Решение № 4594 от 21.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 2818/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на В. А. Т. от ••• срещу Наказателно постановление (НП) № ••• издадено от •••• с което на жалбоподателя В. А. Т. на основание чл. 127, ал. 1 от Закон за марките и географските означения /ЗМГО/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО и на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО стоките: 10 броя мъжки блузи с дълъг ръкав, означени със знаци DSQUARED2, 7 броя мъжки тениски с къс ръкав, означени със знаци DSQUARED2, 7 броя мъжки тениски с къс ръкав, означени със знаци GUESS, 6 броя дамски тениски с къс ръкав, означени със знаци PHILIPP PLANE, 9 броя мъжки тениски с къс ръкав, означени със знаци TOMMY HILFIGER, 3 броя дамски блузи с дълъг ръкав, означени със знаци DOLCE&GABBANA, 2 броя дамски блузи с дълъг ръкав, означени със знаци MONCLER, 3 броя дамски тениски с къс ръкав, означени със знаци GUESS, 1 брой дамска блуза с дълъг ръкав, означена със знаци GUESS и 3 броя мъжки тениски с къс ръкав, означени със знаци MONCLER са отнети в полза на държавата и са предадени за унищожаване. Жалбата от В. А. Т. срещу посоченото наказателно постановление е била подадена до•••• който я разгледал и с Решение № •••е отменил наказателното постановление, издадено от председателя на Патентното ведомство на Република България. Решението е било обжалвано и касационната инстанция - ••• с Решение от •••. е обезсилил решението като недопустимо поради това, че е постановено от некомпетентен съд, като се е аргументирал, че с съгласно чл. 133, ал.2 от ЗМГО, наказателните постановления от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател, подлежат на обжалване пред Софийски районен съд, т.е. че е въведена специална местна подсъдност и в тази връзка е изпратил делото на Софийски районен съд по компетентност като е било образувано нястоящото н.а.х.д. № 2818/2023 г. по описа на СРС, НО 103 състав. С подадената жалба от В. А. Т. се сочи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска съдът го отмени. В тази насока жалбоподателят В. Т. твърди, че не е нарушила закона и от нейна страна няма извършено нарушение, а така също, че фактическата обстановка изложена в обжалваното НП не отговаря на действителността. В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество пред Софийски районен съд, жалбоподателят В. А. Т., редовно призована не се явява, като не се явява и адв. Г. Б. от ••• упълномощен представител на жалбоподателя. В представени писмени становища от адв. Г. Б. от••• се сочи, че неправилно е наложено административно наказание на жалбоподателя В. Т. като физическо лице, а субектът на който евентуално е следвало да бъде ангажирана отговорността е •••, както и че е останало недоказано обстоятелството дали процесните стоки са означени със знаци, сходни на регистрираните за стоки от клас 25 на •••марки, като се навеждат подробни доводи в тази насока. С оглед на изложеното и в становищата се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди на жалбоподателя направените от същата съдебни и деловодни разноски. Въззиваемата страна – •••, редовно призована се представлява от юрисконсулт ••• редовно упълномощена, която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Посочва, че нарушенията в областта на индустриалната собственост са такива с висока степен на обществена опасност, тъй като рефлектират върху обществото, но и засягат правата притежателите на регистрираните марки, както и тези на потребителите. Същата счита, че съставът на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО характеризира нарушението като такова на просто извършване и не е необходимо доказване на настъпили вреди. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Във връзка със Заповед №•••г. на директора на • и план•• № ••• г. на •••на 30.09.2021 г. е проведена полицейска операция на територията на •••, при която е извършена проверка на магазин за дрехи, находящ се в ••• на ••• стопанисван от ••• с ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление•••и собственик В. А. Т.. При проверката били установени изложени за продажба стоки, носещи запазени търговски марки, без съгласието на правопритежателя им, както следва: 10 броя мъжки блузи с дълъг ръкав, означени със знаци DSQUARED2, 7 броя мъжки тениски с къс ръкав, означение със знаци DSQUARED2, 7 броя мъжки тениски с къс ръкав, означени със знаци GUESS, 6 броя дамски тениски с къс ръкав, означени със знаци PHILIPP PLANE, 9 броя мъжки тениски с къс ръкав, означени със знаци TOMMY HILFIGER, 3 броя дамски блузи с дълъг ръкав, означени със знаци DOLCE&GABBANA, 2 броя дамски блузи с дълъг ръкав, означени със знаци MONCLER, 3 броя дамски тениски с къс ръкав, означени със знаци GUESS, 1 брой дамска блуза с дълъг ръкав, означена със знаци GUESS и 3 броя мъжки тениски с къс ръкав, означени със знаци MONCLER. За извършената проверка бил съставен протокол по чл.83 от ЗМВР, заведен с •••по описа на ••• Управителят и едноличен търговец В. А. Т. не представил документи относно произхода на стоките, както и такива, които да удостоверяват съгласието на притежателите на регистрирани марки, или на законните им представители за използване в търговската дейност по смисъла на 13, ал. 2 от Закона за марките и географските означения. В писмени обяснения от В. А. Т., същата заявила, че откритите при извършената на 30.09.2021 г. проверка в магазина на общо 51 броя дамски и мъжки блузи и тениски с марките: „Dsqiiared2“, „Guess“, „Philipp Plein“, „Tommy HilFiger“, „Dolce & Gabbana“ и „Moncler“ са закупени от Република Турция преди години и не разполагала с документи за тях. Стоките били предадени от В. А. Т. с протокол за доброволно предаване, заведен с ••• по описа на ••• и приобщени като веществени доказателства, оставени за съхранение в •••, като на същите бил извършен оглед, но по делото е представено само албум съдържащ фотоснимки на иззетите стоки. Във връзка с горните констатации е образувана преписка •••. по описа на •••, която била изпратена по компетентност на ••••, •••, където бил постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № •••по описа на •••и материалите били са изпратени на Патентно ведомство с оглед извършване на преценка за реализиране на административна отговорност за извършено нарушение по смисъла на чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения. На основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН въз основа на прокурорския акт било издадено и обжалваното наказателно постановление. Съгласно нормата на посочената разпоредба от ЗАНН, административнонаказателното производство може да се образува без приложен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, какъвто е и настоящият случай. При така установеното и възоснова на извършена преценка от свид. Н. С. Б. - старши експерт в Патентно ведомство, на 25.03.2022 г. от Председателя на Патентното ведомство на Република България било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподател В. Т. на осн. чл. 127, ал. 1 от ЗМГО е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и на осн чл. 127, ал. 5 от ЗМГО горепосочените стоки са отнети в полза на държавата и е постановено тяхното унищожаване, аз нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие с оглед показанията на свидетеля Н. С. Б. - експерт в ПВ, извършил проверката, относно преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдържащи се в административно наказателна преписка - протокол за доброволно предаване от 30.09.2021 г., протокол за извършена проверка в помещение от 30.09.2021 г., фотоалбум, заверен препис от договор за наем на недвижим имот от 05.02.2018 г. и др. Съдът възприе показанията на свид. Н. Б., който заявява, че работи в Патентното ведомство на Република България като главен експерт и не си спомня за конкретния случай. В тази връзка същия установява, че няма спомен да е извършвал проверка в търговски обект - магазин находящ се в гр. Сандански, но е извършвал проверка на материали постъпили от••• в Патентното ведомство, изяснявайки, че се касаело за нарушения свързани с използване на знаци на регистрирани марки без съгласието на техните притежатели, а така също, че има спомен, че самото нарушение било извършено на 30.09.2021 г. Съдът изгради своите изводи и възоснова на горепосочените писмени доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно съдебно обжалване на издадения санкционен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на постановление на прокурор за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. вх. № •••. по описа на ••••, поради което и не е издаден акт за установяване на административно нарушение в съответствие с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган - Председателя на Патентно ведомство на Република България съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ЗМГО. Настоящият съдебен състав обаче намира, че посоченото в наказателното постановление /НП/ нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закон за марките и географските означения, вменено за извършено от жалбоподателя В. А. Т. е недоказано. В тази връзка, следва да се посочи, че свидетеля свид. Н. Б., единствено заявява, че работи в Патентното ведомство на Република България като главен експерт и че няма спомен да е извършвал проверка в търговски обект - магазин находящ се в ••• но е извършвал проверка на материали постъпили от ••• в Патентното ведомство, касаещи нарушения свързани с използване на знаци на регистрирани марки без съгласието на техните притежатели, което нарушение било извършено на 30.09.2021 г., но сочи, че не си спомня за конкретният случай, От друга страна, действително от представените по делото писмени доказателства се установява, че процесните стоки - мъжко и дамско облекло са се намирали в търговския обект стопанисван от ••• на 30.09.2021 г. и са предлагани за продажба, както и че за същите не са представени документи за наличието на съгласие от носителя на марката за използването им в търговската дейност, но не се установява несъмнено, че процесните облекла - мъжки и дамски тениски и блузи с дълъг и къс ръкав са означени със знаци сходни на регистрираните за стоки от клас 25 на МКСУ, за които са регистрирани марките - DSQUARED2, GUESS, РHILIPP PLANE, TOMMY HILFIGER, DOLCE&GABBANA и MONCLER, съгласно направена справка в базите данни, поддържани от Световната организация за интелектуална собственост и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, по регионален ред и по реда на Мадридската система с действие на Територията на Р България, т.е от събраните по делото доказателства не става ясно как наказващият орган е достигнал до този извод и откъде произтича неговата компетентност, доколкото липсва конкретно и подробно описание на процесните вещи, не е налице изготвена маркова и/или съдебно - оценителна експертиза относно идентичност или сходство на поставените знаци, не е направено описание на всяка една от регистрираните марки. Поради това именно не може да се приеме от данните по делото, че използваните знаци върху стоките - мъжки и и дамски тениски и блузи с дълъг и къс ръкав предлаганите за продажба от••• в стопанисвания търговски обект в •••• са сходни с горепосочените световни марки, както е посочил в становището си упълномощения представител на жалбоподателя адв. Г. Б., които доводи на същия съдът споделя изцяло. Все в тази насока не може да на се отбележи, че не става ясно и каква преценка е извършил свид. Н. Б. относно фонетичното и визуално сходство дължащо се на еднакво звучене и близко графично оформление при сравнение на знаците от представените фотоснимки от приложения по делото фотоалбум на облеклата предлагани за продажба в магазина стопанисват от • с управител В. Т. горепосочените регистрирани търговски марки, както е посочено в НП, предвид, че липсва констативен протокол или протокол за извършена проверка, от който евентуално да се направи извод в тази насока. С оглед на всичко изложено и съдът намира, че от фактическите данни по делото не се установява безспорно че В. А. Т. е използвала в търговската си дейност, т.е. е предлагала за продажба - мъжки и дамски тениски и блузи с дълъг и къс ръкав означени със знаци сходни на регистрираните за стоки от клас 25 на МКСУ и в частност сходни на горепосочените световни търговски марки. В подкрепа на изложеното е обстоятелството, че доколкото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК, в случая е приложим чл. 16 от НПК и посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното, като в тежест на административно - наказващият орган е да докаже фактически констатации изложени в наказателното постановление. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. В тази насока и съдът намира наведените от упълномощения представител на жалбоподателя адв. Г. Б. от •••в представените от същия становища по делото, че неправилно е индивидуализиран субекта на нарушението, за основателни. Поради това и съдът споделя посоченото от защитата, че наказателното постановление е следвало да бъде издадено срещу •••, а не срещу физическото лице В. А. Т.. Действително, теорията и практиката са единодушни, че физическото лице и едноличният търговец представляват един и същ субект и съгласно теорията придобиването на търговско качество – едноличен търговец, не води до възникване на нов правен субект, но в конкретния случай търговската дейност извършвана в обекта в гр. Сандански се е осъществявала от името и за сметка на търговеца ••• ••• и с оглед посочената норма на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО е следвало да бъде ангажирана отговорността на търговеца и в частност на същия да бъде наложена имуществена санкция. Като е наложил глоба на физическото лице В. А. Т. наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон. По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. С оглед изхода на делото, предвид че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то и правото на разноски възниква за жалбоподателя В. А. Т.. Тук следва да се отбележи, че от същата са поискани разноски за производството пред РС – гр. Сандански в размер на 400 /четиристотин/ лева, която сума е заплатена от В. Т. съгласно договор за правна защита и съдействие по н.а.х.д. №•••. по описа на ••• за процесуално представителство от адв. Г. Б. от •• които на осн. чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл.1 43, ал. 1 от ••••следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя В. Т.. От друга страна, в производството по делото пред СРС липсват данни да са били договорени и заплатени от страна на жалбоподателя В. А. Т. разноски, независимо от приложеното по делото пълномощно на адв Г. Б. от ••• и обстоятелството, че е представен списъка на разноските за сумата от 800.00 /осемстотин/ лева, доколкото липсват доказателства такава сума да е заплатена от жалбоподателя Т. на адв. Б. и в този смисъла съдът не следва да присъжда такива за производството по делото пред СРС. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд,