Решение № 9874 от 11.11.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1174/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Д. С. Ю. от [населено място], к-с „Меден рудник“, [адрес] против заповед № 3282з-2841/06.06.2025 г. на директора на ГД „Гранична полиция“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Прави искане заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна и да му се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки. Ответникът – Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С присъда № 460000 от 01.02.2023 г. по н.о.х.д № 2696/2020 г. по описа на СГС, жалбоподателят Д. Ю. е осъден за умишлено престъпление по чл.301, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 18.07.2024 г. С рег.№ 240903005000370573/03.09.2024 г. (л.14 от адм.д.№ 1647/2024 г.) е изготвена електронна справка за съдимост на лицето, като с докладна записка, рег.№ 4070р-19130/03.09.2024 г. (л.15 от адм.д.№ 1647/2024 г.) същата е изпратена на директора на РД „ГП“ Елхово с мнение за изготвяне на становище за несъвместимост на Д. Ю. с изискванията по чл.155, ал.1, т.2 ЗМВР и чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗКИ. На 05.09.2024 г. е изготвено становище с рег. № 4070р – 19360 (л.12 от адм.д.№ 1647/2024 г.), в което е посочено, че Ю. е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, поради което не може да бъде държавен служител в МВР, нито да му бъде издадено разрешение за достъп до класифицирана информация. На 05.09.2024 г. от директора на РД „ГП“ Елхово е направено предложение с рег.№ 4070р – 19431 (л.11 от адм.д.№ 1647/2024 г.) до директора на ГД „ГП“, МВР за прекратяване служебното правоотношение на Д. Ю. като младши експерт, командир на отделение на ГКПП М. Т. от ГПУ М. Т. към РД “ГП“ – Елхово. Със заповед № 3282з – 4432/17.09.2024 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР (л.10 от адм.д.№ 1647/2024 г.), на основание чл.228, ал.1 вр. чл.226, ал.1, т.7, б„д“ ЗМВР, при установяване на обстоятелствата по чл.155, ал.1, т.2, пр. първо ЗМВР, когато не е възможно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, е прекратено служебното правоотношение на Д. Ю.. В мотивите на заповедта е обоснована обективна невъзможност да изпълнява задълженията си при наличие на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗМВР - да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е обжалвана пред Административен съд – Бургас и е отменена с решение № 1719/21.02.2025 г. постановено по адм.д.№ 1647/2024 г.). Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 25.03.2025г. Със заповед № 3282з-1678/09.04.2025 г. издадена от директора на ГД „ГП“-МВР (л.46 от делото), на основание чл.232 от ЗМВР и във връзка с горепосоченото съдебно решение, Д. Ю. е възстановен на длъжност командир на отделение на ГКПП М. Т. от ГПУ М. Т. към РД „ГП“ Елхово при ГД „ГП“-МВР. На 24.04.2025 г. той е встъпил в длъжност, съгласно представения акт (л.74 от делото). След направена електронна справка за съдимост с рег.№ 250429005000 195086/29.04.2025 г. (л.40 от делото), при която е установено, че младши експерт Ю. е осъждан за умишлено престъпление от общ характер по чл.301, ал.1 от НК, със заповед № УРИ 4069з-333/30.04.2025 г. на ВПД Началник на ГПУ – Малко Търново (л.42 от делото), на основание чл.205, ал.2 от МВР вр. с чл.10 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е наредено да се извърши проверка от нарочно определена комисия. С рег.№ 4069р-9141/02.05.2025 г. (л.48 от делото) е изготвена покана до Д. Ю. за запознаване със заповед № УРИ 4069з-333/30.04.2025 г. на ВПД Началник на ГПУ – М. Т. за образуваната проверка. Указана му е възможността за даване на писмени обяснения и представяне на доказателства в срок до 08.05.2025 г. Поканата е връчена на лицето на 02.05.2025 г. в 09, 50 ч. и с вх.№ 4069р-9162/02.05.2025 г. е постъпило обяснение от жалбоподателя (л.47 от делото). На 07.05.2025 г. данните от проверката са обективирани в писмена справка рег.№ 4069р-9668/07.05.2025 г. (л.38-39 от делото), в която комисията е обобщила установените факти и обстоятелства за приключила проверка срещу Д. Ю.. В справката е коментирана присъда № 40/08.12.2023 г. по ВНОХД №1084/23 на САС, потвърдена от ВКС с решение № 427/18.07.2024 г. по НД № 359/2024 г., с която Ю. е бил осъден за престъпление по чл.301, ал.1 от НК. Отбелязана е несъвместимост с изискванията на чл.155, ал.1, т.2 от ЗМВР и чл.40, ал.1 от ЗЗКИ и е направено предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и да бъде прекратено служебното му правоотношение. С покана рег.№ 4069р-9547/07.05.2025 г., на основание чл.205, ал.3 и чл.207, ал.8 от ЗМВР на Д. Ю. е предоставена възможност да даде писмени обяснения и да представи доказателства в срок до 08.05.2025 г. Поканата е връчена на лицето на 07.05.2025г. в 09, 50 ч. (л.49 от делото). С покана рег.№ р-9665/07.05.2025 г. (л.50 от делото), на основание чл.207, ал.11 вр. ал.8, т.1 от ЗМВР Д. Ю. е поканен да се яви на 07.05.2025г. в 17, 20ч. в ГПУ - М. Т. за запознаване с обобщената справка. Поканата е връчена на лицето на 07.05.2025 г. в 17, 25 ч., видно от направеното на нея отбелязване. С писмо рег.№ 4069р-9813/09.05.2025 г. началникът на ГПУ - М. Т. е уведомен за липсата на постъпили възражения и допълнителни обяснения от младши експерт Д. Ю. до 9, 30 ч. на 09.05.2025 г. (л.51 от делото). С писмо рег.№ 4069р-9947/12.05.2025 г. материалите от проведената проверка са изпратени по компетентност на директора на ГД „Гранична полиция“ (л.35 от делото). С рег.№ 3282р-15219/28.05.2025 г. (л.54 от делото) от началника на отдел „Човешки ресурси“ е дадено становище за безспорно установено и доказано, че Д. Ю. е осъждан за престъпление по чл.301, ал.1 от НК и следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С покана рег.№ 3282р-15442/30.05.2025 г. мл.инспектор Ю. е поканен в 24-часов срок след връчване на поканата да представи писмени обяснения и възражения по резултата от извършената проверка. Поканата е изпратена с писмо рег.№ 3282р-15443/30.05.2025 г. (л.52 от делото) и е връчена на лицето на 03.06.2025 г. в 17, 00 ч. (л.34 от делото). В указания срок такива не са постъпили, за което с писмо рег.№ 4069р-11882/05.06.2025 г. (л.26 от делото) и писмо рег.№ 4069р-11875/05.06.2025 г. (л.28 от делото) е уведомен директора на ГД „Гранична полиция“. Със справка рег.№ 3282р-16218/05.06.2025 г. е уведомен началника на отдел „Човешки ресурси“, че след извършена проверка в ЦАИС ДО за периода от 17.00 ч. на 03.06.2025 г. до 17, 00 ч. на 04.06.2025 г. не се установяват регистрирани писмени обяснения и възражения от младши експерт Д. Ю. (л.31 от делото). Със заповед № 3282з-2841/06.06.2025 г. на директора на ГД „Гранична полиция“, на основание чл.203, ал.1, т.1, предл.първо, чл.208 и чл.204, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР на мл.инспектор Д. Ю. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, считано от дата на връчване на заповедта. В мотивите на заповедта е цитирана справка за съдимост с рег.№ 250429005000195086 от 29.04.2025 г. и е прието за безспорно установено, че с присъда № 40/08.12.2023 г. по ВНОХД № 1084/23 г. на САС, потвърдена с решение № 427/18.07.2024 г. по НД № 359/24 г. на ВКС, мл.инспектор Ю. е осъден за умишлено престъпление от общ характер по чл.301, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 10 месеца, като на основание чл.66 от НК изпълнението и е отложено за срок от три години. На основание чл.203, т.1, т.1, предл.първо от ЗМВР е счетено, че осъждането за умишлено престъпление от общ характер е тежко дисциплинарно нарушение, за което е предвидено наказание „уволнение“. Заповедта е връчена на Д. Ю. на 11.06.2025 г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана със жалба вх.№ 7313/20.06.2025 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Съгласно чл.204, ал.3 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат от ръководителите на структурите по чл.37 – за всички наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3. В чл.37 от ЗМВР са посочени основните структури на МВР, съответно в т.1 са посочени главните дирекции, а в чл.38, т.4 от с.