Решение № 4 от 9.1.2025 г. на Районен съд - Попово по дело № 19/2024 г.
Районен съд - Попово09.01.2025 г.докладчик Маринела Георгиева Стефанова
Диспозитив
ОТМЕНЯВА НП № 321-5-15/10.01.2024г. на Началника на РУ -Попово към ОДМВР Търговище, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ на А. А. ШЕВКИЕВ, ЕГН ••••••••••, от гр.О., обл.Т. ул.“С.“ №, е наложено административно наказание ГЛОБА, в размер на 500.00лв. (петстотин лева), за нарушение по чл.60, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
Мотиви
РЕШЕНИЕ
гр. Попово, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно наказателно дело № 20243520200019 по описа за 2024 година Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на А. А. Ш. от гр.О. против НП № 321-5-15/10.01.2024г. на Началника на РУ -Попово към ОДМВР Търговище, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), за това, че „на 16.12.2023г., около 16.50 ч. в гр.Попово, ул.“Въстаническа“ употребява пиротехнически изделия в близост до леснозапА.ми материА.-тревни площи“- нарушение по чл.60, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ.
В жалбата се оспорва изцяло извършеното нарушение, като жалбоподателят твърди, че не е извършил описаното нарушение, както и че при ангажиране на отговорността му са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които обосновават отмяната на атакуваното НП.
В с.з. за жалбоподателят се явява упълномощен представител-адв.З.Б. от ТАК, която по същество поддържа жалбата, и моли оспорваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна РУ- Попово към ОДМВР Търговище, редовно призован, не изпраща процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура –Търговище, ТО- Попово уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не изпращат представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.
На 16.12.2023г., около 16.50 ч. жалбоподателя заедно с приятели се придвижвА. с автомобил по ул.“В.“ в посока ул.“П. Х.. По това време, и по тази улица се придвижвА. и св.А.Р. и св.Б.Б. - полицейски служители. Приближавайки автомобила, в който бил жалбоподателя, на около 50-100 м. от тях, двамата видели, че от автомобила били изхвърлени пиротехническо изделие- пиратка, което впоследствие гръмнало. Веднага спрели автомобила за проверка и установили, че освен жалбоподателя, в него имало още лица. След въпрос кой от тях е изхвърлил пиратката, жалбоподаталя си признал. В следствие на това на същата дата и място - 16.12.2023г., на същия бил съставен АУАН № 321-5-15 за това, че на 16.12.2023г., около 16.50 ч. в гр.Попово, ул.“Въстаническа“ употребява пиротехнически изделия в близост до леснозапА.ми материА.-тревни площи, с което виновно е нарушил чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ. АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателят, който го подписал без възражения.
Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП №321-5-15/10.01.2024г. от Началника на РУ -Попово към ОДМВР Търговище, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 500.00лв. Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 15.01.2024г.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си, съдът следва да обсъди нА.чието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.
Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН, като за неуредените в него случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на НП, административнонаказващият орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателства в наказателния процес. Във възивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са тези, които са събрани по реда на НПК, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
Описаната фактическа обстановка съдeбният състав установи въз основа на събраните по делото доказателствени материА., която принципно не се оспорва от жалбоподателя, като единствено се твърди, че въз основа на нея са направени неправилни и незаконосъобразно правни изводи за извършено нарушение.
Съдът, при така възприетото от фактическа страна, от правна страна намира следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от лице, което има право на жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и в предвидения законов срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки доводите на страните, съдът констатира, че в производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на сочения като нарушител, опорочава законосъобразността на обжалвания акт и обосновава отмяната му.
В случая, въпреки, че АУАН и атакуваното НП са издадени от оправомощени органи, в кръга на тяхната компетентност и при спазване на сроковете в ЗАНН, както в АУАН, така и в процесното НП, не са спазени изискванията съответно на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
С разпоредбата на чл.60, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ се забранява употребата на пиротехнически изделия в превозни средства, с изключение на пиротехническите изделия за превозни средства, в близост до леснозапА.ми материА., както и в районите на здравни и лечебни заведения, учебни заведения, социални домове, молитвени домове, храмове и манастири и употребата на пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, в закрити помещения.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОБВВПИ, пиротехнически изделия по смисъла на този закон са всички изделия, които съдържат взривни вещества или взривна смес от вещества, предназначени да произведат топлина, светлина, звук, газ или дим или комбинация от такива ефекти чрез самоподдържащи се екзотермични химични реакции. Според предназначението си и степента си на опасност, пиротехническите изделия са разделени в три категории: фойерверки (с подкатегории F1, F2, F3 и F4), сценични пиротехнически изделия (с подкатегории Т1 и Т2) и други пиротехнически изделия (с подкатегории Р1 и Р2). Видимо, така обособените категории и подкатегории пиротехнически изделия включват широка гама изделия – от фойерверки за употреба в затворени простанства и превозни средства до пиротехнически изделия за използването на които се изисква специално професионално обучение.
Съобразно процесното НП, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.60, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ, като в АУАН и процесното НП описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено се изчерпват с това, че А. Ш.в близост до леснозапА.ми материА.-тревни площи неправомерно използвал пиротехнически изделия.
Видимо, нарушението е описано в АУАН и процесното НП, макар и доста общо.
Въпреки, че описанието на нарушението съответства на сочената за нарушена разпоредба на чл.60, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ, съдът констатира, че и в двата акта липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. По принцип, такова общо описание на нарушението може да бъде възприето при условие, че обстоятелствата, при които то е извършено са описани точно и ясно, съответно въз основа на тях може да се направи обоснован извод за извършено нарушение и същите са подкрепени от надлежно приобщени доказателства.
Освен това, съдът намира, че нарушението е недостатъчно обосновано с оглед на установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка. Въпреки, че категорията и подкатегорията на използваното пиротехническо изделие в случая не е елемент от фактическия състав на процесното административно нарушение, то липсата на конкретна установеност на използваното пиротехническо изделие затруднява преценката за относимостта на използваното изделие към възприетата от законодателя употреба на пиротехническите изделия и по-съществено за преценката, която е направил наказващия орган за създадената опасност и съответствието на същата към действителния резултат от употребата на това изделие. Нито в АУАН, нито в процесното НП е посочено някакво описание на изделието, с оглед преценката попада ли същото под режима и действието на ЗОБВВПИ и към коя от възприетите категории по смисъла на чл.8, ал. 2 от ЗОБВВПИ е относима. Освен това, в АУАН и обжалваното НП, както и в приложената административно наказателна преписка липсват данни, установяващи категорията и подкатегорията на употребеното пиротехническо изделие, поради което е неясно как проверяващите органи са стигнА. до извода, че се касае за употреба на пиротехнически изделия по смисъла на ЗОБВВПИ, които могат да са предмет на нарушение по чл.60, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ.
При съществуващото разнообразие от пиротехнически изделия, законодателят е предвидил в чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ, нарушението на разпоредбите на чл. 60, ал. 1, т. 1 – 4, 5 и 6 от ЗОБВВПИ, извън случаите на чл. 184 от ЗОБВВПИ, да се наказва с "глоба" от 500 до 2500 лева. Видимо, съществуващата възможност за налагане на административно наказание в такива широки граници предпоставя необходимостта твърдяното нарушението да бъде описано точно и ясно, и с излагане на конкретните обстоятелства, при които е извършено, с оглед налагането на санкция съответстваща на нарушението.
С оглед изложеното съдът счита, че при така изложеното общо описание на нарушението в АУАН и атакуваното НП, и същевременно при липсата на описание на конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, е лишен от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квА.фицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма, като правно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Освен това, общото описание на нарушението и липсата на описание на конкретните обстоятелства, при които то е извършено ограничават и възможността нарушителят да разбере какво конкретно нарушение се твърди, че е извършил, а това винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото му на защита.
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното НП се явява неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът