Решение № 340 от 19.10.2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 441/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд №315 от 28.03.2023г. постановено по гр.д.№20225220102833 по описа на съда за 2022г. Е ОСЪДЕНА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес: гр.С., бул."В." №•- Съдебна палата, представлявА. от Главния прокурор да заплати на А. К. Ю., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с.К., обл.П. на основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата в размер на 850 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образувано и водено срещу нея досъдебно производство №21/2019г. по описа на 06 РУ при ОД на МВР -П., прокурорска преписка №9799/2018г. по описа на Районна прокуратура-П. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, което наказателно производство е било прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за неимуществени вреди над размера от 850 лева и до претендирания с исковата молба размер от 2000 лева, при посочен начин на плащане на присъдената сума е чрез пощенски запис, адресиран до ищцата. ОСЪДЕНА Е ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес: гр.С., бул."В." №•, представлявА. от Главния прокурор да заплати на пълномощника на ищцата - адв.М. А. М., вписан в П.ска адвокатска колегия, служебен адрес: гр.П., бул. “Х. Б." №••• на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, както и разходи в размер на 12, 52 лева за явяването му в съдебно заседание, с оглед уважената част от иска. С определение на същия съд №1351 от 26.05.2023г. постановено по гр.д. №202252201022833 по описа на съда за 2022г. е оставена без уважение като неоснователна, молбата на Прокуратурата на Р България на основание чл.248 от ГПК да бъде изменено решение №315 от 28.03.2023г. на Районен съд -П. по гр.д.№2833/2022г. по описа на съда, в частта за разноските за неприсъждане на разноски за явяване на пълномощника на ищцата в съдебно заседание, а разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат съобразени с уважения размер на исковата претенция и същите да бъдат определени в съответствие с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №4 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението се обжалва в осъдителните му части с въззивна жалба с вх. №7916 от 03.04.2023г. от Прокуратурата на РБ чрез прокурор от Районна прокуратура гр.П. с искане да бъде отменено като неправилно и по същество се отхвърли заявената искова претенция. Жалбоподателят не споделя за основателен нито един от изводи на съда по отношение основанието и размера на присъждане на посоченото обезщетение за неимуществени вреди макар и в намален размер от 850лв. Твърди се, че ищцата не е представила безспорни и категорични доказателства, и да е провела пълно и главно доказване кои конкретни вреди по вид, размер и интензитет са в резултат само и единствено от действията на Прокуратурата, доколкото за реализиране на отговорността по ЗОДОВ предпоставките са-да е извършено съответното незаконосъобразно действие от стрА. на държавния орган, да е причинено увреждане и то да не е по изключителна вина на ищеца, както и вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Жалбоподателят счита, че в случая тези предпоставки не са налице. В тежест на ищеца било да се докаже наличието и размера на твърдените неимуществени вреди- тревожност, чувство за потиснатост несигурност, невъзвратимо накърняване на авторитет, самочувствието и доброто име на примерен човек и отговорен родител. Коментират са установените по делото факти и обстоятелства по които нямало спор между страните-предмета на образуваното досъдебно- производство №21/2019г. по описа на РУ-П., повдигнатото срещу ищцата обвинение за престъпление по чл.183 ал.1 от НК от 30.11.2021г.-неплащане на присъдена по съдебен ред издръжка за период от 5г., предявяването на материалите по досъдебното производство на обвиняемата и на защитника й, прекратяване на ДП /досъдебното производство/ и отмяна на мярката за неотклонение „Подписка“ на 13.04.2022г. поради неизпълнени елементи на престъпния състав по чл.183 ал.1 от НК от субективна стрА., който извод не е бил валиден към момента на повдигане на обвинението и да може да бъде предвиден при образуване на делото. Коментирани са фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба на ищцата за търпените неимуществени вреди-техния обем и природа, и каква е причината за тях. Твърди се, че ищцата е била привлечена в качеството на обвиняемо лице на 30.11.2021г. и е имала качеството на обвиняем само за период от 4месеца и 14дни, като ДП е приключило в неговата досъдебна фаза, от което се навежда извода за нисък интензитет на провежданите процесуални действия с участието на ищцата, както и че престъплението не е за тежко умишлено престъпление по което ищцата е била с най-леката мярка за процесуална принуда “подписка“. Оспорва се и извода на съда, че взетата мярка за процесуална принуда “подписка“ е причинила неудобства на ищцата предвид своя ограничителен характер; че не са ангажирани доказателства от които да се направи извод, че ищцата А. Ю. е търсена от полицията за контрол по изпълнение на мярката за неотклонение. И че последната не е понесла никакви ограничения, както в правата си, така и в правото на свободно придвижване и личен живот, предвид естеството на взетата най-лека мярка за неотклонение. Поддържа се, че в случая не е налице виновно поведение на Прокуратурата на РБ тъй като извършените действия и издадените актове са били съобразени със събраните доказателства и нормите на НК и НПК. Акцентира се, че ако изобщо има някакви причинени вреди, те същите не са от действия на ПРБ, а от други обстоятелства, поради което е приложима нормата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ и че ако има вреди то същите са по изключителна вина на ищцата доколкото неплащането на присъдената издръжка за 60месеца на обща стойност от 6300лв било факт към момента на образуване на досъдебното производство и към момента на повдигане на обвинението по чл.183 ал.1 от НК и че отсъствието на субективния признак от състава на престъплението, не е било налично нито към момента на повдигане на обвинението, нито към момент на образуване на ДП. Твърди се, че действията по разследването в ДП са били извършени по реда, предвиден в НПК и не са ограничили по никакъв начин правата на А. К. Ю., доколкото не е имало незаконно обвинение спрямо нея, обвинението е предвидено при спазване изискванията на действащия НПК, като представителят на Прокуратурата се е произнесъл със съответния акт. Твърди се още, че съдът не е обсъдил обстойно и действията на Прокуратурата във всеки един етап на наказателното производство и обективната невъзможност да реагира по друг законов начин, освен да образува ДП с цел изясняване на всички обстоятелства. Счита, че съдът в обжалваното си решение е направил единствено констатации, без да са изложени аргументи за тях. Според жалбоподателят, свидетелите ангажирани от ищцата Б. и С. не са доказали твърденията й, че повдигнатото спрямо нея обвинение е довело до чувство за тревожност, потиснатост, несигурност, които са се отразили негативно на психиката й и на цялото й душевно състояние, включително и на твърденията й за невъзвратимо накърняване авторитета, самочувствието и доброто й име. Съдът не коментирал в решението си показанията на св.Б., съдържащи според жалбоподателя недвусмислено твърдение, че притесненията на ищцата са били свързани само и единствено с настоящото гражданско дело, но не и с друго водено срещу ищцата дело, както и това, че пред нея А. Ю. не е споделяла за наличие на други проблеми, не знае в миналото ищцата да е имала проблеми с полицията, както и че свидетелката е знаела само за дело с наложен запор, без конкретни твърдения, за извличане на изводи за влошено емоционално или здравословно състояние на ищцата както и за причинна връзка между това състояние и действията на ПРБ. А.лизирани са и показанията на св.С. и е направен извод за притеснения на ищцата от направената й полицейска регистрация от служители на МВР съгласно Наредба на Министъра на вътрешните работи, а не от воденото наказателно дело, като тази регистрация не била от компетентността на Прокуратурата на Р България, поради което не следвало да носи отговорност за евентуално неимуществени вреди. Счита, че показанията на свидетелите не свързват претендираните неимуществени вреди с повдигнатото обвинение срещу ищцата, че същите са недостатъчни и ненадеждни, и при липсата на ангажирани други доказателства, претенцията на ищцата за претърпени неимуществени вреди остА.ла недоказА.. Съдът не обсъдил обстоятелства от съществено значение като не е посочил защо дава вяра на показанията на тези свидетели и ги приема безрезервно, и не се е аргументирал, че същите са достатъчни за изясняване на изложените от ищцата твърдения, без да се нуждаят от потвърждаване от други гласни и писмени доказателства. Според жалбоподателя от доказателствата не се доказвали какви неимуществени вреди е претърпяла ищцата-по вид, по степен, по време на проявление и от кои конкретни действия на прокуратурата са били причинени, както и липсва причинна връзка между тези действия и причинените увреждания, като според жалбоподателя твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди се явяват неоснователни и недоказани и че са в причинна връзка с действията на Прокуратурата. Счита, че предвид изложеното исковият съд е следвало да отхвърли изцяло иска на ищцата като неоснователен и недоказан без да присъжда каквото и да било обезщетение или да приложи чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, доколкото в противен случай се касаело за черпене на права от лице от собственото си неправомерно поведение и че ако има увреждане, то е причинено поради изключителна вина на пострадалия, поради което обезщетение не му се следва. Моли да се отмени решението в обжалвА.та осъдителна част и се отхвърли предявения иск за посочените суми. Няма направени доказателствени искания с жалбата. В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора стрА. А. К. Ю., ЕГН-••••••••••, с вх.№9795 от 25.04.2023г., в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Поддържа, че в случая е налице незаконно обвинение с привличането й като обвиняем и последващо прекратяване на наказателното производство /цитира се ТР №3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№3/2004г. на ОСГК за забрА. в правомощията на Прокуратурата да упражнява безразборно и безотговорно привличане на едно лице като обвиняем в наказателния процес, като привличането следва да стане в хипотеза на събрани по реда на чл.219 ал.1 от НПК достатъчно данни за виновността на едно лице в извършване на престъпление при наличие на обективна и субективна стрА. на престъплението, и че в случая е направена грешна преценка от наблюдаващия прокурор относно предпоставките на чл.219 ал.1 от НК. На второ място по отношение на мярката за неотклонение „подписка“ се поддържа, че чрез нея обвиняемият се задължава да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, което задължение е налице екс леге от момента на постановяване на взетата МНО и че ищцата е претърпяла страдания поради задължението си да не напуска местоживеенето си без предварително уведомяване и разрешение от оргА.. По въпроса за липсата на съпричиняване се твърди, че ищцата като обвиняема е имала безупречно процесуално поведение, без да възпрепятства разследването, като е давала надлежни обяснения и е правила подробни обосновани искания при предявяване на разследването и че неимуществените вреди са резултат на неоснователното й привличане като обвиняема и участието й в това процесуално качество в наказателното производство. Твърди се, че ПРБ посочва, че вредите причинени на ищцата са в резултат на други обстоятелства, без обаче да ги посочва конкретно. Коментирани са и неимуществените вреди, причинени в резултат на наказателно-правна репресия упражнена срещу обвиняемия, както и свидетелските показания, като се навежда извод за доказаност на претърпените болки и страдания от ищцата, описани в исковата молба, наличната причинно-следствена връзка между незаконното обвинение на ПРБ и причинените неимуществени вреди при аргументираност от стрА. на съда за размера на присъжданото обезщетение. Моли да се потвърди решението в обжалвА.та му част с присъждане на разноските. Постъпила е въззивна частна жалба с вх.№14241 от 12.06.2023г. подадена от Прокуратурата на Р България чрез прокурор от Районна Прокуратура П.-против определение №1351 от 25.05.2023г. на РС-П. постановено по гр.д.№2833/2022г. по описа на съда в частта за разноските. Твърди се, че неправилно съдът не е уважил искането на ПРБ за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ал.1 от ГПК. Освен доводите в молбата, се излагат и допълнителни аргументи- уважаване на претенцията за разноски съразмерно с уважената част от иска. Счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА и съответно чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ. Цитира се чл.7 ал.2, т.2 от НМРАВ, като при 2000лв материален интерес, възнаграждението следва да е 500лв /400лв + 100лв/. Според жалбоподателя при уважена част на иска от 42.5% /850лв от 2000лв/ размера на възнаграждението за адвокат е от 212.50лв, като съдът не бил обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, който би могъл да се окаже и по-нисък. По разходите за явяване на адвокат в съдебно заседание се поддържа, че същите следва да остА.т за сметка на лицето което ги е направило, а не да се възлагат в тежест на ответника. Посочва, че цитираните норми по ЗА и НМРАВ не са приложими в производствата по ЗОДОВ. Постъпил е отговор на въззивната частна жалба от А. Ю., с вх.№17039 от 11.07.2022г., в който се поддържа довод за дължимост на претендираните разноски за адвокат. Цитира се чл.2 ал.8 от НМРАВ за адвокатските възнаграждения за адвокат осъществяващ процесуално представителство в различно населено място, като разноските не са част от адвокатското възнаграждение и не подлежат на възстановяване поотделно. По размера на адвокатското възнаграждение се поддържа, че при предоставена безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА, възнаграждението се определя по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, което не може да бъде по-малко от минимално предвиденото - 400лв.Моли да се отхвърли частната жалба като неоснователна. Няма направени доказателствени искани от страните в производството. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба с вх.№ 7916 от 03.04.2023г. и въззивна частна жалба с вх.№14241 от 12.06-2023г. двете на Прокуратурата на РБ, както и постъпилите отговори от насрещната стрА. А. К. Ю. и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е иск с правно основание в чл.2 ал.1 т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ във връзка с чл.52 от ЗЗД -обезщетение за причинени неимуществени вреди от образувано, водено и прекратено наказателно производство поради липса на престъпление и по чл.86 от ЗЗД-лихва за забава. В исковата си молба с вх.№17671 от 07.09.2022г. против ответника Прокуратурата на Р България, ищцата А. К. Ю., ЕГН-89901134552 от с.К., обл.П. чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-П. твърди, че по образувано досъдебно производство №21/2019г. по описа на VI РУ на ОДМВР П., заведено под прокурорска преписка №9799/2018г. по описа на Районна Прокуратура П., ищцата е била привлечена като обвиняема на 30.11.2021г. за престъпление по чл.183 ал.1 от Наказателния кодекс, като спрямо нея била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Били извършени и процесуално- следствени действия-разпит на обвиняем и предявяване на разследване на същата дата-30.11.2021г.Твърди се, че в протокола за предявяване на разследването били направени искания от назначения служебен защитник на А. Ю. да бъдат извършени процесуално-следствени действия с оглед установяване на обективната истина, които били отхвърлени от наблюдаващия прокурор. Твърди се още, че на 13.04.2020г. наказателното производство било прекратено. Поддържа, че органите на разследването са образували досъдебно производство /ДП/ -Бързо производство №21/2019г. на VI-РПУ-П., без да са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление по чл.207 ал.1 във връзка с чл.208 от НПК. Липсвали достатъчно доказателства и за виновността на А. Ю. да бъде привлечена като обвиняем по чл.219 ал.1 от НПК. Счита, че незаконосъобразно на ищцата била взета мярка за неотклонение “Подписка“ по чл.60 ал.1 от НПК, обусловило за нея определени ограничения-да изисква разрешение от съответната структура на МВР всеки път, когато напуска местоживеенето си. Твърди се, че след като е получил делото наблюдаващия прокурор не е изпълнил задължението си по чл.242 ал.1 от НПК, не е направил А.лиз на събрания доказателствен материал, не е изпълнил задълженията си по ал.3 от същия член да извърши допълнителни действия като събере допълнителни доказателства и едва тогава да прецени дали да прекрати делото или да направи друго действие. Посочва се в исковата молба от ищцата, че наказателното производство е продължило малко-повече от 1/една/ година от образуването му през 2019г. до приключването му на 13.04.2022г. Според ищцата този период бил особено тревожен за нея, чувствала се сериозно подтисната, тъй като имала чисто съдебно минало, задълженията й свързани с взетата мярка за неотклонение „Подписка“ и изобщо несигурността, която съществувала по време на наказателното производство, се отразили изключително зле на психиката и на цялото душевно състояние на последната. Твърди се, че авторитетът, самочувствието и доброто име на примерен човек и отговорен родител без криминални прояви, с които била известна в обществото, неминуемо били накърнени невъзвратимо. Твърди се още, че всичко това било в резултат на незаконосъобразните действия на разследващите органи и най-вече на Прокуратурата на РБ, които не извършили правомощията си, които имали по закон. В резултат на това ищцата имала право на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД в претендирания размер от 2000лв Моли да се осъди Прокуратурата на Р България, да заплати на ищцата А. К. Ю., ЕГН-•••••••••• сумата от 2000лв, представляващи неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно проведено наказателно производство, заплатени на стрА. чрез пощенски запис. Претендира освобождаване от заплащане на държавни такси поради липса на средства. В срока по чл.131 от ГПК от ответната Прокуратура е постъпил писмен отговор с вх.№23028 от 15.11.2022г., в който исковата претенция се оспорва изцяло по основание и по размер. Акцентира се, че ищцата не е представила писмени доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди, като пряк резултат от действията на Прокуратурата, като в нейна тежест е да докаже претърпените вреди. Не се сочели доказателства за търпяна тревожност, чувство на потиснатост и несигурност по време на наказателното производство, отразили се изключително зле на психиката й и цялото душевно състояние, невъзвратимо накърнен авторитет, самочувствие и добро име. Не била приложена и медицинска документация за съпричастност на Прокуратурата към твърдяното състояние на ищцата. Липсвали и данни за стабилитет на прокурорското постановление за прекратяване на делото. Акцентира ответника, че за воденото наказателно производство срещу ищцата са били налице предпоставките за образуването му съгласно НПК, като след образуването му са били предприети действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина; че събраните доказателства са обосновали повдигане на обвинение спрямо ищцата за престъпление по чл.183 ал.1 от НК и че такова обвинение й е предявено с постановление от 30.11.2021г. на разследващ орган при РУ-П.. Твърди се още, че действията по разследването са извършени по реда на НПК и не са ограничили правата на ищцата й да са й накърнили доброто име. Коментират се остА.лите действията по разследването- предявени два протокола за разследването на 30.11.2021г. и от 07.03.2022г. разследващият орган при РУ-П. е предявил материалите по делото на ищцата и на защитника й, като с постановление от 13.04.2022г. ДП по преписка №9799/2018г. на РП-П. и ДП №21/19г. на РУ-П. било прекратено от прокурор при РП-П. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК при условията на чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, като на същата дата била отменена и мярката за неотклонение „подписка“. Наблюдаващият прокурор приел за прекратяването на производството, че не е налице престъпление по чл.183 ал.1 от НК поради неизпълнени елементите на престъпния състав от субективна стрА.. Счита ответникът, че не е налице незаконно обвинение спрямо ищцата тъй като обвинението било предявено при спазване изискванията на действащия НПК, а представителят на Прокуратурата се произнесъл със съответния акт; че ищцата е била привлечена в качеството на обвиняемо лице на 30.11.2021г. и при прекратено наказателно производство на 13.04. 2020г., като наказателното преследване е продължило в разумен срок и че ищцата е имала качеството на обвиняем само за периода от 4месеца и 13дни, като наказателното производство е приключило само в неговата досъдебна фаза, поради което счита, че се касае за нисък интензитет на провежданите процесуални действия с участието на ищцата. Твърди се, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление и че ищцата е била с най- леката мярка за процесуална принуда “Подписка“ и същата фактически не е търсена оп полицията за контрол за изпълнение на мярката за неотклонение. Счита, че ищцата не е понесла някакви ограничения от евентуални действия на Прокуратурата, както в правата си на свободно придвижване и личен живот, предвид взетата мярка за неотклонение. Твърди се, че ПРБ няма виновно поведение тъй като извършените действия и издадени актове са били съобразени със събраните доказателства. Акцентира се, че ако в случая има причинени някакви вреди на ищцата то същите са по нейна изключителна вина като се посочва и нормата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ. Счита, че размерът на претендираните неимуществени вреди от 2000лв е прекомерно завишен и не съответства на принципа на чл.52 от ЗЗД и установената съдебна практика и че съдът при обезщетение за неимуществени вреди съобразява негативните последствия върху личността и психиката на лицето срещу което е упражнена наказателната репресия и отражението й върху приятелския кръг и семейната среда, продължителността на наказателното производство и наложените ограничения на лицето. Счита, че претендираните вреди несъответстват и на икономическия стандарт в Република България и са в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ и на принципа на справедливост заложен в чл.52 от ЗЗД. Посочва, че обстоятелствата във исковата молба не сочат на необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство и че в случая липсва принуда от стрА. прокурорските органи. Оспорва се и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА поради липса на представени доказателства и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатски хонорар не следва да се присъжда при отхвърляне на иска или да превишава минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Ищцата А. К. Ю. е българска гражданка, на 33г. възраст към момента на завеждане на иска по реда на ЗОДОВ и е неосъждА., видно от приложеното свидетелство за съдимост към дата 06.01.2021г. издадено от РС-П. -Бюро Съдимост-л.158 от ДП-бързо производство №21/2019г. по описа на 06 РУ-П.. Установява се, че с Постановление по прокурорска преписка №9799/2018г. по описа на Районна прокуратура-П. от 11.01.2019г. е образувано досъдебно производство срещу неидентифициран, неконкретизиран и непосочен поименно, с ЕГН и настоящ адрес в прокурорското постановление правен субект, /няма и записване, че се касае за фигурата на неизвестен извършител/ на основание законен повод по чл.208 т.1 от НПК-съобщение до прокурора за извършено престъпление от общ характер и достатъчно данни по смисъла на чл.211 ал.1 от НПК-по прокурорска преписка 97/99/2018г. на РП-П. и преписка вх.№338900- 9967/2018г. по описа на 06РУ при ОДМВР за това, че същият през периода от месец септември до месец ноември 2018г. включително в гр.П., след като е осъден с решение №2702 от 10.08.2016г. по гр.д.№15720/2014г. по описа на ПРС V бр.с., влязло в сила на 13.09.2016г. да издържа свой низходящ- малолетното си дете С. С. Т., ЕГН-••••••••••, като заплаща месечна издръжка в размер на 105лв, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на 27 месечни вноски на обща стойност 2835лв-престъпление по чл.183 ал.1 от НК. С три последователни Прокурорски постановления от 07.03.2019г., от 14.05.2019г. и от 17.07.2019г. е удължен срока за разследване по ДП №21/2019г., прокурорска преписка №9799/2018г. по описа на РП-П. с по два месеца, като последното удължаване, е считано от 14.07.2019г. Преди повдигане на обвинението и предявяването му на обвиняемата А. К. Ю., същата в нарушение на процесуалния закона е разпитвА. в качеството си на свидетелката по ДП / едно и също лице не може да бъде едновременно с две процесуални качества в образувано наказателното производство-като обвиняема и като свидетелка които са несъвместими правни фигури, което е добре известно на прокуратурата/ и от който момент предвид и на разясненията дадени й от разследващия орган /разпит на свидетел на 19.03.2019г./ се налага извода, че на ищцата е напълно наясно, че наказателното разследване касае нейната личност и действия във връзка с неплащането на присъдена издръжка за детето й, като неплащането последната свързва с липса на собствени финансови средства. Същата в качеството си първоначално като свидетел в разпита си на 19.03.2019г. е предупредена, че като свидетел е длъжна да отговаря на поставените й въпроси /несъвместимо като обвиняема/, с предупреждение за отговорността, която носи при съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина-също парадоксално за обвиняем. Свидетелката в този момент е разпитвА. без адвокат. Преди разпита си същата е давала писмени обяснения пред полицейски служител при РУ-Септември по разпореждане на наблюдаващия прокурор от РП-П.. След още поредни три последващи удължавания на срока за разследване по ДП, с по 2/два/ месеца, последното считано от 14.01. 2021г. /преди това производството е било спряно с Прокурорско постановление от 19.09.2019г./, и повторно спряно на 16.03.2021г., възобновено на 04.10.2021г. и още на три пъти продължавано, като последното удължаване е считано от 04.02.2022г., на 30.11.2021г. срещу настоящата ищца А. К. Ю., ЕГН- •••••••••• е повдигнато обвинение и е привлечена като обвиняема, за това, че в периода месец октомври 2016г. до месец ноември 2021г. включително, в гр.П., след като е осъдена с влязло в сила решение №2702 от 10.08.2016г. по гр.д.№15720/2014г. по описа на РС-П., пети брачен състав, влязло в сила на 13.09.2016г. да издържа свой низходящ-дъщеря си С. С. Т., ЕГН-••••••••••, като й заплаща чрез нейния баща и законен представител С. С. Т., ЕГН- ••••••••••, месечна издръжка в размер на 105лв, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно 60 месечни вноски, възлизащи на обща сума от 6300лв-престъпление по чл.183 ал.1 от НК. На обвиняемата е взета мярка за процесуална принуда/мярка за неотклонение/ подписка, като обвиняемата се задължава под страх при неизпълнението й от налагането на по-тежка мярка за неотклонение по НПК, да не нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. В указанията на разследващия орган към мярката липсва изрично записА. правна възможност същата да може да напуска за временно или за постоянно и за какъв срок местоживеенето си и кой орган следва да разреши тази промяна. В постановлението на разследващия полицай некоректно /непълно/ е възпроизведена нормата на чл.60 ал.1 от НПК според който обвиняемата може да напуска местоживеенето си с разрешение на съответния орган. Нарушено е на обвиняемата съществено правото на защита, но същата не се позовава на този факт в исковата си молба. В протокола за разпит обвиняемата е възпроизвела същите факти и обстоятелства казани на разследващите в качеството й на свидетел-обективна невъзможност да плаща издръжката защото е безработна, и е била в майчинство със следващото по ред дете и че получава само детски надбавки. На същата дата е предявено разследването на обвиняемата А. Ю., като на 08.03.2022г. разследващият орган изпраща ДП с мнение за предаване на съд на обвиняемата Ю. за престъпление по чл.183 от НК. Към датата на повдигане и предявяване на обвинението видно от материалите по ДП обвиняемата Ю. е неосъждА., в характеристичната справка липсват данни за криминални регистрации на лицето, както и същата не страда от физически и психически заболявания и е безработна /л.70/. Към момента на повдигането на обвинение по делото е имало данни за родствените връзки които има обвиняемата с родените от нея деца-л.45, както и че същата не е регистрирА. като безработна в ДБТ-П. Извършено е повторно предявяване на разследването на материалите по делото на дата 07.03.2022г./л.73/ без да присъства обвиняемата, като е изготвено от разследващия орган мнение от 08.03.2022г. за предаване на съд на обвиняемата А. К. Ю. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК. С Прокурорско постановление от 13.04.2022г. е прекратено наказателното производство срещу обвиняемата Ю. с мотиви-обвиняемата не работи по трудов договор, не притежава МПС, нито недвижимо имущество, получавала е доходи само от детски надбавки, не е осъждА. и срещу нея няма неприключили досъдебни производства. Въз основа на тези факти, които са съществували и за които са събирани доказателства по разследването, още при повдигане на обвинението срещу А. Ю. Прокуратурата прави извод, че не е налице съставомерност на изпълнителното деяние за престъпление по чл.183 ал.1 от НК по отношение на субективната стрА. на престъплението и установената при разследването обективна невъзможност на А. Ю. за изпълняване на задълженията, така и пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на дължимата издръжка. Отчетено е, че обвиняемата в трудоспособна възраст, но необходимостта да полага грижи за петте си деца се явява непреодолима пречка за реализиране на доходи от нейна стрА., респективно за изплащане на дължимата издръжка, както и че същата не разполага с имущество чрез разпореждането с което да може да погаси задълженията си по изплащане на издръжката от което се навежда генералния извод, че не се установява съзнателно неизпълнение на задължението на обвиняемата Ю. да заплаща издръжка. Като допълнителен аргумент се изтъква, че бащата на детето св.С. Т. не е образувал изпълнително дело и не е поискал от съда увеличение на издръжката, от което следвало, че той не е бил в затруднение да осигури издръжката за дъщеря си, подпомогнат и от своите родители, както и определеното от него като безсмислено да поиска увеличение на издръжката знаейки, че е наясно с невъзможността на обвиняемата да плаща издръжка. На последно място се отчита, че за детето не са настъпили други вредни последици от неплащането на издръжката. В производството пред първата инстанция са разпитани свидетелите Н. К. Б. и Л. А. С., като първата свидетелка на 37г. без родство с ищцата установява, че познава ищцата, не знае да е викА. в полицията, знае за дело срещу нея заради някакъв запор. Свидетелката сочи, че ищцата не й е споделяла да има проблем с децата, но е забелязала че А. Ю. била притеснена и допълнила, че се притеснява за настоящото дело. Свидетелката не знае ищцата да е имала проблем с полицията. Втората свидетелка установява, че е съседка с ищцата, знае, че е била викА. в полицията и била разтревожена през месец ноември 2021г. заради издръжката. Била обвинявА. за нещо. Не знае за предходни проблеми на ищцата с полицията. Споделила ищцата със свидетелката че имала удръжки заради детето. Била викА. в полицията за отпечатъци. След като била извикА. ищцата повече се тревожела и плачела. Знае, че е била викА. в полицията през 2021г. Обжалваното решениe е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, , в рамките на правораздавателната му компетентност по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на ищцата да установи, че в резултат на незаконно наказателно преследване приключило с прекратяване на наказателното производство поради липса на състав на престъпление от субективна стрА., е претърпяла неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с воденото незаконно наказателно производство и да иска да бъде овъзмездена от държавата че ги е претърпяла. РазгледА. по същество исковата претенция е основателна в съответен размер, който е по-малък от признатия и присъден такъв с обжалваното първоинстанционното решение от 850лв, поради което същият следва да се редуцира /намали/ до размера на 500лв. В този смисъл въззивната жалба на Прокуратурата на РБ е частично основателна. Безспорно ищцата е претърпяна неимуществени вреди в резултат на воденото срещу нея наказателно производство под страх същата да бъде осъдена за престъпление от общ характер което не е извършила. Безспорно е, че наказателното производство е приключило на досъдебната фаза от развитието на наказателния процес. Безспорно се касае за типичните, но минимални по обем, време на изпитване и естество негативни търпими изживявания които ищцата е изпитвала в резултат на незаконното й обвинение. Същите са естествено и логично следствие и резултат от действията на Прокуратурата. Следва да се отбележи, че след прекратяването на наказателното производство ищцата не установява, да е продължила да изпитва такива изживявания. Следва да се отбележи, че търпените негативни изживявания на ищцата обхващат периода от привличането й като обвиняема и вземане на мярка за неотклонение “подписка“ до момента на прекратяване на досъдебното производство поради липса на състав на престъпление или общо период от 30.11.2021г. до 13.04.2022г. -4/четири/ месеца и 14/четиринадесет/ дни. Неоспорим факт е, че ищцата не е осъждА., няма криминални регистрации и срещу нея не са водени и не се водят наказателни производства за извършени престъпления от общ характер, които са в посока на увеличаване обема на негативните изживявани търпени от ищцата. Не се установява обаче за същата като резултат от незаконното обвинение повдигнато от Прокуратурата на РБ и незаконно събиране от последната на доказателства по едно такова обвинение, да са настъпили някакви сериозни промени в здравословното, емоционалното, и в психическото и личностно състояние на пострадалата по начин, че да е била лишена и от възможността да се грижи за децата си, респективно да се е наложило примерно стационарно лечение на ищцата в специализирано медицинско здравно заведение. Кратният период на търпени негативни изживявания както и с оглед ниския им интензитет, липсата на трайни здравословни и психически увреждания, както и ограниченията свързани със спазването на взетата спрямо нея марка за неотклонение “подписка, без данни последната да е пострадала съществено от това ограничение, навеждат на извода, че по справедливост на ищцата ще й е следва присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 500лв./петстотин лева/. Налице е нисък интензитет и продължителност на негативните болки и страдания изживени от ищцата в резултат на воденото незаконно наказателно производство. Над този размер претенцията е завишена доколкото липсват обективни данни по делото за настъпили трайни и продължителни увреждания в резултат на незаконното проведено наказателно преследване, които да са довели до намесване и оказване на специализирА. медицинска помощ, да са продължили значителен период от време, примерно над 6месеца или над 1/една/ календарна година, да са характеризирани с висок интензитет на причиняването им, както и да я доведат до обективна невъзможност да не може да се грижи за остА.лите си пет деца. Като причина за присъждането на този размер обезщетение е констатацията на въззивния съд, че фактите и обстоятелствата изложени от прокурора от РП- П. в Постановлението си за прекратяване на наказателното производство от 13.04.2022г. са били налични и известни в основната си и съществена част на Прокуратурата още към момента на повдигането на обвинение срещу ищцата за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а именно към 30.11.2021г., л.10, при което е било напълно възможно и процесуално издържано още на този етап да се прекрати наказателното производство образувано срещу неидентифициран извършител, който е осъден от граждански съд и имащ задължение да дава издръжка по закон, и който извод се налага при тълкуване на мотивите на постановлението на образуване на ДП от 11.01.2019г., както и предвид и на липсата на настъпили трайни и продължителни негативни изживявания за ищцата в резултат на незаконно повдигнатото обвинение. Заслужава да се отбележи и поведението на Прокуратурата на РБ първоначално признала качеството на ищцата на свидетел, а в последствие трансформирано в обвиняем като незаконен способ да събере доказателства за обвинителната си теза принуждавайки обвиняемата предварително да свидетелства за собствената си престъпна дейност срещу себе си под страх от наказателна отговорност при лъжесвидетелстване. И които установени по този начин факти и обстоятелства да се използват в последствие за обвинителната теза на Прокуратурата и за мнението на разследващия орган за предаване на обвиняемата А. К. Ю. на съд. Въззивният съд не споделя като основателни доводите и съображенията на Прокуратурата на РБ-настоящ въззивен жалбоподател, с изключение на позоваването на чл.52 от ЗЗД за съразмерност по справедливост на претендираното обезщетение на обема, характера и естеството на претърпените вреди. Категорично следва да се посочи, че причинените на ищцата вреди са установени несъмнено от събраните писмени и гласни доказателства и доколкото последната е претърпяла типичните и характерни за този вид негативни увреждания-болки, страдания неудобства на неосъждано до този момент лице и гражданин, на стрес изпитван при срещите с разследващите органи и на съзнанието и мисълта й, че може да бъде осъдена на лишаване от свобода за престъплението в което е обвинена, но обективно и субективно не е извършила. Всичките претърпени типични и естествени вреди на ищцата са единствено и само резултат на поведението на Прокуратурата на РБ тъй като последната е извършила поредица от незаконосъобразни процесуални действия започвайки с повдигнато срещу ищцата незаконно обвинение последвано от извършване на разпит на незаконно обвинен в извършено престъпление обвиняем, както и незаконно събиране на допълнителна информация за „престъпната дейност“ на ищцата-други разпити на свидетели, документи, касаещи родствените връзки на ищцата, характеристични данни, издаване на свидетелство за съдимост и други. Увреждането на ищцата като обвиняема е причинено в резултат на комплекс от незаконните действия на Прокуратурата, без за това каквато и да било вина да е имала обвиняемата и че тези увреждания са пряка и непосредствена последица от увреждането. Не се установява да бил налице по това време и за тези твърдени увреждания друг източник освен конкретните действия на Прокуратурата на РБ. Установените по делото тревожност, чувство за потиснатост, несигурност, невъзвратимо накърняване на авторитет, самочувствието и доброто име на ищцата е пряк резултат от действията на Прокуратурата още от момента на образуване на досъдебното производство и разпита й като свидетел. Признава се от жалбоподателят образуването на наказателното производство с акт на Прокуратурата, повдигането на обвинение срещу ищцата с акт на Прокуратурата / на разследващ орган пряко подчинен на наблюдаващия прокурор/, двукратното незаконно предявяване на материалите на ищцата и на защитника й, прекратяването на производството и отмяна на мярката за неотклонение „подписка“ с акт на Прокуратурата. Несъстоятелно е твърдението на Прокуратурата, че към момента на образуване на досъдебното производство е била налице субективната стрА. у обвиняемата на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, а към прекратяването на производството тази субективна стрА. вече я няма, изчезнала е, и без да се обяснява как е стА.ли тази трансформация. Неоснователен е довода на Прокуратурата, че след като наказателното производство е приключило в разумен срок, и то в неговата досъдебна фаза, то не са налице незаконни действия на прокуратурата и че обвинението не е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият бил с най- леката мярка за неотклонение. Фактът, че наказателното преследване е прекратено поради липса на състав на престъплението /чл.2 ал.2 т.3, предложение трето -Обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление/ от ЗОДОВ във връзка с чл.24 ал.1 т.1 предложение Второ от НПК/деянието не съставлява престъпление /само по себе си е достатъчен за извод че абсолютно всички процесуално-следствени действия от момента на образуване на досъдебното производство и до постановяване на Прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство №9799/ 2018г. от 13.04.2022г. са изначално незаконосъобразни и незаконни и този техен порок не може да бъде саниран по никакъв начин, поради което се ангажира отговорността на държавата и общините за вреди, които са причинени на граждани от тези незаконосъобразни действия. Всяка мярка за неотклонение дори да е най- леката по смисъла на НПК изначално причинява неудобства на обвиняемия спрямо когото е наложена защото винаги в нещо го ограничава повече или по-малко, като най-малкото той е лишен от правото на свободно и без съгласието или разрешението на който да било разследващ орган да се придвижва или ако се придвижва и се отклони да бъде санкциониран с налагането на значително по-тежка мярка за неотклонение, включително и с парична гаранция-чл.61 ал.4 от НПК. Както се посочи вредите за обвиняемата Ю. произтичат от незаконно повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление от общ характер и че това са именно компетентните процесуални действията на Прокуратурата с оглед на правомощията си да повдига и да поддържа обвинението в извършено престъпление-постановлението за образуване на досъдебно производство чл.212 ал.1 и чл.214 ал.1 от НПК, привличане на обвиняем и предявяване на постановлението-разследващ орган след доклад на прокурора, разпит на обвиняемия, събирането на други доказателства и изпращане на делото на прокурора след окончателното приключване на разследването. Всички действия на разследващия орган са под прякото ръководство и контрол на наблюдаващия прокурор, който упражнява правомощията си по чл.242ал.1 от НПК. Неверен е довода на жалбоподателя, че обективираният в Постановлението за прекратяване на ДП №2182019г. извод на наблюдаващия прокурор за отсъствие на субективния признак от състава на престъплението не е бил наличен нито към момента на повдигане на обвинението нито към момента на образуване на ДП. Напротив, цялата необходима и достатъчна информация за това се е съдържала в материалите на ДП още преди обвиняемата е била разпитА. като свидетел по делото и предвид фактите и обстоятелствата които е изложила при този свой разпит. Още към този момент нейните права са били нарушени като е била задължена да говори истината като „свидетел“ под страх от наказателна отговорност без разследващият орган да е имал такива процесуални права по разследването на „обвиняем -свидетел“. Независимо от това нейните „свидетелски показания“ незнайно защо не са били взети в предвид още на този етап от разследването, за да не стигне до повдигане и предявяване на обвинение за престъпление и вземане мярка за неотклонение. На всеки един етап от разследването Прокуратурата е извършавала незаконни действия по разследването и тяхната квалификация не може да бъде променена. Разпитаните в производството по ЗОДОВ свидетели в достатъчна степен установяват наличието на онези минимално претърпени неимуществени вреди от обвиняемата от неоснователно повдигнато обвинение да е извършила престъпление и от наложеното й по закон ограничение по мярката за неотклонение “Подписка“. Това онези типични, логични и естествени негативни изживявания- тревожност, стрес, стъписване, неяснота за бъдещето си които съпътстват всяко едно незаконно обвинение в извършване на престъпление и то на пострадал/обвиняем/, който никога и по никакъв повод не е бил нито осъждан до момента, нито е имал криминалистически и други регистрации, нито срещу него да е имало заявителски материал и други. Трудно би могло да се приеме за нормално поведение, че в такъв момент обвиняемият е напълно равнодушен към повдигнатото му обвинение и не изпитва никакво угризение, страх, тревожност или нещо друго под угрозата на влезе в затвора за срок от 1/една/година или да твърди, че му е все едно какво ще стане с него при положение има задължение да отглежда само 5/пет/ деца. Детайлите в разпита на свидетелите не променят основната теза-касае е се за реално претърпени от ищцата неимуществени вреди болки, страдания, неудобства, тревожност и други в резултат единствено и само от незаконното обвинение в извършване на престъпление от общ характер, производството по което в последствие е прекратено поради това, че извършеното не представлява престъпление. Друга интерпретация, поддържА. от Прокуратурата е неудачна и не държи сметка за установените факти и обстоятелства както и казаното от обвиняемата пред разследващите органи. Въззивният съд напълно дава вяра на свидетелските показания които са обективи, убедителни и взаимно се допълват и дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото, и доколкото се отчита факта, че обвиняемата има чисто съдебно минало, за първи път се сблъсква с Прокуратура и разследващи органи, които я уведомяват, че е извършила престъпление от общ характер заради неплащане на издръжката за което може да бъде осъдена на наказание лишаване от свобода, което е напълно достатъчно да породи у обвиняемата страх, тревожност, натрапчива мисъл кой ще гледа децата ако тя влезе в затвора, и други негативи. Налице е пряка причинна връзка между настъпилите негативни вреди и незаконните действия на Прокуратурата по образуване на ДП, по незаконно повдигане на обвинение на ищцата в извършване на престъпление от общ характер, по незаконно налагане на мярка за неотклонение подписка с всички ограничения за свободното придвижване на ищцата. Некоректно е позоваването на Прокуратурата, че в случая е приложима нормата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ предвиждаща, че когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Няма нито една дА. от проведеното ДП сочеща, че пострадалият обвиняем А. К. Ю. виновно е допринесъл за увреждането или сам се е увредил или се поставил в положение да бъде увреден. Позицията на обвиняемата е била непроменена от началото до края на разследването, въпреки че същата няма такова процесуално задължение по закон. Предвид изложеното въззивната жалба ще следва частично да бъде уважена по изложените по-горе съображения, като се редуцира размера на присъденото обезщетение поради липса на данни за по-продължително търпени и в по-голям по обем негативни изживявания на ищцата. По отношение на частната жалба против определение №1351 от 26.05.2023г. на РС-П. постановено по реда на чл.248 от ГПК. Частната жалба е допустима и по същество е частично основателна. За да остави без уважение молбата на ответната Прокуратура за изменение на решението в частта за разноските и за неприсъждане на разноски за явяване на пълномощника на ищцата в съдебно заседание, а разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат съобразени с уважения размер на исковата претенция и да бъдат определени в съответствие с чл.78 ал.1 т.2 пот НМРАВ исковият съд е посочил, че за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищцата в размер на 850лв от образуваното и водено срещу нея ДП №21/2019г. по описа на 06РУ при ОДМВР П. и прокурорска преписка №9799/2018г. на РП-П. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с чл.38 ал.1 т.2 в размер на 400лв разходи и още 12.52лв за явяването му в съдебно заседание. Отразено е, че съдът е съобразил, че са налице предпоставките на чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 т.2 от ЗА- за присъждане на минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ, като и част от сторените него разходи по явяването му в съдебно заседание. Посочено, че ищцата е освободена от съда за заплащане на държавна такса в производствата и че адвокатското възнаграждение е съобразено с размера на частично уважения по делото иск от 850лв, което е в минимален размер. В тази връзка съдът е отчел, че искането на Прокуратурата възнаграждението да е при по-голям материален интерес по чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ/или интерес над 1000лв/ би означавало да се определи и по-висок размер на адв. възнаграждение, а не неговото намаляване. За присъдените 12лв разходи по явяването на пълномощника на ищцата в съдебно заседание, съдът съобразил, че пълномощникът е извън П. и кантората му е в гр.П. където упражнява адвокатската си професия като се е позовал на разпоредбата на чл.2 ал.8 от наредба №1 за МРАВ. като възнаграждението за адвокат не включва сумите за пътни разходи и престой, поради което приема, че разходите за пътни се дължат извън възнаграждението. Доводите на исковия съд по отношение размера на адвокатското възнаграждение не се споделят от въззивната инстанция. Разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗАдв. предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната стрА. е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата стрА. да го заплати. Съгласно нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Тази норма съответства и на правилото предвидено в чл.78 ал.1 от ГПК- заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Тоест, принципа който е залегнал в нормата е, че разноските за адвокат се определят на база изчисляването им по съразмерност като се вземе в предвид първоначално изцяло защитавания по делото материален интерес, и дължимото за тази защита адвокатско възнаграждение от една стрА. и съответно се съпостави от друга стрА. с каква част от този материален интерес реално е защитен /изцяло или частично/ като при напълно защитен, уважен и признат от съда материален интерес, адвокатското възнаграждение се присъжда в пълен размер съответстващ на напълно уважената претенция/-интерес от 2000лв/, а при частично уважаване на иска/ частично признат за основателен материален интерес/ адвокатското възнаграждение се изчислява по съразмерност, с оглед на уважената част от иска. Нормата не предвижда изключение от принципа за съразмерност при определяне на адвокатското възнаграждение при частично уважаване на иска, тоест следва да се направи задължително съпоставка между първоначално защитавания интерес и размера на възнаграждението предвиждано за този вид защита и размер от една стрА. с размера на фактически защитения с постановения съдебен акт материален интерес при частично уважаване на иска като по съразмерност в този случай се определи размера на адвокатското възнаграждение. В този смисъл е и решение №353 от 06.11.2015г. на ВКС по гр.д.№892/2015г., Четвърто г.о. и други/. В случая общо защитавания материален интерес от ищцата е в размер на 2000лв като с окончателния съдебен акт на въззивната инстанция размерът на признатия и защитен материален интерес е от 500лв. Или при първоначално претендирано с оглед защитавания интерес обезщетение от 2000лв, следващото се адвокатско възнаграждение е от 500лв / 400лв + 100лв-10% за горницата над 1000лв-чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ/. При частично уважена искова претенция с признат от съда материален интерес от 500лв /от общо претендираните 2000лв/, дължимото адв. възнаграждение е в размер на 125лв. Такъв размер на адвокатското възнаграждение се дължи както за първата така и за въззивната инстанции в полза на пълномощника на ищцата А. К. Ю., адв.М. М. и такъв размер на адвокатско възнаграждение / от 125лв/ следва да се признае от съда, като се редуцира размера на разноските за първата инстанция. По отношение на транспортните разходи същите следва да присъдят в размерите каквито са ги направили, тъй като за тях няма предвидено уважаване по съразмерност. Предвид изложеното Пазарджишкият окръжен съд