РЕШЕНИЕ

№ 540

гр. Русе, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Милен Петров Гражданско дело № 20244500100526 по описа за 2024 година Ищцата М. К. Д., чрез редовно упълномощен процесуален представител е предявила против ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД- гр. Русе иск с правно основание чл. 50 ЗЗД. Твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Басарбово, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № ••, с площ от 1344 кв.м., с построени в него полумасивна жилищна сграда на два етажа с площ от 60 кв.м; масивна жилищна сграда на един етаж с площ от 40 кв.м; масивна селскостопанска сграда на един етаж с площ от 79 кв.м и масивна селскосторанска сграда на един етаж с площ от 103 кв.м. Ищцата твърди, че на 22.10.2023 г. вследствие на аваририрал водопровод по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Басарбово са извършени изкопни работи в района на № 21 от улицата от ответното дружество, отговорно за отстраняване на аварията, в резултат на което върху жилищната сграда са се появили огромни пукнатини по стените, пропадане на основите и накланяне на сградата, които застрашавали къщата от събаряне и я правели опасна, и негодна за живеене. Заявява, че на 23.10.2024 г. бил съставен констативен протокол в нейно присъствие и в присъствието на и.д. кмет на с. Басарбово за констатиране на щетите по сградата.

Своевременно уведомила за случилото се „ВиК“ ООД Русе, като депозирала жалба с вх. № К- 3513/24.10.2023 г. с копие до Община Русе с вх. № 9414-1681-1/25.10.2023 г. В отговор на жалбата била уведомена от ответника, че е съобщил на застрахователната си компания, без да се предприемат никакви действия за предотвратяване на последващи щети по сградата. Сочи, че към настоящия момент къщата е пропаднала, вътре имало образували се големи фуги от напукване на стените, всички врати били провиснали и пропаднали поради пропадане на основата, под която е авариралия водопровод, и от изкопните дейности нa BиК, керемидите нa покрива ca разместени и влизaла влaгa и вoдa. Теренът до къщата бил пропукан с огромна фуга в земята по протежение нa основите на къщата. Вследствие пропадането нa основите и деформациите в каменните основи и зидарията в първия етаж било налично „повличане" на други носещи епементи, като дървени гредореди - подови и тавански и носещи тухлени задарии. Ищцата е инициирала производство по реда на чл.207 ГПК, по което е образувано и приключило ч.гр.д. № 5732/ 2023г. по описа нa PPC, като по същото с експертиза са установени характера и размера нa щетите на увреденият имот.

Предвид горното и с оглед реализиране на имуществена отговорност на ответното дружество като ползвател на водопреносното съоръжение и водопреносната мрежа, моли съда да постанови решение, с което да осъди „Водоснабдяване и канализация“ ООД- гр. Русе да й заплати сумата от 50000.00 лв., частична претенция от 160000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на собственото й имущество – жилище находящо се в с. Басарбово, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 26, причинена от аварирал водопровод, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и присъждане на направените разноски по настоящото дело, както и разноските пo ч.гр.д. № 5732/2023 г. на PPC.

Ответното дружество "Водоснабдяване и Канализация" ООД-гр.Русе е подало отговор на исковата молба, чрез редовно упълномощен процесуален представител, с който оспорва изцяло предявения иск. Счита същия за допустим, но го оспорва по основание, като сочи, че не е налице причинно-следствената връзка между твърдяните увреждания на имота на молителя и посочената авария и разкопаване на пътната настилка.

Твърди, че съгласно чл. 19, ал. 1 т. 4 ЗВ евентуалната отговорност, в случай че такава cе докаже би била на Община Русе. Ha следващо място сочи, че предвид ремонт извършван на пътното платно преди години е подменено асфалтовото покритие, като при това не е била предвидена подмяна на водопроводната и канализационна мрежа. След извършената рехабилитация на пътя, непосредствено пред имота на молителя е налице ограничител на скоростта тип „легнал полицай" и пътя преминава в отрицателна крива. Тази крива е предпоставка на пътя при всеки валеж да се събира дъждовна вода, която нямa къде да се оттича и вероятно cе просмуква под пътното платно. Навежда възражения, че участъкът на пътя, на който се намира имота на молителя, е част от републиканската пътнa мрежа и като такъв съгласно чл. 8, ал. 2 ЗП е изключителна дъpжaвнa собственост. Управлението нa републиканските пътищa, включващо проектирането, строителството и тяхното поддържане, е възложено на Агенция "Пътна инфраструктура". Възразява и за това, че няма данни, какво е било състоянието на процесните сгради, преди настьпване на твърдяните щети.

Претендира отхвърляне на иска, като неоснователен, и присъждане на направените пo делото разноски.

На осн. чл.219 ГПК по делото са конституирани трети лица- помагачи на страната на ответника.

Третото лице-помагач ЗЕАД "Булстрад Bиeна Иншypънc Гpyп" ЕАД е депозирало писменно становище, в което излага възражения по основателността на иска, като счита, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на служители на ответника „ВиК“ ООД. Оспорват се твърденията в исковата молба. Счита, че исковата претенция е недоказана по отношение на вида и размера на заявените имуществени вреди. Заявява, че е основателно възражението на ответното дружество, че вредите не са причинени от описаните в исковата молба авария на водопроводна мрежа и ремонтни работи.

Третото лице-помагач Община Русе, също е депозирало писмено становище, в което счита иска за допустим, но неоснователен.Изразява съображения, че за причинените имуществени вреди по сградата на ищцата Д., следва да отговаря „Водоснабдяване и Канализация“ OOД-гр.Русе, съгласно договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне нa водоснабдителни и канализационни услуги подписан на 17.12.2015 г. По силата на този договор „Водоснабдяване и канализация" ООД - Русе e приело да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи, както и да упражнява всички пpaвa и дa изпълнявa всички задължения, възложени нa оператора съгласно действащото пpaвo. Оспорва претендираното от ищцата обезщетение като завишено и не оговарящо на реално причинените вреди.

От фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства, по несъмнен начин е установено, че ищцата Д. с НА за собственост на недвижим имот по наследство № 5, т. І, рег. № 213, дело № 5/2024 г./л.45/ е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор 0.105 по плана на с. Басарбово, с адрес: с. Басарбово, общ.Русе, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № ••, с площ от 1344 кв.м. с построени в него полумасивна жилищна сграда на два етажа с площ от 60 кв.м; Масивна друг вид сграда за обитаване на един етаж с площ от 40 кв.м; Масивна селскостопанска сграда на един етаж с площ от 79 кв.м и масивна селскостопанска сграда на един етаж с площ от 103 кв.м. Установено е и няма спор, че на 22.10.2023 г. аварира етернитов водопровод в с.Басарбово, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ между сгради №•• и 21, на терена се установява втора авария, като между 22.10-25.10.2023 г. са извършени изкопно- ремонтни дейности от „ВиК“ ООД за отстраняване на аварията. Още по време на изкопните дейности се появяват пукнатини по жилищната сграда на ищцата, които в рамките на няколко дни продължават да се отварят.

Ищцата е подала жалби до Община Русе и „ВиК“ ООД, като е била уведомена от ответното дружество, че последното е сезирало ЗЕАД "Булстрад Bиeна Иншypънc Гpyп" ЕАД. За удостоверяване на събитието и констатиране на появилите се увреждания на имота, в деня на аварията е съставен констативен протокол от 23.10.2023 г. в присъствието на и.д. кмет на селото и е издадено удостоверение от същия за наличните пукнатини и момента на появяването им/л.5-л.10/.

Д. е входирала заявление и до ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ с претенция за обезщетение във връзка с аварията от 22.10.2023 г. По образуваната щета, на 05.12.2023 г. е извършен оглед от представители на застрахователя на процесния имот. Представител на застрахователя е изготвил заключение, в което е посочил, че в резултат на пропадане на основите на къщата е настъпило напукване и пропадане на същата. Констатирани са пукнатини по външни и вътрешни стени и нарушени конструктивни елементи на къщата. От писмо на ЗЕАД "Булстрад Bиeна Иншypънc Гpyп" от 22.03.2024 г., във връзка с входирана претенция от страна на ищцата, се установява отказа на застрахователното дружество за изплащане на обезщетение до приключване на съдебния спор/ вж. приети писмени доказателства л.11-л.20/.

С исковата молба по делото е представена проектна оферта от Студио „Атланти“, за разрушаване на сграда с обща стойност 28995.76 лв. с ДДС и предложение за изпълнение СМР на двуетажна еднофамилна къща на стойност 154712.81 лв. без технически проект.

По делото е представен Договор от 17.12.2015 г./ л.96 и сл./, според който ответното дружество, в качеството му на оператор е приело да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи да упражнява всички права и изпълнява всички задължения възложени на оператора, съгласно действащото право.

По делото е приета и преписка на ответното дружество, касаеща працесната авария/л.61 и сл./, както и изискани по реда на чл.192 ГПК от А“ПИ“ доказателства/л.199 и сл./. От тези доказателства се установява, че Община Русе е е уведомила на 24.10.2023 г. Областно пътно управление-Русе, че вследствие на авария на водопровод в с.Басарбово, къщите и пътя в районна на у л. „Св. Св. Кирил и Методий“ № •• са силно компроментирани. В писмото е поискано в спешени порядък да бъде спряно движението на тежки МПС по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ поради реална опасност от струтване на на къщите и пропадане на пътя. С писмо от 06.11.2023 г., А“ПИ“ е поискала от ответното дружество да възстанови основата на пътя, пропаднал вследствие авария на водопровод. Това искане е въз основа на доклад, изготвен от служител на ОПУ-Русе на 25.10.2023 г., в който е констатирано нарушена цялост на тротоари и напукани сгради.

От приложеното ч.гр.д № 5732/2023 г. по описа нa PPC, образувано по реда на чл. 207 ГПК във връзка с настоящия иск са приети съдебно-техническа експертиза изготвена от инж. К.В.К. и съдебна- геотехническа експертиза изготвена от проф.дгн Й. Е. И..

От заключението на вещото лице инж.К. се установява, че щетите по полумасивна жилищна сграда на два етажа с площ от 60 кв.м., разположена на ул. „Св.св. Кирил и Методий“ №••, с.Басарбово и собственост на ищцата не са причинени от изкопните дейности по улицата, а от преовлажняване на льосовата основа от авария на ВиК, довело до проява на слягане/пропадане на терена, заедно със сградите. Вещото лице посова и че основно щетите по опроцесната сграда се изразяват в нарушена носимоспособност на две ъглови ограждащи стени, като зидовете са напълно разкопчани и ъгълът на сградата се е отцепил вследствие улягане на преувлажнената земна основа и пропадане на основата на къщата в тази част. Другите щети се изразяват в пукнатини по вътрешните стени на къщата, опадала мазилка, начупена гипсова шпакловка. Установена е и нарушена носещата конструкция на сградата - част от ъгъла на къщата се е отцепила- зидовете са се разкопчали, образувайки пукнатини, което е причинило загуба на носимоспособност на носещата конструкция. Експертът изрично уточнява, че в това си състояние сградата е с нарушена носимоспособност, има реална опасност от самосрутване и е опасна за обитаване.

В заключението на вещото лице проф.дгн И. е посочено, че на 22.10.2023 г. аварира етернитов водопровод с ф80 мм на ул. „Кирил и Методий", в участъка между сгради № •• и 21. На терена се установява и втора авария, разположена по на север по улицата. В периода 22.10-25.10.2023 г. са извършени изкопно-ремонтни работи от ВиК за отстраняване на аварията. Още по време на изкопните работи по жилищната сграда №26 се появяват пукнатини по западната и северната стена, които в рамките на няколко дни се отварят до 4-5 см. Вещото лице категорично заключава, че щетите в процесния имот не са причинени от изкопните дейности по улицата, а от преовлажняване на льосовата основа от авария на ВиК, както и че сградата попада в периметъра на аварията.В о.с.з. на 29.02.2024 г., експертът уточнява и че от проливни дъждове до сега няма случай някъде да пропадне терен, както и че не може вода да се просмуче през асфалта и да отиде към почвата.

В настоящето производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. И. С. Ф.. В заключението на вещото лице е посочено, че към момента на огледа/08.11.2024 г./ се установяват фундаментални дефекти по сграда с идентификатор 0.105.1/ полумасивна жилищна сграда на два етажа с площ от 60 кв.м., собственост на ищцата/, изразяващи се в деформации от слягане на земната основа, пропадъчен процес в северозападния край на сградата, неравномерно слягане, което вoди дo завъртане на сградата oкoлo вертикалната ос, разтваряне на каменната и тухлената зидария и образуване на наклонени диагонални пукнатини с щирина до 5.5 см. по носещите стени, повреди в конструктивните елементи на сградата, следи от намокряне на стена от първия етаж в коридора през пукнатините от към улицата, във всички помещения са налични пукнатини по стените, като изключение правят килера и спалня 1, наблюдава се отделяне на зидарията на преградните неносещи стени и образуване на вертикални и хоризонтални пукнатини както и образуване на пукнатини oкoлo отворите за врати и прозорци, видна е деформация на преградната стена между дневната и спалня 2, вследствие на което вратата между помещенията не cе затваря. От установените щети вещото лице констатира че сграда с идентификатор 0.105.1, като цяло е в състояние близко до разрушение, компрометирани са носещи елементи. Наблюдават се недопустими пукнатини в ocнoвни носещи елементи. Има индикация за пропадъчен процес. Сградата не е годна за експлоатация и има опасност oт самосрутване, същата не може да се използва no предназначение и не съответства на нормативните изисквания на чл. 169 ЗУТ за носимоспособност, безопасност при пожар, хигисна, опазване на живота на хората, безопасна експлоатация и др. В експертизата е посочено, че сграда с идентификатор 0.105.2 - като цяло с в дoбpo експлоатационно състояние, с изключение на общата стена, част oт жилищната сграда. Не са установени наличие на щети в останалите постройки в поземления имот, което ги прави годни за експлоатация.

Експертът посочва, че пазарната стойност на сграда с идентификатор 0.105.1 по плана на с.Басарбово към м.10.2023 г. е 120750.00 лв., а стойността за възстановяване на същата сграда към м.11.2024 г. възлиза на 173560.00 лв. Експертът е посочил и стойността на запазени части или материал, които могат да бъдат продадени от ищцата-2273.00 лв.

В о.с.з. на 20.11.2024 г., експертът заявява, че сградата продължава да се сляга тъй като се наблюдава разлика около 2 мм във фугата в сравнение с датата, когато е изготвена еспертизата по ч.гр.д. № 5732/2023 г. по описа на РРС.

От показанията на свидетеля П.И. се установява, че същият е съпруг на собственика на съседния на увредения имот. Свидетелят сочи, че миналата година на 22.10, е имало авария на „ВиК“ пред къщата на съпругата му в с.Басарбово, ул. „Кирил и Методий“, която била отстранена на същия ден от служители на ответника. На другия ден се напукал имотът на съпругата му, както и този на ищцата. Твърди, че преди тази авария не е виждал никакви повреди нито по тяхната къща, нито по къщата на съседите и не е забелязвал да се е събирала дъждовна вода по улицата пред двата имота. Заявява, че е посетил къщата на Д. два дни след аварията от м. 10. 2023 г., и е констатирал, че пукнатините по къщата се виждат и отвън. Навежда твърдение, че пукнатите стават видимо по-големи след аварията.

Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и съобразно приетите по делото съдебно-технически експертизи. Съдът кредитира заключенията на вещите лица по приетите експертизи/както по настоящето дело, така и тези приети по ч.гр.д. № 5732/2023 г. по описа на РРС/, предвид специалните знания на същите, като изготвени компетентно и обективно отговарящи на поставените въпроси, и като кореспондиращи с писмените доказателства и неопровергани от другата страна. Кридитира и показанията на разпитания свидетел, въпреки посочването, че същия има имуществен спор с ответника, тъй тези показания са логични и последователни, сочат непосредствено възприети от него факти и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и изготвени експертизи.

От правна страна:

Предявеният осъдителен иск е на собственик на недвижим имот срещу ВиК оператор за сума, съставляваща обезщетение за вреди, причинени на имуществото му вследствие аварирал уличен водопровод, черпещ правното си основание в разпоредбата на чл. 50 ЗЗД.

Правната квалификация на иска се обуславя от фактите, изложени в исковата молба-в случая твърдения, че претърпените вреди са произлезли от самата вещ-аварирал подземен уличен водопровод, в резултат на което е непоправимо увреден собствен на ищцата имот, а именно сграда с идентификатор 0.105.1 по плана на с.Басарбово. В този случай, отговорността на юридическото лице е по чл. 50 ЗЗД за вреди от вещ вследствие проява на нейните същностни/вътрешни, специфични качества, свойства и недостатъци, без да е осъществявано някакво особено въздействие върху нея от органи или длъжностни лица. Отговорността по чл.50 ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди действия. Тя е обективна и безвиновна. При нея отговорността е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира според икономическата логика комуто ползите, нему и тежестите. Както е изяснено в Постановление № 4/1975 год. на Пленума на ВС, когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила и са произлезли вреди от вещи, отговорността е по чл.50 ЗЗД. В този смисъл, отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите. Следователно за причинени от вещ вреди се носи отговорност и тогава, когато не е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване-така Решение №367/12.05.2010 г. по гр.д.№ 1140/2009 г. на ВКС, III г.о. Именно такъв е настоящият случай при съобразяване, че не се касае до конкретни действия свързани с неправилна експлоатация, а до вещ, разположена под земята и изложена на въздействието на средата, без възможност за пълен контрол във всеки един момент на техническото й състояние и обезопасяване. Присъща на подземните водопроводи е потенциалната опасност от причиняване на вреди при тяхната експлоатация, каквито и грижи да бъдат полагани, без обективно да има техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от аварии, а настъпването на вредите, да бъде предотвратено.

Безспорно по делото са установени елементите на посочения деликтен състав - доказано е, че на 22.10.2023 г. аварира етернитов водопровод с ф80 мм на ул. „Кирил и Методий", с.Басарбово в участъка между сгради №№ 26 и 21. Още по време на изкопните работи по жилищната сграда №26 се появяват пукнатини по западната и северната стена, които в рамките на няколко дни се отварят до 4-5 см. Вещите лица категорично заключават, че щетите в процесния имот не са причинени от изкопните дейности по улицата, а от преовлажняване на льосовата основа от авария на ВиК. Установено бе по делото и че сграда с идентификатор 0.105.1, като цяло е в състояние близко до разрушение, компрометирани са носещи елементи. Наблюдават се недопустими пукнатини в ocнoвни носещи елементи. Има индикация за пропадъчен процес. Сградата не е годна за експлоатация и има опасност oт самосрутване, същата не може да се използва no предназначение и не съответства на нормативните изисквания на чл. 169 ЗУТ.

Нанесени са вреди, които са установени от свидетеля, съответно посочени и оценени като размер в заключенията на вещите лица в производството по реда на чл.207 и сл. ГПК и тези по настоящето производство. Видно от заключенията на вещите лица, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между аварията на водопровода и настъпилите за ищцата имуществени вреди, поради което и възраженията на ответника и третото лице-помагач, че отговорността на „ВиК“ ООД за обезвреда не следва да бъде ангажирана са неоснователни.

Основополагащ принцип е, че всеки гражданин следва да има достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност-чл.2а, ал.1, т.2 ЗВ и чл.3, ал.1 ЗРВКУ. Според чл.19, ал.1, т.4 ЗВ, по правило водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост, но същевременно законът установява монопол за извършване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и за предоставяне на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане-чл.198о ЗВ. Тези дейности могат да бъдат извършвани само от точно определени правни субекти-ВиК оператори по реда на ЗВ и ЗРВКУ. Операторът, който разполага с монополно положение за обособената територия, по силата на чл.198о и сл. ЗВ е длъжен да извършва дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената територия. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съобразно която операторите са длъжни да поддържат водоснабдителната и канализационната система в съответствие с техническите изисквания, с изискванията за безопасност при работа и с изискванията за опазване на околната среда.Възлагането на дейностите по чл. 198о, ал. 1 ЗВ се извършва с договора чл. 198п, ал.1, в който съгласно ал.5, т.1 и т.2 се определят обхватът на дейностите и отговорностите на В и К оператора по предоставянето на В и К услуги и задълженията на В и К оператора по експлоатацията, поддръжката и реконструкцията на В и К системите и съоръженията. Съгласно чл.34 ал.1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на асоциациите по ВиК, Асоциацията възлага на В и К оператор по смисъла на чл.198о, ал. 5 ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите в обособената територия; възлагането на дейностите се извършва с договор по чл.198п, ал. 1 ЗВ, който се одобрява от общото събрание и се подписва от председателя на асоциацията. Договорът по чл.198п, ал. 1 ЗВ предл.първо ЗВ се сключва от името и за сметка на членовете на асоциацията, които са собственици на съответните В и К системи и съоръжения. Съобразно чл.37 от раздел IІ “Стопанисване на В и К системите и съоръженията“ на правилника, асоциацията предоставя на В и К оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира В и К системите и съоръженията в обособената територия.

С оглед на посочената нормативна уредба и наличието на сключен договор по чл.198п ЗВ/л.92 и сл./, ответното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове за вреди от ВиК съоръжение в обслужваната от него обособена територия, след като то е под негов изключителен надзор.

Предвид всичко гореизложено, предявеният иск е доказан по основание.

По размера на иска:

При непозволено увреждане, когато увреждането на вещта е от такова естество, характер и степен, че същата не е годна да бъде използувана по нейното предназначение и не може да бъде възстановена, като обезщетение за непозволеното увреждане се присъжда нейната равностойност, намалена със стойността на запазените части или на останалия материал, в зависимост от естеството на вещта. При нанасянето само на повреди върху вещта, не и при пълното й унищожаване, не следва да се прилага компенсация на вреди с останалите от вещта ползи. В този смисъл е както по-старата практика на ВС, изразена в Решение № 3154/13.12.1977 г. по гр. д. № 1373/1977 г. на I го. о. и Решение № 1003/1968 г. по гр. д. № 291/1968 г. на I г. о., така и актуалната практика на ВКС-напр.Решение №132/10.04.2012 г. по гр. д. № 1233/2011 г., II г. о.

В процесният случай, съдът съобразява обстоятелството, че увредената сграда не е годна за експлоатация и има опасност oт самосрутване, същата не може да се използва no предназначение и не съответства на нормативните изисквания на чл. 169 ЗУТ, т.е. вещта е напълно унищожена. Същата е с пазарна цена към м.10.2023 г.-120750.00 лв., а за възстановяването й са нужни 173560.00 лв. Ищцата е претендирала ответника да й заплати на сумата 50000.00 лв./частично от 160 000.00 лв./, предвид което искът следва да се уважи изцяло, като следва да се отбележи, че съдът приема, че целият размер на дължимата се сума, възлиза на 118477.00 лв./пазарната стойност на имота 120750.00 лв. минус стойността на запазените части и материали 2273.00 лв./, а не на посочените в ИМ 160000.00 лв.

С оглед гореизложеното, искът се явява основателен и следва да се уважи изцяло.

Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска/както е претендирано в ИМ/ - 03.07.202 4 г. до окончателното изплащане.

По отношение участието на третото лице подпомагащо ответника –Община Русе, съдът намира за установено следното: Както бе посочено по-горе, на В и К оператора- ответник по делото е предоставено изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира В и К системите и съоръженията в обособената територия. Поради това и третото лице подпомагащо ответника –Община Русе не следва да отговаря за присъдените на ищцата в настоящето производство суми.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК във вр.чл.209 ГПК и предвид уважаването на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноските по ч.гр.д. № 5732/2023 г. на РРС и по настоящето дело. По частното производство се дължи сумата от 2183.00 лв.- заплатени д.т., адв.възнаграждение и възнаграждения за вещи лица. По настоящето производство, ищцата е сторила следните разноски: 5800.00 лв.-заплатено адв.възнаграждение, 2000.00 лв.-заплатена д.т. и 1175.00 лв.- възнаграждение за вещо лице. Основателно е обаче възражението за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от ищцата в настоящето производство поради прекомерност, направено от процесуалния представител на ответника в о.с.з. на 04.12.2024 г. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за производството по настоящото дело се дължи минимално възнаграждение от 2650.00 лв. + 8 % за горницата над 25000.00 лв. или 4650.00 лв. Действително разпоредбата на чл.2, ал.7 от Наредба №1/2004 г. гласи, че при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът. Налице е обаче съдебна практика, която настоящият състав на съда изцяло споделя, в която е прието, че предмет на делото е спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, а по частичните искове само частта от вземането заявена с исковата молба. С оглед на посоченото, при произнасяне по наведеното в производството възражение за прекомерност на договореното и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение, неговият минимален размер следва да се определи по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г., като се направи преценка за фактическата и правна сложност на предявените искове, както и за действително свършената от адвоката работа/ в т.см. Определение № 3385/ 07.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2023 г., IV г. о./. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното в брой възнаграждение в размер на 5800.00 лв. на процесуалния представител на ищцата. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 ЗА. Този минимален размер в случая е 4650.00 лв. В конкретния случай производството пред настоящата инстанция се е развило в три съдебни заседания, със събиране на доказателства; процесуалният представител на ищцовата страна се е явявал във всяко едно от тях, освен исковата молба е представил и писмени бележки по спора. При преценка на извършените процесуални действия и сложността на спора, предмет на разглеждане, съдът намира, че хонорар в размер над 5000.00 лв. е прекомерен, поради което в полза на страната следва да бъде присъден посочения размер.

Мотивиран така, съдът