Решение № 5322 от 9.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 14998/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба на "Дигитъл Мейнтенънс" ЕООД, ЕИК ••••••, чрез адв. И. от САК, против Наказателно постановление № 787776- F701873/19.09.2024 г., издадено от директор на офис "Младост" в ТД на НАП - София, с което на основание чл. 355, ал. 1 КСО на дружеството - въззивник е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1 б. "а" от Наредба № Н - 13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Със срочно подадената жалба се прави искане за отмяна на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че в НП липсва ясно и точно описание на нарушението, доколкото в мотивите на НП са изложени доводи за нарушение по Наредба № 13 от 17.12.2019г., а в диспозитива единствено нарушение по чл. 355 от КСО. На следващо място се твърди, че административно – наказващият орган не е спазил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като не е взел предвид всички факти и обстоятелства относно вмененото нарушение, тежестта на нарушението, подбудите и другите смекчаващи вината обстоятелства. Изтъква се приложение на чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание дружеството – въззивник не се представлява. Наказващият орган Директор на офис "Младост" в ТД на НАП София, се представлява от юрк. М, която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, тъй като това не е единственото нарушение на дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изисквА. ята на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка в информационната система на НАП, осъществена на 06.01.2023 г. служителят А. А. Х. -. установила, че дружеството „Дигитъл Мейнтенънс“ ЕООД, в качеството си на работодател и осигурител, не е подало в ТД на НАП декларация образец 1, с данни за осигурените лица за месец юни 2022 г., в законоустановения срок за това – до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Установено е, че декларацията все пак е била подадена на 13.10.2022 г. с протокол от същата дата. За това нарушение на „Дигитъл Мейнтенънс“ ЕООД, е съставен АУАН за извършено административно нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „А“ от КСО, вр. чл. 5, ал. 4, т. 1, б. „а“ от Наредба Н-13/17.12.2019 г. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 787776-F- 701873/19.09.2024 г., издадено от директор на офис "Младост" в ТД на НАП - София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ, вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, на "Дигитъл Мейнтенънс" ЕООД, ЕИК ••••••, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева. До дружеството - въззивник била изпратена покана по електронен път, връчена на 12.01.2023, в седмодневен срок от получаването й представител на дружеството или упълномощено трето лице да се яви за съставяне на АУАН за неподадени в срок декларации образец № 1 и образец № 6 за месеци юни 2022 г. В поканата било посочено, че при неявяване на представител на дружеството, АУАН ще бъде съставен на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН в отсъствие на представляващ дружеството. В указания 7 - дневен срок не се явил законният нито упълномощен представител на дружеството и на 05.04.2023 г. в присъствието на един свидетел и в отсъствие на представляващ дружеството - жалбоподател свидетелката М. съставила АУАН № F701876/05.04.2023 г., с който повдигнала против "Дигитъл Мейнтенънс" ЕООД, ЕИК •••••• административнонаказателно обвинение затова, че в качеството си на работодател и осигурител "Дигитъл Мейнтенънс" ЕООД, ЕИК •••••• не е подало в законоустановения срок до 25.07.2022 г. в компетентната за него ТД на НАП - София, офис "Младост", декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за месец юни 2022 г. - нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1 б. "а" от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. На 07.08.2024 г. АУАН бил връчен на пълномощник на дружеството - въззивник, който в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН подал възражения, с доводи за малозначителност и маловажност на нарушението. След преценка за неоснователност на възражението е издадено обжалваното по настоящем НП. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите – А. А. Х. – М. и П. Л. З. и писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл. 283 НПК - НП № 787776-F-701873/19.09.2024 г., издадено от директор на офис "Младост" в ТД на НАП – София, АУАН от 05.04.2023г., разписка за връчване на АУАН от 07.08.2024г, възражения от 14.08.2024г.; протокол от 07.06.2023г.; заповед № 3ЦУ - 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП; пълномощно от 31.01.2022г.; предупреждение от 09.09.2024г., протокол от 13.10.2022г. на НАП и три бр. справки данни за осигурените лица по ЕГН. Съдът кредитира събраните по делото доказателства - същите са логични, еднопосочни, последователни и кореспондират помежду си. Съдът се довери на показанията на свидетелката М., която е извършила проверката на дружеството - въззивник и в съдебно заседание съобщава обстоятелствата по извършване на проверката и констатациите от същата. В подкрепа на изложеното от нея съдът намира и в разпита на свидетеля по съставяне на акта – свидетелката З., която макар и по – пестелива в изложеното от нея, посочва резултата от извършената проверка. Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като еднопосочни, последователни и съответни на гласните такива. Следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП, а атакува наказателното постановление с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи съгласно чл. 355, ал. 5 КСО и видно от представената заповед № 3ЦУ - 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП; пълномощно от 31.01.2022г. В процедурата по съставяне и връчване на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като законосъобразно и при наличието на предпоставките по чл. 40, ал. 2 ЗАНН актът е съставен в отсъствие на представляващ въззивника, след като след изпратена покана, в указания в поканата срок, не се е явил законният или упълномощен представител на дружеството - жалбоподател за съставяне на АУАН. При стриктно спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН след съставянето му в отсъствие на представляващ въззивника, АУАН е бил връчен на пълномощник на - жалбоподателя, който е упражнил и правото си да възрази срещу него в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Не се споделят възраженията на въззивника за допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място в АУАН и НП са описани всички елементи от състава на нарушението, обстоятелствата по извършването му, като е посочена и нарушената законова разпоредба. Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че не било описано ясно нарушението, защото в диспозитива на НП не била посочена Наредба № 13/17.12.2019г, а само в мотивите на същото. Това е вярно, но по никакъв начин не нарушава правото на жалбоподателят да разбере какво е нарушил. НП е издадено при спазване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Не е вярно, че административно наказващият не е изпълнил задължението си по чл. 57 ЗАНН. В НП е посочено отегчаващо отговорността обстоятелство /издадено предупреждение/, както и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. По изложените съображения съдът намери, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на НП на това основание. Съдът намери, че и материалният закон е приложен правилно. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО управителите на търговски дружества подлежат на задължително обществено осигуряване. Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО осигурителите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантиране на вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. На основание чл. 5, ал. 6 КСО от министъра на финансите е издадена Наредба № Н - 13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н - 13/17.12.2019 г. осигурителите подават в компетентната ТД на НАП декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице", като срокът за подаването й е указан в чл. 4, ал. 1, т. 1 б. "а" от Наредба № Н - 13/17.12.2019 г. - до 25-число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Ето защо "Дигитъл Майнтенънс" ЕООД е имало задължение да подаде декларация образец № 1 за месец юни 2022 г. за управителя на търговското дружество И.Б. в ТД на НАП - София, офис "Младост" в срок до 25.07.2022 г. Вместо това обаче декларацията е била подадена с повече от два месеца закъснение – на 13.10.2022 г. Като не е подало в срок до 25.07.2022 г. декларация образец № 1 за месец юни 2022 г. за управителя И.Б. в ТД на НАП, офис "Младост", дружеството - въззивник е нарушило чл. 4, ал. 1, т. 1 б. "а" от Наредба № Н - 13/17.12.2019 г. вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Нарушението е осъществено чрез бездействието на задълженото лице в законовоустановения срок, като е извършено в първия ден, следващ изтичането на срока за подаване на декларация образец № 1, т. е. на 26.07.2022 г. Касае се за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, безвиновна. Съдът намери, че нарушението не е маловажно, тъй като не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Закъснението е повече от два месеца. При преценка обществената опасност на нарушението не може да се пренебрегне и обстоятелството, че при извършената проверка са установени и други сходни нарушения неподадени декларации образец № 1 и образец № 6 за 2022, видно от възражението на жалбоподателят, в което се съдържат номера и на други АУАН. Освен това, както е посочено в НП, нарушението не е единствено. Не без значение е и обстоятелството, че по отношение на дружеството е предупреждение. Не се събраха доказателства, жалбоподателят да е пропуснал срока за подаване на декларацията по някакви обективни причини, стоящи извън него и неговите възможности да ги избегне и предотврати, поради което и тъй, като срокът на закъснението не е малък, случаят не следва да се третира като маловажен. Ето защо съдът намира, че като не е приложил чл. 28 ЗАНН, наказващият орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 355, ал. 1 КСО юридическо лице, което не подаде в срок декларация по чл. 5, ал. 4 КСО, се наказва с имуществена санкция в размер от 500, 00 лева до 5 000, 00 лева. В случая на въззивника е наложена имуществена санкция в минималния размер, предвиден в чл. 355, ал. 1 КСО, а именно - 500, 00 лева, който не може да бъде намаляван /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/. Предвид всичко изложено съдът намери, че жалбата не е основателна и наказателното постановление следва да се потвърди. Право на разноски на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквото искане е направено в съдебното заседание. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че съдебното следствие е приключило в едно съдебно заседание, съдът намери, че въззивникът следва да заплати на наказващия орган юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, определен на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно – 80, 00 лева. Така мотивиран и на основА. е чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът