Решение № 13762 от 9.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2257/2025 г.

Производството е по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК и е образувано по искова молба от „Изток инвест 3000“ ЕООД – Варна, представлявано от управителя М. Р. Д. чрез пълномощника му адв.М. Т. от АК – Варна, да бъде осъдена Изпълнителна агенция Националната агенция по приходите – София да им заплати сумата 500 (петстотин) лева, представляваща претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение, в административното производство по реда на чл.41 ал.1 от ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна, приключило с негово Решение №166/12.08.2021г. за потвърждаване на действията по обезпечаване на доказателства по чл.40 ал.2 от ДОПК по Протокол сер. АА № 0048423/26.07.2021г, обявени за незаконосъобразни с влязло в сила определение № 2118/24.08.2021г по адм.д. №1874/2021г, поправено с определение №8252/22.07.2025г по адм.д. №1874/2021г на АС – Варна, ведно с мораторната лихва в размер на 254.93лв. за периода 27.07.2021г. (датата на преустановяване на действията на административния орган) до 23.09.2025г. (датата на подаване на исковата молба пред съда), и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С исковата молба се твърди, че с цел отмяна като незаконосъобразни на действията по обезпечаване на доказателства по чл.40 ал.2 от ДОПК, дружеството е предприело оспорването им по административен ред, приключило с потвърждаващия ги административния акт – решение на Директора на ТД на НАП – Варна. В административното производство „Изток инвест 3000“ ЕООД е направило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по фактура № 4/09.08.2021г, доказателства за чието реално заплащане (разписка) са приложени към жалбата до решаващия орган. Сочи се, че обжалването на незаконосъобразните действия по административен ред пред горестоящия административен орган е задължително преди съдебното им обжалване, приключило с отмяната им с горецитираните две определения по адм.д. №1874/2021г на АС – Варна, поради което разноските за адвокатско възнаграждение представляват подлежаща на обезщетение по реда на ЗОДОВ вреда съгласно решение №1 от 15.03.2017г. по ТД № 2/2016 г. на ВАС. Относно претендираните лихви се сочи, че съгласно т.4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по ТД № 3/2004г. за начален момент на забавата, съответно – правото на законна лихва върху сумата, дължима за незаконни действия или бездействия на административния орган, следва да се счита момента на тяхното преустановяване. Уточнява се в тази връзка, че незаконосъобразните действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл.40 ал.2 ДОПК са преустановени от административния орган на 27.07.2021 г., за което е съставен протокол сер. АА № 1473890/27.07.2021 г., предвид което началният момент, от който следва да се отчита забавата и съответно – възниква правото за претендиране на законна лихва, е датата 27.07.2021г. С тези съображения претендира за уважаване на иска, както и присъждане на сторените в настоящото производство разноски. В съдебно заседание, надлежно преупълномощеният адв. П. Т. от АК – Варна поддържа изцяло исковата молба. Уточнява, че в хода на адм.д. №1874/2021г е постановено и нарочно определение за присъждане в тяхна полза на разноските в съдебното производство. Счита, че в случая са доказани всички предпоставки за основателност на предявения иск и настоява за уважаването му, както и за присъждане на разноски по списъка по чл.80 от ГПК. С писмено становище с.д. №16179/07.10.2025г ответникът – НАП – София чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Р. Г. оспорва иска като неоснователен и недоказан с твърдение, че липсва пряка причинно-следствена връзка между отмяната на действията по обезпечаване на доказателствата на осн.чл.40 ал.2 от ДОПК и извършването на разходи за възнаграждение за адвокат, и конкретно – не е пряка, тъй като ангажирането на адвокатски услуги не е задължително и необходимо условие за обжалване на действията на органите по приходите (както е в наказателното производство например); и не е непосредствена, тъй като е опосредена от облигационната връзка между ищцовото дружество и адвоката-пълномощник. В този смисъл се настоява, че липсва причинна връзка между отменените като незаконосъобразни действия на органите по приходите и настъпилите вредоносни последици за дружеството, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение. По идентични причини се поддържа и неоснователност на акцесорните искания за присъждане на лихви за периода от преустановяване на незаконосъобразните действия до депозиране на исковата молба, и от подаването й до окончателното изплащане на претендираните суми. Отделно от това се счита, че началният момент на претенцията за лихви е неправилно определен – това не е датата на преустановяване на действията на органите на НАП, а датата на тяхната отмяна като незаконосъобразни, т.е. с влизане в сила на определение №2118/24.08.2021г по адм.д. № 1874/2021г на АС – Варна. С тези съображения се претендира отхвърляне на предявения от „Изток Инвест 3000“ ЕООД иск като неоснователен и недоказан, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на исковата претенция – както по основание, така и по размер. След като прецени събраните в производството по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Между страните е безспорно, че на 26.07.2021г. в 22: 35ч на осн.чл.110 ал.4 от ДОПК на ГКПП „Пристанище Варна“ – Запад, органите по приходите в Дирекция “Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП извършили проверка на МПС: [Марка] с рег.№ [рег. номер] (влекач) и ремарке с рег.№ [рег. номер], на което бил натоварен контейнер № MEDU8677243. Стоката била допусната за свободно обращение в страната след освобождаване от митнически режим 40. След извършеният оглед на видимата част било установено, че превозваната стока представлява МДФ профили с общо бруто тегло 26 000 кг. Според придружаващите документи доставчик и изпращач на стоката е ZHEJIANG JIANGSHAN WUFU DOOR LTD – Китай, а получател на същата е „Изток инвест 3000“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице. На осн.чл.37 от ДОПК водачът на превозното средство декларирал, че стоката ще бъде разтоварена в [населено място], област Стара Загора, завод „ЕЛПО“, с посочена дата на разтоварване 27.07.2021г. и час на разтоварване – 08: 00 часа. В протокол сер. № АА 0048423/26.07.2021г. (л.1-10 по адм. преписка) са обективирани предприетите от служители на Дирекция „Фискален контрол“ действия за обезпечаване на доказателства по реда на чл.40 ал.1 и ал. 2 ДОПК, във връзка с извършвана ревизия на „Изток инвест 3000“ ЕООД, а именно – запечатване на контейнер № MEDU8677243 със съдържащите се в него МДФ профили, чрез поставяне на 1 бр. обикновено техническо средство за контрол – пломба № 0561378. Свалена била линейна пломба, която е върната на водача. В протокола е посочено, че стоката е оставена на отговорно пазене в посоченото МПС, като за МОЛ и пазач на стоката е назначен водача на транспортното средство. С Протокол №1473890/27.07.2021г на органите по приходите наложените обезпечителни мерки са отменени чрез премахване на 1 бр. ТСК №0561378 с ненарушена цялост. „Изток инвест 3000“ ЕООД е предприело оспорване на действията по обезпечаване на доказателствата, обективирани в протокол сер. АА № 0048423/26.07.2021г., по административен ред – пред директора на ТД на НАП - Варна. Към жалбата (л.26 по адм. преписка) било приложено пълномощно (приложено и по ч.адм.д. №1874/2021г на АС – Варна, ХХІХ с-в), с което управителят на дружеството „Изток инвест 3000“ ЕООД е упълномощил адв. П. Т. Т. да оспорва действията на административните органи и пред компетентния горестояш административен орган.. Ведно с пълномощното към жалбата е приложена и фактура № 1000000004/09.08.2021 г., издадена от адв. П. Т., за услуга – „адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ТД на НАП – Варна по жалба срещу действия по Протокол № 0048423/26.07.2021г“, стойност на услугата 500 лв., без начислен ДДС, получател на услугата – „Изток инвест 3000“ ЕООД, и разписка № 100000004/09.08.2021г., издадена също от адв. П. Т., удостоверяваща заплащане на сумата 500 лв. по посочената фактура в брой (л.27 – гръб по административната преписка). Производството пред Директора на ТД на НАП Варна е приключило с Решение № 166/12.08.2021 г. (л.22 – 23 по адм. преписка), с което жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД срещу действия на органи по приходите, обективирани в протокол сер. АА № 0048423/26.07.2021г., е отхвърлена като неоснователна. След изчерпване на възможността за оспорване по административен ред „Изток инвест 3000“ ЕООД е оспорило действията по обезпечаване на доказателства и по съдебен ред. По жалбата, депозирана в съда от адв. П. Т., било образувано производството по ч.адм.д. № 1874/2021г на АС – Варна, ХХІХ с-в. В него адв.Т. представил фактура № 10000000037/179.08.2021г. за получена сума в размер на 500 лв. с предмет „Адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба и процесуално представителство пред АС – Варна срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК на НАП по Протокол № 0048423/26.07.2021г. (л.21 по делото) и разписка от същата дата; приложени са и горецитираните фактура № 1000000004 и разписка № 100000004 – двете от 09.08.2021г., за платено адвокатско възнаграждение в административното производство. Образуваното по жалбата ч.адм.д. №1874/2021г на АС – Варна е приключило с определение № 2118/24.08.2021г, с което жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД е преценена като основателна, съответно – действията, обективирани в Протокол сер. АА № 0048423/26.07.2021г., потвърдени с Решение №166/12.08.2021г. на директора на ТД на НАП - Варна, са отменени като незаконосъобразни. Със същото определение НАП – София е осъдена да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, сумата от 550 лева, представляваща разноски по производството, от които 50 лева – държавна такса, и 500 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено с издадените от адв.П. Т. фактура № 1000000004/09.08.2021 г. и разписка към нея със същия номер и дата. Така постановеното определение е окончателно по аргумент от чл.41 ал.3 от ДОПК. В срока по чл. 248 ал.1 предл.2-ро от ГПК е постъпило искане от административния орган за изменение на определение №2118/24.08.2021г. в частта за разноските чрез намаляване размера на присъдения адвокатски хонорар от 500 лв. на 300 лева. С Определение № 2266/13.09.2021г. по ч.адм.д. № 1874/2021г. това искане е оставено без уважение; то също е в сила при постановяването му. Видно от отбелязването върху приключващото производството Определение №2246/10.09.2021г, в полза на „Изток инвест 3000“ ЕООД е издаден изпълнителен лист за сумата 550лв. на 07.10.2021г. С определение №8252/22.07.2025г на осн.чл.175 ал1 от АПК вр.§2 от ДР на ДОПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение №2118/24.08.2021г по адм.д. № 1874/2021г на АС – Варна, като на стр.6 абзац 1 ред 1 вместо „фактура № 4/09.08.2021г и разписка към нея от същата дата“ да се чете „фактуа № 1000000037/17.08.2021г и разписка към нея от същата дата“. Определението по чл.175 ал.1 от АПК е в сила при постановяването му. Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приложени по ч.адм.д. №1874/2021г на АС – Варна, ХХІХ с-в, които са последователни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената фактология, по същество безспорна между страните, съдът прави следните правни изводи: По силата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. В производството по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск съдът извършва проверката по чл.129 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, относно правосубектността и дееспособността на страните, наличието на сила на присъдено нещо или идентичен висящ или решен вече спор, както и доколко е родово и местно компетентен. Проверката относно обстоятелствата по чл.204 от АПК следва да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически твърдения. Преценката следва да обхване въпросите дали е налице незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията/бездействията на ответника и настъпилите вреди за ищеца. В конкретния случай, искът е предявен от юридическо лице - „Изток инвест 3000“ ЕООД, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в административното производство по чл.41 ал.1 от ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна, приключило с постановено от последния Решение № 166/12.08.2021г., отменено с определение №2118/24.08.2021г по ч.адм.д. №1874/2021г по описа на АС – Варна, ХХІХ с-в. Искът е предявен срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът, извършил незаконосъобразните действия в производство по реда на чл.40 от ДОПК; съгл.чл.205 ал.1 от АПК НАП – София е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.2 ал.2 от ЗНАП Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. От изложеното следва извод, че ищецът и ответникът притежават нужната процесуална легитимация – активна и пасивна, въз основа на която да бъдат конституирани като страни в производството по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Налице са и предпоставките на чл.204 ал.1 вр.ал.4 от АПК, тъй като с исковата молба се претендира заплащане на имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар, произтичащи от незаконосъобразни действия на административни органи, отменени по съдебен ред. Изложеното обосновава извод за допустимост на така предявения иск. Разгледан по същество, искът е и основателен. Както вече беше посочено по-горе, между страните няма спор по фактите. Не се спори, че при обжалване на действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол сер. АА № 0048423/26.07.2021г. на инспектори в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по реда на чл.41 от ДОПК, т.е. по административен ред, ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита в лицето на адв. П. Т., и съгласно фактура № 1000000004/09.08.2021г. и разписка № 1000000004/09.08.2021г. е заплатило сумата от 500 лева в брой за извършеното процесуално представителство. С определение № 2118/24.08.2021 г. по ч.адм.д. № 1874/2021г. на АС – Варна тези действия са отменени като незаконосъобразни; като необжалваемо определението е влязло в сила на 24.08.2021г. В настоящото производство се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, които съставляват именно заплатено възнаграждение за адвокат в производството по задължителното административно обжалване на действие на административен орган, предвидено с чл.41 ал.1 и ал.3 от ДОПК. Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана, отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност, по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ. В настоящия казус е безспорно, че отменените като незаконосъобразни действия на органи по приходите са такива на административни органи и са форма на проявление на административната дейност на тези органи по см.чл.40 ал.1 от ДОПК. Също така е безспорно, че както в ДОПК, така и в АПК липсва специален ред, по който страната може да претендира и да получи присъждане на реално сторените от нея разноски в хода на обжалване на административните актове, действия и бездействия по административен ред. Понастоящем единствено с чл.8 ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск относно ред за присъждане на разноски, сторени в административното производство, не може да се запълни с прилагането на чл.161 от ДОПК и/или чл.143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредби регулират разпределяното на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ се явява неприложима. Така единственият ред за възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение в производството по административно оспорване остава исковото производство по реда и при условията на ЗОДОВ. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно, и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Върховният административен съд не е възприел виждането, според което в тези случаи обезщетение за имуществени вреди не се дължи, тъй като адвокатската защита не е задължителна по закон, хонорарът за нея е платен по силата на свободно договаряне, а за гражданина било нормално да се защитава сам. Напротив – в цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че след като гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Съотнесено към настоящия случай горното означава, че ищцовото дружество не би заплатило адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше извършено действието по обезпечаване на доказателства, оспорено по административен ред. В този смисъл възражението на ответния административен орган за недължимост на претендираната сума е неоснователно. На следващо място ангажирането на отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е предпоставено от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. отменен като незаконосъобразен, респективно обявен за нищожен, административен акт, действие или бездействие на административен орган/длъжностно лице; 2. реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца; и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и вредите. От представената административна преписка се установява, че към момента на подаване на жалбата срещу действията по обезпечаване на доказателства е представено пълномощно от 06.08.2021г., с което адв. П. Т. е упълномощен от управителя на „Изток инвест 3000“ ЕООД да оспорва действията по обезпечаване на доказателствата по административен ред; адв. Т. е издал фактура № 100000004/09.08.2021г. за извършена услуга – процесуално представителство пред ТД на НАП – Варна по жалба срещу действия по Протокол №0048423/26.07.2021г, в размер на 500 лева, и разписка № 100000004/09.08.2021г. за заплащане на сумата в брой, получена от този адвокат, който и реално е изготвил и депозирал жалбата по административен ред. Пълномощното, фактурата и разписката за заплащане на сумата не са оспорени от ответника и съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, удостоверяват, че ищецът е договорил и реално заплатил адвокатското възнаграждение. От предприетото оспорване на действията по обезпечаване на доказателствата по задължителния административен ред следва, че възнаграждението за адвокат е било дължимо поради това, че е осъществено процесуално представителство по см.чл.24 ал.1 т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата, а на осн.чл.36 ал.1 от същия закон адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Горецитираната норма на чл.8 ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не е била действаща към момента на заплащане на възнаграждението на адв. П. Т. – 19.08.2021 г. в последната си редакция, но към настоящия момент е приложима, поради което следва да служи като критерий за определяне на дължимото възнаграждение. Налага се извод, че е изпълнен фактическият състав по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. На следващо място, противно на поддържаното от ответната страна, заплатеното адвокатско възнаграждение в хода на административното обжалване на действията, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048423/26.07.2021г. на инспектори в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по реда на чл.41 от ДОПК, не е възмездено в производството по ч.адм.д. № 1874/2021г. по описа на Административен съд – Варна. Действително, с влязлото в сила Определение № 2118/24.08.2021 г. по това дело, с което действията по обезпечаване на доказателства са отменени, в полза на „Изток инвест 3000“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, като при това съдът е приел, че реалното извършване на тези разноски е доказано с фактура №1000000004/09.08.2021г. и разписка към нея, обективиращи плащане за извършено процесуално представителство от адвоката в административната фаза на обжалване на действията. С определението за поправка на ОФГ тази неточност е отстранена, като действителната воля на съда е, че с определението, приключващо производството по ч.адм.д. № 1874/2021г. на ищцовото дружество са присъдени разноските, сторени за адвокатско възнаграждение в съдебната фаза на оспорване на действията, обективирани в протокол с. АА № 0048423/26.07.2021г. При тези констатации настоящия съдебен състав приема, че сторените в хода на административното оспорване на действията на органите по приходите разноски, претендирани от ищцовото дружество в настоящото производство, не са им присъдени с Определение №2118/24.08.2021г. по ч.адм.д. №1874/2021г. на АС – Варна, и за тях не е издаден изпълнителен лист. С оглед горното уважаването на настоящия иск не би довело до повторно присъждане на същите разноски, а оттам – до неоснователно обогатяване за дружеството – ищец по см.чл. 55 от ЗЗД. Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. След като претърпените от „Изток инвест 3000“ ЕООД вреди в хода на административното оспорване на действията на органите по приходите не са им възстановени до настоящия момент, и по-конкретно с определението по ч.адм.д. №1874/2021г на АС – Варна, принципът на справедливостта не би бил нарушен с присъждането им в настоящото производство. Това е така, защото от неоспорените от ответната страна доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че ищцовото дружество е сторило разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер [рег. номер]. в хода на административното и съдебното оспорване на действията, обективирани в протокол сер. АА №0048423/26.07.2021г. на органите по приходите, от които до момента на настоящото произнасяне са им възстановени само половината и то тези, сторени в хода на съдебното оспорване – 500лв. по ч.адм.д. №1874/2021г. Присъждането на претендираните понастоящем 500лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в хода на оспорването по административен ред на действията на органите по приходите, не би представлявало неоправдано разместване на имуществени блага, и не би довело до незаконосъобразно обогатяване на ищеца за сметка на ответника. Въз основа на тези съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният от „Изток инвест 3000“ ЕООД иск против НАП е доказан и изцяло основателен и следва да бъде уважен, още повече, че ответникът не го оспорва по размер. От основателността на гласния иск произтича и тази на акцесорния такъв. Относно началния момент, от който следва да започне изчисляването на лихвата, съдът намира за основателно искането това да е датата на преустановяване на незаконосъобразните действия, или в конкретния случай – 27.07.2021г. При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизането в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В този смисъл и Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 год. на Върховния касационен съд по т. гр. д. № 3/2004 год., в частта му по т.4. В случая се претендират лихви от датата на преустановяване на незаконните действия. Лихвата, изчислена от съда за времето от 27.07.2021г. (преустановяване на незаконосъобразните действия) до 23.09.2025г. (посочена от ищцовото дружество като дата на предявяване на исковата молба вместо действителната 26.09.2025г) върху сумата от 500 лв. е 254.93 лв. – колкото е претендирана от дружеството, т.е. тази искова претенция следва да бъде уважена изцяло. Следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от 500лв. от датата на подаване на исковата молба 26.09.2025г до окончателното изплащане на сумата. С оглед изложеното, исковата претенция е основателна. Съдът установи наличието на трите кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. След като основната претенция е намерена за основателна, същото важи и за акцесорното вземане за лихви, поради което същите следва да бъдат присъдени, съгласно изложените от съда мотиви за техния размер. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Тази на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважена на осн.чл.10 ал.3 от ЗОДОВ чрез присъждане на сума в общ размер на 505 лв., от които 25лв. ДТ и 480 лв. адвокатско възнаграждение съгл. представения списък по чл.80 от ГПК и ангажираните от ищцовото дружество доказателства (л.34 – 36 по делото): копие на фактура № 0000000094/20.10.2025 г. и преводно нареждане от същата дата, според което в полза на адвокатското дружество е заплатена сумата от 480лв. Мотивиран от изложеното и на осн.чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съдът: