Решение № 2370 от 20.12.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 481/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от С. Е. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], •••, •••, •••, подадена против Отказ за издаване на удостоверение за с./а и р. в., обективиран в Писмо Изх. № ГP-VII-94-00-7819 от 16.09.2024 г. на Кмета на Община •••. В жалбата си оспорващата твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен. Излага съображения, че: има право да получи исканото удостоверение, тъй като п. Р. В. Б. е н. р. по с. л. от п. с.; исканото удостоверение се отнася лично за оспорващата и за н. р. в. Позовава се на чл. 15, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Моли оспореният отказ да бъде отменен и преписката да бъде изпратена на Кмета на Община ••• за ново произнасяне по подаденото искане. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че оспореният отказ е законосъобразен. Счита, че: оспорващата не е от лицата по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението; оспорващата н. е н. на п. Р. В. Б.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения отказ. Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред административния орган е образувано по Искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението, подадено от оспорващата С. Е. М. до Кмета на Община ••• – Вх. № 94-00-7806/7809 от 16.09.2024 г. по описа на Община •••. В искането подателят М. е посочила, че желае да й бъдат издадени: удостоверение за с./а и р. в., което се отнася за л. Р. В. Б. с [ЕГН]; и препис-извлечение от Акт за с. на л. Р. В. Б. с [ЕГН]. В искането е посочено, че удостоверението е необходимо, за да послужи пред Районен съд. Към искането са приложени фактура и фискален бон от 16.09.2024 г. за заплатена по сметка на Община ••• такса за експресна услуга за издаване на исканите документи. По искането е налице произнасяне – Отказ за издаване на исканите документи, обективиран в Писмо Изх. № ГP-VII-94-00-7819 от 16.09.2024 г. на Кмета на Община •••. В мотивите на отказа е извършено позоваване на: чл. 106, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/; чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението /Наредба № РД-02-20-6/2012 г./; чл. 88а от ЗГР; чл. 61, ал. 2 от ЗГР. Изложено е, че: при извършена проверка в информационните масиви на Национална база данни „Население“ е установено, че М. не попада в нито един от случаите по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г.; при извършена проверка в Общинско предприятие „О. д.“ - ••• е установено, че п. на Р. В. Б. е и. Оспорващата твърди, че п. Р. В. Б. е д. на н. п. б. С. С. Р.. От представените в хода на съдебното дирене документи и от служебно събраните такива е видно следното: Л. Р. В. Б. е п. на ••• в [населено място] и е била със с. п. – н. /видно от Препис-извлечение от Акт за с., издаден въз основа на Акт за с. № 125 от ••• по описа на Община •••/. Последен постоянен адрес на Р. В. Б. е [населено място], [улица]. Липсват данни да е и. д., б. и с. Видно от Удостоверение за н. от 04.11.2024 г., издадено от длъжностно лице при Община •••, Р. В. Б. след с. си е о. следните н. по закон: Д. Б. В. – р. – ч., с д. на с. - •••., и Р. Д. В. – д. на Д. Б. В.. М. на Р. В. Б. – С. С. Р., е п. на •••. Липсват данни С. С. Р. да е и. д. д. освен Р. В. Б.. Липсват данни С. С. Р. да е и. б. и с. Б. на С. С. Р. – С. Р. П., е п. на ••• и е и. т. б., е. от които – Е. Р. П., който е п. на •••. П. Е. Р. П. е б. на оспорващата С. Е. М.. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предмет на оспорване в настоящото производство е Отказът на Кмета на Община ••• да издаде удостоверение за с./а и р. в., обективиран в Писмо Изх. № ГP-VII-94-00-7819 от 16.09.2024 г. по описа на Община •••. Отказът на Кмета на Община ••• да издаде препис-извлечение от Акт за с. на лицето Р. В. Б., обективиран в Писмо Изх. № ГP-VII-94-00-7819 от 16.09.2024 г. по описа на Община •••, не е предмет на процесната жалба, поради което не следва да бъде разглеждан в настоящото производство. Жалбата е допустима. Оспореният отказ е съобщен на оспорващата на 16.09.2024 г. Жалбата срещу отказа е подадена на 19.09.2024 г. и следователно е подадена в предвидения от закона преклузивен срок. Жалбата е подадена и от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореният отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗГР, Общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието /чл. 24, ал. 2 от ЗГР/. В изпълнение на законовата делегация е издадена Наредба № РД-02-20-6/2012 г, с която се утвърждават редът за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, видовете удостоверения и техните образци. Оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г., удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Вписването в регистъра на населението се извършва в общините по постоянния адрес на физическите лица /чл. 4, ал. 2 от ЗГР/, поради което компетентен да се произнесе по искане за издаване на удостоверение за с./а и р. в. на п. л. е кметът на общината, на района или на кметството по последен постоянен адрес на п. л. От доказателствата по делото е установено, че последен постоянен адрес на п. Р. В. Б. е [населено място], [улица], от което следва, че оспореният отказ, издаден от Кмета на Община •••, е издаден при наличие на компетентност. Оспореният отказ е издаден при спазване на изискванията за форма, с изложени фактически и правни основания за издаването му, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Актът е издаден в деня на подаденото искане, с оглед заплатената от оспорващата такса за експресна услуга. В чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г. е предвидено, че удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници, а съгласно ал. 2, удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1.; удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно чл. 15 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г., за доказване на семейно положение и съществуващо родство по права и съребрена линия се издава Удостоверение за с./а и р. в. по образец съгласно приложение № 6 /ал. 1/; в удостоверението се попълват всички данни, включени в образеца, за лицето, за което се отнася удостоверението, за съпруга/та и за всички живи и починали роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен /ал. 2/; в удостоверението могат да бъдат включени и роднини от друга степен, когато това е поискано от заявителя /ал. 4/. В подаденото от оспорващата искане, с което е инициирано процесното административно производство, е заявено искане за издаване на удостоверение за с./а и р. в. с изрично посочване, че удостоверението се отнася за л. Р. В. Б. с [ЕГН]. Следователно от оспорващата е подадено искане за издаване на удостоверение, което се отнася за п. л. Изводът на административния орган, че оспорващата не е сред лицата по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г., е правилен. Тъй като исканото удостоверение се отнася за п. л. и по аргумент от чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г., за да бъде издадено на оспорващата исканото удостоверение за с./а и р. в., същата следва да има качеството на н. на п. л. Видно от представеното по делото Удостоверение за н. на Р. В. Б. и от останалите събрани по делото документи, включително и тези, съдържащи данни по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, Р. В. Б. след с. си на ••• е о. с. н. по закон: Д. Б. В. – р. – ч., с д. на с. - •••, и Р. Д. В. – д. на Д. Б. В.. Към д. на с. на Р. В. Б., най-б. й по с. р. по с. л. е бил ч. й Д. Б. В. – р. по с. л. от т. с., който след с. си е о. д. – Р. Д. В.. Следователно, от документите по делото е видно, че н. по закон на Р. В. Б. е н. ж. п. б. Р. Д. В., която й е р. по с. л. от ч. с. и е н. на р. по с. л. от т. с. За оспорващата С. Е. М. са налице данни, че е р. на п. Р. В. Б. по с. л. от п. с., но в хипотезата на н. по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Закона за наследството, следва да се приеме, че е и. от н. на п., поради наличие на по-б. по с. р. по с. л. В този смисъл е и постановеното в Тълкувателно решение № 3 от 30.12.1994 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК на ВС. Следователно, административният орган законосъобразно е приел, че оспорващата не е сред лицата по чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г. Оспорващата не попада и в кръга на лицата по чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г., тъй като нито има качеството на лице, което изпълнява законоустановени правомощия, нито има данни да е изрично упълномощена от н. на лицето, за което се отнася исканото удостоверение. С разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г. е предвидена възможност в удостоверението за с./а и р. в. да бъдат включени и р. от д. с., различна от посочената в ал. 2 на чл. 15 от Наредбата права линия от първа степен и съребрена линия от втора степен. Но тази нормативна възможност не изключва приложението на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г., в които разпоредби императивно са определени лицата, на които се издават удостоверения въз основа на регистъра на населението. По изложените съображения, оспореният отказ на административния орган съответства на материалния закон. Оспореният отказ не противоречи и на целите на закона. След като същият съответства на материалния закон и е единствено възможният административен акт, който може да бъде издаден, то той е съобразен с целта на закона. По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на оспорения отказ, визирани в чл. 146 от АПК. Отказът е валиден и законосъобразен административен акт, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен