Решение № 163 от 16.7.2021 г. на Административен съд - Перник по дело № 299/2020 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на „•••“ АД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. С.•••, бул. „•••“ № 53Б против заповед № 13 от 09.03.2020г., издадена от гл. архитект на община П.•••. Със заповедта е оттеглено ра зрешение за строеж № 346 от 01.11.2019г., издадено от главния архитект на община П.•••, с което на възложителите В.Г.М. и „•••“ АД се разрешава да извършат строителство: „Преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове в жилищна сграда“ със ЗП (сутерен) 586, 85 кв.м. в УПИ •••, кв. ••• по плана на гр. П.•••, кв. „•••“, с идентификатор •••по КККР на гр. П.•••. В жалбата се сочи, че оспореният акт не е съобразен със закона, същият е нищожен и незаконосъобразен. Основният аргумент е, че гл. архитект няма компетентност да процедира по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК по каквато и да е жалба, а още повече счита, че разрешението за строеж е влязло в сила на 26.11.2019г. след осъществен контрол върху него от органите на ДНСК. С оглед на това същото се явява стабилен акт и в нарушение на материалния закон е пристъпено към оттеглянето му. Счита, че при осъщественото на място преустройство не са засегнати конструктивни елементи, поради което и изводът за оттегляне на резрешението е неправилен. С оглед на това жалбоподателят иска съда да отмени оспорен ата заповед и да се присъдят сторените разноски. В проведен ите съдебн и заседани я жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата и излага съображения в нейна подкрепа. Адвокат Х.М., ••• пледира съда да отмени оспорен ата заповед. В указания срок депозира писмени бележки, в които доразвива доводите за отмяна. Ответникът по жалбата-главен архитект на община П.••• чрез пълномощника си адв. А. А.•••, от АК-П.••• изразява становище за неоснователност на жалбата и иска същата да се отхвърли. Заявява претенция за присъждане на съдебни разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Заинтересованата страна- В.Г.М. оспорва жалбата. Административен съд – П.•••, в настоящия съдебен състав, като провери процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от лице, адресат на оспорвания акт, което има правен интерес от обжалване и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По фактите: „•••“ АД, се легитимира за собственик на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. П.•••, ул. „•••“ № 43, по силата на нотариален акт № ••• от 21.03.2018г. по описа на нотариус с район на действие РС П.•••, в това число и на обект с идентификатор съответно •••, представляващ склад, находящ се на етаж-сутерен на кота минус 3.80. От посочения нотариален акт е видно също, че на същия етаж съществува и обект с идентификатор •••, представляващ абонатна станция, което е обща част към жилищната сграда, съгласно чл. 38 от Закона за собствеността (ЗС). Заинтересованата страна В.М. е собственик на самостоятелен обект–склад с идентификатор •••, находящ се на етаж-сутерен на кота минус 3.80 от процесната жилищна сграда, находяща се в гр. П.•••, ул. „•••“ № 43, по силата на нотариален акт № ••• от 27.04.2018г. по описа на нотариус с район на действие РС П.•••. Със заявление с вх. № 19/слу 3044-4 от 16.10.2019г. „•••“ АД е поискало съгласуване и одоброяване на инвестиционен проект, по който да се издаде разрешение за строеж за „Преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове“ в жилищна сграда –УПИ •••, кв. •••, гр. П.•••. Към заявлението са приложени инвестиционен проект, обяснителна записка част Архитектура, конструктивно становище. От обяснителната записка към част Архитектура е записано: „Проектното решение на к. - 3.80 предвижда преустройства, в т.ч. „направа на отвори за 2 бр. врати 100/200 см. в тухлени неносещи зидове“. В приложеното конструктивно становище е записано, че конструктивни елементи на сградата не се засягат, като се предвижда „Направа на 2 бр. врати 100/200 см. в тухлени неносещи зидове“. Главният архитект на община П.••• е издал Разрешение за строеж № 346 от 01.11.2019г.. С него е разрешено на възложителите В.Г.М. и „•••“ АД да извършат строителство: „Преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове в жилищна сграда“ със ЗП (суререн) 586, 85 кв.м. в УПИ •••, кв. 124 по плана на гр. П.•••, кв. „•••“, с идентификатор •••по КККР на гр. П.•••. За издаденото разрешение за строеж е уведомена РДНСК-П.••• на 11.11.2019г., видно от обратна разписка на лист 129 по делото. Върху разрешението за строеж е вписано, че същото е влязло в сила на 26.11.2019г.. За издаденото разрешение за строеж не е уведомен В.Г.М., който е един от адресатите на процесното разрешение за строеж и за който в същото е вписано, че е възложител на строежа. Същото не му е надлежно съобщено, съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ. С жалба с вх. № 19/слу 3044-5 от 02.03.2020г. В.М. сезира настоящият ответник с искане разрешение за строеж № 346 от 01.11.2019г. да се отмени. Сочи, че същото е незаконосъобразно, тъй като никога не е давал съгласие да е възложител на строежа, а също така одобреното преустройство го засяга непосредствено посредством преместване на входната врата към собственото му помещение на ново място. Според него това предвиждане засяга носеща конструкция на блока, изградена от стоманобетон, а не е тухлена стена, за което няма съгласие на живущите. Главен архитект на община П.••• приел жалбата за основателна и със заповед № 13 от 09.03.2020г. оттеглил разрешение за строеж № 346 от 01.11.2019г.. Приел, че стената по ос „2“, между оси І и J е от стоманобетон и изпълнява ролята на противоземетръсна шайба. За изясняване фактическата страна на спора по делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.Ц.. От заключението се установява, че съгласно процесното разрешение за строеж обекта (склад), собственост на В. М. се засяга, като се предвижда направата на отвор (врата) на северната страна и зазиждане на съществуващия вход. При огледа на място в подземния паркинг на кота – 3.80 експерта е констатирал, че проектния отвор в севераната част на помещение № 8, представляващ отвор за врата с размери 100/200см. в Шайба № 4, така както е бил одобрен не е изпълнен. Шайба № 4 е противоземетръсна шайба и одобреният проект в тази му част за направа на отвор в нея с размери 100/200см. не е изпълнен. Входът на помещение № 8 е на мястото си, към въвеждането му в експлоатация с удостоверение № 184/05.12.2008г.. Предвидения гараж 17 не е затворен с метална конструкция, както и няма плъзгаща се врата, а е оставен като парко-място и от там се влиза в помещение № 8, собственост на М.. Експерта сочи, че между края на шайба № 4 и колона К16 има тухлена зидария и на това място съществува техническа възможност да се направи отвор и постави входна врата с ширина 75см, при което не се засяга конструкцията на сградата. Установил е още, че е изпълнен един отвор (врата) в Шайба 3 с размери 90/200 см., представляваща носеща конструкция на сградата. Отворът е укрепен с метална конструкция, за която са представени от „•••“ АД изчисления на проектант. За извършените действия са съставени екзекутивни чертежи, ведно с чертеж за укрепване, подписани от проектанти. Вещото лице въз основа на представени таблични изчисления (площообразуване) към процесния инвестиционен проект сочи, че е налице минимално изменение на прилежащите идеални части към обекта на В.М. (от 0.143 % в 0.158 %). Заключението на експерта като обективно, компетентно, относимо и безпристрастно дадено, неоспорено от страните, се цени от съда. При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – П.•••, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи: В специалния закон– ЗУТ, след отмяната на чл. 214а – ДВ бр. 101/2015г., не е налице правна норма, която да изключва приложението на отзива по чл. 91, ал. 1 АПК по отношение на издадените разрешения за строеж. Поради това и на основание препращащата норма на чл. 219, ал. 3 ЗУТ, за неуредените въпроси по Глава XIX ЗУТ, е приложим АПК и в частност чл. 91 АПК. Това означава, че по отношение на процесния акт – разрешение за строеж, издателят му има правомощието да го преразгледа и при наличие на условията по чл. 91, ал. 1 АПК, да го оттегли. В този смисъл са и решение, постановено по АД № 7699/2018г. по описа на ВАС, Решение № 13398 от 9.10.2019г. по АД № 1440/2019г. по описа на ВАС, Решение № 12786 от 15.10.2020г. по АД № 12595/2019 г. по описа на ВАС. При това положение просторно изложените аргументи в жалбата, касателно нищожност на оспорвания акт поради липса на компетентност и годно правно основание не се споделят. Атакуваната в настоящето производство заповед не е нищожен акт, а същата е издадена в производство по чл. 91, ал. 1 от АПК. Заповедта, изхожда от главния архитект на община П.•••, който съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ издава разрешение за строеж и е компетентния орган по смисъла на чл. 91 от АПК, който може да ги преразглежда. Следователно същата не е и незаконосъобразен индивидуален административен акт. Поради изложеното не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Оспорваният акт е в писмена форма и е със съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Датиран, подписан и подпечатан, с изложени фактически и правни основания. П оради това не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Отзивът по чл. 91, ал. 1 АПК е правомощие на органа, да преразгледа въпроса и ако прецени, да оттегли издадения от него акт. Предпоставка за развитие на производството на отзив на органа, издател на акта е наличие на жалба срещу издаденото разрешение за строеж. Жалбата следва да изхожда от заинтересовано, по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ лице и да има искане по което да се произнесе органът. Настоящия състав приема, че жалбата с вх. № 19/слу 3044-5 от 02.03.2020г. депозирана от В.М. е подадена от заинтересовано лице, по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, в ред. ДВ бр. 25 от 2019г.. Същият е собственик на обект, чийто обект е предмет на одобреното преустройство, съгласно разрешението за строеж и одобрените проекти, респ. същият е съсобственик в сградата етажна собственост, в която съгласно заключението на вещото лице е налице засягане на общи части (носещи конструкции) на сградата от разрешението за стоеж. Следователно В.М., притежава право на жалба против разрешение за строеж № 346 от 01.11.2019г.. В тази връзка и изхождайки от съдържанието на жалбата, се приема, че в същата са изложени фактически основания и има ясно формулирано искане. С оглед на това наличието на годна жалба срещу разрешението за строеж е обусловило и упражняване правото на отзив по чл. 91, ал. 1 от АПК от страна на органа, който е издал разрешението за строеж. Отзивът е упражнен, в разписания в чл. 91, ал. 1 от АПК срок, а именно в 7-мо дневен срок от получаване на жалбата. Изложените в жалбата аргументи касателно влизане в сила на разрешението за строеж не се споделят. ЗУТ изисква съобщаване на разрешението за строеж на всички заинтересувани лица при условията и по реда на АПК, съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ. Изрично, ответната страна в писмо депозирано по делото признава, че е пропуснала да уведоми В.М. за издаденото разрешение за строеж, а и до приключване на съдебното дирене не са ангажирани доказателства за надлежното му уведомяване. Узнаване на разрешение за строеж по други способи не може да замести съобщението за издаването му. В случая се приема, че В.М., който е посочен като адресат на процесното разрешение за строеж, не е бил уведомен от административния орган за издаденото му по реда на АПК разрешение, каквото е изискването на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ. Поради тази причина за М. не е започнал да тече 14-дневен срок за обжалване и подадената срещу него жалба на 02.03.2020г. не е просрочена. Разрешението за строеж не е влязло в сила. Също така следва да се посочи, че в ъзможността за служебна проверка на разрешението за строеж от органите на ДНСК по реда на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, не изключва правото на отзив, тъй като между двете производства няма връзка, а след отмяната на чл. 216 от ЗУТ /ДВ, бр. 25/2019г./ разрешенията за строеж подлежат на директно обжалване пред съда, като на такова директно обжалване пред съда подлежи и акта, с който се отменя или оттегля разрешението за строеж. В тази връзка ще се посочи, че в Административен съд-П.••• е налице висящо съдебно производство по АД № 228/2020г., с предмет разрешение за строеж № 346/01.11.2019г. на главен архитект на община П.•••, което към настоящия момент е спряно съгласно дадените задължителни указания в решение № 6648 от 02.06.2021г. по АД №13746/2020г. по описа на ВАС до приключване на настоящето производство. Поради изложеното аргументите в писмените бележки в противна посока не се възприемат. Въз основа на изложеното се приема, че не са допуснати нарушения на административно производствените правила при постановяване на оспорения акт, които да послужат за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Настоящия състав приема, че оспорваната заповед не страда от отменителни основания посочени в чл. 146, т. 4 от АПК. Издадените разрешения за строеж могат да се отменят само по законосъобразност, изхождайки от разпоредбата чл. 156, ал. 1 от ЗУТ. В случая, от заключението на съдебно техническата експертиза се приема, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Предвиденото и частично извършено пробиване на отвор в шайба №3 (носеща конструкция на сградата) е осъществено без да е взето съгласието от всички собственици, преди издаване на разрешението за строеж. Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗУТ в случаите извън тези по ал. 1 се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части – съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. В настоящия случай етажните собственици изобщо не са били уведомени за предстоящото преустройство. Няма данни издаденото разрешение за строеж да е било съобщено на заинтересованите страни, за каквито в случая следва да се считат всички собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда с идентификатор •••, доколкото се касае за разрешение за преустройство на сутеренен етаж на сграда, находяща се в УПИ •••, кв. 124 по плана на гр. П.•••, кв. „•••“. Успоредно с горното това разрешение за строеж е издадено на възложителите: „•••“ АД и В.Г.М. като обаче такова разрешение за строеж никога не е искано от заинтересованата страна и същият не желае осъществяване на процесното строителство. Липсата на съгласие за издаването на процесното разрешение за строеж от страна на В.М. автоматично води до неговата незаконосъобразност. На следващо място одобрените с проекта дейности, респективно разрешено строителство на кота минус 3.80 предвиждат „направа на отвори за 2 бр. врати 100/200 см. в тухлени неносещи зидове“, за които в хода на съдебното производство се установи, че същите е предвидено да се изпълнят в стени, които са носеща конструкция и изпълняват функциите на противоземетръсна шайба. Точно такива мотиви е изложил и ответника по жалбата при оттегляне на разрешението за строеж. Одобрения в този му вид проект посредством пробиване на отвори в противоземтръсни шаиби съдът приема за съществено нарушение на строителните правила и нормативи, с оглед на това, че се касае за конструкцията на сградата и се намалява устойчивостта й при сеизмична дейност. За одобряването на проекта в този му вид са приложими разпоредбите на Наредба № РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, прилагаща се за съществуващи строежи при тяхната реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и при надстрояване или вътрешно преустройство на сгради, с което се променят предназначението на помещенията и натоварванията в тях, съгласно които за разрешаването на извършването на строителни и монтажни работи, свързани с промяна в конструкцията им е необходимо извършено обследване на целия строеж. Следователно при издаване на разрешителното за строеж е следвало да се съобразят и тези правила, което не е сторено. Дали с предвидените отвори в носещата стена се нарушава носимоспособността на сградата следва да е предмет на обследване на сградата, каквото не е извършено, видно от доказателствата по делото. Следователно разрешението за строеж е издадено и в нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и правилно е отменено с оспорената в настоящето производство заповед. Предвид изложеното обжалваната в настоящето производство Заповед № 13 от 09.03.2020г., издадена от главен архитект на община П.••• е правилна и законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съобразяване с административно производствените правила и при правилно прилагане на материално правните разпоредби. Жалбата, подадена от „•••“ АД е неоснователна и като такава ще се отхвърли. При този изход на спора ответната страна има право на разноски. Искането е заявено своевременно и е основателно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 720.00лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие № 15381 от 19.06.2020г., придружен с доказателства за заплащането им. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК във вр. с чл. 215 от ЗУТ, Административен съд-П.•••