Решение № 4272 от 10.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 822/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.57, ал.1, т.2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - заглавието изменено, ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., предишно заглавие Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - ЗУСЕСИФ), във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3, чл. 9, ал. 2 и чл. 19, ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г.), във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/ вр. чл. 166, ал. 2 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Производството по делото е образувано по жалба подадена от Община Никопол, ЕИК 000413885, представлявана от кмета на общината Е. Ц., чрез адв. Р. И. В. от САК, срещу Решение № РД-02-14-1558/28.08.2024 г. на заместник министър на МРРБ и Ръководител на управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. /ОПРР/ за установяване на публично вземане в размер на 34 023, 32 лв. (тридесет и четири хиляди двадесет и три лв. и 32 ст.) по АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02 към бенефициента - Община Никопол. Същото е издадено на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. УО на ОПРР 2014-2020 отчита вземане в посочения размер по искане за окончателно плащане № 2 от 09.03.2018 г. На основание чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. и чл. 30 от АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02, следва да се възстанови този надплатен разход по искане за окончателно плащане № 2 от 09.03.2018 г. в срок от 14 (четиринадесет) дни от влизането в сила на настоящия акт, с който е установено вземането.

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Сочи, че с писмо с изх. № 99-00-6-854/04.10.2018 г. на ръководителя на УО на програмата общината е получила справка за верифицирани разходи по разходооправдателни документи и Решение № РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г. на административния орган за отказ от верификация. От писмото и приложенията към него става ясно, че от общо отчетените 725 920, 64 лв. по проекта разходи, плащания в размер на 34 344, 80 лв. не се верифицират. Неверифицираните разходи са във връзка с установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/18/ЕФРР/376 от искане за окончателно плащане за сума в размер на 33 881, 58 лв., представляващи 5% от допустимите и подлежащи на верификация разходи по договор с изпълнител „ВЕЛ- КАМ“ ЕООД и във връзка установени надвишавания на максимално допустимите размери на разходите за организация и управление на база общо верифицирани преки разходи за сума в размер на 463, 22 лв. Твърди се, че от писмо с изх. № 99-00-6-854/04.10.2018 г. и приложенията към него е видно, че ръководителят на Управляващия орган е предоставил на бенефициера конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения за липса на несъответствия на процесните разходи в размер на 34 023, 32 лв. с условията за допустимост на разходите по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание пар. 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), за които да се постанови отказ от верификация. Тези създадени с писмо с Изх. № 99-00-6-854/04.10.2018 г. и приложения към него уверения имат за източник самия орган, т.е. този комуто държавата единствено е предоставила правомощието да се произнася по начин, който поражда правни последици, по въпроса има или няма извършени недопустими разходи, т.е. източникът на предоставените на бенефициера уверения е оправомощен и достоверен. Твърди се, че дадените уверения, доколкото са фактически и правно мотивирани и съдържат ясно и точно изразено волеизявление на органа относно допустимостта на разходите, са в състояние да породят у бенефициера оправдано очакване. Твърди се, че този акт не е бил обжалван поради липса на правен интерес от общината, липсват и доказателства същият да е обжалван или протестиран. Твърди се, че за да се отмени или измени този влязъл в сила акт, от който има придобити права, трябва да се приложат правилата за възобновяване на административното производство. В ЗУСЕФСУ съществува разпоредбата на чл. 74, която въвежда правилото, че при условията и на основанията по чл. 99 от АПК размерът на определената с решението по чл. 73, ал. 1 финансова корекция може да бъде увеличен от ръководителя на управляващия орган и по предложение на одитен орган. За възобновяване на производството се прилагат съответно сроковете и редът по глава седма от АПК. Това е единствената разпоредба, която установява правила за възобновяване, които се различават от общите, възприети в АПК. Различието е единствено в насока на това, че предложение за възобновяване може да направи и одитен орган. Доколкото в настоящия случай делото няма за предмет решение за финансова корекция, то приложимите правила за възобновяване на едно приключило административно производство са тези по АПК (глава Седма, чл. 99 - 106 от АПК). Излага доводи, че възобновяването на производството по издаване на административен акт е специално, стриктно регламентирано производство, при което се преодолява правилото, че влезлият в сила, и поради това стабилен административен акт, не може да бъде преразглеждан. Този правен способ се прилага при лимитативно изброени основания - чл. 99, т. 1 - 7 АПК и при точно регламентирана процедура - чл. 100 и сл. АПК, включително общите правила за издаване на административен акт, като излага подробни съображения в тази насока.

Твърди се, че в производството по издаване на процесното решение не са спазени разпоредбите на чл.9, ал.2, чл.26, чл.35 и чл.36 АПК. Посоченото новооткрито обстоятелство (сертификат от Ново обследване за проследяване на отчетените индикатори) е бил представен на органа още на 04.08.2020 г. (писмо с Изх. № 04-145 от 03.08.2020 г., изпратено по ИСУН) и последният могъл своевременно да проведе надлежно производство, за изменение на процесния акт, с който въпросните разходи са верифицирани. С изтичането на преклузивния 3-месечен срок за възобновяване на производство по реда и при условията на чл. 99, т. 2 АПК, е преклудирана възможността на органа да постанови последващ ИАА, с който да изрази воля в обратна насока.

Производството по установяване на недължимо платени или надплатени суми и това по верификация на заявени с искане за плащане разходи по чл. 60 и сл. ЗУСЕФСУ са две същностно различни но своя характер процедури, инициирани по различен ред, прилагани на различно основание и в различни производства. В първия случай органът, сезиран с искане за верификация на извършени по съответния проект разходи, извършва първична проверка за допустимост на тези средства, съобразявайки правилата по чл. 57 ЗУСЕФСУ и документите, приети по реда на чл. 26, ал. 1 от с.з., в резултат на което се произнася с акт, обективиращ становището му досежно съответствието на така заявените разходи с поставените от законодателя и УО изисквания. В другия случай, обратно - извършва се повторна преценка на вече платени средства, която следва съвсем различен ред, а именно - производството по чл. 166 ДОПК, завършващо с акт за установяване на публично държавно вземане.

Оспорваният акт по същността си представлява акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Същият обаче е издаден без да се проведе надлежно производство по реда на АПК и без да са налице предпоставките за образуването му. АУПДВ следва да бъде издаден след влизане в сила на преразгледаното решение за отказ за верификация, тъй като за да се издаде акт за установяване на публично държавно вземане, то трябва да безспорно по основание и размер. В случая към момента на издаването на обжалвания акт, с характер на АУПДВ, Решение № РЛ-02-14-1559/28.08.2024 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 г. за изменение на Решение № РА-02-36-1240 от 04.10.2018 г. за отказ от верификация на плащания в размер на 34 023.32 лв. по АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02 не е бил влязъл в сила, поради което няма и как да бъде издаден законосъобразно акт за установяване на публично държавно вземане. Прави искане да се осъществи инцидентен контрол върху посочения преюдициален акт относно допустимостта на разходите, като в случай, че се установи недействителност, да не се зачете неговото действие при решаване на спора в настоящото производство. Моли съда, да се отмени решението, като се присъдят направените разноски.

Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата, въпреки предоставената му възможност. В придружителното писмо към жалбата е изразено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият Община Никопол, редовно призован, се представлява от юрк. Г., който поддържа жалбата Ответникът - Ръководителят на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпила е молба от юрк. Л. Л. – процесуален представител на ответника, в която оспорва предявената жалба като неоснователна и недоказана. Сочи, че вземането, установено с процесното решение, представлява вид публично задължение по реда на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. Сочи, че оспорването на решението за верификация на разходите не е от значение за законосъобразността на издаденото РУПДВ, но резултатите от обжалването, ако са благоприятни, са основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесното решение е постановено на 28.08.2024 г., като от УО не са представени данни кога е получено от общината. Жалбата на общината е подадена чрез органа на 09.09.2024 г., видно от документа на л.10. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149, ал.1 от АПК, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Предмет на делото е Решение № РД-02-14-1558/28.08.2024 г. на заместник министъра на МРРБ и Ръководител на управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г. за установяване на публично вземане в размер на 34 023, 32 лв. (тридесет и четири хиляди двадесет и три лв. и 32 ст.) по АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02. /.55-60/, номерът на решението е виден от бележката на л.61, като е посочена дата на издаване – 28.08.29024 г. В решението се сочи, че към бенефициента - Община Никопол на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. УО на ОПРР 2014-2020 отчита вземане в посочения размер по искане за окончателно плащане № 2 от 09.03.2018 г. На основание чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. и чл. 30 от АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02, следва да се възстанови този надплатен разход по искане за окончателно плащане № 2 от 09.03.2018 г. в срок от 14 (четиринадесет) дни от влизането в сила на настоящия акт, с който е установено вземането.

Органът е изложил мотиви, че при извършена планирана проверка на място на 05.10.2020 г. от РО „СЗР“ по административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-2.001-0097-C02 „Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол“ с бенефициент Община Никопол, във връзка с изпълнение на Годишен план за 2020 г. за приключили проекти, е установено несъответствие на заявените разходи с условията за допустимост на разходите, посочени в разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), във връзка с чл. 76 и чл. 84 от Общите условия към сключения на 10.09.2016 г. АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02 между МРРБ и Община Никопол, което се явява правно основание за отказ от верификация и плащане по АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02, сключен с бенефициента - Община Никопол, както следва:

I. Верифицираната и платена сума в размер на 35 226, 91 лв. с ДДС (тридесет и пет хиляди двеста двадесет и шест лева и 91 ст.), представляваща общата стойност на актуваните, но недопустими за финансиране с БФП разходи, отчетени в искане за окончателно плащане № 2 от 09.03.2018 г., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-С02 на 10.09.2016 г. между МРРБ и Община Никопол;

II. Верифицирана и платена сума в размер на 557, 76 лв. (петстотин петдесет и седем лв. и 76 ст.), представляваща сумата на установените надвишения на максимално допустимите размери на разходите за организация и управление на база общо верифицирани преки разходи, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т.2 от ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189.

По т. I. е посочено, че на 09.03.2018 г. чрез ИСУН 2020 е подадено искане за окончателно плащане по АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02 на община Никопол. Искането е придружено от окончателен технически и финансов отчет.

При извършена планирана проверка на място от РО „СЗР" по АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02 във връзка с изпълнение на Годишен план за 2020 г. за приключили проекти, е установено, че първоначално декларираните от бенефициера 63, 07% енергийни спестявания не са достигнати, като след прилагане на енергоспестяващите мерки и изготвено ново обследване за енергийна ефективност - извършено 1 година след изпълнените енергоспестяващи мерки, съгласно чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕ, достигнатият процент на енергийни спестявания е 58, 84%, което е потвърдено и в хода на адм. дело № 284/2023 год. по описа на Административен съд - Плевен чрез съдебно-техническа експертиза. Като причини за това намаление, според вещото лице е преоразмеряването на климатиците, както и факта, че не е предвидено използване на слънчева енергия, гео-, аеро- и хидротермална енергия.

Съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-2.001 „Енергийна ефективност в периферните райони“ - „СМР на сградите, които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата (покрив, стени, стълбищни клетки и площадки, коридори, асансьори и др.), могат да бъдат финансирани само ако с предложените мерки по проекта по ОПРР 2014-2020 сградата постигне най-малко клас на енергопотребление „С“ и повече от 60% енергийни спестявания. Изискването за повече от 60% енергийни спестявания следва задължително да се спазва, когато описаните СМР не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но тези СМР са предписани в техническото обследване. В случай че с изчислените спестявания на база годишен разход на първична енергия при актуалното състояние и годишен разход на първична енергия след въвеждане на енергоснестяващи мерки за жилищна сграда се постигат по-малко от 60% енергийни спестявания (съгласно сертификата за енергийни характеристики на сградата), за съответната сграда могат да бъдат финансирани с безвъзмездна финансова помощ единствено задължителните енергоспестяващи мерки, задължителните мерки, свързани с конструктивното укрепване, и мерките за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Всички останали мерки, включително описаните като задължителни в техническите паспорти на сградата извън конструктивното укрепване, не са допустими за финансиране с БФП, и ако бъдат включени в проектното предложение, следва да бъдат финансирани със собствени средства. За тези сгради допустими за финансиране с БФП са:

Предвид гореизложеното е извършена повторна проверка за допустимост на отчетените разходи за строително - монтажни работи (СМР) по бюджетен ред 5.1 „Разходи за инженеринг“, по договор № BG16RFOP001-2.001-0097-C01-S-01 от 19.06.2017 г. с изпълнител „ВЕЛ-КАМ" ЕООД, за обект на интервенция „Проект за енергийно обновяване на сградата на общинска администрация гр. Никопол, ул. „Ал. Стамболийски“ №5“. При проверката на представените документи към искането за плащане, е установено, че в извършените и актувани СМР са включени дейности, които не са допустими за финансиране с безвъзмездна финансова помощ по проекта съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-2.001 „Енергийна ефективност в периферните райони“, като същите подробно са посочени в табличен вид, посочена е стойността на всяка от тях, както и общата им стойност в размер на 29 355, 76 лева без ДДС, 35 226, 91 лева с ДДС, като е прието, че се констатира надвишаване на допустимите за финансиране с БФП СМР дейности в този размер.

Поради нередност с НИН ОПРР20/18/ЕФРР/376 от Регистъра на нередностите, е неверифицирана сума, представляваща част от възстановените на бенефициента разходи - 35 226, 91 лв. Неверифицираната сума по установената нередност относима към разходите в размер на 35 226, 91 лв. е 1 761, 35 лв. или 5 % от тях.

Верифицираната и платена сума е искане за плащане № 2 (окончателно) от 09.03.2018 г. е размер на 33 465, 56 лв. (тридесет и три хиляди четиристотин шестдесет и пет лв. и 56 cт.), представляваща разликата между стойността на установените недопустимите разходи (35 226, 91 лв.) и относимите към тях неверифицирани разходи поради регистрирана нередност (1 761, 35 лв.) представлява вземане.

По т. II е посочено, че Ръководителят на управляващия орган на програмата, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите съдържат в себе си максималните размери за определени категории разходи. Съгласно изискванията на чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189, максималните размери за определени категории разходи се прилагат както за определяне на размера на допустимите разходи за финансиране по бюджет на етап оценка, така и за определяне на размера на допустимите разходи за възстановяване при реално изпълнение на проекта.

Във връзка с ново установените недопустими разходи за СМР и регистрираното вземане в размер на 33 465, 56 лв., УО е извършил повторна проверка за спазване на максимално заложените нива на съответните категории разходи, които са определени в т. 4.5.1 от Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-2.001 „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони“. В резултат от проверката, е установено следното:

• При общо верифицирани преки допустими разходи с натрупване след регистрираното вземане в размер на 538 977, 47 лв., максималният размер на разходите за организация и управление не би следвало да превишава 10 779, 55 лв., или 2 % от преките допустими разходи. Отчетените и подлежащи на верификация разходи за организация и управление с натрупване по проекта са в размер на 11 800, 53 лв. В резултат, е констатирано надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер на 1 020, 98 лв. в т.ч. неверифицирани разходи в окончателното искане за плащане - 463, 22 лв. и съответните разходи във връзка с регистрираното вземане - 557, 76 лв.

Във връзка с гореописаното, не се верифицира нова сума в общ размер на 557, 76 лв., представляваща сумата на установените надвишения на максимално допустимите размери на разходите за организация и управление на база общо верифицирани преки разходи, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189.

По двете точки е установено публично вземане в размер на 34 023, 32 лв. (тридесет и четири хиляди двадесет и три лв. и 32 ст.) към бенефициента - Община Никопол.

Посочва се, че вземането се отчита на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. по искане за окончателно плащане № 2 от 09.03.2018 г., и на основание чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. и чл. 30 от АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02, следва да се възстанови надплатения разход в размер на 34 023, 32 лв. (тридесет и четири хиляди двадесет и три лв. и 32 ст.) по искане за окончателно плащане № 2 от 09.03.2018 г. в срок от 14 (четиринадесет) дни от влизането в сила на настоящия акт, с който е установено вземането. Посочена е и банкова сметка, на която да се извърши плащането.

Това решение е предмет на настоящето съдебно производство.

Видно от представените по делото доказателства е, че Община Никопол е бенефициер по сключен административен договор № BG16RFOP001-2.001-0097-С01/10.09.2016 г. за изпълнение на проектно предложение № BG16RFOP001-2.001-0097 „Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол", като административния договор е приобщен на л.24 и сл. от делото. Част от документацията е доклад за енергийна ефективност /л.л.131-150/, в който е описано съществуващото състояние, описание на мерките, които следва да се извършат, и стойността на същите. Приложени са и сертификати, технически паспорти и други документи, удостоверяващи необходимостта от повишаване на енергийната ефективност /л.л.151-170/.

Във връзка с административния договор Община Никопол е провела процедура за избор на изпълнител по обществена поръчка – публично състезание по чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП, като е сключила договор с избрания за изпълнител „ВЕЛ-КАМ“ЕООД – договор с рег.№ 163/19.06.2017 г. /л.л.251-259/. На л.л.272-281 приобщен протокол № 1 за приемане на извършените СМР по този договор, като същите са посочени в табличен вид.

Общината е подала искане за окончателно плащане от 09.03.2018 г. /л.123 и сл./. Получила е писмо изх.№99-00-6-854 от 04.10.2018 г. от ръководителя на УО на ОПРР /л.119/, в което се сочи, че от отчетените с окончателния финансов отчет разходи възлизат на 725 920, 64 лева. Верифицират се разходи в размер на 691 417, 83 лева. Посочено е, че не се верифицират разходи в размер на 34 344, 80 лева, от които 33 881, 58 лв. поради наложена финансова корекция с НИН ОПРР20/18/ЕФРР/376 от Регистъра на нередностите, и сума в размер на 463, 22 лева, за което мотиви се излагат в отделно решение, приобщено на л.122. В същото е посочено, че не се верифицират разходи за организация и управление, превишаващи 2 % от преките допустими разходи, а именно посочените в размер на 463, 22 лева.

След приключване на СМР общината е извършила ново обследване на сградата, като е издаден Сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация номер 428ЙДГ103 от 30.06.2020 г. /л.л.171-183/.

Извършена е проверка на място на 05.10.2020 г., видно от приобщения по делото доклад за проверка на място от тази дата /л.л.184-188/. В същия е направено заключение, че на етап кандидатстване първоначалния процент на енергийни спестявания е 63, 07%. При повторно обследване, извършено 1 г. след въвеждане на ЕСМ, се констатира постигнат процент енергийни спестявания 58, 84 %. Докладът е одобрен на 03.11.2020 г. от За главен директор на ГД СППРР, като е поставена резолюция, включително: За неизпълнение енергийни спестявания да се подаде сигнал за нередност.

По преписката и делото е прието и Решение № РД-02-14-1559/28.08.2024 г. на заместник министъра на МРРБ и Ръководител на управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г. за изменение на Решение № РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г., издадено във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание пар. 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) по реда на чл. 99, т. 2 и чл. 100 от АПК, за отказ от верификация на плащания в размер на 34 023, 32 лв. по АДБФП № BG16RFOP001 -2.001-0097-C02 „Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол“, с бенефициер Община Никопол.

Същото е прието на л.л.103-108, като номерът и датата на издаване са видни от бележката на л.109.

В това решение се сочи, че УО възобновява по собствена инициатива административното производство по издаване на Решение № РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г. за отказ от верификация на разходи по административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-2.001-0097-C02 с бенефициент община Никопол, постановено от същия орган, поради констатирани недопустими разходи за изпълнени строително-монтажни работи (СМР) в искане за окончателно плащане № 2 от 09.03.2018 г., които не отговарят на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), условия във връзка с чл. 76 и чл. 84 от Общите условия към сключения на 10.09.2016 г. АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02 между МРРБ и община Никопол.

Изложени са същите мотиви по отношение на енергийната ефективност и дейностите, които следва да не се финансират.

На съда е служебно известно, че Решение № РД-02-14-1559/28.08.2024 г. е оспорено по съдебен ред, като по образуваното дело № 833/2024 по описа на Административен съд Плевен е постановено решение № 3987/20.11.2024 г., с което решение № РД-02-14-1559/28.08.2024 г. е било отменено като незаконосъобразно. Срещу решението е подадена касационна жалба, която към настоящия момент е без движение за внасяне на държавна такса.

На съда е служебно известно, че е издадено Решение за налагане на финансова корекция № РД-02-36-311/20.03.2023 г. от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., по проект с наименование: „Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол“, финансиран по ОПРР 2014-2020, процедура BG16RFOP001-2.001 - Енергийна ефективност в периферните райони, изпълняван от Община Никопол. Това решение е било предмет на дело 284/2023 по описа на настоящия съд. С Решение № 549 от 30.11.2023 г. на АдмС - Плевен по адм. д. № 284/2023 г. решението за налагане на ФК е било отменено, както това решение е оставено в сила с Решение № 6725 от 4.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1424/2024 г. Видно от тези решения, правилно са установени фактите по отношение на индикаторите "Намаляване на емисиите на парникови газове: Очаквано годишно намаляване на емисиите на парникови газове" и "Енергийна ефективност: Понижаване на годишното потребление на първична енергия от обществените сгради", за които след проверка е установено, че не са изпълнени изцяло, като неизпълнението възлиза на 6, 72 %. За това неизпълнение неправилно е била наложена финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, доколкото неизпълнението на одобрени индикатори попада в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Но в тази хипотеза, при съобразяване с т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, при изпълнение от 93, 28 % не се налага финансова корекция.

Същото съдебно решение е цитирано в процесното решение в частта му, в която е цитирана назначената експертиза и причините да не се постигне предвиденото намаляване на използването на енергия.

По делото е приета заповед на МРРБ № РД 02-14-525/23.04.2024 г. /л.л.21-23/, съгласно която подписалият решението Ю. Й.-В. е определена за ръководител на Управляващия орган на Програмата, като с т.9 от заповедта и е дадено право да издава актове за установяване на публични вземания във връзка с чл.62 от ЗПФ по реда на чл.166, ал.2 от ДОПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Като основание за издаване на оспорваното решение е посочена нормата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Съобразно посочената правна разпоредба - чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-3 – "Бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е: т. 2 -недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ". Чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК регламентира, че публични държавни вземания са тези, представляващи недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По своята правна същност оспорваното решение представлява акт за установяване на публично държавно вземане.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № РД-02-14-525/23.04.2024 г., Министърът на регионалното развитие и благоустройството е възложил на г-жа Ю. Й.-В.: "т. 9 Да издава актове за установяване на публични вземания във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (л.л.21-23).

Посочена разпоредба на чл.62 от ЗПФ гласи: „Органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, са длъжни да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз или в клаузите по други програми и договори.“ Оспореното решение е писмено, но изискуемата писмена форма не е спазена с оглед липсата на мотиви. По отношение на мотивите, спазването на административно производствените правила и материалния закон съдът съобразява следното:

Решението е постановено при съществено нарушение на административно производствените правила. За започналото производство общината не е била уведомена, в нарушение на чл.26 АПК. Така същата не е могла да направи каквито и да е възражения и да даде обяснения, съгласно чл.35 АПК. Съдът приема, че фактите в случая са изяснени, като не е нарушен чл.9, ал.2 от АПК, но същите факти не са подведени от УО под относимите правни норми.

Видно от решението, определени СМР по проектното предложение са допустими за финансиране само ако се постигат не по-малко от 60 % енергийни спестявания. В случая такъв процент на енергийни спестявания по проекта не е достигнат съгласно сертификата на л.171-л.183 и цитираното съдебно решение в процесния акт.

Също така от събраните доказателства е видно, че разходите на общината по проекта по искане за окончателно плащане от 09.03.2018 г. /л.123 и сл./ са били верифицирани в по-голямата им част, а именно на стойност 691 575, 84 лева, като не са верифицирани разходи в размер на 34 344, 80 лева, от които 33 881, 58 лева поради наложена финансова корекция, и 463, 22 лева разходи за организация и управление на проекта, поради надвишаване на определения праг от 2 % преки допустими разходи. Същото е видно от приобщените на л.л.119-122 писмо и решение на УО.

Посочената по-горе разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК регламентира, че публични държавни вземания са тези, представляващи недължимо платени и надплатени суми, както и неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт. Разпоредбата изисква да е налице административен акт, с който да е установено, че същите суми са недължимо платени или надплатени, или се касае за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране.

В случая липсва административен акт, с който да е прието, че същите суми са недължимо платени или надплатени, или се касае за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт. Напротив, налице е влязъл в сила административен акт по искане за окончателно плащане, в който същите суми са посочени като част от суми, които са верифицирани. Не е спорно, че неверифицираните суми по акта за верификация от 2018 г. не са изплатени, и процесното решение не ги касае. Нещо повече, то ги съобразява, доколкото наложената ФК касае всички средства, видно от мотивите му.

След като е налице административен акт, с който съответните разходи са верифицирани, не може да се приеме, че сумите за тези разходи са недължимо платени или надплатени, както и че същите представляват неправомерно получени или неправомерно усвоени средства. За да се направи такъв извод, следва да не е налице влязъл в сила административен акт, с която съответните средства са верифицирани. В случая такъв акт е налице, до издаването на процесното решение същият не е изменен или отменен, а и процесното решение не го отменя или изменя.

По делото е прието Решение № РД-02-14-1559 от 28.08.2024 г. за изменение на влязлото в сила решение № РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г. на УО, с което са верифицирани сумите по искането за окончателно плащане. Видно от датата, часа на издаване и номера му /л.109/ е, че същото решение е издадено след настоящето решение за установяване на публично държавно вземане. Нещо повече, в самото това последващо решение за изменение на влязло в сила решение за верификация е изрично посочено, че „…фактическата обстановка, мотивите и изводите са изложени в приложения Акт за установяване на публично вземане“ /л.108/.

С оглед на по-късното издаване, по-големия номер и изричното посочване на вече издадения акт за установяване на публично вземане може да се приеме, че решението за изменение на решение за верификация не е посочено и не може да бъде основание за издаване на процесния акт за установяване на публично вземане. В тази връзка не може на същото решение да се извършва инцидентен контрол за законосъобразност, доколкото процесното решение не е основано на този акт. Съдът отбелязва, че не е законово възможно административен акт – процесното решение №РД-02-14-1558/28.08.2024 г. да е постановено на основание на друг административен акт, който към издаването му не е съществувал, а именно на решение № РД-02-14-1559/28.08.2024 г., и което последващо решение изрично посочва вече издаденото процесно решение за установяване на публично вземане.

Съдът отбелязва, че това последващо решение № РД-02-14-1559/28.08.2024 г. е предмет на съдебно оспорване, като по жалба срещу него е образувано дело № 833/2024 г. по описа на съда. Именно в това производство, а не в настоящето, следва да се съобразят всички факти и обстоятелства относно приложението на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСФУ, както и относно спазването на чл.99 и сл. АПК. В това производство следва да се съобразят и посочените от УО разпоредби от административния договор. Същите са посочени във връзка с правното основание за издаването му, а именно чл.76 и чл.84 от Общите условия към административния договор. Не са цитирани в решението, но същите са със съдържание, като следва: чл.76: „Без да противоречи на разпоредбите на Регламент /ЕС/ №1303/2013 на Европейския парламент и Регламент /ЕС/ №1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета, както и на ПМС №189/28.07.2016 г., за да бъдат признати за допустими по проекта/бюджетната линия /финансовия план/, разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Насоките за кандидатстване по съответната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, да са разплатени за действително извършени и необходими дейности по проекта/бюджетната линия /финансовия план/, и да са извършени в съответствие с европейското и националното законодателство.“ Чл.84: „В случай че се установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл.82, ал.1 и ал.2 от Раздел XIII, УО на ОПРР не го одобрява /не верифицира/, като уведомява за това бенефициента и при необходимост назначава допълнителни проверки“. Същите разпоредби са на л.л.48-49 от делото.

Видно от цитираните разпоредби, същите касаят верификация и отказ от верификация на направените разходи. В този смисъл са и цитираните в чл.84 разпоредби на чл.82, ал.1 и ал.2 от Раздел XIII на общите условия към същия договор. Всички тези разпоредби от административния договор /Общите условия са част от него/ касаят верификацията, а не възможност да се издаде акт за установяване на публично вземане. Доколкото обаче към момента на издаване на процесното решение акт за отмяна или изменение на влязлото в сила решение за верификация не е дори издаден, същите разпоредби на административния договор не са приложими.

Следва да се посочи, че в цитираното от ответника решение № 11046/14.11.2023 г. по адм.д. № 7415/2022 на ВАС се касае за различна фактическа обстановка. В разглеждания по това дело случай са налице предходни административни актове, с които се отказва верификация на определени разходи, и не е налице влязъл в сила акт за верификация по искане за окончателно плащане. В настоящия случай предходен акт за отказ от верификация на вече изплатени суми не е налице /такъв е налице за неизплатени суми поради ФК и превишаване на процент от преките разходи, които не са предмет на процесния акт/, а е налице влязъл в сила акт за верификация по искане за окончателно плащане. Процесния акт касае част от тези надлежно верифицирани суми.

Дори ако се приеме, че процесното решение инкорпорира две волеизявления – за изменение на влязъл в сила акт за верификация и за установяване на публично вземане, същото е незаконосъобразно, доколкото не са спазени сроковете и редът за възобновяване на административното производство.

Производството по чл. 99 от АПК е извънреден контролен способ за отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт, необжалван по съдебен ред, от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал, при наличие на някое от предвидените в чл. 99, т. 1 - 7 от АПК основания. Възобновяването по глава седма от кодекса е възможно при наличието на фактически състав, изискващ: влязъл в сила административен акт (общ или индивидуален); необжалван по съдебен ред; наличие на някое от предвидените в чл. 99 от АПК основания. Предвид това, че производството по възобновяване е извънреден способ за контрол върху административните актове, който пряко въздейства върху техния стабилитет, възможността да го инициират е предоставена на органичен кръг субекти. Това са административният орган, прокурорът и омбудсманът – при всички хипотези по чл. 99, и страните в административното производство – за основанията по чл. 99, от т. 2 до т. 7 от АПК.

В чл. 102 от АПК са предвидени сроковете, в които би могло да се иска възобновяване на производството и съответно то да бъде възобновено. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от АПК, възобновяването на производството по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Визираните срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява възможността за право на искане, съответно възобновяване по инициатива на административния орган, поради което производство не следва да се образува.

Процесното решение, дори ако се приеме, че е решение за възобновяване на административното производство по верификация, е издадено след изтичане на визираните в чл. 102 от АПК преклузивни срокове. Посочен е сертификат, получен от УО на 04.08.2020 г., от който е видно, че не са постигнати енергийни спестявания в размер на 60 %, а такива в размер на 58, 84 %. Тримесечния срок от узнаване на това обстоятелство е изтекъл на 05.11.2020 г., почти четири години преди възобновяване на производството. Едногодишния срок от възникване на това обстоятелство също е изтекъл почти три години преди възобновяването. Дори ако се приеме, че основание за възобновяване е извършената проверка на място от 05.10.2020 г., както е посочено още в началото на решението, и двата преклузивни срока също отдавна са изтекли към датата на постановяване на оспореното решение. Доколкото към датата на издаване на оспореното решение са изтекли и двата преклузивни срок по чл. 102, т. 2, изр. първо от АПК - както тримесечния, така и едногодишния, това е достатъчно основание за отмяната му. Визираните срокове са преклузивни и изтичането им погасява възможността за отмяна или изменение на влезлия в сила административен акт.

Неспазването на предвидения ред за издаване на нов индивидуален административен акт по въпроса прави РУПВ незаконосъобразно.

Решението противоречи и на целта на закона, доколкото само при недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, може да се издаде решение за установяване на публично вземане.

С оглед на изложеното, РУПВ е издадено от компетентен орган, но изискуемата форма не е спазена с оглед липсата на относими фактически и правни основания, при съществено нарушаване на административно производствените правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона, и следва да се отмени.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, които са поискани още с жалбата. Представен е списък с разноски /л.313/, с който се иска присъждане на държавна такса в размер на 1700 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева. Искането за присъждане на държавна такса е основателно за размер от 272, 18 лева, доколкото държавна такса по указание на съда е внесена в този размер /л.287/. По делото са представени пълномощно на адвокат /л.9/, договор за правна услуга /л.л.305-306/, фактура /л.307/, преводно нареждане за плащане по банков път /л.308/, и извлечение от сметка /л.309/, от които е видно, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3400 лева. Направено е възражение за прекомерност, ако възнаграждението е над определения минимален размер. С оглед на материалния интерес минималното адвокатско възнаграждение по чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 3371, 87 лева, с оглед на което възражението е основателно за сумата над този размер. Поради изложеното, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 272, 18 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3371, 87 лева, или общо разноски в размер на 3644, 05 лева, а искането за разноски в частта му над този размер до поискания размер от 5300 лева следва да се отхвърли.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК съдът