Решение № 2622 от 4.6.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 5723/2023 г.

Софийски районен съд04.06.2023 г.докладчик ДЕЛЯН ЛЮБОМИРОВ ДИЛКОВ

Диспозитив

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0025457, издаден от СДВР, с който, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, на „била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на „ сумата от 539, 81 лева – деловодни разноски. Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН Образувано е по жалба на „ против електронен фиш серия, издаден от СДВР, с който, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за необоснованост. Моли за отмяна на процесното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното: На 09.03.2020 г. била сключена застраховка „задължителна гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил Ауди Е-трон Куатро, номер на рама Застраховката била обективирана в полица № и била със срок на валидност – една календарна година. Към датата на сключване на застраховката, лекият автомобил не бил регистриран на територията на Република България. Впоследствие, лекият автомобил бил регистриран в страната и получил рег. № 324М154. На 11.01.2021 г., в 11: 10 ч. неустановено по делото лице управлявало лекия автомобил в гр., по бул. „” с посока на движение от бул. „“ към бул. „К. В“. При бензиностанция „“ бил заснет с автоматизирана система за контрол MD1192. В хода на последваща проверка контролните органи стигнали до заключение, че за ППС с такъв регистрационен номер няма валидно сключена и действаща към момента застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, за което на 12.01.2021 г. бил генериран електронен фиш. Към 11.01.2021 г. застраховка, обективирана в полица № BG/01/120000719839, не била с прекратено действие. Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш; снимков материал; справка за собственост; заповед за утвърждаване на образец; протокол от техническа проверка; удостоверение за одобрен тип; протокол за използване и снимков материал към него; справка за генериране и връчване; справки от Гаранционен фонд; форма на отчет; застрахователна полица; свидетелство за регистрация, част I. Съгласно константната съдебна практика, задължение на контролния орган е да докаже тезата си ( в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др). С така направеното уточнение, дори повърхностен поглед върху наличните по преписката СРМПС, застрахователна полица и справка от Гаранционен фонд налагат извод, че към инкриминираната дата за ППС Ауди Е-трон Куатро, номер на рама и рег. № е имало сключена валидна и действаща застраховка гражданска отговорност, в който смисъл и обвинителната теза не почива на доказателствената маса. Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. По приложението на процесуалния закон При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (чл. 320, ал. 1 КЗ вр. чл. 189, ал. 12 ЗДП и предвид приложената по делото заповед); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. По приложението на материалния закон Фишът е незаконосъобразен, от материалноправна гледна точка. При недоказаност на основния факт, попадащ в предмета на доказване – наличие на валидно застрахователно покритие, контролните органи следва да бъдат обект на основателна процесуална критика, позитивите от която неизменно следва да се тълкуват, в полза на жалбоподателя. По разноските С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. Доколкото размерът на адвокатския хонорар попада под минимума, регламентиран в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата (при отчитане на ДДС върху регламентирания минимум), дължи се пълният претендиран размер. По изложените съображения съдът приема, че фишът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Цитирани разпоредби

18