Решение № 318 от 21.4.2022 г. на Районен съд - Перник по дело № 1933/2021 г.

При този изход на спора, при който се е приело, че деянието е осъществено, като е намален само размера на имуществената санкция, съдът дължи произнасяне съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК по направените искания от процесуалните представители на АНО и на дружеството-жалбоподател за присъждане в тяхна полза на сторените по делото разноски, като счита, че това следва да стане съразмерно на изменения размер на имуществената санкция.

От дружеството-жалбоподател е доказано извършването на разноски в размер на 300 лв., с оглед приложения на л.35 договор за правна защита и съдействие от 24.11.2021г., установяващ, че санкционираното юридическо лице е възложило на адвокат Я. С.а оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита пред Районен съд Перник по повод обжалване на процесното НП, тъй като договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Съгласно чл.80 от ГПК, субсидиарно приложим на основание на чл.144 от АПК, вр чл. 63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН процесуалния представител на жалбоподателя е представил на съда списък на разноските, в който изрично е вписал, че претендира за присъждане на такива в размер на 300 лв, конкретизирайки като основание за тях представения договор за правна защита и съдействие. При това положение поисканите 300 лв следва да бъдат намалени пропорционално съобразно с изложеното по- горе относно изменения размер на административната санкция с една пета, поради което и АНО следва да заплати на ••••••••••••••••• сумата от 60 лв за адвокатско възнаграждение на един адвокат.

Съгласно 63д, ал. 4 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на извършената дейност, предвид приключване на производството в едно съдебно заседание, настоящият състав намира, че за реално осъщественото процесуално представителство на АНО, в полза на ДАМТН, гр. София е дължимо юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. В съответствие с правилото на чл. 78, ал.3 от ГПК от ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено съобразно изменения размер на имуществената санкция, която е намалена с една пета, като дружеството-жалбоподател бъде осъдено да заплати 16 лв. (шестнадесет лева) такова в полза на ДАМТН, гр. София.

Молбата за изменение е допустима по реда на чл. 248 ГПК, но неоснователна като не са налице основания искането на адв. С.а за изменение на решението да се уважи.

Разпоредбата на чл. 248 ГПК предоставя възможност за изменение на съдебното решение в частта с разноските, като това производство има широко практическо приложение в качеството си на способ за защита срещу неправилното присъждане на разноски.

С оглед на спецификата на разноските, присъждани по реда на ГПК, производството по чл. 248 ГПК е единственото средство, чрез което може да се иска промяна на решението в частта с разноските. Изрично в закона е дадена алтернатива, като освен изменение се позволява и допълване на решението в частта с разноските. В случая обаче съдът е изложил доводи защо е определил този размер на разноските и не намира основание да преизлага отново мотивите си, като счита, че правните изводи, до които е достигнал съдът в решението си и изчисленията на същите са правилни и законосъобразни, съотнесени към пропорционалното уважаване на разноските само за частта за която жалбата е била основателна и уважена срещу атакуваното пред ПРС НП.

Ето защо и твърденията на молителя, че съдът неправилно е изчислил разноските по делото не са основателни.Съдът се е произнесъл по всички доводи и твърдения и е изчислил правилно разноските по делото. Следователно молбата за изменение на решението е неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл.63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр.