Решение № 214 от 17.2.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6638/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 733665-F720649/27.10.2023 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Киров и син“ ООД с ЕИК 160133910 на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС. Дружеството жалбоподател оспорва наказателното постановление, като моли да се отмени. Жалбата се поддържа в допълнително писмено становище, в което аргументите за отмяна се развиват. Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, обсъжда измененията в ЗДДС и предоставя на преценката на съда. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима. Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения. От фактическа страна съдът установи следното: Дружеството жалбоподател „Киров и син“ ЕООД с ЕИК 160133910 било регистрирано по ЗДДС лице. На 16.05.2023 г. С. Г. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, извършила служебна проверка на дейността на дружеството жалбоподател. В хода на проверката било установено, че дружеството жалбоподател като регистрирано по ЗДДС към проверявания период лице не е подало отчетните регистри и справка декларация по чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.04.2023 г. - 30.04.2023 г. в законоустановения срок до 15.05.2023 г., включително. Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F720649/10.08.2023 г. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС и неподаване на отчетните регистри в срок. Актът е съставен в присъствието на свидетел и отсъствието на представител на дружеството жалбоподател. За явяването за съставяне на АУАН са изпратени няколкократно покани, като всички са се върнали с отбелязване на служителя на пощенската услуга, че адресът на търсеното лице е преместен. Служителите от приходната агенция пристъпили към съставяне на акта. Справката декларация и отчетните регистри били подадени на 14.09.2023 г. и заведени с вх. № 16005600963. Актът бил връчен на представител на дружеството на 13.09.2023 г., от когото са постъпили възражения. За извършеното нарушение било издадено НП, с което на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, копие на писмено възражение вх. № 70-00-9142/14.02.2023 г., покана изх. № 70-00-5075- 31/22.05.2023 г., ведно с копие на плик и обратна разписка, покана изх. № 70-00-6206- 220/21.06.2023 г., ведно с копие на плик и обратна разписка, два листа справка от СУП, разпечатка от актуално състояние от Търговски регистър, оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП. Относно приложението на процесуалните правила: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на актовете на администрацията. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Актът е съставен съобразно правилото на чл. 40 от ЗАНН в отсъствието на представител на дружеството, доколкото то е търсено в различни моменти на известния по делото адрес, а пратките са се върнали при администрацията с отбелязване, че дружеството се е преместило от обявения в публичните регистри адрес. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма. Съобразено е с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, но в него съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на дружеството жалбоподател. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за деклариране на ДДС чрез подаването на отчетни регистри в определения за това срок. От правна страна съдът намира следното: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС и дружеството жалбоподател е санкционирано на основание чл. 19, ал. 1 от ЗДДС. След издаване на наказателното постановление, но преди влизането му в сила, е последвала законодателна промяна, като след измененията с ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. редакцията на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е в следния вид: „Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, или декларацията по чл. 125, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“. За разлика от изменената редакция е отпаднало неподаването на отчетни регистри като форма на изпълнителното деяние за нарушението по чл. 125 от ЗДДС. Тоест законодателят е преоценил обществената опасност на извършеното и то вече не представлява административно нарушение. В случая следва да намери приложение чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и ако до влизане в сила на наказателното постановление, последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“ и НП да се отмени на това основание. По разноските: Доколкото не са претендирани разноски от правоимащата страна, съдът не следва да се произнася по този въпрос. Като не е взел предвид изложеното, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление в противоречие на материалния закон, което обосновава и отмяната на обжалвания административен акт. По изложените съображения съдът