Решение № 12308 от 21.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 762/2024 г.
Административен съд - Варна21.11.2024 г.докладчик Ивета Пекова
Диспозитив
ОТМЕНЯ извършеното изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти по реда на чл.53а т.1 от ЗКИР, по заявление с вх.№ 01-41759/24.01.2024г., в частта му относно поземлен [имот номер], състояща се в заличаването на Община Варна като съсобственик. ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на община Варна, ЕИК •••, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от Б. К.-кмет, подадена чрез ю.к. А. против уведомление за заличаване на недвижими имоти по реда на чл.53а т.1 от ЗКИР по заявление с вх.№ 01-41759/24.01.2024г., с което е извършена промяна по кадастралния регистър на недвижимите имоти в частта му относно поземлен [имот номер], състояща се в заличаването на община Варна като съсобственик. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че изменението на кадастралния план, въпреки липсата на някои съществени белези е индивидуален административен акт, като волеизявление на органа, изразено чрез действие. Твърди, че то е извършено в противоречие с приложимите материалноправни норми. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.53а, изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите на чл.52 и чл.53, както и при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, като в случая органът е счел, че е налице последната от горните хипотези. Съгласно диспозитива на решение №455/11.04.2022 год. на ВОС по иска, предявен от Потребителна кооперация „Напредък“, окръжният съд е приел за установено, че Община Варна не притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част при граници, очертани върху скица на л.8 от делото, от ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри, целият с площ [рег. номер].м., върху който е разположена сграда със застроена площ от 965кв.м., собственост на ищеца, с [идентификатор], находяща се в [населено място], [жк], като неразделна част от решението е скицата на стр.8 от делото, приподписана от съда, в която е очертана уважената изцяло претенция на ищеца. Твърди, че по инициатива на кооперацията през 2023 год. е осъществено изменение на кадастралната карта, като от [имот номер] е отделен [ПИ], в който попада и сградата с идентификатор•••, с площ [рег. номер].м. и с площта на новообразувания имот е намалена площта на [ПИ], но новообразуваният имот нито по конфигурация, нито по площ е идентичен с реалната част отразена в скицата на 8 стр. от делото, приподписана от съда постановил решение № 455/11.04.2022 год. Твърди, че тази реална част е видимо по-малка по площ от площта на отделеният имот с [идентификатор] по кадастралната карта. В границите на [имот номер] са налице части, в които собствеността на Община Варна не е отречена с решението. Твърди и че през 2023 год. кооперацията е инициирала охранително производство за снабдяване с нотариален акт за [ПИ], като е подала заявление за обстоятелствена проверка, но няма данни същото да е приключило и доколкото Община Варна е манифестирала правото си на собственост с издаденият акт за частна общинска собственост № 10824/5.08.2022год. за имот [ПИ], от който е отделен процесният [ПИ], изменението на кадастралния регистър, предмет на уведомление за заличаване на недвижими имоти по реда на чл.53а т.1 от ЗКИР по заявление вх.№01-41759/24.01.2024 год., е извършено в противоречие с приложимите материалноправни норми. Основание за изменение в кадастралния регистър би било само влязлото в сила решение, с което заявителят е установил правото си на собственост спрямо лицата, вписани в регистъра като собственици. Счита, че не е налице приетото от органа основание за изменение на кадастралния регистър, тъй като не е приложен документ, с който дружеството се легитимира като собственик на целия имот, както и съдебно решение, което да отрича изцяло правата на собственост на Община Варна. Твърди, че изменението е незаконосъобразно и следва да са отмени, като се възстанови състоянието и записите в кадастралния регистър, предхождащи оспореното изменение. Моли съда да отмени изменението на кадастралния регистър, предмет на Уведомление за заличаване на недвижими имоти по реда на чл.53а т.1 от ЗКИР по заявление с вх.№01-41759/24.01.1024 год. и да укаже на органа възстановяването на данните в кадастралния регистър за [ПИ] в състоянието им преди изменението. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Началник на СГКК-Варна, в писмено становище, счита жалбата за недопустима, като подадена извън указания в АПК 14-дневен срок. Заинтересованата страна Потребителна кооперация “Напредък“, чрез процесуалния си представител адв.К., твърди, че жалбата е просрочена. Счита и че е неоснователна. Моли настоящата инстанция да отхвърли жалбата и да й присъди направените по делото разноски. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: С молба /заявление / № 01-41759/24.01.22024 год. Потребителна кооперация „Напредък“ е представила на Началника на СГКК-Варна влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 2186/2021г. на ВОС и определение по гр.д.№ 2461/23г. на ВОС, по силата на които съдът е постановил, че кооперацията е собственик на [ПИ] /стар 69/ с площ 2635 кв.м. и моли да бъде вписана като собственик, и издадена скица на поземления имот. От представеното по делото решение по гр.дело № 506/2017 год. на Варненски окръжен съд се установява, че съдът е приел за установено по предявените от Потребителна кооперация “Напредък“ обективно кумулативно съединени искове, че ответникът Община Варна, представлявана от Кмета на общината, не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [жк], с площ [рег. номер].м. при граници: ПИ с идентификатори •••• по КК, както и на изградената в него сграда с идентификатор № ••• по КК на [населено място] със застроена площ от 567 кв.м., на основание чл.124 ал.1 от ГПК. С определение №183/16.01.2024 год. Варненски окръжен съд е прекратил производството по гр.дело №2462/23 год. по описа на ВОС на основание чл.130 от ГПК, като е приел в мотивите си, че има влязло в сила решение между страните със сила на пресъдено нещо за правото на собственост върху процесните имоти, поради което силата на пресъдено нещо води отпадане на правния интерес от водене на второ производство със същия предмет и производството по гр. дело № 2462/2023 год. на ВОС се явява недопустимо. От нот.акт за собственост на недвижим [имот номер], ••• год. се установява, че ПК „Напредък“ се е снабдила с нотариален акт за собственост на ПИ с [идентификатор] с площ [рег. номер].м. От определение № 133/11.01.2024 год. по гр.дело №2461/2023 год. се установява, че Варненски окръжен съд е прекратил производството по гр.дело №2461/2023 год. на основание чл.130 ГПК, като е приел в мотивите си, че е недопустимо последващо предявяване на положителен установителен иск за собственост след проведено производство, с влязло в сила решение, по отрицателен установителен иск за собственост между същите страни и същия предмет, доколкото защитаваният с двата иска интерес е един и същ. Установителният иск било под формата на положителен или отрицателен между едни и същи лица за едни и същи имоти подлежи на разглеждане само веднъж, независимо коя от двете форми на процесуална защита е избрал ищецът. От представеното по делото решение №455/11.04.2022 год. на Варненски окръжен съд се установява, че съдът е приел за установено, че Община Варна не притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част при граници, очертани върху скица на л.8 от делото, от ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 год.на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № РД-18-9982 от 09.07.2014 год. на Началника на СГКК Варна, целият с площ [рег. номер].м., върху който е разположена сграда със застроена площ от •• кв.м., собственост на ищеца - имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], [жк], по иска предявен от Потребителна кооперация „Напредък“, на основание чл.124 ал.1 ГПК. Представена е скицата, заверена от съда, на поземлен [имот номер]-735220/07.07.21г. за ПИ с [идентификатор]. От Заповед № РД -18-30/19.06.2007 год. се установява, че на основание чл.49 ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район „Владислав Варненчик“. Кадастралната карта и кадастралните регистри са приети с протокол от 29.06.2006 год. на Служба по кадастъра-Варна. Заповедта е публикувана в ДВ бр.56 от 10.07.2007 год. По делото са представени скици на поземлен [имот номер]-359781/08.04.2024 год. за ПИ с [идентификатор] и №15-359776/8.04.2024 год. за ПИ с [идентификатор] От представеното уведомление от Началника на СГКК-Варна до Община Варна, относно заявление вх.№ 01-41759/24.02.2024 год., се установява, че на основание чл.61 ал.1 от АПК общината е уведомена, че във връзка с разпоредбите на чл.53а, т.1 от ЗКИР и постъпили в СГКК-Варна влезли в сила съдебни решения по гр.дело №2186/2021 год. и гр.д.№506/2017 год. е извършена промяна на КРНИ по заявление № 01-41759/24.01.2024 год. до СГКК -Варна от ПК “Напредък“-[населено място], състоящо в заличаване от кадастралния регистър на Община Варна като съсобственик на поземлени имоти с [идентификатор] и •••. Уведомлението е връчено на Община Варна на 05.03.2024 год./с писмо с обратна разписка/. От представеното Заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост се установява, че ПК “Напредък“ е подала молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот, находящ се в [населено място], [жк] с [идентификатор], върху който е построен супермаркет №6 - нов ••• с площ [рег. номер].м. От представеното удостоверение рег.№ АУ052060ВН_003ВН/26.09.2023г., издадено на ПК “Напредък“ се установява, че Община Варна възразява срещу съставянето на констативен нотариален акт по давност и признаване правото на собственост на ПК “Напредък“ върху [ПИ] с площ [рег. номер].м., образуван чрез отделяне от [ПИ], поради наличието на Акт за общинска собственост и липсата на съдебен акт за площ [рег. номер].м. Съгласно скица на поземлен [имот номер]-521952/16.05.23г. на СГКК-Варна ПИ с идентификатор е с площ 2635 кв.м. От представеното удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-90774-22.03.2023 год. за поземлен имот с [идентификатор], сграда с [идентификатор] се установява, че Службата по геодезия, картография и кадастър-[населено място] на основание чл.55 ал.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър и след извършена проверка на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и приложените към него документи внесен с вх.№01-14037-10.03.2023 год. издава на потребителна кооперация “Напредък“ удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [ЕКАТТЕ], одобрени със Заповед № РД 18-30/19.06.2007 год. на Изпълнителния директор на АК. Проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри внесен с вх.№01-140437/10.03.2023 год. е приет. От представения Акт № 10824 за частна общинска собственост се установява, че е съставен акт за частна общинска собственост на поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], [жк], ПИ с [идентификатор] по КК и КР, одобрени със заповед №РД 18-30/19.06.2007 год. на ИД на АК при граници: [ПИ], [ПИ], [ПИ], ПИ•••• ПИ•••, [ПИ], ПИ••• и [ПИ]. С акт за поправка на АЧОС от 22.11.2022г. е поправен Акт № 10824/05.08.22г. Съгласно скица на поземлен [имот номер]-787907/14.07.2022 год. поземлен имот с [идентификатор] е с площ [рег. номер].м. От Акт № 723 за частна общинска собственост от 3.02.1998 год. се установява, че е актуван като частна общинска собственост недвижим имот, находящ се в [населено място], [жк] •••• на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС, земя [рег. номер].м. От представеното уведомление рег.№ ОСИСД23001769ВН/02.05.2023г. се установява, че началника на СГКК – Варна е уведомила Община Варна, на основание чл.26, ал.1 от АПК по повод подадено заявление рег.№ 01-181359/29.03.2023 год. е започната процедура за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот с [идентификатор] и сграда с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], като са представени проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, приет с удостоверение № 25-90774-22.03.2023 год., съобразен с експертизата на вещото лице, съгласно мотивите на съда по гр.дело № 2186/2021 год., влязло в сила на 03.05.2022 год. Посочено е в уведомлението, че е изготвена и скица-проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот с [идентификатор] и сграда с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] за изменението по предоставен проект за изменение на КККР. Представена е скица-проект № 15-400334/11.04.2023 год. за изменение на КККР за поземлен имот с [идентификатор] и сграда с [идентификатор]. На основание чл.34, ал.3 АПК е даден срок да бъде изразено становище по приложената скица- проект, само по отношение на съответствието й със съдебното решение, като след изтичане на дадения срок на основание чл.53а ЗКИР кадастралната карта и регистър ще бъдат променени. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че според актуалните данни на Кадастралната карта и кадастрални регистри, сграда с КИН •••, Сграда за търговия, брой етажи 1, застроена площ 965 кв.м е Общинска частна собственост, а Поземлен [имот номер], в който се намира сградата е частна собственост, вид територия Урбанизирана, НТП За търговски обект, комплекс с площ •• кв. м., като с Решение № 455/11.04.2022г. по ГД 2186/2021г., Окръжен съд Варна приема за установено, че Община Варна не притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част, при граници, очертани върху скица на л. 8 от делото /извадка. Съгласно заключението, видно от показаната извадка, посочените в скицата ръчно нанесени граници не осигуряват изискванията за площ, отстояния и достъп до улица или път, за да може да бъде реално обособен имот по тях. В Определение № 565/12.02.2023г. по ГД 2186/2021 г., по повод подадена молба от ищеца за тълкуване на Решение № 455/11.04.2022г., съдът връща молбата, сочейки че Решението не подлежи на изпълнение - ищецът е „нарисувал границите по скицата, без оглед на регулацията. Обектът не може да бъде нанесен не защото не е индивидуализиран, а защото не отговаря на изискванията за имот... “. В резултат, съпоставяйки кадастрален имот с [идентификатор] и обособена част от [имот номер], с граници, очертани върху скица на л. 8 от ГД 2186/2021г., вещото лице счита, че същите не са идентични. В скицата по ГД 2186/2021 г. около сградата на ищеца са очертани граници с приблизителни отстояния около 3-4м. в посоки изток, юг и запад и около 7м. на север, но нито една от тези граници на прилежаща площ не осигурява „лице“ или „достъп“, необходим за обособяване на самостоятелен имот. Същевременно, границите на [ПИ] по КККР на [населено място] са съобразени с фактическото разположение на сградата, както и с обособените за обслужването й подходи и допълнителни стопански площи. В южна посока имота граничи с действаща улична регулация, а на изток границата на имота е на 3м. отстояние от сградата. Отразявайки в онлайн приложението на АГКК с приблизителни линии границите на имота по съдебната скица /нанесени пропорционално спрямо други фиксирани обекти/, вещото лице е съпоставило приблизителната плащ и местоположение на двата имота, при което се налага извод, че в разположението на имотите има частично съвпадение, показано на комбинираната схема - извадка. [ПИ] по КККР е с площ 2635м2, а приблизително изчислената площ, на имота по съдебната скица - 1580 - 1600м2, съдържаща се почти изцяло в площта на [ПИ]. За процесната територия действащият ПУП е ЗРП на IV м.р на [жк], одобрен със Заповед № Р-449 от 11.12.1997г. на Кмета на Община Варна, съгласно който сградата и терена около нея попада в •• - за благоустрояване, трафопост и комплексно обществено обслужване, в•••., [жк]. Съгласно ОУП на Община Варна, одобрен 2012г., имотът попада в територия, с устройствена зона Жк - за комплексно жилищно застрояване, за която в Приложение №1 от ПНПОУПОВ са посочени следните устройствени параметри: Плътност на застрояване 40%; Коефициент на интензивност 2, 5; Озеленяване: 40%. Посочените параметри са задължителни при преструктуриране на квартали, делба на имоти и изработване на ПУП, включително и за зоните за обществено обслужване, съгласно чл. 10, ал.5 и ал.7 от ПНПОУПОВ. В Решение № 455/11.04.2022г. по ГД 2186/2021г. на Окръжен съд Варна е посочено, че по случая са изследвани и посочени два варианта за обособяване на прилежащия терен. Видно и от приложените схеми, определената минимална и максимална прилежаща площ е в близки граници, поради необходимостта не само от площ за обслужване на имота, но и за задължително осигуряване на достъп от улична регулация, както и спазване изискването за осигуряване на минимум 3м. отстояние спрямо вътрешните регулационни граници /чл.35, ал.2 от ЗУТ/, при спазване параметрите за застрояване на устройствена зона Жк. При максимално допустима плътност на застрояване от 40%, изчислената прилежаща площ, производна от площта на магазина /965м2/, е имот с площ минимум 2412 м2. Това изчисление е чисто математическо, без в това изчисление да са взети предвид осигуряване на останалите изисквания за урегулиране -осигуряване на минимално изискуемите отстояния на сградата към вътрешните граници, както и лице на имота към улична регулация. Приложеният Първи вариант по ГД 2186/2021г. на Окръжен съд Варна е с определена минимално допустима прилежаща площ, при който въз основа на минимално изискуемите 3м. отстояние към вътрешните граници и осигурено лице към улична регулация е с приблизителна площ от 2432м2. Вторият вариант, освен изпълнение на посочените в първи вариант изисквания, осигурява запазване на съществуващите подходи за товаро - разтоварно обслужване на търговската сградата и допълнителните стопански площи, което фактически представлява разлика в северната граница на имота. В този случай на база изчисленията върху ръчна скица е установен прилежащ терен с приблизителна площ 2700м2. Образуваният с този вариант имот реално съответства на [ПИ] по КККР на [населено място], с площ 2635м2, като отклонението в площите от 2, 4% е много под лимита за допустима грешка. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и пред надлежния съд, поради което е допустима. Неоснователни са твърденията на ответната и заинтересованата страни, че подадената жалба е недопустима, тъй като е подадена след срока за обжалване. Установи се, че уведомлението по чл.61 ал.1 ЗКИР за извършеното изменение е изпратено до жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено на 05.03.2024 год. В уведомлението до жалбоподателя за извършеното изменение на КР не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу него, поради което е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, съгласно която срокът за обжалване се удължава на два месеца. Жалбата е подадена на 22.03.2024 год., т.е. в срок. С обжалваният акт на основание чл.53а т.1 ЗКИР и постъпили влезли в сила решения по гр.д.№2186/2021г. и гр.д. № 506/2017г. е извършена промяна на КРНИ по заявление № 01-41759/24.01.2024г. на ПК „Напредък“, състоящо се в заличаване от кадастралния регистър на община Варна като съсобственик на поземлени имоти с [идентификатор] и •••. Жалбоподателят оспорва извършеното изменение само по отношение на [имот номер]. С решение №455/11.04.2022 год. на Варненски окръжен съд се установява, че съдът е приел за установено, че Община Варна не притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част при граници, очертани върху скица на л.8 от делото, от ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № РД-18-9982 от 09.07.2014 год. на Началника на СГКК Варна, целият с площ [рег. номер].м., върху който е разположена сграда със застроена площ от ••• кв.м., собственост на ищеца - имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], [жк], по иска предявен от Потребителна кооперация „Напредък“, на основание чл.124 ал.1 ГПК. Изменението на данни в кадастралния регистър, когато не е свързано и не се изменят и данни в кадастралната карта, се извършва по реда на чл. 53 от ЗКИР без издаване на заповед – аргумент от чл. 53а, ал. 1 от ЗКИР. Изменението в КРНИ представлява извършено чрез действие волеизявление на административен орган, което е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. С извършеното изменение се засягат права на лицето, чийто данни за правото на собственост върху имота са заличени. Предвид гореизложеното предмет на обжалване е ИАА и за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Обжалва се извършеното изменение на основание чл.53а т.1 ЗКИР на кадастралните регистри на недвижимите имоти на [населено място], състоящо се в заличаване от кадастралния регистър на община Варна като съсобственик на ПИ с [идентификатор], съгласно влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 53а, т.1 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. В случая съдебното решение, което се изпълнява постановява, че община Варна не притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част при граници, очертани върху скица на л.8 от делото, от ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ [рег. номер].м., върху който е разположена сграда със застроена площ от 965 кв.м., собственост на ищеца - имот с [идентификатор]. Съгласно заключението на вещото лице посочените в скицата /л.8 от решението на ВОС/ ръчно нанесените граници не осигуряват изискванията за площ, отстояния и достъп до улица или път, за да може да бъде реално обособен имот по тях. В решението на ВОС имотът, за който е постановено, че община Варна не притежава право на собственост, е посочен като реална част от ПИ с [идентификатор]. Имотът не е индивидуализиран в решението с местоположение, площ и граници. В този смисъл е и заключението на вещото лице, направено след съпоставяне кадастрален имот с [идентификатор] и обособена част от [имот номер] с граници, очертани в скицата на стр.8 от делото на ВОС, че не са идентични. Предвид горното не е налице основание за извършване на изменение по реда на чл.53а т.1 ЗКИР, тъй като влязлото в сила решение не урежда права/съответно липсата на такива спрямо целия имот, за който е извършено изменението със заличаване на жалбоподателя като съсобственик. Предвид горното, извършеното изменение по реда на чл.53а ЗКИР- без издаване на заповед, е незаконосъобразно и следва да се отмени. При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл.24 НЗПП вр. чл.143 ал.3 АПК вр. чл.37 ЗПП. Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, съдът
Цитирани разпоредби
23- чл. 53, т. 1 ЗКИР
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 130 ГПК
- чл. 53 ЗКИР
- чл. 53
- чл. 140, ал. 1 АПК
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 145 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 26, ал. 1 АПК
- чл. 34, ал. 3 АПК
- чл. 61, ал. 1 АПК
- чл. 53, ал. 1 ЗКИР
- чл. 61, ал. 1 ЗКИР
- чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС
- чл. 37 ЗПП
- чл. 35, ал. 2 ЗУТ
- чл. 24 НЗПП
- чл. 10, ал. 5
- чл. 172, ал. 2
- чл. 49, ал. 1
- чл. 52
- чл. 55, ал. 3