Решение № 221 от 2.11.2023 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 171/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на ЕТ „Л.К. •••, чрез адв. Д.Т., срещу решение № 190/23.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 18/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница. В касационната жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Сочи се липса на доказаност на процесното нарушение, както и необсъждане от страна на районния съд в пълнота на събраните по делото доказателства. С оглед на така изложеното се моли за отмяна на оспореното решение и вместо това за постановяване на друго такова, с което да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление. Ответната страна – директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Кюстендил, в писмен отговор на касационната жалба чрез процесуалния си представител ст. юрк. Таня Данчева, изразява становище за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Заключението на представителя на Окръжна прокуратура – Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба. Административен съд - Кюстендил, в настоящия си състав, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С решение № 190 от 23.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 18 по описа за 2023 г., Районен съд - Дупница е потвърдил наказателно постановление № 26 от 18.07.2022 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Кюстендил, с което на касатора за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3б от Закона за ветеринарномедицинската дейност ( ЗВД ) и на основание чл. 471а от ЗВД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 лева. Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че във връзка с назначени от изпълнителния директор на БАБХ проверки били командировани служители на ЦУ на БАБХ и други ОДБХ в животновъдни обекти на територията на обл. Кюстендил, като на 20.04.2022 г. при проверка, извършена от служители при ОДБХ - Кюстендил на животновъден обект, вписан под № 2640-0105 за отглеждане на животни, намиращ се в гр. Кочериново, общ. Кюстендил, област Кюстендил, собственост на ЕТ „Л.К. – Вени“ било констатирано, че жалбоподателят в качеството на собственик на обекта, не е спазил изискванията за отглеждане на селскостопански животни, включително мерките за биосигурност, регламентирани в чл. 4, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 9 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти ( Наредбата ). Прието е, че при проверката се е установило, че обектът няма обособена ограда между проверявания обект и съседния му с рег. № 2640-0331, в който се отглеждат овце, съгласно чл. 4, т. 5 от Наредбата; на входа на фермата не е обособено място за почистване и дезинфекция на хора и транспортни средства, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредбата; не се установи поставен контейнер ( съд ) за съхранение на специфично рисков материал за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по едри преживни животни с надпис „СРМ“ – съгласно чл.4, ал. 1, т. 8 от Наредбата и няма обособено място за временно съхранение на трупове от умрели животни оградено по начин непозволяващ достъпа на други животни и хора, което не се използва за други цели – чл. 4, ал. 1, т. 9 от Наредбата. Посочено е, че е нарушено императивното правило, съдържащо се в разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3б от ЗВД, която разпоредба постановявала задължение за собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, да осигуряват и спазват мерките за биосигурност. Съдът е посочил, че се установило категорично от показанията на разпитаните по делото свидетелите в частите, кредитирани от съда и от писмените доказателства, установените и описани подробно нарушения. При тези данни съдът е счел, че е осъществен състав на административно нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 3б от ЗВД. Посочено, е че жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като е собственик на проверявания животновъден обект с ветеринарен регистрационен № 2640-0105, находящ се в гр. Кочериново, обл. Кюстендил. В тази връзка изпълнителното деяние на нарушението съставлява именно неспазване на изискванията за отглеждане на селскостопански животни, вкл. мерките за биосигурност, като чрез това си поведение, осъществено чрез бездействие, е нарушен и редът на държавно управление в областта на осъществяването на контрола на ветеринарномедицинската дейност. Съдът е преценил, че не е налице маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и е изложил подробни съображения в тази връзка, като е посочил, че конкретният случай не разкрива елементи на липса или незначителност на вредните последици. Посочил е, че размерът на санкцията е определен в съответствие с изискванията на чл. 471а, ал. 2 от ЗВД, като е наложена санкция в минималния предвиден в тази разпоредба размер. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящия касационен състав намира, че при постановяване на съдебния си акт възивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Не е налице и нарушение на материалния закон. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление. Районният съд, при правилно установена и основана на доказателствата по делото фактическа обстановка, е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален закон правни изводи. Разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3б от Закона за ветеринарномедицинската дейност, вменена като нарушена, постановява задължение на собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни да осигуряват и спазват мерките за биосигурност. Констатациите, описани в акта и наказателното постановление за неспазване на изискванията за отглеждане на селскостопански животни, вкл. мерките за биосигурност в процесния животновъден обект, се установяват от събраните по делото доказателства. Правилни са изводите на районния съд в тази връзка, че административният орган в съответствие със закона, е приел извършеното нарушение именно по посочената разпоредба от ЗВД, което нарушение се е изразило в обстоятелството, че едноличният търговец не е осигурил и спазил мерките за биосигурност в животновъден обект за отглеждане на говеда. Същият е годен субект на нарушението и правилно е ангажирана отговорността му с издаденото наказателно постановление, както е приел и въззивният съд в решението. Следва да бъде отбелязано, че биосигурността, съобразно § 1, т. 7а от Допълнителните разпоредби на ЗВД, се определя като комплекс от управленски и физически мерки, които намаляват риска от проникването, развитието и разпространението на болести по животните. Ветеринарномедицинските, включително мерките за биосигурност и зоохигиенните изисквания към животновъдни обекти, както и задълженията на собствениците или ползвателите на живоотновъдните обекти за изпълнение на изискванията по т. 3б, са регламентарани в чл. 4 от Наредба № 4 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, издадена от министъра на земеделието и горите. Посочената норма от Наредбата регламентира спазването на мерките за биосигурност, каквито нарушения са били установени от административния орган. Наказанието е правилно определено в предвидения от разпоредбата на закона минимален размер. В производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание. С оглед горното, съдът намира изводите на районния съд за правилни. Безспорно е установено, че изискуемите от закона задължения не са били спазени от страна на касатора. Мотивите на районния съд са в достатъчна степен подробни, ясни и последователни, като са засегнати всички въпроси във връзка със законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. По изложените съображения, настоящият касационен състав на Административен съд – Кюстендил намира, че решението на Районен съд - Дупница е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,