РЕШЕНИЕ

№ 74

гр. Велико Търново, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ Членове: ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, Галина Косева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500385 по описа за 2024 година С Решение № 216 от 10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 421/2022 г. по описа на ОС – Плевен на основание чл.17 ал. 7 от ЗКСД вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр.чл.430 във вр.чл.432 ТЗ Р. К. /R. K./, гражданин на Великобритания, е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД гр.София /преди „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ сумата 81 035, 05 лв.-главница, представляваща чистата сума по договор за студенски кредит, сключен на 24.02.2014г., след приспадане на извършено плащане, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -13.06.2023г. до окончателното изплащане, като за разликата над 81 035, 05лв. до претендирания размер от 82 144, 86 лв. за главницата предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Обединена българска банка“ АД, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /преди „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ против Р. К. искове с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за следните суми: -25 456, 50лв. отложена възнаградителна лихва, начислена за периода от 24.02.2015г. до 05.02.2022 г.; -978, 04лв.просрочена редовна лихва за периода от 05.03.2022г.до 09.06.2022г.; -27, 01лв. обезщетение за забава за периода от 05.03.2022г. до 09.06.2022г. като неоснователни.

Р. К. е осъден на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК да заплати на „Обединена българска банка“ АД, правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /преди „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ деловодни разноски в размер на 7616, 27лв., съобразно уважената част от иска.

Против решението е постъпила въззивна жалба от „“Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, чрез пълномощника юрисконсулт Т. С. – Л.. Въззивникът не е доволен от атакувания съдебен акт в отхвърлителната му част. Прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на същия. Нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД е императивна и не са налице основания за разширителното тълкуване, каквото е допуснато в обжалваното решение чрез прилагането спрямо олихвяването на лихви, които не са изтекли, тъй като не само не са просрочени, но дори не са били и изискуеми към датата на олихвяването им. Не всяка капитализация на лихви попада в приложното поле на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, т.е. не всяка капитализация е анатоцизъм, като не съществува норма, която да забранява уговорката за капитализирането на лихви с ненастъпил падеж и последващото им олихвяване, заедно с главницата. Общият размер на задължението, претендирано в производството и уговорено с договора за кредит, е формиран в съответствие с чл. 24 ал. 1 от ЗКСД, в противоречие с възприетото в обжалваното решение.

Отделно от горното, въззивникът счита, че съдът не е съобразил спецификата на кредита и клаузите на сключения договор при формиране на заключението, че изготвеният едностранно от банката погасителен план, който не е подписан от кредитополучателя, не го обвързва и няма действие с прямо него. Изрично в Типовия договор, който е подзаконовия акт по прилагането на ЗКСД, в съответствие с чл. 6 и чл. 7 от този закон, разпоредбите на чл. 26 ал. 1 чл. 27 ал. 1 предвиждат, че погасителният план се изготвя към последния ден от гратисния период. Освен това жалбоподателят не разполага с двустранно подписан погасителен план, тъй като след изтичане на гратисния период ответникът не се е явил в офис на банката, за да подпише изготвения погасителен план, а същевременно в ЗКСД и в договора няма предвидено изрично негово задължение в тази насока. Разпоредбата на чл. 24 ал. 1 ЗКСД предвижда, че погасителния план се изготвя по уговорка на страните, като не е уточнено чий е изборът за определяне размера на вноските. Предвид това, че длъжникът не е упражнил правото си да уточни конкретния размер на погасителните вноски, съобразно чл. 131 ал. 1 от ЗЗД правото да изготви погасителен план е преминало у банката като кредитор и тя го е упражнила като в счетоводството си е изготвила погасителен план. Такъв план е инкорпориран и в договора за кредит, тъй като в текста на чл. 4.8 се съдържат сроковете и начина на издължаването му, а размерът на вноските е ясно и определяемо посочен, чрез ясните уговорки за размера на лихвите и начина на формиране на дълга след изтичане на гратисния период. По този начин е спазено и точното изискване на чл. 6.9. от Типовия договор, като заключението на първоинстанционния съд в обратната насока е необосновано. Банката е изпълнила и задължението си по чл. 18 ал. 3 от ЗКСД, съобразно който тя има задължение да уведоми кредитополучателя за всички условия по кредите преди сключване на договора. Не съответствал на установени факти и обстоятелства по делото, както и на правилото на чл. 18 ал. 3 от ЗКСД изводът на първоинстанционния съд, че предварителното информиране на кредитополучателя за всички условия по кредита би трябвало да включва подписване на погасителен план с конкретно посочени погасителни вноски, каквото изискване цитираната правна норма не съдържа. Незаконосъобразно съдът не е възприел мотивите поради което направеното от ответника погасяване със сумата от 1109, 51 в. е отнесено към дължимата по кредита лихва, а вместо това е намалил присъдената главница.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционно решение на Окръжен съд-Плевен в обжалваната част и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените искови претенции, с присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея Р. К., чрез назначения му особен представител адв. И. А., с който се заема мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Правилно съдът е приел, че процесният договор за кредит е недействителен съгласно чл. 17 ал. 6 от ЗКСД вр. чл. 146 от ЗЗП. С оглед недействителността на договора за кредит и на основание чл. 17 ал. 7 от ЗКСД правилно съдът е приел, че Р. К. не дължи заплащане на договорената възнаградителна лихва, както и обезщетение за забавено плащане на главницата до датата на подаване на исковата молба, поради което правилно останалите искове за заплащане на възнаградителна лихва (редовна и отложена), както и относно обезщетението за забава са отхвърлени от съда като неоснователни. Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Против решението е постъпила въззивна жалба и от Р. К., чрез назначения особен представител адв. И. А., в осъдителната му част и в частта за разноските. Прави се оплакване за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Не е доказано вземанията по сключения на 24.02.2014 г. договор за студентски кредит да са станали изискуеми. В нарушение на императивната разпоредба на чл. 23, ал. 2 от ЗКСД, в чл. 4.2 от процесния договор е уговорен друг начин на определяне на гратисния период, а именно, че ответникът ще ползва гратисен период от 84 месеца, считано от датата на сключване на договора. Тази уговорка е нищожна и се замества на основание чл. 26 ал. 4 от ЗЗД от императивната норма на закона, която предвижда, че гратисния период е периодът от сключване на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно – от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата. Позоваването от страна на банката на хипотезата на чл. 6.2 от договора – неплащане на три последователни вноски е обусловена от настъпването на падежа на вземанията, който е свързан с изтичането на гратисния период. По делото не било установено дали и кога е настъпил крайният момент на гратисния период, съответно – възникнало ли е за Р. К. задължението да започне да погасява дължимите суми по отпуснатия кредит и не може да се прецени налице ли е предвиденото в договора условие за неплащане на три поредни погасителни вноски.

Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем. Настъпването на предсрочна изискуемост на вземането на банката с връчване на препис от исковата молба предполага действителен договор между страните, какъвто не е налице в конкретния случай. Кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по смисъла на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивникът се позовава на съдебна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги, въз основа на което кредиторът банка претендира своето вземане пред длъжника следва да съдържа достатъчно информация за вземането – данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането (размера на разрешения и усвоен кредит, крайния срок за погасяване, за дължимия размер на кредита – главница и лихви, съответно за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Изявлението по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ също трябва да съдържа всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги. В представеното по делото уведомление по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ липсва конкретизиране на задължението по отделни пера. Така направеното извлечение не съставлява възпроизвеждане на реално съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които може да се проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило твърдяното неиздължаване от страна на кредитополучателя на съответните месечни вноски и датите на техните падежи, както и действителния размер на вземането, което прави целия дълг предсрочно изискуем. Липсва информация и за платените вноски, за техния размер, за падежа на който са станали изискуеми. Липсата на тази информация в поканата за доброволно изпълнение и в уведомлението по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ не може да обуслови ясна преценка дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане. За настъпване на предсрочна изискуемост, предвид изискванията на чл. 11 от ЗПК следва да има ясно разписани от кредитора дължими суми по договора, предявени писмено до длъжника. Когато в договора обявяването на кредита за предсрочно изискуем е предвидено диспозитивно, следва то да е осъществено преди сезирането на съда с изрично изявление от страна на кредитора и към него да бъдат приложени доказателства за достигането му до длъжника. Жалбоподателят счита, че от страна на първоинстанционнния съд неправилно са анализирани събраните по делото доказателства, като не са обсъдени всички допустими, относими и своевременно представени доказателства в мотивите на решението и не са формирани изводи въз основа на съвкупната им преценка. Не са обсъдени всички възражения.

Отделно от горното в жалбата се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на протоколно определение от 02.04.2024 г. по гр.д. № 421/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което първоначално определеният размер на възнаграждението на особения представител за производството пред първата инстанция е намален с ½ от 9078 лв. на 4539 лв. предвид фактическата и правна сложност на делото и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. Размерът на адвокатското възнаграждение трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно критериите обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Настоящото дело няма как да бъде квалифицирано като такова без фактическа и правна сложност. В този смисъл неправилно от страна на първоинстанционния съд първоначално определения размер на възнаграждението на особения представител е изменен и намален наполовина, въпреки фактическата и правна сложност, с която се отличава делото, и значителния обем на осъществената от особения представител правна защита.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционно решение на Окръжен съд-Плевен в обжалваната част, както и да отмени протоколно определение от 02.04.2024 г. по делото, с което на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК е намален размер на адвокатското възнаграждение на особения представител.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея „Обединена българска банка“ АД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. С. – Л., с който се заема мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Цитира се практика на ВКС на РБ, съобразно която в хипотезата на предявен осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяването на предвидени в договора или закона предпоставки, връчването на исковата молба на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника ответник за настъпилата предсрочна изискуемост. В приетите като доказателства по делото уверения от МУ – Плевен, издадени на основание чл. 10 ал. 3 от ЗКСД, изрично е посочено, че срокът за полагане на последния държавен изпит е 01.03.2021 г. Отделно от това, видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, към датата на връчване на исковата молба на особения представител на ответника, просрочените вноски са повече от три последователни, което е именно предвиденото в договора основание за предсрочна изискуемост на задълженията на кредитополучателя. По този начин погасителния план е съставен точно според учебния план на кредитополучателя, като е негова полза е обвързан не с първата дата на полагане на последния държавен изпит, която не е можело да бъде известна към датата на сключване на договора, но във всички случаи е преди крайния срок за полагането му. Неоснователни са аргументите, според които евентуално отклонение в текста на ч. 4.2 от договора за студентски кредит от срока по чл. 24 ал. 2 от ЗКСД би обосновало нищожност на договора в която и да е от хипотезите на чл. 17 от ЗКСД. Продължителността на гратисния период е точно и ясно описана в договора за кредит, включително в преведения на националния език на кредитополучателя вариант, като този срок е посочен ясно и разбираемо в чл. 4.2 от договора, като е посочена точната дата, на която изтича. Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната от насрещната страна част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят ищец „Обединена българска банка“ АД не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на банката юрисконсулт Т. С. – Л., с което поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва въззивната жалба, подадена от насрещната страна по делото. Претендира присъждането на разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателя ответник Р. К. се представялва от назначения особен представител адв. И. А., който поддържа подадената въззивна жлаба и оспорва въззивната жалба, депозирана от насрещната страна.

Като разгледа направените в жалбите оплаквания, прецени становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивните жалба са допустими, тъй като са подадена от страни по делото, при наличен интерес да обжалват конкретното съдебно решение, насочени са против подлежащ на обжалване съдебен акт и са подадени в срок.

Във връзка с преценка на тяхната основателност Въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора по чл.131 ГПК, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е писмено, на ясен и разбираем български език и е подписано от съдията.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото. При тази проверка Апелативният съд намира за установено по делото от фактическа страна следното.

Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото решение същата следва да бъде посочена накратко така:

От представените към ИМ писмени доказателства се установява, че на 24.02.2014г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД като кредитор и Р. К. / R. K. /, гражданин на Великобритания, род. на 03.05.1995г. като кредитополучател е сключен договор за студентски кредит, който е на български и на английски език. Съгласно чл.1.1. Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 82 144, 86 лв. с цел заплащане на 12 бр. такси за обучение, всяка в размер на 6 845, 41 лв., като в чл.1.2 е уговорено, че окончателният размер на кредита се определя от сумата, усвоена от кредитополучателя до изтичане на срока в чл. 4.2. В чл. 2.1 от договора е предвидено, че същият е с краен срок за погасяване на кредита 05.02.2032 г., а съгласно чл. 2.2. кредитополучателят може да усвоява суми по кредита за всеки семестър от всяка година на обучение, но не по-късно от последната дата на заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. В чл. 2.5.1 е уговорено, че всички суми по отпуснатия кредит се превеждат от Банката директно по посочена банкова сметка на Медицински Университет – Плевен, а съгласно чл. 2.5.2 средствата за първата такса, дължима за първия семестър на първата година от обучението се превеждат по сметка на кредитополучателя, в случай че са платени преди сключване на договора за кредит и се представи на Банката документ, удостоверяващ заплащането им. Съгласно чл. 3.1 от договора за ползвания кредит кредитодателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 %, която се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината, вкл. първия и без последния ден от този период. В чл. 3.2 е уговорено, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на Банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент /ОЛП/, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума – вноска или част от вноска за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Съгласно чл. 4.1 крайният срок за погасяване на всички дължими по договора суми – главница, лихва, евентуална лихва за забава е 05.02.2032 г. В чл. 4.2 и чл. 4.3 е постигната договореност, че при погасяване на кредита кредитополучателят ще ползва гратисен период 84 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.02.2022 г., по време на който не дължи плащане на главницата и лихва по кредита. Съгласно чл. 4.4 от договора по време на гратисния период Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно. В чл.4.5 е предвидена възможност за удължаване на гратисния период по чл. 4.2 при посочени в договора предпоставки. Съгласно чл. 4.8 от договора кредитът следва да бъде погасен на 120 равни анюитетни вноски, дължими на 5–то число от съответния месец, считано от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г. В чл. 6 са описани хипотезите, при които Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като една от тях, съгласно чл. 6.2 е неплащане от страна на кредитополучателя на 3 последователни погасителни вноски.

От представените 12 броя искания за усвояване на средства от студентски кредит и 12 броя удостоверения от Медицински университет - Плевен се установява, че за дванадесетте семестъра на обучението си като студент по медицина към Медицински университет – Плевен, ответникът и кредитополучател Р. К. е отправял до Банката искане да бъде усвоена сумата от 6845, 41лв., представляваща семестриална такса за съответния семестър летен или зимен на посочената учебна година, придружено с удостоверение от Медицински университет – Плевен, че Р. К. е записал посочения семестър на учебната година, съгласно изискването на чл.2.3 от договора.

От изисканата справка от Дирекция “Миграция“ към ОД на МВР Плевен е установено, че К. Р., гражданин на Великобритания, е бил със статут на продължително пребиваващ в Република България, с разрешен срок до 15.10.2024г. Отразено е, че същият е напуснал страната на 30.05.2021г. и няма отразено влизане.

От представеното с исковата молба извлечение от сметката на ответника към дата 09.06.2022 г. по чл.366 ГПК, подписано от служител на Банката, се установява, че предсрочната изискуемост е осчетоводена на дата 10.06.2022г. (исковата молба е депозирана на 13.06.2022г.), като към тази дата общият размер на дълга е 110 715, 88 лв., която сума включва: редовно падежирали главници в размер на 1 915, 05 лв. за периода 05.03.2022г. до 05.06.2022г.; предсрочно изискуема главница в размер на 80 229, 81 лв. към дата 10.06.2022г.; начислена редовна лихва в размер на 1900, 04 лв. за периода 05.03.2022г. до 05.06.2022г.; начислена редовна лихва в размер на 78лв. върху предсрочно изискуемата главница за периода 05.06.2023г. до 09.06.2022г; обезщетение за забава в размер на 27, 01лв. за периода 05.03.2022г. до 09.06.2022г.; отложена възнаградителна лихва в размер на 26 565, 97лв. за периода 24.02.2015г. до 05.02.2022г., изискуема към 10.06.2022г.

Изявлението на банката-ищец, че обявява целия кредит за предсрочно изискуем е направено с исковата молба и същото следва да се счита връчено на ответника на датата, на която на неговия особен представител са връчени препис от исковата молба и доказателствата към нея, а именно на 11.08.2023г.

За изясняване размера на дължимите суми са назначени първоначална и допълнителна съдебно икономическа експертизи. От заключението по първоначалната експертиза, което не е оспорено от страните, се установява, че по процесния договор е усвоена общо сумата 82 144, 86 лв., представляваща 12 такси за обучение, всяка в размер на 6 845, 41 лв., като таксите са заплатени в периода 24.02.2015г.-18.01.2021г. Вещото лице е представило варианти за размера на дължимите суми, индивидуализирани по пера към датата на депозиране на исковата молба -13.06.2022г., към датата на изготвяне на заключението – 25.11.2022г. и към дата на предсрочна изискуемост – 09.09.2022г. Размерът на възнаградителната лихва за гратисния период, при изключване клаузата на чл.4.4 от договора (без капитализиране на лихвата към главницата) е в размер на 23 486, 41 лв. Установено е, че от кредитополучателя не са извършвани никакви плащания след 05.03.2022г., както и след депозиране на исковата молба, като към 13.06.2022г. са налице 4 непогасени вноски.

От заключението по допълнителната съдебно икономическа експертиза се установява, че за погасяване на задължението по кредита е постъпила сума в размер на 1109, 51 лв., от които 0, 04лв. за периода 24.02.2015г. до 18.01.2021г. след операции по обслужваща сметка на клиента на процесното задължение и 1109, 47лв., постъпила сума на 30.01.203г. по вътрешно-банкова сметка за съдебни експозиции на отдела. Вещото лице е установило, че с тази сума е погасена част от отложената възнаградителна лихва за гратисния период като най-старо формирано и просрочено вземане. В допълнителното заключение вещото лице е дало вариант за размера на дължимите суми при дата на предсрочна изискуемост 11.08.2023г. (датата на връчване препис от исковата молба на особения представител на ответника), без да се капитализират лихви към главницата за срока на гратисния период, както следва: 8979, 73лв. редовно падежирала главница за периода 05.03.2022 – 05.08.2023г.; 73 165, 13 лв. предсрочно изискуема главница; 8 188, 16 лв. договорна лихва за периода 05.03.2022г. – 05.08.2023г.; 85, 36 лв. договорна лихва за периода 06.08.2023г. – 11.08.2023г.; 720, 32 лв. лихва за забава за периода 05.03.2022г. – 11.08.2023г., 22 376, 90 лв. отложена договорна лихва за гратисния период 24.02.2015г. – 05.02.2022г., без капитализация.При изготвяне на експертизата на вещото лице не е предоставен погасителен план по договора за кредит.

При тези данни, установени от фактическа страна настоящият състав на въззивната инстанция достига до следните правни изводи:

Сключеният между страните договор е такъв за банков кредит по чл. 430 и сл. ТЗ. Спазена е предвидената от закона (чл. 430, ал. 3 от ТЗ и чл. 17 от ЗКСД) писмена форма за действителност, като в него са уговорени всички съществени клаузи – размер на кредита и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, възнаградителна лихва на кредитора, съответно размер на наказателната лихва, санкционираща длъжника лихва при просрочие на уговореното от страните месечно издължаване на кредита, която има неустоечен характер. Задължение на кредитополучателя по договора е срочното заплащане на месечните погасителни вноски. Този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен – правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при сключването на договора. По своята правна същност тази правна сделка представлява банков кредит, тъй като ищецът сключва кредитни сделки по занятие. Процесният договор е сключен с оглед целево финансиране на физическо лице, което притежава особено качество – студент или докторант, при преференциални условия с държавна финансова подкрепа въз основа на типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа. По силата на специалната законова разпоредба на чл. 17, ал. 5 от ЗКСД по отношение на договора се прилагат разпоредбите на чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. В т. см. Решение на СЕС по дело C 147/16 г. По делото не се спори нито усвояването на кредита, нито преустановеното плащане по него. Спори се относно дължимостта на главницата, станала изискуема, поради упражнено право на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита, съответно дължимостта на санкциониращата лихва (лихвата за забава) и на възнаградителната лихва в сочения размер. Спори се и действителността на сключения договор.

Предсрочната изискуемост, която е институт на материалното право, представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната страна при наличието на две предпоставки – обективна и субективна. Съгласно чл. 6.2 от договора (клауза уговорена в полза на кредитора), Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски (обективна предпоставка). Субективната предпоставка - обявяване на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора (упражнено от него потестативно право), че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Такава е и константната практика на ВКС на РБ, намерила отражение в Решение № 176/16.07.2015 г. по гр. д. № 5092/2014 г., ГК, IV г.о. на ВКС и Решение № 53/18.05.2015 г. по т. д. № 888/2014 г., ТК, II т.о. на ВКС, която практика е постановена и съобразно разрешенията дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. С това изменение на договора се приема, че се отнема преимуществото на срока, уговорен за издължаване на заемната сума, и че цялата главница по договора и възнаградителна лихва стават изискуеми и дължими, ведно с предвидената лихва за забава (просрочие), както е в процесния случай. Именно упражняването на това право от страна на банката е оспорено от ответната страна. В настоящия случай ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата молба. В хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба, по който е обективирано изявление на банката - ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник (В т. см. Решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК). С оглед на което съдът намира, че в конкретния случай ищцовото дружество е упражнило потестативното си право в хода на процеса с връчване на препис от исковата молба на 11.08.2023 г. на назначения от съда особен представител на ответника, като съдът е длъжен да го вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

С оглед на горното, настоящата инстанция приема, че банката е изпълнила задълженията си да изплати дължимите от ответника семестриални такси, както и да обяви кредита за предсрочно изискуем вследствие на неизпълнение на ответника да заплати дължимите месечни вноски (в случая осемнадесет вноски) след изтичане на гратисния период на договора.

Въззивникът „Обединена българска банка“ АД е възразил за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че клаузата на чл. 4.4 от Договора за студентски кредит е нищожна, поради противоречие с императивната норма на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, забраняваща начисляване на лихва върху лихва. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКСД – общият размер на задължението се формира след изтичането на гратисния период и включва главница, която е равностойността на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихва, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процентни пункта съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗКСД, а ако уговорката е за по-висока лихва, то тя е нищожна (ал. 2). Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗКСД, през гратисния период длъжникът не дължи заплащане на главница и лихви, но такива лихви съобразно ал. 3 се начисляват в предвидения максимален фиксиран размер от 7%. Съгласно чл. 3.1 от Договора фиксираната лихва от 7% се начислява върху усвоената част от кредита (усвояван на части), вкл. по време на гратисния период, като се капитализира годишно (4.4). От горното следва да се направи заключение, че по време на гратисния период е налице начисляване на лихва с отложен падеж на плащане, а именно – дължима след изтичането му, тоест същата е неизискуема. Тази лихва представлява възнаграждението на банката за предоставените парични средства. В случая не се касае за преструктуриране на съществуващ дълг. Капитализацията на лихвата в този случай към непадежирала главница, не сочи на преструктуриране с оглед улесняване погасяването на кредита, а представлява предварително заложено условие по договора. Следва да се направи и изводът, че за целия период на договора се дължи възнаградителна лихва – цена за предоставения (усвоения) кредитен ресурс. Същата се дължи обаче единствено и само върху усвоените, т. е. заплатените суми, предмет на кредитирането. Такава лихва не следва да се начислява върху капитализираната като главница лихва доколкото се достига до анатоцизъм, начисляване на лихва върху лихва. Когато предоставянето на кредити е основна търговска дейност на кредитодателя, който е банка, последният осъществява типична банкова сделка - предоставяне на кредит, поради което е допустимо капитализирането на лихва към главница. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗКСД въвежда забрана при този вид договори за заплащане на нещо друго, а само това, което е уговорено с договора, т. е. законодателят забранява по тези кредити кредитополучателят да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор и за които кредитополучателят не е уведомен преди сключване на договора.

От заключението на вещото лице се установи безспорно, че след ежегодното капитализиране на възнаградителна лихва от 7% върху главницата, при последващите олихвявания в рамките на гратисния период, е олихвяван сборът от главница и договорна лихва, съгласно 4.4 от договора. Тази уговорка (4.4) води до забранен от закона анатоцизъм, защото начисляваните през гратисния период възнаградителни лихви периодично са били капитализирани към главницата. По този начин главницата се трансформирала и върху нея отново се начислява възнаградителна лихва и така начисляването на лихва върху лихва продължава до изтичане на гратисния период. Липсва приета наредба по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, съобразно която да се извършва олихвяването на изтекли лихви, а съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ, уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци – в случая ответникът не е такъв, а и кредитът покрива потребителски нужди и натрупването на лихва върху лихва противоречи на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и води до начисляване на лихва в по-голям от предвидения максимален размер от 7%, което противоречи на чл. 20, ал. 1 от ЗКСД. Т.е. клаузата на чл. 4.4 от договора е нищожна, на основание чл. 26, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.

При отпадане приложението на клаузата за капитализация на лихвата, съдържаща се в чл. 4.4 от договора, приложение намира законовото правило за дължимост на възнаградителна лихва върху кредита през гратисния период, но без същата да се добавя като част от главницата и без нейното последващо олихвяване след изтичане на гратисния период. Възнаградителната лихва за гратисния период обаче все пак се дължи по силата на чл. 23, ал. 3 от ЗКСД.

От особения представител на ответника е направено възражение за недействителност на клаузата за начисляване на възнаградителна лихва, като съдът дължи и служебно изследване на спазването на императивните правни норми, касаещи потребителската закрила. На основание чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 23, ал. 3 от ЗКСД банката има право да начисли възнаградителна лихва в максимален размер от 7% за времето на гратисния период на кредитното правоотношение, като уговорка за по-висока лихва е нищожна. Доколкото е налице изрична законова разпоредба, легитимираща кредитора да начисли възнаграждение за гратисния период, уговорката в договора за начисляване на възнаградителна лихва, която е в рамките на максималния лимитиран от закона размер, не противоречи на закона и не създава неравновесие в правата и задълженията на кредитора и длъжника в тази си част.

С оглед на изложеното, възраженията за неяснота относно начина и размера на оскъпяване на кредита се считат неоснователни, както и възражението за липса на подписан погасителен план с оглед на спецификите на конкретния договор за кредит, по който съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Типовия договор, погасителният план се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. С представяне на погасителния план като приложение към исковата молба, банката е изпълнила задължението си по чл. 26, ал. 1 от Типовия договор. Не се установява недействителност на договора съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗКСД на други основания. Клаузите на договора са ясни, точни и разбираеми. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира, че ответникът дължи предоставената главница, лихвите, начислени за гратисния период, но не и върху начислените върху тях лихви. По изложените по-горе съображения съдът намира, че размерът на капитализираната възнаградителна лихва към главницата за гратисния период следва да се определи при съобразяване посочения в заключението на вещото лице размер без капитализация (раздел V от заключението по допълнителната съдебно- счетоводна експертиза – при дата на предсрочна изискуемост – 11.08.2023 г.), т.е. възнаградителна лихва следва да бъде изчислена само върху дължимите суми за главница, като не се начисляват лихви върху лихви, а именно в размер на сумата от 22 376.90 лв., която сума на основание чл. 24, ал. 1 от ЗКСД за гратисния период следва да се включи в общото задължение на кредитополучателя. Ответникът като лице, ползвало кредит като студент за плащане на семестриални такси, дължи на банката само 7% на годишна база договорно възнаграждение върху ползваната сума на кредита за такси от 82 144.86 лв. за целия срок на кредита от 120 месеца след гратисния период, ежемесечни вноски, всяка в размер на 953.77 лв., дължими за периода от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г. Изтеклите от 24.02.2015 г. до 05.02.2022 г. (когато изтича уговореният гратисен период) договорни лихви се дължат за плащане като договорно възнаграждение, а не като част от главницата. Върху посочената сумата не може след 05.02.2022 г. да се начислява договорна лихва от 7% на годишна база, защото тя не съставлява главница по кредита по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от ЗКСД. Изтеклите през гратисния период възнаградителни лихви би следвало да се плащат като такива, както страните са уговорили. Обстоятелството, че с чл. 10, ал. 2 от утвърдения между министъра на финансите и министъра на образованието типов договор за кредитиране на студенти и докторанти е предвидено изтеклата за гратисния период лихва да се капитализира (каквото възражение е налице във въззивната жалба), не дерогира императивната уредба на ЗКСД (чл. 17, ал. 4, чл. 19, чл. 21 и чл. 24 от ЗКСД).

По отношение акцесорните искове за дължимите възнаградителни лихви след изтичане на гратисния период от 05.03.2022 г. до 05.08.2023 г. и от 06.08.2023 г. до 11.08.2023 г. вкл. и обезщетение за забава върху главницата (наказателна надбавка), за същия период настоящата инстанция приема за неправилен извода на първоинстанционния съд, че тези задължения изобщо са недължими. Същите следва да бъдат изчислени само върху размера на отпуснатите средства за заплащане на семестриалните такси (чистата главница).

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗКСД, изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните. В чл. 3.2 от договора страните са договорили лихва за забава, в размер на договорната лихва с надбавка 10 процента пункта (общо 17 %). Това е лихва, която фигурира в договора, и за нея са налице ясни правила, приети от кредитополучателя, поради което същата е дължима. Съгласно заключението на съдебно икономическата експертиза размерът й е – 720.32 лв. Настоящият съдебен състав намира, че дължимото обезщетение за забава следва да бъде изчислено само върху чистия размер на главницата, без капитализация на възнаградителни лихви, т. е. съобразно изчислението на вещото лице за размера на лихвената надбавка за забава. Идентичен подход следва да се възприеме и по отношение на претенцията за възнаградителна лихва след изтичане на гратисния период. Възнаградителната лихва следва да се изчисли само върху чистия размер на главницата, без капитализираните възнаградителни лихви, а именно 8 273.52 лв., в това число редовно изискуема лихва от 05.03.2022 г. до 05.08.2023 г. – 8 188.16 лв. и редовна лихва върху оставаща редовна главница – 85.36 лв. от 06.08.2023 г. до 11.08.2023 г. вкл.

От заключението на съдебно икономическата експертиза (раздел V от заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза) се установява, че като се съобрази дата на предсрочна изискуемост 11.08.2023 г. дължими са: усвоената и непогасена главница е в размер на 82 144.86 лв., в. т.ч. редовно изискуема главница (редовно падежирали вноски от 05.03.2022 г. до 05.08.2023 г.) – 8 979.73 лв. и остатък по редовна главница - 73 165.13 лв.; начислена редовна възнаградителна лихва 8 273.52 лв., в това число редовно изискуема лихва от 05.03.2022 г. до 05.08.2023 г. – 8 188.16 лв. и редовна лихва върху оставаща редовна главница – 85.36 лв. от 06.08.2023 г. до 11.08.2023 г. вкл.; начислено обезщетение за забава 720.32 лв. - обезщетение за забава върху редовно падежирали главници от 05.03.2022 г. до 05.08.2023 г., начислени за периода от 05.03.2022 г. до 11.08.2023 г. вкл.; отложена възнаградителна лихва за гратисния период (от 24.02.2015 г. до 05.02.2022 г.) - 22 376.90 лв. (лихвата е изчислена без капитализация). В този случай единствената сума за погасяване на задължения по кредита в размер на 1 109.51 лв. е отнесена (при спазване поредността на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД) за погасяване на част от отложената възнаградителна лихва, като най-старо формирано вземане. В този размер според настоящата инстанция са основателни предявените искове, доколкото Банката е начислила лихви върху лихви и е нарушила забраната за анатоцизъм по изложените по-горе съображения. В останалата си част исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Тъй като правните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част до размер на сумата от 82 144.86 лв. (редовно изискуема главница) и в останалите му отхвърлителни части за претендираната възнаградителна лихва и лихва за забава, и в частта за разноските, като бъде постановено ново, с което бъде присъдена още сумата от 1 109.81 лв. до размер на сумата от 82 144.86 лв. - редовно изискуема главница (редовно падежирали вноски от 05.03.2022 г. до 05.08.2023 г.) – 8 979.73 лв. и остатък по редовна главница - 73 165.13 лв.; начислена редовна възнаградителна лихва 8 273.52 лв., в това число редовно изискуема лихва от 05.03.2022 г. до 05.08.2023 г. – 8 188.16 лв. и редовна лихва върху оставаща редовна главница – 85.36 лв. от 06.08.2023 г. до 11.08.2023 г. вкл.; начислено обезщетение за забава 720.32 лв. - обезщетение за забава върху редовно падежирали главници от 05.03.2022 г. до 05.08.2023 г., начислени за периода от 05.03.2022 г. до 11.08.2023 г. вкл.; отложена възнаградителна лихва за гратисния период (от 24.02.2015 г. до 05.02.2022 г.) в размер на 22 376.90 лв., като върху всички присъдени суми бъде присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2022 г. до окончателното им изплащане. В останалата му обжалвана част решението следва да се потвърди.

По депозираната от Р. К., чрез особения представител адв. И. А. частна жалба против протоколно определение от 02.04.2024 г. по гр.д. № 421/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, съдът намира, че по съществото си същата представлява искане по чл.248 ГПК, по което компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд. С оглед етапа, в който се намира производството по делото, следва частната жалба, съдържаща искането по чл.248 ГПК да се изпрати на ОС-Плевен за произнасяне след приключване на производството по делото.

Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция и направеното искане в тази насока, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 12 714.14 лв., представляваща разноски за производството пред двете инстанции.

Водим от горното, съдът