Решение № 421 от 23.10.2024 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 158/2024 г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „ВИМАР“ ООД, с ЕИК: 814255079, седалище и адрес на управление ••• представлявано от ••• против наказателно постановление №04-2300166 от 10.01.2024 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В. Търново, с което за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 3 от Кодекс на труда (КТ), във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 415в, ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3, вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложена„Имуществена санкция” в размер на 1 500 лева. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Х. К. – ВТАК. Поддържа жалбата, заема становище за незаконосъобразност на наказателното постановление. Заето е становище за липса на посочено място на извършване на нарушението, фактическа невъзможност да бъдат изпълнени изискванията на закона и липса на причинени вредни последици, тъй като правата на работника са защитени. Пледират за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендират разноски. Въззиваемата страна се представлява от ю. к. С.. Заема становище в съдебна зала и с подадено писмено становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Пледира за потвърждаването му. Направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Административно наказателно производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 04- 2300166 от 06.12.2023 г., съставен от Х. К. П. на длъжност инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, в присъствието на свидетелите Ж. Ц. Д. и М. Н. К.. АУАН е връчен на пълномощник на жалбоподателя на датата на съставянето. Не са вписани възражения. Не е подадено писмено възражение. Въз основа на издадения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се приема за установено, че При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство от Д ”ИТ', гр. Велико Търново в периода 12.10.2023г.- 21.11.2023 г. по документи, книжа и сведения на работодателя по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ „ВИМАР" ООД, гр. Велико Търново за обект на контрол - ресторант „•••", находящ се в ••• е констатирано, че работодателят не е изпълнил правното си задължение да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /НАП/ в законоустановения тридневен срок за сключения на 06.01.2023 г. писмен трудов договор с ш. МД н. х., който е бил заварен да работи в обекта на контрол на 05.10.2023 г. към 15.00 часа при проверката по работни места на Д"ИГ, гр. Велико Търново, видно от утвърдения от работодателя„Списък на работници и служители в ресторант „•••", находящ се в гр. Велико Търново, •••, към 05.10.2023 г., 15: 00 часа, заварени по работни места при проверка от Д"ИГ, гр. В. Търново". При проверката по документи е установено, че от страна на работодателя „Вимар" ООД е инициирана и приключила предвидената в Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ процедура по чл. 24и по издаване на Разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", на чужденец- гражданин на трета държава - с ш. МД н. х., с личен № по паспорт •••, гражданин на Република Бангладеш, роден на 02.03.2002г. Видно от писмо на МВР ОД на МВР - В. Търново е, че работодателят е подал заявление с peг. №53890022/06.01.2023г. за продължително пребиваване на чужденеца, в резултат, на което с peг. № 1031904 от 11.10.2023 г. е издадено решение за предоставяне на статут на продължително преибваване на чужденеца на основание чл. 24И на Закон за чужденците в РБългария /единно разрешение за пребиваване и работа/. За получаване на разрешението работодателят е приложил предвидениото в чл. 24и, ал.5, т.9 на Закон за чужденците в РБългария копие на сключен срочен трудов договор за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника - чужденец. Копие от сключения с ш. н. х. трудов договор е предоставен на Д"ИТ', гр. Велико Търново от МВР Д"Миграция" с писмо вх. № 23123473/21.11.2023 г. на Д"ИТ", гр. Велико Търново на МВР Д "Миграция", заверено за вярност с оригинала и от самия работодател. Видно от трудовия договор със страни по него „ВИМАР"ООД и ш. МД н. х., гражданин на Република Бангладеш, роден на 02.03.2002 г., с личен паспорт А07967249 е, че същият е сключен /двустранно подписан/ на 06.01.2023 г. на основание чл. 68, ал.1 т.1 от КТ, във връзка с чл. 5, ал.1 т.1 и чл. 6 от ЗТМТМ за длъжността „работник, кухня", който влиза в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника - чужденец, съобразно законовите изисквания. При проверката не са представени писмени доказателства, удостоверяващи че работодателят е изпълнил правното си задължение в тридневен срок от сключване на визирания трудов договор да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. От контролните органи на Д"ИТ", гр. В. Търново е била извършена е служебна справка в регистрите на НАП, от която е видно че за сключеният на дата 0б.01.2023г. трудов договор с ш. МД н. х., работодателят не е подал уведомление до съответната ТД на НАП. Констатирано е, че работодателя "ВИМАР" ООД, гр. В. Търново не е изпълнил правното си задължение да уведоми териториална дирекция на Националната агенция за приходите за сключения на 06.01.2023 г. трудов договор с ш. МД н. х., с личен № по паспорт А00807306, роден на 12.12.2000г. в законоустановения тридневен срок от сключването на трудовия договор чрез изпращане на уведомление за това. Нарушението е извършено от работодателя "ВИМАР" ООД в гр. Велико Търново на 10.01.2023 г. Открито е при проверката на контролните органи на Д "ИТ" В. Търново извършена по документи в периода 12.10.2023 г.- 21.11.2023 г. При така установеното от фактическа страна наказващият орган е приел, че е налице извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 415в, ал.2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3, вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложена„Имуществена санкция” в размер на 1 500 лева. От формална страна не се констатираха нарушения на адм. наказателната процедура. АУАН и НП са съставени от оправомощени за това лица, в предписаната от закона форма и реквизити. Връчени са по надлежния ред в рамките на законовите срокове. При осъществяване на контрола за законосъобразност и обоснованост на НП, съдът намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване на правата на жалбоподателя, респективно да влекат незаконосъобразност на атакуваното НП. Съдът не споделя доводите изложени в жалбата, че в обжалваното наказателно постановление е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на посочване къде е извършено твърдяното нарушение. Изрично в него са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и времето и мястото на неговото откриване, като на стр. втора достатъчно ясно и конкретно е вписано цит.: „Нарушението е извършено от работодателя "ВИМАР" ООД в гр. Велико Търново на 10.01.2023 г. Открито е при проверката на контролните органи на Д "ИТ" В. Търново извършена по документи в периода 12.10.2023 г.- 21.11.2023 г.“ В този смисъл доводите за нарушени процесуални права на жалбоподателя, свързани с твърдяното нарушение са несъстоятелни. Съдът приема, че фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се потвърждава от писмените и гласни доказателства събрани в рамките на съдебното следствие. В рамките на съдебното следствие се събраха гласни доказателства под формата на свидетелски показания от актосъставителя и свидетелите по акта, които изцяло потвърждават приетата за установена фактическа обстановка, описана в обстоятелствената част на обжалваното НП. Писмените доказателства (1. Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от 05.10.2023 г. на Д"ИТ", гр. В. Търново; 2. Утвърден от работодателя „Списък на работници и служителите в обект ресторант „•••", находящ се в гр. Велико Търново, ул. Стефан Стамболов, № 79 към 05.10.2023 г., 15: 00 часа, заварени по работни места при проверка от Д"ИТ', гр. В. Търново"., 3. 4 бр.декларации на основание чл. 68, ал.1 т.1 от ЗТМТМ; 4. Писма от МВР Д"Миграция" с вх. № 23119422/06.11.2023 г. и вх. № 23123473/21.11.2023 г. с приложения; 5. Трудов договор от 06.01.2023 г. сключен с ш. МД н. х., с личен -заверено за вярност копие; 6. Извлечение от ИС на ИА ГИТ Регистър на уведомления за трудови договори по ЛНЧ на ш. МД н. х.; 7. Протокол за извършена проверка изх. № ПР2337702 от 05.12.2023 г. на Д"ИГ, гр. Велико Търново; 8. Идентификационна карта от 09.10.2023 г.; 9. Нотариално заверено пълномощно peг. № 6375 / 02.07.2020 г. - заверено за вярност копие, 10. Писмо от НАП – Велико Търново, с данни изискани от съда досежно Процедура ОК1, версия 3 и приложени Удостоверение за регистрация изх. № 040772303989034/11.10.2023 г., искане за издаване на намар на чужденец, разрешение за пребиваване и протокол № 045652303989182/11.10.2023 г. относно лицето МД н. Хоссеин ш.) изцяло и безспорно потвърждават приетата за установена фактология, относима към предмета на доказване по делото, така като е описана в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление. По изложените по-горе съображения съдът приема, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка се потвърждава от събраните в рамките на съдебното следствие доказателства, поради което съдът счита, че тя е правилно установена. Съдът счита, че правилно актосъставителят и административно наказващият орган са квалифицирали установеното деяние. Деянието представлява чл. 62, ал. 3 от КТ (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2005 г., доп., бр. 108 от 2008 г., изм., бр. 85 от 2023 г.) - в редакцията му към датата на твърдяното нарушение. Посочената норма въвежда задължение за работодателя или упълномощено от него лице в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Безспорно по делото е, че трудовият договор между жалбоподателят в качеството на работодател и работника ш. МД н. х. е сключен на 06.01.2023 г., поради което по силата на закона в срок до 09.01.2023 г. работодателят е бил длъжен да изпрати уведомление за това в съответната ТД на НАП. Като не е сторил това, жалбоподателят считано от 10.01.2023 г. е в нарушение на цитираната правна норма. Според съда е без значение обстоятелството, че работникът е чужд гражданин и спрямо него е протекла процедура по издаване на личен номер на чужденец, разрешение за пребиваване в страната. Посочените процедури имат съвсем различен предмет и цели, нямащи нищо общо с извършеното нарушение. Тяхното наличие и движение нямат отношение и не засягат задължението по чл.62, ал.3 от КТ, което възниква от момента на сключване на трудовия договор. По изложените причини, съдът счита, че доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за обективна невъзможност жалбоподателя да подаде уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, преди приключване на процедурата по издаване на ЛНЦ на работника са несъстоятелни. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е ЮЛ, то отговорността му е безвиновна. Неоснователни са изложените доводи за маловажност на деянието. С оглед сериозността на тези нарушения законодателят със специалната норма на чл. 415в, ал.2 от КТ е изключил приложението на института на маловажност, съответно не е допустимо прилагане на чл. 28 от ЗАНН за това нарушение. Съдът счита, че правилно наказващият орган е определил санкционната разпоредба - чл. 414, ал. 3 от КТ и е наложил имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер. Предвид горното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди изцяло. При този изход на спора в полза на въззиваемата страна, следва да се присъдят разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 150 лева, съобразно размерите определени в чл.63д, ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът от 150 лева съдът счита за съответен на фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита. Воден от горното, съдът