Решение № 1826 от 22.10.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 428/2024 г.

Производството е по реда на 145 и сл. АПК, връзка с чл. 118, ал. 1 КСО. Образувано по жалба на В.П.Й. •••, ••••, против РЕШЕНИЕ №1012-06-47-1/20.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Враца, с което е оставена без уважение негова жалба против Разпореждане №••••••••••/02.04.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца. В жалбата се прави искане за отмяна на разпореждането и решението, като се иска възобновяване получаване на наследствената пенсия от 02.04.2020г. В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено становище иска уважаване на жалбата. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Враца в с.з. се представлява от • Ц.Ц., която оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, а оспореното решение намира за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено по изложените в него мотиви. По делото са приети представените с административната преписка писмени доказателства. От страна на жалбоподателя В.Й. са представени също писмени доказателства, които са приети от съда. Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено следното: Жалбоподателят В.П.Й. •••, като с •••/л.24 от делото/, със срок до 01.02.2027г. Преди това е имал издадени и други решения на •••. С •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. От административната преписка е видно, че със заявление вх.№ 12926/ 05.10.2006г. жалбоподателя е поискал получаване на наследствена пенсия/л.12/ и същата му е отпусната с разпореждане №••••••••••/30.10.2006г., считано от 05.10.2006г./л.14/, за което няма спор между страните. С Разпореждане №••••••••••/02.04.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Враца на основание чл.96 КСО е прекратена пенсията, считано от 01.02.2020г., с оглед ••••/л.22/. Така издаденото разпореждане е връчено на В.Й. срещу подпис на дата 11.04.2020г., видно от приложеното известие за доставяне/л.23/. По делото липсват данни за оспорване на разпореждането, както и не е налице спор между страните по този факт. С жалба вх.№ 1012-06-47/21.05.2024г. В.Й. е оспорил разпореждането от 02.04.2020г. пред директора на ТП на НОИ-Враца, като е посочил, че при влязло в сила разпореждане да му бъде възобновено отново производството да подава заявление за отпускане на наследствена пенсия, поради общо заболяване/л.21/. По подадената жалба директора на ТП на НОИ-Враца се е произнесъл с Решение №1012-06-47-1/20.06.2024г., с което е оставена без уважение жалба вх.№ 1012-06-47/21.05.2024г., подадена от В.Й. против Разпореждане №••••••••••/02.04.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца. В решението е посочено, че жалбата е подадена в срок, но е неоснователна. Приложеното от Й. ••• същия има навършени 32г. 05м. и 13 дни и не е учащ. За решението жалбоподателя е уведомен на 24.06.2024г. /л.11/, като жалбата против акта е подадена на 26.06.2024г., видно от вх.номер на същата. Представено е и решение №963/17.05.2024г., постановено по адм.дело №202/2024г. на АдмС-Враца, влязло в сила на 08.06.2024г., с което е отхвърлена жалбата на В.Й. против Решение №1012-06-15-2/23.02.2024г. на директора на ТП на НОИ-Враца, с което е оставена без уважение негова жалба против Разпореждане №2107-06-209/1/24.01.2024г. на ръководител ПО, с което е отказано възобновяване на наследствена пенсия по чл.82 КСО. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 КСО. Жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна. Оспореното решение е издадено след надлежно сезиране с жалба, от материално и териториално компетентен орган, какъвто се явява Директорът на ТП на НОИ – Враца, в съответствие с предоставените в чл. 117, ал. 3 КСО правомощия. Обективирано е в писмена форма и съдържа регламентираните в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като са посочени фактически и правни основния за неговото издаване. В хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За периода от 05.10.2006г. до 01.09.2019г. жалбоподателят Й. е получавал наследствена пенсия по чл.82 ал.1 КСО, като пенсията е прекратена на основание чл.96 КСО, считано от 01.02.2019г. с Разпореждане №•••••••••• от 02.04.2020г. на ръководителя на ПО и мотив, че с •••. Видно от данните по преписката Разпореждането № •••••••••• от 02.04.2020г. на ръководител „ПО“ към ТП на НОИ-Враца, с което е прекратена наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване от • П.Й., съгласно чл. 96 КСО, считано от 01.02.2019г. е връчено на жалбоподателя лично на дата 11.04.2020г., видно от приложеното известие за доставяне/л.23/, като този факт е посочен и в писмото на органа, с който е изпратена преписката и не се оспорва от страна на жалбоподателя. Тоест органа се е произнесъл по разпореждане, което е влязло в сила, без да изложи мотиви в решението за възобновяване на производството, каквото искане е направено в жалбата. Административният орган е провел незаконосъобразно производство по възобновяване на влязъл в сила административен акт. Това прави оспореното решение незаконосъобразно. На това основание то следва да бъде отменено. Преписката трябва да бъде върната на органа (директор на ТП на НОИ – Враца) за ново произнасяне при съобразяване на мотивите в настоящото решение. Органът трябва при условията на оперативна самостоятелност да прецени дали ще провежда производство по възобновяване при наличието на условия за това – сезиране от съответното лице, основания по чл.99, т.2 АПК и т. н., или ще извършва други процесуални действия. Такива други процесуални действия биха могли да бъдат оставяне на жалбата без разглеждане по причина на пропускане на срока – чл. 88, ал. 1, т. 2 АПК. В тази хипотеза производството се прекратява от по-горестоящия административен орган и за жалбоподателя има две възможности. Първо, той може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага и върнатата жалба. ( чл.89, ал.1 АПК ). Второ, жалбоподателят може да оспори в 7 – дневен срок от съобщаването му с частна жалба актът, с който производството му е прекратено поради пропускане на срока. Жалбата се подава пред съответния съд, т. е. АдмС-Враца ( чл.88, ал. 3 АПК ). Видно от депозираната жалба против разпореждането от 02.04.2020г. жалбоподателя изрично е посочил, че ако разпореждането е влязло в сила иска възобновяване на производството. Органа направо е приел, че жалбата е в срок, без да съобрази наличните при него данни за връчване на разпореждането на лицето. Отделно от това следва да се вземе предвид и приложеното по делото решение на съда към преписката във вр. с друго оспорено от жалбоподателя разпореждане, в което изрично органа е приел, че е влязло в сила. С оглед на горното и жалбата се явява основателна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът