Решение № 6005 от 3.6.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 554/2025 г.

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Предмет на делото е предявен от „Изток инвест 3000“ЕООД ЕИК ••••, със седалище и адрес гр.София, ••••••••••••, чрез адв.Т., иск против Национална агенция по приходите с правно основание чл.1 ЗОДОВ, с цена от 500лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатска защита в административно производство по реда на чл.41 ал.1 ДОПК пред директора на ТД на НАП- Варна, приключило с решение № 192/25.08.2021 г., с което са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства по чл.40, ал.2 ДОПК, за които е съставен Протокол сер. АА № 0048447/10.08.2021г., които впоследствие са обявени за незаконосъобразни, както и сумата от 217, 07лв., представляваща законна лихва, считано от 11.08.2021г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми. Ищецът твърди, че на 10.08.2021 г. при ГКПП- Пристанище Варна-запад, органи по приходите с месторабота ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са предприели действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40 ал.1 и 2 от ДОПК, изразяващи се в поставяне на 1 бр. техническо средство за контрол с № 0561740 на МПС с марка Iveko с рег. №[рег. номер] и ремарке №[рег. номер], с които в контейнер с № •••••••• са превозени стоки, собственост на дружеството, с място на разтоварване [населено място], като за предприетите действия е съставен протокол за обезпечаване на доказателствата серия АА №0048447/10.08.2021 г. Твърди, че служители на същата дирекция са се явили на мястото на разтоварване на стоката в 8.30 ч. на 11.08.2021 г., като са съставили протокол № 1566556/11.08.2021 г., в който са описани извършените действия по поставяне на ТСК, че същото е с ненарушена цялост и се премахва. Твърди, че в резултат на наложената административна мярка дружеството е възложило защитата на правата и интересите си на адвокат, за което е сключен договор за правна защита и съдействие, изготвена е и депозирана пред директора на ТД на НАП -Варна жалба относно незаконосъобразност на извършените действия по обезпечаване на доказателства от служителите на НАП с искане за тяхната отмяна, като са представени писмени доказателства. С решение № 192/25.08.2021 год. директорът на ТД на НАП- Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна, като решението му, както и извършените действия от служителите на ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства са обжалвани пред Административен съд Варна. С влязло в сила определение № 2262/13.09.2021г. по адм.дело №2012/2021г. по описа на Административен съд-Варна ХVІ състав, съдът е отменил решението на директора на ТД на НАП - Варна, както и предприетите действия за обезпечаване на доказателства. Твърди, че е налице правен интерес от ангажиране отговорността на НАП за заплащане на всички претърпени от дружеството имуществени вреди, вследствие от всички незаконосъобразно издадени актове и извършени действия от органи и служители на ответника. Твърди, че са налице всички кумулативно изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия и актове на административни органи, настъпила вреда и причинно следствена връзка между тях. Отменени са като незаконосъобразни действията по обезпечаване на доказателства по чл.40 ал.2 от ДОПК и решението на директора на ТД на НАП- Варна, с което същите са потвърдени, които представляват незаконосъобразни действия и актове на административен орган и длъжностни лица, издадени и извършени, във връзка със законово вменените им правомощия и задължения по изпълнение на административна дейност. Счита, че направените разноски от страна на ищеца в административното производство по чл.41 ал.1 ДОПК, пред директора на ТД на НАП – Варна, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие, представляват вреда, която е настъпила вследствие от извършените незаконосъобразни действия от служители на НАП. Вредата се изразява в претърпяна загуба, пряко засягаща имуществената сфера на дружеството, чрез намаляване на имущественото му състояние в резултат на ползвана професионална помощ и платено адвокатско възнаграждение. Счита, че пратеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а е договорено и платено в съответствие с §1 от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. Твърди и че е налице и правен интерес от заплащане на лихва за забава в размер на 217.07 лв. върху претърпените имуществени вреди. Моли да му бъде присъдено претендираното обезщетение, ведно с лихва от 11.08.2021г. до предявяване на исковата молба, както и законова лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответната страна–Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител ю.к.Т.-Д., счита исковата претенция за неоснователна е недоказана. Твърди, че не е налице причинно- следствена връзка между действията по обезпечаване на доказателствата и заплащането на адвокатското възнаграждение, тъй като обжалването и последващата отмяна на решението и действията по обезпечаване на доказателствата на основание чл.40 ал.2 от ДОПК нямат задължителна последица заплащане на адвокатско възнаграждение и възникват на различно фактическо и правно основание и не се намират във взаимозависимост и предопределеност. Твърди, че вредата не е пряка, тъй като ангажирането на адвокатски услуги при обжалване действията на НАП не следва обективно и по необходимост от извършване на същите, не е и непосредствена, тъй като е опосредена от наличието на облигационна връзка, обективирана в отношенията между ищеца и адвоката за правна защита и съдействие. Твърди, че разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ изисква вредата да е пряка и непосредствена, каквато в случая не е налице. Счита и че неоснователни са явяват и исканията за присъждане на сумата от 217.35лв., определена като лихва за забава, както и законната лихва. Моли иска да бъде отхвърлен. При условията на евентуалност моли да бъде намален размерът на претендираното обезщетение до минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Счита, че безспорно са налице незаконосъобразни действия от ответната страна, в резултат на което ищецът е направил разноски под формата на адвокатско възнаграждение, които представляват имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на ответника. Счита, че са налице са елементите на фактическия състав по чл.1 от ЗОДОВ и претенцията следва да бъде уважена. След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: От протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА №0048447/10.08.2021 год. се установява, че на 10.08.2021 год. органи по приходите с месторабота ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на МПС с марка Iveko с рег. №[рег. номер] и ремарке №[рег. номер], с които в контейнер с № •••••••••• са превозени стоки, собственост на „Изток инвест 3000“ЕООД, и са предприели действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40 ал.1 и 2 от ДОПК, чрез поставяне на 1 бр.техническо средство за контрол с № 0561740. От протокол № 1566556/11.08.2021 год. се установява, че органите по приходите извършили проверка при разтоварване на стоката в [населено място], като са установили, че поставеното на основание чл.40, ал.1 ДОПК ТСК на ППС е с ненарушена цялост и същото е отстранено от тях. Действията по обезпечаване на доказателствата по Протокол №0048447/10.08.2021 год. са обжалвани пред директора на ТД на НАП-Варна, който с решение № 192/25.08.2021г. е отхвърлил жалбата. Видно от представената с исковата молба жалба до директора на ТД на НАП-Варна срещу действия по налагане на обезпечителни мерки по чл.40 ДОПК на 10.08.2021г., обективирани в протокол №0048447/10.08.2021 год., същата е подадена чрез адв. Т., като изрично е посочено, че са приложени адвокатско пълномощно, фактура № 100000048 и разписка 100000048. От представената обратна разписка е видно, че жалбата е изпратена по пощата на 20.08.21г. от адв.Т. до директора на ТД на НАП-Варна. В срока по чл.41, ал.3 ДОПК действията по обезпечаване на доказателствата са обжалвани пред Административен съд- Варна, който с определение № 2262/13.09.2021г. по адм.дело №2012/2021г. по описа на Административен съд-Варна ХVІ състав ги е отменил. С определението са присъдени и разноски в размер на 550лв., от които 50лв.- за ДТ и 500лв.- договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на адв. М. Т.. От фактура № 48/19.08.2021г. се установява, че е издадена от адв.Т. на дружеството с предмет- адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК пред директора на ТД на НАП - Варна по протокол № 0048447/10.08.2021 год. на стойност 500лв. От представената разписка, съставена от адв. Т., се установява, че сумата от 500лв. по фактурата от 19.08.2021 год. е пратена в брой. Видно от приложеното ч.адм.д.№ 2012/21г. на Адм.съд –Варна, в подадената жалба, по която е образувано, като приложения са посочени ф.№48/19.08.21г. и разписка №48/19.08.21г., както и фактура и разписка от 01.09.21г. с предмет договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред АС Варна жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК наложени с протокол № 0048447/10.08.2021 год. в размер на 500лв. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Искът е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Искът е предявен от юридическо лице по чл.63, ал.3 ТЗ, което претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства, против Национална агенция по приходите- юридическото лице, от структурата на което са органите, извършили тези действия, т.е. ищецът и ответникът притежават активна, съответно пасивна легитимация като страни по делото. Претендират се вреди от незаконосъобразни действия и актове на органи по приходите по чл.40 ДОПК, които са отменени с влязъл в сила съдебен акт. Предвид характера на производството това е определение № 2262/13.09.2021г. по адм.дело №2012/2021г. по описа на Административен съд-Варна ХVІ състав, което не подлежи на обжалване. Претендираните вреди са претърпени в хода на административното обжалване на действията по обезпечаване на доказателствата, което обжалване, съгласно чл.41 ДОПК, е задължително, и представляват заплатеното адвокатско възнаграждение. Не е налице друг ред за възстановяване на тези разходи за обжалване на актове и действия на органите по приходите, извършени, съответно издадени в това производство, поради което и същите основателно се претендират по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Разгледан по същество, искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат. Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни. Безспорно по делото е, че са предприети действия на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА №0048447/10.08.2021 год. Безспорно е и че същите са на административни органи по повод изпълнение на административна дейност. Действията са извършени от органи по приходите, упражнили правомощията си по чл.12, ал.1, т.10 ДОПК, а с решение № 192/25.08.2021 год. директорът на ТД на НАП - Варна ги е потвърдил. Не се спори, а и се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, че действията по обезпечаване на доказателствата по Протокол №0048447/10.08.2021 год. са обжалвани пред директора на ТД на НАП-Варна, чрез адв.Т., т.е. за оспорването е ползвана и оказана адвокатска помощ. Видно от жалбата, с която действията са оспорени по административен ред, същата е подписана от адв.Т., като пълномощник на дружеството. Изрично в жалбата е отразено, че са приложени адвокатско пълномощно, фактура 100000048 и разписка със същия номер. Предмет на издадената фактура е изготвяне на жалба срещу обезпечителните мерки по чл.40, ал.1 ДОПК пред директора на ТД на НАП-Варна по протокол №0048447/10.08.2021 год. Следователно е оказана адвокатска защита, за която ищецът е заплатил на адв.Т. в брой възнаграждение в размер на 500лв., като договореното и заплатено възнаграждение се установява от представените фактура и разписка. Представената фактура № 48/19.08.21г. е първичен счетоводен документ и удостоверява информацията за регистрираната стопанска операция- изготвяне на жалба срещу обезпечителните действия пред директора на ТД на НАП-Варна. Извършването на плащането се установява от представената разписка, подписана от адв.Т., който е получил плащането. Фактурата и разписката са с достоверна дата, съгласно чл.181, ал.1 ГПК, а именно- 24.08.21г.- датата, на която жалбата до директора на ТД на НАП е входирана в дирекцията/видно от описа на доказателствата, с който жалбата на дружеството против решение №192/25.08.21г. е изпратена на Адм. съд-Варна и е образувано ч.адм.д.№ 2012/21г./. Фактурата и разписката не са оспорени от ответника и безспорно установяват заплащане на оказаната адвокатска защита и съдействие. Предвид горното, налице са предпоставките за реализиране на отговорността на държавата за дейността на администрацията по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно: 1/ незаконосъобразни действия на административен орган – органи по приходите, които са отменени по съответния ред с влязло в сила съдебно определение; 2/ вреда от тези незаконосъобразни действия – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на действията по административен ред, и 3/ причинно- следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. В решение №1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело №2/2016г. на ВАС е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая действия по обезпечаване на доказателствата по чл.40 ДОПК/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК, обективирани в протокол серия АА № 0048447/10.08.2021 год., пред директора на ТД на НАП Варна с договорено възнаграждение в размер на 500 лв. Неоснователно е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като обезщетение. Договореното и платено възнаграждение съответства на обичайния размер за вида и обема на оказаната адвокатска защита. Същото е дължимо и обосновано. Съгласно чл.36, ал.1 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Като се вземат предвид размерите по Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, като обективен ориентир, спецификата на спора, фактическата му и правна сложност, съдът намира, че размерът от 500лв. е разумен и обичаен, съответства на предоставената услуга и е справедлив. Обжалването на обезпечителните мерки по административен ред е задължително. Адвокатското възнаграждение е договорено и платено, а процесуалното представителство пред директора на ТД на НАП Варна е осъществено. Налице е имуществена вреда, която е в пряка причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни административни действия /обезпечителни мерки/ и е непосредствена последица от тях. Налице са и трите предпоставки на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан. По отношение на претендираната лихва, съдът намира следното: Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД вр. § 1 ДР ЗОДОВ, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, при незаконни действия на административните органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е от момента на преустановяването им. В случая незаконосъобразните действия са преустановени на 11.08.2021г., когато съгласно Протокол № 1566556/11.08.2021г. стоката е разтоварена в [населено място] и ТСК е свалено от органите по приходите, поради което законната лихва е дължима от 11.08.2021г. до окончателното заплащане на сумата. Съгласно чл.125 ГПК, искът се счита за предявен с постъпването на исковата молба в съда - 17.03.2025г. Предвид горното, искът за претендираната лихва за посочения период в размер на 217.07лв. следва да се уважи. При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 25лв.- за ДТ и 480лв.-адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.10 ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част на иска. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС е определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и е изплатено изцяло по банков път, като съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г., начисленият ДДС се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. С оглед гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът