Решение № 609 от 16.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3722/2025 г.

Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. с ал.1, т.1, предл.2 от НПК. Производството е инициирано, чрез жалба, от В. С. Ч., с ЕГН: ••••••••••, подадена чрез защитника – адв. Н. Н. от АК-Силистра и допълнение към нея срещу Протоколно определение от 25.02.2025г., по НОХД № 1198/25г., по описа на СРС, НО, 3 състав, с което Ч. е осъден, на основание чл.343б, ал.5, пр.2 НК, да заплати в полза на държавата паричната сума от 21 015лв./двадесет и една хиляди и петнадесет лева/, представляваща равностойността на управлявания от него лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.№ ••••, собственост на „Алианц лизинг България“ЕАД, с ЕИК: 175200915. В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното определение е неправилно, необосновано, несправедливо и противоречащо на основни принципи на правото на ЕС /ПЕС/. Акцентира се, че при сравнителен анализ на нормите на чл.343б, ал.5 от НК и на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, се налага убеждението, че законодателят е предоставил възможност на съда да присъди равностойността на вещите, принадлежащи на виновния и предназначени или послужили за извършване на умишлено престъпление, „…само при условие, че същите липсват или са отчуждени, но такова процедиране е възможно и законосъобразно само и единствено при задължителното условие, че към момента на осъществяване на деянието, процесните вещи или вещ са собственост на дееца“. В случая е безспорно установено, че управлявания от Ч. лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.№ ••••, е бил собственост на „Алианц лизинг България“ЕАД, с ЕИК: 175200915 към датата на инкриминираното деяние, поради което считат, че съдът е подходил незаконосъобразно и неправилно. В разсъжденията си продължават, че в ал.2, на чл.53 от НК действително е предвидена възможност отнемането да е насочено и към вещи, които не са собственост на дееца, „..но това се отнася само за вещи, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено…“, какъвто не е настоящия случай.В подкрепа на вижданията си, в жалбата се цитират становища на държавни органи и съсловни организации, действащи магистрати и известни юристи по обединени конституционни дела № 15 и № 16 от 2024г. на Конституционния съд на РБ, касаещи материята. В жалбата се акцентира и върху установеното с ТР № 1 от 19.03.2023г. по тълкувателно дело № 1 от 2022г. на ОСНК на ВКС, правило, че „Приложението на чл.55, ал.3 НК…/която/разпоредба се намира в Общата част на НК и, доколкото в закона липсват ограничаващи приложението й правила, тя се явява универсално приложима към нормите от Особената част“. Излага се и разбирането, че санкцията по чл.343б, ал.5, пр.2 НК представлява наказание „Глоба“ по смисъла на чл.37, ал.1, т.4 НК, тъй като установява парично задължение за осъдения в полза на държавата, но по този начин грубо се нарушава изискването размера на налаганата санкция „Глоба“ да бъде съобразен с имотното състояние на дееца, като се сочи и съдебна практика в тази насока. В жалбата се навеждат доводи и, че нормата на чл.343б, ал.5, пр.2 от НК противоречи на общите за ПЕС принципи на пропорционалност и законоустановеност на наказанията, като в тази насока се цитират редица дела от практиката на СЕС, а същевременно, противоречи и на принципите за равенство на гражданите пред закона - в това число и регламентирания в чл.11 на НПК, принцип за равенство. Считат, че, както е установена разпоредбата на чл. 343 б, ал. 5, пр. 2 от НК, глобата-санкция зависи и се определя единствено от равностойността на управляваното от дееца МПС, като съдът е лишен от възможност да съобразява и взема предвид степента на обществена опасност на деянието и на самия деец, смекчаващите или отегчаващите вината обстоятелства. В жалбата продължават, че „ привлечените към наказателна отговорност лица /нямат/ вина, че законодателят, с нормата на чл. 343 б, ал. 5, пр. 2 от НК, е въвел една неясно и неточно формулирана санкция „Глоба“, която по никакъв начин не кореспондира с нормата на чл.53 от НК, в която норма от своя страна не са въведени законодателни изменения, чрез които евентуално да се предостави възможност на магистратите да правораздават законосъобразно“. Иска се, СГС да отмени изцяло атакуваното определение, като „… неправилно, необосновано, несправедливо и противоречащо на основни принципи на правото на Европейския съюз“. В допълнението към жалбата, се твърди, че СРС не е изложил никакви мотиви по отношение прилагането, спрямо подсъдимия, на нормата на чл.53 НК, вр. с чл.306НПК, въз основа на която Ч. е осъден да заплати в полза на държавата сумата в размер на 21 015лв., като равностойност на управлявания от него лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.№ ••••, собственост на „Алианц лизинг България“ЕАД, с ЕИК: 175200915, като молбата към СГС е, освен да отмени изцяло атакуваното определение, като неправилно, необосновано, несправедливо и постановено при пълна липса на мотиви и да върне делото на първоинстанционния съд с указания за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред настоящата въззивна инстанция, жалбоподателят и осъден Ч., редовно призован, не се явява. Явилият се негов защитник адв. Н., поддържа подадената жалба и допълнението към нея, като не излага допълнителни съображения и моли СГС да отмени изцяло обжалваното определение, като незаконосъобразно и неправилно и в условията на евентуалност – моли съда да го отмени поради пълна липса на мотиви и да върне делото на първоинстанционния съд с указания за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Прокурорът -представител на СГП, оспорва жалбата и допълнението към нея, считайки ги неоснователни, а атакуваното определение на СРС – правилно и законосъобразно. Поддържа, че разпоредбата на действащата норма на чл.343б, ал.5 НК не предоставя на съда възможност за преценка дали да отнеме или не, респ.да осъди дееца да заплати в пари равностойността на управляваното от него МПС. СГС, в настоящия въззивен състав, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и, като провери изцяло правилността на атакуваното първоинстанционно определение, намира за установено следното: СРП е внесла обвинителен акт в СРС срещу В. С. Ч. с ЕГН: ••••••••••, за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като съдия- докладчикът, е насрочил открито разпоредително заседание за 25.02.2025г. от 10: 15ч. В хода на разпоредителното заседание, представителят на СРП е заявил, че със защитника, със съгласие на подсъдимия, са договорили параметрите на споразумение за решаване на въпроса с наказателната отговорност на Ч., което е било потвърдено и от защитника и от подсъдимият пред съдебния състав, като и те са заявили желание за решаване на делото по реда на Глава 29 от НПК, поради което, след постановяване на определението на основание чл.248, ал.5, във вр. с ал.1, СРС е пристъпил незабавно към разглеждане на делото по реда на особените правила – Глава 29 НПК и, считайки постигнатото споразумение за непротиворечащо на закона и морала, го e одобрил. Одобреното от СРС споразумение е в следния смисъл: „Подсъдимият В. С. Ч., роден на •••• г. в гр. София, живущ в гр. Епаноми, ул. ••••, Гърция, с регистриран постоянен адрес в гр. София. ул. ••••, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи в Гърция като склададжия в „Рефанидис Фруитс“ ЕООД, ЕГН •••••••••• се признава за ВИНОВЕН в това, че на 02.01.2024 г., около 12: 15 часа, в гр. София, ж.к.„Дружба“, по ул.••••, с посока на движение от ул. „Капитан Димитър Списаревски" към ул.“••••‘‘, пред блок № 88, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Дачия”, модел „Сандеро”, с peг. № ••••, след употреба на наркотично вещество - кокаин, включено в Списък I: “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, установена по надлежния ред - със съдебна химикотоксилогична /токсикохнмична/ експертиза с peг. № И-8683 от 25.09.2024 г. на Специализираната химикотоксикологична лаборатория към „Военномедицинска академия"- гр. София, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества ши техните аналози , издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн. в ДВ, бр. 61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017 г. - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Страните се съгласяват на подсъдимия В. С. Ч. с установена самоличност да бъде наложено наказание на осн. чл. 343б, ал. 3 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА изпълнението, на което да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл.66 ал.1 от НК, от което да бъде зачетено и приспаднато времето на задържане по ЗМВР до 24 часа считано на 02.01.2024 г. на осн. чл. 59, ал.2 от НК. Страните се съгласяват на подсъдимия В. С. Ч. с установена самоличност да не се налага кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ по чл.343б, ал.3 от НК на осн. чл.55, ал.3 от НК. Страните се съгласяват на подсъдимия В. С. Ч. с установена самоличност да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, от което да бъде зачетено и приспаднато времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред считано от 03.01.2024 г. на осн. чл.59, ал.4 от НК. Страните се споразумяват веществените доказателства – 1бр. тестова касета с проба „DRUG TEST 5000“ с идент. номер № ARKD - 0049, находяща се на л.89 от ДП, да остане към материалите по делото след влизане в сила на споразумението. Страните се споразумяват направените в ДП разноски в размер на 697.92 лв. да бъдат заплатени от подсъдимия В. С. Ч. по сметка на МВР, както и държавна такса в размер на по 5.00 лв. по сметка на СРС при издаване на 2 бр. изпълнителни листа.“. СРС, след одобряване на споразумението, се е занимал с приложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК и, тъй като МПС, което е управлявал подсъдимия по време на извършването на инкриминираното деяние - лек автомобил марка „Дачия”, модел „Сандеро”, с рег. № ••••, било собственост на „Алианц Лизинг България“ ЕАД, съгласно свидетелството за регистрация, присъдил равностойността му в пари. Според СОЕ, изготвена в хода на ДП, стойността на процесния лек автомобил марка „Дачия”, била в размер на 21 015.00 лева и на основание чл.343б, ал.5 от НК, първоинстанционния съд осъдил подсъдимият да заплати именно тази му равностойност. След установяване на горе описаната фактическа обстановка, настоящия въззивен състав на СГС, намира за установено следното ОТ ПРАВНА СТРАНА: Императивното изискване за отнемане в полза на държавата на МПС, послужило за извършване на престъпление, е своеобразно отклонение от утвърденото в доктрината и съдебната практика разбиране, че превозните средства при престъпленията по транспорта са техен предмет, тъй като са иманентна част от обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност в страната, а не външно средство, което да е предназначено или послужило за тяхното засягане. В Тълкувателно решение № 84 от 01.12.1960 г. по н. д. № 78/1960 г., ОСНК на ВС, е установено че: „Послужили са за извършване на престъплението вещите, които реално са използвани като средства за извършване на престъплението, а са предназначени за извършване на престъплението вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но последното не е било извършено, като е спряло във фазата на приготовлението, когато то се наказва или във фазата на опита.“, а в Тълкувателно решение № 18 от 14.11.1977 г. по н. д. № 13/1976г., ОСНК на ВС е подчертано изрично, че „Разграничението между предмета на престъплението и средството за извършването му се съдържа в разпоредбата на чл. 53 НК. Предмет на престъплението най-често са материалните предпоставки на общественото отношение, което е обект на престъплението - те са елемент на засегнатите обществени отношения. Средствата (оръдията) за извършване на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението уврежда и не са елементи на последното. Чл. 53, б. „а“ НК има предвид средствата за извършване на престъплението, а чл. 53, б. „б“ НК - предмета на престъплението“. Фикцията, законодателят е въвел от съображения за справедливост и социална целесъобразност. Съобразно практиката на Конституционния съд /КС/ на Р България и на ЕСПЧ в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург, са приложими следните правила за своеобразен тест за пропорционалност при осъществения съдебен контрол: 1.) преценка за същността на засегнатото право и дали неговото ограничение е предвидено в закон; 2.) преценка дали ограничението на дадено основно право преследва легитимна цел; 3.) преценка дали ограничението на правото е необходимо и дали е избран съразмерен способ за постигане на целта; 4.) преценка дали е осигурен баланс между конкуриращите се права т.нар. „пропорционалност в тесен смисъл“. За разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, КС в Решение № 8/17.07.2025г., постановено по Конституционно дело № 15/2024г., е намерил, че първият критерий при прилагането на принципа на пропорционалността е изпълнен, доколкото, макар разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България /КРБ/, поначало да предвижда, че частната собственост е неприкосновена, на конституционно ниво е уредена възможността за налагането на ограничения при упражняването на посоченото основно право и от тази гледна точка същото не е абсолютно /арг. от чл. 17, ал. 5 и чл. 57, ал. 3 КРБ/, като самото отнемане на моторното превозно средство, собственост на дееца, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, произтича от нормативен акт с най-висшата юридическа сила, приет от върховния законодателен орган в страната. Положителен отговор е даден и при преценката на втория етап от теста за пропорционалност, предвид мащабния транспортен травматизъм през последните няколко десетилетия, предизвикан от водачи на МПС, управляващи ги под влияние на алкохол и наркотични вещества и намерението за неговото минимизиране с оглед опазването на живота и здравето на гражданите, като основни и неотменими първенстващи лични блага с най-висока защита. КС е намерил, че е налице и третият изискуем критерий, имайки предвид, че евентуалното отнемане на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, поначало представлява необходима ограничителна мярка на правото на собственост при противодействието на подобен род престъпни посегателства и е съразмерно на преследваната цел, като този подход не е прецедент, а е възприет от редица европейски държави като Италия, Австрия, Дания и др. Задължението за спазване на основните права и основните правни принципи и по-специално презумпцията за невиновност, които, освен в националното законодателство, са предвидени и в член 6 от Договора за Европейския съюз, в т.ч. и съобразно изискването на чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на ЕС - тежестта на наказанията да не бъде несъразмерна спрямо престъплението, винаги съществува. Последното е и проявление на принципа за пропорционалност в областта на наказателното право, като терминът „наказание“ обхваща всички санкционни мерки, налагани едновременно при извършено престъпно посегателство. По този повод, еднозначна е практиката на СЕС, че „кумулирането на санкции с наказателноправен характер трябва да се извършва по правила, които позволяват да се гарантира, че общата тежест на всички наложени санкции съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа за пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата. Тези правила трябва да предвиждат задължение за компетентните органи да следят, в случай на налагане на второ наказание, за това общата тежест на всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на съответното престъпление“ / решение от 20 март 2018 г. по преюдициално дело C-537/16, т. 56/, решение от 5 май 2022 г. по преюдициално дело С-570/20, т. 50/. Систематичното място на разпоредбата на чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК, е в раздел II „Престъпления по транспорта и съобщенията“ на глава единадесета „Общоопасни престъпления“. Непосредствен обект на престъпленията, визирани в чл. 343 и чл. 343б НК, са обществените отношения, свързани с управление на транспортни средства и, гарантиращи безопасността, живота и здравето на гражданите при движението по пътищата. Обществената чувствителност към безопасността на движението по пътищата и в частност, управлението на МПС, след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества в последните години и особено в последните месеци, по обективни причини, поради изключително бързо нарасналия брой на ПТП с тежък изход, причинени от повлияни водачи, е особено завишена и волята на законодателя, е ясна: да предвиди засилена наказателна отговорност за престъпления, засягащи по общоопасен начин особено важни обществени отношения – безопасността и опазването на живота и здравето на гражданите при движението по пътищата и в това отношение, българския законодател не се отклонява от практиките на голяма част от държавите – членки на Европейския съюз и други правови държави. Разпоредбите на чл. 343, ал. 3 и 4 НК съдържат квалифицирани състави на причиняване на транспортно произшествие по непредпазливост, включително след употреба на алкохол и/или наркотици или при отказ от тестване без медицински причини. Според новата ал. 5 в изброените хипотези по ал. 3, съдът може да отнеме в полза на държавата превозното средство, което е послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му. Това законодателно решение е обосновано от разбирането, че в случай, че целите на наказанието /най-вече генералната и специална превенция/ не могат да се постигнат успешно посредством санкционните норми на особената част на наказателния закон, интензитетът и тежестта на наказанието, като форма на държавна репресия следва да се засилят с оглед негативните изменения на обществената действителност – в рамките на принципите и нормите, заложени в Конституцията. Именно горното е възприето и от КС в Решение № 8/17.07.2025г., постановено по Конституционно дело № 15/2024г. В посоченото решение, КС, отчитайки и практиките на ЕСПЧ и СЕС и наложените от тях изисквания, които се вписват в конституционния принцип на законоустановеност на престъпленията и наказанията (който е изведен от чл. 5, ал. 3 от Конституцията), е счел, че те не са нарушени с оспорените разпоредби на чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК, като е приел, че отнемането на МПС, съответно, присъждането на неговата парична равностойност в полза на държавата, са мерки в рамките на закрепените в Конституцията принципи и ценности, тъй като разпоредбите на чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал.5НК се явява годно средство за постигане на легитимна цел (опазване на живота и здравето на гражданите) и отговаря на критериите за съразмерност на ограничението спрямо засегнатите от визираните престъпления права. КС е акцентирал и /в светлината на практиките на ЕСПЧ и на СЕС/, че “… Конституцията не се противопоставя на разбирането, че защитата на особено съществени обществени интереси позволява и дори изисква чрез съхраняващо тълкуване да бъдат преодолени несъответствие между отделни разпоредби на закона, стига да са спазени изискванията за яснота, определеност и достъпност на правната уредба“. КС отчита и, че „… конкретно във връзка с предвиденото отнемане в полза на държавата на МПС, което е собственост на дееца, или на неговата равностойност, че посредством това правило по същество се провежда именно конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона. Този аспект на принципа на правовата държава обосновава задължението на публичната власт „да третира еднаквите еднакво“, за което е определяща обективната преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна ситуация (Решение №11/2010 г. по к.д. №13/2010 г.; Решение №4/2021 г. по к.д. №1/2021 г.; Решение №10/2022 г. по к.д. №21/2021 г.; Решение №15/2022 г. по к.д. №10/2022 г.). Отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца, или на друго лице“. Въз основа на изложеното, КС е приел, че разпоредбите на чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК не са противоконституционни. Разгледани в светлината на Конституционното Решение № 8/17.07.2025г., постановено по Конституционно дело № 15/2024г., направените възражения от защитата, че атакуваното определение е неправилно, необосновано, несправедливо и противоречащо на основни принципи на ПЕС, че е налице противоречие между разпоредбите на чл. 343б, ал. 5 НК и тази - на чл.55, ал.3 НК, че нормата на чл.343б, ал.5, пр.2 от НК противоречи на общите за ПЕС, на принципите на пропорционалност и законоустановеност на наказанията, че е нарушен принципът за равнопоставеност на гражданите, се явяват напълно необосновани, а атакуваното определение на СРС е законосъобразно, правилно и обосновано, като аргументите на настоящият въззивен състав напълно се припокриват с установеното и прието в тази насока от Конституционния съд в цитирано по-горе Конституционното решение, поради което и съдът няма да ги преповтаря в мотивите към решението си. Вярно е, че конституционните решения имат действие занапред, но и по времето, преди произнасянето на КС, когато делото е било висящо пред него и е било постановено атакуваното определение на СРС, са важели същите основни правни принципи, залегнали в ПЕС и Конституцията на РБ и то, тълкувани в светлината на приетото от КС в решението. КС е отчел, че задължение да тълкува правните норми при прилагането им, има всеки съдия, особено, когато има несъвършенства в законодателството и КС е подчертал, че “… Конституцията не се противопоставя на разбирането, че защитата на особено съществени обществени интереси позволява и дори изисква чрез съхраняващо тълкуване да бъдат преодолени несъответствие между отделни разпоредби на закона, стига да са спазени изискванията за яснота, определеност и достъпност на правната уредба“. Именно горното „съхраняващо тълкуване“ е извършил и първоинстанционния съдия в настоящия случай и именно в защита на „особено съществени обществени интереси“. СГС не установи и при постановяване на атакуваното определение да са допуснати съществени процесуални нарушения. Преценяйки всичко гореизложено, настоящият въззивен състав на СГС намира атакуваното Протоколно определение на СРС за законосъобразно, правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалния закон, поради което и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, СГС, НО, 16-ти въззивен състав