з. ГД „Гранична полиция“. Със заповед № 8121з-140/24.01.2017 г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3 от ЗМВР, издадена от министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.13 от 7.02.2017г., в сила от 1.02.2017г.) е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР, който е приложим в случая. Според Приложение № 2 - Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР, длъжността „младши експерт“ е младша изпълнителска, поради което обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган - директора на Главна дирекция „Гранична полиция“. В случая са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно ал.2 дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ орган. В случая, към момента на издаване на процесната заповед – 06.06.2025 г. безспорно не е изтекъл едногодишни срок от извършване на нарушението, тъй като жалбоподателят е бил осъден с влязла в сила присъда на 18.07.2024 г. Спора по делото е дали е изтекъл двумесечния срок от откриване на нарушението. В конкретния случай за първи път на 03.09.2024 г. е била издадена електронна справка на съдимост на жалбоподателя (л.14 от адм.д.№ 1647/2024 г.), в която е отразено, че лицето е осъждано за умишлено престъпление. Във връзка със справката за съдимост е изготвено становище рег.№ на юк.Я.Т., с рег.№ р-19360/05.09.2024 г. (л.12 от адм.д.№ 1647/2024 г.), в което е посочено освен, че Д. Ю. е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, поради което не може да бъде държавен служител в МВР, нито да му бъде издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, но и е цитирана нормата на чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР – Тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Това становище на юк.Т., заедно с електронната справка за съдимост е изпратено на директора на ГД“Гранична полиция“ с писмо рег.№ 4070р – 19431 (л.11 от адм.д.№ 1647/2024 г.), като е направено предложение за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Ю., на основание чл.226, ал.1, т.7, б.“д“ от ЗМВР. Въз основа на това предложение е била издадена заповед № 3282з-4432/17.09.2024 г., като в нея изрично е посочено, че служебното правоотношение с лицето се прекратява на основание чл.228, ал.1, във връзка с чл.226, ал.1, т.7, б.“д“ от ЗМВР, установяване на обстоятелства по чл.155, ал.1, т.2, предл.първо от ЗМВР, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Видно от изложеното, всички факти и обстоятелства, обосноваващи налагането на процесното дисциплинарно наказание са били известни на наказващият орган на 17.09.2024 г., при издаване на първа заповед за уволнение на жалбоподателя, доколкото по делото липсват данни за предхождаща дата на която наказващият орган да се е запознал с предложението от 05.09.2024 г. за прекратяване на служебното правоотношение. С оглед така представените доказателства следва да се приеме, че дисциплинарното нарушение за което е наложено дисциплинарното наказание, е открито по смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР, най-късно на датата на която е издадена предходната заповед за уволнение – 17.09.2024 г. Същевременно обаче в нормата на чл.209, т.5 от ЗМВР е предвидено, че дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато служебното правоотношение на държавния служител е прекратено. С оглед тази норма, макар и да е било открито дисциплинарното нарушение на 17.09.2024 г., наказващият орган не е можел да образува и проведе дисциплинарно производство, след като е прекратено служебното правоотношение с лицето. С прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя той губи качеството си на държавен служител и не би могла да му се търси дисциплинарна отговорност. Едва след възстановяването му и встъпване в длъжност на 24.04.2025 г., съгласно представения акт за встъпване в длъжност (л.74 от делото), наказващият орган разполага с правомощия да образува дисциплинарно производство, съответно същото да се проведе и да приключи, поради което и от този момент започва да тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, предвиден в нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР. В този срок, а именно на 06.06.2025 г. е издадена и процесната заповед. С оглед на изложеното, в случая не е налице нарушение на нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР и не са били налице основанията по чл.209, т.3 от ЗМВР, да не се образува дисциплинарно производство, съответно да бъде прекратено образуваното такова. Дисциплинарното производство е образувано и проведено, съобразно изискванията на чл.205, ал.1 от ЗМВР, като повод за това е направена електронна справка за съдимост обективираща данни, че жалбоподателят е осъждан за умишлено престъпление от общ характер по чл.301, ал.1 от НК. В хода на производството не е издадена писмена заповед по чл.207, ал.1 от ЗМВР за образуване на дисциплинарното производство, но това не е съществено процесуално нарушение съгласно нормата на чл.208 от ЗМВР, в която е предвидено, че при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. Съответно на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание за тежко нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което нормата на чл.207 от ЗМВР не намира приложение. За изясняване на постъпилите данни е разпоредено извършването на проверка със заповед № УРИ 4069з-333/30.04.2025 г., с която е определен и състав на комисията, която да извърши проверката. Дисциплинарно-разследващият орган е провел производството съобразно изискванията на чл.207, ал.3 от ЗМВР, като е спазил определените му за това срокове. В съответствие с изискваният на ал.7 за резултатите от разследването е изготвена справка с рег.№ 4069р-9669/07.05.2025 г., в която е направено предложение на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.203, ал.1, т.1, предложение първо и чл.204, т.3 от ЗМВР на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят е запознат със справка на 07.05.2025 г., срещу подпис. На 03.06.2025 г. на Д. Ю. е връчена покана за даване на писмени обяснения до дисциплинарнонаказващия орган с рег.№ 3282р-15442/30.05.2025 г. в срок от 24 ч., като той не се е възползвал от предоставената му възможност. Дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед, чието съдържание е в съответствие с изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР. Заповедта е мотивирана, като в нея се съдържат фактическите и правни основание за издаването й. В хода на дисциплинарното производство, фактическата обстановка е безспорно установена, посредством събраните писмени доказателства. Съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. Съгласно чл.203, ал.1, т.1, предложение първо от ЗМВР, тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, са осъждане за умишлено престъпление от общ характер. В случая от представените по делото електронна справка за съдимост се установява, че жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда на 18.07.2024 г. за умишлено престъпление по чл.301, ал.1 от НК, което престъпление безспорно е от общ характер. Това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина пи смисъла на чл.203, ал.1, т.1, предложение първо от ЗМВР и е основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР. В хипотезата на тежко нарушение на служебната дисциплина административният орган действа при условията на обвързана компетентност и не прави преценка на тежестта на нарушението, поведението на служителя, респективно дали и какво наказание да наложи. Като е сторил това, зачитайки факта и стабилитета на влязлата в сила присъда, с която жалбоподателят е осъден за умишлено престъпление от общ характер, директорът на ГД „Гранична полиция“ в съответствие със законовите изисквания му е наложил процесното дисциплинарно наказание и е прекратил служебното му правоотношение. По отношение на процесната заповед не е налице и отменително основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като тя не противоречи на целта на закона. При установено извършено нарушение на основни принципи на държавната служба, а именно уважение и спазване на законите, чрез даване на личен пример от служителите на МВР, съответно на целта на закона е издадена и процесната заповед. С оглед на изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, жалбата на Д. Ю. против заповед № 3282з-2841/06.06.2025 г. на директора на ГД „Гранична полиция“ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева, определени на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас