Решение № 2952 от 16.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5207/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 2370/17.02.2023г. по гр.д. № 50482 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 128-ми състав е признато за установено, че С. К. С., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к. •••••••“, ул. ••••••• № 9 дължи н а Топлофикация София”ЕАД, ЕИК •••••••, с адрес на управление: гр.София, ул. „••••••• на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумите, както следва: сумата от 573, 35лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.06.2022г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8, ул. •••••••, гр. София, абонатен № ••••••• за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г..; сумата от 67, 75лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -03.06.2022г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинната енергия в имота за периода от 01.05.2019г. До 30.04.2021г.; сумата от 67, 58лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. До 20.05.2022г.; сумата от 13, 02лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 29686/2022г. на Софийски районен съд, като С. К. С., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК •••••••, с адрес на управление: гр.София, ул. „••••••• разноски по делото в размер на 946, 56лв., като неоснователен е отхвърлен иска за мораторна лихва за горница над 67, 58лв. До предявен размер от 70, 20лв., като Топлофикация София“ЕАД е осъдена да заплати на С. К. С. съдебни разноски от 0, 72лв. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №76301/20.03.2023г. По регистъра на СРС от ответника по исковете - С. К. С., ЕГН •••••••••• в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че бил лишен от възможност за защита поради даване на ход на делото от СРС при липса на предпоставки за същото. Апартамент № 8 и апартамент № 7 били един и същ имот, административно били разделени на два имота и ищецът в системата си ги водел с два отделни абонатни номера. Не бил ползват топлинна енергия в имота Наредбата за топлоснабдяване била технически абсурд, нарушена била методиката, в начисляването на сградна инсталация не се включвали коридори, стълбище, тоалетна и баня, в имота имало две бани и тоалетни, нанесени били неверни данни за изчисляването на потреблението. Съдът бил задължен да следи за неравноправни клаузи. В случая нямало договор или поне мълчаливо съгласие за предлаганата от ищеца услуга. Разпоредбата на чл. 62 от закона за защита на потребителите не допускало доставки на стоки и услуги без съгласие на потребителя Приетите заключения по съдебните експертизи били обосновани с изготвени от ищеца документи Методиката по Наредбата за топлоснабдяване необосновано позволявала нанасяне на произволни стойности. Начисляването за ап. 8 на 724лв. При площ на същия от 110 кв.м. било необосновано при съпоставка с начисленията за ап. 7 в размер на 589лв. А площта му била 126 кв.м. Не бил ползвател по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Приетият нотариален акт не сочел ограниченията на собствеността му, които на практика отнемали правото му на владение, ползване и разпореждане с имота. Дори нямал ключ за имота бил само формално негов собственик. Поради ремонт апартамент бил необитаем и нямало консумация на топлинна енергия. Претендирал е разноски. Въззиваемият- ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ••••••• е оспорил жалбата. Претендирало е разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 192536/16.09.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ••••••• срещу С. К. С., ЕГН ••••••••••, с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите, както следва: сумата от 573, 35лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.06.2022г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8, ул. •••••••, гр. София, абонатен № ••••••• за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г..; сумата от 67, 75лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -03.06.2022г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинната енергия в имота за периода от 01.05.2019г. До 30.04.2021г.; сумата от 70, 20лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. До 20.05.2022г.; сумата от 13, 02лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 29686/2022г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в имота, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните били обвързани от договор при Общи условия, дължал и възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите. Претендирало е разноски. Ответникът С. К. С., ЕГН •••••••••• е оспорил исковете. Навел е твърдения, че ап. № 7 и ап. 8 били един и същ имот, разделен административно на два отделни имота. Не бил искал и давал съгласие да му се предоставя услугата от ищеца ви мота, за неравноправни клаузи съдът следял служебно. Не бил сключвал договор с ищеца, не бил потребявал топлинна енергия в имота за периода. Жилището било необитаемо, съставените от ищеца документи били частни и с невярно съдържание. В заявлението декларация от 2010г. Бил подписан като пълномощник на Г.Г. по настояване от Банка ДСК“ЕАД за изтеглянето на кредит от 2010г. Банката ограничила достъпа до жилището чрез вписването на възбрана. Документи подписвал и като представител на сестра си М.С., която била бивш собственик Данните за сградата и за обемите на имотите били по справка от 1985г., не била отчетена последваща промяна. Не била взета по дни справка от Института по метрология от БАН за температурите. Методиката била приложена неправилно, не бил намален обем с общи части -стълбище, както не бил намален и с площта на коридори, бани и тоалетни. Начисленията били произволни, в имота имало измервателни уреди, не бил посочен в списъка на етажните собственици. По делото е приложено заповедно дело № 29686/2022г. на СРС, съгласно което същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 112617/03.06.2022г., със заповед по чл. 410 от ГПК районният съд е разпоредил С. К. С. да заплати на Топлофикация София“ЕАД сумата от 573, 35лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.06.2022г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8, ул. •••••••, гр. София, абонатен № ••••••• за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г..; сумата от 67, 75лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 03.06.2022г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинната енергия в имота за периода от 01.05.2019г. До 30.04.2021г.; сумата от 70, 20лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. До 20.05.2022г.; сумата от 13, 02лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., съдебни разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 21.07.2022г., на 19.08.2022г. Е подал възражение срещу заповедта, сочейки че от 15 години няма достъп до имота, на 02.09.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 16.09.2022г. заявителят е представил такива. По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт №70 том 3, рег. № 4096, дело № 449/2008г. Съставен от нотариус Н.Л., рег. № 536 на Нот.К. носещ подпис на нотариуса и на страните, съгласно който на 04.12.2008г. М.К.С. е дарила на брат си С. К. С. апартамент № 8 в гр. София, ул. „••••••• с площ от 101 кв.м. Прието е неоспорено от страните заявление-декларация носещо подпис за ответника, съгласно което на 19.01.2020г. С. К. С. е поискал от Топлофикация София“ЕАД да открие партида на негово име за апартамент № 8, ул. ••••••• с абонатен № •••••••, посочил е че домакинството е от 1 член, предишен собственик на имота е М.К.С.. Приет е протокол от 27.09.2017г. На ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. „•••••••, допълнение към него, съгласно който ОС на ЕС на сградата на ул. ••••••• в гр. София е избрало „Топлофикация София“ЕАД да извършва дяловото разпределение на енергията в имота. В списък не е посочен собственик на ап. 8. Прието е искане от 02.10.2013г. За налагане на възбрана върху имота, собственост на който е длъжникът С. К. С.. Прието е извлечение от сметки, съставено от ищеца сочещо, че ответникът му дължи процесните суми. По делото са приети Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение от 2016г. съгласно чл. 33 и чл. 32 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен след периода за който се отнасят. Приети са неоспорени от страните протоколи за отчет на уреди в имота от 13.05.2022г. и 01.06.2020г., съгласно който е осигурен достъп до имота на тази дата за отчитане, потребителят е посочил, че имот е необитаем, има пет радиатора в имота, както и стоманена лира, показанията им са „0“, показанията на водомера са отчетени и за всеки от периодите консумация е по 2 кубика. Прието е заключение по техническа експертиза и протокол от 24.09.2009г. По дело № 40775/2009г. На СРС, 44-ти състав, съгласно което в имота през 2009г. Е имало измервателни уреди Приета е покана за изпълнение по изпълнително дело 20228380404155 образувано за събиране на суми по изпълнителен лист издаден по дело № 60535/2018г., като взискател е топлофикация София“ЕАД. По делото е прието заключение по съдебно- техническа експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че сградата е топлоснабдена, потребява се топлинна енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване в сградата и в имота-ап. № 8 на ул. •••••••, абонатен № •••••••, имот е с обем от 284 куб.м., показанията на общия водомер са снемани ежемесечно, като са отчитани технологичните загуби, в имота има шест отоплителни тела с монтирани уреди, водомер, отчитани са реално, дялово разпределение е направено по правилата на Наредбата за топлоснабдяване съобразно показания на уреди, реално потребена енергия в имота била на стойност от 573, 35лв При огледа на имота установил, че той видимо е необитаем, извършвани са преустройства, предстоят други и ремонт, при измерването установил че обем на имота е 294, 96 куб.м. -пълен отопляем обем с припадащи се общи части, а без тях бил 275, 42 куб.м. Релевантен според Наредбата за топлосналдяване бил пълния отопляем обем. Начислени били като цена на дялово разпределение и сумата от 67, 75лв. С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца, че при ищеца нямало данни за плащане на процесните суми, като задължения на ответника били начислени процесните суми, включително и лихвите за забава. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част: Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, за обезщетение за забава на плащането им, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК. За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията. По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия и за възнаграждение за дялово разпределение в процесния имот за процесния период и за лихва за забава в размери не по-малки от процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил иск овете, предмет на настоящото производство. Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.). Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.). Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител. Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните. Съдът приема за установено по делото, че през процесния период ответникът се бил клиент на топлинна енергия по смисъла чл. 153 от ЗЕ в апартамент № 8, в гр. София, ул. „••••••• абонатен № •••••••. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В случая приетите по делото нотариален акт, заявление-декларация, установяват, че ответникът през процесния период е бил собственик на имота, че то е обособен като самостоятелна вещ, поискал е от ищеца да открие партида на негово име за имота. Не се установяват по делото твърденията на ответника, че е бил само формално собственик на имота. Доказателства, че носител на вещното право на ползване е 3-то лице по делото не са ангажирани. Представените призовка за доброволно изпълнение, искане за вписване на възбрана не установяват тези обстоятелства. Налагането на възбраната не препятства ползването на имота. Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ, а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени критерии. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства – протоколи за отчет на уреди, заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по делото е установено, че за периода от за имота потребената енергия е на стойност от 573, 35лв Тази енергия е начислена при условията на установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на уреди, при съобразяване на обем на имота, показания на общия топломер, показания на уреди в имота през първия отчетен период и правилата на Наредбата за топлоснабдяване. Вещото лице е направило самостоятелни изчисления при съобразяване на показания на уреди, обем на имота е установило при замервания, като измерените стойности за пълен отопляем обем са по-високи от ползваните от ищеца за определянето на сумата за сградна инсталация. Вещото лице е установило, че ежемесечно са отчислявани технологичните загуби, че са снемани ежемесечно отчети на общия топломер, че дяловото разпределение е направено съобразно правилата на действащата за процесния период наредба за топлоснабдяване. С възизвната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на СРС в частта за дължимостта на цената на дяловото разпределение, изпазането в забава и размер на обезщетението за забава. При обосноваване на тези изводи СРС не е нарушил императивна правна норма, поради което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема за правилни тези изводи. Доводите във въззивната жалба, основани на съдопроизводствени нарушения от СРС са неоснователни. Подробни мотиви за тези изводи съдът е изложил в определението за насрочване на делото и повтарянето на същите е безпредметно. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се постави в тежес9т на въззивника. На въззиваемия не следват такива, защото доказателства че такива са направени не са ангажирани. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е основателна. Това е така, защото процесуално представителство от юрисконсулт в производство пред СГС, което да обоснове извод, че на въззиваемия се следва присъждане на възнаграждение за юрисконсулт не е осъществено. Депозираните отговор и молба са бланкетни. Така мотивиран, Софийският градски съд