РЕШЕНИЕ

№ 10

гр. София, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20241100901005 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 155, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „И.к.с.“ ЕООД твърди, че по силата на непарична вноска в капитала, вписана в ТР на 28.04.2009 г., придобил от „Я. БГ“ ЕООД правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 39164.15.41.8.1., със застроена площ 143 кв.м, находящ се в с. Кошарица, п.к. •••• Праводателят му бил собственик на имота по силата на договор за продажба от 23.12.2008 г., обективиран в Нотариален акт № 154, том XXXVII, рег. № 22818, дело № 7112, сключен с ответника „Б.и." ООД. С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 189, том XXIV, peг. № 14529, дело № 4586 от 27.10.2006 г. и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 190, том XXIV, peг. № 14530, дело № 4587 от 27.10.2006 г., на нотариус, вписан с рег. № 208 в регистъра на НК, подновени с молби от 18.10.2016 г., имотът бил ипотекиран за обезпечение на задължения на ответника към „Обединена българска банка“ АД по договори за кредит, описани в нотариалните актове - № 153/26.10.2006 г. и № 154/26.10.2006 г. За принудителното изпълнение на задълженията, за чието обезпечение бил ипотекиран имотът, било образувано изпълнително дело № 20128000400156/2012 г. на ЧСИ И.Б.. Имотът бил продаден на публична продан за цена от 65100 лева, с която сума били удовлетворени задълженията на ответника по описаните договори за кредит. Счита, че с плащане на задълженията на ответника в посочения размер в негова полза възникнало регресно вземане за сумата 65100 лева. С влязло в сила решение по въвззивно

гражданско дело № 4982/2023 г. на Софийски градски съд на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 155 ал. 1 ЗЗД било признато със сила на пресъдено нещо част от задължението в размер на 25 000 лева, частичен иск от 136438, 32 лева, представляваща регресно вземане за погасените задължения от продажбата на процесния имот и на имот с идентификатор №39164.15.41.6.1. Сумата от 25000 лева отнасял към регресното вземане, възникнало от продажбата на процесния имот. Ответникът изпаднал в забава считано от датата на извършеното разпределение на сумата – 17.05.2019 г. Предвид изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 40000 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване, като и 13673, 92 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.05.2021 г. – 15.05.2024 г. Претендира разноски.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът оспорва иска, като поддържа, че задължението било погасено по давност. Срокът започвал да тече от влизане в сила на постановлението за възлагане - 03.05.2019 г. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 155, ал. 1 ЗЗД:

Според посочената разпоредба, ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. Фактическият състав на предявеното вземане включва следните факти: ищецът да е приобретател на правото на собственост на недвижим имот, който да е бил ипотекиран от ответника преди придобиването му от ищеца; ищецът да е платил обезпеченото вземане или да е претърпял принудително изпълнение за удовлетворяването му; задължението да съществува към момента на плащането/принудителното изпълнение; размера на погасеното вземане. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства. В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.

На основание чл. 299 и чл. 153 ГПК не подлежат на доказване всички факти, включени във фактическия състав на предявеното вземане и изложени в исковата молба /включително неговият размер/, които съдът счита за ненужно да повтаря. Единственият спорен по делото въпрос е погасено ли е по давност, по който съдът намира следното:

Давностният срок за предявеното регресно вземане е петгодишен, като започва да тече от деня, в който е станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Последното възниква от момента на удовлетворяването на кредитора, от който е и изискуемо /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Този извод следва несъмнено от текста на чл. 155, ал. 1 ЗЗД, според който приобретателят на заложената или ипотекирана вещ встъпва в правата на удовлетворения кредитор – за да настъпи суброгацията, кредиторът трябва да бъде удовлетворен.

Ето защо следва да се даде отговор на въпроса в кой момент кредиторът „Обединена българска банка“ АД е бил удовлетворен, за което съдът съобразява установените по делото факти - имотът е продаден по реда на чл. 489 и сл. ГПК, като за купувач е обявено лице, което не е взискател.

