Решение № 2096 от 26.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 12223/2022 г.

Производството е по чл. 258 вр. чл. 310, ал.1, т. 2 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жaлбa на В. Х. срещу Решение 10700 от 04.10.2022г., постановено по гр. д. № 26833/2022г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в, с което е уважен предявен от Б. Б. иск за връщане на имот по прекратен договор за наем. Изложени са оплаквания срещу изводите на съда за надлежно връчване на предизвестие за прекратяване на наемния договор. Сочи процесуално нарушение- неправилно отхвърляне на доказателствените искания направени в откритото съдебно заседание, които не били преклудирани, защото в определението на съда по насрочване на делото нямало указан срок за доказателствени искания. Не било разгледано възражението за недоказаност на собственост върху имота у ищеца. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. Посочва се, че предизвестието е връчено освен чрез ЧСИ и с получаване на исковата молба, към която то е приложено и срокът посочен в него е изтекъл. СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми. След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства въззивния съд намира обжалваното решение за правилно по следните фактически и правни съображения: Производството по делото е по реда на чл. 310 от ГПК. Предявен е иск за опразване (връщане на държането) на отдаден под наем недвижим имот. По този иск ищецът следва да докаже валидно възникнало облигационно отношение по договор за наем, предаване на държането на имота от наемодателя на наемателя и прекратяване на договора. С исковата молба са представени като доказателства заверени от страната преписи от „Предизвестие“ и „уведомление“. В единственото ОСЗ след указания на съда същите са представени в официално заверени преписи от нотариус и са приети като доказателства след изявление на адвоката на ответника за тяхното приемане. Представен е и договорът за наем между страните, който не е оспорван и СРС е отделил за безспорно възникването на договорно правоотношение по договор за наем на посочения в исковата молба имот. Няма спор, че държането на имота е било предадено на наемателя. От съдържанието на предизвестието се установява, че наемодателят по договора (ищецът) лично е изразил воля за прекратяване на договора за наем. Възраженията в тази насока за липса на упълномощаване на адвокат са несъстоятелни. Предизвестието е от името на наемодателя. В него няма посочване изявлението да се прави от пълномощник от името и за сметка на упълномощител. Посочването на определен адвокат и адвокатска кантора е само като адресат за получаване на кореспонденция по договора. Отделен е въпросът, че на ненадлежно представителство като порок на дадено изявление може да се позове само ненадлежно представлявания. От самият договор е видно, че страните са уговорили възможност за едностранно прекратяване на наема с шестмесечно предизвестие. В случая следва да се приеме, че договора е валидно прекратен, като всички оплаквания в тази насока, направени с отговора на исковата молба и с въззивната жалба са неоснователни. Правилно не е разглеждано възражението относно собствеността на имота. В ГПК има изрична забрана –чл. 314, ал. 3 при искове за връщане на държането на отдаден под наем имот да се разглеждат възражения, касаещи собствеността върху имота. Предизвестието е връчено на 11.10.2021г. при отказ от служител на ЧСИ. ЧСИ е овластен съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ да връчва всякакви гражданскоправни изявления, а отказът на ответника да получи предизвестието е изрично удостоверен на гърба на предизвестието от служителя на ЧСИ, както и обстоятелствата по връчването. Съгласно чл. 43 от ЗЧСИ той може да възлага такова връчване на свои служители. Съставените документи удостоверяващи връчване на такива изявления от служител на ЧСИ (от ЧСИ) имат удостоверителна сила за отразените обстоятелства по връчването – същите са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на лицето, което ги оспорва е да обори отразеното в тях относно връчването. Неоснователни са оплакванията относно процесуални нарушения на СРС във връзка с оспорването на представените документи. В случая с определението си по насрочване на делото СРС е изготвил доклад, разпределил е доказателствената тежест и изрично е дал възможност на страните в едноседмичен срок от получаването на препис от определението за становище и предприемане на съответни процесуални действия по делото, което е в пълно съответствие с изричната норма на чл. 312, ал. 2 от ГПК. Предупредил ги е и за последиците от пропускане на срока за изпълнение на указанията му (чл. 312 ГПК). Определението е връчено на адвокат Г. (пълномощник на ответницата) на 24.08.2022г. Срокът даден с него е изтекъл на 31.08.2022г. без въззивника да се е възползвал от възможността да предприеме действия в съответствие с указанията на съда. Ето защо за него се е преклудирала възможността да прави доказателствени искания и твърдения в заседанието по делото и правилно СРС не е уважил направените такива за изслушване на свидетел и изискване на документи от трети лица. Невярно е, че нямало дата. И в разписката към уведомлението и отбелязването на гърба на предизвестието има дата 11.10.2021г. Дата на съставяне на предизвестието не е необходима- няма нормативно изискване за спазване на определена форма и реквизити за прекратяване на договор за наем. Страните са уговорили писмена форма и тя е спазена. Меродавно за последиците е да се установи връчването на предизвестието. Часът на връчване не е необходим реквизит, за да се счита връчването за редовно (Решение № 50232 от 14.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3398/2022 г., III г. о., ГК и др.). Всякакви оплаквания по прилагането на чл. 47 ГПК са неотносими към случая, доколкото такава процедура не е била прилагана. От отбелязванията в разписката към представеното уведомление се удостоверява среща между връчителя и ответницата на която тя е отказала получаването на предизвестието. Същото се установява и от отбелязването на гърба на самото предизвестие - също направено от връчителя. Хипотезата на лично връчване (а връчването при отказ е лично връчване) изключва приложението на чл. 47 ГПК. Налага се извод за доказано връчване при отказ съгласно чл. 18, ал. 5 вр. с чл. 43 ЗЧСИ и чл. 44, ал.1, изр. предпоследно и последно ГПК на 11.10.2021г. Даже обаче да се приеме, че предизвестието не е надлежно връчено от ЧСИ, то същото е приложено като доказателство към исковата молба, която видно от съобщението на л. 30 от делото е връчена заедно с приложенията към нея на 13.06.2022г. и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК въззивния съд би бил длъжен да вземе предвид този факт. Шестмесечния срок по предизвестието в тази хипотеза би изтекъл на 13.12.2022г. и искът пак би следвало да се приеме за основателен, а решението на СРС пак би се явило правилно като резултат. По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото само въззиваемия има право на разноски. Същият доказва заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000, 00 лева. Направено е възражение за прекомерност на хонорара, което СГС намира за основателно. При извършено едно единствено действие от адвокат Ф. - подаване на писмена молба за въззивното заседание този размер не е справедлив и обоснован с оглед и на невисоката фактическа и правна сложност на делото във въззивна инстанция-проведено е само едно заседание, не са събирани доказателства. С оглед на факта, че е извършено едно единствено действие без явяване в съдебно заседание СГС намира, че приложим по аналогия е чл. 9 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 (искът е разгледан като неоценяем) от Наредба 1/2004г. и следва да се присъди хонорар в размер на 750, 00 лева за въззивното производство. Водим от гореизложеното съдът