Решение № 1240 от 18.9.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 323/2024 г.

Производството е по чл. 306 ал.5 и 6 АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на О. Д. срещу Разпореждане №970/ 08.07.2024г. по ч.адм.д. № 168/ 24г. на АССм, с което на основание чл. 306 ал.2 във вр. с чл.304, ал.1 АПК му е наложена глоба в размер на 700лв. за неизпълнение на влезнал в сила съдебен акт. В частната жалба се релевират доводи за нищожност поради липса на компетентност на издателя на акта и неправилност поради неправилно определения от съда срок за произнасяне на административния орган, както и погрешната преценка, че преписката била изпратена на кмета. Твърди се, че не е налице бездействие на кмета, тъй като в деня на връщане на преписката от Върховната съдебна инстанция, кметът е изпратил писмо до жалбоподателите, с което им е изискал документи, необходими за неговото произнасяне. Оспорва се и размерът на глобата с доводи, че съдът не е съобразил, че преписката не е изпратена на кмета, а му е изпратено само определението на съда. Иска се отмяна на разпореждането за налагане на глоба и в условия на алтернативност - намаляване размера на глобата до предвидения в закона минимум. Ответникът Ш. Х. не е депозирал възражение по частната жалба. Частната жалба е допустима като подадена от лице с правен интерес – наказаното лице; в законовия срок /разпореждането е връчено на 15.07.2024г., жалбата е от 19.07.2024г./; с внесена ДТ и с приложено пълномощно за приподписване. В производството по чл. 306 от АПК страни са наказващият орган и длъжностното лице - нарушител. Подателят на искането за налагане на административна санкция по чл. 304 от АПК е само инициатор на това производство, но не е страна в правоотношението по налагане на наказание, като този извод следва и от факта, че с постановения в това производство акт не се засягат негови права и интереси / Определение № 7180 от 08.06.2017 г. по адм. д. № 6125/2017 г., II отд.; Определение № 10468 от 09.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4454/2018 г., II отд. и др./. Съгласно чл. 306, ал. 6 от АПК касационният съд се произнася с решение, като актуалната съдебна практика е за постановяване на решението в закрито съдебно заседание /Решение по адм. д. № 9412/2023 г. на ВАС, Решение по адм.д. № 2187/2023 г. на ВАС и др./. Касационната инстанция счита, че по същество жалбата е неоснователна и обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Разпореждането е издадено от компетентен орган, поради което искането за обявяване на неговата нищожност се явява неоснователно. Съдът е спазил изискването на чл. 306 ал.3 АПК за писмени обяснения и доказателства, и се е произнесъл на база наличните доказателства без да е имало потенциал за събиране на нови по реда на чл. 306 ал.3 изреч. посл. АПК. С Разпореждане №970/ 08.07.2024г. по адм.д. № 168/24г. на АССм е осъдено длъжностното лице – кмета на О. Д. да заплати глоба в размер на 700лв. за неизпълнение на Определение №388/19 март 24г. по адм.д. №215/23г. по описа на АС-[област]. Съдът е изложил съображения, че е налице влезнал в сила съдебен акт, който подлежи на изпълнение и е налице бездействие от страна на административния орган, който е адресат на дължимото поведение. Тези изводи се споделят напълно и от касационната инстанция. С Определение №388/ 19 март 2024г. по адм.д. №215/23г. АС-[област] е отменил отказа на кмета на община Д. да разгледа заявление от 07.07.2023г. на Ш. Х. и Д. Х., който отказ е обективиран в писмо №УТ-1257/19.07.2023Г. и е определил на органа 7-дневен срок за произнасяне, който тече от получаване на преписката. Определение № 388/19.03.2024г. е постановено по реда на чл. 197 и сл. от АПК, като според чл. 200 ал.2 АПК определението може да се обжалва в 7-дн.срок с частна жалба от страните, участващи в административното производство пред ВАС. Това определение е връчено на кмета на О. Д. на 20 март 2024г. В законовия 7-дневен срок за обжалване, не е постъпила частна жалба срещу определението. Според чл. 201 АПК по разрешения с него въпрос определението е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването. Разрешеният с това определение въпрос касае отказа на кмета на О. Д. да разгледа заявление от 07.07.2023г., с което се иска изменение на плана. Съдът е приел, че административния орган е имал задължение да разгледа искането, а не да постанови отказ, поради което отказът е отменен и е даден срок за произнасяне. Определението влиза в сила с изтичане срока за обжалването му. В случая, то е връчено на 20 март 2024г. и е в сила от 28 март 2024г. Постъпилата молба по чл. 248 ГПК срещу Определение № 388/ 19.03.24г. не прекъсва и не спира срока за обжалване. Това е искане за изменение в частта за разноските, което в случая е направено с молба от 25.03.2024г. и по което има влязло в сила на 31.05.2024г. определение на ВАС, но производството по чл. 248 ГПК не влияе на влизането в сила на основния съдебен акт. Той е постановен по чл. 200 АПК и е влезнал в сила с изтичане срока за обжалване. Поради това първата предпоставка за налагане на глоба е била налице, както обосновано е прието в оспорения акт. Настоящата съдебна инстанция приема за неоснователни доводите в частната жалба, че органът се е произнесъл, след като му е изпратена преписката на 19.06.2024г., поради което не е налице бездействие. Според чл. 200 ал.1 АПК, по който ред е постановено Определение №388/ 19.03.2024г., съдът отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него. В случая преписката се намира при административния орган, тъй като той е бил сезиран със заявление от 07.07.2023г., с което е поискано на основание пар.8 ал.2 т.2 ЗУТ изменение на плана. Съдът е изпратил на органа Определение № 388, в което е определен срок за произнасяне и не е било необходимо да връща преписката на органа. С Разпореждане №628/4.08.23г. съдът е изискал именно от органа копие от преписката, за да се произнесе по жалбата на Ш. и Д. Х. срещу отказа на кмета на да се произнесе по тяхното заявление. Поради това, след като е получил Определение №388/19.03.24г. на 20 март 2024г., органът е имал възможност да го обжалва и след като е не е подал жалба и то влиза в сила, същото става изпълнимо. Според чл. 201 АПК то става „задължително за административния орган“. Налице са били предпоставките на чл. 304 ал.1 АПК за налагане на глоба, тъй като има влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение за административен орган; изпращане на препис от влезлия в сила съдебен акт на задължения административен орган с оглед узнаване на задължението, което следва да изпълни; неизпълнение на този съдебен акт от страна на административния орган – адресат на дължимото поведение. От обективна страна е установено задължение, което произтича пряко от съдебен акт, който е окончателен и влязъл в сила, а от субективна – длъжностно лице, което е адресат на съдебното решение, и на което пряко е вменено изпълнение на посоченото в съдебния акт задължение. Неоснователно се явява твърдението в частната жалба, че едва след като е получил преписката на 19.06.2024г. кмета е предприел действия по изпълнение на определенито като е изпратил уведомително писмо на заявителя от същата дата. На 19.06.2024г. кметът на О. Д. е получил само препис от молба вх.№1234/ 15.05.24г., подадена от Ш. Х., с която последният сезира съда с искане за налагане на глоба поради неизпълнение на Определение № 388/19.03.24г. Изпращането на уведомителното писмо от 19.06.2024г. е действие на органа след образуване на производството по чл. 304 АПК и в срока по чл. 306 ал.3 АПК, който срок е за представяне на обяснения и доказателства. От момента на влизане в сила на Определение №388/ 19.03.2024г. на 28 март 2024г., то подлежи на изпълнение поради задължителния му характер и до постановяване на обжалваното разпореждане за налагане на глоба, включително и до настоящия момент, все още няма данни органът да се е произнесъл по заявлението от 07.07.2023г. Касационната инстанция счита, че размерът на глобата е съобразен с естеството и тежестта на нарушението. В това производство се прилагат правилата на чл.11, чл.27 и чл. 28 ЗАНН /Решение № 3892 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2187/2023 г., VII о./. В случая, за периода от месец март 2024г. до настоящия момент Определение № 388/19.03.2024г. не е изпълнено, а неизпълнение в рамките на около шест месеца създава сериозна заплаха за функционирането на държавната власт и правовата държава. Съобразено е и качеството на нарушителя, който е орган на изпълнителната власт и според чл. 44 ЗМСМА има ръководни, контролни и представителни функции. Освен, че законът изрично предписва, че определението по чл. 201 АПК е задължително за органа, последният предвид качеството си на кмет следва с най – висока степен на строгост и отговорност да подхожда към стриктно и срочно изпълнение на съдебните актове. Предвид изложеното, Административен съд [област], на основание чл. 306 ал.6 АПК