Паричното задължение се изпълнява доброволно с плащането – предаване сумата на кредитора или със заверяване на банковата му сметка /чл. 75, ал. 3 ЗЗД/. Когато се изпълнява принудително чрез проведена публична продан /какъвто е процесният случай/, кредиторът се удовлетворява по реда на чл. 455 ГПК. Според ал. 1 и 2 на посочената разпоредба всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния изпълнител, като изплащането става в 7-дневен срок от влизането в сила на разпределението на събраните суми или от изтичането на срока по чл. 191, ал. 5 от ДОПК и ако липсва законова пречка за това, въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист. Следователно до момента на извършване на плащането от съдебния изпълнител кредиторът не е удовлетворен - постъпилите по специалната сметка суми все още принадлежат на лицето, което ги е превело. Ето защо не може да бъде споделена тезата на ответника, че вземането е станало изискуемо от момента, в който ищецът е загубил правото на собственост върху процесния имот, доколкото в случая с този факт кредиторът все още не е удовлетворен /виж чл. 496, ал. 2 ГПК/ - в този смисъл виж „Бългаерско гражданско процесуално право“, проф. д-р Живко Сталев, изд. Снела Норма АД, 2020 г. – стр. 1241 и сл. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 499, ал. 1, изр. 1 ГПК, според който, ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил.

Между страните няма спор по следните обстоятелства, които се установяват и от представените постановление за възлагане и уведомление по чл. 131 ЗДДС, а именно: че цената на процесния имот от 65100 лева е платена от купувача на публичната продан на 13.03.2019 г.; че постановлението за възлагане е влязло в сила на 03.05.2019 г.; че разпределението на постъпилата сума е влязло в сила на 17.05.2019 г. Ето защо и предвид чл. 455, ал. 2 ГПК погасяването на задълженията към кредитора е настъпило след 17.05.2019 г. След този момент и вземането на ищеца е станало изискуемо, започнал е да тече петгодишният давностен срок. За предявената сума от 40000 лева последният е бил прекъснат с предявяването на иска – 16.05.2024 г. /арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД/, към която дата давността не е изтекла.

На следващо място и за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се сподели тезата на ответника относно началото на течението на давностния срок, то възражението отново е неоснователно. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ако срокът е започнал да тече от влизане в сила на постановлението за възлагане - 03.05.2019 г., с оглед спирането му в посочения период, е изтекъл на 10.07.2024 г., като искът е предявен преди тази дата.

Предвид изложеното и доколкото ответникът не доказа погасяване на задължението, искът е основателен и следва да бъде изцяло уважен. Върху сумата следва да бъде присъдена и законната лихва от предявяване на иска до погасяване.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. Задължението е без срок, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – така решение № 42/06.06.2023 г. по гр. д. № 4123/2022 г. ВКС, 4 ГО; решения № 24/ 23.04.2013 г. по гр. д.№ 308/2012 г. 4 ГО и № 187/ 10.05.2022 г. по т. д.№ 607/2009 г., 2 ТО/.

Към началния момент, от който се претендира обезщетението – 16.05.2021 г., ответникът е бил в забава. От представената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и решенията по иска по чл. 422 ГПК се установява, че в заявлението ищецът е посочил целия размер на задължението, макар да е претендирал само част от него, като целият размер е обективиран и в заповедта по чл. 410 ГПК. За непредявената част заповедта за изпълнение на паричното задължение по чл. 410 ГПК има характер на покана. Датата на подаване на исковата молба, с която е бил предявен искът по чл. 422 ГПК, предхожда началния момент, от който се претендира мораторна лихва. Ето защо съдът намира за установено, че заповедта – поканата, е връчена преди 16.05.2021 г. Отделно, ответникът и не оспорва факта на изпадане в забава – с протоколно определение от 20.11.2024 г. е обявен за безспорен.

Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на мораторната лихва върху сумата 40000 лева за периода 16.05.2021 г. - 15.05.2024 г. възлиза на 13673, 92 лева. Искът следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на своевременно поисканите разноски в общ размер на 5590, 96 лева – за държавна такса и адвокатско възнаграждение /съгласно списък по чл. 80 ГПК – л. 114/. Ответникът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът