Решение № 814 от 24.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1013/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на „П. М” ЕООД, ЕИК ••••, с която срещу "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК •••• са предявени в условията на обективно съединяване осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за сумата 46 582, 39лв. - стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 18.12.2019 г. г. със средства по разплащателна сметка с IBAN: •••• и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ответникът "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, е оспорил предявените обективно съединени искове с възражения, че процесната платежна операция е извършена в съответствие с уговорените начини за удостоверяване на съгласието на платеца за извършването й (тоест, че представлява разрешена платежна операция по смисъла на чл. 70, ал. 1, вр., ал. 3 ЗПУПС), както и с възражения, за неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор (IBAN), при което налице е основание по чл. 80 ЗПУПС за изключване на отговорността му за покриване на загубите на ищеца, произтичащи от платежната операция). В условията на евентуалност са наведени твърдения за изключване на отговорността на Банката в хипотезата на чл. 97 ЗПУПС. Между страните не се спори, а и от представения по делото и приети като писмени доказателства - Договор от 08.01.2007 г. се установява че ищцовото дружество „П. М” ЕООД е страна по договорни отношения с ответника за предоставяне на онлайн банкиране, по който притежава разплащателна банкова сметка в левове с IBAN: ••••. Установено е също на 18.12.2019 г., ищцовото дружество е предприелото действия от своята банкова сметка с IBAN •••• за извършване на нареждане на сумата 46 582, 39 лева с получател - „С.•” ЕООД, с основание за превода: “ф 29467“. Операцията е с референция № FT19352731394004. Твърденията на ищеца са, че при предприемане на действията от негова страна паричната сума е била наредена по банковата сметка на получателя с IBAN •••• в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, а не по банкова сметка с IBAN •••• в „Уникредит Булбанк‘ АД, в която реално са постъпили паричните средства. Предид горното, спорът е за това разрешна или неразрешена се явява процесната операция, съответно дали причините преводът да бъде реализиран по банкова сметка с IBAN •••• в „Уникредит Булбанк‘ АД, са резултат от действие на ищеца/наредител или от действие на ответника/доставчик на платежни услуги. Изложеното до момента сочи, че правоотношенията между страните по делото се уреждат от разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи и издадената по приложението му Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. В тази връзка релевантни за правния спор са разпоредбите в закона и подзаконовия нормативен акт уреждащи правата, задълженията и отговорностите на страните по договора за предоставяне на платежни услуги, в хипотезата на извършена неразрешена платежна операция извършена от банката като доставчик на платежни услуги на дружеството платец. Предявеният от иск се основава именно на твърденията му за неразрешена от него платежна операция, при която се поставя и въпроса за отговорността на банката по реда на чл. 79, ал.1 от ЗПУПС, която отговорност е безвиновна и обективна. В горецитираната разпоредба на ЗПУПС е предвидено, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция. В чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС е предвидено, че платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Към процесната операция е приложим редът по Наредбата от 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, в която в чл. 2, ал. 2 е предвидено, че плащане от платежни сметки може да бъде извършвано само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията поставени от титуляря на сметката. С чл. 8, ал. 1 от наредбата е посочено, че платежно нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция, като при установяване на идентичността на платеца по чл. 100 от Закона за платежните услуги и платежните системи доставчиците на платежни услуги спазват изискванията на Делегиран регламент /ЕС/ 2018/389 на Комисията от 27 ноември 2017 г. за допълнение на Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В ал. 4 на същия член е предвидено, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. При тълкуване на горепосочените разпоредби, които възпроизвеждат текстовете на Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги на вътрешния пазар, обуславят извод, че неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен документ, ще останат в правната сфера на платеца само при осъществено от Банката доказване, че е налице измама, извършена от платеца или от получателя на плащането, който има качеството ползвател на платежната услуга или при умишлено или при груба небрежност от страна на ползвателя на платежните услуги на съществените задължения, вменени му във връзка с ползване на платежния документ. В този смисъл е и чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, който гласи, че платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им. От представената по делото Фактура № 0100029467/17.12.2019 г. с издател „С.•“ ЕООД е видно, че стойността за предоставената от търговеца услуга възлиза в размер на 46 582, 39 лв. Заплащането на същата е в тежест на клиента - „П. М“ ЕООД. Същевременно, името на получателя, сумата и основанието на превода съвпадат в цялост с данните в представеното по делото платежно нареждане. Безспорен е фактът, че в резултат на нареждането сумата от превода не е постъпила по сметка на доставчика „С.•“ ЕООД, а е била преведена по сметката на трето лице - М.Н.Д. с ЕГН ••••••••••. За последния е установено в процеса, че от 11.11.2019 г. същият е ползвал услугите Инфодирект и мобилно банкиране – Булбанк Мобайл в „Уникредит Булбанк“ АД. В деня на получаване на превода, сумата по него била наредена незабавно към сметка в Австрия ••••, поради което, въпреки, че сметката била блокирана от „Уникредит Булбанк“ АД, в нея не е имало достатъчно авоар за връщане на сумата. Не е спорно в процеса, че ищцовото дружество е възразило пред „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД незабавно след узнаване на обстоятелството, че дружеството, посочено като получател по извършения превод - „С.•” ЕООД, не е получило наредената от ищеца сума 46 582, 39 лева. Поискано е и възстановяване на сумата. Видно от представените по делото Справка рег. № 327р-3847 от 19.05.2020 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, РУ „Полиция” – Раднево и Постановление от 03.06.2020 г. на РП-гр. Стара Загора, ТО-Раднево по случая е образувано на досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 212а, ал.1 от НК-компютърна измама, При така изложеното, извод за наличие на съгласие за извършване на процесния паричен превод в полза на М.Н.Д. от страна на ищцовото дружество не може да бъде направен. Такъв не следва и от анализа на СТЕ. В действителност механизмът на извършване на платежните операции чрез профил за електронно банкиране на ОББ, съответно - механизмът на извършване на процесната платежна операция, е установен в производството от заключението на СТЕ. Анализът е осъществен на база данните по делото и такива предоставени от „ОББ“ АД при дистанионен достъп. Обследване на ползването от потребителя устройство не е направено. Не са изследвани и всички QR кодове, пради което конкрен отговор на въпроса дали може в системата на банката да бъде променено динамично IBAN, не е даден. Предмет на изследването е конкретната платежна операция, при която е установено, че в системата на банката е получено такова съобщение от компютъра на ищеца и за него е генериран този динамичен код. Същевременно, при разпита си в ОСЗ експертът сочи, че механизмът, по който е извършена транзакцията, е стандартният такъв, по който са извършвани всички платежни нареждания. При интернет банкирането на ищеца „П. М” ЕООД е бил създаден и шаблон на плащане, който е бил използван периодично. Под „шаблон” се разбира електронна форма, в която представител на ищеца е въвеждал данните за плащане, като в него са променяли сумите за плащане, дати. В него са били нанасяни някакви промени всеки път, когато е извършвано плащане. Шаблонът е ползван за всички контрагенти, Това е форма, в която са променяли например IBAN или други данни, като за улеснение част от данните са предварително въведени. Според вещото лице с голяма вероятност, това което се е случило съвпада с известен вече 10 години механизъм, по който въведен от потребителя при операцията IBAN се случва сгрешен IBAN или променен, а именно – чрез използването на доста сложен и с доста възможности вирус, който работи за конкретни интернет банкирания и при определени, но не всички банки. Вирусът взема шаблон, който потребителят въвежда, визуализира го и след това скрито от потребителя се въвежда нов IBAN. В компютъра на потребителите обикновено остават следи. Експертът разяснява, че Интернет банкирането работи на браузър CHROME, в който има вградени инструменти, които се наричат developer tools - това е софтуер, който позволява потребителят да редактира уебстраница в реално време. Вирусът сам разпознава банкирането ако то му е познато, тъй като този вирус се разработва от много опитни програмисти, които вече са направили много сериозни изследвания в банкирането. Ако не, вирусът предава дистанционно управлението на образно казано на хакер (на физическо лице). Това става по сложна, но изяснена система. Вирусът взема шаблона, който потребителят прави. Той следи потребителя докато пише на клавиатурата. Взема този шаблон и след като го попълни потребителят, той го визуализира и след това с помощта на този инструмент developer tools променя IBAN-a. И понеже има много малко време, банката има нужда от някакво технологично време, от няколко секунди само, за да изпрати кода, той използва тези няколко секунди автоматично да направи подмяната, за да може към банката да бъде изпратен грешният, подмененият IBAN на номера. Всичко се случва за секунда, две и потребителите, ако нямат някакъв специален опит, няма как да разберат и да реагират. За системата на банката единствено важно е изпратеният за плащане IBAN да съвпадне с този динамичен код, като времето на изпращане също е от значение. Той е валиден само няколко минути. Банката не проверява името на дружеството, не проверява други данни. Извършва само сравнение дали IBAN-ът на изпратения платежен документ съвпада и цветният код или динамичният код се генерира само въз основа на IBAN-а, времето и наредителя, т.е. няма връзка между името на дружеството, което ще получи превода и IBAN-а. В производството не се твърди, а и липсват данни ищецът да е предоставил потребителското си име на акаунтите и паролите за достъп до онлайн банкирането и телефонния си номер на трето лице. Обратно на това, от поведението на потребителя и от събраните доказателства, в частност - преписката по инициираното наказателно производство, отнесени и към изяснения като осъществен с голяма степен на вероятност от вещото лице в показанията му, дадени в ОСЗ, механизъм по който и конкретната платежна опереация се оказва с грешен IBAN или друг IBAN, сочат, че в случая ищецът е жертва на измама, а не неин автор. При това положение неправомерно променен платежен документ с айбан на получателя, се явява неразрешена операция, тъй като за изпълнението й не е дадено съгласие от ползвателя на услугата. Всички факти касаещи автентичността на операцията и изправността на системата са в доказателствена тежест на доставчика на услугата, т.е. ответника. В негова тежест е да установи и поведение на ищеца, изразило се в неизпълнение поради умисъл или груба небрежност на задълженията му и довело до претърпяната вреда. За производството обаче, не се доказа, че ищецът умишлено или поради груба небрежност е способствал за осъществяване на нерегламентирания достъп. Измамата спрямо платеца, не може да се разглежда на плоскостта на умишленото или поради груба небрежност неизпълнение на едно или повече от задълженията му по чл. 75 от ЗПУПС. Съгласно цитираната разпоредба, ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има следните задължения: 1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Доказателства, че ищецът не е изпълнил някое от цитираните задължения не са ангажирани. Няма данни, че платежният инструмент не е използван от ищеца в съответствие с условията на неговото издавени и ползване. Същевременно банката е уведомена незабавно от ищеца след узнаване за извършената измама. За неоснователни, съдът намира твърденията за липсата на отговорност от страна на банката в хипотезата на чл. 9.13.1. от Общи условия на „ОББ“ АД за платежни услуги за бизнес клиенти. Нормата е относима за случаите, при които клиентът не е спазил изискванията и препоръките на Банката, описани в секция “Сигурност”, публикувана в страницата за онлайн банкиране или препоръките за сигурност описани в приложението за мобилно банкиране, по отношение на платежни операции, извършени чрез онлайн или мобилно банкиране. В производството, твърденията си страната не уточнява, а и не доказва кои контретно препоръки за сигурност не са били спазени от ищцовото дружество. Освен това, видно от експертното заключение от механизма на протичане на процесната платежна операция, както и от липсата на генериран запис от системата IBM Trusteer за наличие на данни за заразяване с вирус/malware, в банката не са установени данни за това ползвателят на електронното банкиране на банката да е нарушил сигурността и/или техническите изисквания на интернет банкирането. Не могат да бъдат споделени и доводите на ответника, заявени в условията на евентуалност, а именно -: че са налице извънредни и непредвидени обстоятелства, които изключват отговорността на банката. Разпоредбата, на която се позовава страната в защитната си позиция и по- конкретно чл. 97 ЗПУПС е относима в хипотеза на неточно изпълнение на платежна операция. Предметът на уважената искова претенция обаче е изведен през условията, приложими за неразрешена такава. Отговорността на ответника възниква по силата на законовата норма и при реализиране на предвидените в нея предпоставки. В случая, както бе посочено, ответникът не е доказал както операцията да е наредена от ищеца, така и последният да е допуснал груба небрежност, която да освобождава банката от отговорност. Ищецът не може да бъде държан отговорен, когато персоналните характеристики на платежния инструмент са ползвани в резултат на престъпна дейност, на която той е станал жертва и за защита срещу която той не разполага със специални знания и умения, за да ги предвиди и съответно адекватно да се защити или предпази. С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в по неблагоприятно положение, но той е икономически и по-силната страна. А и част от спецификата на банковата дейност е да се поема разумен риск. Издаването на платежни инструменти следва да се разглежда като елемент от рисковото банкиране, по подобие на предоставянето на банкови кредити. Съществува риск за банката както от невъзстановяване на сумата по предоставения кредит, така и от неправомерното използване на платежни инструменти. Затова банката следва да прояви грижата на добър търговец при проучване надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на това да поеме разумен риск. В обобщение и тъй като по делото не се доказа, че ищецът е допуснал груба небрежност при ползване на платежния инструмент, а процесната неразрешената платежна операция е извършена в резултат на престъпление, то в такъв случая Банката следва да поеме отговорността за възстановяване на процесната сума по сметката на ищеца. Ответникът е кредитна институция, като в качеството на доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 5 от ЗПУПС, който издава платежен инструмент, е длъжен да осигури максимална защита на предлагания платежен инструмент от възможна нежелана интервенция на трети недобросъвестни лица в операционната система на ползвателя на платежния инструмент. В предмета му на дейност и лиценз е включено и извършването на платежни услуги по смисъла на чл. 5 от ЗПУПС. В качеството на доставчик на платежни услуги, който издава платежен инструмент, най - същественото негово задължение е да осигури максимална защита на предлагания платежен инструмент от възможна нежелана интервенция на трети недобросъвестни лица в операционната система на ползвателя на платежния инструмент. Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да се осъди ответникът "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, Е И К ••••, да заплати н а „П. М” ЕООД, Е И К • • • •, сумата 46 582, 39 лв., представляваща стойността на неразрешена платежна операция паричен превод чрез електронно банкиране, извършена на 18.01.2019 г. чрез системата за онлайн банкиране на ответната банка от платежна банкова сметка с IBAN •••• с титуляр „П. М” ЕООД. Основателността на главния иск и обуславяща за положителния изход и на акцесорната претенция по реда на чл. 86 от ЗЗД, която в случая се претендира от датата на исковата молба до окончателното плащане на главницата. ПО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – ищецът има право на сторените по делото разноски. Искането е направено своевременно. Представени са и Списък по реда на чл. 80 от ГПК, както и доказателства за тяхното извършване. В този смисъл, в полза на ищеца следва да бъдат разноски възлизащи в общ размер на 5 583, 30 лв., от които: 1 863, 30лв. – държавна такса; 800 лв. – депозит СТЕ и 2 920 лева – възнаграждение за процесуално представителство и защита; Водим от горното, СЪДЪТ