Решение № 75 от 25.10.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 134/2022 г.

С присъда №8 от 12.04.2022г. по НОХД №579/2020г. Сливенският окръжен съд признал подс. И. Г. Г. за виновен в това, че на 20.07.2020г. в землището на село Панаретовци, община Сливен, умишлено умъртвил С. Т. С., като деянието е извършено предумишлено, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от двадесет години.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. И. Г. Г. за виновен в това, че на неустановена дата и място е придобил и до 07.08.2020 г. в село Панаретовци, община Сливен, държал огнестрелно оръжие - сигнално- газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен пистолет кал. 9х18 мм, като оригиналната му цев е подменена с бойна /нарезна цев/, без да е имал за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от пет години.

На основание чл.23 от НК определил на подс. И. Г. Г. едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените му - лишаване от свобода за срок от двадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от срока на наложеното общо наказание времето, през което подс. И. Г. Г. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 08.08.2020г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

Осъдил подс. И. Г. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Сливенския окръжен съд, сумата 2 286, 30 лева, представляваща направени по делото разноски.

Осъдил подс. И. Г. Г. да заплати на ОД на МВР – Сливен сумата 31 179, 26 лева, представляваща направени по делото разноски в хода на досъдебното производство.

Отнел в полза на държавата, на основание чл.53, ал.1, б. „а“ и ал.2, б. „а“ от НК веществените доказателства - сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8” /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен пистолет калибър 9x18 мм, като оригиналната му цев е подменена с бойна /нарезна цев/ и 3 броя пълнители за него, поставени в хартиен плик с лепенки № 000643 на ГДНП, сектор „ЕКД“, с поставена лепенка Случай № 2020-02524-F-01, ВД № 2020- 02524.1 на НИК - София, с поставена лепенка Случай № 2020 - 02698-F-01, ВД № 2020-02698.1 на НИК - София.

Произнесъл се и по останалите веществени доказателства, като постановил тяхното унищожаване с изключение на лек автомобил м. „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ •• •••• ••, за който постановил да се върне на наследниците на починалия му собственик С. Т. С. – С. И. С. и И. С. Т.. Поверениците на частния обвинител С. И. С. – адв. С. С. и адв. М. К. от Адвокатска колегия – Сливен, са обжалвали първоинстанционната присъда с оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия за престъплението убийство наказание от двадесет години лишаване от свобода, като намират същото за занижено. Заявяват, че наказанието доживотен затвор отговаря на степента на обществена опасност на деянието и на тази на дееца. Считат, че следва да се отчитат като смекчаващи вината обстоятелства добрите характеристични данни на подсъдимия, чистото му съдебно минало и младата му възраст, което първата инстанция е сторила, но ги е абсолютизирала. Изразяват позиция, че заявеното от подсъдимия в последната му дума пред съда съжаление за извършеното, не следва да се цени като смекчаващо обстоятелство, тъй като е направено декларативно и с цел да получи по-леко наказание, но не е израз на искрено разкаяние за стореното. В подкрепа на това си становище изтъкват липсата на съдействие от подсъдимия в хода на разследването и промяната на неговата защитна теза, макар и направена в съдебната фаза чрез свидетелските показания на неговите близки. Аргументират извод, че степента на обществена опасност на конкретното убийство е изключително висока и се обосновава от предварителната подготовка за неговото осъществяване, от предумисъла, от проследяването на пострадалия, от особената жестокост на дееца и мъчителния начин за жертвата, от множеството изстрели по цялото тяло на пострадалия и упражнения спрямо него висок интензитет на насилие, от последващото поведение на подсъдимия, свързано със заличаване на следите от престъплението, каквито са скрИ.ето на трупа на жертвата, изхвърлянето на телефона и батерията му, използването на ръкавици, скрИ.ето на оръжието, послужило за извършване на убийството. По тези съображения и отчитайки наличието на отегчаващи вината обстоятелства, смятат, че за извършеното убийство на подсъдимия следва да се наложи наказание доживотен затвор. Като намират наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода за несъразмерно леко и несъответно на изключително високата степен на опасност на конкретно извършеното убийство и на високата лична опасност на дееца, молят въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като замени наказанието лишаване от свобода с доживотен затвор.

Поверениците на частния обвинител И. С. Т. – адв. В. С. и адв. М. К. от Адвокатска колегия – Сливен, са обжалвали присъдата със същото оплакване – явна несправедливост на наложеното наказание двадесет години лишаване от свобода. Считат, че това наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието, която е изключително висока, и на тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и на целите по чл.36 от НК. По тези съображения намират наложеното наказание за занижено, поради което искат същото да се замени с по-тежко – доживотен затвор. Акцентират на предумисъла, с който е извършено убийството, като подробно мотивират неговите характеристики и тяхното проявление в конкретния случай. Смятат, че чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст не следва да се абсолютизират и да обосновават определяне на наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Обръщат внимание на отегчаващите вината обстоятелства, за каквито посочват множеството изстрели по цялото тяло на пострадалия, жестокостта на дееца, мъчителния за жертвата начин на причиняване на смъртта, предварителната подготовка и всички останали обстоятелства, предхождащи извършването на деянието. Предвид на това намират, че за извършеното убийство на подсъдимия следва да се наложи наказание при значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства. Приемат, че при установения значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, ведно с тежкия престъпен резултат, наказанието, което ще изиграе необходимата роля спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото, е доживотен затвор. Изразяват несъгласие с решението на съда да се определи по второто обвинение за престъплението по чл.339 от НК наказание в рамките на максимума, а за по-тежкото престъпление по чл.116 от НК да се определи наказание в рамките на минимума. Молят въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като замени наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода с доживотен затвор.

Първоинстанционната присъда е обжалвана и от адв. Р. К. - упълномощен защитник на подс. И. Г. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът намира осъдителната присъда за престъплението по чл.116 от НК за необоснована, тъй като счита, че анализът на събраните в хода на съдебното следствие доказателства не установява по несъмнен и категоричен начин фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява недоволство от решението на съда да приеме за недоказано присъствието на малолетното дете на подсъдимия на местопроизшествието, както и застъпената от защитата теза за развитието на инцидента, възникнал на инкриминираната дата между подсъдимия и пострадалия. Аргументира необоснованост на присъдата с недоказаност на възприетия от обвинението мотив, стоящ в основата на поведението на подсъдимия и водещ при квалифициране на убийството. В същата насока изтъква, че е налице несъответствие между събраните по делото писмени доказателства, в това число и представени от защитата в съдебно заседание, и твърдените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства, отнасящи се до деловите взаимоотношения между подсъдимия и неговото семейство, от една страна, пострадалия, от друга и държавата в лицето на Държавен фонд „Земеделие“, от трета. Оспорва като недоказан възприетия от съда квалифициращ признак от субективната страна на деянието – предумисъл. Счита, че в случая не са налице изискуемите от доктрината и от безпротиворечивата съдебна практика задължителни предпоставки за квалифициране на деянието по чл.116, ал.1, т.9 от НК, каквито са вземането на решение в сравнително спокойно и хладнокръвно съС.ие, при обсъждане на мотивите за и против извършване на престъплението, както и времева отдалеченост между момента на вземане на решението за извършване на престъплението и момента на самото извършване на деянието. Подчертава, че евентуалната аргументация, свързана със средството да осъществяване на престъплението – преработен сигнално-газов пистолет, не издържа критика, тъй като няма нито едно доказателство в подкрепа на твърдението, че оръжието е придобито единствено с цел осъществяване на престъплението. На това твърдение противопоставя свое Т.а, според което процесният пистолет е бил придобит от подсъдимия много време преди той да се запознае с пострадалия. Критикува като житейски нелогично и абсурдно становището на обвинението, че подс. Г., за да си създаде алиби, е взел със себе си малолетното си дете при извършване на престъплението. Приема за оборено твърдението за двукратното посещение на местопрестъплението от подсъдимия, като се позовава на заключението на вещото лице д-р Ч. относно времевия отрязък между първото и последното нараняване на пострадалия. По тези съображения счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон досежно наличието на квалифициращия признак предумисъл, вместо да признае подсъдимия за виновен по основния състав на престъплението убийството по чл.115 от НК. По повод наложеното на подсъдимия за престъплението по чл.116, ал.1, т.9 от НК най-леко измежду трите алтернативно предвидени наказания, изтъква, че съдът коректно е игнорирал искането на частното обвинение за налагане на наказание доживотен затвор, тъй като конкретното престъпление не се характеризира с изключителна тежест, каквато се изисква за посоченото по-тежко наказание. Като твърди, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, счита, че наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода се явява прекомерна санкция и ненужна репресия, тъй като постигането на целите по чл.36 от НК е възможно да се осъществи с определяне на наказание към минималния предвиден в закона. Изтъква, че прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление, каквато е позицията на защитата, би довело до редукция размера на наказанието лишаването от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия. Претендира въззивният съд на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК да измени първоинстанционната присъда, като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и намали наложеното на подсъдимия наказание.

В писменото допълнение към въззивната жалба, подадено от друг упълномощен защитник на подс. Г. – адв. Р. К., всъщност не се излагат допълнителни аргументи в подкрепа на доводите, съдържащи се в жалбата, а по същество се навеждат нови оплаквания. С въпросното допълнение към въззивната жалба защитникът прави оплакване за постановяване на първоинстанционната осъдителна присъда при груби нарушения на принципни правила, като изтъква следното: присъдата не може да се основава на предположения, нарушени са правилата за доказване с косвени доказателства, проявен е очевиден обвинителен уклон от съдебния състав, същият не се е произнесъл по всички направени възражения от фактическа и правна страна. Акцентира на факта на присъствието на малолетното дете на подсъдимия по време на целия инцидент. Упреква съда, че не е изследвал въпроса за неправомерното узнаване от прокуратурата за присъствието на детето на местопроизшествието. Изразява недоволство от заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза и конкретно от участието на психолога П. Г. като вещо лице в експертния състав и от извода му, че детето е „непряк свидетел“ на събитията. Открива пропуски в доказателствената дейност на съда, който отказал да изследва тезата на защитата за упражнен рекет от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, принуден да тегли банкови кредити, който рекет прераснал в реална заплаха и нападение над малолетното дете, а подсъдимият е действал при неизбежна отбрана и е стрелял по пострадалият, когато същият се е намирал между подсъдимия и детето му. Противопоставя се на фактическия извод на съда за произвеждане на изстрелите на два етапа, достатъчно отдалечени във времето един от друг. Категорично възразява срещу отдадения кредит на доверие на показанията на свидетелите С. Х. и З. К., които били подведени в досъдебните разпити от полицаите с насочващи въпроси. Предлага свой анализ на показанията на посочените свидетели, като заключава, че посредством тези гласни доказателства не може да се установи нито времето на произвеждане на изстрелите, нито броя на същите. Възразява и срещу позоваването на следствените експерименти, в които И. Г. е участвал като свидетел. Отбелязва като съществен порок в съдебните мотиви липсата на информация относно времето и мястото на вземане на решение за извършване на убийството и относно конкретното съС.ие на подсъдимия в оня момент. Оборва основния аргумент в подкрепа на квалифициращия признак „предумисъл“, като подчертава безспорно доказаното обстоятелство, че подсъдимият е придобил процесния пистолет много преди деянието, а ръкавиците и сезала са най-често използваните от градинарите вещи. Не споделя становището на съда, че убийството е било извършено по особено мъчителен за пострадалия начин и с особена жестокост, като го опровергава, позовавайки се на изявлението на съдебния лекар, че пострадалият е бил в съС.ие на шок, кома, т. е. в безсъзнателно съС.ие, при което не се чувстват болки, страдания и мъки. Характеризира като произволни експертните изводи на съдебния лекар относно времетраенето на произвеждането на изстрелите и евентуалното им разделяне на два етапа. Намира за невярно и недоказано обстоятелството, че финансовите затруднения на подс. Г. и възникналите му проблеми по повод наложени му от ДФ „Земеделие“ санкции са генерирали у него желание да отмъсти на пострадалия. Оспорва също като неверни и недоказани обстоятелствата, свързани с подготовката за убийството и неговото извършване, каквито са осъществяване на наблюдение на пострадалия, набавянето на оръжие и боеприпаси от подсъдимия, използването на два автомобила - този на неговата майка, а после и неговия автомобил за придвижване до местопрестъплението, наличието на защитно нараняване на пострадалия. Изтъква като основен порок на първоинстанционната присъда липсата на мотиви, посветени на пълен и всестранен анализ на всички събрани доказателствени материали, на отговор на всички направени от защитата възражения по доказателствените източници и по приложението на материалния закон, като акцентира на довода за извършване на деянието в условията на неизбежна отбрана, при това подчертава, че подсъдимият е защитавал от противоправното нападение на пострадалия не себе си, а детето си. Като заявява, че обвинението за убийство не е доказано категорично и несъмнено и осъдителната присъда почива на предположения, моли въззивният съд да я отмени, като приеме, че убийството е било извършено при неизбежна отбрана или при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха, и да оправдае подсъдимия. Алтернативно претендира за преквалификация на убийството като Т.а извършено в условията на афект или по основния състав на чл.115 от НК. В случай на неуважаване на изложените доводи за незаконосъобразност на присъдата, моли въззивната инстанция да приеме, че наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода е явно несправедливо като прекомерно завишено и настоява за определянето му в съгласие с чл.55 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция Апелативният прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на всички въззивни жалби, а първоинстанционната осъдителна присъда намира за обоснована, законосъобразна и справедлива, поради което пледира да се потвърди. Приема, че в хода на досъдебното производство, както и в съдебното Т.а не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да послужат за основание за отмяна на присъдата на окръжния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Преценя, че мотивите към присъдата отговарят на изискванията на закона, като в тях са анализирани всички доказателства по делото, обосновани са всички обективни и субективни признаци от съставите и на двете престъпления, аргументирани са вида и размерите на наложените наказания, отговорено е на възраженията на защитата. Споделя изцяло възприетата от съда фактическа обстановка, дадената правна квалификация на деянията и аргументите за доказаност на двете обвинения. Счита, че авторството на двете престъпления в лицето на подсъдимия е доказано по несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства. За доказани приема също всички елементи от обективната и субективната страна на двете престъпления. Отбелязва, че няма спор относно престъплението по чл.339, ал.1 от НК, при това подс. Г. е признал незаконното притежаване и държане на процесния пистолет и сам е показал мястото, където го е укрил. Намира наложеното за това престъпление наказание лишаване от свобода в средния предвиден в закона размер за правилно определено предвид установения баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Изразява позиция, че авторството и на престъплението по чл.116, ал.1, т. 9 НК също е категорично доказано, при това не само от косвени доказателства, а и от прякото доказателство, каквото представлява самопризнанието на подс. Г. и съдействието му на досъдебното производство, допринесло за разкрИ.е на обективната истина чрез извършения следствен експеримент, при който подсъдимият е посочил мястото, където е скрил оръжието на престъплението. Солидаризира се със становището на съда относно наличието на очевиден мотив у подсъдимия да извърши убийството – споровете и конфликтите между подсъдимия и пострадалия, последвали след продажбата на овощната градина, декларирането на същата пред ДФ „Земеделие“ от подсъдимия за получаване на субсидии за 2018г. и 2019г., въпреки че градината е била прехвърлена в собственост на пострадалия, отказа на подсъдимия и майка му да заплатят на пострадалия С. претендираната от него сума от 5000 лева като субсидии за градината за посочените години, прекратеното участие на подс. Г. като бенефициент на ДФ „Земеделие“ и наказването му с възстановяване на полученото финансово подпомагане от над 10 000 лева за кампаниите 2016г. и 2017г. Смята, че тези обстоятелства са предизвикали негативни емоции и настроения у подсъдимия срещу пострадалия, поради което те се явяват единственият реален и подкрепен от доказателствата мотив за извършване на убийството, докато в полза на друг възможен мотив липсват доказателства. Отстоява тезата за наличието на предумисъл у подсъдимия Г. при реализиране убийството на пострадалия. Аргументира се с наличието на конкретния мотив за извършване на престъплението, който е дал възможност на подсъдимия внимателно и в спокойна обстановка да обмисли мотивите „за“ и „против“ извършване на деянието, както и да се подготви за осъществяване на престъплението. Обръща внимание, че няма никакви обективни данни за внезапно възникнал умисъл у подсъдимия да убие С.. В противовес на това описва конкретното поведение на подсъдимия, който взел със себе си оръжието и много патрони, изстрелял е най-малко 9 - 10 патрона в тялото на пострадалия и един патрон по автомобила му. Смята, че за наличието на предумисъл е без значение момента на придобИ.е на пистолета – непосредствено преди деянието или преди 10 и повече години. Приема, че важното и съществено е, че подсъдимият е притежавал пистолета и е решил предварително с него да убие С. и затова пистолетът се е намирал у подсъдимия, когато е отишъл двата пъти в градината на пострадалия и го е прострелял. Излага обстойни аргументи, с които оборва тезата на защитата, че подсъдимият е носил пистолета в себе си, за да се защитава от евентуални крадци на земеделска продукция, като в тази насока се позовава на събраните гласни и писмени доказателства и заключението на техническата експертиза. В подкрепа на извода за наличието на предумисъл сочи предварителното снабдяване на подсъдимия с ръкавици, за да не оставя от себе си отпечатъци, както и със сезал, с който да върже, влачи и скрие тялото на пострадалия. Намира за показателно в полза на същия извод отИ.ето на подсъдимия в имота на пострадалия, а не обратното, връщането на подсъдимия на местопрестъплението и двукратното прострелване на С., за да бъде сигурен, че го е убил. Приема, че при връщането си подсъдимият е взел със себе си малолетното си дете с цел да не предизвика подозрение, ако някой го види в близост до местопроизшествието. Споделя мотивите на първата инстанция, базирани на заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, че детето не е било пряк свидетел на убийството, защото се е намирало в колата, но очевидно то е чуло изстрели и е получило психологична травма.

Присъединява се към становището на съда, че подсъдимият не се е намирал в съС.ие на афект, в чиято подкрепа липсват доказателства, поради което нормата на чл.118 от НК е неприложима в случая. В тази връзка изтъква като показателен факта, че подсъдимият отива предварително въоръжен в имота на пострадалия.

Категорично се противопоставя на преквалификацията на деянието по чл.119 от НК, мотивирана от възможно нападение на пострадалия С. спрямо детето на подсъдимия. Намира, че липсват каквито и да е доказателства, указващи, че пострадалият е проявил агресия и е искал да се саморазправя с четиригодишното дете на подсъдимия и то в присъствието на въоръжения му баща. Смята, че такава теза противоречи на най-елементарната житейска логика и не следва да се приема за правдоподобна. В допълнение посочва, че в случая подсъдимият е нападателят, който влиза въоръжен в имота на пострадалия и го прострелва, докато последният се е защитавал, тъй като видно от заключението на съдебномедицинската експертиза някои от нараняванията му са със защитен характер, повечето от прострелванията попадат в гърба му, а последните два, най-смъртоносни изстрела са нанесени странично в главата му, когато е бил повален на земята. Заяви, че тези обстоятелства категорично потвърждават обвинителната теза и опровергават версията, че е имало непосредствено и противоправно нападение над подс. Г. и детето му от страна на пострадалия. Като заключава, че правилната правна характеристика на убийството е по чл.116, ал.1, т.9 от НК, намира наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода за правилно определено по вид и размер. Приема, че конкретното деяние е с много висока степен на обществена опасност, но същото не е изключително тежко, за да се наложи наказание доживотен затвор. Солидаризира се с решението на първата инстанция на подсъдимия да се определи наказание по най-леката от трите възможни алтернативи - лишаване от свобода, но в най-високия предвиден размер. Счита, че наложеното наказание ще изпълни целите на специалната и генералната превенция. Не открива наличието на изключителни, нито на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, водещи до индивидуализация на наказанието съгласно чл.55 от НК. Като приема наложеното общо наказание за правилно определено, отрича основания за неговото увеличение по реда на чл.24 от НК. Предлага въззивният съд да потвърди изцяло обжалваната присъда.

Повереникът на частния обвинител С. И. С. поддържа въззваната жалба и се присъединява към становището на Апелативния прокурор за доказаност на авторството на убийството в лицето на подсъдимия и неговия предумисъл, с изключение на становището относно вида на наложеното наказание. Счита, че при безспорно установеното авторство на конкретното убийство в лицето на подсъдимия, наказанието от двадесет години лишаване от свобода се явява несправедливо. Приема, че доказателствата, събрани в досъдебното производство и в съдебното следствие, не само покриват критериите за висока степен на обществена опасност и морална укоримост на деянието, но наред с това установяват, че те надхвърлят значително тези на обикновените случаи на убийства. Отстоява тезата, че конкретното убийство, с оглед добре обмисления план и отлична предварителна подготовка за извършването му, ведно с последователните целенасочени действия при изпълнението му и педантичното заличаване на следите след извършването му, не може да се характеризира като обикновен случай на умишлено убийство. С оглед на това претендира за налагане на по-тежкото наказание доживотен затвор. Оспорва основателността на въззивната жалба на защитника на подсъдимия. Обръща внимание, че изложените от подсъдимия версии относно случилото се и мотивите за него в хода на разследването и в съдебната фаза са противоречиви и нелогични. Заявява, че посочената от подсъдимия причина за притежаване на пистолет – да се брани от крадци на земеделска продукция, не оправдава притежаването на огнестрелно оръжие. Счита, че лансираната версия, според която малолетното дете на подсъдимия е било жертва на нападение от страна на пострадалия, противоречи на житейската логика. С оглед на това приема, че негативното отражение на случилото се на психиката на детето е резултат единствено от противоправните действия на бащата. Изразява несъгласие с извода за баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, тъй като според него отегчаващите имат значителен превес. Изтъква, че спрямо подсъдимия е налице само едно смекчаващо обстоятелство – чистото му съдебно минало. Намира за привидно изразеното от подсъдимия чувство за вина, а изказаното от него съжаление за стореното – за декларативно и неискрено. Като оценя наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода за несъответно на изключително високата степен на обществена опасност на конкретното убийство и приема, че справедливото и адекватно на стореното е наказанието доживотен затвор, пледира въззивният съд да измени първоинстанционната присъда и да увеличи наложеното наказание от лишаване от свобода на доживотен затвор.

Частният обвинител С. И. С. заяви, че намира първоинстанционната присъда за снизходителна и се присъедини към искането на своя повереник за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание от двадесет години лишаване от свобода на доживотен затвор.

Повереникът на частния обвинител И. С. Т. поддържа въззивната жалба и претендира за уважаването й по подробно изложените в нея съображения. Заяви, че събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното дирене доказателства безспорно установяват авторството на престъпленията в лицето на подс. Г.. Акцентира на квалифициращия признак предумисъл на разгледаното убийство. Аргументира неговото присъствие в субективната страна на конкретното деяние с предварително изготвения и добре обмислен план за неговото извършване от подсъдимия, като изработването на този план – сценарий е бил предшестван от вземането на категорично решение за убийството на пострадалия, от обсъждане на мотивите „за“ и „против“ убийството в спокойна обстановка, от осъществяването на добра подготовка за изпълнение на решението, както и за прикрИ.е на уличаващите го следи. В тази насока изтъква преправянето на процесния пистолет от газов в боен, което несъмнено сочи на намерението на дееца да го използва с цел убийство, отИ.ето на подсъдимия в собствената на пострадалия градина, когато същият се е намирал там сам, набавянето на ръкавици и сезал, използването на два различни автомобила при двукратното посещение на местопрестъплението, вземането на малолетното дете със себе си при второто посещение. Изтъква, че мотивът за извършване на убийството също насочва към предумисъл, тъй като не се касае за моментно възникнал порив на гняв срещу пострадалия, а за наказването на подсъдимия от ДФ „Земеделие“ с връщане на получените субсидии, за което той смятал, че пострадалият е бил виновен. Приема, че наложеното наказание лишаване от свобода не съответства както на много високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, така и на тази на подсъдимия. Счита, че при индивидуализацията на наказанието не са отчетени множеството отегчаващи вината обстоятелства, за каквито посочва предварителната подготовка за извършване на убийството, прикрИ.ето на неговото авторство, множеството произведени изстрели, връщането на подсъдимия на местопрестъплението и повторното прострелване на пострадалия. Като приема, че конкретното убийство е изключително тежко и е налице значителен превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, моли въззивният съд да измени обжалваната присъда, като наложи на подсъдимия по-тежкото предвидено в закона наказание – доживотен затвор.

Частният обвинител И. С. Т. се присъедини към пледоарията на своя повереник и подкрепи искането му за налагане на наказание доживотен затвор.

Защитникът на подс. И. Г. – адв. Л. Т., упълномощен за първи път във въззивното производство, заяви, че поддържа жалбите, подадени от останалите защитници на подсъдимия и помоли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като приложи закон за по-леко наказуемо деяние и намали наложеното наказание. Изрази становище за неоснователност на жалбите на поверениците на частните обвинители и поиска същите да се оставят без уважение. Заяви, че съдебният акт на първата инстанция страда от съществени процесуални нарушения, засегнали процесуалните права на подсъдимия и неговата защита. Като такива нарушения посочва двойния стандарт, приложен от съда при оценката на доказателствата, като твърди, че представените от прокурора доказателства са били възприети без анализ и корелация с останалите доказателства, както и без проверка за тяхната достоверност, докато доказателствата, които опровергават обвинителната теза или подкрепят линията на защита, са игнорирани. В тази връзка изтъква, че съдът е възприел безкритично твърдението на прокурора относно мотива за извършване на убийството – вероятността подсъдимият да следва да върне на ДФ „Земеделие“ сумата около 10 000 лева по програма „Биологично растениевъдство“ поради отказа на семейството на пострадалия да разреши на подсъдимия да заяви през следващите две години закупената от тях сливова градина пред ДФ „Земеделие“, за да не се прекъсне изплащането на субсидията. В тази насока се присъединява към направените от останалите защитници пред първата инстанция възражения за недостоверност на такъв мотив за извършване на едно от най-тежките престъпления по НК не само защото липсват доказателства за влошени взаимоотношения между двете спорещи страни, но и защото предприетата от ДФ „Земеделие“ наказателна процедура срещу подсъдимия с далечен и несигурен изход и твърде ниския размер на сумата, която подсъдимият би следвало да върне след много, много години на фонда, не съответстват на жизнения стандарт на подсъдимия и неговото семейство, на имотното му съС.ие и на направените от семейството му инвестиции в земеделието.

В категорията на съществените процесуални нарушения защитникът отнася копирното възприемане в мотивите към присъдата на словесното съдържание на големи части от обвинителния акт, както и на предложената от прокурора аргументация в подкрепа на поддържаните обвинения. Прави извод за отсъствие в съдебните мотиви на собствен анализ на установените по делото факти и обстоятелства, както и на самостоятелна оценка на доказателствените материали, което се приема от обилната практика на ВКС за сериозно процесуално нарушение.

Защитникът адв. Т. упреква съда в неправилно интерпретиране на някои доказателствени източници и настъпилото поради това разминаване между доказателствените факти и направените фактически изводи. Като пример в тази насока изтъква фактическия извод в мотивите, според който подсъдимият е бил засечен от видеокамера да пътува в 13: 38: 49 часа, докато в заключението на видеотехническата експертиза е отразено, че не може да се определи лицето, което е управлявало автомобила. Не одобрява и направената в мотивите интерпретация на гласните доказателствени средства, като конкретно посочва, че съдът е приел, че свидетелите Г. С. и И. К., двамата охранители от фирма „Ипон“, установяват факта, че подсъдимият им е казал, че помпата на пострадалия работи, което означавало, че той е в градината си и е жив, но всъщност само свид. С. споменал този факт, докато свид. К. изобщо не твърдял Т.а обстоятелство. Отправя остра критика към съда за превратно и изцяло в полза на обвинението тълкуване на показанията на свидетелите З. К. и С. Х., касаещи броя на изстрелите, времето и периодиката на тяхното произвеждане. В тази връзка отбелязва, че съдът е приел, че от показанията на посочените свидетели се установяват два периода на провеждане на стрелбата срещу пострадалия с разлика от около един час между тях, но в действителност въпросните двама свидетели посочват съвсем различни от възприетите в съдебните мотиви факти, като между дадените свидетелски показания съществуват разминавания. На следващо място, смята, че съдът без наличието на нужните доказателства е приел за установени редица обстоятелства, каквито са придвижването на подсъдимия до градината на пострадалия, за да се увери, че той е там, избрания от подсъдимия маршрут, смяната на автомобилите и др. Приема за неправилно ползването на проведения с подсъдимия следствен експеримент като доказателствен източник, при който експеримент подсъдимият е показал пътя, по който е минал, начина, по който е вързал жертвата, мястото, където я изхвърлил, начина, по който я завил, къщата в Скобелево, където скрил разглобеното оръжие. Обръща внимание, че въпросният следствен експеримент е бил проведен с участието на подс. Г. като свидетел, а не като обвиняем, поради което резултатите от този експеримент не могат да се използват като доказателствен материал при изграждане на фактологията по спора. В обхвата на съществените процесуални нарушения включва и липсата на отговор в мотивите на присъдата по направените от защитниците възражения по обвиненията.

Защитникът адв. Т. поддържа оплакването за неправилно приложение на материалния закон, като приема, че в случая не е налице предумисъл по смисъла на чл.116, ал.1, т.9 от НК. Позовава се на трайната практика на ВКС, включително задължителна такава досежно предумишленото убийство. В тази връзка заяви, че Т.а убийство се отличава по съС.ието на дееца в момента на взимане на решение, което трябва да е взето предварително, в сравнително спокойно съС.ие, при обсъждане на мотивите „за“ и „против“ осъществяване на деянието. Добавя към изискванията за предумисъл предварително изготвен план и достатъчно убедителен мотив за извършване на убийството. Категоричен е в становището си, че в случая липсват доказателства, установяващи кога точно подсъдимият е взел решението за настоящото убийство, какво е било неговото съС.ие в оня момент, какъв е бил неговият мотив, какви са били елементите на неговия предварителен план, кога и защо се е снабдил с процесното оръжие. На обвинителното твърдение за предварително и в спокойна обстановка взето решение за убийството, за проявено хладнокръвие от подсъдимия и за изключително добре подготвен план за осъществяване на жестокото посегателство и неговото прикрИ.е противопоставя направеното от подсъдимия признание за авторството си относно тежкото убийство още при първия му контакт с полицията. Анализирайки гласните доказателствени средства, събрани във въззивното производство по инициатива на защитата, прави изводи за времето на придобИ.е на процесния пистолет от подсъдимия – през 2009г., целта на подсъдимия да се сдобие с това оръжие – да опази своите земеделски имоти и физическата цялост на селскостопанската си продукция от вероятни набези, извършвани от преобладаващото в региона на село Панаретовци ромско население. Оспорва становището, че наличието на латексови ръкавици, парчета въже и сезал в автомобила на подсъдимия разкриват убедително предварително изготвен план за осъществяване на убийството, тъй като подобни вещи се намират в повечето автомобили по пътищата.

В стремежа да докаже реализирано от пострадалия нападение спрямо малолетното дете на подсъдимия, защитникът предлага свой анализ и оценка на показанията на свид. И. П.а и на заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, за да постигне извеждането на фактическия извод за присъствието на четиригодишното дете П. на местопрестъплението в момента на прострелване на жертвата от подсъдимия. В тази насока защитникът твърди, че следва да се вярва на показанията на свид. П.а, която е квалифициран психолог, работи като такъв с детето П. и има непосредствени впечатления за неговото психологично съС.ие, разкриващо преживяването на тежък травматичен стрес. В противовес на това заяви, че не следва да се кредитира заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, тъй като е налице противоречие в становищата на двете вещи лица от експертния състав по въпроса дали малолетното дете е присъствало на събитието и поради това е преживяло травматичен стрес. По този повод отправя безпощадна критика към становището на психолога П. Г., когото намира за некомпетентен, защото е общопрактикуващ психолог, няма специализация за работа с деца, нито е психиатър, за разлика съответно от свид. И. А. П.а и вещото лице д-р П. П.. Все с цел да докаже нападателно или поне провокативно поведение на пострадалия на местопроизшествието защитник обръща внимание, че назад във времето пострадалият е понесъл административно наказание за извършено престъпление, съставляващо квалифицирана лека телесна повреда, която указва на неговия агресивен характер. Допълнително мотивира това свое твърдение с показанията на свид. Р., според който пострадалият С. имал агресивно поведение след употреба на алкохол. Подчертава, че в случая пострадалият е бил употребил алкохол, като установеното количество алкохол в кръвта на трупа е било 0, 57 промила и въз основа на това експертно изследване и на известните две фази на разграждане на алкохола – абсорбция и елиминация, изказва предположение, че към момента на първите изстрели пострадалият е бил в съС.ие на лека към средна степен на алкохолно опИ.е. Така аргументира достоверност на обясненията на подс. И. Г., че пострадалият е миришел на алкохол и че се е насочил заплашително към него и детето му.

В заключение претендира въззивният съд да преквалифицира разгледаното убийство в Т.а по чл.118 от НК или по основния състав на чл.115 от НК. Претендира също настоящата инстанция при индивидуализацията на наказанието да приеме, че няма утежняващи вината обстоятелства, а е налице превес на смекчаващи такива, за каквито посочва чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на криминални прояви, добрите му характеристични данни - грижовен баща, добър глава на семейство, трудолюбив човек, трудово ангажиран, оказаното от него съдействие за разкрИ.е на обективната истина, изразеното пред съда разкаяние за извършеното, с оглед на които да намали наложеното наказание лишаване от свобода.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Р. К. заяви, че поддържа подадената от него въззивна жалба и допълнението към нея. Допълва обхвата на посочените от предходния защитник съществени процесуални нарушения, като добавя порочност на първоинстанционните мотиви, които по съдържание не отговарят на изискванията на процесуалния закон. Изтъква, че в мотивите липсва задълбочен и всестранен анализ на всички доказателства, включени в доказателствената съвкупност, липсва съпоставка между тях, както и ясна оценка кои от тях се кредитират и кои не и защо. Твърди, че съдът е подходил крайно избирателно при анализа на доказателствата, като е отдал предпочитание на тези от тях, които подкрепят обвинителната теза. Обръща внимание, че в съдебните мотиви свид. И. П.а само е посочена наред с останалите свидетели, но нейните показания не са анализирани, нито е указано дали същите се кредитират или не. Сочи аналогично отношение на съда към представената от защитата етапна епикриза на малолетното дете на подсъдимия, който документ, макар и приет като писмено доказателство, не се споменава в мотивите, нито е подложен на изискуемия анализ. Отправя упрек към заключението на назначената от съда комплексна психиатрично-психологична експертиза, в което бланкетно е посочено, че вещите лица са разгледали представените данни по НОХД №579/2020г. на Сливенския окръжен съд, като за страните, включително за защитата, е останало неясно с какви материали експертите са се запознали. Подчертава, че свид. И. П.а е била разпитана в присъствието на вещите лица, на които е била предоставена възможност да зададат въпроси на свидетелката, но такива не й били поставени. Приема без възражения участието на доц. д-р П. П., който е началник на Четвърта психиатрична клиника по детско- юношеска психиатрия към УМБАЛ „Света Марина“ – Варна, в състава на посочената комплексна експертиза, тъй като смята, че не може да има съмнения в неговата професионална компетентност. Но категорично възразява срещу участието на вещото лице П. Г. в състава на експертизата. Изразява позиция, че това вещо лице, макар и да е „специалист консултативна психология“, няма компетентност и необходимата специализация да дава заключения относно психологическите особености на децата. Смята, че събраните по делото доказателства не установяват дали малолетното дете на подсъдимия е присъствало на местопрестъплението и какви са неговите възприятия за случилото се, които обстоятелства са особено важни за разкрИ.е на обективната истина. Счита за недоказан и приетия механизъм на прострелване на пострадалия, включващ два акта на агресия, които са отдалечени един от друг във времето. Заявява, че основният доказателствен източник в подкрепа на това „двуактно престъпление“ е заключението на видеотехническата експертиза, което не издържа нито на фактическа, нито на правна критика. Подчертава, че това заключение противоречи на становището на съдебния лекар, който на поставен от защитата въпрос в съдебното следствие, отговорил, че не е възможно между първия и последния изстрел да е имало интервал от време от един час и повече. Оспорва приетия от съда мотив за извършване на убийството – финансовите затруднения на подсъдимия и възникналите проблеми с наложените му санкции от ДФ „Земеделие“ по повод заявен от него собствен имот, който е бил продал на пострадалия, като отбелязва, че към момента на осъществяване на убийството все още не са били настъпили имуществени санкции и финансови загуби за подсъдимия, които да го подтикнат към Т.а тежко престъпление. Намира наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода за несправедливо като завишено и несъответно на индивидуализиращите отговорността факти и обстоятелства, поради което пледира за неговото намаляване. Оспори основателността на въззивните жалби на частните обвинители, които искат завишаване на наказанието от двадесет години лишаване от свобода на доживотен затвор и помоли тези жалби да се оставят без уважение.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Р. К. поддържа оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Пояснява, че някои от тези нарушения не могат вече да бъдат отстранени дори при отмяна на присъдата и връщане на делото в досъдебното производство, каквито нарушения са отказа на прокурора да назначи психиатрично-психологична експертиза относно съС.ието на обв. Г. непосредствено след неговото привличане и в момент близък до инкриминираната дата, както и пропуска да се назначи тогава психиатрично-психологична експертиза относно съС.ието на малолетното дете, присъствало на местопроизшествието по време на стрелбата, за да се установи неговата психична годност то да дава показания. Поддържа тезата, че малолетното дете на Г. е присъствало на местопрестъплението от самото начало на инцидента, както и тезата, че по делото са налице само косвени доказателства, които за да обосноват осъждане на подсъдимия трябва да водят до единствен възможен извод за неговото авторство и вина. В реплика на прокурора, който счита, че по делото са налице и преки доказателства, защитникът заяви, че т. нар. самопризнания на Г., направени от него по време на разпит като обвиняем в присъствието на защитник, не могат да се ползват, тъй като подсъдимият е отказал да даде обяснения пред съда, който пък не е приобщил въпросните досъдебни обяснения чрез прочитането им в съдебната фаза. Сходна позиция за изключване от доказателствената съвкупност изразява и относно следствения експеримент, проведен в досъдебното производство с участието на И. Г., но когато същият е имал качеството на свидетел, и с цел проверка на данните, съдържащи се в неговите свидетелски показания, като настъпилата след това промяна в неговото процесуално качество не допуска използването като доказателство на протокола за следствен експеримент, в който са отразени изявленията на Г., касаещи извършеното от него убийство, скрИ.ето на следите от престъплението и на трупа на жертвата, укрИ.ето на процесното оръжие. Излага обстойни аргументи, които отричат наличието на предумисъл у подсъдимия. В тази връзка изтъква, че няма никакви доказателства, които да установяват кога е било взето решението от подсъдимия да извърши убийството, както и неговото съС.ие в оня момент. Обръща внимание, че единственият аргумент на прокуратурата в подкрепа на квалифициращия признак „предумисъл“ е предварителната подготовка на подсъдимия да извърши деянието и по-конкретно набавянето на средството – пистолета. Същевременно подчертава, че защитата е доказала, че подсъдимият отдавна е придобил пистолета, което обстоятелство не е в негова полза, доколкото дългият период на незаконно притежаване на оръжието обосновава по-висок размер на наказанието за престъплението по чл.339, ал.1 от НК. Отстоява тезата, че в случая е било налице непосредствено нападение от страна на пострадалия спрямо малолетното дете на подсъдимия, поради което следва да намери приложение нормата на чл.12, ал.1 от НК, уреждаща института на неизбежната отбрана. Моли въззивният съд да приеме, че в казуса се касае за неизбежна отбрана, като предоставя на неговата преценка приложението на чл.12, ал.4 от НК – наличието на уплаха или смущение, при които е действал подсъдимият и за което има данни по делото. Счита, че при налагане на наказание лишаване от свобода същото следва да се определи при условията на чл.55 от НК.

Подс. И. Г. заяви, че съжалява за случилото се и се присъединява към всичко казано от неговите защитници. Помоли за справедлива присъда, която да отговаря на техните твърдения.

Въззивните жалби като подадени в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК съответно от защитник на подсъдимия и от повереници на частните обвинители, които имат право да оспорват постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, са допустими.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателите и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивните жалби са неоснователни.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателите оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в хода на първоинстанционното съдебно следствие са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложеното наказание.

Във въззивната жалба на упълномощения защитник на подс. И. Г. не е релевиран изрично довод за съществено нарушение на процесуалните правила, нито са изложени аргументи в негова подкрепа. В допълнението към въззивната жалба на упълномощения защитник и в хода на съдебните прения при въззивното разглеждане на делото защитниците на подсъдимия изтъкнаха като съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в съдебната фаза на процеса, липсата на качествени мотиви към присъдата.

Останалите множество възражения, изложени в допълнението към въззивната жалба и в пространните пледоарии на защитниците, касаят доказателствената дейност на първостепенния съд, поставена в основата на изграждане на вътрешното съдийско убеждение по фактите, като се твърди, че не са спазени правилата за събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали; че приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал; че не са отстранени противоречията в доказателствените материали, някои от тях са били тълкувани превратно; фаворизирани са доказателствата в полза на обвинителната теза, а тези в полза на защитната позиция са пренебрегнати; неправилно възприетото заключение на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е послужило като единствено основание за извода, че малолетното дете на подсъдимия не е присъствало на местопроизшествието при прострелването на пострадалия, също неправилно кредитираното заключение на видеотехническата експертиза обосновало извода за произвеждането на изстрелите на два пъти, т. е. на две серии, разделени помежду си с времеви интервал, надвишаващ един час, постановената осъдителна присъда не се основава на безпротиворечиви и убедителни доказателства, които да са били събрани и проверени по предписания процесуален ред и въз основа на които да може да се направи категоричен извод за виновно поведение на подсъдимия и съставомерност на деянието по чл.116, ал.1, т.9 от НК; обективният анализ на доказателствената съвкупност не установява категорично, че у подсъдимия е бил налице предумисъл за извършване на убийството, както и че мотивът за същото е именно посоченият в обвинителния акт и възприет от съда, поради което се налага оправдаване на подсъдимия изцяло на основание чл.12 от НК или оправдаване по обвинението по чл.116, ал.1, т.9 от НК и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.

При реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се подчертае, че съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения. Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на разследването, е без значение за изхода на делото.

Съобразявайки горното, въззивният съд следва да разгледа като оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение това за липса на надлежни мотиви към постановената присъда. Вярно е, че според правната доктрина и утвърдената съдебна практика не само пълната липса на мотиви към присъдата представлява съществено процесуално нарушение, но и липсата на такива мотиви, които отговарят на изискванията на процесуалния закон / чл.305, ал.3 от НПК /, се квалифицират като Т.а нарушение и обосновават отмяна на съдебния акт.

Запознавайки се с мотивите към проверяваната присъда, въззивната инстанция не установи посочения порок. Първостепенният съд е изготвил мотивите към атакуваната присъда в съответствие с регламента на чл.305, ал.3 от НПК. Възпроизвел е достатъчно пълно проведените съдебни прения /л.381 гърба - 384 от НОХД №579/2020г./, като е пресъздал съвсем точно становищата на всяка от страните в процеса, техните искания и доводи, както е установено от трайната съдебна практика, макар и цитираната процесуална разпоредба да не изисква императивно присъствието на подобна част в мотивите към присъдата. Съдът е изложил подробни съображения, с оглед на които е счел за безспорно установени релевантните за спора обстоятелства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Въз основа на задълбочен, всестранен и обективен анализ на доказателствените материали, събрани на досъдебното производство и проверени в съдебната фаза по предписания особен процесуален ред на чл.371, т.1 от НПК, не изключващ основния принцип за разкрИ.е на обективната истина, решаващият съд е извел фактическите констатации, които разкриват произтеклите събития преди, по време и след приключване на деянието, неговото местонахождение и време на осъществяване, неговото авторство в лицето на подсъдимия и мотивите за неговото извършване, поведението на подсъдимия, изразило се в предварително взето решение за убийството на пострадалия, предварително изготвен план за действие и снабдяване с необходимите средства за извършването на убийството и за прикрИ.е на следите относно неговия автор, произвеждането на голям брой изстрели по тялото на пострадалия, с които са му причинени множество огнестрелни наранявания и причинната им връзка с настъпилата му смърт. Излагайки приетата за установена фактическа обстановка по спора и анализирайки доказателствените материали, съдът е приел, че подсъдимият се е придвижвал до местопрестъплението по различни маршрути и с два различни, конкретно индивидуализирани автомобила; произвел е изстрелите с преправено от газово в бойно оръжие и на два етапа; при повторното си посещение на местопроизшествието водил със себе си малолетното си дете П., което оставил вътре в автомобила си и сам отишъл в близост до пострадалия, когото повторно прострелял, като последните два изстрела били в главата на жертвата с цел причиняването й на сигурна смърт; веднага напуснал местопрестъплението, отишъл до автомобила си и заедно с намиращото се вътре дете отпътувал към село Панаретовци. В детайли описал последващите действия на подсъдимия по преместването и скрИ.ето на трупа на пострадалия, по изхвърляне на телефона му, както и тези по прикрИ.е на следите относно авторството на деянието чрез изхвърляне на топката сезал, разглобяването и скрИ.ето на процесния пистолет. При тези данни, несъстоятелен е доводът на защитата, че редица фактически въпроси с правно значение, повдигнати в пледоарията, сред които и посочените, са останали без отговор в мотивите.

Не е налице твърдяната от защитата липса на мотиви, изразила се в копиране на големи части от обвинителния акт и излагане на фактическата обстановка в съдебните мотиви чрез системата копи-пейст. Буквалното пренасяне на прокурорския акт в мотивите би било недостатък на съдебния акт, ако има за последица лишаването му от дължимото според процесуалния закон съдържание. Настоящият случай не е такъв. Изложената в процесния обвинителен акт фактическа обстановка е много подробна, изчерпателна, изпълнена с точни дати и точни часове, марки и регистрационни номера на автомобили, индивидуализиращо описание на недвижим имот, размери на парични суми, описание на огнестрелно оръжие, брой произведени изстрели, детайлно описание на огнестрелни наранявания. Тези характерни особености на конкретната фактология по спора не позволяват на съда да се отклони от изнесеното в обвинителния акт и да приеме различни от посочените в него обстоятелства. При положение, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват данните, съдържащи се в обвинителния акт, резонно е в мотивите на присъдата да се изложат идентични факти и обстоятелства, особено когато те са свързани с дати, точни часове, цитирани официални документи и тяхното съдържание, размери на парични суми, индивидуализирани автомобили и имоти, брой и локализация на огнестрелни наранявания, както е в настоящия казус. Буквалното възпроизвеждане на фактическата обстановка от обвинителния акт в съдебните мотиви не ги опорочава, защото не ги лишава от дължимото съдържание, а напротив - представя с нужната пълнота и яснота релевантните за спора факти, събрани, проверени и доказани по делото.

Неоснователна е критиката на защитата, насочена срещу мотивите в частта им, касаеща доказателствата. Невярно е твърдението, че съдът е отдал приоритет на доказателствата в полза на обвинителната теза и ги е кредитирал без основание, докато тези, подкрепящи защитната линия, са били игнорирани, като са били оставени без изискуемия анализ и оценка. Задълбочено и всестранно в мотивите съдът е анализирал доказателствените източници - показанията на свидетелите Н. Д., З. Г.а, Г. Д., С. М., С. С., И. Т., И.ка Т.а, Г. Г.а, И. П.а, С. Г. и др. Отделил е специално внимание на показанията на свидетелите З. К. и С. Х., които слухово са възприели изстрелите, произведени на два етапа, както и на показанията на свидетелите Г. С. и И. К., разговаряли на инкриминираната дата с подсъдимия в близост до местопрестъплението. Не е подминал и не е оставил без коментар показанията на свидетелите И. П.а и Г. Г.а, които предоставили информация досежно психичното съС.ие на малолетното дете П. след инцидента и предприетите в тази връзка наблюдение и лечение. Подложил е всички гласни доказателства на прецизна съпоставка, при която не е констатирал съществени противоречия между показанията на свидетелите, най-вече досежно авторството на деянието, мястото и времето на неговото извършване. Констатирал и отразил наличието на кореспонденция между част от гласните доказателства и писмените такива, които установяват облигационните отношения между подсъдимия и неговите близки, от една страна, и пострадалия и неговото семейство, от друга, по повод покупко- продажбата на процесната сливова градина, включването на същата в програмата „Биологично растениевъдство“ на ДФ „Земеделие“ с цел получаването на субсидии, възникналите в тази връзка имуществени спорове между двете страни, предприетата наказателна процедура срещу подсъдимия като бенефициент по посочената програма и предстоящото му парично санкциониране, породилите се отпреди това финансови затруднения за него. Изрично е посочил на кои доказателствени материали дава вяра и кои от тях не кредитира, като е изложил съображенията си за тяхното игнориране, направил е правилна оценка за тяхната достоверност или неистинност. Позовавайки се на заключенията на съдебно-медицинската експертиза на д-р Т. Ч., първоначално и допълнително, съдът е обсъдил механизма и средството за осъществяване на убийството, както и настъпилите от него съставомерни последици.

Запознавайки се обстойно с коментираните мотиви на първата инстанция, въззивната такава установи, че те съдържат категорични и убедително аргументирани становища по всички основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата. Обоснована е правната характеристика на конкретното престъпление против личността, чийто състав е очертан в материалноправната норма на чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 от НК, посочен е механизмът и средството на посегателство от страна на подсъдимия спрямо пострадалия, броя на осъществените изстрели с процесния пистолет и местата на тяхното попадение в тялото и главата на пострадалия, посочен е и вредоносният резултат – смъртта на пострадалия, обсъден е мотивът за извършване на деянието, както и субективният му елемент – пряк умисъл, изложено е категорично и аргументирано становище по най-дискусионния в този процес въпрос – дали у подсъдимия е бил налице предумисъл за умъртвяване на пострадалия. Коментирани са обстоятелствата, значими за индивидуализацията на наложените наказания по вид и размер. Убедително аргументиран е изводът, че конкретното убийство не е изключително тежко по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК, поради което не изисква налагане на най- тежкото наказание доживотен затвор. Изложени са съображения за неприлагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК при индивидуализация размерите на наказанията лишаване от свобода, както и такива за неувеличаване на общото наказание по чл.24 от НК.

Установявайки, че в мотивите на проверяваната присъда отсъства неяснота, неопределеност или непълнота, които да се характеризират като липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК, въззивният съд намери обсъденото оплакване за несъстоятелно.

Предвид горното и след осъществена цялостна служебна проверка, въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК. Всички останали направени от защитата оплаквания по същината си са такива за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и ще се обсъдят по-долу в настоящото решение, с което въззивната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на присъдата, съдържащи се в жалбите на защитата и поверениците на частните обвинители и устно заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която в по-голямата й част съвпада с възприетата от първостепенния съд, но я детайлизира при спазване изискванията на чл.316 от НПК, като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаните деяния, тяхната правна характеристика и участието на подсъдимия в тях. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, включително събраните във въззивното производство, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият И. Г. Г. е роден на ••.••.•••• г. в гр. Сливен, с поС.ен адрес село Панаретовци, община Сливен, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан.

С решение №546 от 18.06.2008г., в сила от 04.07.2008г. по НАХД №660/2008г. на Районен съд – Сливен подс. Г. е бил признат за виновен в това, че на 28.12.2007г. в гр. Сливен при управление на лек автомобил „Мерцедес-Е220“ с идентификационен номер на рамата – WDB2100041А006799, си е послужил с контролни знаци – регистрационни табели с № RA 83 AB /австрийски образец/, издадени за друго МПС - престъпление по чл.345, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Подсъдимият е женен за свид. З. Г.а, с която имат две малолетни деца - д., род. на • г. и П., род. на •г. Семейството живее в гр. Сливен През времето, когато подсъдимият е живял в с. Панаретовци, той не е имал противообществени прояви, не е влизал в пререкания със съседи, оставил е у тях впечатления на отговорен син и родител.

Подсъдимият Г. не се води на регистрационен учет към отделението по психиатрия при МБАЛ „Д-р И. Селимински“ ЕАД-Сливен / т.11, л.76 от ДП/.

По време на престоя си в Затвора – Бургас, считано от постъпването му на 16.11.2020г., подсъдимият не е допускал нарушение на правилата, регламентирани в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Изградил е добри взаимоотношения с останалите настанени лица, оказвал съдействие на администрацията при решаване на възникнали проблеми, проявявал овладяност и въздържаност при стресогенни събития.

Видно от писмо рег.№1670р-18896 от 14.08.2020 г. на началника на в служба „КОС“ на РУ - Сливен към ОД на МВР - Сливен, подсъдимият Г. не се води на отчет и контрол в тази институция и не са му издадени разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси. На лицето И. Г. не е издаван удостоверителен документ относно уведомление по чл.54 от ЗОБВВПИ за притежаване на огнестрелно оръжие.

През 2008г. подс. Г. преминал курс за боравене с огнестрелно оръжие, за което му е било издадено удостоверение №05863/2008г. за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие. През същата година подсъдимият завършил успешно курс за охранители, за което му е било издадено удостоверение №1426/2008г. за завършен курс за охранители.

На 01.03.2007г. подс. Г. закупил от фирма „Диана“ ЕООД газов сигнален пистолет, модел „BLOW CLASS“ с фабричен №6-005222, за което му е било издадено Удостоверение за закупуване №801/01.03.2007г.

През 2009г. подс. Г. придобил сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен пистолет кал. 9х18 мм, на който оригиналната му цев е била подменена с бойна /нарезна/ цев. Подсъдимият се снабдил с описания пистолет с цел охрана на земеделските имоти, които обработвал в землището на с. Панаретовци и най-вече да предпази селскостопанската си продукция / праскови, бадеми, сливи /, която често била обект на кражби от живущото в района ромско население. Носил пистолета под предната дясна седалка на автомобила си или в трактора, който управлявал и използвал в обработването на стопанисваните от него земи.

Подсъдимият И. Г. е бил регистриран като земеделски производител и стопанисвал земеделски земи, находящи се в землището на село Панаретовци, обл. Сливен. Той е кандидатствал в посоченото му качество по различни мерки и схеми, администрирани от ДФ „Земеделие“ и е получавал субсидии, които се полагали за обработваните от него земеделски земи.

Родителите на подс. Г. – свидетелите Н. Д. и Г. Д., както и неговата баба – свид. Д. В.а, живеели в с. Панаретовци в съседни имоти. Подсъдимият и неговото семейство често посещавали роднините си в селото, намиращо се наблизо до гр. Сливен.

През 2017г. свидетелите Н. Д. и Г. Д. строили в село Панаретовци къща, в чието строителство участвал и подсъдимият с парични средства.

На 15.05.2017г. на подс. Г. е бил разрешен и отпуснат от „Райфайзенбанк“ ЕАД – България потребителски кредит в размер на сумата 20 450 лева. За погасяване на кредита той започнал да заплаща на банката месечни вноски, намаляващи по размер от 476 лева за мес. ноември 2017г. на 409 лева за мес. юли 2020г., като към 31.07.2020г. неизплатената главница от заема възлизала на 8 252 лева / л.205 - 208 от НОХД №579/2020г. на Окръжен съд - Сливен/.

В периода 2017г. – 2020г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД на подс. Г. са били разрешени следните потребителски кредити: на 10.10.2017г. в размер на сумата 339 лева с дата на издължаване 15.01.2018г. на 27.10.2017г. в размер на сумата 5 040 лева с дата на издължаване 05.07.2020г. на 01.08.2018г. в размер на сумата 1 306 лева с дата на издължаване 05.12.2018г. на 15.02.2019г. в размер на сумата 1 407 лева с дата на издължаване 15.02.2020г. на 07.06.2019г. в размер на сумата 7 665 лева с дата на издължаване 15.06.2021г.

Към мес. юли 2019г. първите четири потребителски кредита към „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД били погасени и от посочения месец подс. Г. започнал да заплаща месечни погасителни вноски в размер на по 423 лева за издължаване на петия отпуснат му потребителски кредит. Към 31.07.2020г. остатъкът от редовна главница възлизал на сумата 4 050 лева /л.201 – 204 от НОХД №579/2020г. на Окръжен съд - Сливен /.

Пострадалият С. Т. С. живеел със съпругата си С. И. С. и техния син И. С. Т. в гр. Сливен, както и в къщата на родителите си в гр. Кермен. Управлявал лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ •• •••• ••, представляващ съпружеска имуществена общност.

Пострадалият С. се занимавал със земеделие, като отглеждал овощни насаждения в землището на с. Ковачите и с. Панаретовци, община Сливен. Кандидатствал по мерки и схеми, администрирани от ДФ „Земеделие“ /том 11, л.54-70 от ДП/.

Подсъдимият И. Г., който също се занимавал със земеделие, е бил регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ с уникален регистрационен номер /УРН/ 396394. Подал заявление за подпомагане с УИН: 20/260516/03035, като е бил одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 през кампания 2016г. По негово искане процесната сливова градина била включена в програма „Биологично растениевъдство“ по мярка 11, по която той поел петгодишен ангажимент да не отчуждава имота.

През 2017г. семейството на подсъдимия Г. било финансово затруднено, поради което взело решение да се продаде техен недвижим имот. В изпълнение на това решение на 06.11.2017г. подсъдимият и неговата съпруга свид. З. Н. Г.а продали на пострадалия С. поземлен имот, представляващ овощна градина в местността „Алчака“ в землището на с. Панаретовци, община Сливен, с площ от 18.707 дка с № 55333-063-019 /т.11, л.48 от ДП/. Тази овощна градина, която пострадалият придобил от подсъдимия и съпругата му, била засадена със сливови дървета. Той се грижил за нея, подпомаган от семейството си и от приятели.

След изповядване на покупко-продажбата пострадалият пропуснал срока да заяви овощната градина за подпомагане и се договорил с подсъдимия и семейството му, които изключили градината от площите, включени по програмата „Биологично растениевъдство“, те отново да я заявят, въпреки че не я обработвали, като получените от подсъдимия субсидии за 2018 г. да се предоставят на пострадалия.

Видно от анкетен формуляр •••••••••• от 27.03.2018 г. /л.93 от НОХД №579/2020г. на Окръжен съд - Сливен/ подсъдимият заявил за подпомагане овощната градина /номер на имота от КВС 063019 с площ 1.8707 хектара/ като негов собствен имот.

През м. юли 2018г. майката на подсъдимия - свид. Н. Д., се срещнала с пострадалия и неговата съпруга - свид. С. С. и провела разговор с тях, като ги уведомила, че сливовата градина, която са закупили от сина им, била включена в програма, съгласно която е следвало да я обработват още две години. По тази причина свид. Д. поискала нейният син - подс. Г., да заявява сливовата градина през следващите две години – 2019 г. и 2020 г., тъй като в противен случай следвало да връща получените субсидии на ДФ „Земеделие“. Тогава свид. С. С. възразила, че все още не са получили субсидиите от подс. Г. за земеделската 2018г., които предстояло да бъдат получени през 2019г., а ако подсъдимият отново заяви от свое име сливовата градина пред фонда, то субсидиите за 2019г. трябвало да ги очакват през 2020г.

Пострадалият С. и съпругата му свид. С. С. се консултирали с адвокат за направеното от свид. Д. предложение и били посъветвани да не се съгласяват с него, тъй като в случай, че не получат обещаните субсидии, ще се наложи да водят граждански дела по повод имуществените си претенциите. При съобразяване на получените правни съвети, свид. С. С. уведомила свид. Д., че тя и съпругът й С. С. желаят предварително да им бъдат изплатени от подсъдимия субсидиите за стопанските две години - 2018 г. и 2019 г. и едва тогава ще дадат съгласие подс. Г. от свое име да заяви сливовата градина до края на програмата, в която участвал. Свид. Д. заявила, че ще се посъветва със семейството си и след това ще даде отговор на предложението. След няколко дни свид. Д. се обадила на свид. С. и й съобщила, че както синът й – подс. Г., така и тя и съпругът й, нямали възможност да им заплатят исканата сума, която за двете години възлизала на около 5000 лева.

Овощната градина, представляваща имот 55333-063-019, предмет на описаната по-горе сделка, е била заявена за субсидии по схемите за директни плащания за кампании 2016, 2017 и 2018 г. от подсъдимия Г., а за кампания 2019 г. - от пострадалия С., видно от писмо изх.№02- 200-0400/1010 /т. 11, л.54 от ДП/.

В резултат на проведена административна проверка от страна на ДФ „Земеделие“ било установено неспазване на чл.14, ал.2, т.7 от Наредба № 4 от 24.02.2017 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. от страна на подс. Г., поради което била стартирана процедура за прекратяване на участието му в програмата за субсидиране /т.11, л.68 от ДП/. Подс. Г. бил уведомен за това с писмо по чл.26, ал.1 от АПК с изх.№01- 6500/375 от 11.02.2020г., което получил на 02.03.2020г. /т.11, л.70 от ДП/. Поради констатираните нарушения подсъдимият като бенефициент подлежал на санкция, изразяваща се във възстановяване на полученото финансово подпомагане за кампания 2016г., възлизащо на 5354.82 лв. и за кампания 2017г., възлизащо на 4 980.91 лв.

Възникналите още през 2017г. парични затруднения, заставили подсъдимия да продаде на пострадалия собствената си сливова градина, макар и да участвал с нея в програмата „Биологично растениевъдство“ за пет години, през които той като бенефициент не трябвало да я отчуждава, както и допълнително появилите се финансови проблеми заради предстоящите санкции от ДФ „Земеделие“, породили у подсъдимия желание да отмъсти на пострадалия, който не се съгласил процесната овощна градина да бъде заявена като собствен на подсъдимия имот през стопанските 2019 г. и 2020 г. и да не търпи негативни последици от реализираната продажба. Приемайки, че пострадалият е основният виновник за неговите сегашни и бъдещи финансови затруднения и не намирайки изход от тях, желанието за отмъщение у подсъдимия постепенно ескалирало. Въпреки че още на 02.03.2020 г. подсъдимият узнал от изпратеното му от ДФ „Земеделие“ писмо за грозящите го парични санкции, той не предприел веднага каквито и да е било мерки за евентуално доброволно уреждане на отношенията му с пострадалия, каквито са съвместни срещи и преговори, нито пристъпил веднага към саморазправа с пострадалия. Необходимо му е било време да обсъди възможните варианти за действия, с които да засегне пострадалия. Осъзнавайки, че претенциите му към пострадалия да не заявява от свое име собствената си сливова градина са напълно неоснователни и незащитими по законов ред, подсъдимият предпочел да се саморазправи с пострадалия. Негативните му емоции и желанието му за отмъщение с течение на времето прераснали в категорично решение да убие пострадалия, което не споделил с никого, нито потърсил помощ за изпълнението му от когото и да е било, тъй като съзнавал неговата абсурдност. Разсъждавайки върху възможните начини за умъртвяване на пострадалия, подсъдимият отчел физическите му данни на едър и силен мъж, с който трудно би се справил при директен контакт с „голи ръце“ или при действие с недобре избрано средство за нападение. Отчитайки физическото превъзходство на пострадалия, подсъдимият решил да използва за атака срещу него огнестрелно оръжие, за което преценил, че щяло да му гарантира постигане на предварително поставената цел – причиняване смъртта на пострадалия. Спрял се на притежавания от самия него отпреди сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен пистолет кал. 9х18 мм, на който оригиналната му цев е била подменена с бойна /нарезна/ цев, макар да разполагал и с друго оръжие.

Подсъдимият съхранявал, носел и оставял двата пистолета на различни достъпни места - в дома си в с. Панаретовци, в автомобила си, както и в управляваната от него селскостопанска техника. Не ги е използвал срещу хора, а целта му е била да опази с тях земеделската си продукция от набезите на ромското население, живущо в региона.

За да реализира замисъла си да умъртви пострадалия, подсъдимият съобразил обстоятелството, че продадената на С. овощна /сливова/ градина е съседна с недвижим имот, също засаден със сливови насаждения, собственост на сестра му - свид. Г. Г.а, но обработван от него и родителите му. Преценил, че това място е подходящо да убие пострадалия, но отчел, че същото изисквало повече време за наблюдение и било по-трудно за уцелване на подходящия момент за действие, тъй като пострадалият посещавал имота си почти винаги с някой друг – с приятели, в това число свид. С. М., или със сина си свид. И. Т.. Подсъдимият започнал целенасочено да наблюдава процесния имот, съседен на този на сестра му Г. Г.а, и установил, че през мес. юли 2020 г. пострадалият поливал овощната си градина сам, тъй като поставянето и пускането на помпата не представлявали за него затруднение и не се налагало да ползва помощ от друго лице. Поради това подсъдимият преценил, че именно времето на полИ.е на градината е най-удачният момент да стреля по пострадалия и да няма свидетели на случващото се. С тази цел той донесъл от село Скобелево в дома си в село Панаретовци пълнителите и патроните, за да му бъдат заедно с пистолета „под ръка“, когато се появи удобният момент да действа.

На 20.07.2020г. пострадалият С. излязъл от дома си в гр. Кермен и с автомобила си „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ •• •••• •• потеглил към овощната градина в с. Панаретовци, за да монтира и включи помпата и да полее насажденията. Той бил облечен с къси гащи и тениска, тъмни на цвят, обут бил с джапанки, а на главата си носел светъл каскет. Около 8.30 часа пострадалият се намирал в овощната си градина и провел разговор със съседа си по имот - свид. С. Г.. Двамата обсъдили проблема, свързан със задействането на помпата на пострадалия. Свид. Г. дал на пострадалия указания, които той изпълнил и помпата се задействала. Тогава пострадалият потеглил към с. Ковачите и около 10.20 часа закупил от магазина на селото смески. След това се върнал в дома си в гр. Кермен, обядвал заедно с майка си и легнал да спи. Около 13.00 часа той тръгнал отново към сливовата градина, за да изключи и прибере помпата. Маршрутът му бил гр. Кермен - с.

Николаево - с. Панаретовци. До овощната градина се стигало, като се премине през с. Панаретовци и след това на около 400 м., по черен път, успоредно на сух канал, в посока към с. Самуилово. Следвайки този маршрут, пострадалият минал с автомобила си покрай дома на подсъдимия в с. Панаретовци.

В същия ден подс. Г. бил ангажирал строителна бригада на ЕТ „Стройремонт“ – Сливен, която да изгради бетонова ограда на двора на родителите му в село Панаретовци. Подсъдимият присъствал на строителните дейности и забелязал преминаването на автомобил „Тойота Ланд Круизер“, в който разпознал автомобила на пострадалия. Досетил се, че С. отивал на градината си и преценил, че са налице условията да реализира плана си за неговото убийство. Решил първо да провери дали пострадалият е сам в овощната си градина. За целта, когато в 13.36 часа пред двора им пристигнал бетоновозът и помпата с поръчания бетон за залИ.е на оградата, подсъдимият се качил в автомобил марка „Опел Корса“, син металик, с рег.№ ••.••.•••, собственост на майка му свид. Д. и в 13.38 ч. се отправил към градината на пострадалия. Движил се по черен път, успореден на сухия канал, преминал в близост до овощната градина на пострадалия и установил, че автомобилът му се намирал между редовете на градината, като предната му част била насочена в посока изток, а самият пострадал бил сам. Подсъдимият продължил да се движи с автомобила по черния път, а след това минал по асфалтовия път от с. Глуфишево към с. Панаретовци. Пред двора им в с. Панаретовци сменил превозните средства, като се качил на личния си автомобил „Опел Астра“, черен на цвят, с рег.№ •. Върнал се по обратния маршрут, като минал с автомобила си по асфалтовия път, свързващ селата Панаретовци Глуфишево, отбил по черния път, минал покрай овощната градина на сестра си – свид. Г. Г.а и стигнал до овощната градина на пострадалия.

В 13.47 часа подсъдимият се обадил от своя мобилен телефон с номер • на мобилния телефон с №• / т.4, л.144 от ДП/, ползван от неговата баба - свид. Д. В.а, която по онова време се намирала в имота си в с. Панаретовци, съседен на имота, в който се изграждала бетоновата ограда. След получена от баба си информация подсъдимият веднага се върнал в с. Панаретовци, когато било 13.59 часа. По време на движението с двата автомобила подсъдимият констатирал, че в близост до овощната градина на пострадалия няма други лица, освен него.

В 14.27 часа бетонът бил излят. Тогава подсъдимият взел пистолета „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер кал. 9х18 мм, боеприпасите и предварително набавените силиконови ръкавици и с личния си автомобил „Опел Астра“ се отправил отново към овощната градина на пострадалия. Движил се по пътя за с. Самуилово, а след това по черния път. Около 15.25 часа пристигнал до сливовата градина, собствена на сестра му – свид. Г. Г.а, но стопанисвана от подсъдимия и родителите му. Там спрял автомобила си между редовете от насаждения, за да не се вижда, сложил на ръцете си силиконовите ръкавици, взел пистолета и пеш отишъл до съседната градина на пострадалия. Последният се намирал до задната лява врата на автомобила си „Тойота Ланд Круизер“, паркиран между редовете от сливови дървета, в посока запад-изток. Предната част на автомобила била насочена на изток. Подсъдимият и пострадалият се намирали в позиция лице в лице. Подхождайки от изток, срещу предната част на автомобила и наближавайки предния ляв калник на превозното средство, подсъдимият произвел няколко изстрела. Пострадалият бил в изправено положение и единият от изстрелите не го засегнал. Ъгълът на стрелбата бил малък и куршумът се плъзнал по стъклото на задната лява врата на автомобила, ударил се в металната лайсна, отделяща стъклото на задната лява врата от малкото триъгълно стъкло на същата и рикоширал. Изстрелите били бързи и последователни и попаднали в тялото на пострадалия. За да се предпази, пострадалият вдигнал дясната си ръка и един от куршумите преминал през лявата мишница и заседнал в дясната половина на гръдния кош над ключицата на пострадалия, а другите два куршума попаднали в корема му. Простреляното тяло на пострадалия се свлякло на земята до задната лява гума на автомобила, като кръвта му опръскала задната лява врата и джантата на задната лява гума.

Въпреки предпазните мерки, които подсъдимият взел, за да извърши убийството без наличието на свидетели, той установил, че в близост до местопрестъплението, в източния край на село Панаретовци, друго лице /свид. З. К./ работило в зеленчуковата градина. Това наложило промяна в плана и подсъдимият се върнал в своята овощна градина. Оставил в автомобила си оръжието и ръкавиците. В същото време обаче видял, че по черния път от другата страна на канала се приближавал автомобил марка „Лада Нива“ на частната охранителна фирма „ИПОН“. Служителите на фирмата - свидетелите И. К. и Г. С. охранявали трасето на газопровода, като осъществявали обхода със служебния автомобил „Лада Нива“. Маршрутът им включвал първо асфалтовия път от с. Панаретовци към с. Глуфишево, а после - черния път, източно от с. Панаретовци. В 15.35 часа / според пътен лист, приложен в том.11, л.84 от ДП/ двамата свидетели спрели автомобила и без да слизат от него, през отворената врата, разговаряли с подсъдимия през канала. Подсъдимият им разказал, че в двора си заливал бетон, който бил свършил и решил до идването на следващия бетон да провери дали работи помпата, с която поливал градината си, но бързал да се върне при строителната група в двора си. За да останат свидетелите с впечатление, че не е ходил до друга градина, той им казал, че чул помпата да работи в бившата си сливова градина, уточнявайки, че е продал този имот на друг човек, споменавайки, че „явно той също си полива градината“. След като разговорът с охранителите приключил, подсъдимият се прибрал в дома си в село Панаретовци около 15.41 часа. Оставил силиконовите ръкавици, оръжието и боеприпасите в автомобила си.

Подсъдимият не успял да се увери, че е умъртвил пострадалия с произведените от него няколко изстрела. Решил да се върне на местопрестъплението както за да се убеди, че е осъществил намерението си да убие С., така и за да скрие трупа му. За целта се снабдил със сезал, с който да завърже трупа, както и с ръкавици от плат, с които да го издърпа.

На връщане към процесната градина подсъдимият взел със себе си четиригодишния си син П., за да не буди подозрение у хората, които евентуално биха се намирали на местопрестъплението, в случай, че тялото на пострадалия е било намерено от тях. Качил детето в автомобила си „Опел Астра“ и около 16.25 часа се насочил към овощната градина на пострадалия. Спрял автомобила на недалечно разС.ие от градината, оставил детето в превозното средство, взел оръжието и боеприпасите, сложил си ръкавици и отишъл до пострадалия. Установил, че същият бил жив, но е променил междувременно положението на тялото си - лежал на земята по корем с глава обърната надясно. Подсъдимият произвел четири изстрела в гърба му и два контролни изстрела в главата му. Веднага след това се качил в автомобила си и потеглил с висока скорост по черния път в посока асфалтовия път от с. Глуфишево към с. Панаретовци, където бил видян от свид. С. С.. По асфалтовия път той се върнал в с. Панаретовци, където оставил детето в къщата им и тръгнал за гр. Сливен, за да вземе в 17.00 ч. съпругата си свид. З. Г.а от фирма „Миролио“, където тя работела.

В 16.55 часа подсъдимият пристигнал с автомобила си „Опел Астра“ пред входа на фирма „Миролио“ в гр. Сливен, взел оттам съпругата си и я откарал до магазин „Лидъл“, където я оставил. Около 17.35 часа той отново се върнал на местопрестъплението. Вързал със сезала, който предварително си набавил, пострадалия за краката и го завлякъл в сухия канал, на разС.ие около 100 м. от местопрестъплението. Първо завил трупа с горнище от анцуг, а после го затрупал с клечки. Взел мобилния телефон на пострадалия и в 17.46 часа го изключил, като извадил от него батерията. След това подсъдимият напуснал местопрестъплението с автомобила си и се отправил на юг по черния път, успоредно на сухия канал, за да стигне до асфалтовия път от с. Глуфишево за с. Панаретовци. По пътя, в сух канал, на около 400 м. от мястото, където укрил трупа, подсъдимият захвърлил телефона без батерия, платнените ръкавици, с които теглил трупа и топката сезал, с който вързал трупа. Малко след това по черния път изхвърлил и чехъла, тип „джапанка“, който бил на крака на пострадалия. Другият чехъл бил останал на местопрестъплението.

Около 19.30 часа подсъдимият се прибрал заедно със сина си П. от с.

Панаретовци в гр. Сливен.

Около 17.46 часа съпругата на пострадалия С. – свид. С. С. решила да се обади на съпруга си от мобилния си телефон с № • и да го попита кога ще се прибира, но установила, че телефонът му с № • бил изключен. Понеже и друг път се е случвало телефонът на съпруга й да бъде изключен, свид. С. не се обезпокоила. В 19.10 часа тя отново му прозвънила, но отново телефонът му бил изключен. При третото прозвъняване - към 19.13 часа, когато отново не успяла да се свърже със съпруга си, свид. С. решила да звънне на свекърва си, която й казала, че пострадалият не се е прибирал вкъщи в гр. Кермен. Около 20.00 часа свид. С. отишла да потърси съпруга си на градината. Там заварила автомобила му отключен, но самия него не намерила. Впоследствие на място пристигнали сина й свид. И. Т., както и семейни приятели. Започнали да търсят пострадалия с автомобилите, като автомобилът на пострадалия бил управляван от свид. С. М.. Не успели да открият С. и към 23.30 часа решили да се прибират. Когато пристигнали на стоковото тържище, за да оставят автомобила на паркинга, забелязали, че по лявата задна част на автомобила има кръв. Проверили в болницата в Сливен дали С. не е постъпил там по спешност, но и там не го открили, след което подали сигнал в полицията.

Пострадалият С. бил издирван от полицейски служители, включително и със следово куче. Едва на следващата сутрин трупът му бил открит в сух канал в землището на с. Панаретовци.

На следващия ден подсъдимият разглобил използвания пистолет, изчистил го, смазал го, поставил го в торбичка и отишъл в къщата на баща си в с. Скобелево, община Сливен, където го укрил в специално пригодено скривалище в стена в двора на къщата. В страничния джоб на предната лява врата на автомобила му „Опел Астра“ останали силиконовите ръкавици, с които стрелял по пострадалия.

На 07.08.2020 г. подсъдимият завел разследващите органи в къщата на баща си в с. Скобелево. Там било открито оръжието, с което било извършено убийството на С.. Оръжието било разглобено и скрито в каменна ограда на имота. В пригоденото за скривалище място били намерени 3 бр. пълнители за пистолет. На единия пълнител бил установен идентификационен № 1863-1, за който обаче не била намерена информация, видно от справката от КОС РУ на МВР – Сливен, приложена в том 11, л.44 от ДП. На същото място били намерени още ръкохватка, цев и ударен механизъм, метална пружина, както и затворен блок за пистолет, на който било заличено мястото за името и калибъра му.

След инцидента детето П. станало неспокойно, понякога нощем се напикавало. Тези промени при детето не предизвикали сериозно безпокойство у неговата майка свид. З. Г.а. Майката на подс. Г. - свид. Н. Д. и неговата сестра - свид. Г. Г.а по съвет на адв. К. завели детето на консултация при психолога Калоян К., без знанието на свид. З. Г.а. Тъй като била насрочена втора среща, бабата и лелята на детето казали на майка му за сеанса при психолога и на втората среща тя също присъствала. Трета среща с психолога К. не се състояла, тъй като последният починал от Ковид. В началото на 2021 г. детето било заведено от майка му и леля му при психолог в гр. Бургас - свид. И. А. П.а, която провела с него няколко срещи, като приела, че се касае за дете с посттравматичен стрес.

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и експертни заключения, събрани на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава съществено от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя оценка на наличните доказателствени източници съвпада в по-голямата й част с тази на първия съд. Възприетите и изложени по-горе фактически положения се установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното следствие на първата и въззивната инстанция и са въведени в настоящия процес от:

• гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите С. И. С., И. С. Т., И.ка Г.а Т.а, Д. К. Д., Н. Г. Н., Н. И.ов С.ов, С. Г. М., С. С. Г., Г. С. С., И. К. К., С. И.ов С., П.в М. П.в, Д. Г. Д., В. М. Р., Г. Г. Д., З. Н. Г.а, дадени на досъдебното производство и приобщени в хода на първоинстанционното съдебно следствие чрез прочитането им по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК; показанията на свидетелите Н. И. Д., С. И.ов Х. и З. Г. К., дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция и досъдебните им показания, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК в първоинстанционното съдебно следствие; показанията на свидетелите З. Н. Г.а, Г. Г. Д., И. А. П.а, Г. Г.а Г.а и Д. И. В.а, дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция; показанията на свидетелите Н. М. Р., Д. Р. Д., И. В. М., С. Г. М., и С. Д. С., дадени в хода на въззивното съдебно следствие; обясненията на подс. И. Г., дадени в хода на въззивното съдебно следствие;

• писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие /лек автомобил „Тойота Ланд Круизър“ с рег. •• •••• ••• от 21.07.2020г. /т.1, л.8-10 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие от 21.07.2020г. – сух канал в местността „Алчака“ на с. Панаретовци, община Сливен и труп на мъж /т.1, л.16 – 24 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие от 21.07.2020г. – овощна градина, засадена със сини сливи в местността „Алчака“ на село Панаретовци, община Сливен / т.1, л.56 – 60 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие от 27.07.2020г. – овощна градина, засадена със сини сливи на 22 реда в местността „Алчака“ на село Панаретовци, община Сливен /т.1, л.126 – 128 от ДП/; протокол за оглед на веществено доказателство от 21.07.2020г. - лек автомобил „Тойота Ланд Круизър“ с рег. •• •••• ••• /т.1, л.151 - 154 от ДП/; протокол за оглед на веществено доказателство от 28.07.2020г. - лек автомобил „Тойота Ланд Круизър“ с рег. •• •••• ••• /т.1, л.172 - 175 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие /лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №•/ от 03.08.2020г. /т.2, л.33-36 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие - лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №••.••.••• от 03.08.2020г. /т.2, л.54 - 57 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие от 08.08.2020г. – сух канал в местността „Алчака“ на с. Панаретовци, община Сливен /т.2, л.69 - 71 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие от 08.08.2020г. – овощна градина, засадена със сини сливи на 5 реда в местността „Алчака“ на село Панаретовци, община Сливен, като при обхождането на градината с метален детектор не се установили гилзи и проектили / т.2, л.73 – 75 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие от 07.08.2020г. – сух канал и градина от сини сливи в землището на село Панаретовци, община Сливен, при който са били намерени и иззети мобилен телефон марка „Нокиа“, с ИМЕЙ •, без сим-карта, без батерия и заден капак, топка бял сезал, един чифт черни латексови ръкаваци и парче кабел с дължина около 1, 80 м, с червено гумирано покритие /т.2, л.132 - 134 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие от 07.08.2020г. – частен дом, находящ се в село Скобелево, ул. „Първи май“ №3 /т.2, л.106 – 109 от ДП/.

• писмените доказателства – справка за съдимост на подс. Г. /т.3, л.94 от ДП/, характеристична справка на подс. Г. от полицейски инспектор /т.3, л.99 от ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие на подс. Г. /т.3, л.100 от ДП/, определение №284 от закрито заседание на 04.08.2020г. по ЧНД №381/2020г. на Окръжен съд – Сливен за одобрение на протокол за оглед на местопроизшествие от 03.08.2020г. в частта относно иззетите от лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №• вещи /т.2, л.32 от ДП/, определение №285 от закрито заседание на 04.08.2020г. по ЧНД №382/2020г. на Окръжен съд – Сливен за одобрение на протокол за оглед на местопроизшествие от 03.08.2020г. в частта относно иззетите от лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №••.••.••• вещи /т.2, л.53 от ДП/, разпечатки от мобилни оператори / т.4, л.103 – 150 от ДП/, справка от „ЕАР КОС“, че подсъдимият не се води на отчет и контрол в служба „КОС“ на РУ – Сливен и не са му издавани разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси /т.11, л.42 от ДП/, протоколи за доброволно предаване на дискове с видеозаписи от видеокамери /т.10, л.1 – 45 от ДП/, удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за смърт на С. С. /т.11, л.36-37 от ДП/, нот. акт №113, том 4, рег. №9679, дело №945/2017г. от 06.11.2017г. за продажба на поземлен имот от 18, 707 дка – овощна градина в м. „Алчака“ в землището на с. Панаретовци /т.11, л.48 от ДП/, писмо-отговор от ДФ „Земеделие“ от 10.08.2020г. за заявяване за субсидии на овощната градина – УРН396394 за кампании 2017г., 2018г. и 2019г. от И. Г. /т.11, л.54 от ДП/, писмо - отговор от ДФ „Земеделие“ от 11.08.2020г. за бенефициентите С. С. и И. Г. /т.11, л.55 – 65 от ДП/, писмо- отговор от ДФ „Земеделие“ от 27.08.2020г. относно прекратяване на ангажимента на И. Г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014- 2020 /т.11, л.66-67 от ДП/, уведомление от ДФ „Земеделие“ до И. Г. за открИ.е на производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент от 11.02.2020г. /т.11, л.68 - 69 от ДП/, уведомление от Нач. Отделение по психиатрия /т.11, л.76 от ДП/, удостоверение №801/01.03.2007г. за закупуване на газов сигнален пистолет „BLOW CLASS“, фабр. №6-005222 от продавач „Диана“ ЕООД /т.11, л.98 от ДП/, заявление от И. Г. до ОД „Земеделие“ – Сливен от 27.03.2018г. за добавяне на трайни насаждения – сливи – имот №063019 с площ от 18, 707 дка /л.91 от НОХД №579/2020г. на Окръжен съд - Сливен /, анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин на И. Г. /л.92 от НОХД №579/2020г./, анкетен формуляр от 27.03.2018г. за използваната от И. Г. земеделска земя /л.93 – 95 от НОХД №579/2020г. на Окръжен съд - Сливен/, справка за дейността на И. Г. за стопанската 2017 - 2018г. от 21.11.2017г. /л.96 от НОХД №579/2020г. на Окръжен съд - Сливен/, анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин на И. Г. от 21.11.2017г. / л.97 от НОХД №579/2020г./, анкетен формуляр от 20.11.2017г. за използваната от И. Г. земеделска земя /л.98 – 99 от НОХД №579/2020г./, етапно изследване на психичното съС.ие на П. И.ов Г., изготвено на 05.05.2021г. от И. А. П.а – специалист по клинична психология /л.100 – 103 от НОХД №579/2020г./, справка от НБДН за Г. Г.а Г.а /л.161 от НОХД №579/2020г./, справка от НБДН за И. Г. Г. /л.163 от НОХД №579/2020г./, копия от амбулаторни листи на П. И.ов Г., издадени от личния му лекар д-р Б. К. /л.178 - 179 от НОХД №579/2020г./, копие на досие на пациент П. И.ов Г., издадено от личния му лекар д-р Б. К. /л.182 - 196 от НОХД №579/2020г. на Окръжен съд - Сливен /, справка от информационната система на ЦКР за И. Г. Г. /л.201 - 208 от НОХД №579/2020г./, характеристика на И. Г. Г., изготвена от кметски наместник на с. Панаретовци /л.356 от НОХД №579/2020г./, характеристика на И. Г. Г., изготвена от кметски наместник на с. Скобелево /л.357 от НОХД №579/2020г./, характеристична справка за И. Г. Г., изготвена от Началника на Затвора Бургас /л.358 от НОХД №579/2020г./, заверено копие на удостоверение №05863/2008г. за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие на И. Г. Г. и заверено копие от удостоверение №1426/2008г. за завършен курс за охранители на И. Г. Г. /л. 131 от ВНОХД №134/2022г. на Апелативен съд - Бургас/, заверено копие на присъда №72 от 25.04.2017г. по НОХД №1049/2015г. на Районен съд – Сливен /л.132 от ВНОХД №134/2022г. на Апелативен съд - Бургас /, писмо от 16.11.2022г. на Районен съд – Сливен относно унищожаването на НЧХД №236/2002г. на същия съд /л.150 от ВНОХД №134/2022г./, справка от 23.11.2022г. на ОД на МВР – Сливен относно заявени оплаквания и регистрирани случаи на кражба на земеделска продукция в землището на с. Панаретовци за периода 2010г. – 2020г. /л. 155 от ВНОХД №134/2022г./, удостоверение от 30.11.2022г. на Районен съд – Сливен за съдържанието на присъда №424 от 02.04.2002г. по НЧХД №236/2002г., което е унищожено /л.163 от ВНОХД №134/2022г./, етапна епикриза за детето П. Г., изготвена от психолог И. А. на 23.11.2022г. /л.165 – 167 от ВНОХД №134/2022г./; веществените доказателства – иззетите по време на огледите на местопроизшествие предмети и проби: лек автомобил м. „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ •• •••• ••, оставен на съхранение в двора на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Сливен на охраняем паркинг, сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен пистолет калибър 9x18 мм, като оригиналната му цев е подменена с бойна /нарезна цев/ и 3 броя пълнители за него; 1 бр. мобилен телефон м. „Нокия“ с ИМЕЙ: •, без СИМ карта, без карта памет, без батерия и заден капак; топка бял сезал, чифт латексови ръкавици и парче кабел с дължина около 1, 80 см с червено гумирано покритие; 2 бр. латексови ръкавици, открити в джоба на предна лява врата на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ • и множество други предмети, подробно описани в мотивите към присъдата;

• веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени по време на огледа на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. •• •••• ••• /т.1, л.11 – 14 от ДП/; фотоснимки, изготвени по време на огледа на сух канал в местността „Алчака“ на с. Панаретовци, община Сливен и труп на мъж /т.1, л.26 – 54 от ДП/; фотоснимки, изготвени по време на огледа на сливова овощна градина от 21.07.2020г. /т.1, л.62 – 78 от ДП/; фотоснимки, изготвени по време на огледа на сливова овощна градина от 27.07.2020г. /т.1, л.129 - 130 от ДП/; фотоснимки, изготвени по време на огледа на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. •• •••• ••• от 21.07.2020г. /т.1, л.156 – 170 от ДП/; фотоснимки, изготвени по време на огледа на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. •• •••• ••• от 28.07.2020г. /т.1, л.177 – 183 от ДП/; фотоснимки, изготвени по време на огледа на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №• от 03.08.2020г. /т.2, л.36– 50 от ДП/; фотоснимки, изготвени по време на огледа на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №••.••.••• от 03.08.2020г. /т.2, л.59 – 67 от ДП/; фотоснимки, изготвени по време на огледа на сух канал в местността „Алчака“ на с. Панаретовци, община Сливен, от 08.08.2020г. /т.2, л.72 от ДП/; фотоснимки, изготвени по време на огледа на овощна градина, засадена със сини сливи на 5 реда в местността „Алчака“ на село Панаретовци, община Сливен, от 08.08.2020г. /т.2, л.76 от ДП/; фотоснимки, изготвени по време на огледа на местопроизшествие от 07.08.2020г. – двор с къща, находящ се в село Скобелево, ул. „Първи май“ №3 /т.2, л.111 – 127 от ДП/; фотоснимки, изготвени по време на огледа на местопроизшествие от 07.08.2020г. – сух канал и градина от сини сливи в землището на село Панаретовци, община Сливен /т.2, л.135 – 136 от ДП/;

• заключенията на съдебните експертизи: заключение на съдебно- медицинска експертиза на труп №127/2020г. /т.5, л.2 – 7 от ДП/; Протокол №108/24.07.2020г. за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози /т.5, л.17 от ДП/; заключение на ДНК експертиза №189/03.08.2020г. на веществени доказателства, установяваща човешка кръв по обекти и ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на С. Т. С. / т.5, л.63 – 70 от ДП/; Протокол за извършена експертиза №20/ДНК – 504 от 07.08.2020г. на НИК – МВР /т.6, л.17 – 19 от ДП/; Протокол за извършена експертиза №20/ФЗХ-226 от 10.08.2020г. на НИК – МВР /т.6, л.43 – 44 от ДП/; протокол №370 от 26.10.20202г. за балестична експертиза с обект на изследване лек автомобил „Тойота Ланд Круизър“ с рег. •• •••• ••• /т.4, л.87 – 89 от ДП/; Протокол за извършена експертиза №20/ДНК-508 от 19.08.2020г. на НИК – МВР, установяваща клетъчен материал от И. Г. Г. по 3 броя пълнители, ръкохватка, ударен механизъм и цев на пистолет и пружина и затворен блок на пистолет /т.6, л.50 – 56 от ДП/; Протокол за извършена балестична експертиза №20/БАЛ - 134 от 13.08.2020г. на НИК – МВР /т.6, л.61 – 66 от ДП/; Протокол за извършена експертиза №20/ДНК-518 от 28.08.2020г. на НИК – МВР / т.6, л.84 - 89 от ДП/; Протокол за извършена експертиза №20/ФЗХ-255 от 03.09.2020г. на НИК – МВР /т.6, л.92 -96 от ДП/; Протокол за извършена балестична експертиза №20/БАЛ - 149 от 04.09.2020г. на НИК – МВР /т.6, л.103 – 105 от ДП/; Протокол за извършена балестична експертиза №20/БАЛ - 144 от 02.09.2020г. на НИК – МВР /т.6, л.112 – 114 от ДП/; Протокол за извършена физикохимична експертиза №20/ФЗХ-227 от 13.08.2020г. /т.7, л.22-25 от ДП/; Протокол за извършена физикохимична експертиза №20/ФЗХ-216 от 31.07.2020г. /т.7, л.50-54 от ДП/, Протокол за извършена експертиза №20/ДНК-486 от 28.07.2020г. /т.7, л.62-65 от ДП/, Протокол за извършена експертиза по Протокол №20/БАЛ-122 от 24.07.2020г. /т.7, л.69-72 от ДП/; Протокол за извършена експертиза по Протокол №20/ДНК-487 от 30.07.2020г. /т.7, л.90 - 92 от ДП/; Протокол за извършена видео-техническа експертиза по Протокол №294 от 26.08.2020г. /т.10, л. 4-28 от ДП/, ДНК- експертизи /т.6, л.132-139 от ДП и т.7, л.88-92 от ДП/.

Въззивният съд се присъедини към заключението на първия, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници, оценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора, която съвпада в по-голямата й част и с изложената в обвинителния акт. Релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото, мотива, средството, механизма за извършване на посегателството, неговия автор, причинените на пострадалия наранявания, техния вид и локализация, личността на пострадалото лице, причинната връзка между смъртта на пострадалия и получените от него по време на деянието наранявания - са категорично установени от събраните и проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в хода на разследването и на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция. Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни, последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на горните инстанции да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При спазване на предвидения особен процесуален ред по чл.371, т.1 от НПК за събиране и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали.

По повод оплакването на защитата за необоснованост на обжалваната присъда, аргументирано с недостатъци и пропуски в доказателствената дейност на първостепенния съд, въззивната инстанция проконтролира процеса на събиране, проверка, анализ и оценка на наличния доказателствен материал и намери, че възражението на защитата за липса на достатъчни и годни доказателства, установяващи съставомерност на разгледаното убийство по вменената наказателноправна норма, както и за постановяване на осъдителната присъда въз основа на предположения, на недостатъчни, негодни и противоречиви доказателства, въз основа на необективен анализ на събраните доказателства и превратното им тълкуване, е неоснователно.

По време на досъдебното производство и най-вече в хода на съдебната фаза са събрани доказателства в достатъчен обем, които установяват извършването на престъпленията – предмет на обвинението и съпричастността на подсъдимия към тях. Първостепенният съд е спазил специалния процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата в условията на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК и по искане на подсъдимия и неговите защитници е разпитал непосредствено свидетелите Н. И. Д. и С. И.ов Х., а досъдебните показания на останалите свидетели, посочени в списъка към обвинителния акт, са били приобщени чрез тяхното прочитане по реда на чл. 373, ал.1 от НПК.

Важно е да се отбележи, че провеждането на процедурата по чл.371, т.1 от НПК не изключва във всички случаи възможността за извършване на допълнителни разпити на свидетелите, чиито протоколи за разпит са били приобщени по реда на чл.373, ал.1 от НПК. В отличие от диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, редът по чл. 371, т.1 от НПК не включва признание на фактите по обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тях, а единствено съгласие да не се провежда разпит на „всички... свидетели и вещи лица“, като при постановяване на присъдата непосредствено се ползва съдържанието на съответните протоколи и заключения от досъдебното производство. Коментираният процесуален ред за разглеждане на делото, целящ постигане на бързина в процеса, е допустим, когато между страните липсва спор относно процесуалната допустимост и годност на съответните свидетелски показания и експертни заключения и представлява отклонение от общите принципи за непосредственост, устност и състезателност при събирането на доказателствата. Проверката, анализът и оценката на тези доказателствени материали обаче на общо основание следва да се извърши съобразно общите правила и принципи на процесуалния закон. Основният принцип за разкрИ.е на обективната истина не може да бъде пренебрегнат от особената процедура по чл.371, т.1 от НПК. В случай, че съдът прецени, че за изясняване на факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване или за отстраняване на съществени противоречия в доказателствените материали, касаещи главния факт в процеса, се налага непосредствен разпит на определени свидетели и/или вещи лица, то съгласно препращащата норма на чл. 374 НПК приложими са общите правила за провеждане на съдебно следствие, включително във въззивното производство.

Предвид горното, първоинстанционният съд правилно е процедирал, като при спазване на принципа за разкрИ.е на обективната истина, по своя инициатива е извършил допълнителен разпит на свидетелите З. К., З. Г.а и Г. Д., чиито досъдебни показания вече са били приобщени в съдебното следствие по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК. Проявявайки процесуална активност, съдът е допуснал и извършил разпит в качеството на свидетели на лицата Д. В.а и Г. Г.а, изискал и приложил като писмени доказателства справка от информационната система на Централния Кредитен регистър, съдържаща данни за предоставени кредити на физическо лице за периода от 30.11.2017г. до 31.07.2021г. и медицински документи от личния лекар на детето П. Г.. По искане на защитата е бил допуснат и извършен разпит на свид. И. П.а, били приети и приложени като писмени доказателства справки за дейността на И. Г. Г. с дата на актуализация на данните от 30.03.2018г., заявление към заверена карта от 21.11.2017/2018г., анкетна карта – 2 бр., анкетен формуляр – 2 бр. Отново по служебна инициатива на съда са били назначени допълнителна съдебномедицинска експертиза и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. По искане на прокурора са били назначени съдебнобалестична и трасологична експертиза и допълнителна техническа експертиза.

По време на проведените в първоинстанционното съдебно следствие свидетелски разпити е била предоставена възможност на страните, включително на подсъдимия и неговите защитници, да задават много въпроси на свидетелите, които подробно са отговаряли. При стриктно спазване изискванията на процесуалния закон, предписани с нормите на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК са били прочетени досъдебните показания на свидетелите Н. И. Д., С. И.ов Х. и З. Г. К., като последните двама са потвърдили предходните си показания.

Предоставена е била възможност на подс. И. Г. да даде обяснения, но същият двукратно е отказал да депозира такива пред първата инстанция.

Изготвените на досъдебното производство множество експертни заключения са били приобщени в първоинстанционното съдебно следствие чрез тяхното прочитане на основание чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, с изключение на съдебномедицинската експертиза на труп, за която страните не са дали съгласие за прочитане на заключението й и са поискали непосредствено изслушване на вещото лице д-р Т. Ч.. В хода на съдебното следствие са били изслушани също и вещите лица по назначените в тази фаза експертизи - допълнителна съдебномедицинска, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична, съдебнобалестична и трасологична, допълнителна техническа. Всички страни, в това число подс. Г. и неговите защитници, са поставяли своите въпроси на експертите, които аргументирано са отговаряли.

В мотивите към атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, съдът е изложил аргументи за това кои обстоятелства от обхвата по чл.102 от НПК и имащи съществено значение за правилното решаване на спора, приема за безспорно установени. Анализирал е доказателствените източници – свидетелските показания, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, заключенията на съдебните експертизи. Подложил ги е на прецизна съпоставка, а при констатирани противоречия в доказателствените материали, изрично е посочил на кои дава вяра и кои от тях не кредитира. Упражнявайки суверенното си право да преценя необходимостта, годността и надежността на доказателствените източници, правилно е решил в случая кои да допусне и кои да отхвърли, кои да възприеме като достоверни и кои да игнорира като неистинни, излагайки съображенията си в тази насока. Некредитирането на определени доказателствени средства, включително и такива, посочени от подсъдимия и неговите защитници и подкрепящи защитната теза, както и недопускането на поискани, но ненужни и неотносими доказателства, нямат за последица необоснованост на присъдата, след като съдът е изтъкнал мотивите, поради които е отказал допускането на поисканите доказателства или не се е доверил на посочените от защитата. При приложения от първата инстанция законосъобразен подход в допускането, събирането, проверката, анализа и оценката на доказателствените материали, фактическите констатации, съдържащи се в мотивите на обжалваната присъда, се явяват напълно обосновани, а отправеният към съдебния акт упрек за необоснованост е несъстоятелен.

В изпълнение на задължението за всестранен анализ и съпоставка на всички доказателствени източници, въззивният съд следва да обсъди дадените пред него и за първи път в съдебната фаза обяснения на подс. И. Г., отчитайки тяхната двойствена роля – на гласни доказателствени средства, но и на средство за защита, което подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма задължението да казва истината. Съдът кредитира само тази част от обясненията на подсъдимия, с които признава, че в инкриминирания ден е стрелял по пострадалия докато същият е паднал на земята.

Не отговарят на обективната истина и не заслужават доверие обясненията на подсъдимия, с които твърди, че пострадалият е започнал да го „обвинява за продадената му градина“ и се е заканил да убие малолетното му дете, изричайки думите: „Сега синът ще го направя на парчета, ще го изкормя.“, като тръгнал към детето, държейки нож в ръката си. Липсват каквито и да е доказателства, установяващи заявено недоволство от пострадалия по повод закупената от подсъдимия сливова градина и още по-малко доказателства за предприети от пострадалия действия за разваляне или унищожаване на сключения договор за покупко-продажба на въпросната градина. По делото не е бил намерен и иззет нож, въпреки неколкократно извършените огледи на местопрестъплението, както и на близкия около него район, където освен трупа, са били намерени също джапанките и мобилния телефон на пострадалия. На обсъжданите обяснения на подсъдимия успешно се противопоставят констатациите, закрепени в протокола за оглед на местопроизшествието и този за оглед на лекия автомобил м. „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ •• •••• ••, както и показанията на свидетелите С. С., И. Т. и С. М., които доказателства категорично установяват, че прострелването на пострадалия е било извършено в неговата собствена сливова градина, закупена от подсъдимия преди около три години, и в близост до лявата страна на собствения му автомобил м. „Тойота Ланд Круизер“, паркиран в същата градина и намерен там след деянието от посочените свидетели. Ако се приемат за верни твърденията на подсъдимия, то без отговор остава въпросът защо той заедно с малолетното си дете, при това въоръжен с пистолет, е отишъл в овощната градина на пострадалия по време, когато същият се е намирал там. Подсъдимият не заяви изрично, че пострадалият с нож в ръка е дошъл при него в неговата градина / в тази на сестра му Г. Г.а /, но ако се приеме за вярна такава хипотеза, остава неясно как после двамата мъже – подсъдим и пострадал – са се озовали в процесната сливова градина, където е било осъществено прострелването на пострадалия и са били намерени гилзите, както и паркирания там, изцапан с кръв лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“. Житейски нелогично и дори абсурдно е описаното от подс. Г. застрашително поведение на пострадалия спрямо малолетното дете на подсъдимия, особено по съобщения от последния повод – продадената градина. Несподеляема е тезата, че заявеното от подсъдимия агресивно поведение на пострадалия е било улеснено от употребения от него алкохол, обосновал концентрация в кръвта му от 0, 57 промила, тъй като липсва сериозна причина, която да мотивира пострадалият да нападне четиригодишно дете. Отделен е въпросът, дали изобщо пострадалият е знаел, че това дете е син именно на подсъдимия, за да го нарани, доколкото липсва информация, дори в показанията на свид. И. П.а, че детето и пострадалият са се познавали.

Обсъдените обяснения на подс. Г. не заслужават положителна оценка за истинност, тъй като същите са в явно противоречие както с писмените, гласните и веществените доказателства, така и с експертните заключения – това на съдебномедицинската и това на съдебнобалестичната и трасологична експертиза.

Заслужено първо място в коментара на гласните доказателствени източници заемат показанията на свидетелите С. С., съпруга на пострадалия и Н. Д., майка на подсъдимия, които съпоставени с приобщените от досъдебното производство писмени материали и с представените такива от защитата в съдебното следствие, касаещи сключения договор за покупко- продажба на процесната овощна градина и начина на заявяване на същата пред ДФ „Земеделие“ с цел получаване на субсидии, установяват по несъмнен начин развитието на взаимоотношенията между двете семейства по повод на въпросния имот и допринасят за разкрИ.е мотива за убийството. Показанията на свид. С. С. установяват присъствието на пострадалия С. в инкриминирания ден в собствената му сливова градина, местоположението на неговия автомобил след деянието, преместването на същия автомобил от местопроизшествието на паркинга на стоковото тържище от свид. С. М. и наличието на пръски червеникава течност /кръв/ по задната лява част на автомобила. Тези твърдения на свидетелката са в унисон с показанията на свидетелите С. М. и И. Т., които също са забелязали, че по задната лява врата на автомобила имало пръски червеникава течност, наподобяваща кръв и провокирала търсенето на пострадалия в болница, както и подаването на сигнал в полицията. Показанията на свидетелите С. С. и И. Т., които макар и да участват в процеса като частни обвинители и поради това са заинтересовани от изхода на делото, заслужават пълна вяра, тъй като се подкрепят от обективните находки, отразени в протокола за оглед на лек автомобил м. „Тойота Ланд Круизер“, както и от заключението на ДНК – експертизата, установяващо, че въпросната червеникава течност представлява човешка кръв и произхожда от пострадалия С. С.. Правилно решаващият съд е отдал кредит на доверие на по-голямата част от показанията на свид. Н. Д. и с основание е игнорирал твърденията й от съдебно заседание, според които единствено тя е управлявала собствения си лек автомобил “Опел Корса“, включително и на инкриминираната дата, докато синът, подс. Г. не е управлявал това превозно средство. Досежно това обстоятелство съдът правилно е дал приоритет на досъдебните показания на свид. Д., приобщени чрез прочитането им в съдебната фаза на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, тъй като същите са били дадени пред разследващия орган в сравнително кратък период от време след деянието и преди изграждането на различните защитни версии, което сочи на тяхната истинност. Достоверността на коментираните съдебни показания на свид. Н. Д. се оборва от показанията на собствения й съпруг – свид. Г. Д., който на разпита си пред съда е заявил, че около 8 часа в деня на инцидента синът му – подс. Г. е управлявал колата на майка си, лек автомобил „Опел Корса“, като е дошъл с него по главния път в посока Нова Загора, до разклона на с. Старо село и преди Коневския завой, за да му донесе инструменти, с които сменил гумата на авариралото служебно МПС.

Правилно са оценени като правдиви показанията на свид. Н. Д., с които заявява неблагоприятни за нейния син – подс. Г. факти, най-вече относно незаконно притежаваните от него оръжия и начина на тяхното неправомерно съхранение, изразило се в оставянето на пистолетите на достъпни места, включително за децата. Тези показания на свид. Н. Д. са в корелация с показанията на останалите близки родственици на подсъдимия – на неговия баща свид. Г. Д. и на неговата сестра свид. Г. Г.а, както и на неговата съпруга свид. З. Г.а, която е заявила пред съда, че подсъдимият е държал пистолета си, завит в тениска, пред кормилото на таблото на управлявания от него трактор.

Сред близките на пострадалия С. като свидетел е била разпитана и неговата майка – свид. И.ка Т.а. Същата е депозирала показания, които установяват времето на престоя на пострадалия в дома им в гр. Кермен и графика на неговите ангажименти за инкриминирания ден, включващ и трудова дейност на сливовата му градина. Посочената родствена връзка на свидетелката с пострадалия не може да послужи като единствено основание да бъдат пренебрегнати като неверни нейните твърдения, поради което същите, намирайки се в хармония с други гласни и писмени доказателства, правилно са оценени като достоверни.

Важни източници на устни доказателствени факти са показанията на свидетелите Г. С. и И. К., служители от охранителна фирма „ИПОН“, които в инкриминирания ден, около 15.15 – 15.30 часа, са се намирали наблизо до процесната овощна градина на пострадалия и са разговаряли с подс. Г.. Показанията на тези свидетели категорично установяват присъствието на подсъдимия в близост до посочената градина, т. е. до местопрестъплението. Не е от решаващо значение заявеното от защитник на подсъдимия обстоятелство дали и двамата свидетели С. и К. или само първият от тях е заявил, че подсъдимият им е казал, че помпата на пострадалия работи и значи той е в градината си и е жив. Важното и същественото е, че според двамата свидетели С. и К. в указаното време подсъдимият се е намирал в близост до местопрестъплението. От второстепенно значение е фактът дали при разговора си с охранителите подсъдимият е съобщил въпросната информация касателно местонахождението на пострадалия в градината си, стремейки се чрез нея да си създаде алиби и да прикрие авторството си относно извършеното убийство. Въззивната инстанция споделя дадената от първата такава оценка за достоверност на показанията на свидетелите С. и К. и тяхната значимост за убедително доказване присъствието на подсъдимия в близост до местопроизшествието.

Специално място в доказателствения анализ съдът е отредил на показанията на свидетелите С. Х. и З. К., както на дадените от тях в хода на съдебното следствие в първата инстанция, така и на тези, дадени на досъдебното производство и приобщени в съдебната фаза чрез тяхното прочитане на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК и потвърдени пред съда. Двамата свидетели слухово са възприели произвеждането на изстрелите в два отделни часови интервала, поради което техните показания установяват две серии от изстрели, отчетливо разделени едни от други. Правилна е преценката на първата инстанция, че незначителните разминавания в показанията на свидетелите Х. и К. относно точния час на произведените изстрели не дискредитира достоверността на съобщената от тях информация – изстрелите са били произведени на два етапа в следобедната част на инкриминирания ден. В тази насока съдът се е позовал и на изрично цитирана практика на върховната съдебна инстанция – Решение №188 от 28.06.2021г. по н. д. №781/2020г. на Трето н. о. на ВКС, в което е прието, че при преценката на показанията на свидетелите по едно дело не може да бъде пренебрегнат факта, че всяко лице има индивидуални особености да възприеме, запомни и възпроизведе определени обстоятелства след определено време, обусловени както от неговото психо-физическо развитие, така и от неговата способност за концентрация.

Относими и с важно значение за цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото имат показанията на свид. С. Г. – познат на пострадалия С. и негов съсед по градина. Тези показания установяват, че на 20.07.2020г., около 8.30 часа, пострадалият С. и свид. Г. са се видели сутринта в градината на първия и са разговаряли по повод задействането на помпата за полИ.е на пострадалия. Според твърденията на свид. Г., на 21.07.2020г., след открИ.е на трупа на пострадалия, той е видял подс. Г. от другата страна на сухия канал, в близост до местопрестъплението, а в телефонен разговор, проведен след инцидента с бащата на подсъдимия – свид. Г. Д., последният му е казал с явна неприязън към пострадалия следните думи: „Ти ни го дотътри тука С.“. Липсват основания за заинтересованост на свид. Г., поради което показанията му, приети за обективни и безпристрастни, са изцяло кредитирани.

Правилна е също положителната оценка на съда за допустимост и истинност на показанията на свидетелите – полицейски служители Д. Д., Н. Н. и Н. С.ов, чрез които се установява времето, когато е бил открит трупът на пострадалия – около 06.10 часа на 21.07.2020г., начина на открИ.ето му – с помощта на следово куче, както и местонахождението и положението на самия труп – в сух канал в землището на с. Панаретовци, където бил затрупан с пръчки. По идентичен начин са оценени показанията на свид. В. Р., началник група „Престъпления против личността“ при ОД на МВР - Сливен, който също е участвал в издирването на извършителя на престъплението и е съобщил еднаква по съдържание информация относно посочените обстоятелства.

Съдът не е оставил без внимание и оценка за правдивост показанията на свидетелите П. П.в и Д. Д., които доброволно са участвали в проведените издирвателни мероприятия за намирането на пострадалия С. и установяват трудностите по открИ.ето на трупа му, а свид. П.в споделил още и за уговорена с пострадалия среща на 20.07.2020г., на която последният не се е отзовал.

Анализирайки в пълнота доказателствените материали, първата инстанция не е пропуснала да се запознае и да даде вяра на показанията на свид. С. С., който е заявил, че на инкриминираната дата, около 16.30 часа, подс. Г. се е придвижвал със собствения си лек автомобил „Опел Астра“, управлявайки го с висока скорост, по черния път в посока асфалтовия път от с. Глуфишево към с. Панаретовци.

Съдът се е доверил на показанията на свидетелките З. Г.а - съпруга на подсъдимия, Г. Г.а - сестра на подсъдимия и И. П.а - психотерапевт на детето П., тъй като техните твърдения относно съС.ието на детето и проявените у него симптоми, провокирали необходимостта от търсената професионална помощ от психолог и проведените сеанси с психотерапевта, са еднозначни и взаимно допълващи се. Показанията на посочените свидетелки не налагат по- задълбочено обсъждане и анализ, защото обстоятелствата, свързани с психичното здраве на детето П. и проведените с него сеанси от психолог, за които те информират, са предмет на назначената в съдебната фаза комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, чието заключение ще бъде обсъдено по-долу. Нужно е да се отбележи, че неоснователно е възражението на защитника адв. К., според което съдът е дал възможност на вещите лица от състава на посочената експертиза да зададат въпроси на свид. И. П.а, но те не са задали такива. Видно от протокола на проведеното на 06.07.2021г. съдебно заседание в първоинстанционното производство, вещото лице П. Г. е присъствал на проведения разпит на свид. П.а, на която е поставил два въпроса от професионалната компетентност на психолог, които били свързани конкретно с обследването на детето П., като дадените от психолога П.а отговори, макар и във формата на свидетелски показания, не следва да се коментират в съдебния акт, защото касаят проблеми от областта на психологията, в която съдът не разполага със съответните специални познания, за да ги оцени обективно /л.156 гърба от НОХД №579/2020г. на Окръжен съд - Сливен/.

Първоинстанционният съд е пропуснал да анализира и оцени тази част от показанията на свидетелките Н. Д. и З. Г.а, с които твърдят, че подсъдимият е изтеглил без знанието на близките си кредити, защото е бил изнудван да дава пари. Допълвайки мотивите на първата инстанция, въззивният съд обсъди въпросните свидетелски показания и ги намери за неверни. Свид. З. Г.а съобщила, че само предполага, че съпругът й подс. Г. е бил изнудван за пари, което го е мотивирало да се ангажира с кредити без нейното знание, като не дава конкретна информация нито за изнудващото лице, нито за причината за изнудването, нито за размера на исканата сума. Свид. Н. Д. обаче е изключително обстойна и конкретна по повод упражненото спрямо сина й подс. Г. изнудване и мотивираното от това изтегляне на кредити. Същата заявила, че именно пострадалият С. е изнудвал сина й подс. Г. да му даде 30 000 лева, защото не му харесвала закупената сливова градина и го заплашвал, че ще навреди на децата му, ако не получи тези пари. По-горе вече се отбеляза, че липсват каквито и да е било данни за това, че пострадалият е бил недоволен от закупената сливова градина и е имал желание да развали или унищожи договора за нейната покупка и да му бъде възстановена платената като продажна цена сума от 33 000 лева. В случай, че се приемат за верни въпросните твърдения на свид. Н. Д., възниква въпросът защо подс. Г. не се е оплакал за изнудването на компетентните органи и защо дори след деянието и задържането му не е съобщил за това престъпно поведение на пострадалия на разследващите, на прокурора или на съда, при положение, че е бил обвинен в тежко умишлено престъпление, наказуемо дори с доживотен затвор. Нелогично и твърде наивно е обяснението на свид. Д., че синът й не е споделил с никого за кредитите и изнудването, тъй като се е срамувал да каже, че е бил притиснат за пари. Очевиден е стремежът на свид. Д. като майка да даде показания, с които да смекчи наказателната отговорност на своя син – подс. Г.. Коментираните свидетелски показания не издържат на проверката за истинност и са безусловно опровергани от големия обем от доказателствени източници – гласни, писмени, веществени и експертни заключения.

С основание решаващият съд е отрекъл достоверност на показанията на свид. Д. В.а, баба на подсъдимия, в частта им, в която същата твърди, че в следобедните часове на инкриминираната дата заедно с дъщеря си – свид. Н. Д. са потеглили с нейния автомобил „Опел Корса“ от с. Панаретовци за с. Самуилово, където залепили гумата на колелото на големия внук д., който бил заедно с тях, след това посетили гробищата в с. Самуилово и се прибрали в с. Панаретовци около половин час преди подсъдимият да потегли с двете си деца към Сливен. Тези твърдения на свидетелката се опровергават от съвкупния анализ на доказателствените източници, установяващ движение на въпросния лек автомобил „Опел Корса“ от с. Панаретовци към процесната сливова градина и обратно в следобедните часове на инкриминирания ден. Обсъдените показания на бабата на подсъдимия не правят изключение от масата на гласните доказателства, събрани от родствениците на подсъдимия, които отчетливо разкриват ясно изразено желание да помогнат на своя родственик да бъде, ако не оправдан, то поне по-леко наказан за стореното. С оглед на това въпросните свидетелски показания, носещи привкус на пристрастност, правилно са намерени за неистинни.

Събраните в хода на въззивното съдебно следствие по искане на защитата показания на свидетелите Н. М. Р., Д. Р. Д. и И. В. М. безспорно установяват, че подс. Г. е посещавал курс за охранители, както и такъв за боравене с огнестрелно оръжие, като е придобил правото да носи Т.а оръжие. Посочените свидетели са единодушни в твърденията си, че подсъдимият отдавна, отпреди десетина години притежавал както газов, така и боен пистолет, с които се снабдил с цел да охранява земеделската си продукция – сливи, праскови и бадеми от стопанисваните от него овощни градини в землището на с. Панаретовци. Свидетелите Р., Д. и М. лично са възприели въпросните пистолети на подсъдимия, който ги държал под предната дясна седалка на личния си лек автомобил или на пода в управлявания от него трактор, като оръжията били завити в дреха /фланелка/. Свидетелите заявиха, че са виждали и бойни патрони у подсъдимия, който обяснявал, че използвал пистолетите за самозащита и охрана на градините си. Същите свидетели са категорични, че не са виждали и не знаят подсъдимият да е използвал оръжията си срещу хора. Съобщиха, че селскостопанската продукция в земеделските земи на с. Панаретовци и на близките села често била обект на кражби от страна на живеещото там население от ромски произход, като земеделските стопани сами защитавали имотите си от чуждо посегателство, защото в посочения район липсвала общинска или друга организирана охрана. Споделиха непосредствените си впечатления за подс. Г. като трудолюбив и кротък човек, неконфликтна личност и грижовен баща. Въззивният съд кредитира показанията на разпитаните пред него свидетели - Р., Д. и М., тъй като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и съвпадат, кореспондират с част от писмените доказателства, касаещи придобитите от подсъдимия оръжия, намират се в унисон и със самите пистолети, приобщени като веществени доказателства по делото.

Въззивната инстанция се довери и на думите на допълнително разпитания пред нея по искане на частното обвинение свидетел С. Г. М.. Същият е бил близък приятел на пострадалия С., с когото са се виждали почти всеки ден. Свид. М. сподели непосредствените си впечатления за добри взаимоотношения между пострадалия и подсъдимия, включително по повод процесната овощна градина – предмет на покупко-продажба между тях. Съобщи, че пострадалият е съхранявал своя селскостопански инвентар в имота на подсъдимия в с. Панаретовци, където е държал също и един от своите два трактора с прикачена на него дискова брана. Заяви убедително, че пострадалият С. никога не е изразявал недоволство по повод закупената от подсъдимия овощна градина. Категоричен е, че пострадалият не е управлявал МПС след употреба на алкохол и предвид ежедневната му работа, свързана с управление на МПС, същият през деня не е употребявал алкохол. Съобщи за среднощен инцидент в гр. Кермен, станал в миналото, при който пострадалият С. и съпругата му са били нападнати от други лица и им е бил нанесен побой по хулигански подбуди. Липсва основание за съмнение в правдивостта на изказаните от свид. М. твърдения и предвид корелацията им с останалите кредитирани гласни и писмени доказателства, в това число копие на присъда №72 от 25.04.2017г. по НОХД №1049/2015г. на Районен съд – Сливен, същите не бяха игнорирани при изграждане на гореизложената фактология по спора.

В хода на въззивното съдебно следствие по искане на защитата беше разпитан и свид. С. Д. С., който работи като младши полицейски инспектор, младши експерт в РУ – Сливен, участък „Запад“ и обслужва повече от десет години района, включващ селата Панаретовци, Глуфишево и Чокоба. Свид. С. пресъздава съвместната дейност на полицията и местното население за охрана на селскостопанската продукция в района. Твърди, че през последните десет години в полицейския му участък няма официално подадени сигнали за кражби в землището на с. Панаретовци. Сподели, че познава подсъдимия като земеделски производител в посоченото землище, но заяви, че той никога не го е информирал за набези в неговите земи и за кражба на негова селскостопанска продукция. Съобщи, че е бил уведомен от близък на подсъдимия за извършена кражба на бадеми от негова бадемова градина, на което престъпление извършителите не били разкрити. Категоричен е, че подсъдимият не го е уведомявал, че желае да се снабди с оръжие с цел да охранява земеделските си земи от посегателства. Заяви, че след извършване на настоящото убийство Община Сливен е монтирала три камери в с.

Панаретовци с цел да се постигне максимална разкриваемост на извършените в населеното място престъпления. Съдът гласува пълна вяра на показанията на свид. С., тъй като същите са депозирани от незаинтересован от изхода на делото свидетел и срещат подкрепа в кредитираните показания на останалите свидетели, както и в представената като писмено доказателство справка относно заявените оплаквания и регистрирани случаи на кражба на земеделска продукция в землището на с. Панаретовци за периода 2010г. – 2020г.

Основно място в доказателствения анализ на двете съдебни инстанции заема коментарът на заключението на назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и на заключението на допълнителната такава експертиза, назначена в първоинстанционното съдебно следствие.

Съгласно заключението на едноличната съдебномедицинска експертиза на труп №127/2020г. /т.5, л.1 - 6 от ДП/, изготвено от вещото лице д-р Т. Ч. и заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза, изготвено от същото вещо лице в съдебната фаза /л.258-260 от НОХД №579/2020г./, при огледа и аутопсията на трупа на С. С. са били констатирани множество входни и изходни огнестрелни наранявания, обхващащи три телесни кухини – черепната, гръдната и коремната. Съдебният лекар установил и описал следните огнестрелни наранявания:

Входна огнестрелна рана в областта на горната половина на дясната седалищна област, на около 7 см. вдясно от срединната линия, на около 90 см от дясната пета, с елипсовидна форма, с наличие на признака „минус тъкан“, с размери около 14 х 8 мм. Тази рана е определена като входна, тъй като ръбовете й са контузени и е с признака „минус тъкан“, който е характерен за входни огнестрелни рани. При проследяване на раневия канал на тази рана било установено, че посоката му е нагоре и надясно и същата е без изходна рана, като раневият канал достигал до дясната задностранична повърхност на гръдния кош и в дъното на раневия канал е бил намерен проектил със синкаво кръвонасядане над мястото на намирането на проектила. Входна огнестрелна рана, около 9 см над първата, на около 99 см от петата, с диаметър около 8 мм и с признак „минус тъкан“, както и с пръстен на зацапване и с пръстен на натъртване по ръбовете на раната в протежение на около 2 - 3 мм. Тази рана е със съответстваща изходна, която се намира в областта на дясната половина на корема и е на около 112 см от петата. Входна огнестрелна рана, в дясната поясна област, на около 110 см от петата, по паравертебралната линия / линия, успоредна на срединната и преминаваща през напречните израстъци на гръбначните прешлени/. При проследяване на раневия канал на тази входна рана било установено, че същата завършва с изходна рана, която било в областта на дясната половина на корема и на около 115 см от петата.

Входна огнестрелна рана в областта на дясната половина на корема с наличие на феномена „минус тъкан“. Това нараняване е без изходна рана, като в дясната поясна област, на около 120 см от дясната пета било установено наличието на синкаво кръвонасядане и при направения разрез на това място било установено наличието на проектил, който се намирал в дъното на изходната рана. Входна рана в областта на дясната половина на гръдния кош, която завършва с изходна рана в областта на дясната половина на гърба, намираща се на около 140 см от дясната пета, с елипсовидна форма, с размери 14/ 8 мм, без пръстен на охлузване и зацапване. Входна огнестрелна рана в областта на лявата половина на гърба, непосредствено над горния ръб на плешката, на около 156 см от лявата пета, която е с окръглена форма, с диаметър 8-9 мм. При проследяване на раневия канал на тази входна огнестрелна рана, в областта на дъното раневия канал в лявата задностранична повърхност на гръдния кош, било установено наличието на синкаво кръвонасядане и при направения разрез бил изваден проектил. Входна огнестрелна рана в областта на лявата мишница, като раневият канал преминавал под меките тъкани и над ключицата и завършвал на сляпо в дясната половина на гръдния кош, където било установено наличие на кръвонасядане и при разрез по средата на същото бил изваден проектил. Входна огнестрелна рана в дясната половина на главата, на разС.ие от 175 см от петата, в областта на дясното слепоочие, с посока назад, към лявата слепоочна област на главата, където била установена изходна рана с окръглена форма, без признака „минус тъкан“. Входна огнестрелна рана в областта на дясната буза, на около 8 см от външния отвор на ушния канал, с признака „минус тъкан“ и натъртени ръбове, като посоката на раневия канал била надолу и наляво и завършвал с установени масивни наранявания в областта на устните и челюстите.

При изследване на раните в областта на гръдния кош, корема и крайниците съдебният лекар е установил проникващи наранявания в гръдната кухина и коремната кухина, с масивни разкъсвания на белите дробове, черния дроб, слезката, бъбреците и останалите тъкани. В гръдната и коремната кухина е установил наличието на кръв и кръвни съсиреци, вследствие разкъсване на десния бял дроб, слезката и черния дроб. Намерил кожата, лигавиците и вътрешните органи с изразена бледост, вследствие настъпилата остра следкръвоизливна анемия и изпадането на пострадалия в съС.ие на травматичен и хеморагичен шок. Приел, че причината за настъпването на смъртта на пострадалия били несъвместимите с живота множествени огнестрелни наранявания с причиняване на тежка черепно-мозъчна травма и тежка гръдна и коремна травма с разкъсвания на гръдните и коремните органи, като настъпването на смъртта е било неизбежно и неминуемо. Приел още, че смъртта е настъпила за кратко време, но не е била мигновена, което се установява от анемизирането на вътрешните органи и лигавиците и аспирацията на кръв в белите дробове. Изразил мнение, че нараняванията са били причинени приживе, което се установява от аспирираната кръв в алвеолите, от получените кръвоизливи около входните и изходните рани в областта на главата, лицето, гръдния кош и корема. Въз основа на вида и характеристиките на входните и изходните рани аргументирал становище, че огнестрелните наранявания добре отговарят да са били причинени от едно и също оръжие, с един и същи калибър - калибър 9 мм, като при външния оглед и аутопсията на трупа са били извадени проектили, които са за 9 мм оръжие, а по време на огледа на местопроизшествието са били намерени гилзи, които също са от 9 мм оръжие.

Изслушан в първоинстанционното следствие вещото лице д-р Ч. пояснил, че извадените от тялото на пострадалия проектили са три, което обстоятелство кореспондира с фотоалбума, неразделна част от СМЕ на труп /т.5, л.14 от ДП/. Според съдебния лекар характеристиките на установените наранявания и тяхната локализация сочели, че се касае за изстрели от неблизко разС.ие, тъй като не били установени факторите на близкия изстрел. Според него наличието на множество входни и изходни рани по различни повърхности на тялото указвали, че пострадалият е сменял позицията на тялото си спрямо възпроизвеждащия изстрелите, като били налице и попадения, разкриващи защитно поведение на пострадалия по време на прострелванията му. Отбелязал, че такава особеност имала входната рана в областта на лявата мишница, като при проследяване на раневия канал било установено, че същият е прав, а такъв може да се получи само, ако пострадалият е бил повдигнал левия горен крайник хоризонтално на височината на рамото си, като по този начин инстинктивно се опитал да се предпази с повдигане на ръката си срещу възпроизвеждащия изстрелите. Изтъкнал, че през цялото време на стрелбата пострадалият е сменял позицията си, докато можел, с цел предпазване от изстрелите.

В допълнителното заключение на съдебномедицинска експертиза вещото лице е посочило положението на тялото на пострадалия при получаване на установените огнестрелни наранявания, както и позицията на лицето, възпроизвело изстрелите: при причиняване на първата, описана по-горе огнестрелна рана, която е в дясната седалищна област, пострадалият е бил с дясната задностранична повърхност на тялото си към възпроизвеждащия изстрелите; при причиняване на втората, описана по-горе огнестрелна рана, пострадалият е бил със задната повърхност на тялото си към възпроизвеждащия изстрелите; при причиняване на третата, описана по-горе огнестрелна рана, пострадалият е бил с дясната задностранична повърхност на тялото си към възпроизвеждащия изстрелите; при причиняване на четвъртата, описана по-горе огнестрелна рана, пострадалият е бил с дясната предностранична повърхност на тялото си към възпроизвеждащия изстрелите; при причиняване на петата, описана по-горе огнестрелна рана, пострадалият е бил пред възпроизвеждащия изстрелите и малко вдясно от него; при причиняване на шестата, описана по-горе огнестрелна рана, пострадалият е бил с гръб към възпроизвеждащия изстрелите; при причиняване на седмата, описана по-горе огнестрелна рана, която е с входна рана в областта на лявата мишница, пострадалият е бил с лява странична повърхност на тялото си към възпроизвеждащия изстрелите; при причиняване на осмата, описана по-горе огнестрелна рана /входна/ в областта на дясната половина на главата, пострадалият е бил с дясната предностранична повърхност към възпроизвеждащия изстрелите; при причиняване на деветата, описана по-горе огнестрелна рана /входна/ в областта на дясната буза, възпроизвеждащият изстрелите е бил откъм лявата странична повърхност на пострадалия, който е бил легнал или седнал.

Съдебният лекар мотивирал становище, че първоначално пострадалият е бил прострелян на няколко места, като след първоначалните наранявания той е изпаднал в шоково и безпомощно съС.ие. Според вещото лице от медицинско гледище е възможно между първите наранявания на пострадалия и тези, нанесени му при последващото посещение на местопрестъпление от дееца да има интервал от време около час, ако първите прострелвания не са причинили такива наранявания, които бързо да са довели до настъпването на смъртта, каквито са наранявания в областта на крайниците, корема, гърдите. В случая тези наранявания са били смъртоносни, но смъртта е можело да настъпи след известно време, докато нараняванията в областта на главата са били смъртоносни и след причиняването им смъртта е настъпила за по-кратко време.

Изслушан в съдебно заседание на 18.11.2021 г., д-р Ч. пояснил, че и в резултат на първите изстрели пострадалият е получил тежки наранявания и е изпаднал в шоково и безпомощно съС.ие, но е бил жив, дишал е и е имал сърдечна дейност, могъл е да заема определено положение на тялото си - седнало или легнало, но не е можел да се изправи, да ходи, да тича, да напусне местопроизшествието или да се обади по телефона. Според вещото лице осмата и деветата рана са били причинени последни, тъй като в областта на главата се намират по-важни за жизнената дейност на човека центрове и вероятността да настъпи смъртта след тяхното получаване е по-голяма. С категоричност заявил, че ако тези две рани са били първите, нанесени на пострадалия, то смъртта му би настъпила по-бързо.

Относно масивните охлузвания в областта на предните повърхности на долните крайници, описани в заключението на първоначалната съдебномедицинска експертиза на труп, експертът пояснил, че пострадалият е бил влачен с посока напред, като през това време е бил по корем на повърхността на терена, бил е в съС.ие на шок, но все още имал сърдечна дейност, тъй като тези увреждания са били причинени приживе. Заявил, че уврежданията в областта на гърба са били получени чрез влачене на тялото с посока към краката, т. е. тялото е било влачено напред чрез хващане за краката, като през това време пострадалият не е бил жив, тъй като тези увреждания, разположени в областта на гърба, били без признаци на прижизненост.

Съдебният лекар заключил, че трупната картина отговаряла на смърт във второ денонощие, като смъртта добре отговаряла да е настъпила около 16.00 - 17.30 часа на 20.07.2020 г. Приел, че установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на трупа - 0, 57 промила отговаряла на лека степен на остро алкохолно отравяне, като лицата с такава концентрация на етилов алкохол са леко повлияни от действието на етиловия алкохол.

Съдебните инстанции прецениха съвместно обсъдените две заключения на съдебномедицинската експертиза за достатъчно пълни, ясни и обосновани и не намериха основание да се съмняват в тяхната правилност, при това в техните изводи липсват съществени противоречия, касаещи обстоятелства от предмета на спора. Заключенията са изготвени от добросъвестен и високо квалифициран експерт – д-р Т. Ч. – специалист по съдебна медицина и клинична патология, в чиято професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. Вещото лице е отговорило изчерпателно, пълно, категорично и убедително на всички поставени му въпроси, а страните не са оспорили заключенията досежно тяхната пълнота, яснота и обоснованост. По тези съображения съдилищата ги кредитираха изцяло. Те също са в подкрепа на изводите относно приетия и изложен по-горе механизъм на извършване на посегателството, използваното средство за причиняване на конкретните наранявания на пострадалия, причинната им връзка с деянието на подсъдимия, причината за смъртта на пострадалия.

Заключенията на съдебномедицинската експертиза са в корелация с изводите на назначената в съдебното следствие съдебнобалестична и трасологична експертиза, чието заключение по Протокол №22/БАЛ – 52 от 31.03.2022г. / л. 340 - 349 от НОХД №579/2020г. на Окръжен съд - Сливен / е изготвено от Петко Попов и Свилен М., специалисти в сектор „Трасология и балистика“ в ЦЕКИ към НИК – МВР.

Съобразявайки протокола за оглед на местопроизшествие от 21.07.2020г. и фотоалбума към него /снимки №12 и №13/, както и посоката на изхвърляне на стреляните гилзи при проведената експериментална стрелба с процесния преработен сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/, вещите лица направили извод, че фиксираното разпръскване на гилзите би могло да се получи при статично положение на стрелеца, при леко преместване на позицията на стрелящия, при завъртане на оръжието около неговата надлъжна ос или при реализиране и на двете движения. Като не открили в делото съответни обективни находки, отбелязали, че не може да се определи по категоричен начин точното положение на телата на пострадалия и стрелящия по време на прострелването, последователността на получаване на нараняванията, както и точното разС.ие, от което са били произведени изстрелите. Отчитайки локализацията на входните огнестрелни рани и посоката на раневите канали, приели, че стрелящият и пострадалият са били в относително движение един спрямо друг, т.е. те са били в динамично положение. Изключили възможност огнестрелните наранявания на пострадалия да бъдат получени при едно и също положение на тялото му спрямо стрелеца. При съобразяване динамиката на ситуацията и подвижността на човешкото тяло, обосновали извод, че описаните в съдебномедицинската експертиза наранявания е било възможно да се получат при много варианти на различни положения на телата на стрелящия и пострадалия в момента на изстрелите – прав, приведен, приклекнал, легнал и др. Посочили следните вероятни положения на пострадалия спрямо стрелящия:

При получаване на рани 1, 2, 3 и 6 /съгласно обозначенията от допълнителната съдебно-медицинска експертиза/, съответно в областта на дясната седалищна и поясна област и лявата половина на гърба, пострадалият е бил с гръб към стрелящия, респ. към дулото на оръжието. Рана №1, която е с посока на раневия канал отдолу –нагоре, е възможно да бъде получена при приведено тяло на пострадалия или при паднало по лице върху терена тяло, както и в друго положение, междинно на посочените. Рана №6 е възможно да бъде получена при силно приведено с дясното рамо тяло на пострадалия към стрелящия, приклекнало или при паднало по лице тяло върху терена.

При получаване на рани № 4 и № 5, съответно в дясната половина на корема и в дясната половина на гръдния кош, пострадалият е бил с лице към стрелящия.

При получаване на рана № 7, намираща се в областта на лявата предмишница, пострадалият е бил с лице и завъртян леко с лявата част на тялото към стрелящия.

При получаване на рани №8 и №9 в дясната половина на главата, съответно в областта на дясното слепоочие и в областта на дясната буза, пострадалият е бил със завъртяна дясна част на лицето си към стрелящия. Доколкото главата е подвижна част от тялото, то и двете рани могат да се получат при много варианти на различни положения на тялото на пострадалия, включително и паднал по гръб на терена, паднал по лице със завъртяна надясно глава.

Съобразявайки протокола за оглед на местопроизшествие от 21.07.2020 г., фотоалбума към него /снимка № 12/, отразените в протокола петна от кръв между 21-во и 22-ро дърво, както и разположението на намерените три броя гилзи / обекти 6, 7 и 8 /, вещите лица направили извод, че стрелящият е бил на разС.ие по-малко от осем метра от пострадалия. Изслушани в първоинстанционното съдебно следствие, експертите пояснили, че тези осем метра са максималното разС.ие, от което са били произведени изстрели, но не било възможно да се определи минималното разС.ие на произвеждане на изстрелите поради липсата на надлежни обективни находки, доколкото дрехите на пострадалия не мога да бъдат обект на експертно изследване заради лошото им съС.ие. Вещите лица били категорични, че изстрелите не са били произведени от упор, при който оръжието е опряно плътно в мишената, нито от неплътен упор, при който дулото е на няколко милиметра от мишената. Разяснили, че за не близко разС.ие на стрелба се приема разС.ието, при което върху мишената, респ. върху дрехите на жертвата, не остават следи от допълнителните фактори при изстрела, като не близко разС.ие на стрелба не може да бъде установено по експертен път. Отбелязали, че в практиката се приема, че когато разС.ието на стрелба е в рамките на 1 м, 1, 20 м или 1, 50 м има близък изстрел.

Съдилищата кредитираха обсъденото заключение на съдебнобалестичната и трасологична експертиза, тъй като не се откриват основания за съмнение в професионалната компетентност и безпристрастност на изготвилите го вещи лица и наред с това заключението не е оспорено от никоя от страните в процеса.

Съдебните инстанции се довериха и на заключението на назначената в досъдебното производство балистична експертиза по Протокол №20/БАЛ – 134 от 14.08.2020г. /т.6, л.61- 66 от ДП/. Същото е изготвено от вещи лица от ЦЕКИ към НИК – МВР - П. Попов, Св. М., Р. П. и А. П.. Според заключението предоставеното за изследване оръжие е сигнално-газов пистолет „ИЖ-79-8“ /Байкал/, който е преработен в боен пистолет кал. 9х18 мм, като оригиналната цев е подменена с бойна (нарезна) цев. Заключението установява също, че пистолетът е технически неизправен, но е годен да произведе изстрели, поради което представлява огнестрелно оръжие. При проведеното сравнително микроскопско изследване между следите от детайлите на оръжието върху дъната на 3 бр. гилзи, иззети от местопроизшествието и следите, намиращи се върху дъната на експериментално стреляните с представения за изследване пистолет гилзи, вещите лица установили съвпадения във формата, големината и месторазположението им, а също и съвпадения в характерните микроособености, съдържащи се в тях. Подобно сравнително микроскопско изследване било проведено и по отношение на трите броя куршуми, извадени от трупа на пострадалия С., което обосновало експертен извод, че трите броя куршуми са били изстреляни от преработения сигнално-газов пистолет „ИЖ- 79-8“ /Байкал/, кал. 9х18 мм, със заличен номер.

Специално място в анализа на доказателствените източници се полага на назначените в досъдебното производство експертизи по метода на ДНК – профилиране на веществени доказателства.

Съгласно заключението на ДНК – експертиза №20/ДНК-500 от 07.08.2020г. / т.6, л.6 – 11 от ДП/ част от клетъчния материал върху латексовите ръкавици, иззети от страничен вътрешен джоб на предна лява врата при огледа на лекия автомобил м. „Опел Астра“, черен на цвят, с рег.№ •, собственост на подс. Г., произхожда от пострадалия С.. Съгласно заключението на комплексната биологична и по метода на ДНК-профилиране експертиза по Протокол №20/ДНК-504 /т.6, л. 17 – 19 от ДП/, която е изследвала иззет от подс. Г. клетъчен материал, по-голямата част от клетъчния материал върху латексова ръкавица с условно обозначение „№2“, иззета от страничен вътрешен джоб на предна лява врата при огледа на лекия автомобил „Опел Астра“, рег. №•, собственост на подс. Г., произхожда от подс. И. Г., а останалото количество биологичен материал върху латексовата ръкавица произхожда от трупа на С. Т. С.. Съгласно заключение №20/ДНК-518 от 28.08.2020г. /т.6, л.84-89 от ДП/ на комплексната биологична и по метода на ДНК – профилиране и физикохимическа експертиза, върху топката бял сезал и по едната черна латексова ръкавица, намерени и иззети при оглед на местопроизшествие, е установен клетъчен материал, като клетъчният материал по сезала произхожда от пострадалия С., а част от този по ръкавицата произхожда от подс. Г.. Назначените в хода на разследването ДНК-експертизи /т.6, л.132-139 от ДП и т.7, л.88-92 от ДП/ установяват, че намерените и иззети при извършения на 21.07.2020г. оглед на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“, рег. № •• •••• ••, от задната му лява част в близост до задната лява гума множество пръски с червен цвят, както и пръските с червен цвят, намерени и иззети на около 30 см от дръжката на задната лява врата, а също и кафявата материя по иззетата при огледа на местопроизшествието от 21.07.2020г. /т.1, л.56-60 от ДП/ джапанка за десен крак, марка „Рийбок“, представляват човешка кръв, произхождаща от пострадалия С.. Видно от заключението на ДНК-експертиза, извършена в досъдебното производство /т.5, л.65-70 от ДП/, червеникавата материя, открита по иззетата от местопроизшествието монета с номинал 1 лев, е човешка кръв и произхожда от пострадалия С.. Според заключението на химическата експертиза, изготвено в досъдебното производство /т.7, л.22 - 25 от ДП/, капсулните частици в направената обтривка за капсулен състав на волан и скоростен лост в лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № • напълно съвпадат с откритите капсулни частици по дясната ръка на подсъдимия Г. и почти пълно съвпадат с установените частици по лявата ръка на същия.

Заключението на назначената в хода на разследването комплексна биологична, физикохимическа и балестична експертиза №20/ДНК-508 от 19.08.2020г. /т.6, л.50 – 56 от ДП/ установява, че върху изследваните части от пистолет – ръкохватка, цев, ударен механизъм, метална пружина и затворен блок за пистолет, както и върху 3 бр. пълнители има клетъчен материал, който произхожда единствено от подс. Г.. Видно от заключението на балистичната експертиза, назначена в досъдебното производство /т.4, л. 87 от ДП/, установената при извършения на 28.07.2020г. оглед на веществено доказателство - лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“, рег. № •• •••• ••, побитост на задна лява врата на разделителната лайсна на малкото и голямото стъкло е причинена от огнестрелно оръжие, като посоката е отпред – назад и ъгълът на произвеждане на изстрела е 5, 85 градуса, при съобразяване, че автомобилът е бил разположен в сливовата градина с предната си част, насочена на изток и със задната си част - на запад и редовете от дървета в градината са били ориентирани запад – изток.

Заключението на техническата експертиза, назначена в досъдебното производство /т. 4, л. 100 - 151 ДП/, въз основа на изисканите и представени от мобилните оператори справки установява, че в периода от 10.07.2020г. до 21.07.2020г. не са провеждани телефонни разговори от подсъдимия Г., ползващ мобилен номе𠹕, с пострадалия С., ползващ мобилен номе𠹕, както и с членовете от семейството на последния.

Приложените към същото заключение на хартиен носител данни от цифровите носители / дискове от мобилни оператори / установяват, че на 20.07.2020г., в 13.47 часа, подсъдимият Г., ползващ мобилен номе𠹕, е провел изходящо телефонно обаждане до мобилен номер • / т.4, л.144 от ДП/, ползван от неговата баба - свид. Д. В.а, според нейните показания пред съда.

Според приложените към същото заключение на хартиен носител данни от цифровите носители, на 20.07.2020г. през голямата част от деня, в периода след 10, 51 часа, както и в периода след 17, 25 часа до 18, 46 часа, мобилният телефон на подсъдимия се е намирал в обхвата на клетката, която показвала село Самуилово и обхващала местопрестъплението/ т.4, л.143 - 144 от ДП/.

Видно от справката на мобилния оператор /т.4, л.150 от ДП/ на 20.07.2020г. в 12, 01 часа от телефонен апарат с IMEI № • и тел. номер •, ползван от пострадалия С., е бил проведен телефонен разговор с тел. номер •, ползван от свид. С. С. – съпруга на пострадалия.

Важно място сред множеството експертни заключения, представени по делото и имащи значение за изясняване на относимите към спора обстоятелства, в частност броя и времето на посещенията на местопрестъплението от процесните автомобили - „Тойота Ланд Круизер“, „Опел Корса“ и „Опел Астра“, заема заключението на техническата експертиза заедно с фотоалбума към нея /том 10, л. 3-28 от ДП/, изготвени от вещото лице М. П.. Експертизата е изследвала видеозаписите от камерите на „Пътна агенция“, на бензиностанция в гр. Кермен, на хлебозавод „Деница“ в с. Николаево, община Сливен, камерите от частен дом в с. Панаретовци, община Сливен, камерите от птицеферма „Джени“ между с. Панаретовци и с. Самуилово. Заключението установява, че на 20.07.2020 г., в 8, 50 часа, лекият автомобил м. „Тойота Ланд Круизер“ е преминал покрай хлебозавод „Деница“ в с. Николаево, на същата дата - 20.07.2020 г., в 12, 58 часа, същият автомобил е преминал покрай камерата за видеонаблюдение на бензиностанцията на излизане от гр. Кермен в посока с. Николаево, в 13, 04 часа автомобилът е преминал по пътя през обхвата на камерата на хлебозавод „Деница“ в с. Николаево, в 13: 05: 18 часа автомобилът е преминал през с. Панаретовци в посока с. Самуилово, което е било регистрирано от камера за видеонаблюдение, монтирана на частен дом в с. Панаретовци, с отлично качество и обхват на пътя с. Самуилово на север и с. Николаево на запад.

Коментираното заключение на техническата експертиза установява, че на 20.07.2020 г. в 13: 38: 49 часа лек автомобил м. „Опел Корса“ е бил регистриран от камерата в частен дом в с. Панаретовци да пътува в посока с. Самуилово, като камерата, монтирана на птицеферма „Джени“ между с. Панаретовци и с. Самуилово, не е засякла пътуване на автомобила, което означава, че същият е отишъл до овощните градини, където се намирал пострадалият С., като този автомобил не се е върнал по същия път, по който е отишъл. Заключението установява още, че в 13: 58: 49 часа лек автомобил „Опел Астра“ е преминал пред камерата на частния дом в с. Панаретовци в посока от с. Самуилово към с. Панаретовци, без да е преминал пред камерата на птицеферма „Джени“, находяща се между двете села, което означава, че автомобилът е идвал от градините.

Видно от заключението, на 20.07.2020 г. в 13.33.47 часа в с. Панаретовци са пристигали бетоновозът и камионът с помпата, а в 15: 21: 07 часа лек автомобил „Опел Астра“ е отишъл към градините и в 15.41 часа той се е върнал. Според заключението на същата дата в 16.25 часа лек автомобил „Опел Астра“ отново е отишъл до градините, като е преминал пред камерата в частния дом в с. Панаретовци, но не е минал пред камерата на птицеферма „Джени“ между с. Панаретовци и с. Самуилово, а в 16.43 часа автомобилът е пътувал от с. Панаретовци за гр. Сливен, минавайки покрай камерата на птицеферма „Джени“ и в 16.58 часа е паркирал на паркинга пред фирма „Миролио“ на бул. „С. Караджа“ в гр. Сливен; на 20.07.2020 г. в 17, 31 часа лек автомобил „Опел Астра“ е минал пред камерата на птицеферма „Джени“ между селата Самуилово и Панаретовци, движейки се в посока с. Панаретовци, като автомобилът не е бил регистриран от камерата на частния дом в с. Панаретовци, което означава, че автомобилът не е влязъл в селото; на 20.07.2020 г. в 19.01 часа лек автомобил „Опел Астра“ е бил засечен да се движи от с. Панаретовци през с. Самуилово и на изхода от с. Самуилово за гр. Сливен.

Заключението на допълнителната техническа експертиза, назначена в първоинстанционното съдебно следствие /л.297 – 302 от НОХД №579/2020г. на Окръжен съд - Сливен/, било изготвено от вещото лице М. П. с поставена задача да конкретизира превозните средства по марка, модел и цвят по пункт 5, т.1-7, т.9 и т.10 от първоначалното заключение по протокол №294/26.08.2020г. За да конкретизира превозното средство по пункт 5, т.1 от цитирания протокол, експертът приложил снимка на лек автомобил „Опел Корса“ произвеждан от 2000г до 2006г. При сравняване на общите белези - форма на фарове, предна част с емблема, страничен профил – направил извод, че може да се допусне, че на снимката по пункт 5, т.1 от първоначалното заключение се вижда лек автомобил „Опел Корса“, тъмен на цвят. Приел, че поради голямата отдалеченост на записващото устройство /камера/ от преминаващия автомобил, цветът на автомобила не може да бъде конкретизиран, освен че е тъмен цвят, и по същата причина не може да се установи регистрационният номер на автомобила, броят на пътниците в него, както и половата принадлежност на водача на МПС.

При конкретизиране на отговорите по пункт 5, т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.9 и т.10 от първоначалното заключение вещото лице е съобразило снимките, представени в пункт 5, т.8, а именно кадри, свалени от записите от трите охранителни камери на паркинга на фирма „Миролио“, където ясно се виждат марка, модел и цвят на лекия автомобил.

Изследвайки снимките по пункт 5, т.2, т.4, т.5, т.6, т.10 от първоначалното заключение, направени от охранителна камера на частен имот в с. Панаретовци и сравнявайки общите белези на автомобилите - форма на фарове, предна част с емблема, форма на задната част и страничен профил - вещото лице е допуснало, че се касае за лек автомобил марка „Опел Астра“, тъмен на цвят, но без възможност да се установи конкретния цвят на автомобила поради голямата отдалеченост на записващото устройство /камера/ от преминаващия автомобил.

Изследвайки снимките по пункт 5, т.7, т.9 от първоначалното заключение, направени от охранителни камери от птицеферма „Джени“, находяща се между с. Панаретовци и с. Самуилово и сравнявайки общите белези на автомобилите - форма на фарове, предна част с емблема, форма на задната част, страничен профил, форма на тасове - експертът допуска, че това е лек автомобил „Опел Астра“, тъмен на цвят, но без възможност да се установи конкретния цвят на автомобила поради голямата отдалеченост на записващото устройство /камера/ от преминаващия автомобил.

В съдебната фаза била назначена съдебнопсихиатрична и психологична експертиза със задача да отговори дали детето П. И.ов Г. страда от посттравматично стресово разстройство и ако страда, от кога датира и кои са причините /факторите/ за неговата поява. Заключението на посочената експертиза било изготвено от вещите лица доц. д-р П. П. – началник на IV Психиатрична клиника по Детско-юношеска психиатрия на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и П. Г. – специалист консултативна психология /л.261 – 265 от НОХД №579/2020г. на Окръжен съд - Сливен/.

След три проведени диагностични сесии с детето П. психологът заключил, че не е налице продукция, от която да се на прави извод, че детето е емоционално травмирано, а поведението му не носи белези на психично страдание. Пояснил, че психичната структура при децата в тази възраст / на 5 години / е в процес на изграждане и е изключително пластична, като въздействието върху нея обичайно рядко има трайни последици. Изразил становище, че събитието, за което се предполага, че е изиграло отрицателно въздействие върху детето П. е твърде отдалечено във времето, поради което възможният неясен отпечатък е избледнял.

Според вещото лице – психиатър събитието, което е предмет на експертна оценка, безспорно отговаря на критериите за „стресогенно събитие“, което би предизвикало Посттравматично стресово разстройство. Посочил диагностичните критерии за Т.а разстройство:

-повтарящо се преживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени;

-сънища и кошмари на фона на продължаващо чувство за вцепененост; -емоционална притъпеност; -отчужденост от другите хора; -липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда; -анхедония; -избягване на действия и ситуации, напомнящи травмата. Пояснил, че на тази възраст /петгодишна/, на каквато е освидетелстваното дете П., децата имат голяма пластичност на личностовата структура и адаптивни способности, особено при наличието на подкрепяща семейна среда. Отбелязал, че възрастта не позволява цялостна оценка на ситуацията и разбирането на смисъла и значението на видяното, като именно това неразбиране обикновено не позволява на толкова малки деца да развият пълната симптоматика на Посттравматичното стресово разстройство.

Лекарят – психиатър приел, че освидетелстваното дете не покрива диагностичните критерии за наличие на Посттравматично стресово разстройство, въпреки наличието на някои ситуативни реакции. Приел още, че може да се спекулира предвид данните от родителите, детето и данните по делото, че при детето е имало проява на „Остра стресова реакция“ непосредствено след преживяното събитие.

Аргументирал експертно мнение, че във времето като естествена защитна реакция детето се стремяло да избягва теми, свързани със стресогенното събитие, като това е опит да потисне и забрави неприятните спомени и да се върне към нормалното си ежедневно функциониране. Приел, че на този етап възстановяването на функционирането било сравнително успешно и от психиатрична гледна точка трябва да се даде възможност този процес да продължи, като детето да не бъде излагано на непрекъснато припомняне на събитията. Отчел, че посещаването на психолог от изследваното дете имало позитивен ефект.

Двамата експерти заключили, че детето П. не страда от Посттравматично стресово разстройство и няма данни за наличие на психиатрична диагноза. Изложили извод, че при наличието на подходяща психологична работа, поддържаща семейна среда и предпазване във времето от ново излагане на събитието /разпити, изследвания, свързани с преживяното/ прогнозата за детето е добра, като времето, необходимо за пълното му възстановяване, е в пряка зависимост от тези три фактора.

При изслушване на експертното заключение в първата инстанция в съдебно заседание на 18.11.2021 г. доц. д-р П. пояснил, че могат да спекулират въз основа на това, че виждат детето в един отдалечен период от време след събитието и по косвени при интервюто реакции на освидетелствания могат да предполагат наличието на остра стресова реакция непосредствено след преживяното събитие. Вещото лице д-р П. е заявил, че има данни за преживяно психично събитие при детето П., както и прояви на някои от изброените в заключението симптоми на Посттравматично стресово разстройство, но те са с недостатъчна честота и не покриват критериите на болестта.

В хода на изслушването в първоинстанционното съдебно следствие, основавайки се на непосредствените си наблюдения по време на проведените три сесии с детето П., вещото лице - психолог П. Г. заявил с категоричност, че детето не е било под пряко въздействие на травмиращо събитие. Изхождайки от експертните си познания в областта на психологията, експертът пояснил, че детската психика е така устроена, че е много важно как значимите около детето хора изграждат линията на поведение и счита, че от тази гледна точка е добре детето да бъде оставено да преработи натрупаното в него напрежение. Изказал мнение, че не е възможно, независимо от това какви специалисти работят с детето и колко време работят с него, да се намери такава продукция, която би подкрепила или би отхвърлила напълно наличието на психично страдание при детето.

Отчитайки, че заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е изготвено от компетентни и незаинтересовани от изхода на делото вещи лица, не е оспорено от страните, съдържа пълни, убедително мотивирани и научно обосновани отговори на всички поставени въпроси, касаещи психичното здраве на малолетното дете П., двете съдебни инстанции му се довериха.

Въззивният съд обсъди приложените по делото като писмени доказателствени средства протоколи, съставени при проведените действия по разследване: седем протокола за оглед на местопроизшествие, както следва: 1./ от 21.07.2020г. – сух канал в местността „Алчака“ на село Панаретовци, община Сливен и труп на мъж; 2./ от 21.07.2020г. – овощна градина, засадена със сини сливи в местността „Алчака“ на село Панаретовци; 3./ от 27.07.2020г. – овощна градина, засадена със сини сливи на 22 реда в местността „Алчака“ на село Панаретовци; 4./ от 08.08.2020г. – сух канал в местността „Алчака“ на с. Панаретовци; 5./ от 08.08.2020г. – овощна градина, засадена със сини сливи на 5 реда в местността „Алчака“ на село Панаретовци, като при обхождането на градината с метален детектор не са установени гилзи и проектили; 6./ от 07.08.2020г. – сух канал и градина от сини сливи в землището на село Панаретовци, при който са намерени и иззети мобилен телефон марка „Нокиа“, с ИМЕЙ •, без сим-карта, без батерия и заден капак, топка бял сезал, един чифт черни латексови ръкавици и парче кабел с дължина около 1, 80 м, с червено гумирано покритие; 7./ от 07.08.2020г. – частен дом, находящ се в с. Скобелево, ул. „Първи май“ №3, при който са намерени и иззети полиетиленова торба, съдържаща 3 броя пълнители, полиетиленова торба, съдържаща ръкохватка, цев и ударен механизъм от пистолет с неустановена марка и полиетиленова торба, съдържаща пружина и затворен блок от пистолет с неустановена марка; както и пет протокола за оглед на веществени доказателства, както следва: 1./ от 21.07.2020г., 2.00 – 2.34 часа - лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. •• •••• •••; 2./ от 21.07.2020г., 18.50 – 20.05 часа - лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. •• •••• •••; 3./ от 28.07.2020г. - лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. •• •••• •••; 4./ от 03.08.2020г. - лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №•; 5./ от 03.08.2020г. - лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №••.••.•••.

Съдът намери посочените протоколи за валидно изготвени в хода на досъдебното производство. Те са годни писмени доказателствени средства за установяване на правнорелевантни факти, а самите действия са били извършени в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Подробно цитираните в мотивите на присъдата, както и по-горе, протоколи за проведените действия по разследване са били подписани от всички присъстващи лица на съответното следствено действие без възражения и забележки относно начина на осъществяването му, както и относно направените при него констатации, описаните и фотографирани предмети и иззетите вещи. Предвид съставянето на въпросните протоколи в съответствие с императивите на НПК и липсата на възражения срещу тях, съдебните инстанции прецениха коментираните действия по разследване за законосъобразно извършени, а отразените в протоколите обстоятелства – като обективни и достоверни.

Допълнителен коментар следва да се посвети на двата огледа /първоначален и допълнителен/ на овощна градина, засадена със сини сливи на 22 реда в местността „Алчака“ на село Панаретовци, както и на огледа на овощна градина, засадена със сини сливи на 5 реда в местността „Алчака“ на село Панаретовци. От важно значение за изясняване на делото е да се отбележи, че при първия оглед на сливовата градина, засадена на 22 реда, /собственост на пострадалия С./, са били намерени и иззети следните вещи: две проби от кафеникава материя, монета от 1 лев с кафеникава материя по нея, синя дясна джапанка с надпис „Reebok“ с кафеникава материя по нея, 3 броя гилзи с надпис „80 38“, парче сезал, чифт черно-червени ръкавици, при допълнителния оглед на същата градина е било намерено още едно парче сезал с дължина от 40 см, докато при огледа на овощна градина, засадена със сини сливи на 5 реда /собственост на свид. Г. Г.а – сестра на подс. И. Г./ и при обхождането на градината с метален детектор не са били установени гилзи и проектили.

Въззивната инстанция в отличие от първата прие, че двата протокола за следствен експеримент следва да се изключат от доказателствената съвкупност.

Разпоредбата на чл.166 от НПК урежда следствения експеримент като такъв способ на доказване, чрез който се проверяват и уточняват фактите, получени чрез други следствени действия. Този процесуален институт дава само данни, които са контролни и/или насочващи, но не може да открие и привлече в наказателното производство нови доказателства. Посредством това следствено действие се проверяват данни, получени от обясненията на обвиняем, респ. подсъдим, от показанията на свидетели и пр., а протоколът за провеждането му има удостоверителна функция за фактите, имащи значение за делото като контролни.

В казуса, видно от двата протокола за следствен експеримент - от 07.08.2020г., от 14.40 ч. до 17.35 ч., с участието на свид. Г. в землището на с. Панаретовци и в с. Скобелево /т.2, л. 101 – 104 от ДП/ и от 07.08.2020г., от 20.35 ч. до 20.50 ч., с участието на свид. Г. в землището на с. Панаретовци /т.2, л. 129 – 130 от ДП /, двата експеримента са били извършени непосредствено след проведения първи разпит на И. Г. в качеството му свидетел на 07.08.2020г., от 13.40 ч. до 14.10 ч., /т.3, л.21 от ДП/ и с цел да се уточнят данните, получени от разпита на свид. Г., а именно: да посочи мястото на извършване на прострелването на пострадалия, мястото, откъдето е взел сезала, за да завърже краката на жертвата, мястото на скрИ.е на трупа на пострадалия, мястото на скрИ.е на пистолета, използван като средство за умъртвяване на жертвата. Въпросният първи разпит на И. Г. не може да бъде ценен като източник на доказателствени факти, защото той е бил разпитан в качеството му на свидетел, а не на обвиняем, доколкото към 07.08.2020г. той не е бил привлечен като обвиняем нито за убийство, нито за каквато и да е било престъпление. По-късно, на 08.08.2020г., с постановление, предявено на същата дата, в 09.50 ч., И. Г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 от НК в присъствието на упълномощен защитник – адв. Момчил Пантелеев. Непосредствено след привличането му като обвиняем и с участието на защитник е бил предприет негов разпит, на който той е пресъздал приблизително същите факти и обстоятелства, каквито е заявил на разпита си като свидетел. В първоинстанционното съдебно следствие, в качеството на подсъдим, И. Г., въпреки предоставената му възможност да даде обяснения, същият двукратно е отказал да депозира такива. Съдът обаче не е приобщил по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4, пр.2 от НПК досъдебните му обяснения, дадени като обвиняем. В хода на въззивното съдебно следствие подс. Г. пожела да депозира обяснения, в които обаче не възпроизведе фактите и обстоятелствата, съдържащи се в показанията му като свидетел на досъдебното производство / протокол за разпит на свидетел от 07.08.2020г. - т.3, л.21 от ДП /.

В така създалото се положение, при което Г. в качеството му на подсъдим не е пресъздал устно фактите, съдържащи се в разпита му като свидетел, следва, че не може да се постигне присъщата за следствения експеримент цел – да се проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняем, на свидетел или от друго действие по разследването.

Междувпрочем, в показанията на по-късно разпитаните свидетели не се съдържат такива данни, които да е било необходимо да бъдат уточнени и проверени с извършените следствени експерименти, чиято задача била, както и по-горе се отбеляза, уточняване на местата, където е било извършено прострелването на пострадалия, скрИ.ето на трупа му и скрИ.ето на използваното оръжие. А след като в случая следствените експерименти не спомагат да се постигане възложената им цел като доказателствен способ за проверка и уточняване на фактите, получени от обясненията на обвиняемия, респ. подсъдимия или от показанията на свидетелите, то протоколите за следствен експеримент следва да се елиминират от доказателствената съвкупност.

Независимото от изложените съображения за изключване на протоколите за следствен експеримент от доказателствената маса, въззивната инстанция приема за доказани мястото на реализиране на прострелването на пострадалия, мястото на укрИ.е на трупа му и пистолета, послужил като средство на похитителя да умъртви жертвата. Тези факти се установяват от протоколите за оглед /първоначален и допълнителен/ на процесната овощна градина, от протокола за оглед на района около сухия канал в землището на с. Панаретовци и от протокола за оглед на имота в с. Скобелево, от иззетите по време на огледите предмети, приобщени като веществени доказателства, както и от направените по време на огледите фотоснимки, приложени като веществени доказателствени средства.

Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите, приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха подробно цитирани.

Справката за съдимост установява, че с решение №546 от 18.06.2008г., в сила от 04.07.2008г., по НАХД №660/2008г. на Районен съд – Сливен, подс. Г. е бил признат за виновен в това, че на 28.12.2007г. в гр. Сливен при управление на лек автомобил „Мерцедес-Е220“ с идентификационен номер на рамата – WDB2100041А006799 си е послужил с контролни знаци – регистрационни табели с № RA 83 AB /австрийски образец/, издадени за друго МПС, поради което му е било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Декларацията за семейно и материално положение и имотно съС.ие на подс. Г. установява, че същият е женен за З. Н.а Г.а, има две деца – Д. на 7 год. и П. на 4 год., притежава в собственост лек автомобил „Опел Астра“ с рег. • и не притежава недвижими имоти.

Справката от 14.08.2020г. на РУ – Сливен установява, че след направена справка в „ЕАР КОС“ и проверка в информационните регистри за лицето И. Г., същият не се води на отчет и контрол в служба „КОС“ на РУ – Сливен и не са му издавани разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Удостоверението за наследници на С. Т. С. удостоверява, че С. И. С. и И. С. Т., съответно като съпруга и син на починалия С., са негови наследници.

Копие от нот. акт №113, том 4, рег. №9679, дело №945/2017г. от 06.11.2017г. за продажба на недвижим имот установява, че на 06.11.2017г. подс. И. Г. и съпругата му З. Г.а са продали на пострадалия С. Т. С. поземлен имот №063019, в землището на с. Панаретовци, община Сливен, с площ от 18, 707 дка, с начин на трайно ползване – овощна градина в м. „Алчака“ в землището на с. Панаретовци.

Писмо-отговор от ДФ „Земеделие“ от 10.08.2020г. установява, че И. Г. Г. и С. Т. С. са регистрирани земеделски производители по Наредба №3 от 29.01.1999г. и са кандидати по различни схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“. Документът установява още, че поземлен имот №063019 е бил заявен за субсидии за кампании 2016, 2017 и 2018 от И. Г. Г. - УРН396394, а за кампания 2019 същият имот е бил заявен за субсидии от С. Т. С. – УРН 650082.

Писмо-отговор от ДФ „Земеделие“ от 11.08.2020г. установява в детайли заявените от всеки един от земеделските производители С. Т. С. и И. Г. Г. земеделски площи, тяхното местонахождение, размер, отглеждана култура, схема за подпомагане и изплатени суми за кампания 2016, 2017, 2018 и 2019.

Уведомление от ДФ „Земеделие“ до И. Г. за открИ.е на производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент от 11.02.2020г. и писмо-отговор от ДФ „Земеделие“ от 27.08.2020г. установяват, че подс. Г. е бил регистриран в ИСАК и е бил одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 през кампания 2016, като е поел петгодишен ангажимент по мярката. Според цитираните документи за кампания 2018 бенефициентът Г. е подал отново заявление за плащане по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020, като 2018г. се явявала трета поредна година от ангажимента, но след извършване на всички административни проверки от ДФ „Земеделие“ било установено неспазване на чл.14, ал.2, т.7 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 – бенефициентът е бил отчуждил заявения по посочената мярка имот, поради което съгласно чл.15, ал.3, т.5 от цитираната наредба е била стартирана процедура по прекратяване на ангажимента му с изпратено на 11.02.2020г. писмо по чл.26, ал.1 от АПК от 11.02.2020г., което било получено от него на 02.03.2020г. Видно от писмото-отговор на ДФ „Земеделие“ от 27.08.2020г., бенефициентът Г. не е възразил по откритото производство, поради което ДФ „Земеделие“ уверява, че предстои да се издаде акт за прекратяване на ангажимента, в който акт ще бъдат посочени сумите, получени като финансова помощ и подлежащи на възстановяване от бенефициента, а именно: за кампания 2016 – 5354, 82 лева и за кампания 2017 – 4980, 91 лева.

Удостоверение №801/01.03.2007г. за закупуване на газов сигнален пистолет „BLOW CLASS“, фабр. №6-005222 от продавач „Диана“ ЕООД установява, че на посочената дата подс. Г. е закупил от фирмата-продавач газов сигнален пистолет, модел „BLOW CLASS“ с фабричен №6-005222.

Уведомление от Началник Отделение по психиатрия при МБАЛ „Д-р И.

Селимински“ АД – гр. Сливен удостоверява, че лицето И. Г. Г. не се води на диспансерен отчет в отделението.

Копие от заявление на И. Г. до ОД „Земеделие“ – Сливен от 27.03.2018г. за добавяне на трайни насаждения, копие от анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин на И. Г. за 2018г., анкетен формуляр от 27.03.2018г. за използваната от И. Г. земеделска земя, анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин на И. Г. от 21.11.2017г. и анкетен формуляр от 20.11.2017г. за използваната от И. Г. земеделска земя удостоверяват, че подсъдимият Г. като бенефициент по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ допълнително е заявил за получаване на финансова помощ имот №063019 с площ от 18, 707 дка с трайни насаждения – сливи.

Копия от амбулаторни листи на П. И.ов Г., издадени от личния му лекар д-р Б. К. и копие на досие на пациент П. И.ов Г., издадено от личния му лекар д-р Б. К., удостоверяват, че на детето П. не е било издавано медицинско направление за психиатър, нито са му били проведени консултация и преглед от лекар – психиатър.

Справката от информационната система на ЦКР за И. Г. Г. установява разрешените на подсъдимия потребителски кредити в периода 2017г. – 2020г., техните размери, лихви и условия за погасяване, както и неизплатените главници от двата заема към 31.07.2020г. - 8 252 лева към „Райфайзенбанк“ АД и 4 050 лева към „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД.

Характеристиките на И. Г. Г., изготвени съответно от кметския наместник на с. Панаретовци и кметския наместник на с. Скобелево, представят добри характеристични данни за подсъдимия като трудолюбив човек, занимаващ се със земеделска дейност, добър син и родител, не е конфликтен и агресивен, не е имал противообществени прояви.

Характеристична справка за И. Г. Г., изготвена от Началника на Затвора Бургас, установява, че по време на престоя си в Затвора – Бургас, считано от постъпването му на 16.11.2020г. подсъдимият не е допускал нарушение на правилата, регламентирани в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както и че същият е изградил добри взаимоотношения с останалите настанени лица, оказвал е съдействие на администрацията при решаване на възникнали проблеми, проявявал овладяност и въздържаност при стресогенни събития.

Заверени копия на удостоверение №05863/2008г. за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие на И. Г. Г. и на удостоверение №1426/2008г. за завършен курс за охранители на И. Г. Г. установяват, че през 2008г. подс. Г. е преминал курс за боравене с огнестрелно оръжие и е завършил успешно курс за охранители.

Заверено копие на присъда №72 от 25.04.2017г. по НОХД №1049/2015г. на Районен съд – Сливен установява, че подсъдимите Д. Е. А. и В. М. В. са били признати за виновни в това, че на 15.10.2014г. в гр. Кермен са причинили по хулигански подбуди леки телесни повреди на С. И. С. и на С. Т. С.. Писмо от 16.11.2022г. на Районен съд – Сливен и удостоверение от 30.11.2022г. на Районен съд – Сливен установяват, че НЧХД №236/2002г. на същия съд е било унищожено поради изтичане на предвидения срок за неговото съхранение и че по същото е била постановена присъда №424 от 02.04.2002г., влязла в сила на 07.05.2002г., с която подс. С. Т. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.132, ал.1, т.3 вр. чл.131, т.4 вр. чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Справка от 23.11.2022г. на ОД на МВР – Сливен удостоверява, че за периода 2010г. – 2020г. в землището на с. Панаретовци са били заявени 4 броя оплаквания и съответно толкова са били регистрираните случаи на кражба на земеделска продукция. Документът удостоверява още, че имало създаден екип от „Общинска охрана и СОТ“, който осъществявал охраната на полските имоти в активния сезон, както и че полицейски екип на Участък „Запад“ към РУ – Сливен периодично патрулирал в прилежащите територии на населените места, обслужвани от участъка.

Етапно изследване от 05.05.2021г. и етапна епикриза от 23.11.2022г. удостоверяват констатациите и изводите на И. А. П.а - специалист по клинична психология относно психичното съС.ие на детето П. И.ов Г.. Веществените доказателства по делото, сред които с най-голямо значение за спора са сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен пистолет калибър 9x18 мм, като оригиналната му цев е подменена с бойна /нарезна цев/ и 3 броя пълнители за него, 2 бр. латексови ръкавици, открити в джоба на предна лява врата на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ •, топка бял сезал, чифт латексови ръкавици и парче кабел с дължина около 1, 80 см с червено гумирано покритие, лек автомобил м. „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ •• •••• ••, оставен на съхранение в двора на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Сливен на охраняем паркинг, 1 бр. мобилен телефон м. „Нокия“ с ИМЕЙ: •, без СИМ карта, без карта памет, без батерия и заден капак, както и множество други предмети, подробно описани в мотивите към присъдата, са били иззети по предвидения в процесуалния закон ред, при спазване на всички изисквания, свързани с тяхното описване, фотографиране и съхраняване, поради което същите правилно са ценени като годни доказателствени източници. Описаните предмети, приобщени като веществени доказателства по делото и неоспорени от страните, затвърждават по несъмнен начин достоверността на изложените по-горе обстоятелства, свързани с разгледаните престъпления и участието на подсъдимия в тях.

Въззивната инстанция цени като годни веществени доказателствени средства приложените по делото фотоснимки, подредени в общо 12 фотоалбума – към протоколите за оглед на имоти и други недвижими обекти, към протокола за оглед на труп, към протоколите за оглед на трите автомобила - „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ •• •••• ••, „Опел Астра“ с рег. № • и „Опел Корса“ с рег. № ••.••.•••, тъй като снимките са били направени в хода на образувания наказателен процес от специалист-технически помощник, участвал като такъв по време на посочените действия по разследване, а НПК не предписва други специални изисквания за изготвянето на фотоснимките.

Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност мотивира въззивната инстанция да сподели становището на първата за безспорно и убедително доказано авторство на разгледаните престъпления в лицето на подсъдимия, а обжалвания съдебен акт намери за обоснован.

Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъединява и въззивният - подсъдимият с деянието си, описано в пункт първи на обвинителния акт, е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 от НК, защото действайки с предумисъл, умишлено е умъртвил пострадалия С. Т. С.. Обосновано е заключението на съда за категорично установено авторство на деянието в лицето на подс. И. Г.. Налице са множество доказателствени източници, включително заключения на ДНК – експертизи, които убедително сочат подсъдимия като извършител на разгледаното убийство.

На първо място, върху иззетите като веществени доказателства латексови ръкавици, открити в страничен вътрешен джоб на предна лява врата при огледа на лекия автомобил м. „Опел Астра“, с рег.№ •, собственост на подс. Г., е установен клетъчен материал, като част от него произхожда от пострадалия С., съгласно заключението на ДНК – експертиза №20/ДНК-500 от 07.08.2020г. / т.6, л.6 – 11 от ДП/, а според заключението на комплексната биологична и по метода на ДНК-профилиране експертиза по Протокол №20/ДНК-504 /т.6, л. 17 – 19 от ДП/ по-голямата част от клетъчния материал върху латексова ръкавица с условно обозначение „№2“, иззета от страничен вътрешен джоб на предна лява врата при огледа на лекия автомобил „Опел Астра“, рег. №•, произхожда от подс. И. Г., докато останалото количество биологичен материал върху същата латексова ръкавица произхожда от трупа на С. Т. С.. На второ място, капсулните частици в направената обтривка за капсулен състав на волан и скоростен лост в лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № • напълно съвпадат с откритите капсулни частици по дясната ръка на подсъдимия Г. и почти пълно съвпадат с установените частици по лявата ръка на същия, според заключението на химическата експертиза /т.7, л.22 - 25 от ДП/.

На трето място, върху изследваните части от пистолет – ръкохватка, цев, ударен механизъм, метална пружина и затворен блок за пистолет, както и 3 бр. пълнители, иззети по време на огледа в имота, находящ се в с. Скобелево, има клетъчен материал, който произхожда единствено от подс. И. Г., съгласно заключението на комплексна биологична, физикохимическа и балестична експертиза №20/ДНК-508 от 19.08.2020г. /т.6, л.50 – 56 от ДП/.

На следващо място, върху топката бял сезал и по едната черна латексова ръкавица, намерени и иззети при оглед на местопроизшествие, е установен клетъчен материал, като този по сезала произхожда от пострадалия С., а част от материала по ръкавицата произхожда от подс. Г., според заключение №20/ДНК-518 от 28.08.2020г. /т.6, л.84-89 от ДП/ на комплексната биологична и по метода на ДНК – профилиране и физикохимическа експертиза.

По време на разпита си пред въззивната инстанция подс. Г. категорично заяви, че именно той е произвел с процесния пистолет множеството изстрели по тялото на пострадалия.

В пълно съответствие с наличния по делото доказателствен материал, в това число и с дадените във въззивното съдебно следствие обяснения на подс. Г., следва да се приеме, че същият с активното си поведение, реализирано чрез произвеждането на два етапа на общо девет изстрела с огнестрелно оръжие - сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен пистолет кал. 9x18 мм, с подменена оригинална цев с бойна /нарезна/, е причинил на пострадалия общо девет огнестрелни наранявания, обхванали три телесни кухини – черепната, гръдната и коремната и довели до тежка черепно-мозъчна травма, тежка гръдна и коремна травма с разкъсвания на гръдните и коремните органи, като настъпването на смъртта е било неизбежно.

Безспорно установено е в случая, че по повод сключената между подс. Г. и съпругата му З. Г., от една страна, и пострадалия С. С., от друга, сделка за покупко-продажба на овощна /сливова/ градина с площ от 18 707 дка в землището на село Панаретовци и възникналите проблеми около заявяването на този имот пред ДФ „Земеделие“ за подпомагане, които щели да доведат до санкциониране на подсъдимия и още по-сериозно утежняване на финансовото му съС.ие, влошено и без това вследствие погасяването на няколко отпуснати му потребителски кредита, подс. Г. решил да убие пострадалия С.. Това негово решение било мотивирано от обстоятелството, че пострадалият не се съгласил за кампания 2019 въпросната овощна градина да бъде заявена за подпомагане отново от името на подс. Г. като бенефициент, както било за предходната кампания 2018, и същият след получаване на полагащите се за имота субсидии, да ги предостави на новия собственик и стопанин С., като по този начин да се предотврати предсрочното прекратяване на ангажимента на бенефициента Г. за пет последователни години по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ и санкционирането му с възстановяване на ДФ „Земеделие“ на сумите, получени като финансова помощ за кампании 2016 и 2017, чиито размери подсъдимият добре е знаел - 5354, 82 лева за 2016г. и 4980, 91 лева за 2017г. Поставеното от пострадалия С. условие, при което той е щял да се съгласи закупената от него овощна градина да бъде заявена за подпомагане за кампания 2019 отново от името на бенефициента Г., а именно предварително да му бъде изплатена от Г. полагащата се за градината парична субсидия, е било неизпълнимо от Г. и родителите му поради финансовите затруднения, които имали по повод строежа на новата къща в село Панаретовци и погасяването на потребителските кредити. Това накарало подс. Г. да затвърди решението си да умъртви пострадалия.

С притежавания сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен пистолет кал. 9х18 мм, на който оригиналната му цев е била подменена с бойна /нарезна/, подсъдимият произвел срещу пострадалия, намиращ се в процесната овощна градина, множество изстрели на два етапа, като първите изстрели били бързи и последователни и три от тях попаднали в тялото на пострадалия – единият в гръдния му кош, а другите два – в корема му. Простреляното тяло на пострадалия се свлякло на земята. Подсъдимият веднага напуснал местопроизшествието, тъй като установил присъствието и на други хора в района. Не успял да се увери, че е умъртвил с произведените от него изстрели пострадалия и решил да се върне на местопрестъплението. Там установил, че пострадалият все още бил жив, като бил променил положението на тялото си - лежал на земята по корем с глава обърната надясно. Тогава подсъдимият произвел четири изстрела в гърба му и два контролни изстрела в главата му.

Основавайки се на заключенията на съдебномедицинската експертиза, първостепенният съд е направил обоснован извод, според който всички огнестрелни наранявания са били смъртоносни, но тъй като прострелванията от първата серия изстрели не са причинили такива наранявания, които бързо да са довели до настъпването на смъртта, то смъртният изход е могъл да настъпи след известно време, докато последните наранявания в областта на главата били тежки и след тяхното причиняване смъртта е настъпила за по- кратко време. Смъртта на пострадалия е била неминуема и е настъпила за няколко минути след нараняванията в главата.

Правилен и обоснован е изводът на първата инстанция, че е налице причинноследствена връзка между произведените от подсъдимия с процесното огнестрелно оръжие изстрели и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на жертвата. Причинените огнестрелни наранявания, засегнали три телесни кухини – черепната, гръдната и коремната и довели до тежка черепно-мозъчна травма, до тежка гръдна и коремна травма с разкъсвания на гръдните и коремните органи, са предизвикали остра кръвозагуба и изпадането на простреляния в съС.ие на травматичен и хеморагичен шок и са имали за пряка и неизбежна последица настъпването на смъртта на пострадалия. Получените тежки смъртоносни травми - черепно-мозъчна, гръдна и коремна са непосредствен резултат от деянието на подсъдимия.

Въз основа на приетите за установени и напълно изяснени релевантни за спора факти първоинстанционният съд е направил положителен и законосъобразен правен извод за наличието на пряк умисъл за убийство в действията на подсъдимия, чрез които е реализирал нападението над пострадалия и обуславя квалифициране на престъпната му дейност като умишлено убийство.

Константна е съдебната практика, според която за субективната страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни действия на дееца, предшестващи настъпилия резултат, а не от неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената му интерпретация на произтеклите събития. За умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален, дали е за убийство или за телесна повреда - се преценява от начина на извършване на престъплението и по-конкретно от механизма и средствата за засягане на жертвата, от броя на ударите, тяхната сила, интензивност и локализация, както и от обективно причинените увреждания. Според обвързващите указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с Постановление № 2/1957г., изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС на РБ, „за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разС.ието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства”.

В съответствие с цитираната задължителна съдебна практика и предвид безспорно установената по делото фактология, законосъобразно и обосновано е становището на съда, че подсъдимият е искал и пряко е целял да лиши от живот пострадалия С.. Реализираните спрямо жертвата множеството прострелвания, от които девет попаднали в тялото и главата й, конкретно използваното оръжие – сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, който бил преработен в боен пистолет кал. 9х18 мм и оригиналната му цев била подменена с бойна /нарезна/, разС.ието, от което подсъдимият е стрелял по пострадалия – по-малко от 8 метра, насочеността и локализацията на прострелванията - в областта на гърдите, корема, гръдния кош и главата, където се намират жизненоважни органи, обективно причинените наранявания, засегнали три телесни кухини – черепната, гръдната и коремната и довели до тежка черепно-мозъчна травма, до тежка гръдна и коремна травма с разкъсвания на гръдните и коремните органи, разкриват субективното отношение на дееца към последиците на деянието в момента на неговото извършване - искал е умъртвяването на пострадалия, пряко е целял да го лиши от живот и е съзнавал, че като резултат от действията му ще настъпи смъртта. Обобщено казано, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. По тези съображения въззивната инстанция се присъедини към заключението на първата относно формата на вина на разгледаното престъпление и също прие, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за убийство, защото е целял постигането на вредоносния резултат – смъртта на пострадалия, която бързо е настъпила след двете наранявания в главата.

Законосъобразен е изводът на първия съд, че подс. Г. е извършил коментираното убийство предумишлено, поради което е налице квалифициращото обстоятелство, регламентирано в чл.116, ал.1, т.9 от НК.

Съгласно задължителните указания, дадени с Постановление №2 от 16.12.1957 г. на Пленума на Върховния съд, изм. и доп. с Тълкувателно постановление №7 от 06.07.1987г., и конкретно според т.18 от Постановлението, убийството е предумишлено, когато деецът го е извършил по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно съС.ие, след обсъждане на мотивите „за“ и „против“ извършването му. Постановлението указва още, че за предумисъла може да се съди от изработен план за извършване на убийството, взети предварителни мерки за укрИ.е на същото, устроена засада, предварителен избор на мястото, където да се причака жертвата, разузнаване на пътя за движението на жертвата, продължителност на времето от възникване на намерението за извършване на убийството до неговото реализиране и др. Макар и да не се е позовал изрично на цитираната задължителна тълкувателна практика, контролираният съд е съобразил същата и правилно е приел, че от субективна страна подсъдимият е действал с предумисъл, тъй като в случая са налице кумулативно изискуемите три особености на предумисъла:

• решението е взето предварително, тъй като между момента, в който подсъдимият е решил да извърши деянието и този на осъществяването му, е изминал период от време, който му е позволил спокойно и хладнокръвно да обмисли решението;

-решението е взето в сравнително спокойно и хладнокръвно съС.ие, когато интелектуалните способности на подсъдимия не са били повлияни от въздействието на външни дразнители, които възбуждат емоционалната дейност на мозъка -решението е взето при обсъждане на мотивите „за“ и „против“ извършване на престъплението, проявлението на което намира опора в установените по делото фактически констатации.

Несъмнено установено е по делото, че след като отношенията между подсъдимия и пострадалия са се влошили по повод заявяването на процесната овощна градина за подпомагане и най-вече след като с полученото на 02.03.2020г. от ДФ „Земеделие“ писмо подсъдимият е бил уведомен, че предстои прекратяване на участието му в програмата „Биологично растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“, което неминуемо е щяло да бъде последвано от понасяне на санкции от бенефициента Г., изразяващи се във връщане на ДФ „Земеделие“ на получените като субсидии парични суми /5354, 82 лева за 2016г. и 4980, 91 лева за 2017г./, както и от допълнително влошаване на тежкото му финансово съС.ие, подс. Г. решил да убие пострадалия С.. Приемайки, че новият собственик на процесната овощна градина С. и неговото неизпълнимо условие за предварително плащане на очакваната в бъдеще субсидия за градината са основната причина за задълбочаване на кризата в имущественото му положение, подс. Г. постепенно затвърдил решението си да умъртви пострадалия. Това е станало преди извършването на самото убийство, в сравнително спокойна обстановка и в хладнокръвно душевно съС.ие, които позволили на подсъдимия трезво да обсъди въпросите „за“ и „против“ убийството.

В отговор на възражението на защитата, че в казуса липсва предумисъл, тъй като не е установено времето на вземане на решение от подсъдимия да убие пострадалия, нито съС.ието на подсъдимия в онзи момент, следва да се подчертае, че за наличието на предумисъл не е необходимо с абсолютна точност да се установят точния ден и час на вземането на решението за убийство, респ. на хладнокръвното душевно съС.ие на дееца. Важното и съществено е да се установи, че това е станало достатъчно време преди самото извършване на деянието, който времеви период обективно позволява цялостно обмисляне и затвърждаване на решението за убийство, съставяне на план за изпълнение на това решение, както и предварителна конкретна подготовка за извършване на убийството и прикрИ.е на следите му. В този смисъл посочения довод на защитата е неоснователен.

В случая подс. Г. много добре обмислил и подготвил условията за реализиране на взетото решение да убие пострадалия. С тази цел подсъдимият съставил предварителен план за действие, включващ изключително лично негово участие и липса на съдействие от други лица, средството за нападение, избор на времето и мястото за покушение, някои навици на жертвата, условията и мерките за укрИ.е на убийството.

Решавайки съвсем сам да убие пострадалия С. и съобразявайки неговото физическо превъзходство на едър и силен мъж, подсъдимият приел да използва за посегателство срещу него огнестрелно оръжие, за което преценил, че е най-надежно средство и с най-голяма степен на сигурност би му гарантирало постигане на предварително поставената цел – причиняване смъртта на жертвата. Избрал за конкретно средство на покушението незаконно притежавания отпреди свой сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, който бил преработен в боен пистолет кал. 9х18 мм и оригиналната му цев е била подменена с бойна /нарезна/. Избрал за място на нападението процесната сливова градина, а за време – лятото, когато подсъдимият често посещавал и работил в градината си, която се намирала в съседството с овощната градина, собственост на свид. Г. Г.а, но обработвана преимуществено от брат й – подс. Г. и родителите им Н. и Г. Д.и. Съседството на двете овощни градини, намиращи се в землището на село Панаретовци, в което близко населено място подсъдимият и неговите родители строяли къща и затова често пребивавали, намиращият се наблизо до градините сух и затревен канал, както и наличието на земни пътища, позволяващи формирането на различни маршрути, по които да се достигне до въпросните градини, са важни обстоятелства, които много добре са били преценени от подсъдимия като подходящи и благоприятстващи за изпълнение на вече взетото от него решение да убие пострадалия, при това незабелязано от други хора, и след това да завлече и скрие трупа на едрия и тежък С. на близко и непосещавано от никого място – сухия канал, като не предизвиква у другите подозрение върху себе си с присъствието си в района, където се намирала и обработваната от него овощна градина.

Все в изпълнение на предварително взетото решение да умъртви пострадалия, подсъдимият започнал целенасочено и съсредоточено да наблюдава неговите посещения в овощната градина, набелязана вече за място на предстоящото убийство. При тези наблюдения подс. Г. констатирал, че С. обичайно се придвижвал с личния си лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ по маршрута: гр. Кермен – село Панаретовци – сливовата градина. Забелязал още, че в повечето случаи при посещенията си в градината С. бил придружаван от сина си И. Т. или от приятели, които му помагали в различните дейности по обработването на овощната градина. Преценил, че това обстоятелство значително ще затрудни реализирането на поставената цел, защото пострадалият много рядко идвал сам на градината, но Г. не се отказал от намерението си, нито променил избраното за покушение място. Продължил наблюденията си и в хода на същите подсъдимият установил, че през мес. юли 2020 г. пострадалият поливал овощната си градина сам, тъй като поставянето и пускането на помпата не представлявали за него затруднение и не се налагало да ползва помощ от друго лице. Така Г. стигнал до извода, че именно времето на полИ.е на градината е най-удачният момент да стреля по пострадалия и да няма свидетели на смъртоносното посегателство. С тази цел той донесъл от село Скобелево в къщата в село Панаретовци пълнителите и патроните, за да му бъдат на разположение заедно с пистолета, когато се появи удобният момент да действа. Предварително се снабдил с латексови ръкавици и сезал, с помощта на които да изтегли трупа на убития на скришно място и с намерението да не остави следи за авторството си. За бързо придвижване от къщата в село Панаретовци до сливовата градина на пострадалия и обратно решил да използва лекия си автомобил м. „Опел Астра“, а при възможност - и автомобила на майка си – м. „Опел Корса“.

След осъществената добра подготовка и при съставения план за действие, подсъдимият започнал да следи за подходящ момент, в който да предприеме реализиране на поставената цел. Такъв удачен момент се появил на 20.07.2020г., когато видял, че лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“, разпознат като този на пострадалия, преминал през село Панаретовци в посока сливовата градина. Придвижвайки се с автомобила на майка си, подсъдимият се уверил, че действително С. бил сам в градината си и решил да действа. Използвал и обстоятелството, че в посочения ден в имота им в с. Панаретовци се извършвали строителни дейности, като в двора им имало работници и по време на пристигането на бетоновоза и на работата на помпата неговото присъствие на обекта не било наложително.

Непоколебимостта на предварително взетото решение да убие пострадалия и да прикрие авторството си явства и от поведението на подсъдимия при срещата му с охранителите от частната охранителна фирма „Ипон“, на които, с цел да не породи у тях евентуални последващи подозрения, заявил, че чува да работи помпата в бившата си сливова градина, уточнявайки, че е продал имота и споменавайки за новия собственик, че „явно той също си полива градината“. С аналогична цел – да не предизвика съмнения за съпричастност към извършеното престъпление, при следващото посещение на местопрестъплението, когато подс. Г. вече е бил нанесъл част от огнестрелните наранявания на жертвата, той взел със себе си четиригодишния си син П., с чието присъствие искал да отклони окончателно от себе си всякакви подозрения в случай на среща с други лица в района. Втората серия от изстрели, изпълнени по време, когато детето се е намирало в автомобила „Опел Астра“, също указва на категоричност и твърдост в решението на подсъдимия да умъртви С. и именно поради това, когато установил, че същият все още бил жив, Г. го прострелял с пистолета си още шест пъти, от които два пъти в главата като гаранция за сигурна смърт.

Последвалото след убийството поведение на подсъдимия, насочено към скрИ.е трупа на жертвата и заличаване следите на авторството си, също е в подкрепа на извода за наличието на предумисъл. Използвайки предварително набавените ръкавици и сезал, подс. Г. вързал краката на пострадалия, влачил трупа му до сухия канал, оставил го там, след като го покрил с горнището му и сухи клони. Връщайки се по пътя за с. Панаретовци, подсъдимият разглобил телефона на пострадалия и го изхвърлил без батерията, изхвърлил също платнените ръкавици и топката сезал, а по - нататък по черния път изхвърлил и чехъла /тип джапанка, с който е бил обут пострадалият/, а на следващия ден скрил оръжието в бащината си къща в с.Скобелево.

Гореизложените факти и обстоятелства ведно с направения всестранен анализ на наличната по делото съвкупност мотивират извод за наличието на предумисъл за убийство, а не за внезапен умисъл за Т.а, тъй като безспорно е установено, че подсъдимият не е извършил веднага убийството, след като е взел решение за неговото осъществяване, а след доста време е предприел реализацията му, като преди това е направил сериозно обмисляне „за“ или „против“ престъплението, съставил подробен план за действие и провел старателна подготовка. Самата продължителност на времето от възникване на намерението за извършване на убийството до неговото реализиране, която в случая се измерва с няколко месеца / от мес. март до мес. юли 2020г./, е убедителен показател за предумишлено убийство.

Изложените обстойни съображения в подкрепа на изводите за наличието на предумисъл за убийство същевременно мотивират неоснователност на исканията на защитниците адв. Т. и адв. К. за преквалификация на деянието по основния състав на чл.115 от НК, който е по-леко наказуем от предявения по чл.116, ал.1, т.9 от НК.

Неоснователен е също доводът на защитника адв. К. за приложение на института на неизбежната отбрана, поради което въззивният съд го отклони като несъстоятелен.

Според чл.12, ал.1 от НК неизбежна отбрана е налице, когато деецът цели да защити от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на самия себе си или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. А превишаване на пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението, гласи чл.12, ал.2 от НК.

При липсата на доказателства за осъществено от пострадалия спрямо подсъдимия или спрямо другиго непосредствено противоправно нападение, приложението на разпоредбите на чл.12 и чл.119 от НК се изключва.

Лансираната теза, че пострадалият С. е предприел нападение спрямо малолетното дете на подсъдимия – П. Г. не отстоява на проверката за истинност. Както вече се каза, не заслужават доверие обясненията на подсъдимия, с които твърди, че пострадалият се е насочил с нож към четиригодишното му дете и се е заканил да го убие, изричайки думите: „… ще го направя на парчета, ще го изкормя“. Твърдението за ножа фигурира единствено в обясненията на подсъдимия, дадени във въззивното производство, като не се подкрепят от други гласни, писмени и веществени доказателства. Категорично установено е, че нож не е бил открит у пострадалия С., нито в автомобила му, нито на местопроизшествието или на друго място, където да е бил изхвърлен заедно с други вещи на пострадалия.

Предвид изложеното, въззивната инстанция прие за недоказано и невярно твърдението, че непосредствено преди стрелбата пострадалият извадил нож и посегнал с него към малолетното дете на подсъдимия, с което провокирал негова защитна реакция.

Всъщност в разглеждания случай в нито един момент от развоя на ситуацията С. не е предприел непосредствено противоправно нападение било срещу подсъдимия, било срещу четиригодишното му дете П. или срещу друго трето лице. Наличната по делото доказателствена съвкупност не установява проявено от пострадалия агресивно поведение, създало реална опасност за здравето и живота на подсъдимия или на детето му П. и точно поради това подс. Г. да е предприел произвеждането на множество изстрели по тялото и главата на жертвата, целейки отблъскване на „нападението“ на „нападателя“ С.. Липсват доказателства за извършено от пострадалия непосредствено и реално съществуващо, противоправно нападение спрямо когото и да е било, включително спрямо малолетното дете на подсъдимия или спрямо самия него. Тези данни обосновават извод, че при реализираните множество прострелвания с процесния пистолет в тялото и главата на жертвата, целта на подсъдимия не е била да предпази себе си или сина си или друго лице от противоправно нападение на пострадалия, а да причини на последния смъртоносни наранявания. Иначе казано, подсъдимият не е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, която да изключи противоправния характера на извършеното от него. Липсата на фактически данни за обективирано нападение от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, неговото дете или трето лице, изключва необходимостта да се изследват и обсъждат въпросите в какво се е изразявало нападението, дали същото е било преустановено, дали мотив на цялостното поведение на подсъдимия е била защитата на личността на малолетното му дете или на самия него, дали за него е била налице отбрана и дали същата е съответствала на интензивността и опасността на нападението, дали подсъдимият е извършил деянието поради уплаха или смущение по смисъла на чл.12, ал.4 от НК. Независимо от това, следва да се изтъкне, че събраните по делото и анализирани по-горе доказателства не установяват, че подс. Г. се е намирал в особено психическо съС.ие, продиктувано от евентуално застрашените здраве и живот на детето му или на самия него. Напротив, той е действал бързо, адекватно и целенасочено за реализиране на предварително взетото решение да умъртви пострадалия, използвайки огнестрелно оръжие.

В отговор на защитния довод, че детето П. е присъствало на местопроизшествието по време на стрелбата, което обстоятелство прави твърде вероятни както осъщественото от пострадалия нападение, така и произведените от подсъдимия отбранителни изстрели, следва да се отбележи, че е недопустимо по косвен път чрез показанията на свидетелките Н. Д., Г. Г.а, З. Г.а и И. А. П.а да се приемат за категорично установени събития, които уж четиригодишното дете П. непосредствено е възприело на местопрестъплението и впоследствие ги е пресъздало чрез отделни думи, рисунки или проявено негативно отношение към стрелба и кръв при виждането на аналогични ситуации на кино. Идентичен извод следва да се направи и досежно психическото съС.ие на детето П., което не може да се приеме за убедително доказателство относно действително случили се на местопроизшествието събития, в частност за реално осъществено от пострадалия нападение спрямо детето или неговия баща. В подкрепа на това становище е заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, в което вещите лица не могат да аргументират категоричен извод за наличието на остра стресова реакция непосредствено след преживяното събитие при освидетелстваното малолетно дете П., но лекарят – психиатър д- р П. е категоричен, че детето не страда от посттравматично стресово разстройство, а експертът – психолог Г. е категоричен, че детето не е било под пряко въздействие на травмиращо събитие. Тези експертни изводи, разгледани в логическа връзка с безспорно установения факт, че при повторното си посещение в процесната сливова градина подсъдимият е взел със себе си в автомобила и детето си П., дават основание да се заключи, че бащата е оставил детето в колата и сам е отишъл на местопрестъплението в съседната градина, където е произвел с пистолета си втората серия от шест изстрела по пострадалия. Намирайки се в автомобила, паркиран наблизо до местопроизшествието, детето П. със сигурност е чуло стрелбата от пистолет, но не е видяло непосредствено изстрелите, насочени по падналия на земята мъж, тъй като физически не се е намирало в градината на пострадалия, т. е. на конкретното място на извършване на убийството и зрително не е възприело събитието. Тези несъмнено установени обстоятелства категорично изключват вероятността пострадалият да е предприел нападателни действия срещу детето, които да са провокирали отбранителни изстрели от страна на бащата – подс. Г.. Липсата на проявено от пострадалия агресивно поведение спрямо детето П. косвено се установява и от свидетелските показания на двамата охранители Г. С. и И. К., които твърдят, че при срещата им с подсъдимия в инкриминирания ден той е бил сам, а не заедно с детето си, като тази среща се е състояла след произвеждането на първата серия изстрели, в резултат на които пострадалият е паднал на земята и не е могъл да се изправи и още по- малко да извърши активни действия. Следователно към момента на довеждане на детето П. в близост до местопроизшествието, пострадалият, макар и още жив, е бил в тежко съС.ие, което не му е позволило да осъществи нападение срещу когото и да е било.

Агресивно поведение на пострадалия С., в частност извършено от него нападение спрямо подс. Г. и/или неговото малолетно дете П., не може да се приеме за убедително доказано от изисканото и приложено във въззивното производство като писмено доказателство удостоверение от 30.11.2022г. на Районен съд – Сливен, което установява, че с присъда №424 от 02.04.2002г., влязла в сила на 07.05.2002г., пострадалият С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.132, ал.1, т.3 вр. чл.131, т.4 вр. чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Това е така не само защото въпросното дело, ведно със съдържащите се в него доказателствени материали, оригинал на присъда и мотиви към нея, е било унищожено поради изтичане на предвидения срок за неговото съхранение и не би могло да се установи конкретната фактология по делото, в това число конкретното поведение на дееца С., но и защото от момента на извършване на посоченото в документа престъпление, съставляващо квалифицирана лека телесна повреда, до дата на настоящото убийство е изминал изключително дълъг период от време – повече от 18 години, който предполага след понесеното административно наказание поправяне на дееца, натрупан житейски опит, въздържане от противообществени прояви и от неправомерни действия. Впрочем сигурен показател за настъпила подобна положителна промяна в поведението на пострадалия С. е обстоятелството, че липсват надлежно регистрирани осъществени от него противообществени прояви, както и удостоверени престъпления, извършени от него. Известно е, че предходно извършено престъпление, респ. осъждане за Т.а, не може да послужи като надежно доказателство, че неговият автор е извършител и на последващо престъпление, дори то да е от същия вид.

Аналогични на горните разсъждения следва да се направят касателно заключението на едноличната съдебномедицинска експертиза на труп, установяващо наличие на етилов алкохол в кръвта на трупа на С. с концентрация от 0, 57 промила, отговаряща на лека степен на алкохолно отравяне, и показанията на разпитания по искане на защитата във въззивното производство свидетел Н. Р., съдържащи твърдения за агресивно поведение на пострадалия С. в нетрезво съС.ие. Посочените доказателствени източници не са носители на убедителни доказателствени факти, които да позволят да се направи категоричен и несъмнен извод, че на инкриминираната дата пострадалият С. действително е проявил агресия, като е нападнал четиригодишното дете П., при това без сигурно знание, че това е син на подсъдимия и без установен мотив да нарани или убие детето. На посочените показания на свид. Р., който не пресъздаде непосредствено възприети от него и достатъчно конкретни факти, разкриващи осъществени от пострадалия С. прояви на агресия към други хора, успешно се противопоставят показанията на свид. С. М.. Същият пред въззивната инстанция заяви, че пострадалият е бил добър, неконфликтен човек, не го е виждал по време на 20-годишното им приятелство да проявява агресия, нито го е чул да изразява недоволство от закупената от И. Г. сливова градина, нито е споделил за влошени отношения с И., дори е показвал добри такива между тях с прибирането и държането на трактора си в двора на И.. Така направеният доказателствен анализ мотивира съдебния състав да направи извод, че пострадалият С. не е предприел срещу малолетното дете П. и/или неговия баща – подс. Г. нападение, което да даде основание на последния да го убие.

Предвид гореизложеното и съобразявайки всички обстоятелства по делото, въззивният съд прие, че подсъдимият не е извършил разгледаното убийство с цел да отблъсне непосредствено, реално съществуващо противоправно нападение от страна на пострадалия и да защити своя живот или живота на детето си, но пък защитата му явно да не е съответствала на характера и опасността на нападението и за отблъсването му да не се е налагало умъртвяване на нападателя, поради което престъпното деяние не може да се характеризира като убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.119 НК.

Разгледаното убийство не може да се квалифицира и по по-леко наказуемия състав на чл.118 от НК.

В принципен план, за квалифициране на едно деяние по посочения законов текст е необходимо на първо място да се установи наличие на неправомерно поведение от страна на жертвата, като проявеното Т.а да е от вида на описаните в нормата на чл. 118 от НК – насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за извършителя или негови близки. / В този смисъл са Решение 721/73 на Второ н. о., Решение 858/73 на Второ н. о., Решение 419/76 на Първо н. о., Решение 133/1995 г. на Първо н. о. на ВС на РБ и др./. На следващо място, нужно е също да е осъществен и медицинският критерий – в резултат на провокативното поведение на пострадалия деецът да е изпаднал в съС.ие на силно раздразнение /физиологичен афект/, което представлява изключително емоционално съС.ие, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяло до такава степен емоциите му, че да не може адекватно да реагира на ситуацията.

Съобразявайки горните принципни положения, въззивният съд внимателно анализира събрания по делото доказателствен материал и прие, че същият не установява подсъдимият да е извършил деянието в съС.ие на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия С.. За да има наказателноправно значение посоченото съС.ие на дееца, необходимо е същото да е провокирано от противоправно поведение на пострадалия, проявило се в някоя от предписаните в закона форми - насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за извършителя или негови близки. По-горе по повод възражението за наличието на неизбежна отбрана или превишаване на нейните предели бяха изложени обстойни съображения, поради които въззивният съд прие, че липсва проявено от пострадалия С. агресивно поведение, изразило се в непосредствено нападение срещу подсъдимия или малолетното му дете П.. Не са налице и доказателства, установяващи, че пострадалият е упражнил физическо насилие срещу подсъдимия или някой от неговите близки, както и такива, че пострадалият е отправил тежка обида или клевета спрямо подсъдимия или някой негов близък.

Доколкото изброяването на възможните форми на противоправно поведение на пострадалия в закона не е изчерпателно, необходимо е да се установи дали с друго противозаконно действие пострадалият С. е провокирал силно раздразнение у подсъдимия. Отказът на С. да даде съгласието си подс. Г. като бенефициент да заяви от свое име пред ДФ „Земеделие“ за кампания 2019г. процесната сливова градина като собствена с цел получаване на субсидии и непонасяне на имуществени санкции не може да се характеризира като противозаконно действие по смисъла на чл.118 от НК, при положение, че още на 06.11.2017г. С. е придобил в собственост въпросния имот по силата на валидно сключена между него и подсъдимия сделка за покупко-продажба на имота и като собственик на овощната градина и земеделски производител е имал правото от свое име да заяви градината за подпомагане.

Поставеното от пострадалия С. условие, при което той е щял да се съгласи закупената от него овощна градина да бъде заявена за подпомагане за кампания 2019 отново от името на бенефициента Г., а именно предварително да му бъде изплатена от Г. полагащата се за градината парична субсидия също не може да се квалифицира като противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за извършителя или негови близки и поради това да породи силно раздразнение у подсъдимия по смисъла на чл.118 от НК. Това е така, защото като собственик на овощната градина пострадалият е могъл да предостави на другиго правата си върху нея, включително да я обработва и да я заяви за получаване на субсидии. Още по- малко посоченото условие на пострадалия може да се приеме за изнудване спрямо подсъдимия, в каквато насока се полагат доказателствени усилия от майката и съпругата на подсъдимия – свидетелките Н. Д. и З. Г.а, видно от техните показания, дадени пред съда. Извън показанията на свидетелките Н. Д. и З. Г.а, за които вече се посочи, че не се кредитират, тъй като са изолирани и неподкрепени от други доказателствени материали и са депозирани от заинтересовани от изхода на делото лица, съответно майка и съпруга на подсъдимия, липсват други доказателства, които да установят, че получените от подс. Г. в резултат на отпуснатите му потребителски банкови кредити пари са били дадени на пострадалия С., който го изнудвал поради неудовлетвореност от сключения между тях договор за покупко-продажба на сливовата градина. Обсъждайки отношенията между подс. Г. и пострадалия С. по повод заявяването на процесната сливова градина за подпомагане, следва да се отбележи, че те двамата не са преговаряли директно помежду си по този въпрос, а преговорите са били провеждани чрез майката на подсъдимия – свид. Н. Д. и съпругата на пострадалия – свид. С. С.. Това обстоятелство ясно сочи, че подс. Г. не е имал желание да се срещне лично с пострадалия С. и да разговаря пряко с него по повод финансовите си затруднения, както и да го помоли да му отстъпи правото си да заяви закупената сливова градина за подпомагане и за кампания 2019, както това се е случило за кампания 2018. Освен това подсъдимият е съзнавал, че не е разполагал с никакъв правно защитим механизъм, чрез който да избегне бъдещата сигурна имуществена санкция, налагаща му се като бенефициент по мярка 11 „Биологично земеделие“ поради неспазване на изискването да не отчуждавана заявената овощна градина в продължение на пет години. Именно поради това той не е отправил възражение срещу изпратения му акт за предприета процедура за прекратяване на ангажимента му като участник по направление „Биологично растениевъдство“. Узнавайки за грозящата го опасност от понасянето на имуществена санкция заради продадената сливова градина и приемайки, че новият й собственик С. и неговото неизпълнимо условие са основната причина за задълбочаване на кризата в имущественото му положение, подс. Г. взел непоколебимото решение да убие пострадалия.

Категорично установеното отсъствие на първата изискуема от закона предпоставка за приложение разпоредбата на чл.118 от НК - неправомерно поведение на жертвата, проявило се в някоя от изрично предвидените форми или друго противозаконно действие, прави безпредметно да се изследва и обсъжда дали е изпълнен медицинският критерий - деецът да е изпаднал в съС.ие на силно раздразнение /физиологичен афект/, тъй като същото непременно следва да е настъпило в резултат на провокативното поведение на пострадалия. Все пак за пълнота следва да се отбележи, че константната съдебна практика определя съС.ието на силно раздразнение като внезапно възникнало и краткотрайно силно душевно вълнение, при което чувствата завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на чувствата, като волевата способност на дееца да ръководи постъпките си не се изключва, а само значително отслабва. В казуса по време на извършване на деянието у подс. Г. не е била налице внезапно появила се, бурно протичаща емоционална реакция, която да е ограничила или стеснила психичната му годност да ръководи адекватно постъпките си. Това е така, защото поведението му е било добре организирано, подредено и целенасочено, а не объркано и хаотично. Конкретно приложеният механизъм за умъртвяване на жертвата ведно с подходящо избраните време и място на покушение, превозно средство и маршрут за придвижване сочат на проявени от подсъдимия хладнокръвие, самообладание и изключителна находчивост.

Изложените съображения мотивираха настоящата инстанция да приеме за законосъобразен правния извод на решаващия съд, че разгледаното престъпление представлява умишлено убийство по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 от НК, а не Т.а, извършено в съС.ие на физиологичен афект, обуславящо правна характеристика по привилегироващата разпоредба на чл.118 от НК.

Безспорно установените фактически констатации, изведени от събрания на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие доказателствен материал, дадоха основание на въззивната инстанция да прецени като законосъобразен формирания от първия съд правен извод, че подсъдимият с описаното в пункт втори на обвинителния акт деяние е осъществил обективните и субективните елементи на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, тъй като на неустановени дата и място той е придобил и до 07.08.2020 г. в село Панаретовци, община Сливен, е държал огнестрелно оръжие - сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен пистолет кал. 9х18 мм, чиято оригинална цев е била подменена с бойна /нарезна цев/, без да е имал за това надлежно разрешение.

Видно от заключението на назначената в досъдебното производство балистична експертиза по Протокол №20/БАЛ – 134 от 14.08.2020г. /т.6, л.61- 66 от ДП/, изследваното оръжие е сигнално-газов пистолет „ИЖ-79-8“ /Байкал/, който е преработен в боен пистолет кал. 9х18 мм, като оригиналната цев е подменена с бойна (нарезна) цев. Според същото заключение пистолетът е технически неизправен, но е годен да произведе изстрели. Следователно пистолетът представлява огнестрелно оръжие съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ и за неговото придобИ.е, съхраняване и държане са важими разпоредбите от посочения нормативен акт. Убедителен аргумент в подкрепа на извода, че процесният пистолет има характеристиките на огнестрелно оръжие е обстоятелството, че именно с него подсъдимият е изстрелял множество патрони /поне 9 бр./, с които смъртоносно е наранил и убил пострадалия С.. За да е осъществено деянието „държане на огнестрелно оръжие”, достатъчно е последното да се държи от дееца, без да е необходимо демонстриране на това държане, нито изразено намерение за своене на оръжието. За съставомерността на деянието не е необходим и определен минимален времеви период на държането на оръжието, нито непрекъснатост и непосредственост на държането, нито неговото използване по предназначение. От момента, в който деецът установи своя фактическа власт върху конкретното оръжие, той вече го държи и осъществява изпълнителното деяние на разгледаното продължено престъпление, без да е нужно изтичането на определено време, нито непрекъснато и пряко физическо държане на оръжието.

В казуса е несъмнено, че подс. Г. е държал процесния сигнално -газов пистолет, преработен в боен, години наред преди да го използва срещу човек на инкриминираната дата. Установено е също, че той често е носил въпросното оръжие със себе си, като го оставял под предната дясна седалка на лекия си автомобил или в трактора, с който обработвал градините. Оставял пистолета и в дома си на достъпни за други лица места, а не го съхранявал по изискуемия от закона начин.

Безспорно установен е също и другият обективен елемент от състава на разглежданото престъпление – липсата на надлежно разрешително за държане на огнестрелно оръжие, издадено в полза на подс. Г.. Видно от справка peг. № 1670р-18896 от 14.08.2020 г. на Началник РУ-Сливен / т.11 л.42 от ДП / подсъдимият не се води на отчет и контрол в служба „КОС“ на РУ - Сливен към ОДМВР-Сливен и не са му издавани разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, както и не му е издаван удостоверителен документ относно уведомление по чл.54 от ЗОБВВПИ за притежание на огнестрелно оръжие.

Притежаваните от подс. И. Г. документи - удостоверение №05863/2008г. за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и удостоверение №1426/2008г. за завършен курс за охранители – нямат характеристиките на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси съгласно ЗОБВВПИ и поради това не пораждат за него правата да придобива, държи и използва огнестрелно оръжие, в това число сигнално-газов пистолет, преработен в боен и носещ признаците на огнестрелно оръжие.

Субективният елемент на описаното деяние по чл.339, ал.1 от НК също е налице - пряк умисъл. Всички данни по делото несъмнено сочат, че подс. Г., с оглед на неговата възраст, физическо и психично развитие, степен на образование, житейски и социален опит, придобити умения за боравене с огнестрелно оръжие и завършен курс за охранители, добре е разбирал, че извършва нещо недопустимо и непозволено от закона, като държи процесния сигнално-газов пистолет, знаейки че същият е бил преработен в боен, знаейки разрешителния режим за придобИ.ето и държането на огнестрелно оръжие и както и това, че не притежава надлежно разрешително за придобИ.ето и държането на Т.а оръжие.

Водим от по-горе изложеното, въззивният съд прие, че атакуваната присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с разпоредбите на чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115, чл.339, ал.1 и чл.11, ал.2 от НК. Изпълнени са предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за коментираните две престъпления с цитираните правни характеристики и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за оправдаването му, тъй като неговото авторство относно разгледаните деяния и техните обективни и субективни елементи са безспорно установени от събраните по делото доказателства.

Въззивната инстанция обсъди внимателно оплакванията за несправедливост на присъдата в частта й относно вида и размера на наложеното наказание и прецени, както исканията на поверениците на частните обвинители за налагане на по-тежкото наказание доживотен затвор, така и искането на защитниците на подсъдимия за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода са неоснователни.

Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени, са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие на наказателна репресия върху извършителя с оглед постигане целите на специалната и генералната превенция. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се посочи установеното в съдебната практика принципно разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен, формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.

В случая неоснователни са доводите на частното обвинение за определяне съобразно чл.57, ал.1 от НК на наказание доживотен затвор, което е второто по тежест измежду трите вида наказания, предвидени алтернативно в приложимата за казуса материалноправна разпоредба на чл.116, ал.1, т.9 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 38а, ал. 2 от НК наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко.

При липсата на законова дефиниция за „изключително тежко престъпление“, съдебната практика приема, че Т.а е налице, когато извън признаците на „тежко престъпление“, визирани в текста на чл.93, т.7 от НК, се установят и други допълнителни белези, които придават на конкретното престъпление изключителност, като драстично по-висока степен на обществена опасност и морална укоримост в сравнение с масовия случай на престъпления от същия вид, особено негативни характеристични данни за дееца, който е с изключително висока степен на персонална опасност, изключително трудно поправим, не се страхува от понасяне на репресия, съществува реална опасност да извърши друго тежко престъпление, има многобройност на съставомерните квалифициращи елементи, както и обстоятелства, свързани с резултата от гледна точка обема на засегнатите правнозащитени блага, има висок обществен отзвук от престъплението и други фактори. Доколкото допълнителните белези, придаващи изключителност на тежкото престъпление, трудно могат да бъдат изчерпателно предвидени и формулирани, те се преценяват от съда във всеки конкретен случай.

В настоящия казус правилна е преценката на първостепенния съд, че разгледаното престъпление не притежава признаците на изключително тежко по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК с оглед обекта на престъпното посегателство, мотивите и причините за неговото извършване, конкретния механизъм на нараняване на жертвата и характеристичните данни за подсъдимия. Противното становище, изложено във въззивните жалби на поверениците на частните обвинители, е необосновано.

Въззивната инстанция намери за правилна направената от първата такава констатация, че степента на обществена опасност на конкретното убийство се приближава, но все пак без да надхвърля предела, отвъд който деянието следва да бъде определено като „изключително тежко” по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК, респективно, че целите по чл.36 от НК да не могат да бъдат постигнати чрез по-лекото наказание по чл.38, ал.1 от НК – лишаване от свобода. Безспорно, разгледаното престъпление е много тежко с оглед начина му на осъществяване, използваното средство, несъществения мотив за отнемане на човешки живот и предсмъртните страдания на покушения, поради което същото разкрива висока степен на обществена опасност.

Индивидуализирайки наказанието, първата инстанция правилно е приела висока степен на обществена опасност на подсъдимия, въпреки липсата на предходни осъждания. Съблюдавайки принципното положение, според което водещо значение за определяне степента на обществена опасност на дееца има тежестта на извършеното престъпление, чрез което се изявяват и неговите личностни качества и като отчете проявеното от подсъдимия коравосърдечие и безцеремонното му отношение към телесната неприкосновеност и живота на пострадалия по не особено важен и значим повод, настоящият въззивен състав се присъедини към оценката на първия съд за висока степен на обществена опасност на Г.. Тази оценка убедително се аргументира с конкретните особености на отнемане живота на жертвата – два етапа на прострелване, броя на изстреляните патрони, броя на огнестрелните рани и тяхната локализация, обстоятелството, че всяко нараняване е било нанесено по жизненоважен орган и самостоятелно би довело до смъртта на пострадалия, разС.ието, от което са били произведени изстрелите / на не повече от осем метра /, особената жестокост на стрелеца, проявена с втората серия от шест изстрела в гърба и главата на полумъртвия и агонизиращ пострадал, особено мъчителния за същия начин на умъртвяване, явстващ от факта, че смъртта му е настъпила по време на влаченето му по земята, доколкото част от охлузванията по тялото му са били причинени приживе. В подкрепа на извода за висока степен на обществена опасност на личността на подс. Г. са и проявените от него изобретателност, съобразителност и хладнокръвие при реализиране на предварително съставения план за действие - сменял е автомобилите и маршрутите за да стига до местопрестъплението и да се връща оттам, избягвал е преминаването през обхвата на видеокамерите в обратна посока, при неочакваната среща с охранителите от фирма „Ипон“, с цел да избегне евентуално подозрение за негова съпричастност към извършеното деяние, им заявил, че пострадалият е в овощната си градина и полива дръвчетата, докато в същото време покушеният вече се намирал в безпомощно съС.ие и изпитвал мъчителни страдания.

Независимо от изложените негативни качества на дееца Г., не може да се приеме, че степента на обществената му опасност е изключително висока, която да го определя като склонен към садистични прояви и извършване на особено тежки престъпления. Анализът на данните, изводими от материалите по делото, не позволява заключение, че личността на подс. Г. попада в тази категория извършители на криминални деяния. Не може да бъде направена категорична прогноза за невъзможност за положително развитие на подсъдимия след двадесет години, какъвто е размерът на определеното му наказание. В затвора комплексно прилаганите спрямо него корекционно- възпитателни мерки за въздействие след разкрИ.е на проблемните му зони ще допринесат за положителна промяна на личността му, ще доведат до изграждането на социално приемлив модел на поведение, ще изключат за в бъдеще риск от противоправни прояви.

Съобразявайки изложените обстоятелства досежно конкретното убийство, личността на пострадалия, степента на обществена опасност на подсъдимия и неговите характеристични данни, както и липсата на значим обществен резонанс от престъплението и възможното очаквано поправяне на Г. в бъдеще, първоинстационният съд законосъобразно е приел, че разгледаното деяние не е изключително тежко по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК и не обосновава налагане на наказание доживотен затвор. В съответствие с чл.57, ал.1 от НК и при съблюдаване практиката на Европейския съд по правата на човека, според която наказанието доживотен затвор е изключително по своя характер и следва да се налага по изключение – когато е направен категоричен извод за непостижимост на целите на специалната и генералната превенция с наказание лишаване от свобода, окръжният съд правилно е преценил, че за стореното от Г. следва да му се определи наказание лишаване от свобода, каквото е предвидено в първата алтернатива на приложимия текст на чл.116, ал.1 от НК и което е най-лекото измежду трите визирани наказания. Въззивната инстанция сподели това становище и също прие, че за разгледаното престъпление на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода, чийто размер да бъде индивидуализиран в предвидените в чл.116, ал.1 от НК параметри – от 15 до 20 години при условията на чл.54 от НК.

Обсъждайки наказанието, въззивният съд взе предвид подбудите и причините за извършване на престъплението, състоящи се в ниската правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки, незачитане физическата неприкосновеност и правото на живот на личността, склонност към саморазправа и отмъстителност.

Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанието, първоинстанционният съд правилно е приел наличието на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, каквито са проявената особена жестокост при извършване на деянието и особено мъчителния начин на умъртвяване на жертвата, които не са въведени като квалифициращи елементи на престъплението с повдигнатото обвинение. Към тях следва добавят факта, че деянието е било осъществено безпричинно и изненадващо за пострадалия, в отсъствието на противоправно нападение и каквито и да е други основания за физическа саморазправа; демонстрираното от подсъдимия явно незачитане на човешкия живот като ценност, безцеремонното му отношение към телесната неприкосновеност и живота на пострадалия.

Правилно съдът не е ценил като отегчаващи вината обстоятелства непризнаването на вина от страна на подсъдимия, както и липсата на изразено съчувствие към пострадалия и на демонстрирано разкаяние за стореното, тъй като конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова непризнаването на вина и липсата на състрадание към жертвата са факти, които не могат да се интерпретират във вреда на подсъдимия и да утежняват наказателно-правното му положение.

Проверявайки справедливостта на обжалваната присъда, въззивният съд установи, че първата инстанция е проявила достатъчна снизходителност към подсъдимия, отдала е нужното значение на констатираните смекчаващи вината обстоятелства за вида на наложеното възможно най-леко измежду трите вида наказания по приложимата за казуса материалноправна норма на чл.116, ал.1 от НК. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства правилно е ценила чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, семейната му и трудова ангажираност, родителските му задължения към две малолетни деца, оказаното от него съдействие на разследването с признаването на авторството си и посочването на важните за делото места – мястото, където е скрил трупа, мястото, където е изхвърлил телефона на пострадалия, мястото, където е скрил процесния пистолет.

Изтъквайки посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, въззивната инстанция прие, че същите не са многобройни, нито някое е от изключителен характер по смисъла на чл.55 от НК. В наказателното дело не се съдържат доказателства, които да установят наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до извода, че определеното в приложимата наказателноправна норма наказание лишаване от свобода с минимален предвиден предел от петнадесет години лишаване от свобода ще бъде несъразмерно тежко за подсъдимия и които да налагат определяне на наказание лишаване от свобода под посочения минимум, съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК. Наред с това, налагане на наказание лишаване от свобода под петнадесет години се явява несъразмерно леко и несъответно на индивидуализиращите вината обстоятелства, неефективно за постигане целите на санкцията по чл.36 от НК, не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, нито би оказало в достатъчна степен възпиращо въздействие спрямо другите членове на обществото, склонни към нарушаване телесната неприкосновеност и правото на живот на личността, поради което подобно наказание ще се окаже несправедливо, а определянето му ще бъде израз на необоснована снизходителност към подсъдимия като автор на особено тежко умишлено престъпление. По тези съображения намира за правилно решението на първоинстанционния съд за индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК.

Отчитайки всички по-горе изложени факти, значими за наказанието и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция, първостепенният съд обосновано е приел, че за разгледаното престъпление на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите вината обстоятелства и в размер, който съвпада с максималния предвиден в приложимата норма на чл.116, ал.1 от НК, а именно двадесет години лишаване от свобода. Въззивният съд сподели това становище, като намери, че наложеното наказание напълно съответства на вида и интензитета на престъпното посегателство, на обективно причинения съставомерен резултат, на реализирания с деянието квалифициращ признак и на високата обществена опасност на личността на подсъдимия. Наред с това, определеното по вид и размер наказание ще допринесе за постигане на всички визирани в чл.36 от НК цели на наказателната репресия и най-вече на личната превенция – да се обезпечи поправяне, превъзпитание и предупреждение на подсъдимия. За успешното постигане на тези цели първата инстанция правилно е преценила, че подс. Г. следва да бъде изолиран от обществото за продължителен период от време, през който спрямо него да се упражнява интензивно пенитенциарно въздействие в контролираната среда на местата за лишаване от свобода. Фиксираният от съда максимален срок на наказанието лишаване от свобода е необходим и достатъчен, за да може подсъдимият да осъзнае противоправния и обществено нетърпим характер на деянието си, да проумее последиците от стореното за близките на пострадалия, да преосмисли ценностната си система, да коригира поведението си и да изгради нови критерии, които да му позволят да съжителства с останалите граждани в съвременното човешко общество съобразно установените правила за поведение. Наложеното в максимален размер наказание лишаване от свобода ще способства за постигане и на генералната превенция чрез предупредително и възпитателно въздействие спрямо другите членове на обществото в насока спазване на законите и въздържане от престъпни прояви.

В заключение, спецификата на обсъдените по-горе фактори, значими за наказанието, дава основание на въззивния съд да приеме, че при спазване разпоредбата на чл. 54, ал. 2 НК наложеното наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години е дължимото Т.а и се явява справедливо. Не са налице основания както за редуциране на отмереното наказание, така и за определяне на Т.а съобразно по-тежката алтернатива, предвидена в санкционната част на специалната норма от особената част на НК, а именно доживотен затвор, в каквато насока е искането на частното обвинение. Не са налице изискванията на чл.337, ал.1, т.1 от НПК, както и тези на чл.337, ал.2, т.1 от НПК за изменяване на обжалваната присъда в частта относно наложеното на подсъдимия за разгледаното престъпление наказание лишаване от свобода чрез занижаване на неговия размер или чрез замяната му с по-тежкото по вид - доживотен затвор.

Изпълнявайки задължението си за цялостен контрол на атакувания съдебен акт въззивната инстанция провери обжалваната присъда и в частта й, с която за престъплението по чл.339, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, и установи, че това наказание е справедливо.

Коментирайки въпросното наказание, въззивният съд се съгласи с разбирането на първата инстанция, че разгледаното деяние по чл.339, ал.1 от НК е с обичайната за този вид престъпления степен на обществена опасност. Същата се определя, както от вида на процесното оръжие – сигнално-газов пистолет, преработен в боен кал. 9х18 мм, така и от дългия времеви период на неговото неправомерно държане – около 10 години и обслужваната с него цел – да се охраняват овощните градини и селскостопанската продукция в тях.

При индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.339, ал.1 от НК като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат факта на държане на процесния пистолет на места, лесно достъпни за всички, включително за деца, и при съществуваща реална опасност от нараняване, както и използването на конкретното оръжие за извършването на особено тежко престъпление – предумишлено убийство.

Смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразени при определяне на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.116, ал.1, т.9 от НК, са релевантни и при индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.339, ал.1 от НК, като имат същото значение за фиксиране размера на наложеното наказание, поради което не е нужно повторното им изброяване.

По изложените съображения въззивният съд прие, че първата инстанция правилно е индивидуализирала наказанието за престъплението по чл.339, ал.1 от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като го е наложила в средния предвиден в закона размер – пет години лишаване от свобода. Липсват основания за намаляване размера на това наказание, което се явява справедливо. Не са налице изискванията на чл.337, ал.1, т.1 от НПК за изменяване на обжалваната присъда в частта относно посоченото наказание чрез занижаване на неговия размер.

Законосъобразна е проверяваната присъда и в частта й, с която на подсъдимия е определено общо наказание за двете престъпления. По този въпрос следва да се отбележи, че деянията, извършени от подсъдимия, които са предмет на разглеждане по настоящото наказателно дело, се намират в условията на реална съвкупност помежду си, съгласно чл.23, ал.1 от НК. Това е така, защото подсъдимият с две отделни деяния е осъществил съставите на две отделни престъпления – по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 от НК и по чл.339, ал.1 от НК, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед на това първата инстанция правилно е преценила, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, които регламентират законовата възможност за съда, като определи наказание за всяко отделно престъпление, да наложи на подсъдимия едно общо наказание за всички престъпления, включващи се в съвкупността, което да е най-тежкото от наказанията за отделните престъпления. Съобразявайки цитираната разпоредба, с обжалваната присъда съдът правилно определил на подсъдимия общо наказание за извършените от него две престъпления – предмет на разглеждане по това наказателно дело, като е определил за Т.а наказанието, наложено за престъплението по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 от НК, което е по- тежкото измежду двете наказания лишаване от свобода, предвид техните размери, а именно лишаване от свобода за срок от двадесет години.

С атакуваната присъда първостепенният съд се е произнесъл и по въпроса за изпълнението на наложеното на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода. Предвид неговия размер, надвишаващ три години, то следва да се изтърпи ефективно.

В съгласие с чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС, който предписва първоначален строг режим за осъдените на лишаване от свобода за повече от пет години за умишлени престъпления, какъвто е и настоящият случай, съдът правилно е постановил наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим.

В съответствие с чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал от срока на наложеното общо наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил с взета спрямо него мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 08.08.2020г. и до привеждане на присъдата в изпълнение.

Прилагайки императивната разпоредба на чл.53, ал.1, б. „а“ и ал.2, б. „а“ от НК, с присъдата си първоинстанционният съд е отнел в полза на държавата предмета на престъплението по чл.339, ал.1 от НК – преработен сигнално- газов пистолет „ИЖ 79-8” /Байкал/ със заличен номер в боен пистолет калибър 9x18 мм, като оригиналната му цев е подменена с бойна /нарезна цев/ и 3 броя пълнители за него.

Произнесъл се и по останалите веществени доказателства, като правилно е постановил тяхното унищожаване, с изключение на лек автомобил м. „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ •• •••• ••.

Досежно посочения автомобил, оставен на съхранение на охраняем паркинг в двора на ОД на МВР – Сливен, съдът законосъобразно е постановил неговото връщане на наследниците на починалия му собственик С. Т. С. – С. И. С. и И. С. Т.. Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаните престъпления И. Г. да заплати сумите 31 179, 26 лева и 2 286, 30 лева, съответно по сметка на ОД на МВР – Сливен и на Окръжен съд - Сливен, представляващи направени от държавата в хода на наказателното производство разноски.

Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивната инстанция провери изцяло атакувания съдебен акт и установи, че липсват пороците, визирани в чл.335 от НПК, които да са били допуснати по делото от първоинстанционния съд или от органите на досъдебното производство и които да съставляват основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Мотивиран от всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода, че първоинстанционната присъда във всичките й части е законосъобразна, обоснована и справедлива, постановена е при липса на процесуални нарушения, поради което отсъстват регламентирани в НПК недостатъци, които да изискват отменяване или изменяване на съдебния акт. С оглед на това и на основание чл.338 от НПК, атакуваната присъда следва да се потвърди изцяло.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд