Решение № 204 от 10.11.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 383/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Делото е било образувано във връзка с въззивна жалба на адв. Л. П. – защитник на подсъдимия Ц. М. А. срещу присъда № 63 от 01.08.2023 г. по НОХД № 1158/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

С посочения съдебен акт подс. Ц. М. А. е бил признат за виновен в извършването на следните престъпления:

• по чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 НК шест години лишаване от свобода, - по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 вр. чл. 58а, ал. 1 НК от две години и осем месеца лишаване от свобода, - по чл. 320а вр. чл. 330 НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 НК една година лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК първият съд е наложил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. От така наложеното на подс. А. общо най-тежко наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето на предварителното му задържане за нуждите на производството, считано от 07.10.2022 г. до влизане на присъдата в законна сила.

С присъдата си окръжният съд се е произнесъл и за веществените доказателства и разноските по делото.

Подсъдимият, чрез своя защитник, обжалва присъдата с оплаквания за незаконосъобразна индивидуализация на наложените наказания. В жалбата се релевират доводи за явна несправедливост на наложените наказания и общото най-тежко такова, което се мотивира от защитата като произтичащо от нарушенията на материалния закон и процесуалните нарушения, допуснати по делото. От въззивния съд се иска да измени присъдата на първата инстанция и да наложи на подсъдимия наказания, ориентирани към минималния размер по съответните правни квалификации. Иска се налагане на общо най-тежко наказание лишаване от свобода, ориентирано към три години, което би позволило отлагането му с подходящ изпитателен срок.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че присъдата е изцяло правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият и неговият служебен защитник считат, че е налице явна несправедливост на присъдата в санкционно-осъдителната й част по всички пунктове. Намират, че първият съд е наложил наказанието за всяко едно от деянията към предвидения максимум на наказанието лишаване от свобода по съответните правни квалификации на наказанието лишаване от свобода, като е проявил излишна строгост. Сочи се още, че доказаността на обвинението за умишлен палеж е под въпрос, като само направеното по реда на чл. 371, т. 2 НПК самопризнание не е достатъчно за да обоснове извод, че той е извършител на това деяние. Молят наказанията да бъдат определени в минималния размер за всяко едно от деянията, като се наложи общо най- тежко наказание също в минимален размер.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, изложеното в жалбата и като обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК.

За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ц. А. бил осъждан 9 пъти към инкриминирания момент за извършени престъпления с разнообразна правна квалификация - по чл.131а от НК, по чл. 199 от НК, по чл. 196 от НК, по чл. 144 ал. 3 от НК, чл. 330 ал.1 от НК. Последното му осъждане е по НОХД № 7830/2021 г. на ПРС – 22 н. с. за престъпление по чл. 216 ал. 1 НК, за което му било наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 11.03.2022 г. На 24.09.2022 г. около 02, 06 часа в ОДЧ на • РУ на МВР •, чрез телефон 112, бил получен сигнал от Т. Р. З. за извършен палеж на лекия му автомобил „•“ с рег. № •, паркиран на обособен паркинг на жилищна сграда в •, бул. „•“ пред № • пред сградата на посочения адрес така, че дясната му част била непосредствено до жилищната сграда, а предната част на юг. На инкриминираната дата и в посочения времеви период подсъдимият Ц. А. се приближил до посоченото превозно средство, залял го основно в задната му част с бензин А 95, който носел в чанта със себе си. След това възпламенил течността с огън, в резултат на което тя пламнала, а той напуснал местопрестъплението.

Свидетелят В. Д.-полицейски служител при • РУ на МВР-•, който посетил произшествието, видял автомобилът да гори в задната си част, задните гуми били изгорели, а огънят обхванал и купето. Той и колегата му загасили превозното средство. Цялата кола била изгоряла - купето, четирите врати и задната врата, покрива, таблото и седалките. В резултат на запалването на лекия автомобил „•“ бил засегнат и спрелия на метър и половина зад него лек автомобил „•“ с рег. № • - собственост на К. В. В.. От топлинното въздействие върху него посоченият автомобил претърпял следните щети - разтопяване на комплекта ляв стоп-мигач, наличие на дупка в него, деформиране на задната броня, декоративния пластмасов детайл около ключалката на багажника също бил деформиран от топлината. Освен това, при палежа на „•“, бил засегнат и друг, спрян до нея автомобил, до който тя се опряла в резултат на палежа - дала „на късо“ и се изместила, като влязла в контакт със заден десен калник на леки автомобил „•“ с рег. № • на С. Н. К.. Така по автомобила на К. били причинени следните щети - ожулен заден десен калник и деформиран навътре заден десен калник. При извършения повторен оглед на местопрестъплението, били иззети натривки за химичен анализ. Лекият автомобил „•“ преди пожара бил паркиран в непосредствена близост до жилищната сграда на бул. „•“ № •, а при огледа бил установен счупен прозорец на жилищната сграда - втори поред северно от входната врата. Пожарът се развил и обхванал задната част и купето на автомобила. Предвид горепосоченото местоположение на автомобила, отчитайки характера и динамиката на разпространение на горенето, както и нанесените по сградата щети, е имало опасност пожарът да се разпространи и през прозореца, разположен на партерния етаж в непосредствена близост до автомобила като обхване намиращите се в помещението горими материали.

На 24.09.2022 г. около 22, 37 ч. в ОДЧ на • РУ на МВР •, отново чрез телефон 112, бил получен сигнал от Н. А. Н. за това, че бил запален управляваният от нея лек автомобил „•“ с рег. № • - собственост на „•“ ЕООД - •, представлявано от • гражданин Д. А. К.. Автомобилът бил паркиран на бул. „•“ № • в • на паркинга, разположен източно от жилищната сграда на адреса. Лявата му част била непосредствено до тухлената ограда на сградата и била ориентирана с предната си част на юг. Подсъдимият Ц. А., който се придвижил в цитирания часови отрязък до МПС-то, носейки в себе си запалима смес бензин А 95, започнал да залива автомобила основно в задната му част. След това възпламенил с огън течността и автомобилът пламнал. Подсъдимият бързо напуснал местопрестъплението. МПС-то изгоряло в задна лява част, по калника, засегната била задната му броня в лявата част, лявата гума също е била засегната, задния ляв стоп бил спукан от високата температура. Иззети били натривки за химичен анализ и проведената химическа експертиза посочила, че са налични следи от бензин.

На 25.09.2022 г. около 02, 15 часа екип на • РУ • в състав А. М. и Т. Ч., при обход на обслужваната територия видели, че в • на бул. „•“ пред № • гори предна дясна част на паркиран там лек автомобил марка „•“ с рег. № • - собственост на Е. Х. В.. Автомобилът бил паркиран на паркинг, разположен южно от сградата на посочения адрес. Този автомобил бил запален отново от подсъдимия Ц. А. чрез носен от него бензин А95, с който залял предната дясна част на автомобила. Парцал, напоен с бензин, бил запален от подсъдимия до предния десен калник на колата. Отделно от това подсъдимият възпламенил чрез огън залятата част на МПС-то и автомобилът пламнал, а той бързо напуснал местопроизшествието. Дясната част на запаленото МПС била в близост до южната фасада на жилищната сграда, а то било ориентирано с предната си част на запад. В тази му част бил поставен предмет, който се разгорял в момента. Огънят се развил бързо като обхванал предния десен калник и дясната част на капака на автомобила. С пожарогасител М. не успял да спре огъня. Пристигнали органите на РДПБЗН •, които потушили пожара. От огледите на веществени доказателства - СД-та с видеонаблюдение от камерите с видео наблюдение около района на палежите било установено, че в 02, 03 часа на 25.09.2022 г. по бул. „•“ в • на кръстовището с ул. „•“ в същия град се придвижва мъж със средно телосложение, облечен в синьо горнище, черно долнище, червени на цвят маратонки и мека шапка с периферия и специфична походка. В лявата си ръка носи хартиена чанта. От посоченото кръстовище лицето завива по ул. „•“, водеща до паркинга на жилищната сграда на бул. „•“ пред № •. В 02, 08 часа мъжът се връща по бул. „•“, като в ръцете си вече не носи хартиена чанта и след това е засечен от камерите с видео наблюдение в подлеза на хотел „•“. Облечено по идентичен начин, по същия маршрут, същото лице било засечено и на 24.09.2022 г. в 22, 30 часа. Посочените характеристики напълно съответстват на характеристиките на тялото и външността на подсъдимия А., както и на облеклото му, което в последствие било иззето от квартирата му в • на ул. „•“ № •. По тези дрехи не били установени следи от запалими смеси и вещества, но съгласно заключението на назначената химическа експертиза, използваното при палежите на запалимо вещество - бензин бързо изгаря и не оставя трайни следи, а ако остави такива, те бързо се измирисват или подлежат на лесно премахване в бита.

Видно от заключението на назначената на досъдебното производство пожаро-техническа експертиза най-вероятна и и достоверна причина за възникването на пожарите са умишлено създадени благоприятни условия по отношение на и на трите МПС. По отношение на „•“, преди пожара, същият е бил паркиран в непосредствена близост до жилищната сграда на бул. „•“ № •. При огледа бил установен счупен прозорец на жилищната сграда - втори поред северно от входната врата. Пожарът се е развил и обхванал задната част и купето на автомобила. Предвид на горепосоченото местоположение на автомобила, отчитайки характера и динамиката на разпространение на горенето, както и нанесените по сградата щети, е имало опасност пожарът да се разпространи и през прозореца, разположен на партерния етаж в непосредствена близост до автомобила, като обхване намиращите се в помещението горими материали.

Видно от заключенията на химическите експертизи на приобщените обтривки, по обтривките от заден ляв калник на л. а. „•“ има следи от автомобилен бензин А95. Бензините са смеси от петролни въглеводороди, които са леснозапалими и устойчиво горими. Посоченото вещество бързо се изпарява. По натривките на лек автомобил марка „•“ не са установени наличие на лесно запалими и/или горими вещества, както и на следи от такива. Установени са само сажди и твърди овъглени микрочастици. Експертът изрично е разяснил в експертизата, че бензините и сходните на тях вещества са летливи и сравнително лесно и за не особено дълго време се изпаряват в околната среда. Освен това те лесно могат да бъдат отстранени и неутрализирани с помощта на вода и детергенти, каквито са повечето миещи препарати. Процесът на горене при тези вещества протича с бързо възпламеняване, горят интензивно и устойчиво и изгарят напълно и без остатък. Поради това при един горивен процес, който е продължил достатъчно дълго време е малко вероятно да са останали и впоследствие да се установят следи от гореизброените лесно запалими и горими вещества. В същата насока са изводите в химическата експертиза върху иззетите дрехи на подсъдимия А., което обяснява и отсъствието на следи от запалими вещества по тях.

Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия Ц. А., същият е разбирал свойството и значението на извършеното към инкриминираните моменти и е могъл да ръководи постъпките си. При него е налице синдром на зависимост към алкохола и психоактивни вещества и опиати.

Анализът на изисканите справки от мобилните оператори по реда на ЗЕС на клетките, където се е намирал телефона на подсъдимия А. към времевите моменти на четирите палежа сочи, че същият се намира в клетки, които покриват района на местопроизшествията.

От заключението на автооценъчната експертиза се установява, че стойността на причинените вреди на МПС, както и стойността на самите тях е, както следва: стойностите на запалените МПС-та са - на „•“ 6638, 41 лева; на „•“ 3067, 14 лева, на „•“ 5462, 50 лева, на „•“ е 12 391, 20 лв. или общата стойност на тези МПС е 27 559, 25 лв. Причинените вреди на четирите МПС, е в размер на 12 778, 98 лв. и тя е сбора от вредите по всяко едно от МПС, както следва: вредите по лек автомобил марка „•“ са 3 067, 14 лв. (тотална щета на МПС-то), стойността на вредите по „•“ възлизат на 3 022, 30 лв., вредите по „•“ са 5 462, 50 лв. (тотална щета на МПС), вредите по лек автомобил марка „•“ са в размер на 1 227, 04 лв.

На 17.09.2022 г. около 22, 30 часа, при приключване на работата в ресторант „•“ в • на бул. „•“ № •, пристигнал подсъдимият Ц. А., придружаван от Д. Л.. На място почиствал масите С. Б. Г. от • - работник- кухня. Подсъдимият попитал дали могат да седнат на една маса и да изпушат по цигара, на което Г. се съгласил. След като двамата седнали, подсъдимият изхвърлил фолиото от кутията си с цигари до намиращо се в близост дърво. Г. помолил подсъдимия да остави фолиото на масата, за да го изхвърли свидетеля. Внезапно и по този повод подсъдимият избухнал рязко към Г., станал агресивен и започнал да крещи и да отправя обиди и заплахи спрямо свидетеля, като едновременно с това и тръгнал към него. Подсъдимият отправил следните закани към Г.: „Ще те залея с киселина! Ще те изкормя и утре вече няма да работиш в ресторанта….Аз затворих ресторант „•“, ще затворя и вас. Утре ще ви запаля и вас (имайки предвид ресторанта и персонала)…Мен всички тука ме познават и всички ги е страх от мен. Това дървено заведение ще изгори. Докато сваляш пилетата ще те наръгам в корема…..С едно шише ще ти пръсна в очите. Ще изкормя теб, детето и жена ти пред очите ти и ти ще гледаш…..Ще те наръгам в корема.“ Чувайки шума от конфликта, К. В. К. от •, която в този момент ръководела обекта, излязла навън и подсъдимият А. започнал да отправя закани и към нея, че ще я залее с киселина и ще дойде отново и ще запали заведението, че всичко е дървено и за 5 минути ще изгори. Посочените закани с ясно и недвусмислено съдържание за убийство и за палеж на заведението, явяващо се собственост на малолетната Р. А. Г. от •, предизвикали у всеки от двамата свидетели основателен страх от осъществяването им, поради естеството и начина, по който били отправени. Заплахите били изречени от подсъдимия в коренно променено състояние, който не бил пиян, с изключителна агресия и злоба. Заканата за палеж предизвикала страх у свидетелите, защото наистина заведението било дървено и лесно можело да се запали и изгори.

Горната фактическа обстановка е била възприета въз основа на самопризнанието на подсъдимите, направено при условията на т. 2 на чл. 371 от НПК в подкрепа на което са били посочени показанията на разпитаните по делото свидетели, изготвените по делото експертизи, протоколите за оглед на местопроизшествие с изготвени към тях фотоалбуми, протоколите за претърсване и изземване, протоколите за огледи на веществени доказателства, трафичните данни от мобилни оператори, характеристична справка и справка за съдимост, както и останалите приложени по делото писмени доказателства. Доводите на инстанцията се споделят и няма да бъдат преповтаряни. Първият съд е имал пълното основание да възприеме описаната фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт за безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия, направено за целите на съкратеното съдебно следствие, проведено в алтернативата на т. 2 на чл. 371 от НПК, тъй като кореспондира с доказателствата, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса, изведени от изрично посочени от първия съд надеждни доказателствени източници, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи по отношение на фактите и обстоятелствата от значение за съставомерността на деянието. Преценката на гласните доказателствени средства и експертната позиция на вещите лица, изготвили заключенията по делото, както и доказателствената стойност на приложените по делото материали въз основа на които са изградени констатациите на експертите, налагат извод, че изнесената в обвинителния акт фактическа обстановка е обоснована, като самопризнанието на подсъдимите е подкрепено от доказателствените средства.

Във връзка с доводите на защитата на подсъдимия, наведени пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че действително обясненията на подсъдимия, с които прави самопризнание, не се считат за достатъчни за постановяване на осъдителна присъда. Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 НПК, обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Случаят, обаче, не е такъв, а самопризнанието на подсъдимия по отношение на престъплението палеж е било оценено в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Признанието на подсъдимия на конкретните факти, описани в обвинителния акт, правилно е послужило при решаване на делото, като първият съд е имал основание да се позове на направеното самопризнание и доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. Коректна е преценката му, че същото се явява достоверно, като се подкрепя напълно от годни източници на доказателства. Ползваните от първия съд данни за извънсъдебни изявления на подсъдимия във връзка с авторството на деянието палеж и в частност показанията на свидетеля със запазена в тайна самоличност също се явяват годно доказателствено средство в наказателния процес за съдържащите се в показанията на свидетеля изявления на А. за определените факти, които се явяват напълно обективни и правдоподобни с оглед съдържащите се в други доказателствени източници обстоятелства, поради което с основание първият съд е основал изводите си и на тях. Осъдителната присъда, обаче, в случая съвсем не е била обоснована само с извънсъдебните и съдебни самопризнания на подсъдимия. Достатъчно е в тази насока да се припомни посоченото вече и по-горе, че първият съд коректно е приел, че от огледите на веществени доказателства – записи с видеонаблюдение от охранителни камери около района на палежите е било установено, че се придвижва мъж със средно телосложение, облечен в синьо горнище, черно долнище, червени на цвят маратонки и мека шапка с периферия и специфична походка. Посочените характеристики напълно съответстват на характеристиките на тялото и външността на подсъдимия А., както и на облеклото му, което в последствие е било иззето от неговата квартира в • на ул. „•“ № 4. Видно от заключенията на изготвените по делото експертизи обтривките от тези дрехи не са съдържали следи от запалими смеси и вещества предвид ползваното при палежите вещество – бензин, който бързо изгаря и не оставя трайни следи, а ако остави такива, те бързо се измирисват или подлежат на лесно премахване в бита. Анализът на клетките, където се е намирал телефона на подсъдимия към времевите моменти на четирите палежа също сочи, че А. се е намирал в клетки, които покриват района на местопроизшествията. С посоченото процесуалният закон е бил спазен и в основата на осъждането на А. не са само неговите съдебни и предпроцесни признания. Във връзка с последните за пълнота на изложението следва да се каже, че първият съд е подходим правилно, като е ползвал показанията на свидетеля с идентификационен номер 0045. В конкретния случай органът на процесуално ръководство в досъдебната фаза на процеса – прокурорът е приложил института по чл. 123, ал. 2, т. 2 НПК, като е приел, че са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота и здравето на свидетеля, на неговите близки, на неговите възходящи, низходящи, братя и сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения. При преценка на опасността за свидетеля и наличието на основанията за защита следва правилно са били съобразени обстоятелствата, свързани със спецификите на престъпната дейност, личните характеристики на обвиняемия и важността на свидетелските показания за разкриване на престъплението. Критерият на законодателя за наличието на сериозна опасност за живота и здравето на свидетеля и/или на негови близки в случая е бил напълно покрит. Спазени са били и особените правила за разпита на свидетеля със запазена в тайна самоличност, като законосъобразно е бил приложен общият ред. Настоящият съд намира, че в случая, при подробен анализ на показанията на свидетеля със запазена в тайна самоличност, се налага изводът, че същият дава сведения за факти и обстоятелства, които е възприел лично, като същите са пряко относими към предмета на делото. Настоящият съд намира, че показанията на анонимния свидетел следва да бъдат кредитирани, тъй като по делото са налице и други доказателствени материали в посочения по-горе смисъл, които подкрепят определени аспекти от тези показания, като окръжният съд правилно е разчитал на съобщеното от анонимния свидетел при изводите си за авторството и вината на подсъдимия без последните да са били с решаващо значение.

Отделно от изложеното, с възраженията си пред въззвивната инстанция, подсъдимият и неговият служебен защитник, на практика оспорват направеното самопризнание в хипотезата на т. 2 на чл. 371 НПК, което е недопустимо, тъй като след постановяване на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, исканията във връзка оборване на обстоятелствената част на обвинителния акт, стават недопустими.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на по чл. 330 ал. 3 във вр. с ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК, като в периода от 24.09.2022 г. до 25.09.2022 г. в •, при условията на продължавано престъпление, е осъществил изпълнителното деяние на престъплението палеж - залял е със запалителна течност – бензин А 95 автомобил марка „•“ модел „•“ с рег. № •, собственост на Т. Р. З., след което го е възпламенил със запалка и така е настъпил съставомерният резултат като вещта е горяла със собствен огън, който се разгорял и обхванал паркирания до него лек автомобил марка „•“ с рег. №•, собственост на К. В., който също се е възпламенил. На 24.09.2022 г. и на 25.09.2022 г. по идентичен начин подсъдимият последователно залял със запалителна смес бензин А95 лек автомобил марка „•“ модел „•“ с рег.№ •, собственост на фирма „•“ ЕООД •, представлявана от Д. А. К., както и лек автомобил марка „•“ модел „•“ с рег.№ •, собственост на Е. Х. В., след това възпламенил с огън течността, в резултат на което автомобилите пламнали и започнали да горят.

Изводът на първостепенния съд, че с действията си подсъдимият е запалил имущество със значителна стойност - е правилен и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Те са били предприети срещу реално съществуващи непосредствени обекти, като поради използваните запалителни средства е възникнало огнище на горене. Постигането на съставомерния резултат е било реалицирано с разгарянено на огъня. Използваният от законодателя израз на изпълнителното деяние „запали” се изразява в предизвикване на бурна окислителна реакция с предмета на престъплението чрез поднасяне на горящи материали. Престъплението е резултатно на реално увреждане, като престъпният резултат настъпва, когато предметът започва да гори със собствен огън – самостоятелно. В принципен план не е необходимо да са настъпили значителни вреди, тъй като е достатъчно самият предмет да има значителна стойност, за да бъде осъществен и квалифициращият състав на палежа, като в случая до реализирането на такива се е стигнало и обективно, като е била налице и до опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти (имущества) – партерните помещения на жилищна сграда.

Правната квалификация на извършеното следва от несъмнено установеното по делото относно стойността и вида на имуществото, за запалването на което подсъдимият е извършил целенасочените си действия, като същото е на обща стойност 22 559, 25 лева, като размерът му изпълва критериите, установени от съдебната практика за значителна на стойността - обективен признак на престъплението. В случая от деянието са последвали значителни вреди в общ размер на 12 778, 98 лева, с което е реализиран по- тежко наказуемия състав квалифициран състав на палежа по ал. 3 на чл. 330 НК. Сборът от причинените вреди на четирите запалени леки автомобила, установени от заключението на автооценъчната експертиза, е в общ размер на 12 778, 98 лева, което съобразно утвърдената практика на ВКС, покрива критериите значителни вреди, тъй като надвишава 14 минимални работни заплати за страната към периода на извършване на деянията, когато минималната работна заплата за страната е била 710 лева. Правилно е било посочено, че това обуславя и правната квалификация на престъплението по чл. 330 ал. 3 пр. 1 НК.

Правилен е изводът на окръжния съд, че пожарът е представлявал опасност да се разпростре и върху други имоти. Установено е, че запаленият лек автомобил „•“ е бил паркиран в непосредствена близост до жилищната сграда на бул. “•“ № •, където е имало счупен прозорец на жилищната сграда - втори поред северно от входната врата. Пожарът се е развил и обхванал задната част и купето на автомобила. С оглед характера и динамиката на разпространение на горенето, както и нанесените по сградата щети, е имало опасност пожарът да се разпространи и през прозореца разположен на партерния етаж в непосредствена близост до автомобила като обхване намиращите се в помещението горими материали. Ето защо, правилно ОС е посочил, че е налице квалификацията на чл. 330 ал. 2 т. 2 НК, защото е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти на значителна стойност – партерните помещения на жилищната сграда на бул. „•“ № •. Стойността на причинените вреди на МПС е значителна.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл като форма на вина, съобразно чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял тяхното настъпване. Заливайки леките автомобил с леснозапалима и горима течност бензин и възпламенявайки я с огън, подсъдимият е бил наясно, че ще предизвика опожаряването им и пряко е целял този резултат. Съзнавал е, че единият лек автомобил „•“ е паркиран в близост до партерния етаж на жилищна сграда и има реална опасност пожарът да се разпростре и върху нея.

При определяне и индивидуализация на наложеното на подсъдимия наказание за горното престъплението, правилно първият съд е отчел високата степен на обществена опасност на деянието. Палежът е престъпление с висока степен на обществена опасност и правилно обществената опасност на конкретното деяние е оценена като висока, като се има предвид, че подсъдимият без никакъв повод е извършил палежи на четири леки автомобила на територията на гр. •. Наред с това правилно е било посочено, че обществената опасност на личността на подсъдимия също е висока с оглед обремененото му съдебно минало. Същият е бил осъждан 9 пъти до момента за различни престъпления, които не се отразяват на правната квалификация на извършеното, като е пребивавал в пенетенциарни заведения и отговорността му е била ангажирана и за престъпления от същия вид. Последното наказание на подсъдимия е било изтърпяно на 11.03.2022 г. – шест месеца преди реализиране на настоящата престъпна дейност. А. е изтърпявал и наказание от 8 години лишаване от свобода, за което е бил освободен от затвора на 08.06.2018 г. Очевидно, наложените до момента наказания лишаване от свобода не са му въздействали предупредително и възпиращо и показват, че целите на наказанието спрямо него са трудно постижими. Горните данни портретуват подсъдимия като личност с трайно личност с трайно изградени престъпни навици и упоритост при осъществяване на престъпните намерения. В съответствие с материалите по делото окръжният съд е отчел на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства лошите характеристични данни на подсъдимия, който е склонен към агресия и насилие, злоупотребява с алкохол и психоактивни вещества. Отделно от това включените в продължаваната дейност на подсъдимия четири деяния са били извършени в изключително кратък времеви интервал.

От друга страна като смекчаващо отговорността обстоятелство, първият съд е отчел трудовата ангажираност на подсъдимия.

Правилно първият съд е приел, че в случая наказанието лишаване от свобода на подсъдимия А. следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което му е наложил наказание над следния размер на предвиденото наказание. Същото е със санкционна рамка от три до дванадесет години лишаване от свобода, при което положение средният му размер се явява 7 години и шест месеца. При това положение наложеното от първия съд наказание от девет години се явява определено малко по-близо до средния размер отколкото до максимума, като е съответно на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. С оглед процедурата по глава ХХVII от НПК и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК правилно първият съд е редуцирал наказанието с 1/3, като е определил наказание в окончателен размер от шест години. С оглед на изложеното първият съд е определил на подсъдимия А. наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 НК във вр. чл. 54 НК.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата че като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства във връзка с престъплението умишлен палеж следва да се приеме самопризнанието на А.. Следва да се каже, че в случая не е налице какъвто и да е било решителен принос за разкриване на престъплението от страна на подсъдимия. В случая на подготвителната фаза, разследващите органи сами са достигнали до извършителя на престъплението и са провели разследване, в което е била постигната концентрация на инкриминиращите доказателства. В този смисъл не е налице поведение на досъдебното производство, което следва да се отчита отделно от общото процесуално поведение на подсъдимия с оглед желанието му делото да се разгледа при диференцираната процедура на глава ХVІІ НПК, при условията на направено по реда на чл. 371, т. 2 НПК самопризнание, което законодателят е обвързал с привилегията наказанието да бъде определено по реда на чл. 58а НК.

Във връзка с горното настоящата инстанция не споделя аргументите на защитата, че наложеното наказание на подсъдимия е излишно строго. Не се установяват неотчетени от първата инстанция смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, нито е налице преценка, която не съответства на тяхната действителна тежест и значение. Не са налице и основанията на чл. 55 НК за определяне на наказанието под предвидения минимум. Наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да позволят определяне на наказанието им при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В тази връзка искането на защитата са редуциране на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия за престъплението умишлен палеж се явява неоснователно.

При изложената по-горе фактическа обстановка, правилно окръжният съд е посочил, че подсъдимият Ц. М. А. е осъществил от обективна и от субективна страна състава и на престъпленията по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК и по чл. 320а вр. чл. 330 от НК.

От обективна страна на 17.09.2022 г. в гр.• подсъдимият е отправил закани за убийство спрямо личността на С. Б. Г.. Отправените заплахи със заканителен и агресивен тон спрямо живота на пострадалия “Ще те залея с киселина! Ще те изкормя и утре вече няма да работиш в ресторанта….Аз затворих ресторант „•“, ще затворя и вас.Утре ще ви запаля и вас /имайки предвид ресторанта и персонала/…Мен всички тука ме познават и всички ги е страх от мен.Това дървено заведение ще изгори.Докато сваляш пилетата ще те наръгам в корема…..С едно шише ще ти пръсна в очите.Ще изкормя теб, детето и жена ти пред очите ти и ти ще гледаш…..Ще те наръгам в корема.“ са били възприети от пострадалия и са от естеството да възбудят основателен страх от осъществяването им, а в случая и са възбудили такъв.

На същата дата и място подсъдимият А. е обективирал и закана с убийство и спрямо личността на пострадалата К. В. К.. Оправените закани срещу живота й, че ще я залее с киселина и ще дойде отново и ще запали заведението, че всичко е дървено и за 5 минути ще изгори са възприети от нея като такива, същите са могли да възбудят основателен страх от осъществяването им, а в случая са и възбудили такъв.

От обективна страна на 17.09.2022г. в гр. •, подсъдимият се е заканил на С. Б. Г. и на К. В. К. от гр. • да извърши престъпление по чл. 330 от НК, като недвусмислено е заявил, че ще осъществи палеж на заведението, в което двамата работят- ресторант „•“ в гр. •, което е дървено и бързо ще изгори. Заканването е било възприето от свидетелите като реална заплаха и би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му.

От субективна страна подсъдимият е извършил горните деяния с пряк умисъл като форма на вина, съобразно чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на всяко едно от тях, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял настъпването на всяко едно от тях.

Подсъдимият А. е съзнавал съдържанието на заканите за убийство и за палеж, които отправя, както и че те са възприети от всеки един от пострадалите като действителна заплаха.

При определяне размера на наложеното наказание за всяко едно от извършените престъпления поотделно, съобразно изискванията на чл. 54 от НК, правилно първият съд е отчел като смекчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия трудовата му ангажираност. От друга страна в съответствие с материалите по делото е отчел като обстоятелства със значителен отегчаващ потенциал прие обремененото съдебно минало на подсъдимия, който до момента е осъждан девет пъти за различни престъпления от общ характер, които не се отразяват на правната квалификация на посочените деяния. Коректно е отбелязал и това, че от приложената по делото справка за съдимост на А. се установява, че до момента наказателната му отговорност е била ангажирана и закани с убийства – престъпления от същия вид. Процесната му деятелност е била релизирана само шест месеца след освобождаването му от затвора по изтърпяване на последното му осъждане. Тези данни очертават подсъдимия като личност с трайно изградени престъпни навици и упоритост при осъществяване на престъпните намерения. Търпените до момента наказания лишаване от свобода, едното от които е в размер на осем години, изтърпяно на 08.06.2018 г., очевидно не са му въздействали предупредително и възпиращо и показват, че целите на наказанието спрямо него са трудно постижими. Правилно като обстоятелства с отегчаващ ефект окръжният съд е отчел и лошите характеристични данни на подсъдимия, неговата склонност към агресия и насилие – осъждан е и за причиняване на телесни повреди, злоупотребата му с алкохол и психоактивни вещества. Наред с това подсъдимият е реализирал разнородни престъпни посегателства, насочени, както срещу чуждото имущество, така и срещу личността. Оправените закани с убийство срещу пострадалите се отличават с по-висока степен на обществена опасност, предвид многообразието и съдържанието на заплашителните реплики, обстоятелството, че са отправени на публично място, без каквато и да е провокация от страна на пострадалите. Анализирайки тези релевантни за наказателната отговорност обстоятелства първият съд е приел, че отегчаващите вината обстоятелства по отношение на подсъдимия А. имат превес спрямо смекчаващите такива и обосновават налагане на наказание в размер над средния, предвиден в санкцията за всяко едно от горните престъпления, а именно по ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК и в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 320 а вр. чл. 330 от НК. След редукцията по чл. 58а ал.1 от НК с 1/3 е наложил наказания в окончателен размер респективно от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода за заканите с убийство и в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода за заканата с палеж.

Въззивният съд намира, че така определеният размер на наказанието лишаване от свобода за всяко едно от горните престъпления, се явява напълно справедлив и съответен на степента на обществена опасност на всяко едно от деянията и на дееца. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че така наложените наказания, се явяват несправедливи. Наказанието за престъплението закана с убийство за всяко едно от деянията е била определено преди законовата редукция малко над средния размер на съответната правна рамка, която е до шест години лишаване от свобода и в случая средният размер е три години и месец и половина. В този смисъл наложените наказания са ориентирани по-близо до средния размер отколкото до предвидения максимум. По отношение на наказанието за престъплението закана да се извърши престъпление по чл. 330 НК наказанието, преди редукцията му по силата на закона, също така е било ориентирано малко по- близо до средния размер от година месец и половина, отколкото до максимума от две години. При индивидуализация на наказанията окръжният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства без да надценява тежестта и значението на някое от тях за сметка на останалите. Всички данни по делото явно са получили своята адекватна оценка, тъй като нито някое конкретно обстоятелство, нито смекчаващите отговорността обстоятелства покриват изискването на чл. 55 от НК за изключителност, извънредност или многобройност, доколкото не надхвърлят типичните смекчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно незащитима остава и претенцията за оказано съдействие в хода на разследването, което следвало да рефлектира с допълнителна привилегия при определяне на наказанието. По-горе настоящият съд изложи съображенията си защо в случая не са налице основания за отчитане на направеното от подсъдимия самопризнание за целите на диференцираната процедура повторно и на плоскостта на смекчаващите обстоятелства. Не е налице многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства, доколкото по делото не са събрани доказателства за наличието на многобройни такива извън посоченото от първия съд. От друга страна са били отчетени каузалната тежест на извършената спрямо веки един от пострадалите закана с убийство и обстоятелството, че двамата реално са се уплашили за живота си и са потърсили помощ от полицията, което е каузална особеност на извършеното, което не се изисква за съответната правна квалификация на извършеното. Не са налице установени по делото обстоятелства, които да не са взети предвид с оглед тяхната действителна тежест и значение за обществената опасност на деянието и дееца, като никое от тях не е ценено във вреда на подсъдимия. Няма и очевидно несъответствие между стореното с целите по чл. 36 от НК, поради което не се налага да се проявява по-голяма снизходителност.

Правилно на основание чл. 23 ал. 1 от НК окръжният съдът е наложил на подсъдимия А. едно общо най-тежко наказание в размер на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, за което е преценил, че се явява достатъчно за постигане на необходимия възпиращ и поправителен ефект, поради което не е приложил разпоредбата на чл. 24 НК.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС законосъобразно е постановено така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на шест години подсъдимият А. да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

Законосъобразно и в съответствие с данните по делото на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 НК от така на наложеното наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан за нуждите на производството, като един ден задържане е бил зачетен за един ден лишаване от свобода.

Правилно окръжният съд се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, а с оглед на така постановената осъдителна присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

С оглед на изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд