Решение № 536 от 29.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3972/2023 г.

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Държавата, чрез Министъра на енергетиката, искове, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 61, ал. 1 от ЗПБ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ищеца на задължения на ответника И. Т. Д. по договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) - скалнооблицовъчни материали - гнайсошисти, от находище „Чешмата“, разположено в землищата на с. Черни рид и с. Кобилино, община Ивайловград, област Хасково:

-28464, 80 лв. – дължими концесионни плащания за периода 31, 07, 2015г. до 07, 12, 2017г. /уточнение по молба вх.№93589/16, 10, 2023год./, ведно със законната лихва от 18, 12, 2019 г. до окончателното изплащане на вземането;

-77078, 39лв., неустойки, начислени на основание 35, ал. 1 и ал. 3 от договора за периода от 31, 07, 2015г. до 07, 12, 2017г. за неизпълнение на задължения по чл. 9, ал. 2, т. 5, 8, 13, 14, 15 и чл. 25, ал. 3 от договора;

-8919, 89лв. – дължими договорни лихви за забава на основание чл. 34, ал. 1 от договора, начислени за периода 31, 07, 2015г. до 30, 11, 2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 24, 01, 2020 г. по ч.гр.д. № 73863/2019 г. на СРС, 162 състав.

Релевират се доводи, че с Решение № 722 от 27, 11, 2011 г. Министерският съвет на Република България предоставя концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) -скалнооблицовъчни материали - гнайсошисти, от находище „Чешмата“, разположено в землищата на с. Черни рид и с. Кобилино, община Ивайловград, област Хасково, като за концесионер е определен ЕТ „О.С. - 77 - Е.Г. - И. Д.“, гр. София - титуляр на Удостоверение за тьрговско откритие № 0187 от 02, 06, 2005 г. В изпълнение на решението на 27, 01, 2012 г. между ЕТ „О.С. - 77 - Е.Г. - И. Д." и Министерския съвет на Република България е подписан концесионен договор. Поддържа се, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1 от концесионния договор, периодичните парични плащания за целия срок на концесията са дължими на 6-месечни вноски, като срокът на плащане е 30-то число на месеца, следващ отчетния период. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията (чл. 21, ал.1, т. 2 от концесионния договор). Размерът на всяко плащане, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 от концесионния договор, се определя съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали - приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с ПМС № 127/1999 г. (Обн. ДВ, бр. 59 от 29.06.1999г.), изменена и допълнена с ПМС № 128/2007г. (Обн. ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г.). Посочва се, че с чл. 9, ал. 2, т. 13 и т. 14 от концесионния договор, концесионерът се задължава да представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма шестмесечни отчети за действително добитите и продадени количества гнайсошисти и средно претеглената им продажна цена по оперативни данни за съответния период, до 15 дни след изтичането на съответното шестмесечие, както и до 15 януари на следващата година. Поддържа се, че са налице просрочени концесионни плащания от 28464, 80лв.. Твърди се, че на основание чл. 35, ал. 1 от договора за неизпълнение на задълженията по чл. 9, ал. 2, т. 3, 5-8, 13-15, 18 и 19 от договора концесионерът дължи заплащане на неустойка в размер на 0, 5 на сто на ден от минималното годишно концесионно плащане, но не повече от 50 на сто от минималното годишно плащане. Съгласно чл. 35, ал. 2 от договора, при забавено изпълнение на задължението по чл. 25 от договора за предоставяне на банкова гаранция за всяка година от действието на договора, концесионерът дължи неустойка за забава с размер 0, 5 на сто на ден от стойността на банковата гаранция, но не повече от стойността на гаранцията за съответната година. Посочва се, че общият размер на дължимите договорни неустойки възлиза на 77078, 39лв. Излагат се съображения, че на основание чл. 34, ал. 1 от договора при неизпълнение на задължението за внасяне на концесионно плащане, концесионерът дължи лихва в размер на законната лихва за забава в български лева, като ответникът дължи лихви в общ размер на 8919, 89лв., начислени за периода 31, 07, 2015 г. до 30, 11, 2019г.

Твърди се, че към 07, 12, 2017 г. ЕТ „О.С. - 77 – Е.Г. - И. Д.“, е заличен като търговец в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, поради което с решение на МС от 25, 06, 2020г. е прекратен едностранно концесионният договор поради обективна невъзможност за извършване на дейностите по концесията.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и сл.

ГПК за процесните суми, въз основа на което е образувано гр.д. № 73863/2019 г. на СРС, 162 състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 24, 01, 2020г. и е допуснато незабавното изпълнение. Депозирано е възражение по чл. 414 от ГПК - обстоятелство, обуславящо интерес от исковата претенция.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответника, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че е определен за концесионер по предоставената концесия, както и че е сключен договор за концесия. Оспорва размера на дължимото концесионно възнаграждение. Твърди, че е заплатил концесионното възнаграждение за първото полугодие на 2015 г. в размер на 4778, 80 лв., поради което не дължи заплащането на тази сума, както и законната лихва върху нея. Оспорва и претенцията за концесионни плащания и в останалата част като погасена по давност. Навежда доводи, че считано от второто полугодие на 2015 г. до датата на прекратяване на концесионни договор – 07.12.2017 г. концесионерът не е извършвал добив на подземни богатства поради липса на залежи, с оглед на което претенцията не може да надвишава сбора на размера на минималното концесионно плащане за всяко полугодие. Излага съображения, че ищецът не е конкретизирал как е изчислил сумите на концесионното възнаграждение за всяко полугодие. Намира, че не се дължи концесионно възнаграждение след 07.12.2017г. – датата на прекратяване на договора. Оспорва размера на претендираните от ищеца лихви. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията за концесионни възнаграждения и неустойка, както и за начислената лихва. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, като не е осъществил контрол по смисъла на чл. 27, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1 от договора. В същото време, в качеството си на концедент не е издавал фактури за претендираните от него суми, като такива са били издадени едва на 27, 06, 2019 г. В случай, че концедентът е издал и изпратил фактури е нямало да се стигне до начисляване на претендираните суми. Поддържа, че ищецът е следвало да спре действието на договора.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява с Решение № 722/27.09.2011 г. Министерският съвет (МС) на Република България е предоставил концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) – скалнооблицовъчни материали – гнайсошисти, от находище, представляващо изключителна държавна собственост, /находище "Чешмата"/, разположено в землището на с. Черни рид и с.Кобилино, община Ивайловград, област Хасково, който се извършва със средства на концесионера и на негов риск. Находището е индивидуализирано с координати на точки от №1-14 по контура на запасите в координатната система от 1970гд. и е с площ от 156366кв.м. Срок на концесията е 25години, съгласно т. 5 от цитираното решение МС определя пряко за концесионер ЕТ О.С.77-Е.Г.-И. Д., гр.София, -титуляр на удостоверение за търговско откритие №0187/02, 06, 2005год.

Н а 27.01.2012г. между МС, представляван от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и ответника, в качеството на концесионер е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПБ. В договора подробно са разписани правата и задълженията на страните по него.

Съгласно чл.21, ал.1 от договора за предоставената концесия концесионерът заплаща на концедента концесионно плащане, върху размера на което се дължи ДДС, както следва:

1. Периодични плащания за целия срок на концесията, дължими на 6 месечни вноски, като срокът на плащане е 30 –то число на месеца следващ отчетения период; 2. Отчетените периоди се определят от 1, 01, до 30, 06 и от 01, 07, до 31, 12, за всяка календарна година от срока на концесията; 3. Размерът на всяко плащане се определя съобразно чл.1, ал.1, т.2 и ал.2 от методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали –приложение 4 към чл.11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ, прието с постановление №127 на МС от 1999год.

В чл.21, ал.2 от договора е посочено, че минималният размер на концесионното плащане за всяко 6-месечие от срока на концесията не може да бъде по-ниско от 2908, 00лв. без ДДС. Дължимото концесионно плащане с ДДС се внася в пълен размер по сметка на МИЕТ в сроковете по ал.1, т.1;

Не е спорно, че с решение на МС с №242/04, 04, 2016год., въз основа на подадено заявление вх.№ Е-26-Н-118/15, 12, 2014год. на МИЕ, е дадено разрешение за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставената концесия за добив на подземни богатства в процесното находище от ЕТ „О.С.77- Е.Г.-И. Д.“ на ЕТ „Е.Г.-К. Т.а“, за което министъра на енергетиката е упълномощен да сключи допълнително споразумение. Не е спорно между страните, че допълнително споразумение не е сключено, поради липса на становище от страна на страните ЕТ.

С оглед разпоредбата на чл. 25, ал.(2) от ЗПБ правата и задълженията, произтичащи от предоставена концесия за добив, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията по чл. 23, само с разрешение на Министерския съвет, като разходите по прехвърляне на правата и задълженията по ал. 1 и 2 са за сметка на титуляря на разрешението или на концесионера-ал.3;

В процесния случай видно от справка в ТР ЕТ „О.С.77- Е.Г.-И. Д.“ е прехвърлил търговското си предприятие на ЕТ Е.Г.-К. Т.а на 25, 09, 2014год., но към този момент липсва разрешение на МС за прехвърляне на правата по концесията, поради което прехвърлянето, в частта относно договора за концесия не е породило действие с оглед формалния характер на договора и нормите уреждащи задължителното съдържание на същия.

Не е спорно, че ЕТ„ О.С.77 Е.Г. -И. Д.“ е заличен от ТР на 07, 12, 2017год. не е спорно, че ЕТ Е.Г. –К. Т.а, е заличен на 20, 11, 2017год.

С Решение на МС №416/25, 06, 2020год. е отменено решение №242 на МС от 2016год. за даване на разрешение за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по концесия за добив на подземни богатства и за прекратяване на концесията по договор от 27, 01, 2012год. Няма данни уведомлението за прекратяване на договора да е достигнало до ответника.

Не е спорно, че за обекта на концесията има издадено Решение №ХА-51-ПР 2006 и решение №ХА-30-ОС/2008 на директора на РИОСВ Хасково като с решение №ХА- 49ПР/2012год. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на МОСВ, РИ-Хасково, е видно, че не следва да се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение „Разширение на кариера за добив на плочи цепени за облицовки и настилки в гнайсошистно находище „ЧЕШМАТА“ с обща концесионна площ от 183466дка в землище на с. Черни рид, и с Кобилино общ Ивайловград, Хасково.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че са издадени фактури за концесионно плащане на обща стойност 33 291.10лв. с ДДС. По фактурата, документираща концесионна вноска с падеж 30.01.2015г. е извърщено плащане и задължението е погасено. По счетоводна сметка 4331 - Разчети за вземания, партидата по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - скалнооблицовъчни материали - гнайсошисти от находище „Чешмата”, разположено в 5 землищата на с. Черни рид и с. Кобилино, общ. Ивайловград, обл. Хасково стои вземане за концесионни вноски в размер на 28 464.80лв., за периода от 31.07.2015г. до 30.11.2019г., по издадени фактури. Вземането е за концесионни вноски за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г.

Спорна е платената сума по процесния договор на дата 14.07.2015г., в размер на 4778.80 лв. / л.п 1/. Тази сума е платена за погасяване на концесионна вноска с падеж 30.07.2015г. Платежното е представено заедно с отчет за първото полугодие за реално добита и реализирана продукция. Посочената сума не е отразена по партидата на договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства “ скалнооблицовъчни материали - гнайсошисти от находище „Чешмата”, разположено в землищата на с. Черни рид и с. Кобилино, общ. Ивайловград, обл. Хасково.

Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от сумата, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и предвидените стойности за единица добито подземно богатство съгласно чл. 1. В представения от концесионера отчет за дължимо концесионно плащане за добив за първото 6-месечие са посочени минималните количества, които участват за определяне на минималното възнаграждение. Посочено е минимално количество за добив на плочи за период от 6 месеца - 246 куб.м. и минимално количество за строителни материали за цериод от 6 /шест/ месеца -1 493 тона.

Дължимото концесионно възнаграждение е 27 835.51лв., за периода от 01.01.2015г. до 08.12.2017г.

Размеръ т на концесионните възнаграждения, договорните лихви и договорните неустойки, за периода от 01.07, 2015г. до 18, 12, 2016г. са:

= концесионни възнаграждения 13 956.10 лв. с ДДС = лихви върху посочените главници 4 733.19 лв.

= неустойки 77 078.39 лв. / в пълен размер от претендираните/ Общо: 95 767.68 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Подземните богатства са изключителна държавна собственост съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПБ. Съгласно чл. 5, т. 3 ЗПБ права за подземни богатства се предоставят чрез концесия за добив. Концесиите за добив на подземни богатства се предоставят от МС по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма /ред. към датата на скл. на договора/.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено да е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за концесия от 27, 01, 2012год., вкл. в периода 31, 07, 2015год. до 07, 12, 2017год.

Ирелевантни по делото са обстоятелствата по прехвърляне на търговското предприятие от концесионера на ЕТ „Е.Г.- К. Т.а“ на 25, 09, 2014год. С оглед разпоредбата на чл. 25, ал.(2) от ЗПБ правата и задълженията, произтичащи от предоставена концесия за добив, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията по чл. 23, само с разрешение на Министерския съвет, като разходите по прехвърляне на правата и задълженията по ал. 1 и 2 са за сметка на титуляря на разрешението или на концесионера.-ал.3; Ето защо тъй като към момента на прехвърлянето липсва разрешение на МС за прехвърляне на правата по концесията, прехвърлянето на ТП на ЕТ, в частта относно договор за концесия не е породило действие, с оглед формалния характер на договора и нормите уреждащи задължителното съдържание на същия.

С оглед обстоятелството, че физическото лице и едноличният търговец са един правен субект, то заличаването на търговското качество на ЕТ не осуетява възможността за ангажиране на отговорността на лицето за задължения от търговската му дейност и доколкото не е налице формално прехвърляне на правата по договора за концесия, то ответникът е пасивно легитимиран за задълженията на ЕТ до заличаването му;

Концесионно плащане:

Не е спорно, че концесионерът е упражнил правото си на добив, с оглед обстоятелството да е предоставен отчет за добив. Съдът намира за неоснователно възражението за недължимост на концесионното възнаграждение поради това, че в периода от м.06, 2015год. до 07, 12, 2017год. не е извършен добив на подземни богатства. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.61, ал.5 от ЗПБ, съгласно който концесионното плащане се дължи независимо от крайния финансов резултат от дейността на концесионера. Само в хипотезата на чл.61, ал.6 от ЗПБ е предвидена възможността за освобождаване от задължение за концесионно плащане и то при определени предпоставки касаещо находища на подземни богатства с доказани неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики или за възстановяване на добива от находища с преустановен добив в района на общини с трайна безработица, в който случай Министерският съвет може да приеме решение за: 1. освобождаване на концесионера от концесионно плащане за период до 5 години, или 2. намаляване размера на концесионното плащане до 50 на сто от вече определения за период до 5 години. Това решение подлежи на отразяване в концесионния договор или в допълнително споразумение към него. По делото липсва решение на МС за освобождаване на концесионера от плащане, поради което същото е дължимо. Не е налице хипотезата на допълнително споразумение за промяна на концесионното плащане по смисъла на чл.21, ал.5 от договора или чл.21, ал.6 във връзка с дейности по ликвидация или консервация. Аргумент за дължимостта на възнаграждението е и съдебна практика /съобразно решение № 68 от 16.06.2020 г. по т. д. № 932/2019 г., ТК, 1 ТО на ВКС/, съгласно която концесионно плащане е дължимо и при спрян договор за концесия по реда на чл.68 от ЗПБ. Ето защо в случай, че липса обективна пречка за реализиране на дейността по добив на подземни богатства, концесионерът продължава да дължи концесионно плащане съобразно чл.61, ал.3 от ЗПБ.

Съгласно заключението на ССчЕ минималния размер на концесионно плащане съобразно приложимата методика за определяне на възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали и съобразно извършената индексация за цена 2015, 2016 и 217 год. е 27835, 51лв. съобразно минималното количество заявено по отчет на концесионера за добив за първото 6-месечие.

Претендираните концесионни плащания са за периода 31, 07, 2015-07, 12, 2017год., а за този период са дължими вноски с падеж 30, 07, 2015год., 30, 01, 2016год., 30, 07, 2016год. 30, 01, 2017год., 30, 07, 2017, и съответната част от вноска с падеж 30, 01, 2018год. до 07, 12, 2017год. От общо определеното плащане в размер на 27835, 51лв. следва да бъде приспадната вноска в размер на 4778, 80лв., тъй като същата е платена още на 14, 07, 2015год. За вноска с падеж 30, 07, 2015год. без значение е обстоятелството, че същата е платена от трето по договора лице ЕТ Е.Г. - К. Т.а, тъй като изрично е посочено основанието на сумата концесионна такса за находище „Чешмата“. Това, че сумата касае именно процесния договор е видно и обстоятелството, че платежното нареждане е представено именно от концесионера по договора на 14, 07, 2015год. Същото е погасило задължението по договора на осн.чл.73 от ЗЗД. Ето защо за периода дължимото плащане е в размер на 23056, 71лв.

По възражението за погасителна давност досежно концесионното плащане:

Относно концесионното плащане съдът намира да е приложима нормата на чл. 111, б. "в", вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, доколкото има периодичен характер, поради което се погасява с изтичане на тригодишна давност, считано от настъпване на изискуемостта на вземането. Вземането за заплащане на концесионното възнаграждение става изискуемо с настъпване на уговорения в договора падеж - 30-то число на месеца следващ отчетния период (чл. 21, ал. 1, т. 1 от договора). Ето защо и с оглед датата на исковата молба, която се счита датата на заявлението -18, 12, 2019год., са погасени по давност концесионните плащания преди 18, 12, 2016год., а това са претендираните вноски с падеж 30, 01, 2016год.-4778, 80лв. за 2-ро полугодие на 2015год. и с падеж 30, 07, 2016год. за първото полугодие на 2016год. в размер на 4772, 40лв.

Съгласно горното и предвид заключение на ССчЕ дължимото концесионно плащане е в размер на 13505, 51лв. /за периода от 30, 01, 2017год. до 07, 12, 2017/;

Неустойка за забава:

Претендира се сума в размер на 8919, 89лв. договорна лихва за забава, за периода от 31, 07, 2015год. до 30, 11, 2019год. Съгласно чл.34, ал.1 от ДК при неизпълнение на задължението за внасяне на концесионно плащане концесионерът дължи освен реално изпълнение и лихва в размер на законната лихва за забава в лева.

Съгласно заключението на ССчЕ лихвата за забава за периода от 31, 07, 2015- 30, 11, 2019год. е в размер на 8802, 96лв. Лихва за забава върху вноската за първото полугодие на 2015год. не се дължи, тъй като е платена преди падежа. Ето защо лихва за забава в размер на законната лихва върху концесионното плащане е дължима върху непогасената по давност главница в размер на 13505, 51лв., тъй като върху погасената главница на осн. чл.119 от ЗЗД, лихва е недължима. За периода от 02, 02, 2016год. до 30, 11, 2019год. определена по чл.162 от ГПК е в размер на 5245, 20лв.

По възражението за погасителна давност.

Приложима е тригодишна погасителна давност съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД Исковата молба е предявена на 18, 12, 2019год., поради което са погасени по давност вземанията за лихва за забава преди 18, 12, 2016год.

Лихвата за забава начислена върху непогасената главница в размер на 13505, 51лв. съгласно заключение на ССчЕ /таблица 12, стр.14, колона 4, -стр.243 от делото/, за периода от 31, 01, 2017год. до 30, 11, 2019год. е в размер на 3231, 62лв., в който размер исковата претенция е основателна, а за разликата неоснователна и погасена по давност.

Неустойки за непарични задължения:

Относно претенцията за неустойки релевантните факти обуславящи основателност на вземането са валидно възникнало облигационно правоотношение, изправност на ищеца по него, валидно неустоечно съглашение за плащане на парична сума по чл.35, ал.1 от договора, неизпълнение на договорни клаузи от страна на ответника на:

-чл.9, ал.2, т.5 -не представен годишен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства за находище Чешмата за 2016год., 2017год. § -чл.9, ал.2, т.8, -не представен годишен работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи на находище Чешмата за 2016, 2017;

-чл.9, ал.2, т.13, -не представен шестмесечен отчет за действително добитите и продадени количества гнайсошисти и среднопретеглената им продажна цена за второ шестмесечие за 2015, цялата 2016, за първо шестмесечие на 2017;

-чл.9, ал.2, т.14, -не представен окончателен годишен отчет за действително добитите и продадени количества гнайсошисти и средно претеглената им продажна цена за 2015, 2016;

-чл.9, ал.2, т.15, - забавено представен отчет за изпълнение на годишен работен проект за добив и преработка, изменение на запасите и ресурсите и извършените инвестиции за 2014, 2015, 2016;

-чл.25, ал.3 от договора-не представена банкова гаранция, обезпечаваща изпълнение на задължението за концесионно плащане, ДДС, лихви и неустойки за 2015, 2016 и 2017;

Установява се по делото претендираните неустойки да са договорени между страните, размерът на същите се установява от заключението на изслушаната по делото съдебно- счетоводна експертиза. От ответната страна не се релевирани доводи за изпълнение на посочените непарични задължения, което не се установява и от приложените по делото доказателства, поради което са дължими. Същите обезпечават упражняването на контрол на държавата по добив на подземни богатства, предвидимост и обезпеченост на приходите от дейността по концесията.

Възражението за погасителна давност е частично основателно. Приложима е тригодишната погасителна давност съобразно чл.111, б.“б“ от ЗЗД; Погасени по давност са вземания за неустойка възникнали преди 18, 12, 2016год.

Съгласно заключение на ССчЕ /таблица 11/ погасени по давност се явяват вземания за неустойка по чл.9, ал.2, т.5 за 2016год., с падеж 31, 01, 2016год.;

По чл.9, ал.2, т.8 за ГРП за 2016 с падеж 31, 01, 2016год.;

По чл.9, ал.2, т.13 за шестмесечен отчет за второ шестмесечие на 2015год. с падеж - 15, 01, 2016год;

По чл.9, ал.2, т.13 за шестмесечен отчет за първо шестмесечие на 2016год. с падеж - 15, 07, 2016год;

По чл.9, ал.2, т.14 за годишен отчет за действително добити гнайсошисти за 2015 с падеж с падеж -15, 01, 2016год;

По чл.9, ал.2, т.15 –неустойка за непредставен ГРП за добив и първична преработка през 2014, с падеж -31, 01, 2015год;

По чл.9, ал.2, т.15 –неустойка за непредставен ГРП за добив и първична преработка през 2015, с падеж -31, 01, 2016год.;

П о чл.25, ал.3 от договора-не представена банкова гаранция, обезпечаваща изпълнение на задължението за концесионно плащане, ДДС, лихви и неустойки за 2015, 2016, тъй като падежа на същите е 30 дни след изтичане периода на плащане на концесионното плащане за втория отчетен период или м.03, 2015год. и м.март 2016год.;

След приспадане на погасените по давност суми дължимата неустойка е общо в размер на 32671, 95лв., в който размер исковата претенция е основателна/ 3644, 50лв.+ 3644, 50лв.+3982, 33лв.+3901, 00лв.+3977, 41лв.+3977, 41лв.+9544, 80лв. Съдът съобрази заключение на ССчЕ таблица №3 като по отношение на размера на неустойката по т.5 за непредставен работен проект за 2017год. и т.8 неустойка за непредставена ГРП за рекултивация за 2017 год. съобрази размер по таблица 11, стр.13, ред втори и четвърти- стр.244 от делото, тъй като е съобразено твърдяно прекратяване на договора от 07, 12, 2017год./, след който период отпада непаричното задължение, неустойката за което се начислява на ден съобразно минималното концесионно възнаграждение.

По разноските:

С оглед изхода от спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищеца, които съдът намира за доказани в размер на 1220, 88лв. от общо 2839, 26лв., от които 2289, 26лв.-д.т., 350, 00лв.-в.л. и 200, 00лв. –юрк. възнаграждение.

Разноските в заповедното производство съобразно уважената част от иска са в размер на 984, 38лв. от общо 2289, 26лв.-д. т. На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 5236, 00лв. от общо 9350, 00лв., от които 150, 00лв.в.л. и 9200, 00лв.- адв.възнаграждение; /възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като минималното адв. възнаграждение по НМРАВ е в размер на 9228, 52лв. съобразно цената на иска и договореното е по минимума./ Мотивиран от изложеното Софийски градски съд