Решение № 870 от 13.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11773/2022 г.

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК. С Решение № 20043614/21.06.2022 г. по гр. д. № 41475/2019 г. по описа на СРС, 64 с-в: са осъдени „ПСТ Груп“ ЕАД и „Инфраструктурно строителство“ АД да платят на „Ей Си Ар“ ЕООД разделно по ½ част всеки обезщетение за ползване на поземлени имоти без основание за периода м. 09.2016 г. – м. 08.2017 г. вкл., а именно: сумата от 21697, 20 лева по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.1503.1011 с площ от 1845 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане, сумата от 3034, 08 лева по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.1503.1152 с площ от 258 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане, сумата от 270, 48 лева по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.1503.320 с площ от 23 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019 г.) до окончателното плащане, като е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД за сумата от 3880, 80 лева по отношение на реална част в размер на 330 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 68134.711.2123, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане; са осъдени „ПСТ Груп“ ЕАД и „Инфраструктурно строителство“ АД да платят на „ИП - Тектоника“ ЕООД разделно по ½ част обезщетение за ползване на поземлени имоти без основание за периода м.09.2016 г. - м.08.2017 г., вкл., а именно: сумата от 8137, 92 лева по отношение на поземлен имот е идентификатор 68134.1503.1151 с площ от 692 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане, сумата от 5562, 48 лева по отношение на имот е идентификатор 68134.1503.1150 с площ от 473 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане, сумата от 23378, 88 лева по отношение на имот с идентификатор 68134.1503.1149 с площ от 1988 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане и сумата от 2869, 44 лева по отношение на имот е идентификатор 68134.1503.318 с площ от 244 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане; е прекратено производството по гр.д. № 41475 по описа за 2019 г. на СРС, 64 - ти състав на основание чл. 233 ГПК в частта относно предявените от „Ей Си Ар“ ЕООД искове по чл. 59 ЗЗД срещу „ПСТ Груп“ ЕАД и „Инфраструктурно строителство“ АД за обезщетение за ползване на недвижими имоти без основание за периода м.09.2016г. - м.08.2017г., и при условията на евентуалност на основание чл. 45 ЗЗД, както и при условията на евентуалност иск по чл.49 ЗЗД срещу Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно имот с идентификатор 68134.1503.311 и имот с идентификатор 38134.711.5; върната е исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК в частта относно предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Ей Си Ар“ ЕООД и „ИП - Тектоника“ ЕООД срещу „ПСТ Груп“ ЕАД и „Инфраструктурно строителство“ АД.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Трансконсулт - БЕ“ ООД привлечено на страната на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Решението е влязло в сила в частта, в която: е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД за сумата от 3880, 80 лева по отношение на реална част в размер на 330 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 68134.711.2123, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане; е прекратено първоинстанционното производство обезщетение за ползване на недвижими имоти без основание за периода м.09.2016г. - м.08.2017г., и при условията на евентуалност на основание чл. 45 ЗЗД, както и при условията на евентуалност иск по чл.49 ЗЗД срещу Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно имот с идентификатор 68134.1503.311 и имот с идентификатор 38134.711.5; е върната е исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК в частта относно предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В законовия срок е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанионното производство „Инфраструктурно строителство“ АД срещу решението с излагане на доводи за неправилност. Излага, следните основни оплаквания:

Процесуални нарушения – Първоинстанционният съд не е обсъдил всички представени доказателства и възражения на страните в тяхната съвкупност. Основанията за иска са приети безкритично, въпреки противоречивия доказателствен материал; Неправилно приложение на чл. 59 ЗЗД – Според жалбоподателя не са налице всички кумулативни предпоставки за неоснователно обогатяване (липсва доказателство за фактическо ползване на имотите от ответниците, както и за обедняване на ищците). Недостатъчно доказателства за ползване на имотите – По делото не е доказано, че ответниците са ползвали процесните имоти в претендирания период. Свидетелските показания, включително тези на свидетеля на ищците, потвърждават, че имотите не са били използвани за строителни дейности. Съдебните експертизи са ненадеждни – Представените експертизи не отговаряли на изискванията за научна обоснованост, като са базирани на неточни методи (например сателитни снимки от Google Earth вместо официални геодезически измервания). Грешка при определяне на обезщетението – СРС е определил обезщетение без ясно изчисление на реално претърпените вреди, в противоречие със съдебната практика.

Моли съда за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЕЙ СИ АР” ЕООД и „ИП Тектоника” ЕООД са подали в срок писмен отговор на въззивната жалба на „Инфраструктурно строителство“ АД. Излагат, че неоснователно са изтъкнати доводи относно непроведено обсъждане на възражения на ответника в първоначалния съд. Твърди се, че ответникът не е подал становище и възраженията му са преклудирани. Целта е да се подчертае, че тези доводи трябва да бъдат отхвърлени заради непредставени документи или възражения в срок. Имотите на възложителя (клиента) са в близост до инфраструктурния проект “Пътна връзка за летище София”. През периода от юли 2016 до декември 2017 г. имотите са били използвани без разрешение за строителството на пътя. Ответникът оспорва експертизата, но твърденията му са неоснователни. Видът на земята не бил важен, тъй като тя е била използвана за строителни дейности. Изисква се обезщетение на базата на пазарната цена на наема. Сочи, че възраженията на ответника са преклудирани, тъй като не е подал становище. Във връзка с това, имотите на доверителите са законно засегнати от строителството на "Пътна връзка за летище София" между юли 2016 и декември 2017 г. Обезщетението е определено на база пазарната наемна цена, като се счита, че незаконното ползване от ответника води до неоснователно обогатяване. Размерът и всички елементи на исковете са доказани с експертиза.

Молят за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.

Претендират разноски.

В законовия срок е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанионното производство „ПСТ Груп“ ЕАД срещу решението с излагане на доводи за неправилност. Излага, следните основни оплаквания:

Неправилно приложение на чл. 59 ЗЗД – Първоинстанционният съд е разгледал иска по чл. 59 ЗЗД като главен, въпреки че ищците твърдят наличието на деликтен иск по чл. 45 ЗЗД, което прави иска по чл. 59 ЗЗД недопустим (поради неговия субсидиарен характер); Неправилно разпределение на доказателствената тежест – СРС не е възложил на ищците да докажат обедняването си, обогатяването на ответника и връзката между тях, в противоречие със съдебната практика; Липса на доказателства за собственост – Не е установено, че ищците са собственици на процесните имоти, като не е доказана идентичността между описаните в нотариалните актове имоти и тези в представените скици; Липса на доказателства за неоснователно ползване – По делото не е доказано, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху имотите. Съдът е кредитирал показанията само на свидетел, който е служител на ищците, като е игнорирал други свидетели и експертни доказателства. Недостоверност на експертизите – Експертизите са изготвени въз основа на ориентировъчни данни и сателитни снимки от Google Earth, без гаранция за тяхната точност. Неправилно определяне на обезщетението – Размерът на присъденото обезщетение е неправилно изчислен въз основа на критерии, несъответстващи на действителното предназначение на имотите (земеделска земя, а не урбанизирана територия). Необсъждане на алтернативни правни хипотези – Съдът не е разгледал възможността за „търпими действия“ или приложението на чл. 51 ЗС, които биха изключили претенцията на ищците.

Моли съда за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЕЙ СИ АР” ЕООД и „ИП Тектоника” ЕООД са подали в срок писмен отговор на въззивната жалба на „ПСТ Груп“ ЕАД, в които се излага, че имотите на доверителите, намиращи се в непосредствена близост до строежа на „Пътна връзка за летище София“ (период от юли 2016 до декември 2017 г.), са били незаконно ползвани от ответниците. СРС установява, че това ползване – за поставяне на строителна техника, материали, отпадъци и охрана на строежа – представлява неоснователно обогатяване, тъй като собственикът е лишен от правото да извлича доходи (наем) от своите имоти. На базата на приетата съдебно-техническа експертиза, подкрепена от кадастрални документи и свидетелски показания, се определя обезщетението по чл. 59 ЗЗД като размер на спестения пазарен наем (0, 98 лв/кв.м.) за съответните площи. Всички фактически и правни елементи на неоснователното обогатяване са доказани, а възраженията на ответниците са признати за неоснователни..

Молят за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.

Претендират разноски.

Въззиваемият Министерство на транспорта и съобщенията не е подало отговор на въззивните жалби.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледани по същество въззивните жалба са неоснователни, по следните съображения:

Предявени са обективно и субективно съединени искове са искове по чл. 59, ал.1 ЗЗД от „Ей Си Ар“ ЕООД и „ИП - Тектоника ЕООД срещу „ПСТ Труп“ ЕАД и „Инфраструктурно строителство“ АД за осъждането им да платят разделно, по ½ част всеки един от тях от следните суми, представляващи обезщетение за ползване на недвижими имоти без основание за периода м.09.2016г. - м.08.2017г., вкл., както следва (съгласно допуснато последно изменение на исковете с молба от 02.06.2021г. — л.490 от делото): в полза на ищеца „Ей Си Ар“ ЕООД сумата от 21697, 20 лева по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.1503.1011 с площ от 1845 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане, сумата от 3034, 08 лева по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.1503.1152 е площ от 258 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане, сумата от 270, 48 лева по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.1503.320 с площ от 23 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане, сумата от 3880, 80 лева по отношение на реална част в размер на 330 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68134.711.2123, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане и в полза на ищеца „ИП - Тектоника“ ЕООД сумата от 8137, 92 лева по отношение на поземлен ИМОТ C идентификатор 68134.1503.1151 е площ от 692 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане, сумата от 5562, 48 лева по отношение на имот с идентификатор 68134.1503.1150 е площ от 473 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане, сумата от 23378.88 лева по отношение на имот с идентификатор 68134.1503.1149 с площ от 1988 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане и сумата от 2869, 44 лева по отношение на имот с идентификатор 68134.1503.318 с площ от 244 кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.07.2019г.) до окончателното плащане. При условията на евентуалност са предявени същите осъдителни искове за заплащане на посочените по-горе суми като обезщетение поради неправомерно ползване на процесните имоти, вследствие на което са пропуснати доходи от наем на същите имоти спрямо ответника Министерство на транспорта и съобщенията.

Институтът на неоснователното обогатяване няма санкционен характер, а цели изравняване разместването на блага, осъществено без основание. Именно защото заплащането на обезщетение при неоснователно обогатяване не е санкция за противоправно поведение, то дължимостта му не се предпоставя единствено от наличие противоправно ползване /ползване без правно основание/. Необходимо е още това ползване да е довело до икономически резултат, при който – поради обща причина - едно лице се е обогатило, но друго е обедняло.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване на чужд недвижим имот включва следните елементи:

1. Ответниците да са ползвали през релевантния период без правно основание (без да е съществувал действителен правопораждащ юридически факт) процесните имоти;

2. Ищците да са били собственици на процесните имоти, като не са могли да ги ползват лично или са били лишени от възможността да получават граждански плодове от тях;

3. Ответниците да са се е обогатили със стойността на спестения пазарен наем за ползване на подобен имот;

4. Ищците да са обеднели, тъй като не са могли лично да ползват имота или да получават от него граждански плодове;

5. Връзка между обедняването и обогатяването, която не следва да е причинно-следствена, а да е предпоставена от един или от няколко общи факта (генетична).

Между страните са спорни всички елементи от изложения фактически състав на нормата на чл. 59 ЗЗД. Безспорни между страните по делото са фактите: че в „Брюксел 2015“ ДЗЗД участници са ответниците „ПСТ Груп“ ЕАД „Инфраструктурно строителство“ АД, които са сключили с Министерството на транспорта и съобщенията договор от 22.12.2015 г. за проектиране и изпълнение на строеж – Пътна връзка на летище „София“ с обхват от бул. „Брюксел“ до ул. „Мими Балканска“; че строителната площадка за изграждане на обекта е открита на 12.09.2016 г., а към м.11.2017 г. пътят по проекта, който свързва бул. „Брюксел“ и ул.“Мими Балканска“, е бил изграден.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.М., С.Д. и Й.В.. Настоящият въззивен състав отчита свързаността на тримата свидетели със страните по спора, доколкото първият е служител при ищеца „Ей Си Ар“ ЕООД на длъжност „технически ръководител“, а вторият и третият съответно с дружествата-ответници – единият като „ръководител звено охрана“ и отговарящ за охраната обекта на пътна връзка „Брюксел“ към „Терминал 2“, а другият – изпълняващ функции по строителен надзор на същия обект. Показанията на свидетеля С.Д. съдът приема за общи, най-малко информативни и с най-ниска степен на конкретност. Свидетелят Й.В. излага, че по време на строителството механизацията се движила в рамките на сервитута, докато свидетелят К.М. – че в процесните имоти на ищците била паркирана пътно-строителна техника, изкопни машини и машини за кофраж – според етапа на извършване на строително-монтажните работи. Съдът дава вяра на показанията на К.М., доколкото същите се потвърждават от заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице К. и направените от нея снимки на имотите, където се забелязват следи от едрогабаритни превозни средства. Показанията на свидетелите К.М. и Й.В. не си противоречат по отношение на факта, че в имотите на ищците, находящи се южно от изграждащия се обект, извън границите на сервитута, са били разположени временни сгради – фургони. Местонахождението им се потвърждава и от заключението по съдебно- техническата експертиза на вещото лице Герова и сателитните снимки към нея. Ето защо съдът приема за достоверни свидетелските показания на двамата свидетели в тази част. Свидетелят К.М. излага, че върху част от имотите е имало насипване на земни маси, били ползвани като депо за строителни материали, върху други – инертни материали, инвентар, кофражи, бетонови отпадъци. Попитан за същите факти свидетелят Й.В. не си спомня. Съдът намира, че изложеното от свидетеля К.М. се потвърждава от заключенията по двете съдебно-технически експертизи и приложените снимки към тях, поради което ги кредитира като достоверни.

По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД от „Ей Си Ар“ ЕООД срещу „ПСТ Груп“ ЕАД „Инфраструктурно строителство“ АД:

Относно правото на собственост и ползването на недвижим имот 68134.1503.1011 с площ от 1845 кв.м.:

За установяване принадлежността на правото на собственост върху имота ищците са представили нотариален акт за продажба на недвижим имот № 55, том V, peг. № 28912, дело № 857/2003 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 56, том V, peг. № 28913, дело № 858/2003г. и договор за продажба на недвижим имот от 29.12.2006г., вписан в служба по вписванията като акт № 13, том II, както и скица за имота № 15-558338-21.06.2019г., издадена от СГКК - гр. София (л.358 от делото). Посоченият имот е бил част от имот с пл.82, нанесен в кадастрален лист № 483 по кадастралния план на гр. София, складова зона „Гара Искър“, местност „Крушите“ с площ от 2923 кв.м., като реална част с площ от 1055 кв.м. е била продадена на държавата и която реална част е включена в регулационния план на „Пътна връзка от бул.“Брюксел“ към нов пътнически терминал на летище София“ - „За транспортна инфраструктура и озеленяване“. Настоящият състав възприема изцяло изводът на първоинстанционният съд, основан на приложените писмени доказателства и заключението на изготвеното по реда на чл. 207 и следв. ГПК съдебно-техническа експертиза по ч.гр.д. № 88035/2017 на СРС, ГО, 29 с-в, че недвижимият имот, описан в посочените актове за собственост, е идентичен на имот с идентификатор 68134.1503.1011. Установяването на идентичност на недвижими имоти, индивидуализирани по предходен кадастрален план и по нов кадастрален план, е извършен чрез сравнителен анализ на данните от двата плана и писмените доказателства. Проучване на кадастралните номера и границите на имотите в стария и новия кадастрален план, проверката на координатите и площта на имота в двата кадастрални плана, анализа на граници със съседни имоти са достатъчна гаранция, че заключението на вещото лице К. е изготвено компетентно, поради което следва да бъде кредитирано от съда като достоверно.

За ползването на недвижимия имот е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което същият попада от северната част на бул. „Брюксел“. Вещото лице е онагледило констатациите си със снимки от ортофотоплана, изработен от Географска информационна система (ГИС) – София, и от сателитни снимки от онлайн платформата Google Earth. Ортофотопланът е специализирана картографска снимка, създадена чрез обработка на аерофотоснимки или сателитни изображения, като се елиминират изкривяванията, причинени от релефа на терена, перспективата и ъгъла на заснемане. Според изложеното в заключението през м. февруари 2016 г. територията на север на изграждащия се булевард е все още незастроена. През м. септември 2016 г. върху имота вече са образувани пътища. През м. юни 2017 г. целият терен е покрит със строителни материали. През м.август 2017 г. – теренът е разчистен, но все още се виждат някакви остатъци. Вещото лице е заключило, че процесният поземлен имот е сред тези, които за периода м.септември 2016 г. – м.август 2017 г. е бил ползван за строителни и складови дейности за изграждане на отклонение на бул. „Брюксел“ за Терминал 2 на Аерогара – София. Настоящият въззивен състав изцяло кредитира заключението на експертизата, тъй като я намира за компетентно изготвена и почиваща на реални данни от сателитно заснемане. Сателитните изображения от Google Earth е допустимо да се използват за доказването на фактическото състояние на недвижими имоти, определяне на начина на ползване на имот в определен период, хронологично проследяване на промените в него, установяване на граници и разположение на обекти и др. Сателитните снимки от Google Earth са базирани на данни, събрани от различни източници – сателити, въздушни снимки и цифрови карти. Макар че предлагат висока резолюция и сравнително точна информация и геолокация, тяхната юридическа достоверност следва да бъде съпоставяна с други доказателствени източници и да се преценяват с оглед цялата доказателствена съвкупност. В случая точността и достоверността на установените в експертизата от вещото лице факти по отношение на местоположението на имотите и ползването им се потвърждават от ортофотоплана, съставен от ГИС – София, от съдебно-техническа експертиза по ч.гр.д. № 88035/2017 на СРС, ГО, 29 с-в, и приложената към нея комбинирана скица, както и от свидетелските показания на свидетеля К.М.. Точността на сателитните снимки следва и от съответствието им с ортофотоплана. Последният е резултат от геопространствени анализи в ГИС и представлява геореферирано изображение, върху което може да се наслагват кадастрални и топографски карти. В случая именно характеристиката му на високоточна карта отразяваща актуалното състояние на терена с геореференция води настоящия състав до извода за достоверност на заключението на вещото лице Герова.

Относно правото на собственост и ползването на недвижим имот 68134.1503.1152 с площ от 258 кв.м. – 3034, 08 лева:

За установяване принадлежността на правото на собственост върху имота ищците са представили нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 15, том V, peг. № 10399, дело № 732/2002 г., нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 165, том IV, peг. № 10003, дело № 694/2002 г., нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 167, том IV, peг. № 10011, дело № 696/2002 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 137, том III, peг. № 12569, дело № 468/2009г., договор за продажба на недвижим имот от 12.12.2006г., вписан като акт № 44, том XXXV. Представена е и скица на имот с № 15-558349-21.06.2019 г., издадена от СГКК - гр. София. Посоченият имот е бил част от поземлен имот по стар кадстрален план с пл. № 80 с площ от 887 кв.м., нанесен в кадастрален лист № 437/438 през 1998г., и идентичен с имот пл. № 296, местност „Крушите“, като реална част от 337 кв.м. от този имот е била продадена на държавата и включена в регулационния план на „Пътна връзка от бул. „Брюксел“ към нов пътнически терминал на летище София“ - „за транспортна инфраструктура и озеленяване“. Установяването на идентичност на недвижими имоти, индивидуализирани по предходен кадастрален план и по нов кадастрален план, е извършен чрез сравнителен анализ на данните от двата плана и писмените доказателства. Проучване на кадастралните номера и границите на имотите в стария и новия кадастрален план, проверката на координатите и площта на имота в двата кадастрални плана, анализа на граници със съседни имоти са достатъчна гаранция, че заключението на вещото лице К. е изготвено компетентно, поради което следва да бъде кредитирано от съда като достоверно.

За ползването на недвижимия имот е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което същият попада от северната част на бул. „Брюксел“. Вещото лице е онагледило констатациите си със снимки от ортофотоплана, изработен от Географска информационна система (ГИС) – София, и от сателитни снимки от онлайн платформата Google Earth. Според изложеното в заключението през м. февруари 2016 г. територията на север на изграждащия се булевард е все още незастроена. Откъм южната граница на имота има складирани строителни материали. През м. септември 2016 г. върху имота вече са образувани пътища и площадки. През м. юни 2017 г. целият терен е покрит със строителни материали. През м.август 2017 г. – теренът е разчистен, но все още се виждат някакви остатъци. Вещото лице е заключило, че процесният поземлен имот е сред тези, които за периода м.септември 2016 г. – м.август 2017 г. е бил ползван за строителни и складови дейности за изграждане на отклонение на бул. „Брюксел“ за Терминал 2 на Аерогара – София. За продължаване на изграждането на бул. „Брюксел“ над бул. „Хр.Колумб“ е било изградено отклонение, минаващо под вече изградената част на бул. „Брюксел“. Настоящият въззивен състав изцяло кредитира заключението на експертизата, тъй като я намира за компетентно изготвена и почиваща на реални данни от сателитно заснемане по изложените подробно съображения в частта относно недвижим имот с идентификатор 68134.1503.1011.

Съгласно заключението на вещото лице К. по експертизата, изготвена по реда на чл. 207 ГПК, в процесния имот са били разположени няколко палета с тротоарни Плочи (50 кв.) и е запазена частично ограда с портал, които възприятия са непосредствени и съдът ги кредитира като достоверни.

По отношение на направените от въззивниците възражения, че бил учреден сервитут за обходния маршрут на бул. „Хр.Колумб“, съдът намира същото за недоказано. Сервитутът по чл. 38 от Закона за пътищата (ЗП) се учредява, за да осигури на държавния или общинския орган (или на съответния оператор) възможност да изпълнява предвидени в закона дейности – например строителство, поддържане, ремонт и контрол по трасето на пътя. Учредяването на такъв сервитут може да стане по няколко начина, но винаги върви заедно с надлежно вписване и/или административен акт, който му придава задължителен характер. По делото не са представени нито договор между собствениците на имотите и компетентния държавен орган, нито административен акт (заповед или решение). Не са изложени твърдения и не са посочени доказателства за одобрен устройствен план, в който да е предвиден законов сервитут. Представени са от ответниците единствено писмо от Министерство на транспорта и съобщенията до ищците, с които са уведомени, че ако е „налице евентуално засягане на частен имот, то е в резултат на спазване на одобрени проекти и със съответните одобрения и разрешения от компетентните държавни и общински органи“. Приложен е и проект за съгласуван с МВР-КАТ проект за временна организация на движението в района на строителния обект, в частта където бул. „Хр.Колумб“ минава под изграждания мост. Представените доказателства не установяват учреден сервитут по чл. 38 ЗП, поради което съдът намира, че не е доказано ползването на процесния имот с идентификатор 68134.1503.1152 от ответниците в режим на търпимост на дейностите по строеж на пътя.

Относно правото на собственост и ползването на недвижим имот 68134.1503.320 с площ от 23 кв.м. – 270, 48 лева:

За установяване принадлежността на правото на собственост върху имота ищците са представили нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 15, том V, peг. № 10399, дело № 732/2002 г., нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 165, том IV, peг. № 10003, дело № 694/2002 г., нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 167, том IV, peг. № 10011, дело № 696/2002 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 137, том III, peг. № 12569, дело № 468/2009г., договор за продажба на недвижим имот от 12.12.2006г., вписан като акт № 44, том XXXV.Представена е и скица № 15-555600-21.06.2019 г. Посоченият имот е бил част от поземлен имот по стар кадстрален план с пл. № 80 с площ от 887 кв.м., нанесен в кадастрален лист № 437/438 през 1998г., и идентичен с имот пл. № 296, местност „Крушите“, като реална част от 337 кв.м. от този имот е била продадена на държавата и включена в регулационния план на „Пътна връзка от бул. „Брюксел“ към нов пътнически терминал на летище София“ - „за транспортна инфраструктура и озеленяване“. Установяването на идентичност на недвижими имоти, индивидуализирани по предходен кадастрален план и по нов кадастрален план, е извършен чрез сравнителен анализ на данните от двата плана и писмените доказателства. Проучване на кадастралните номера и границите на имотите в стария и новия кадастрален план, проверката на координатите и площта на имота в двата кадастрални плана, анализа на граници със съседни имоти са достатъчна гаранция, че заключението на вещото лице К. е изготвено компетентно, поради което следва да бъде кредитирано от съда като достоверно.

За ползването на недвижимия имот е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което същият попада от южната част на бул. „Брюксел“. Според изложеното в заключението през м. февруари 2016 г. територията на юг на изграждащия се булевард е все още незастроена. През м. септември 2016 г. върху имота вече са образувани пътища и площадки. През м. юни 2017 г. теренът е обходен път. През м.август 2017 г. – теренът все още представлява обходен път. Вещото лице е заключило, че процесният поземлен имот е сред тези, които за периода м.септември 2016 г. – м.август 2017 г. е бил ползван за строителни и складови дейности за изграждане на отклонение на бул. „Брюксел“ за Терминал 2 на Аерогара – София. В по-късен етап е било изградено отклонение – обходен маршрут, минаващо под вече изградената част на бул. „Брюксел“. Настоящият въззивен състав изцяло кредитира заключението на експертизата, тъй като я намира за компетентно изготвена и почиваща на реални данни от сателитно заснемане по изложените подробно съображения в частта относно недвижим имот с идентификатор 68134.1503.1011.

По отношение на направените от въззивниците възражения, че бил учреден сервитут за обходния маршрут на бул. „Хр.Колумб“, съдът намира същото за недоказанопо съображенията изложени за имот с идентификатор 68134.1503.1152.

По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД от „Ей Си Ар“ ЕООД срещу „ПСТ Груп“ ЕАД:

Относно правото на собственост и ползването на недвижим имот 68134.1503.1151 с площ от 692 кв.м.:

За установяване принадлежността на правото на собственост върху имота ищците са представили нотариален акт № 102, том III, per. № 6375, дело № 424 от 2006г. и договор за продажба на недвижим имот от 12.12.2006г., както и скица за поземлен имот № 15-558347-21.06.2019г„ издадена от СГКК. Посоченият имот е бил част от поземлен имот пл. № 41 по плана на гр. София, Столична община, район „Искър“, местност „Пътна връзка за летище София - НПЗ Искър - север“ с площ от 2892 кв.м., като реална част с площ от 1223 кв.м. от имота е продадена на държавата и включена в регулационния план на регулационния план на „Пътна връзка от бул.“Брюксел“ към нов пътнически терминал на летище София“ - „За транспортна инфраструктура и озеленяване“. Установяването на идентичност на недвижими имоти, индивидуализирани по предходен кадастрален план и по нов кадастрален план, е извършен чрез сравнителен анализ на данните от двата плана и писмените доказателства. Проучване на кадастралните номера и границите на имотите в стария и новия кадастрален план, проверката на координатите и площта на имота в двата кадастрални плана, анализа на граници със съседни имоти са достатъчна гаранция, че заключението на вещото лице К. е изготвено компетентно, поради което следва да бъде кредитирано от съда като достоверно.

За ползването на недвижимия имот е изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза, съгласно което същият попада от северната част на бул. „Брюксел“. Вещото лице е онагледило констатациите си със снимки от ортофотоплана, изработен от Географска информационна система (ГИС) – София, и от сателитни снимки от онлайн платформата Google Earth. Според изложеното в заключението през м. февруари 2016 г. територията на север на изграждащия се булевард е все още незастроена. Откъм южната граница на имота има складирани строителни материали. През м. септември 2016 г. върху южната част от имота вече са образувани пътища. През м. юни 2017 г. целият терен е покрит със строителни материали. През м.август 2017 г. – теренът е разчистен, но все още се виждат някакви остатъци. Вещото лице е заключило, че процесният поземлен имот е сред тези, които за периода м.септември 2016 г. – м.август 2017 г. е бил ползван за строителни и складови дейности за изграждане на отклонение на бул. „Брюксел“ за Терминал 2 на Аерогара – София. Настоящият въззивен състав изцяло кредитира заключението на експертизата, тъй като я намира за компетентно изготвена и почиваща на реални данни от сателитно заснемане по изложените подробно съображения в частта относно недвижим имот с идентификатор 68134.1503.1011.

Относно правото на собственост и ползването на недвижим имот 68134.1503.1150 с площ от 473 кв.м.:

За установяване принадлежността на правото на собственост върху имота ищците са представили нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 78, том IV, peг. № 10458, дело № 625/2007 г. За имот с идентификатор 68134.1503.1150 е представена скица на поземлен имот № 15- 558344-21.06.2019 г. издадена от СГКК. Имотът е част от имоти с пл. № 221 по плана на гр. София, местност „Пътна връзка за летище София - НПЗ „Искър - север“, гр. София, район „Искър“, местност „Крушите“ с площ от 1185 кв.м. и поземлен имот с пл. № 222 по плана на гр. София, местност „Пътна връзка за летище София - НПЗ „Искър - север“, гр. София, район „Искър“, местност „Крушите“ с площ от 249 кв.м., както е част от имот с идентификатор № 004294 по плана за земеразделяне на село Слатина, местността „Крайното“, целият с площ от 2508 кв.м. Установяването на идентичност на недвижими имоти, индивидуализирани по предходен кадастрален план и по нов кадастрален план, е извършен чрез сравнителен анализ на данните от двата плана и писмените доказателства. Проучване на кадастралните номера и границите на имотите в стария и новия кадастрален план, проверката на координатите и площта на имота в двата кадастрални плана, анализа на граници със съседни имоти са достатъчна гаранция, че заключението на вещото лице К. е изготвено компетентно, поради което следва да бъде кредитирано от съда като достоверно.

За ползването на недвижимия имот е изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза, съгласно което същият попада от северната част на бул. „Брюксел“. Вещото лице е онагледило констатациите си със снимки от ортофотоплана, изработен от Географска информационна система (ГИС) – София, и от сателитни снимки от онлайн платформата Google Earth. Според изложеното в заключението през м. февруари 2016 г. територията на север на изграждащия се булевард е все още незастроена. Откъм южната граница на имота има складирани строителни материали. През м. септември 2016 г. върху южната част от имота вече са образувани пътища. През м. юни 2017 г. целият терен е покрит със строителни материали. През м.август 2017 г. – теренът е разчистен, но все още се виждат някакви остатъци. Вещото лице е заключило, че процесният поземлен имот е сред тези, които за периода м.септември 2016 г. – м.август 2017 г. е бил ползван за строителни и складови дейности за изграждане на отклонение на бул. „Брюксел“ за Терминал 2 на Аерогара – София. Настоящият въззивен състав изцяло кредитира заключението на експертизата, тъй като я намира за компетентно изготвена и почиваща на реални данни от сателитно заснемане по изложените подробно съображения в частта относно недвижим имот с идентификатор 68134.1503.1011.

Относно правото на собственост и ползването на недвижим имот 68134.1503.1149 с площ от 1988 кв.м.:

За установяване принадлежността на правото на собственост върху имота ищците са представили нотариален акт за продажба на недвижим имот № 179, том I, peг. № 3003, дело № 166 от 2003 г. и договор за продажба на недвижим имот от 29.12.2006 г., вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. № 1399, акт № 275, том 1, както и скица за поземлен имот № 15-558342- 21.06.2019 г. на СГКК - гр. София. Посоченият имот по стар кадастрален план е част от неурегулиран поземлен имот, целят с площ от 2821 кв.м. с пл. № 83, нанесен в кадастрален лист № 438, заснет през 1998 г. като реална част с площ от 126 кв.м. от този имот е продадена на държавата и попада в регулационния план на „Пътна връзка от бул. „Брюксел“ към нов пътнически терминал на летище София „За транспортна инфраструктура и озеленяване“.

Установяването на идентичност на недвижими имоти, индивидуализирани по предходен кадастрален план и по нов кадастрален план, е извършен чрез сравнителен анализ на данните от двата плана и писмените доказателства. Проучване на кадастралните номера и границите на имотите в стария и новия кадастрален план, проверката на координатите и площта на имота в двата кадастрални плана, анализа на граници със съседни имоти са достатъчна гаранция, че заключението на вещото лице К. е изготвено компетентно, поради което следва да бъде кредитирано от съда като достоверно.

За ползването на недвижимия имот е изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза, съгласно което същият попада от северната част на бул. „Брюксел“. Вещото лице е онагледило констатациите си със снимки от ортофотоплана, изработен от Географска информационна система (ГИС) – София, и от сателитни снимки от онлайн платформата Google Earth. Според изложеното в заключението през м. февруари 2016 г. територията на север на изграждащия се булевард е все още незастроена. През м. септември 2016 г. върху южната част от имота вече са образувани пътища и площадки. През м. юни 2017 г. целият терен е покрит със строителни материали. През м.август 2017 г. – теренът е разчистен, но все още се виждат някакви остатъци. Вещото лице е заключило, че процесният поземлен имот е сред тези, които за периода м.септември 2016 г. – м.август 2017 г. е бил ползван за строителни и складови дейности за изграждане на отклонение на бул. „Брюксел“ за Терминал 2 на Аерогара – София. Настоящият въззивен състав изцяло кредитира заключението на експертизата, тъй като я намира за компетентно изготвена и почиваща на реални данни от сателитно заснемане по изложените подробно съображения в частта относно недвижим имот с идентификатор 68134.1503.1011.

Относно правото на собственост и ползването на недвижим имот 68134.1503.318 с площ от 244 кв.м.:

За установяване принадлежността на правото на собственост върху имота ищците са представили За установяване принадлежността на правото на собственост върху имота ищците са представили нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 78, том IV, peг. № 10458, дело № 625/2007 г. Представена е скица № 15-555598-21.06.2019 г., издадена от СГКК - гр. София. Имотът е част от имоти с пл. № 221 по плана на гр. София, местност „Пътна връзка за летище София - НПЗ „Искър - север“, гр. София, район „Искър“, местност „Крушите“ с площ от 1185 кв.м. и поземлен имот с пл. № 222 по плана на гр. София, местност „Пътна връзка за летище София - НПЗ „Искър - север“, гр. София, район „Искър“, местност „Крушите“ с площ от 249 кв.м., както е част от имот с идентификатор № 004294 по плана за земеразделяне на село Слатина, местността „Крайното“, целият с площ от 2508 кв.м. За ползването на недвижимия имот е изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза, съгласно което същият попада от южната част на бул. „Брюксел“. Вещото лице е онагледило констатациите си със снимки от ортофотоплана, изработен от Географска информационна система (ГИС) – София, и от сателитни снимки от онлайн платформата Google Earth. Според изложеното в заключението през м. февруари 2016 г. територията на север на изграждащия се булевард е все още незастроена. През м. юни 2017 г. целият в целия терен са поставени временни постройки – фургони. През м.август 2017 г. – в теренът все още се намират фургоните. Вещото лице е заключило, че процесният поземлен имот е сред тези, които за периода м.септември 2016 г. – м.август 2017 г. е бил ползван за строителни и складови дейности за изграждане на отклонение на бул. „Брюксел“ за Терминал 2 на Аерогара – София. Настоящият въззивен състав изцяло кредитира заключението на експертизата, тъй като я намира за компетентно изготвена и почиваща на реални данни от сателитно заснемане по изложените подробно съображения в частта относно недвижим имот с идентификатор 68134.1503.1011.

Съгласно заключението на вещото лице К. по експертизата, изготвена по реда на чл. 207 ГПК, в процесния имот са били разположени четири фургона, изцяло заградени с мрежа и надписи „ПСТ“, които възприятия са непосредствени и съдът ги кредитира като достоверни.

С оглед изложеното съдът достигна до извод, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищците на процесните имоти, както и че същите са ползвани от ответните дружества.

Неоснователно обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственик е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Тогава обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота, се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период. По предявените претенции за обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД с твърдения, че ползвателите на имотите са се обогатили неоснователно, тъй като са лишени от гражданските плодове на имотите /от пазарния наем/, обезщетението се дължи за времето, през което са останали лишени от този доход. Ответниците не установиха чрез събраните по делото доказателства правнорелевантното обстоятелство, че ползват имота на облигационно основание или при надлежно учредено ограничено вещно право на ползване. Следователно, настоящият въззивен състав приема, че процесното имущество е ползвано през релевантния период от същите без правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Критериите от значение за определяне на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на средния пазарен наем в горната хипотеза произтичат от индивидуалните особености на конкретния имот и са: предназначението на имота /за търговска дейност, за обществени нужди или др./; местоположението му; регулационният му статут; установеният начин на ползване, както досежно вида на ползването за съответна дейност, така и досежно обстоятелството дали ползването обхваща целия имот или част от него. Пропуснатите ползи, представляващи обедняването на собственика на имота, респ. лицето, стопанисващо имота, се остойностяват със средния пазарен наем за същия имот за периода, през който е бил лишен от ползването му – Решение № 252/23.01.2015г. по гр.д.№ 2858/2014г. на III ГО на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК. В този размер се изразява и обогатяването на ответника, произтичащ от същия факт – ползването на имота без правно основание, тъй като това са средствата, които той си е спестил. Вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза правилно е използвало за изчисляване на средната пазарна наемна цена методът на непосредствено сравнение на цените на аналогични имоти събирайки пазарни данни и прилагайки съответните корекции (за разлики в локация, състояние, обзавеждане, инфраструктура и др.), т.е. отчитайки предназначението и характеристиките на процесните имоти е поставило цена от 0, 98 лв. на кв.м. С оглед изложеното съдът намира, че въззивните жалби са неоснователни, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната му част.

По отношение на разноските: Предвид изхода на спора разноски се дължат само на въззиваемата страна. „Ей Си Ар“ ЕООД и „ИП - Тектоника“ ЕООД претендират разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2700 евро въз основа на договор за правна защита и съдействие (л. 92), в който е отбелязано, че претендираното възнаграждение е заплатено. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят по ½ от претендираната сума на всеки от въззиваемите.

Воден от гореизложеното, съдът