояване на адвентицията и медиалния слой на аортата от интимата на съда в областта на установено второ разкъсване на интимата в областта на възходящия клон на гръдната аорта с образуван субинтимален хематом /около 150мл/; фрактура по задната повърхност на 3-11-то ребра вдясно, между лопатъчната и паравертебралната линии. Контузии в областта на задните повърхности на двата бели дроба, по- добре изразено на десния; разкъсване на паренхима на черния дроб вдясно, в областта на долно задната му повърхност между V и VI чернодробни сегмента. Наличие на кръв в коремната кухина /около З00мл/. Хистологични данни за малки интрапаренхимни кръвоизливи в слезката. Кръвонасядане в областта на опорака на напречното ободно черво; счупване на лявото горно рогче на щитовидният хрущял с кръвонасядане на меките тъкани в областта на счупването; две малки разкъсно-контузни рани в областта на тила към темето на главата вляво. Кръвонасядания и охлузване в областта на лява мишница. Охлузване в областта на лакътя на лявата ръка. Две кръвонасядания в областта на дясното бедро. Липса на мастна емболия; остър венозен застой. Лекостепенна чернодробна снеатоза. Хистологични данни за артериална хипертония. Състояние след електрошок. Според експертите, смъртта на Ц. си дължи на сърдечна тампонада, настъпила вследствие на частично разкъсване на възходящият клон на гръдната аорта /над аортната клапа/, довела до излив на кръв в сърдечната торбичка, на фона на тежка гръдно-коремна травма. Смъртта е настъпила бързо, в рамките на минути, и е била неизбежна. Травматичните увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и рязко преразтягане /по типа на т.нар. „камшичен удар“/, довело до прегъване на тялото в областта на главата, шията и торса на Ц. под действие на инерционни сили първоначално назад, а после напред/ като биха могли да бъдат получени при удари на тялото във вътрешни части на автомобил и изразено динамично претоварване на тялото на пострадалия при ПТП. Според вещите лица, между травматичните увреждания и смъртта на пострадалия има пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. При Ц. не са установени етилов алкохол, наркотични вещества и други лекарствени препарати. Видно от заключенията на съдебно-медицинските експертизи №90/2020г. /по отношение св. И./ и №91/2020г. /по отношение подсъдимия Н./ в резултат от ПТП са им причинени телесни увреждания, както следва: На Н. - охлузване и палпаторна болезненост на меките тъкани в горната част на гърба централно; кръвонасядане и охлузване по предната повърхност на дясно рамо; продълговато кръвонасядане в горния външен квадрант на дясна гърда; ограничено охлузване на лява хълбочна област; кръвонасядане на коремната стена отляво На подсъдимия - множество ивицовидни и тесни лентовидни кръвонасядания по гърба и десния горен крайник; множество точковидни охлузвания на дясна длан и дясната гривнена област; кръвонасядане и следа от иглен бод на лява кубитална ямка; две ограничени линейни охлузвания на лява предмишница; линейно охлузване на дясно бедро; ограничено охлузване на дясна подбедрица; охлузване и кръвонасядане по тръбната повърхност на дясно стъпало, в основата на пети пръст. Видно от заключенията на изготвените и приети по делото съдебно химико-токсикологични експертизи в кръвта на подсъдимия Н. са установени: наличие на наркотично вещество амфетамин в концентрация на амфетамин в кръвната проба (232 ng/мl), надвишаваща концентрационна област за еднократен „нормален” прием (20 - 100 ng/мL) по литературни данни, за лица без развита зависимост), присъствие на специфичен метаболит - карбокси-Д9-ТНС - метаболит на ТНС (48 ng/mL), доказващ употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол, кокаин и негови метаболити (бензоилекгонин, метилекгонидин, метилекгонин). Идентифицираният в урината на подсъдимия специфичен метаболит кокаетилен според вещите лица доказва комбинирана съвместна употреба на алкохол (етанол) и наркотичното вещество кокаин. Според тримата експерти установеният в урината на Н. левамизол обикновено съпътства кокаина, най-често като разреждащо средство (примес) или с цел засилване на еуфоричния ефект. В урината на подсъдимия /което предполага употреба в период по-голям от 24 часа към момента на пробовземане/ е констатиран и бромазепам (лексотан) - лекарствено вещество под разрешителен режим, използвано за кратковременно лечение на тревожност, страх, неврози, протичащи с повишена нервна раздразнителност и др. В експертизите са обективирани и действията на трите високорискови наркотични вещества. В частност, че амфетаминът има изразено стимулиращо действие върху психиката на човека и бързо развиваща се зависимост, чиято самостоятелна употреба води до изявена възбудна симптоматика, повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане, еуфория, създава чувство за удоволствие и прилив на енергия, освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство и компетентност, сила. Употребата на ТНС-съдържащи продукти е отразено в зависимост от количеството на активното вещество, начина на прием (инхалаторно, орално) и отделните индивиди, че имат различни по вид и продължителност ефекти - промени в настроението, лека еуфория, промяна в себеоценката и усещанията за пространство и време, слаби халюцинации, повлияват на концентрацията и фината координация на движенията, което изключва управление на МПС. Кокаинът като мощен стимулант дори при самостоятелна употреба според вещите лица води до силен еуфоричен ефект, повишена енергия и увереност, бдителност, загуба на апетит, безсъние, учестен пулс, изпотяване, дилатация (разширяване) на зениците и др. Вещите лица дават и относителни времеви периоди на употребата на установените в организма на Н. наркотични вещества - до 24 часа спрямо времето на извършване на медицинския преглед като се застъпват по време, което води до промяна в степента на изява (засилване по отношение на стимулантите амфетамин и кокаин), във вида на проявата (комбинацията от трите наркотични вещества) и продължителността на изява спрямо самостоятелната употреба на отделените наркотични вещества. В частност относно кокаина вещите лица конкретизират период до 12- 24 часа преди медицинското изследване (съгласно литературни данни и фармакокинетичните особености на наркотичното вещество) и получените лабораторни резултати и предварително изследване на орална течност като в този период и не по-малко от 6 часа преди медицинското изследване е употребен и алкохол. Касателно употребата на амфетамин вещите лица са счели, че е реализирана в период до 12 часа преди изследването (за лица без зависимост и инцидентна употреба), доколкото установената концентрация на наркотичното вещество надхвърля концентрационната област за „нормална” употреба, тъй като амфетамин се открива в кръв средно до 24-36 часа (граница на определяне 20 ng/мl на ползвания аналитичен протокол) и средно до 72 часа (3 дни) в урина. Употребата на тетрахидроканабинол е до 24 часа преди медицинското изследване, съгласно заключението на експертите. Съгласно заключението на токсикологичната част от приетата по делото комплексната съдебнопсихиатрична, съдебнопсихологична и съдебнотоксикологична експертиза, комбинацията от употребените наркотични вещества може да доведе до видоизменени ефекти, както и до проявяването им в по-ниски концентрации и за по- дълъг времеви период. Отделно от това е отразено, че самостоятелната или комбинирана употреба на стимуланти /амфетамин и кокаин/ могат да предизвикат забавено време за реакция, нарушена способност за преценка на време и разстояние, фалшив „прилив“ на човешка енергия и повишена самооценка, намален контрол върху мислене, преценки и поведение, а разширените зеници се отразяват върху възможността за преценка на дистанция между обектите, които биха били с неясни очертания и контури, а образите замъглени. Според вещите лица употребата на кокаин увеличава вероятността от ПТП, заради рисково и импулсивно поведение, като най- честите грешки, които допускат водачите, използвали този наркотик, ведно с амфетамин като стимуланти, са превишена скорост, колебания в траекторията на движение, излизане извън очертанията на трасето, грубо и агресивно поведение при шофиране. Видно от заключението на приетата по делото тройна автотехническата експертиза, л.а. марка „Ауди“, модел, , Q7“, с per. №•••, управляван от подсъдимия Н. и л.а. марка „Субару“, модел „Форестер“, управляван от пострадалия Ц. към датата на ПТП са били технически изправни. Видно от заключението на приетата по делото седморна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, що се отнася до автотехническата част, ударът между двата л.а. е между челната част на л.а. „Ауди“ и задната на л.а. „Субару“, мястото на първоначалния контакт е на около 7, 0 м преди по-далечната от центъра на кръстовището (югозападната) граница на стоп- линията, в пътната лента на л.а. „Субару“, в зона от 0, 1м до 1, 8м (ширината на автомобила Субару) вдясно от лявата граница на дясната лента за движение на ул.„Хенрих Ибсен“. Към момента на удара, според в.л., и двете МПС са били в тази пътна лента с успоредни на оста на платното за движение надлъжни оси, като предната част на л.а. „Субару“ е на около 2, 5 м от стоп-линията, а лявата страна на л.а. „Ауди“ е на разстояние 5-10 см от лявата граница на пътната лента. Към момента на удара л.а. „Субару“ е бил в състояние на покой. Към момента на възникване на ПТП, сигналът на светофарната уредба за преминаване на л.а. „Субару“ и „Ауди“ през кръстовището е бил червен, а сигналът за преминаване на пешеходците, пресичащи ул.„Хенрих Ибсен“ пред тях, е бил зелен. Скоростта на л.а. „Ауди” към момента на удара с автомобила „Субару“ и на разстояние 16-17 м преди мястото на удара е около 99 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. „Ауди“ при изчислената скорост на движение непосредствено преди момента на удара без отчитане на влиянието на упойващи вещества е около 88м /респ. при допустимата за градски условия скорост от 50 км/ч - 31 м/, а при тяхно влияние - около 110 м, /а при скорост от 50 км/ч - около 42 м/. Вещите лица сочат, че лекият автомобил „Ауди“ е извършвал ускорително движение от кръстовището на ул.„Козяк” и ул.„Емануил Станев” с изходна скорост 35-40 км/ч до около 16-17 м преди мястото на удара при изминат път от около 283 м, достигайки скорост от около 99 км/ч. Средното ускорение на автомобила за този участък е около 1, 15 м/s2 при максимално възможно според динамичните качества на автомобила 3, 56 м/s2. След това движението на автомобила за изминатия път от 16-17 м преди мястото на удара е равномерно. Според в.л., водачът на л.а. „Ауди“, след достигане на скоростта от около 99 км/ч, не е имал техническата възможност да спре преди спрелия автомобил „Субару“. Наличната видимост за водача на л.а. „Ауди“ при правия участък от пътя спрямо спрелите на процесното кръстовище автомобили е била не по-малка от 150-200 м, поради което и същият е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като управлява със по-малка от констатираната и задейства своевременно спирачната уредба. От своя страна вещите лица посочват, че водачът на л.а. „Субару“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Експертите в изготвеното заключение са приели следния механизъм на реализиране на ПТП: На 19.04.2020г. около 18: 00 часа, л.а. „Ауди“, модел, , Q7“ с per. № •••, управляван от подсъдимия Н., се е движил по ул.„Хенрих Ибсен” зад неизвестен л.а. със скорост от около 35-40 км/ч. На кръстовището с ул. „Емануил Станев” и ул.„Козяк“, неизвестният автомобил завива по ул. „Емануил Станев“, след което л.а. „Ауди“ ускорява от скорост 35-40 км/ч до скорост от около 99 км/ч, последва движение с равномерен ход при изминат път от около 16-17 м, след което настъпва попътен удар със спрелия на забраняващ сигнал в кръстовището между ул.„Хенрих Ибсен“ и бул.„Черни връх“ л.а. „Субару“, модел „Форестер“ с per. №•••, управляван от пострадалия М. Ц.. Ударът е между челната част на л.а. „Ауди“ и задната на л.а. „Субару“ като мястото на първоначалния контакт е на около 7, 0 м преди по-далечната от центъра на кръстовището (югозападната) граница на стоп- линията, в пътната лента на л.а. „Субару“, в зона от 0, 1 м до 1, 8 м (ширината на л.а. „Субару“) вдясно от лявата граница на дясната лента за движение на ул.„Хенрих Ибсен“. Към момента на удара и двете МПС са в тази пътна лента с успоредни на оста на платното за движение надлъжни оси, като предната част на л.а. „Субару“ е на около 2, 5 м от стоп-линията. Скоростта на л.а. „Ауди“ непосредствено преди момента на удара е около 99 км/ч, а след удара - от около 59 км/ч. Под действие на ударния импулс л.а. „Субару“ от състояние на покой придобива скорост от около 66 км/ч като след удара продължава движението си напред, а почти веднага след това и наляво, като придобива кинетичен момент спрямо масовия му център в посока, обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Това предизвиква значителна ротация на автомобила около масовия му център в същата посока е начална ъглова скорост от около 2, 77 s-1, след което се установява в средата на кръстовището. След удара л.а. „Ауди“ продължава движението си напред и леко надясно, като придобива кинетичен момент спрямо масовия му център в посока по часовниковата стрелка, гледано отгоре, респ. ротация в същата посока - начална ъглова скорост около 0, 71s-1. След преминаване на по-голямата част от кръстовището настъпва удар между предното дясно колело на л.а. „Ауди“ и долната дясна част на бронята му в края на бетонна основа на входа към метростанция. Скоростта на автомобила към този момент е около 42, 5 км/ч. Вследствие на този удар автомобилът се отклонява наляво, възкачва се на тротоара, удря се в предпазния пешеходен парапет и се установява в покой. Първоинстанционният съд в достатъчна степен е обсъдил противоречията в доказателствения материал по делото и е направил логични и обосновани изводи относно приетата от него фактическа обстановка. Въззивният съд споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд, като не намира основание да приеме фактическа обстановка, различна от възприетата от първия съд. Въззивният съд също така споделя и извършения подробен доказателствен анализ в мотивите към атакуваната присъда. Всички доказателства сочат по категоричен начин участието на подсъдимия Н. в извършването на престъплението, за което е признат за виновен от първоинстанционния съд. На първо място, следва да се посочи, че в голямата си част съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. От основно значение за разкриване на обективната истина по делото се явяват показанията на свидетелите С. Ц. и Г. И.. Същите, освен че се явяват най-близките приятели на подсъдимия, извън членовете на семейството му, са били с него през целия инкриминиран период, както при опита за организиране на пикника, така и на празненството в неговия дом. Тези свидетели са единствените, които са били с него през втората половина на деня на 19.04., като са били и в автомобила му при настъпване на произшествието. Поради това техните показания са от изключително важно значение. В голямата си част показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани. Това важи основно що се отнася до организацията и провеждането на тържеството по повод рождения ден на свидетелката. По отношение на тези обстоятелства – пазаруването, придвижването до парк „Витоша“, намесата на полицейските служители и респективно, продължаването на събирането в дома на подсъдимия, както показанията на тези свидетели, така и на останалите участници в мероприятието, са еднопосочни и непротиворечиви. Единственото противоречие се забелязва по отношение на това дали на групата, от страна на полицейските служители, е извършван обиск за притежание на забранени вещи и вещества. В тази насока св. И. е единствен, който твърди, че такава проверка е извършвана, докато както Ц., така и останалите свидетели сочат, че единствено са питани дали носят в себе си такива забранени вещ или субстанции. Поради това съдът не кредитира в тази част показанията на св. И., доколкото същите се опровергават от изложеното от останалите участници в мероприятието. Следва да се посочи обаче, че този факт не е от съществено доказателствено значение по делото, тъй като става въпрос за събития, които са се развили около 30 часа преди инцидента, както и че няма никаква практическа пречка подсъдимият да се сдобие с наркотични вещества след като са напуснали Витоша. Ето защо от липсата на доказателства, което обстоятелство следва да бъде тълкувано в полза на лицата, че същите са носили забранени субстанции, по никакъв начин не могат да се правят изводи за тяхното последващо поведение. Поради това и тези обстоятелства не са от съществено доказателствено значение за предмета на доказване по делото. Сравнително еднопосочни са и показанията на свидетелите, свързани с организацията и прекарването на празненството в дома на подсъдимия. В тази насока следва да се посочи, че става въпрос за динамично събитие, при което всеки от присъстващите е възприемал различни елементи от осъществилата се фактическа обстановка. Що се отнася до показанията на св. Ц., следва да се посочи, че както тя, така и останалите свидетели споделят, че тя е прекарала голяма част от времето в стаята си, разстроена от случилото се на Витоша и съставените на приятелите й актове. Въпреки това свидетелите сочат безпротиворечиво основните осъществили се събития като приготвянето на храната, вдигането на наздравица за рождения ден с шот Йегермастер, както и разпръсването на участниците по отделните етажи и на двора, където са общували, играли на джаги, електронна игра, св. Д. Н. е пушил и наргиле. Същото се отнася и до приключването на тържеството и обстоятелството, че подсъдимият е разчистил на третия етаж, а свидетелката Ц. на – на първия, двамата са изпратили гостите и са си легнали. Що се отнася до твърдяното обстоятелство, че на купона е имало непознати лица, следва да се посочи, че св. И. не познава останалите от компанията, която е празнувала, както и те него. Същата еднопосочност в показанията на двамата основни свидетели са съзира и относно събитията, развили се след приключване на тържеството. И двамата са единодушни за начина, по който са напуснали къщата на подсъдимия, както и че същият е споделил, че чувства леко неразположение, без по никакъв начин да изглежда и да се държи неадекватно, и са отишли в жилището на св. И., където той е взел душ, а св. Ц. е хапнала, след което са продължили с автомобила на Н., като са минали през Руски паметник, Южния парк, за да стигнат до инкриминираното място. Що се отнася до самото настъпване на ПТП – то и причините за това, показанията на св. Ц. не допринасят значително за изясняване на тези обстоятелства, доколкото същата твърди че в този период е стояла на задната седалка и се е занимавала с друго /четяла е инструкцията на получена като подарък тонколона/, като не е следяла нито пътя, нито поведението на подсъдимия и св. И.. Единственото, което сочи този свидетелка, е че секунда преди сблъсъка е чула вика на св. И., което се потвърждава и от показанията на И. и от обясненията на подсъдимия. Поради това съдът кредитира изложеното от нея, като констатира, че в тази си част същото не допринася съществено за изясняване на фактическата обстановка. По отношение на тези обстоятелства, следва с необходимото внимание да бъде обсъдено изложеното от св. И., като същият твърди, че е видял подсъдимият заспал на волана. Съдът не кредитира това негово твърдение, считайки, че същото се опровергава от цялостния прочит на събраните по делото доказателства. Освен подробно изложеното от първоинстанционния съд относно констатацията, че свидетелят при разпитите си на предходната процесуална фаза не е съобщил за токова важно обстоятелство, свързано с настъпването на ПТП – то, което е необяснимо и нелогично, следва да се посочи и следното: На първо място, твърдението за цялостно заспиване или унасяне на подсъдимия се опровергава от заключението на приетата по делото КМАТЕ и отговорите на вещите лица в съдебно заседание. Вещите лица са категорични, че не се наблюдава характерното за заспиване на водача поведение на лекия автомобил, като същият се движи праволинейно и с равномерно увеличаване на скоростта, което предполага волево натискане на педала на газта. Според тези вещи лица, единственото, което ги възпира да са по-категорични са данните за употреба на наркотични вещества от подсъдимия, но пък от друга страна, вещите лица от приетите химикотоксикологични експертизи, както и от КСППТЕ твърдят, че при употребата на тези вещества и с оглед времевия интервал след приемането им, същите в принципен план биха имали действие на възбуда и еуфория, а не приспивно. Ето защо, съдът не кредитира изложеното от този свидетел, че подсъдимият е заспал зад волана. Също така, следва да се вземе предвид и това, че свидетелят сам твърди, че е гледал в телефона си и не е следил нито пътя, нито състоянието и поведението на подсъдимия. Ето защо няма как да се приеме, че имал наблюдението и времето да направи такава преценка. Според твърденията му, той е видял подсъдимия и наближаването на кръстовището в последния момент, при което е извикал, което е било възприето и от св. Ц.. Следва да се посочи още, че вещите лица по изготвената КМАТЕ не изключват унасяне на водача в последните 16 метра от пътя, когато движението на автомобила е преустановило своето ускорение и когато се наблюдава отклонение вляво, докато преди този момент поведението на автомобила на практика изключва заспиването на водача. Следва обаче да се посочи, че дори и да има унасяне към този момент, същото е без правно значение, доколкото ударът отдавна вече е бил непредотвратим за подсъдимия. Поради изложеното съдът не възприема изложеното от св. И., за такова заспиване на подсъдимия, в което да се корени настъпването на ПТП – то. Що се отнася до самото настъпване на ПТП – то и неговият механизъм, същото е в пълна степен изяснено по експертен път, включително и чрез анализиране на наличните видеозаписи, поради което показанията както на тези свидетели, така и на останалите лица, които са били в района, не са необходими за изясняване на обективната истина в тази насока. Относно събитията след настъпването на катастрофата и поведението на подсъдимия, очевидно е че св. И. не може да допринесе за изясняването им, доколкото същият е избягал от мястото непосредствено след установяване на място на автомобила, като не е предмет на настоящото изложение да се занимава с правомерността и приемливостта на това негово поведение. Съдът кредитира като цяло изложеното от св. Ц. за обстановката и действията на присъстващите лица след настъпването на ПТП – то, тъй като същите се базират на преки и непосредствени впечатления за осъществилата се фактическа обстановка. От съществено значение в тази насока е обстоятелството, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия, изразяваща е в даване на вода, поставянето на обувка под главата му и подпомагане на дишането му. Изложеното от свидетелката в тази насока се подкрепя безусловно от показанията на немалък брой свидетели, също присъствали на мястото, както и от видеозаписите на мястото на инцидента, обективирани в изготвените експертизи, поради което следва да бъде кредитирано. Не следва единствено да бъде споделено с доверие твърдението на свидетелката, че единствено подсъдимият е оказвал помощ на пострадалия Ц., тъй като се установява от материалите по делото, че действия в тази насока са извършвали и други лица, видно както от свидетелските показания, така и от кадрите на местопроизшествието. Дали това противоречие се дължи на стреса, на акцентиране на вниманието на свидетелката в подсъдимия и неговите действия, предвид близките им отношения, поради което не е възприела действията на други лица в тази насока, включително и когато подсъдимият не е извършвал такива манипулации или не ги е възприела защото е била до тоалетната /няколко пъти, както самата тя споделя/ или пък съзнателно или несъзнателно иска да представи подсъдимия в по-добра светлина, не е от съществено значение за този съдебен състав. Основното, което се установява от показанията й е че подсъдимият настойчиво е извършвал действия, с които е целял оказването на помощ на пострадалото лице. В показанията на тези свидетели, като близки на подсъдимия Н., се съдържат много твърдения, очертаващи неговата характеристика и свързани с начина му на живот, уменията му като водач на МПС, отношението му към наркотичните вещества и др. Наблюденията на свидетелите се възприемат от съда, доколкото в принципен план не са опровергани от други събрани по делото доказателства, като следва да се посочи, че естествен стремеж на всяко едно лице е да се представи пред близките си в добра светлина. Твърдението на свидетелите, че подсъдимият е добър и съвестен шофьор, намира опора и в неговото досие на водач и наличието в него на едно единствено административно нарушение, естеството на което не е в състояние да застраши живота и здравето на другите участници в движението. Всичко изложено от тях обаче, независимо че може да бъде споделено, не може да бъде противопоставено на конкретно установената фактическа обстановка при настъпването на ПТП – то, сериозното нарушение на правилата за движение в тази конкретна хипотеза и установените в кръвта на подсъдимия наркотични вещества. От тази гледна точка, нито принципните твърдения на свидетелите, че подсъдимият не употребява наркотични вещества, нито обстоятелството, че в тази конкретна хипотеза, те не са възприели такава употреба, не може да повлияе на изводите на съда, следващи се от приетите по делото токсикохимични експертизи. Следва да се посочи също така, че и вещите лица по тези заключения дават не малък времеви диапазон, през който тези вещества са могли да бъдат употребени, за да може сериозно да се разсъждава върху версията, че след като това не е било възприето от свидетелите, няма как да се е случило. Естеството на осъществилата се фактическа обстановка е от такъв характер, че няма никаква пречка, доколкото подсъдимият не е бил абсолютно през цялото време с някой от свидетелите, да приеме инкриминираните вещества, без това обстоятелство да бъде възприето от друго лице. Тук е мястото да се отговори на възраженията на защитника, свързани с оказан „тормоз“ на св. И. при даване на неговите показания на досъдебната процесуална фаза. Извън посоченото от първоинстанционния съд в тази насока, свързано с липсата на подадена жалба от свидетеля, следва да се посочи, че той в показанията си твърди единствено за лошо отношение и евентуално отправяне на обиди, без да сочи опити на длъжностните лица да насочат показанията му в ущърб на подсъдимия и в противовес на реално осъществилата се фактическа обстановка. Всичко това, преценено съвкупно с обстоятелството, че свидетелят е бил придружаван и от адвокат, че е давал показания пред състав на СГС, както и липсата на съществено противоречие между изложеното от него на фазата на досъдебното производство и пред решаващия съд, с изключение на твърдението за заспиване, мотивира съда да приеме, че този въпрос не е такъв от процесуален характер, не се отразява върху достоверността на изложеното от свидетеля и може да бъде разглеждан на плоскостта на дисциплинарната отговорност на съответните полицейски служители, което е извън предмета на настоящото производство. По посочените причини, и като сподели всичко изложено в тази насока от страна на първоинстанционния съд, и този съдебен състав не приема, че повдигането на обвинение спрямо И. и Ц. се явява форма на принуда спрямо тях. Съдът като цяло кредитира показанията на свидетелите Л. В., М. Ш., И. М., С. Т., Й. Т. и Г. К., приятели на подсъдимия и св. Ц., които са присъствали на тържеството по случай рождения ден на последната, както на Витоша, така и в дома на подсъдимия. Всеки един от тях е споделил добросъвестно пред съда за конкретните си впечатления от инкриминираните събития, като за съда не е налице основание да подлага под голямо съмнение изложеното от тях, независимо от приятелските им отношения с подсъдимия и св. Ц.. В показанията на тези свидетели не се съзират съществени противоречия, като отново следва да се посочи, че, особено що се отнася до тържеството, ситуацията е динамична, хората са се разпръснали на различни места в къщата, което води и до възприемане на различни фактически обстоятелства. Всички тези свидетели еднопосочно сочат за придвижването си до местността „М.“ на Витоша, където са щели да празнуват рождения ден на Ц., както и проверката от страна на полицейските служители и съставянето на актове за установяване на административно нарушение. Що се отнася до тази проверка, всички свидетели сочат, че са им проверени документите и са питани за притежанието на забранени предмети, но не сочат да са били претърсвани, поради което и при констатираното противоречие с показанията на св. И., съдът кредитира именно изложеното от тях. Никой от тези свидетели не твърди изрично, че е видял в къщата да се употребяват наркотични вещества, включително и от страна на подсъдимия, в която насока единствено свидетелите Т. и К. сочат, че са усетили миризма на марихуана. Дори обаче да се приеме изложеното от тях, доколкото става въпрос за „усещане“, което предполага по-висока възможност за грешка, това няма как да бъде отнесено именно към подсъдимия Н.. От друга страна обаче, и тук важи в пълна степен изложеното по-горе относно свидетелите Ц. и И., че вещите лица сочат немалък възможен времеви диапазон на приема на наркотичните вещества и невъзприемането на това от друго лице не може да бъде противопоставено на резултатите от изготвените експертизи. Същото на практика се отнася и до показанията на свидетелите, които са приятели на подсъдимия и касаят в принципен план начина му на живот, личността му и начина му на шофиране. На първо място, става въпрос за съждения от оценъчен характер и на следващо, дори и да бъдат приети за установени, в принципен план тези данни за личността и поведението на лицето няма как да бъдат противопоставени на обективно установеното за инкриминираните дата и място, както що се отнася до управлението на лекия автомобил, така и до констатираните в кръвта му наркотични вещества. Другият спорен въпрос относно показанията на тези свидетели и респективно, начина, по който е протекло тържеството в къщата на подсъдимия, се явява присъствието или не на други, непознати лица, извън приятелския кръг на Н.. Това обстоятелство е било подробно изследвано от страна на първоинстанционния съд, който е изложил съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Присъствието на такива лица не се установи от доказателствата по делото. Всички свидетели сочат сравнително сходен брой лица, които са присъствали на тържеството, като свидетелите М. и К. са изрични, че освен св. И., в дома на подсъдимия не е имало други непознати за тях лица. Доколкото този въпрос е поставен на обсъждане с оглед възможността неустановено по делото лице, независимо дали е от приятелския кръг на подсъдимия или е непознато лице, което е дошло неканено на купона, да постави наркотични вещества в шота, съдът ще се спре на този въпрос при обсъждане на обясненията на подсъдимия и експертните заключения. В същата плоскост следва да бъдат разглеждани и показанията на св. Д. Н., А. Н. и Д. Н.. Доколкото става въпрос за най-близките роднини на подсъдимия, изложеното от тях следва да бъде преценявано с особено внимание, като бъде съпоставяно с другите събрани по делото доказателства. Що се отнася до тези свидетели, следва да се посочи, че св. Д. Н., майка на подсъдимия, не е присъствала на инкриминираните събития и показанията й имат основно принципен характер, касаят данни за личността на подсъдимия във всичките й проявления. От изложеното от нея се установява, че Н. и друг път е управлявал инкриминирания лек автомобил, като се е справял добре с автоматичните скорости. Съдът не намери основание да се съмнява в изложеното от майката на подсъдимия, като отчете обаче, че показанията й не са пряко свързани с предмета на доказване по делото. Показанията на св. А. Н. също на практика не са с голяма доказателствена стойност, доколкото същата си е легнала рано на рождения ден на св. Ц., като в същото време, тя не се е видяла с брат си и свидетелите Ц. и И. на следващия ден, когато са протекли инкриминираните събития. Свидетелката излага подробни показания, които имат по-скоро оценъчен характер и са свързани отново с личността на подсъдимия и начина му на живот. И по отношение на тази свидетелка важи в пълна степен посоченото по-горе от една страна, че същата не е била непрекъснато с брат си, за да бъде изключена употребата на наркотични вещества от негова страна, а от друга, че излаганите от нея данни за добра лична характеристика на Н. няма как да бъде противопоставена на обективно констатираните факти по настоящото производство. С особено внимание следва да бъдат разглеждани показанията на св. Д. Н., брат на подсъдимия. Изложеното от този свидетел за начина, по който са протекли събитията на 19.04. съвпада с показанията на останалите свидетели, поради което изложеното от него следва да бъде кредитирано. Във връзка с изнесените данни за личността на подсъдимия съдът изложи няколкократно по-горе подробни съображения, които са приложими изцяло и по отношение показанията на този свидетел, поради което се явява излишно да бъдат преповтаряни. Съдът не кредитира обаче изложеното от този свидетел относно това на кого са откритите в телефона „Xiaomi“ чатове с лицето Б. К., разпечатани в кориците на делото и визуализирани чрез изготвените и приети по делото компютърни експертизи – основна и допълнителна. В тези чатове многократно се обсъжда закупуването на наркотични вещества, както и начина на прием и ефектите от всяко едно от тях. Св. Н. е заявил пред първоинстанционния съд, че той когато подсъдимият го няма, той ползва стаята му на третия етаж и че именно той ползва този телефон. В същото време е отказал да говори относно чатовете и това лице, с мотив, че има опасност да се самоуличи в извършването на престъпление, с което индиректно навежда, че тези чатове са негови. Съдът не кредитира тази теза, като я намира за насочена да отклони от подсъдимия данните и за предходна употреба на наркотични вещества, като приема, че тези разпечатки отразяват комуникацията именно на подсъдимия. В тази насока следва да се посочи следното: Дори и да се приеме за логично, както е посочил първоинстанционния съд, св. Н. да ползва стаята на брат си, когато него го няма, в разглежданата хипотеза, подсъдимият Н. е бил в България и е ползвал стаята си, често и със св. Ц., считано от м. септември 2019г., поради което няма как да се приеме за достоверно, че през април 2020г., телефонът, който се ползва от св. Н. ще бъде в стаята на подсъдимия. Същото се отнася и до намерената в бюрото кутия, по която има остатъци от наркотично вещество. Също така, извън принципната трудност един смарт телефон да се ползва от едно лице с профил на друго, в текста на тези чатове се съдържат достатъчно данни, от които да бъде направен несъмнен извод, че действащо лице в тях е именно подсъдимият, а не св. Н.. На първо място, лицето в тези чатове на няколко пъти говори, че учи в Германия, Берлин, че има сесия, като веднъж сочи, че се връща в България за абитуриентския бал на сестра си, както и че ще прави стаж в България. Също така веднъж това лице сочи, че тъй като скоро се е върнал от Германия, в себе си има само евро, както и че се връща в България, на 30 септември 2019г. В тази насока следва да се преценява и фактът, че част от чатовете са от телефон с номер от Германия. Това пряко навежда именно на подсъдимия Н., доколкото към този момент св. Н. е учил в България и няма данни да е предприемал такива дълги отсъствия. На следващо място, в чатовете има обръщение към лицето „К.“, което няма как да бъде насочено към св. Д. Н., а отговаря на името на подсъдимия – „К.“. И на последно място, това лице сочи, че ще прати „приятелката си С.“, както и говори за „тегави моменти, като я няма С.“. Тази пряка връзка със св. Ц. се явява още едно основание за съда да приеме, че участникът в тези чатове е именно подсъдимият Н., а не неговият брат и респективно, са налице обективни данни, че и друг път подсъдимият е употребявал наркотични вещества, което е в противовес на изложеното от неговите приятели. Съдът кредитира като цяло показанията на свидетелите от Т. К., П. П., В. П., В. Л., В. Д., Д. Б., С. А., Н. А., К. В., В. М., Г. Р., С. М., М. С., С. К. и Р. Ц.. Тези свидетелите са преки и непосредствени очевидци на възникналото ПТП и добросъвестно са разкрили пред съда възприетите от тях детайли от фактическата обстановка. За съда не е налице основание да подлага под съмнение изложеното от тях, като наличието на несъществени несъответствия съдът отново отдава на динамичната ситуация, различното им местоположение и престой на мястото и стресовата обстановка, с оглед възникналото сериозно произшествие. Също така, по отношение на част от тях се е наложило приложението на разпоредбата на чл. 281 от НПК и същите добросъвестно са потвърдили посоченото на фазата на досъдебното производство, обяснявайки евентуалните противоречия с нормалния процес на забравяне на детайлите с течение на времето. Като цяло изложеното от тях намира опора и в писмените доказателства по делото и заключението на вещите лица по изготвената КМАТЕ. И тук следва да се посочи казаното и по отношение на свидетелите И. и Ц., че мястото, начинът и механизмът на произшествието са в достатъчна степен установени по експертен път, включително и чрез наличните видеозаписи от същото, обективирани в изготвената техническа експертиза. Поради това и се явява безпредметно обсъждането в настоящото изложение на тези показания, касаещи детайли от самото произшествие – скорост, разположение на автомобилите, място на установяването им след удара и др. От особено съществено значение в показанията на тези свидетели е установяването на състоянието на пострадалия и действията на подсъдимия след произшествието. В тази насока съдът кредитира с доверие изложеното от свидетелите М., Б., Л. и А., които изрично сочат, че пострадалият е излезнал сам от колата, подкрепян от присъстващи лица. Изложеното намира опора и в приетата по делото експертни заключения, сочещи, че няма медицинска пречка, независимо от тежката травма и леталния изход, настъпил впоследствие, пострадалият да се движи самостоятелно. Другият важен момент, по отношение на който са налице противоречиви твърдения, е свързан с поведението на подсъдимия и това дали същият, след произшествието е оказал помощ на пострадалия Ц.. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелите А., А., Д., С., Е. и М., които са категорични, в действията на подсъдимия по даване вода на пострадалия, поставяне на обувка под главата му и извършване на процедура по обдишване /изкуствено дишане/. Изложеното от тези свидетели звучи логично, непротиворечиво и взаимно свързано, същите не се намират в някакви особени или близки отношения с подсъдимия, за да бъде подлагано под съмнение изложеното от тях. В тази насока се явяват и обясненията на подсъдимия и показанията на св. Ц., както и обективно изготвеното заключение по видео- техническата експертиза - Протокол №60-Ф/2020 от 22.04.2020г. Част от свидетелите пък – напр. Л. и Б. говорят за оказване на такава помощ, без да са възприели конкретно кое лице я е оказало. Не могат да бъдат пренебрегнати и показанията на св. Х. и св. И., от които също може да бъде направен извод, че именно подсъдимият е бил лицето, което е оказвало помощ на пострадалия. В противната насока на практика са единствено показанията на св. Р. и св. К. /относно изкуственото дишане/, които, поради своята изолираност, не следва да бъдат кредитирани. Съдът счита, че следва да бъдат кредитирани с доверие показанията на длъжностните лица, посетили произшествието по силата на служебните си задължения. Това са св. Х. и св. И. – екипът от СМП, който е посетил произшествието и св. И., св.А. и св.Е. – полицейски служители. Изложеното от тези свидетели почива на лични и непосредствени впечатления и изцяло намира опора в съставените писмени доказателства. Съдът няма основание да подлага под съмнение изложеното от тези свидетели, като не съзира в тях заинтересованост или предубеденост, като същите са изразили сравнително ясен спомен за осъществилата се фактическа обстановка. Следва да се посочи, че в случаите, когато е констатирана липса на спомен относно конкретни обстоятелства, същата е преодоляна по реда на чл. 281 от НПК. Съдът кредитира и показанията на св. С. Г. като логични, непротиворечиви, подкрепящи се от приложените по делото писмени доказателства. Съдът възприе с доверие и изложеното от св. И. Г. относно идентификацията на пострадалия, който не е имал в себе си документи, като непротиворечиво и припокриващо се с данните, изхождащи от св. И.. Същото може да бъде отнесено и към показанията на св. Ц. Д., св.Б. Д. и К. Ц., които разкриват личните си отношения с пострадалия и начина, по който са научили за смъртта му, без да имат пряко отношение към предмета на доказване по делото. Правилно първоинстанционният съд е приел като на практика неотносими към предмета на доказване по делото показанията на свидетелите Н. Т., Г. П., В. Х. и М. П., които касаят поведението на св. Г. И. след напускане мястото на произшествието. Правилно също така е прието, че макар и кредитируеми, показанията на свидетелите С. К., В. Р., Г. Р., И. Р. и Т. П., не допринасят за разкриване на осъществилата се фактическа обстановка, поради което и подробното им анализиране се явява безпредметно. Съдът прецени с особено внимание обясненията на подсъдимия Н. като отчете двойствения им характер – като доказателствено средство и като средство за защита на лицето срещу което се води производството по повдигнатото срещу него обвинение. Затова преценката за достоверност следва да бъде извършвана след внимателна съпоставка с останалия доказателствен материал. Като цяло следва да бъдат кредитирани дадените от подсъдимия обяснения в частта, в която той разкрива как е протекло тържеството за рождения ден на св. Ц.. По отношение на тези обстоятелства на практика е налице съвпадение между изложеното от подсъдимия и показанията на останалите свидетели, описани по-горе. Единствената част, в която съдът намира, че даденото от подсъдимия описание на тези събития, касае начина, по който е извършена проверката от полицейските служители на Витоша и по-специално, дали е проведен обиск на подсъдимия и неговите приятели. В тази насока съдът изложи своите съображения при коментара на показанията на св. И. и този анализ важи в същата степен и относно дадените от подсъдимия обяснения. Твърденията в тази насока са изолирани, поради което и не се приемат от съда за отразяващи реално осъществилата се фактическа обстановка, като в същото време, това обстоятелство, че на практика в лицата не са установени забранени за притежаване предмети и вещества, не може да се отрази върху изводите на съда относно това, че в някакъв последващ момент, подсъдимият е употребил веществата, установени в кръвта му. Също така изолирани се явяват обясненията на Н., свързани с наличието на непознати лица в дома му, поради което, както бе посочено и по-горе, не се кредитират от съда. В останалата си част, обясненията, касаещи тържеството по случай рождения ден на св. Ц. съответстват на останалите събрани по делото доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани. Същото се отнася и до събитията, протекли през деня след тържеството, до настъпването на ПТП – то. В тази насока, относно тръгването от къщата на Н. с инкриминирания автомобил, престоя в дома на св. И., както и продължаването им в посока Южния парк, е налице пълно съвпадение на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И. и Ц., не се опровергават от други събрани по делото доказателства, а напротив, частично намират опора и в изготвената видеотехническа експертиза, интерпретираща кадрите с движението на автомобила от пътните камери. Поради това изложеното от подсъдимия и по отношение на тези обстоятелства, следва да бъде кредитирано. Съдът кредитира изложеното от подсъдимия относно неговото поведение след настъпване на инкриминирания инцидент, изразяващо се в оказване помощ на пострадалия Ц. – даване на вода, поставяне на обувка под главата му, както и извършване на манипулация по подпомагане дишането му и препятстване опасността да си глътне езика. В тази насока, освен показанията на св. Ц., която е негова близка, еднопосочно говорят и свидетелите Алексиева, А., Д., С., Е. и М.. Кадрите от изготвената видеотехническа експертиза по Протокол №60-Ф/2020 от 22.04.2020г. също подкрепят изложеното от подсъдимия, поради което съдът се довери на изложеното от него по отношение на тези обстоятелства. Съдът кредитира изложеното от подсъдимия относно общи въпроси, непряко свързани с инкриминирания инцидент, свързани с неговото завръщане в България и причините затова, отношенията му с останалите свидетели по делото и другите въпроси от житейски и битов характер, доколкото изложеното в тази насока, въпреки че не е в пряка връзка с предмета на доказване по делото, допринася за изясняване на въпроси, свързани с личността на Н. и намира опора в показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Съдът не кредитира изложеното от подсъдимия относно твърдяното обстоятелство, че след преминаване на кръстовището на ул. „Хенрих Ибсен“ с ул.“Козяк“ и ул. „Емилиян Станев“, е загубил съзнание и не е бил в състояние да управлява автомобила. Такова обстоятелство твърди в показанията си св. И., докато св. Ц., която също се е возила в автомобила, сочи, че се е занимавала с получения подарък и не е наблюдавала състоянието и поведението на подсъдимия. Независимо, че съдът изложи своите съображения относно това обстоятелство, анализирайки показанията на св. И., с оглед важността му, следва и тук да посочи следното: В тази си част обясненията на Н. се опровергават по категоричен начин от заключението на изготвената КМАТЕ и отговорите на вещите лица в съдебно заседание. Изрично вещите лица са посочили, че липсва характерното за заспиване на водача поведение на автомобила. Установява се, че автомобилът, управляван от подсъдимия е имал равномерно ускорение в продължение на 280 метра, докато достигне 16 м. преди сблъсъка и скорост в от около 99 км/ч. Това равномерно ускорение в немалък период от време предполага волеви натиск върху педала на газта и изключва на практика заспиване или унасяне на водача. Същото следва да бъде отбелязано и за траекторията на автомобила – същият се е движил напред, без характерното за такива ситуации отклонение. Вещите лица по приетата КМАТЕ са посочили, че единствената причина, да не изключат напълно версията за заспиване, са констатираните в кръвта на подсъдимия наркотични вещества, в следва да се вземе предвид становището на вещите лица по химикотексикологичните експертизи, както и по изготвената КСППТЕ по отношение на подсъдимия, в които се сочи, че при така констатираните вещества и с оглед интервала на приема им, същите би следвало да имат по-скоро възбудно и тонизиращо влияние, а не да подтикнат лицето към заспиване или унес. Ето защо съдът не кредитира дадените от подсъдимия Н. обяснения, в частта, в която същият твърди, че след преминаване на предходното кръстовище е изпаднал в такова състояние, като приема, че същото е възможно, с оглед и изложеното от вещите лица, чак при постигане на разстояние от 16 м. от мястото на инцидента, когато се констатира както прекъсване на ускорението, така и леко отклонение вляво. Безспорно е също така, че към този момент, ударът вече е бил непредотвратим. Основен спорен въпрос както в обясненията на подсъдимия, а и в голяма степен и за правилното решаване на делото, се явява този, за употребените от подсъдимия наркотични вещества и по какъв начин същите са се озовали в кръвта му. Н. твърди в дадените от него пространни обяснения, че не употребява никакви наркотични вещества, извън еднократно пробване в миналото, в отдалечен от разглежданата ситуация момент, че не е употребявал такива и дава становище по какъв начин същите могат да са попаднали в кръвта му. Подсъдимият отдава евентуалното /с оглед обструкциите относно приложението на Наредба № 1/2017г./ наличие на наркотични вещества с употребата на чай и паста, съдържащи тетрохидроканабинол – активната съставка при марихуаната, както и с изпиването на шот, оставен на третия етаж от неустановено лице, като той не е знаел за евентуалното наличие на такива вещества в шота. Този въззивен състав, подобно и на първоинстанционния такъв, не приема доводите на подсъдимия, като ги намери опровергаващи се от останалите събрани по делото доказателства и ги прие като защитна теза, целяща да отклони от него наказателната отговорност за извършеното от него противоправно деяние. На първо място, твърдението на Н., че не е употребявал наркотични вещества, намира своето опровержение в приетите по делото компютърни експертизи, интерпретиращи чатовете, провеждани по мобилния телефон, открит в стаята на подсъдимия, както и от откритата пак в стаята кутия, в която има следи от амфетамин. Във връзка с показанията на св. Н., съдът изложи своите подробни съображения, приемайки, че участник в тези чатове е именно подсъдимият Н., с оглед множеството препратки към неговата личност, които изключват да става въпрос за друго лице. Тези препратки са свързани както с името му, така и с обучението му в Германия и връщането за провеждане на стаж, така и с името на неговата приятелка –св. Ц.. Ето защо съдът намери за установена с достатъчна степен на сигурност, че става въпрос за кореспонденция именно на подсъдимия Н., чието съдържание опровергава твърденията му, че не употребява наркотични вещества. На следващо място, проблематичен се явява според настоящия състав въпросът с ползваните от подсъдимия паста и чай за успокоение, съдържащи активната съставка на марихуаната – тетрахидроканабинол. В тази насока освен обясненията на подсъдимия, са и показанията на неговите най-близки роднини и приятели – майка му, брат му, св. Ц. и св. И.. Най-напред следва да се посочи, че подсъдимият не е съобщил за ползвани от него такива продукти, както при провеждане на полевия тест, така и при взимане на кръвната проба. Такова обстоятелство не се сочи и при първоначалния му разпит като обвиняем, независимо, че е бил със защитник. Дори и да се приеме, че в първоначалния момент, с оглед шока от катастрофата, подсъдимият не се сетил да обяви ползването на такива продукти, независимо, че е посочил употребяван медикамент, аспирин, то няма как да се приеме за достоверно, посочването им чак 4 месеца след привличането му като обвиняем, доколкото става въпрос за доводи и обстоятелства, които биха намалили значително както наказателната, така и моралната тежест на извършеното от него. На следващо място, въпреки щателното претърсване, в дома на подсъдимия, в който той живее от доста дълъг период от време след връщането си от Германия, не са открити такива субстанции, нито опаковки от тях. Също така, според този състав, доколкото подсъдимият твърди за продължителна употреба на такива продукти, намира, че няма как същите да са сред внесените от фирмата на св. Г. с марката „Би хемпи“, доколкото в показанията на свидетеля се твърди изключително минимално количество от тях, което да е стигнало до търговската мрежа /свидетелят сочи за продадени около 3-5 броя от чай по интернет и в биомагазин/ преди задържането им от компетентните органи, като този внос е осъществен около година преди инкриминираните събития /м. януари и м. март 2019г./, поради което и няма как да се приеме, че през м. април 2020г., подсъдимият е ползвал такива продукти. С оглед пълнотата на изложението, следва да се посочи и че св. И. говори за ползване от страна на подсъдимия на продукт, който съдържа CBD и няма активната съставка тетрохидроканабинол. Същото сочат и вещите лица по химикотоксикологичните експертизи, а именно, че наличните на пазара продукти са и такива, които съдържат канабинол, а не тетрахидроканабинол, който е активна наркотична съставка. На следващо място, твърденият от подсъдимия начин на прием на инкриминираните наркотични вещества /без негово знание/ се опровергава и от приетите по делото експертни заключения. Според вещите лица, тетрахидроканабинолът е съставка, която е неразтворима във вода, поради което и няма как при прием чрез сваряване като чай същата до достигне до кръвта на лицето. Същото на практика се отнася и до приема на кокаин. От фактическа страна, твърдението на подсъдимия, че в края на тържеството, когато е разчиствал на третия етаж, е изпил останал шот, на практика не се опровергава от другите останали събрани по делото доказателства. Няма пречка също така, след изпиването му подсъдимият да е почувствал особен вкус и впоследствие да не се чувствал във форма, доколкото става въпрос за тържество, продължило немалък период от време и при положение че подсъдимият е употребил и друг алкохол – водка, както говори самият той в своите обяснения. Според заключението на вещите лица обаче, в кръвта на подсъдимия, както и в урината му, е установен метаболизирал кокаин, което означава че същият следва да е стигнал до кръвообръщението му посредством пушене, смъркане или инжектиране и няма как това да стане чрез изпиване на напитка, в която да се съдържа това наркотично вещество. Ето защо, дори и да се приеме, че подсъдимият в края на тържеството, е изпил такъв шот, оставен от неустановено по делото лице, няма как именно той да е причината за установените в кръвта му наркотични вещества. Отделно от това, тезата, че неустановено по делото лице, външно на компанията, за каквото не се събраха данни да е присъствало на тържеството, е изготвило такава напитка, след което я е оставило неупотребена, е силно нелогична и не може да се разглежда като реална възможност за обяснение на констатираните резултати. Няма как да се приеме за достоверна възможността подсъдимият погрешно да е боравил с педалите за управление на автомобила. На първо място, видно от показанията на всички свидетели, същият е бил добър шофьор и друг път също е управлявал кола с автоматична скоростна кутия, без да е имало инцидентни. На следващо място, и което е по-съществено, такава теза противоречи на обичайната житейска логика и практиката при управление на автомобил. Дори и да е налице погрешно натискане, в разглежданата хипотеза се констатира продължително и плавно натискане на педала на газта на практика от предходното кръстовище до достигане на разстояние от 16 метра преди сблъсъка, т.е., над 280 метра. Т.е, дори и първоначално погрешно да е натиснал педала на газта, вместо на спирачката, като следва да се посочи, че в процесния случай не се констатира препятствие, налагащо подсъдимия да натиска спирачката веднага след преминаване на кръстовището, то той е имал достатъчно време да поправи евентуална грешка. Отново следва да се посочи, че в разглеждания случай се констатира плавен и непрекъснат натиск върху педала на газта, който изключва възможността коментираната грешка да е причината затова. Тук е мястото, където следва да се отговори и на доводите на защитника, съвкупно с твърденията на подсъдимия за оказан му вербален „тормоз“ от страна на неустановени лица от състава на полицията, с оглед факта на задържането му. Още веднъж следва да се посочи, че е очевидно, че тези доводи нямат доказателствен характер и не са се отразили върху правото на защита на подсъдимия, който е бил представляван през цялото време от защитник и е давал няколкократно обяснения в негово присъствие, като на фазата на досъдебното производство, така и пред първоинстанционния съд. Няма и твърдения, че е правен опит за давление върху него за даване на обяснения в конкретна насока. Ето защо, както бе посочено и по отношение на свидетеля И., тези доводи няма как да се отразят върху правото на защита на подсъдимия. Съдът кредитира с доверие и голяма част от писмените и веществените доказателства по делото като относими към предмета на доказване по делото. Следва да се посочи, че по делото са приложени голям обем писмени доказателства, които са без значение за правилното решаване на делото – банкови документи, документи по партидите на юридически лица, свързани с роднини на подсъдимия. Тези доказателства, доколкото не носят дори и косвена информация, която да е от значение по делото, не следва да бъдат коментирани. Съдът дава вяра на приетите по делото множество експертни заключения като обективни и компетентно изготвени. На първо място, съдът следва да посочи, че кредитира изцяло приетите СМЕ на труп и КСМАТЕ относно установените травматични увреждания на пострадалия, причините за настъпилата смърт на Ц., както и относно наличието на пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на пострадалия, доколкото същите са еднопосочни и подробно обосновани с оглед механизма на осъществяване на настъпилото ПТП, който предстои да бъде обсъден в мотивите на настоящото решение. Вещите лица и по двете заключения са абсолютно еднопосочни, че смъртта на пострадалия М. Ц. е настъпила вследствие на сърдечната тампонада, вследствие на частично разкъсване на възходящия клон на гръдната аорта /над аортната клапа/, довело до излив на кръв в сърдечната торбичка, на фона на тежка гръдно-коремна травма. Вещите лица подробно и компетентно са отговорили както на въпросите в Постановлението за назначаване на експертиза, така и на зададените им такива от вещите лица в съдебно заседание и за съда на е налице основание да подлага под съмнение изложеното от тях. Вещите лица са дали обоснован отговор на въведените от страните въпроси, които са със спорен характер. На първо място, посочили са, че въпреки тежките травми, от медицинска гледна точка няма пречка за известен период от време, пострадалият да извършва самостоятелни движения и да ходи, което е посочено от присъстващите свидетели. От тази гледна точка подробно са обяснили темпа на настъпване на смъртта с оглед наличното частично разкъсване на аортата и постепенното пълнене сърдечната торбичка с кръв. Аргументирали са и неизбежността на настъпването на смъртта и невъзможността да му бъде оказана такава помощ, която да предотврати това. В тази връзка са изключили съпричастност към така настъпилия резултат действията на други лица, например поради неоказана адекватна помощ на пострадалия от пристигналия на мястото лекарски екип. Аргументирано е изключена от вещите лица връзка на настъпилия летален изход със здравословното състояние на пострадалия или с това, дали си е бил поставен предпазен колан. В тази връзка е посочено, че здравословното състояние на Ц. или приемани от него лекарства нямат касателност със смъртта м, която има изцяло травматична генеза. Що се отнася до предпазния колан, същият е предвиден да защитава водачите при удар отпред и предпазва следващ се от инерционната сила при такъв удар, която го тласка напред, към волана и таблото и няма такава защитна роля при удар отзад в автомобила, както е в разглежданата хипотеза. По категоричен начин е обяснено, заедно с вещите лица, специалисти в областта на автотехническата част, вследствие на удара какви сили са действали върху автомобила и водача и съответно как те са повлияли върху тялото му и какви наранявания са причинили. С оглед изложеното дотук и този съдебен състав кредитира изцяло заключенията на вещите лица в тяхната медицинска част, касаещи нараняванията на пострадалия, причината за смъртта му и наличната пряка причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Ц.. Като непротиворечива и компетентно изготвена следва да бъде кредитирана и изготвената и приета СМЕ по отношение на подсъдимия Н.. Съдът кредитира изцяло приетите по делото автотехнически експертизи като обективни и компетентно изготвени. Кредитириуеми са изводите на приетата тройна АТЕ, изготвена от вещите лица М., И. и И., от която се установява, че и двата автомобила са били изправни преди сблъсъка, в която насока следва да се посочи, че вещите лица са присъствали при извършения оглед на 24.04.2020г. Изводите на тези вещи лица за механизма и предотвратимостта на произшествието съвпадат с тези, обективирани в седморната КМАТЕ, като единствената разлика е относно възприетата скорост. По отношение на това обстоятелство, следва да се посочи, че става въпрос за близки параметри, като все пак следва да бъде възприето приетото от седморната КМАТЕ, с оглед използваните в нея повече методи за нейното изчисляване. Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената седморна КМАТЕ и в нейната автотехническа част, по подобие на медицинската такава, като приема същата за обективна, компетентно изготвена и относима към предмета на доказване по делото. Вещите лица са дали компетентен и подробен отговор на всички поставени им въпроси, като са отговорили и на всички такива, зададени им от страните в съдебно заседание. Въз основа на притежаваните от вещите лица специални знания е изчислена скоростта на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, което е извършено по три възможни метода на изчисление, за да се достигне до максимално точен резултат. Подробно също така е описан механизмът на произшествието, в която насока, както правилно е посочил първоинстанционният съд, вещите лица са били улеснени от обстоятелството, че настъпилото ПТП не е по сложен механизъм, като вещите лица са били улеснени както от множеството свидетели очевидци, така и от наличните видеоматериали, заснели случилото се. Надлежно са описани опасните зони за спиране на автомобила както при скоростта, която е констатирана, така и при максимално разрешената за това място скорост от 50 км/ч. и на тази база, както и на база цялостната преценка на всички относими обстоятелства по делото е посочено при какви условия и действия ударът е бил предотвратим. Изложеното от вещите лица е непротиворечиво, съответно на всички останали доказателства по делото, като следва да се посочи, че по отношение механизма на произшествието, по делото не е релевиран спор между страните и установените факти и обстоятелства се явяват безспорно установени. В отговорите си при разглеждане на експертизата в съдебно заседание, вещите лица са дали подробно обяснение относно възможността за евентуално заспиване на водача и са обяснили защо поведението на автомобила в разглежданата хипотеза не отговаря на типичните случаи на заспиване. По отношение на това обстоятелство съдът изложи своите аргументи по-горе, при коментара както на показанията на св. И., така и на обясненията на подсъдимия Н., като е безпредметно преповтарянето на този етап. Следва единствено да се посочи, че отговорите на вещите лица са аргументирани и обосновани и се основават както на специалните знания на експертите, така и на практиката им при разглеждане и обсъждане на настъпили произшествия. Следва да се посочи също така и обстоятелството, че в състава на тази експертиза има и три вещи лица с медицинска специалност, чиито знания също са от полза при преценката за реакцията на и поведението на лицата в такива ситуации. Съдът кредитира изцяло изготвената и приета по делото съдебната химико-токсилогична експертиза №3807/21.04.2020г., изготвена от в.л. д-р С., в.л. К. и в.л. проф. д-р А., като обективна и компетентно изготвена, в която насока се дистанцира от изложеното от защитата относно компетентността на вещото лице А. и като цяло относно обосноваността на заключението и отговорите на вещите лица. На първо място, следва да се посочи, че, видно от представените писмени доказателства, както и от отговорите на вещите лица, в.л. проф. А. притежава необходимите образование и квалификация, за да дава компетентни отговори на така зададените му въпроси. Същият има образование както по химия, така и медицинска специалност токсикология, поради което възраженията на защитата в тази насока се явяват неоснователни. На следващо място, извън задачите на експертизата, с оглед предмета на доказване по делото и конкретно зададените му въпроси, се явява това до каква степен и какво конкретно отражение върху поведението и интелектуално-емоционалните процеси в подсъдимия са дали установените в кръвта му наркотични вещества. Изрично в тази насока вещите лица сочат, че могат да отговорят /и са отговорили/ в принципен план как тези вещества влияят на човешкия организъм, като за по-голяма конкретика в точно дефинирана хипотеза е необходимо да бъде извършен соматичен преглед, какъвто липсва. Поради това и вещите лица не са надскочили компетентността и обективността си при дадените отговори и не са влезли в предположения, които не могат да бъдат изведени от постиженията на науката. Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата относно приложението на критикуваната Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. На първо място, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, доколкото същата е част от действащото право, независимо, че е атакувана пред ВАС, следва да бъде прилагана. На следващо място, още веднъж следва да се посочи, че същата касае единствено установяването на съответните вещества в кръвта на тестваното лице, без да се занимава с въпросите относно повлияването. В разглежданата хипотеза вещите лица са дали компетентен отговор, ползвайки кръвните проби на Н. и са проследили хода им от вземането им до извършване на изследването, за да няма съмнение относно идентичността на същите, като съдът счете, че няма каквито и да било данни за нарушения при спазване на така регламентираната процедура. Въз основа на всичко това, вещите лица дали аргументиран отговор, че в кръвта на подсъдимия Н. са установени наркотични вещества и техни метаболити, както следва: амфетамин с концентрация 232 ng/mL, която надвишава концентрационна област за еднократен „нормален” прием (20-100 ng/mL) по литературни данни, за лица без развита зависимост, вещество, съдържащо тетрахидроканабинол (ТНС) - марихуана, канабис и др., на база на открития карбокси-Д9-ТНС /метаболит на ТНС (48 ng/mL)/, както и метаболити на кокаина - кокаетилен, получени в резултат на съвместна употреба на алкохол (етанол) и кокаин и левамизол като разреждащо средство. Съдът кредитира изцяло и дънните, съдържащи се в дадените от вещите лица отговори в съдебно заседание, свързани с релевираните от подсъдимия и защитата хипотеза на попадане в кръвта му на такива вещества, изключваща съзнателния им прием. Аргументирано и обосновано вещите лица са изключили възможността тези вещества и метаболити, при констатираната концентрация, да са се оказали в кръвта на подсъдимия по този начин. Изрично са посочили, че разпространените и предлагани за свободна продажба продукти съдържат CBD, в който липсва активната съставка тетрахидроканабинол и е възможен остатък от 2 процента, при което е невъзможно да се стигне до тази концентрация. Също така, вещите лица са посочили, че тази активна съставка е на практика неразтворима във вода, поради което и няма как да попадне в кръвта на приемащия чрез приготвяне на чай. Относно кокаина, вещите лица също са посочили, че наличието на негови метаболити означава достигане на кръвоносната система на приемащия чрез смъркане или инжектирани и което няма как да стане чрез изпиването му. Въз основа на тези отговори на вещите лица съдът отхвърли версията на подсъдимия и защитата му за несъзнателния прием на наркотичните вещества. Съдът кредитира изцяло и втората съдебна химико- токсикологична експертиза №3829/21.04.2020г., изготвена от в.л. д-р С., в.л. К. и в.л. проф. д- р А. като обективна и компетентна. И по отношение на нея важи в пълна степен изложеното по-горе относно приеманата от съда компетентност на вещите лица и по-специално вещото лице проф.д-р А., в която насока има обструкции от защитата, които се приемат като неоснователни. Правилно в тази насока е отбелязал първоинстанционният съд, че възприетото от тези вещи лица намира пълна опора и в заключението на вещото лице Н., част от състава на изготвената КСППТЕ. Вещите лица обективно и компетентно, въз основа на притежаваните от тях специални знания са посочили приблизителния времеви диапазон на прием на наркотичните вещества, както и принципното им отражение върху човешкия организъм, без да се ангажират с конкретика относно ситуацията с подсъдимия Н.. Посочили са също така, че комбинираният прием води до усилване на ефекта и продължителността му, в сравнение с единичната и отделна употреба на наркотичните вещества. Отново вещите лица са приели, че тези вещества, в установените концентрации няма как да не повлияят върху организма на употребилото ги лице, но няма как да се ангажират с конкретика в тази насока, предвид липсата на соматичен преглед, както и на конкретни и обективирани данни относно предходен прием, развит толеранс и т.н. Още веднъж съдът следва да посочи, че кредитира изложеното от вещите лица и няма основание да се съмнява както в тяхната компетентност, така и в добросъвестността им. Съдът кредитира изготвените по делото видеотехнически експертизи като обективни и компетентно изготвени, като следва да се посочи, че същите са в корелация с показанията на свидетелите очевидци. По същия начин с доверие следва да бъдат възприети и изготвените биологични и ДНК експертизи, като следва да се посочи, че отношение на тези доказателствени средства и изведените от тях данни, не е налице релевиран спор между страните. Съдът отчита също така, че част от тях се явяват неотносими към предмета на доказване по настоящото дело и не изясняват факти и обстоятелства от значение за правилното му решаване. Това в особено значима степен се отнася до експертизата по Протокол №95-Б/2020 от 24.04.2020г., съдебно-медицинската експертиза спрямо св. И., комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза спрямо този свидетел, както и физикохимичната експертиза по Протокол №307-Х/2020 от 22.04.2020г., изготвена от в.л. А. С. и компютърно-техническите експертизи, интерпретирали съдържанието на намерени и иззети мобилни телефони и компютри в дома на св. Ц. и подсъдимия, мобилен телефон и СИМ-карта от св. И., флаш-памет и др. Съдът кредитира и приетата по делото физико-химичната експертиза по Протокол №302- Х/2020 от 22.04.2020г„ изготвена от в.л.А. С., която интерпретира съдържанието на иззетата от стаята на подсъдимия метална кутия, в която са установени следи от амфетамин и кофеин. В тази насока следва да се посочи, че самото експертно заключение по никакъв начин не се занимава с това на кого е това вещества, а единствено с обективния факт на установяването в кутията и то в количества, които са съвсем минимални. Съдът обаче, преценявайки съвкупно събрания доказателствен материал, а именно, това, че същата е намерена в стаята, в която подсъдимият е живял вече продължителен период от време след връщането си от Германия и данните за предходна употреба на наркотични вещества, извеждащи се от коментираните по-горе чатове, приема, че по достатъчно категоричен начин, същата е свързана именно с подсъдимия Н.. Съдът кредитира и двете компютърно-технически експертизи на в.л. Ц. А. (л. 14-36 от т.18 и л.25- 56 от т.24 от досъдебното производство), изследващи съдържанието на комуникацията, осъществена е приложението „Телеграм“ от мобилен телефон марка „XiaoMi“, модел „RedMi Note 4“, е ИМЕИ 1: 865646032116901 и с ИМЕИ 2: 865646032116919, иззет от дома на подсъдимия в гр.•••, ул.“•••“ № ••• от потребител е име „Kris“, свързана с придобиване и употреба на високорискови наркотични вещества. Вещото лице обективно е възпроизвело съдържанието на тези чатове, като съдът изложи по-горе, във връзка с показанията на св. Н., защо приема, че същите отразяват кореспонденция именно на подсъдимия. Поради това счита, че е безпредметно преповтарянето на тези съображения и в настоящото изложение. Съдът кредитира приетата по делото комплексна съдебнопсихиатрична, психологична и токсикологична експертиза по отношение на подсъдимия, изготвена от вещите лица проф. д-р М., д-р С., К. и доц.Н., отчитайки че в хода на производството вещото лице К. е починало и е заместено от вещото лице З., която е извършила и последващ личен преглед на подсъдимия Н.. От същата се установяват по безспорен начин данните за личността на подсъдимия, свързани с възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е с нормален за възрастта, образованието и социалния опит когнитивен капацитет, с нормални интелектуални възможности, без данни за психопатологични симптоми, синдроми и състояния, други разстройства на психичната дейност и не страда от психично заболяване. В тази насока съдът счита, че не следва да бъде акцентирано на изтъкнатите от вещите лица особености на личността на подсъдимия. Това е така, доколкото дори и да се приеме принципното им наличие и характеризиране, така, както са описали вещите лица, същото е с принципен характер и няма как да се прецени тяхната връзка с конкретния предмет на доказване по делото и конкретно инкриминираните действия на подсъдимия в разглежданата ситуация. Поради това и позоваването на тях би могло да постави съда в положение да излага недопустими за настоящото решение предположения, обосновавайки констатираната конкретика с тях. От съществено значение е и следва да се акцентира, на това, че изводите на вещите лица, както токсикологът доц. Н., така и останалите вещи лица, са в пълна корелация с изводите на коментираните по-горе химикотоксикологични експертизи, интерпретиращи принципното отражение на тези вещества, с оглед концентрацията им, върху човешкия организъм. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съдът прие, че при така установената фактическа обстановка с действията си подсъдимият К. А. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.З, пр.2, б.“б“, вр. Ал1, б.“в“, вр. чл.342, ал1, пр.З от НК. От обективна страна – на 19.04.2020г. около 18.00 часа, в гр.София, на ул.“Хенрик Ибсен“, преди кръстовището с бул.“Черни връх“, при управление на моторно превозно средство - л.а.марка „Ауди“, модел, , Q7“, с per. №•••, с посока на движение от ул.“Козяк“ към ул.“Сребърна“, подсъдимият Н. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от Категория В - 50 км/ч в населено място“ като управлявал моторното превозно средство със скорост на движение от около 99 км/ч, вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие със спрелия на пътното платно л.а. марка „Субару“, модел „Форестер“, с рег. №•••, довело до смъртта на водача му М. В. Ц., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества - амфетамин, тетрахидроканабинол и кокаин. Налице са всички елементи от състава на това престъпление както от обективна, така и от субективна страна. На първо място, безспорно е, че подсъдимият Н. е управлявал инкриминираният автомобил „Ауди“, модел, , Q7“, с per. №•••. Налице е извършено от страна на подсъдимия при управлението на МПС нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която гласи: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от Категория В - 50 км/ч в населено място“. Установява се от материалите по делото и по-специално от приетата по делото КСМАТЕ, че подсъдимият Н. е управлявал лекия автомобил, посочен по-горе, със скорост от 99 км/ч, което е довело както до невъзможност да прецени ситуацията и да спре, така и до настъпването на такова сериозно увреждане за пострадалия Ц., приключило с летален изход за същия. Ето защо, тази висока скорост на движение е в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия. В разглежданата хипотеза, този съдебен състав съзира и друго допуснато от страна на подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата, Т.а на по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. В тази насока и доколкото от една страна този въпрос е бил поставен и пред първоинстанционния съд, а от друга с оглед задължението и възможностите на съда, съгласно ТР № 2/2016г. на ОСНК на ВКС, в рамките на описаната фактическа обстановка, да направи самостоятелен извод за нарушеното правило за движение, следва да се посочи и следното: Безспорно е, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП и че същата е в причинно следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. На първо място, такава висока скорост неминуемо води до намаляване възможността на водача да се ориентира и да реагира адекватно при възникване на критична ситуация. На следващо място ударът с такава висока скорост е основната причина за настъпване смъртта на пострадалия. Видно от експертните заключения в тази насока, у Ц. не са констатирани директни и типични травматични увреждания, но смъртта му е настъпила вследствие на силният импулс и голяма по величина инерционна сила, действаща върху тялото, именно вследствие на удара с такава висока скорост. Ето защо този съдебен състав приема, че нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е в безспорна причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и резултата от него, явяващ се смъртта на пострадалия М. Ц.. В същото време, съдът намира, че е налице и допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаваща водача на МПС да намали скоростта и да спре пред всяко предвидимо препятствие. Тази разпоредба, като правило за поведение на водачите, следва да намери своето приложение не само в случаите, при които това препятствие е внезапно възникнало, но и когато то е било изначално видимо за водача, както е и в разглеждания случай. Както светофарната уредба и червеният й сигнал, така и автомобилът на пострадали Ц. са били видими изначално за подсъдимия, още при преминаването на кръстовището с ул. „Козяк“. Това се установява както от приетата КСМАТЕ, така и от обясненията на самия подсъдим. Това е налагало за него поведение, при което да не ускорява, да се съобрази с препятствието и да спре преди него. В случвай, че бе следвал това дължимо поведение, ударът не би настъпил, тъй като Н. е имал възможност както да не ускорява така и да спре преди кръстовището и намиращия се там автомобил, управляван от пострадалия. Тъй като Н. не е изпълнил задълженията си, следващи се от правилото за поведение, регламентирано в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, се е стигнало до фаталният инцидент. Ето защо съдът намира, че и нарушаването на това правило по ЗДвП е в причинно следствена връзка с ПТП – то и резултата от него, дори и в по-голяма степен от нарушението на правилото за скоростта. Независимо от това обаче, съдът не разполага в конкретния случай с възможността да преквалифицира деянието и да измени присъдата, като посочи друга виновно нарушена разпоредба на ЗДвП, тъй като на подсъдимия Ц. е вменена една виновно нарушена административна разпоредба – по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което няма как неговото правно положение да бъде влошено, като бъде признат за виновен в извършване на деяние, при което нарушаването на две норми от ЗДвП да е в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и леталния изход за пострадалия. Тъй като по-горе съдът приема, че нарушаването на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП също е в причинно следствена връзка както с настъпилото ПТП, така и с фаталния за пострадалия изход, няма как да приеме друга разпоредба, която да запълни банкетната норма, тъй като това би означавало оправдаването на Н. по обвинението за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което би било нарушение на материално правната норма. Не е и налице възможното съдът да включи и разпоредбите на чл. 20 от ЗДвП в диспозитива на обвинението, доколкото е недопустимо формалното разширяване на обвинението и признаването на подсъдимия за виновен, че е нарушил няколко разпоредби на ЗДвП, при положение, че с обвинителния акт му е вменена една. Поради това присъдата следва да бъде потвърдена в тази й част, а нарушаването на другите правила за движение по пътищата се посочва с оглед пълнотата на изложението както от фактическа, така и от правна страна и ще бъде взето предвид при индивидуализацията на наказанието. Авторството на деянието касателно причинената смърт на пострадалия Ц. се установява по безспорен и категоричен начин от приетите по делото експертни заключения. Всичко това води до несъмнения извод, че смъртта на починалия М. Ц. е резултат от удара с автомобила на подсъдимия. По делото няма каквито и да било медицински данни този резултат дори и частично да е свързан както с неправилни действия на екипа на ЦСМП, както и да е бил улеснен от влошено здравословно състояние на самия пострадал. Видно от заключенията на вещите лица по изготвените СМЕ и КСМАТЕ, Ц. е бил в добро за възрастта си състояние, като в същото време, действията на спешните медици са били адекватни и те са направили всичко зависещо от тях за оказване на помощ, но смъртният изход е бил неизбежен. Поради това съдът приема, в която насока споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че е налице пряка причинно- следствена връзка между нарушението на правилата за движение по пътищата, извършено от подсъдимия Н., и причинената смърт на пострадалия и също така не са налице и други обстоятелства, които да са допринесли за настъпването на този резултат. Правилно първоинстанционният съд е изключил от съставомерното обвинение и е оправдал подсъдимия Н., да е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП. Съдебната практика е категорична и еднопосочна, че тази разпоредба не съдържа в себе си конкретно правило за поведение, за да може да служи като попълваща норма в бланкета по чл. 343 от НК. От друга страна, самият факт на констатиране на наркотично вещество в кръвта на обвиняемия, е предвидено в самата норма на чл. 343, ал. 3 от НК, като квалифициращо обстоятелство и няма как едновременно с това да бъде част от основния състав по чл. 343, ал. 1 от НК като виновно нарушена административна разпоредба. В тази насока първоинстанционният съд е изложил обстойни съображения, които се споделят и от настоящата инстанция, още повече, че са подкрепени и с относима съдебна практика. Налице е и е изводимо от събраните по делото доказателства, наличието на квалифициращият елемент по чл. 343, ал. 3 от НК, а именно, че подсъдимият, при извършване на деянието, е управлявал лекия автомобил след употреба на наркотични вещества - амфетамин, тетрахидроканабинол и кокаин, които вещества са включени в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на Приложение №1 към чл.З, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС №293 от 27.10.2011г., обн. ДВ. бр.87 от 04.11.2011г., в сила от 10.11.2011г. Наличието на тези вещества в кръвта на подсъдимия се установява по безспорен начин от заключенията на приетите по делото физикохимични експертизи, за които бе посочено по-горе, че се възприемат от съда като обективни и компетентно изготвени. В същото време, първоинстанционният съд е изложил подробни и задълбочени съображения относно ирелевантността за съставомерността на този квалифициращ признак на това до каква степен деецът е бил повлиян от употребените от него наркотични вещества. За разлика от употребата на алкохол, законодателят не е предвидил и някаква степен на концентрация на тези вещества в кръвта на водача, за да е налице както престъпление по чл. 343 Б от НК, така и квалифицирания състав по чл. 343, ал. 3 от НК. Достатъчно е за тази съставомерност тези вещества да са употребени в един сравнително близък времеви диапазон към управлението на автомобила, така че водачът да съзнава, че същите могат да се отразят на адекватността му при формиране на преценките му и при боравене с уредите за управление на лекия автомобил. В разглежданата хипотеза, вещите лица са посочили този времеви диапазон, който безспорно е от естеството да укаже на съответния водач, че тези вещества са в организма му и не са „изчистени“ и че същите могат да повлияят съществено на поведението му като шофьор. Същото, с оглед пълнотата на изложението, следва да се посочи, че се отнася и до установената концентрация. При така установените времеви диапазон на употреба на веществата и концентрация, без правно значение се явява личното усещане на водача до каква степен се е чувствал повлиян от същите, доколкото на първо място, невъзможността за адекватна преценка се явява и един от ефектите на тези вещества, а от друга, неадекватността при управлението на МПС би се проявила още по-силно при възникнала екстремна ситуация на пътя. Правилно и в съответствие с установените факти по делото, подсъдимият Н. е оправдан по повдигнатото обвинение за съществен квалифициран състав, че деянието представлява „особено тежък случай“. И този съдебен състав приема, че не се констатират елементите по чл. 93, т. 8 от НК. На първо място, личността на дееца не се отличава със завишена обществена опасност, доколкото става въпрос за неосъждан млад човек, без сериозни предходни нарушения на правилата за движение по пътищата. Извършеното деяние, макар и само по себе си с висока степен на обществена опасност, с оглед спецификите на извършеното нарушение и причинения резултат, не разкрива особености, които да надхвърлят обичайната за този вид деяния обществена опасност, както що се отнася до причинения резултат, така и до поведението на дееца, като в казуса не се съзират множество отегчаващи обстоятелства, извън съставомерните такива. Единствено и само публичната фигура на пострадалия няма как да обуслови наличието на тази правна конструкция, предвид данните за личността на дееца и липсата на причинени вреди и квалифициращи обстоятелства над тези, достатъчни и определящи съставомерността на деянието. Ето защо и този съдебен състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че деянието, извършено от подсъдимия не покрива критериите по чл. 93, т. 8 от НК и не съставлява „особено тежък случай“ по смисъла на чл. 343, ал. 4 от НК и правилно подсъдимият Н. е оправдан по това повдигнато срещу него обвинение. От субективна страна: На практика основният спорен въпрос по делото е свързан със субективната страна на деянието. Извън някои детайли, свързани със самото деяние и неговата обективна страна, по отношение на които съдът взе отношение по-горе, основните доводи и възражения на страните са свързани в това дали подсъдимият, при извършване на ПТП – то и причиняване на съставомерния резултат, е действал при условията на непредпазливост или на евентуален умисъл. От това, разбира се, следва и преценката както за квалификацията на деянието, обществената му опасност на деянието и респективно, относимата санкция, която ще изпълни целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. В тази насока и този въззивен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че по делото не се установява умишленото извършване на деянието, за каквото деяние е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Н.. Правилно е прието също така, че за да се установи формата на вина следва да бъдат взети предвид всички релевантни обстоятелства. На първо място, следва да се посочи, че деянието е извършено от подсъдимия виновно, като не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В тази насока съдът приема, че подсъдимият Н. не е изпаднал в токова психическо или соматично състояние, което да не се дължи на неговото поведение, че да не е могъл като водач да борави с уредите за управление на лекия автомобил. Твърденията на самия подсъдим в неговите обяснения, свързани със заспиване до степен да не възприема околната среда и случващото се около него не могат да бъдат кредитирани предвид, изводите на вещите лица, говорещи за натиск върху педала на газта, довел до плавно ускоряване на автомобила. В тази насока е и изявлението им, че в разглежданата хипотеза не се наблюдава типичното за заспиване на водача поведение на автомобила – отклоняване, доколкото управляваният от подсъдимия автомобил през цялото време се е движил праволинейно. Друг е въпросът, че доколкото по делото не събраха каквито и да било доказателства, както и липсват твърдения от страна на защитата в тази насока за болестна генеза на евентуалното заспиване, това не би довело до извод за липса на виновно поведение. Изложеното дотук формира у съда категоричен извод, че подсъдимият е бил в състояние да борави с уредите за управление и деянието е извършено от него виновно. Този съдебен състав намира, че деянието е извършено от подсъдимия Н. виновно, при форма на вината непредпазливост и по- специално небрежност. Според съда, от материалите по делото се установява, че в един момент, след преминаване на светофара на кръстовището на ул. Сребърна и ул. Козяк, подсъдимият е загубил концентрация и внимание, което обстоятелство е възможно да се дължи и на употребените наркотични вещества. В тази насока следва да се отбележи, че вещите лица по изготвените както химични, така и психологични експертизи, в участието на която фигурира и експерт токсиколог, не се ангажират със степента на повлияване на подсъдимия от безспорно употребените наркотични вещества, доколкото за целта е необходимо извършване на изследвания към един ранен момент, които изследвания не са извършени. Поради това и съдът няма как да приеме със степен на сигурност, респективно, в каква степен при извършване на деянието подсъдимият е бил под влиянието на употребените наркотични вещества. Този факт обаче не може да бъде игнориран, и с оглед изложеното от вещите лица за принципната отражение на конкретно установените в кръвта на подсъдимия наркотични вещества, периодът на тяхното поемане, съдът приема като допустима хипотеза установената липса на концентрация да е свързана и с употребата на наркотичните вещества. Това обаче от своя страна не води до автоматична последица, че деянието е извършено умишлено. Вследствие на така констатираната загуба на внимание и концентрация, подсъдимият е направил грешна преценка за фактическата обстановка и дължимото в конкретната ситуация поведение и е допуснал неправилно и неадекватно боравене с уредите за управление, изразяващо се в продължаващ натиск върху педала на газта и неспиране пред очевидното и предвидимо препятствие, каквото се е явявал както самата светофарна уредба, светеща със забранителен червен сигнал, така и управления от пострадалия М. Ц. автомобил, изчакващ на кръстовището. Това от своя страна, според съда води и до извод, че с поведението си Ц. е нарушил и други разпоредби на Закона за движение по пътищата, а именно – чл. 20 от ЗДвП като отново обаче следва да се каже, подобно и на описанието на обективната страна на деянието, че това обстоятелство се констатира и посочва единствено и само с оглед пълнотата на изложението, без да може да намери отражение в правната квалификация. Не са налице както фактическите обстоятелства, така и правните критерии, за да се приеме, че деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината евентуален умисъл. Безспорната както съгласно нормата на чл. 11 от НК, така и в правната теория и съдебната практика, евентуалният умисъл като хипотеза предполага деецът да допуска възможното и вероятно настъпване на обществено опасните последици, но да се е отнасял към тях с безразличие и да ги е допускал, преследвайки друга своя цел, която може да е правомерна или неправомерна. В случай че не се установи наличието на друга преследвана от дееца цел, на практика става въпрос за пряк умисъл, предвид съвпадението на преследваната цел и настъпилите последици и логичното приемане, че действията на всеки вменяем човек са насочени към най-предвидимия и следващ се от тях резултат. На първо място, както правилно е посочил първоинстанционният съд, в обвинителния акт не е посочено каква е преследваната от подсъдимия цел с неговото поведение, в името на която същият да е допускал и приемал тези настъпили последици. Съдът се спира на това обстоятелство не с оглед евентуално допуснато процесуално нарушение, а с оглед преценката за това дали са налице всички елементи от състава на вмененото на подсъдимия Н. обвинение, както от обективна, така и от субективна страна. Освен че такава цел не е описана, съдът намира, че от материалите по делото не се установява наличието й. Липсват каквито и да било данни за наличието на такава преследвана от подсъдимия значима цел, в името на която същият да допусне такова драстично нарушение на правилата за движение по пътищата, да причини такива предвидими и логични последици от деянието, каквито са настъпване на смърт или сериозни телесни увреждания на намиращото се в автомобила пред него лице. Нещо повече, тази цел би следвало да е така значима, че същият да постави в сериозна опасност, нереализирала се, но безспорно налична и логична, себе си, годеницата си и друг свой близък приятел. Такава цел, освен, че не се установява, същата е проблематична и от теоретична гледна точка, с оглед изискването същата да е извън причинените последици. В разглежданата хипотеза, настъпилият противоправен резултат е толкова пряко, логично и неизбежно следствие от поведението на подсъдимия и нарушените от него правила, регламентирани от ЗДвП, че с оглед липсата на такава вменена и установена цел, тангира към характеристиките на прекия умисъл, за каквото деяние няма повдигнато обвинение и не се претендира и в теоретичен план. На следващо място, не могат и не следва изцяло да бъдат споделени съображенията, свързани с извеждане на умисъла при извършването на престъплението против транспорта от една страна от употребените наркотични вещества, а от друга, от умишленото нарушение на правилата за движение по пътищата. И двете тези не намират приложение в текстовете на закона. Тезата, че умисълът за извършване на престъплението по чл. 342 от НК се извежда от употребата на наркотични вещества или алкохол противоречи на начина, по който законодателят е дефинирал квалифицирания състав по чл. 343, ал. 3 от НК, предвиждайки, че става въпрос за по-тежко наказуем състав именно на престъпление, извършено при форма на вината непредпазливост. При наличието именно на такъв състав, няма как да се приеме, че самата констатирана такава употреба води до извършване на умишлено престъпление. Това на практика означава че разпоредбата на чл. 343, ал. 3 от НК е лишена както от практическо, но и от теоретично приложение, което очевидно не може да бъде волята на законодателя. Няма как да се приеме, че сядайки зад волана след употреба на алкохол, водачът има нещо повече от умисъл за извършване на престъпление по чл. 343 Б от НК и предвижда възможното или вероятно настъпване на последиците по чл. 342 от НК. Същото се отнася и до умишленото извършване на нарушението на правилата по ЗДвП. Това е така, доколкото това касае единствено извършването на административното нарушение, доколкото в хипотезата на престъпленията против транспорта, субективното отношение на дееца се разглежда касателно предвидения в чл. 342 и 343 от НК съставомерен резултат, в разглежданата хипотеза, причиняване на смърт. Поради това и единствено и самостоятелно от обстоятелството, че и дали разпоредбите на чл. 20 и 21 от ЗДвП са нарушени умишлено, е без значение за квалификацията на деянието като престъпление по транспорта, по чл. 342 или 343 от НК. Доколкото е безспорно както самото извършване на деянието, така и настъпването на обществено опасните последици, изразяващи се в смъртта на пострадалия М. Ц., за да бъде извършена адекватна преценка за психическото отношение на дееца към деянието и обществено опасните последици, съдът следва да обсъди и прецени всички релевантни по делото обстоятелства. В тази насока съдът счита, че съществено значение за тази преценка се явява поведението на самия подсъдим преди и след деянието. Установява се, че преди възникване на инцидента Н. е управлявал автомобила в един немалък период от време, при което поведението му като водач е било адекватно и същият не е нарушавал правилата за движение по пътищата. Следователно, няма как да се приеме, че поведението му се е отличавало с видимо и агресивно неглижиране на правилата за движение по пътищата, с безцеремонно поставяне на другите участници в движението в опасност и респективно, демонстриране на безразличие към евентуалното им нараняване и смърт. Същото се отнася и до действията му след извършване на деянието, изразяващи се в извършване на всички възможни действия по оказване на помощ на пострадалия, описани по-горе. В тази насока са и данните за подсъдимия като водач на МПС, извеждащи се както от показанията на свидетелите, така и от справката от отдел ПП – СДВР. Видно от същата, в рамките на 4 – годишния си стаж като водач на лек автомобил, подсъдимият Н. е бил наказван веднъж за нарушение, което по никакъв начин не е свързано със ограниченията на скоростта и от което да могат да произтекат вреди за останалите участници в движението. Всичко това води до извода, че независимо от конкретните действия на подсъдимия, причинили инкриминираното ПТП, няма как да бъде направен извод, че същият е управлявал превозното средство, допускайки и приемайки настъпилите вредни последици и деянието респективно е извършено при форма на вината „евентуален умисъл“. В много по-голяма степен отговаряща на цялостната осъществила се фактическа обстановка, включваща и поведението му преди и след деянието, както и данните за личността на подсъдимия, е хипотезата, свързана с временна загуба на концентрация и внимание, довела до лоша преценка и неправилното боравене с уредите за управление и причинила инкриминирания резултат. Съдът счита, че следва да обърне внимание, подобно и на първоинстанционния съд, на цитираната от обвинението съдебна практика, свързана с извършване на ПТП при форма на вината „евентуален умисъл“, независимо, че същата не е оформена в тълкувателно решение, за да има своя задължителен за съдилищата характер. Основните доводи в тази насока се извеждат от изложеното в РЕШЕНИЕ №59 от 28.12.1984г. по н.д. №50/1984г. ОСНК на ВС. Установените факти обаче не водят до аналогия с казуса по това дело, доколкото в решението е описано едно изцяло провокативно поведение на дееца, свързано с многократни нарушения и застрашаващо поведение до степен че спътниците на лицето са поискали от него да спре, за да слезнат от автомобила, което контрастира с данните за състоянието и поведението на Н. преди настъпването на ПТП. Няма каквито и да било данни, че подсъдимият Н. на практика не е бил в състояние, позволяващо му да управлява превозното средство, което се извежда както от показанията на свидетелите И. и Ц., така и от данните за поведението му преди инкриминирания участък. Поради изложеното дотук този съдебен състав приема, че деянието е извършено от подсъдимия К. Н. при форма на вината непредпазливост и по- точно, небрежност. Правилно подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 342 от НК, свързано с умишленото причиняване на инкриминираното ПТП и настъпилите последици. Изводите на първия съд в тази насока намират опора в доказателствената съвкупност. Разликата с изводите му в тази насока са във конкретната форма на непредпазливостта и на практика не се отразяват на възприетата правна квалификация. Поради всичко изложено до тук, и този съдебен състав намира, че извършеното от подсъдимия деяние се явява съставомерно по чл. 343, ал. 3 от НК, а не по чл. 342 от НК и подсъдимият следва да бъде оправдан по това повдигнато срещу него обвинение. В същото време, няма пречка за преквалифициране на деянието от такова по чл. 342 от НК, за умишлено причиняване на ПТП и смърт в такова по чл. 343, ал. 3 от НК за същото от фактическа страна деяние, извършено при форма на вината непредпазливост. При тази преквалификация не се излиза извън вменените в хода на цялото наказателно производство и описани в обвинителния акт съставомерни факти, включително и употребените наркотични вещества. По този начин не се нарушава правото на защита на лицето, срещу което се води производството и същото не е поставено в условията на „процесуална изненада“. В същото време, става въпрос за деяние, което, освен че е по-леко наказуемо, с оглед предвидената санкция, е по-малко укоримо и от морална гледна точка. За престъплението по чл.343, ал.З, пр.2, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр. З от НК, извършено от подсъдимия Н., законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 до 15 ГОДИНИ, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Първоинстанционният съд правилно е преценил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, определяйки наказанието в размер на средния, предвиден в санкционната част на разпоредбата. Доводите на първоинстанционния съд в тази насока, свързани както с личността на подсъдимия, така и с наличието на сравнително висока степен на обществена опасност на деянието в конкретния случай, намират опора в доказателствения материал и се споделят изцяло от настоящия въззивен състав. Първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен и наличните отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно е преценил, че не е налице хипотезата на чл. 55 от НК, така че и най-ниското наказание, предвидено в санкционната част на правната норма, да се явява несъразмерно тежко. Наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства нямат изключителен характер, поради което правилно наказанието по отношение на подсъдимия е определено при условията на чл. 54 от НК в средния предвиден размер, а именно – ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Следователно присъдата в частта относно индивидуализацията на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което спрямо подсъдимия Н. ще изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК, се явява правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Първоинстанционният съд е отчел наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства – младата му възраст, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление, оказаната помощ, както и липсата на данни за други сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата. Всички тези обстоятелства са приети като налични от страна на първоинстанционния съд и им е отдадена нужната тежест. Независимо от техния брой, същите обаче не могат и не следва да бъдат преекспонирани и да доведат до извод, както за наличие на хипотезата на чл. 55 от НК, така и до налагане на наказанието при техния превес. В голямата си част тези обстоятелства имат обичаен житейски характер и следва да се считат за нормални и дължими от страна на всеки гражданин. Ето защо и тяхната относителна тежест не следва да бъде преценявана като изключителна. Като отегчаващи отговорността обстоятелства които са с немалък интензитет следва да бъдат преценявани наличието на три вида наркотични вещества в кръвта на подсъдимия, доколкото самата употреба влиза в състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК, високата им концентрация, особено за наркотичното вещество амфетамин, изключително високата скорост на движение, , дори преценена в рамките на наличното нарушение на чл. 21 от ЗДвП – повече два пъти над максимално разрешената и то на място и по време, където по дефиниция има голям автомобилен и пешеходен трафик. Към тези приети от страна на първоинстанционния съд отегчаващи отговорността обстоятелства, този състав счита, че като такова се явява и наличието на още едно нарушение на правилата за движение по пътищата, такова по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Всичко това води, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд до едно сериозно завишаване на степента на обществена опасност на подсъдимия и извършеното от него. Съпоставянето на наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства не следва да бъде извършвано въз основа на количествен критерий, а следва да бъде преценявана тяхната интензивност и относителна тежест. Ето защо, независимо от по-големия като брой налични смекчаващи отговорността обстоятелства, относителната им тежест следва да бъде приета като равнозначна, поради което за деянието, извършено от подсъдимия следва да бъде наложено наказание в средния предвиден размер от ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така индивидуализираното наказание ще изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК и ще подейства предупредително за останалите членове на общество, както и възпитателно за самия подсъдим К. Н.. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока намират опора както в доказателствата по делото, така и в логичността на тяхното съпоставяне и преценка, поради което следва да бъдат споделени. С оглед размера на определеното наказание, безпредметно се явява обсъждането на останалите предпоставки на разпоредбата на чл. 66 от НК и на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 9 ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ” РЕЖИМ. На основание чл. 59, ал. 1 от НК следва при изтърпяване на наказанието да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и ДОМАШЕН АРЕСТ. Правилно, при условията на чл.49, ал. 2 от НК, на подсъдимия е наложено кумулативно предвиденото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАНВЛЯВА МПС за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по направените разноски и по веществените доказателства по делото, като произнасянето му е в съответствие с материалните и процесуални норми, което налага потвърждаване на присъдата и в тази й част. В пледоарията си защитата на подсъдимия е изразила становище, че по делото са допуснати сериозни и съществени нарушения на процесуалните правила, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото на предходна процесуална фаза. Тези твърдения не се споделят от настоящия въззивен състав. На първо място, не може да бъде възприето становището, че първоинстанционният съд не е бил на еднакво равнопоставено отстояние от всяка от страните и така е изразил предубеждение към обвинителната теза. Това твърдение не може да бъде изведено от матиралите по делото и преценката за процесуалната валидност на действията на проверяваната инстанция. В мотивите на първоинстанционната присъда подробно е описана възприетата фактическа обстановка и е извършен подробен доказателствен анализ, в който е посочено кои фактически обстоятелства въз основа на какви доказателства и доказателствени средства се извеждат. Дейността на съда не търпи критика в тази насока. Направените изводи са обективни, в съответствие с доказателствената съвкупност и не показват пристрастие към обвинителната теза. Обстоятелството, че съдът не е възприел като обективни и отговарящи на реално осъществилата се фактическа обстановка някои от застъпваните от подсъдимия и защитата му тези, както и че е подходено критично към част от свидетелските показания, по никакъв начин не може да бъде тълкувано като процесуално нарушение, доколкото е извършено обосновано и отразява вътрешното убеждение на решаващия съд. Не може на тази плоскост да се тълкува и кредитирането на изложеното от вещото лице А., тъй като това също влиза в правомощията по правилно решаване на делото. Следва да се посочи обаче, че и от материално правна гледна точка, становището на защитата не може да бъде споделено, като и този съдебен състав счита, че вещото лице проф. А. разполага с нужните образование и компетентност да отговори на поставените му въпроси. В тази насока съдът изложи подробни съображения по-горе, които е безпредметно да бъдат преповтаряни. Не може като процесуално нарушение да бъде разглеждано повдигането на обвинение за умишлено деяние, което да се явява пречка делото да бъде разгледано по диференцираната процедура и подсъдимият да получи облекчение при индивидуализацията на наказанието. Дадената на деянието правна квалификация отразява правната трактовка на наблюдаващия прокурор на установената фактическа обстановка и като такава не подлежи на контрол. Независимо, че тази правна квалификация не бе споделена както от страна на първоинстанционния съд, така и от настоящата инстанция, същата е поддържана в целия досегашен ход на процеса както от страна на прокуратурата, така и от страна на частното обвинение, и няма как да бъде разглеждана като процесуална нарушение. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.