Решение № 219 от 27.9.2024 г. на Районен съд - Айтос по дело № 326/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: •••, чрез пълномощник – юрисконсулт И. Т. Т. против Б. Х. Х., ЕГН: •••••••••• и адрес: •••. С исковата молба „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 175074752 моли отв.Б. Х. Х., ЕГН: •••••••••• и адрес: ••• да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 2 857, 38 лева (две хиляди осемстотин петдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки), които включват: 1 693, 08 лева (хиляда шестстотин деветдесет и три лева и осем стотинки) - главница, сумата 181, 36 лева (сто осемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки), представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение до датата на предстрочна изискуемост -06.01.2021 г., сумата 910, 03 лева (деветстотин и десет лева и три стотинки), представляваща остатъчно непогасено задължение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 72, 91 лева (седемдесет и два лева и деветдесет и една стотинки), представляваща законна лихва за период от 06.01.2021 г. - дата на предсрочна изискуемост до 21.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението -22.12.2023 г. до изплащане на вземането. Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ••••••••••/13.09.2018 г., за което вземане е било подадено до РС – Айтос Заявление по чл.410 ГПК и образувано заповедно производство – ч.гр.дело № 1015/2023 год. на РС- Айтос. С исковата молба е предявен осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за вземането на ищеца против ответника, доколкото не са били изпълнени в срок дадените от съда, указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 1015/2023 год. на РС-Айтос, поради което издадената по делото Заповед за изпълнение е била и обезсилена. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 1015/2023 г. на РС- Айтос. Ищецът претендира заплащане на направените съдебно- деловодни разноски както в исковото, така и в заповедното производство. В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. От негово име, чрез пълномощник юрисконсулт И. Т. е постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител за ищеца. Не са ангажирани допълнителни доказателства, извън приложените към исковата молба и не са заявени искания. По същество се поддържа становище за уважаване на предявения иск и отхвърляна на насрещната претенция. В срока по чл.131 ГПК и по реда на чл.211 от ГПК от името на отв. Б. Х. Х., чрез адв.Р.Ж. от ВАК е постъпил писмен отговор, ведно с предявен насрещен иск, за който съдът е приел, че има връзка с първоначалния иск, доколкото и двете претенции са основани на едни същи договор на страните. С отговора на исковата молба отв.Б. Х.Х. оспорва ищцовите претенции и моли за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани. Прави възражение за недействителност на клаузата за размера на договорената възнаградителна лихва (годишен лихвен процент) по Договор за потребителски кредит № ••••••••••/13.09.2018 г., поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Представя доказателства и заявява доказателствени искания, включитено назначаване на съдебно-счетоводна експертази (ССчЕ). С предявения насрещен иск по чл.59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се моли ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да бъде осъден да заплати на Б. Х. Х., ЕГН: •••••••••• и адрес: ••• сумата от 7 618, 30 лева (седем хиляди шестстотин и осемдесет лева и тридесет стотинки), с която сума дружеството се е обогатило неоснователно, предвид извършеното от Б.Х. плащане над сумата от 4 000 лв. - главница по недействителен Договор за потребителски кредит № ••••••••••/13.09.2018 г. В съдебно заседание отв.Б. Х.Х., чрез адв.И. поддържа всички направени с отговора възражения, като в допълнение сочи, че при така приложените доказателства исковата претенция е останали и недоказана по основание и размер, поради което счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Поддържа становище, че процесният договор е недействителен и счита, че при тези обстоятелства, длъжникът дължи погасяване единствено на главницата, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение. Счита, че Б. Х. е надплатил няколкократно дължимата главница, предвид което сумите платени над това задължения се явяват неоснователно обогатяване в полза на „Профи кредит-България“ ЕООД, поради което моли, ищецът да бъде осъден да заплати надплатената сума, ведно със законната лихва и разноските, съгласно представения списък. Ответникът по насрещния иск „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 175074752 в срока по чл.131 от ГПК изпраща отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на насрещната претенция. Моли за отхвърлянето й, както и за присъждане на деловодните разноски, като прави възражение по чл.78, ал.8 от ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. С оглед на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление по чл.410 от ГПК, вх. № 6300/22.12.2023 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника Б. Х. Х.. В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 1015/2023г. по описа на РС-Айтос и след връчване на заповед № 508/28.12.2023г. от длъжника е постъпило възражение вх.№ 467/25.01.2024г. с твърдение за недължимост на вземането. С определение № 167/11.03.2024 г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване дължимостта на вземането си против длъжника Б. Х., но поради бездействие от страна на заявителя, издадената Заповед № 508/28.12.2023г. е обезсилена. Впоследствие от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото производство и с която се моли отв.Б. Х. Х. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 2 857, 38 лева (две хиляди осемстотин петдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки), които включват: 1 693, 08 лева (хиляда шестстотин деветдесет и три лева и осем стотинки) - главница, сумата 181, 36 лева (сто осемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки), представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение до датата на предстрочна изискуемост -06.01.2021 г., сумата 910, 03 лева (деветстотин и десет лева и три стотинки), представляваща остатъчно непогасено задължение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 72, 91 лева (седемдесет и два лева и деветдесет и една стотинки), представляваща законна лихва за период от 06.01.2021 г. - дата на предсрочна изискуемост до 21.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението -22.12.2023 г. до изплащане на вземането. Твърди се, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ••••••••••/13.09.2018 г., за което вземане е било подадено до РС – Айтос Заявление по чл.410 ГПК и образувано заповедно производство – ч.гр.дело № 1015/2023 год. на РС-Айтос. В отговора си процесуалният представител на ответника адв.И. признава допустимостта на иска, но оспорва претендираното от ищеца вземане, излагайки мотивация, че на основанне чл.22 от ЗПK, вр. чл.11, aл.1, т.10 от ЗПК, вр. с чл.19, aл.4 от ЗПК процесният Догoвор за потребителски кредит № 3035774969/ 13.09.2018 г. е недействителен. Изтъква, че според разпоредбата на чл.11, aл.1, т.10 ЗПK договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите пo кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите пo определения в приложение № 1 начин. Сочи, че в процесния договор никъде не са отразени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Не е спорно между страните, че процесният Догoвор № 3035774969 е сключен помежду им на 13.09.2018 г. и е подписан като Договор за потребителски паричен кредит „ПРОФИ КРЕДИТ стандарт“ № ••••••••••, като съгласно договореното кредиторът е предоставил на отв.Б. Х. Х. потребителски кредит, в размер на 4 000, 00 (четири хиляди) лeвa. Срокът на кредита е договорен на три години (36 месеца), размерът на месечната вноска пo кредита е 195, 18 лева, дата на погасяване на вноска - 10-то число на месеца, Годишен процент на разходите (ГПР) - 49, 89 %., Годишен ликвен процент - 41, 17 %, лихвен процент на ден - 0, 11 %, или Общо дължима сума пo кредита - 7026, 48 лева. Договорено било също и: - Възнаграждение пo закупен Пакет допълнителни услуги - 4680, 72 лева; - Размер на вноската пo закупена допълиителиа услуга - 130, 02 лева; - Общо задължение пo кредита и пакет допълнителни услуги – 11 707, 30 лева, при общ размер на месечна вноска пo договора - 325, 20 лева (за 36 месеца). Ha 26.02.2019г. между страните е подписан Анекс № 1/2019г., с който е било отложено плащането на една погасителиа вноска. Не се спори също така, че до 20.02.2024 г., в изпълнение на договора, отв.Б. Х. Х. заплатил на кредитора сума в общ размер на 11 618, 30 лева (чрез месечни вноски през „Изипей“ и с банкови преводи). В потвърждение на изложеното е и приетото от съда и неоспорено от страните заключение на вещо лице Р. Д., изготвено и поддържано в съдебно заседание на 27.08.2024г. по назначената и изслушана ССчЕ. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че спорът между страните се свежда до действителността на процесния договор и в частност до дължимостта на сумите над заплатената главница от 4000 лева и останали дължими (според ищеца) от ответника, а по наср. иск по чл.59 от ЗЗД – заплатени от последния на кредитора по същия договор, но недължими суми. За да са даде отговор на спора досежно действителността на процесния договор за потребителски кредит, следва да се отчете, че според чл.19, aл.1 от ЗПК, ГПP изразява общите разходи пo кредита за потребителя (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява пo специална формула, като това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът му, а също и общо дължимата по договора сума, т.е. пo ясен и разбираем за потребителя начин на всички разходи, които щe стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на ликвения процент пo заема и ГПР, като не е ясно пo какъв начин е формиран ГПР, неясни са компонентите и математическият алгоритъм, пo който се формира годишното оскъпяване на заема, съдът намира за основателно направеното възражение от страна на ответника. Целта на разпоредбата на чл.11, т.10 ЗПK е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономнчески обосвован избор дали и доколко е изгодно да го cключи. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПP не е достатьчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, нo изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникьт ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една oт клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса пo кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, в който смисъл е трайно установената съдебна практика. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора води до възможността да се заблуди средния потребител, относно цената и икономическите последици oт сключването му, поради което договорът е недействителен. B настоящия случай, предвид размера на предоставения кредит (4000лв.), срока за погасяването му (36 месеца) и посочения лихвен процент и ГПР (49, 89 %) е видно, че възнаграждението за закупен пакет допълиителни услуги - 4680, 72 лв. не е било взето предвид при определянето на ГПР. Тази сума следва да бъде включена в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение oт 50%. Пакетът допълнителни услуги по т.VI от Договора е разход пo кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР и съобразно принципа на чл.19, aл.4 ЗПК не може да бъде по-висок oт пет пъти размера на законната лихва пo просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), т.е. лихвите и разходите пo кредита не могат да надхвърлят 50 % от наетата сума, a клаузи в договор, надвишаващи определените пo aл.4 на чл.19 ЗПК са нищожни. Не е спорно, че общото задължение на кредитополучателя е съответно на вписаните в погасителния план по договора за потр.кредит сборни плащания, в които изрично е включено и задължението за плащане и на вноска пo Пaкeт допълнителни услуги. Съпоставянето на общия уговорен размер на доп.услуги - 4680, 72 лв. и начислената договорна лихва - 3026, 48 лв., с размера на главницата пo договора за кредит - 4000, 00 лв., обуславя извода, че ограничението пo чл.19, aл.4 ЗПК е превишено (виж и § 1, т. 1 и 2 от ДР на 3ПK), поради което е налице нарушение на чл.11, aл.1, т.10 от ЗПК, а именно, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите пo кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите пo определения в приложение № 1 начин. При изложеното нарушение на чл.11, aл.1, т.10 ЗПК и сьгласно чл.22 ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е недействителен. В подкрепа на този извод е и посочената в договора за кредит пo-ниска стойност на ГПP, представляващо невярна информация, сочеща на заблуждаваща тьрговска практика, съгласно чл. 68г, aл. 4 от Закона за Защита на Потребителите (ЗЗП), във вр. с чл. 68д, aл.1 ЗЗП. Имайки предвид последиците нa нищожността и съгласно чл.23 ЗПК са налага извод, че ответникът дължи връщане само на чистата стойност по заема – в случая безспорно изплатената от него сума от 4000 лева, но не и лихви или договорени други разходи по недействителния договор, като сумата от 7618, 30 лева, над дължимите 4 000 лева се явява неоснователно изплатена от Б.Х. на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД. По повод претнцията за лихва следва да се отбележи, че по правна характеристика договорната лихва е възнаграждение, с което ддъжникът на пари или на заместими вещи, трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Касае се за граждански плод, който се дължи пo силата на едно правоотношение, като размерът й се определя oт размера да дадената в заем парична сума и съобразно времето на ползване. Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона. C оглед изискването на чл.26, aл.1 от З3Д, при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, дo кoйтo съглашението за плащане на възнаградителиа лихва е действителио. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материалии средства на един субект, за облагодетелстване на друг. B съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. B случая следва да се съобрази, че към момента на сключване нa процесния договор законната лихва, като сбор от основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта, възлиза на 10.00 % или трикратния размер се изчислява на 30.00 %, а процесната уговорена договорна лихва е 41, 17 %, т.е., уговорката в процесния Договор за потребителски кредит на възнагр.лихва в посочения размер се явява нищожна, като противоречаща на добрите нрави. При така изложените съображения се налага извод, че предявените от ищеца претенции са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Въз основа на гореизложените съображения, съдът приема за недоказано обстоятелството за наличие на ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо вземане в полза на ищеца-кредитор спрямо ответника-длъжник. След като ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.154, ал.1 от ГПК следва да понесе своеобразната санкция на тежестта на доказване, като съдът приеме за несъществуващи фактите, които той следва да установи с безспорни доказателства, т.е. да приеме за недоказано съществуването и дължимостта на вземането му претендирано спрямо ответника. От друга страна, при установеност на изплатената от Б. Х. Х. сума от 7 618, 30 лева (над дължимата главница по договора от 4000 лева) е неоснователно изплатена на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, поради което насрещната искова молба следва да бъде уважена като основателна и доказана. Предвид отхвърляне на първоначално предявения иск и уважаване на насрещната претенция на осн. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК направените от ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД съдебно-деловодни разноски, следва да останат в негова тежест, като ищецът бъде осъден за заплати разноските на отв. Б. Х. в размер на 1204, 73 лева (хиляда двеста и четири лв. и седемдесет и три ст.), съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, Айтоският районен съд